Aumi

Богове и жертвоприношения

    174 мнения в тази тема


    В тези твои думи се заключава цялото ниво на дискусиите в този форум. Важното е да се пише, без значение кой колко е подготвен по дадена тема.

    Върви да ядеш ,ябълки.

    1 човек харесва това

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Заблудите започват там където свършва знанието !

    Казано по-научно в областта където се разкриват възможностите .....заблудата по същество е част от възможностите....несъответстваща на действителността възможност...

    ....смирението е елемент на вярата.....т.е. няма много общо със заблудата....би могло също да представлява заблуда...

     

    Смирението, според мен, е краен продукт на овладяният и осъзнат ум. Т.е. не е елемент на вярата, а на знанието.

    1 човек харесва това

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Смирението, според мен, е краен продукт на овладяният и осъзнат ум. Т.е. не е елемент на вярата, а на знанието.

    По-скоро не на знанието, а на осъзнаването. Защото ако не ги осъзнаеш, дори и да имаш планини от знания, няма да имаш никаква полза от тях...

    Редактирано от АУМ (преглед на промените)
    1 човек харесва това

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    По-скоро не на знанието, а на осъзнаването. Защото ако не ги осъзнаеш, дори и да имаш планини от знания, няма да имаш никаква полза...

     

     

    Да, осъзнаването е онова, което помага да се направи разлика. Знанието е следствие от това разграничение.

    Осъзнатият човек знае, дава си пълна сметка за това, което прави, може дори да предвиди последствията от постъпките си и носи пълна отговорност за тях. Той също отлично знае как това се възприема през очите на другите, защото не е фиксиран на себе си, нито се е самозабравил. Умее да се разглежда безпристрастно, отстрани.

     

    Неосъзнатият човек обаче не може, поради пълната идентификация със самскарите си, с поведението си, с думите, идеите и мислите си. Изобщо не е съзнателен за процесите в собствения му ум, тъй като не е свикнал да се наблюдава безпристрастно.

    Хората, които знаят как да осъзнават правилно могат да се измъкнат от ограничеността на мислите си чрез безпристрастното наблюдение. На това учи йога. Отначало това става трудно, дори тромаво, но колкото повече човек напредва в практиката си, толкова по-ясно започва да вижда.

    Хората сами конструираме собствените си мисловни кутии, ние живеем в тях, идентифицираме се напълно с тяхното съдържание – образование, богатство, успех или неуспех, пол, тяло, негативни или позитивни мисли.

    Един спинка сладко и сънува, че е християнин, друг сънува, че е атеист, трети се сънува като супермен, пети като провокатор и т.н. Важно е да се осъзнава, че това не е човекът, това са само категории, етикети, като на стоки в магазин.

    В момента, в който човек осъзнае това, той вече не се идентифицира с тези неща, успява да се сдобие с гледна точка out of the box. Това осъзнаване освобождава. Т.е. просветва ти, че ти не си онова, което осъзнаваш, а онова, с което осъзнаваш. Това е истинското в нас, това е което ни помага да виждаме ясно и правилно - ясното и постоянно осъзнаване на разликата между наблюдателя и наблюдаваното.

     

    П.П. Това е най-основното, на това учат всички добри учители, а не ти пълнят главата с разни отнесени философии, понятия и категории. Това е то - самостоятелно мислене в най-чистата му форма.

    Редактирано от Mohini (преглед на промените)

    1 човек харесва това

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Смирението, според мен, е краен продукт на овладяният и осъзнат ум. Т.е. не е елемент на вярата, а на знанието.

     

    По-скоро не на знанието, а на осъзнаването. Защото ако не ги осъзнаеш, дори и да имаш планини от знания, няма да имаш никаква полза от тях...

    Обикновено се разглежда в библейския смисъл на думата и по този начин е тясно свързано с религиозната вяра.

    Разглеждано като форма на отразяване на действителността , смирението е начин за решаване свободата на избора - в смисъл на НЕрешаване на съществуващите конфликти , остсътвие на стремеж , на желание за вземане на решение , очаквайки конфликтите да затихнат (това при определени условия по някога са случва) , да се решат от само себе си . Т.е. по друг начин се явява част от вярата (никак не е задължително тази вяра да е религиозна).

    Редактирано от by_chechi (преглед на промените)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Обикновено се разглежда в библейския смисъл на думата и по този начин е тясно свързано с религиозната вяра.

    Разглеждано като форма на отразяване на действителността , смирението е начин за решаване свободата на избора - в смисъл на НЕрешаване на съществуващите конфликти , остсътвие на стремеж , на желание за вземане на решение , очаквайки конфликтите да затихнат (това при определени условия по някога са случва) , да се решат от само себе си . Т.е. по друг начин се явява част от вярата (никак не е задължително тази вяра да е религиозна).

     

    Това е заблудата, което описваш.

    Смирение често се бърка с примирение, апатия, недейственост, пасивност. Защото не се разбира смисъла, който е вложен в смирението.

    Смирение не означава да не действаш, да не действаш е застой, а да се действа осъзнато. Относно правилното действие много е казано в Бхагавад гита, но както обикновено, е разбрано от малцина. Правилно действие е онова, което се извършва без каквато и да било сянка от привързаност към неговия плод или резултат. Това е смирението - да нямаш очаквания, а не да си пасивен или бездеен. Не знам обаче колко хора ще разберат смисъла, който е заложен.

    2 души харесват това

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Това е заблудата, което описваш.

    Смирение често се бърка с примирение, апатия, недейственост, пасивност. Защото не се разбира смисъла, който е вложен в смирението.

    Смирение не означава да не действаш, да не действаш е застой, а да се действа осъзнато. Относно правилното действие много е казано в Бхагавад гита, но както обикновено, е разбрано от малцина. Правилно действие е онова, което се извършва без каквато и да било сянка от привързаност към неговия плод или резултат. Това е смирението - да нямаш очаквания, а не да си пасивен или бездеен. Не знам обаче колко хора ще разберат смисъла, който е заложен.

    :)

    Според проявяваната активност на съзнанието , смирението може да бъде пасивно (казано с други думи безразличие) или активно (казано с други думи търпение).

    Според казаното от теб в случая смирението е пасивно , т.е. е безразличие - без привързаност, без очакване на краен резултат..... :)

    ...апатията е форма на безразличие..... :)

    .....по някога преводите от индийски могат да са доста объркващи - това зависи и от преводача. Прави сметка от там нататък за какво става дума ......При това няма никаква гаранция за качеството на оригинала....

    Редактирано от by_chechi (преглед на промените)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    :)

    Според проявяваната активност на съзнанието , смирението може да бъде пасивно (казано с други думи безразличие) или активно (казано с други думи търпение).

    Според казаното от теб в случая смирението е пасивно , т.е. е безразличие - без привързаност, без очакване на краен резултат..... :)

    ...апатията е форма на безразличие..... :)

    .....по някога преводите от индийски могат да са доста объркващи - това зависи и от преводача. Прави сметка от там нататък за какво става дума ......При това няма никаква гаранция за качеството на оригинала....

     

    М-м-м не, според мен е отново неточно. Но може и да греша. Да видим, ще опитам да го кажа по друг начин.

    Смирението е такова състояние на съзнанието, при което човек е пълноценен такъв, какъвто е. Той нито лампти или се стреми да додрапа до някъде си, нито е бездействен. При него мотив и действие са сляти в едно. Няма разлика между двете. Той е действието, но той не е резултатът от него. Не се идентифицира с крайния резултат. Затова няма и нервозност, стрес, леко му е. Направил е каквото е могъл. Това е повече от достатъчно. Разбираш ли? Или аз не те разбирам?

     

    Иначе за преводите си прав. Затова ползвам предимно английски преводи, направени от хора, владеещи санскрит, но в български форум давам български преводи. Планирам дори да започна да уча санскрит, имам някакъв минимален запас от думи, но това е мнооооого малко, за да мога да тълкувам даден текст. Няма как, трябва да ползвам преводи, но винаги ползвам различни, за да мога да ги съпоставям.

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    М-м-м не, според мен е отново неточно. Но може и да греша. Да видим, ще опитам да го кажа по друг начин.

    Смирението е такова състояние на съзнанието, при което човек е пълноценен такъв, какъвто е. Той нито лампти или се стреми да додрапа до някъде си, нито е бездействен. При него мотив и действие са сляти в едно. Няма разлика между двете. Той е действието, но той не е резултатът от него. Не се идентифицира с крайния резултат. Затова няма и нервозност, стрес, леко му е. Направил е каквото е могъл. Това е повече от достатъчно. Разбираш ли? Или аз не те разбирам?

     

    Иначе за преводите си прав. Затова ползвам предимно английски преводи, направени от хора, владеещи санскрит, но в български форум давам български преводи. Планирам дори да започна да уча санскрит, имам някакъв минимален запас от думи, но това е мнооооого малко, за да мога да тълкувам даден текст. Няма как, трябва да ползвам преводи, но винаги ползвам различни, за да мога да ги съпоставям.

    Значи !  :)

    Първо трябва да правим разлика между мислене и действие . В този смисъл поне за мен , смирението е форма на мислене . Друг е въпроса че то води до определен вид действия .

    Второ ! Това за което говориш е задоволство - чувство за удовлетворена потребност , потребността съзнанието да се самоподдържа в динамично равновесие , или казано по друг начин - в стационарно състояние.  :)

    Редактирано от by_chechi (преглед на промените)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    ха ха той бог искал жертви понеже нали се прави жертво-приношение, значи той този бог нещо е много зъл не мислите ли, а пък вие хората му се кланяте на такъв бог че и му играете по свирката ................

     

     

    що за изкуфял бог е това щом за да направи примерно земеделската реколта да е плодородна иска от хората да му заколят примерно едно агне, то този бог първо не може да го яде агнето и нали той е бог и се грижел за хората ами да направи това плодородие без тези жертвоприношения (ами може ама трябва във вашите глави да цъка едно жертвоприношение и той този бог се храни с това нещо а не с агнето, което за него е само изкуфял инструмент за постигане на целите си) , мисълта ми е що не се замисляте какво се прави и какво ви се предлага от тъпата религия .......

     

    агнето за бог е изкуфял инструмент понеже вижте всеки ден и постоянно се убиват животни за да ги ядат хората, ами то нали всичко се определя от бог (бог създал хората по собствена прилика и там как беше от сътворението .........., значи за бог животните са незначителни същества и същото е вложил и в главите на хората и ние масово ги убиваме и ги ядем), значи бог изобщо не го е еня че хората избиват животните и животните са низши твари за него

    Редактирано от some_spirit (преглед на промените)
    2 души харесват това

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Значи !  :)

    Първо трябва да правим разлика между мислене и действие . В този смисъл поне за мен , смирението е форма на мислене . Друг е въпроса че то води до определен вид действия .

    Второ ! Това за което говориш е задоволство - чувство за удовлетворена потребност , потребността съзнанието да се самоподдържа в динамично равновесие , или казано по друг начин - в стационарно състояние.  :)

     

    Разлика между мислене и действие, от една страна, и мислодействие, от друга.

    При повечето хора е така - едно мислят, друго правят - няма покритие между думи и дела. Това, за което говоря е пълно покриване на думи и дела. Те са едно.

     

    Ммм, не точно задоволство, а по-скоро блаженство, лекота, които произтичат от факта, че не изпитваш никаква нужда да задоволяваш, каквато и да било потребност. Това обаче не означава, че някъде във времето няма да ти се появи потребност, която да се юрнеш да задоволяваш. Напротив, по-вероятно е точно така да постъпиш, щото си се унесъл, позаспал си. Но онзи, който е различил наблюдателя в себе си, може много по-бързо да се хване какво прави и с това да ограничи, доколкото е възможно, причинно-следствените ефекти, дори да ги тушира с разбирането си за произтичащото.

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Мохини, отдалечаваш се все повече от онова, което написа първоначално и което(според моите разбирания) е най-близко до определението за смирение:

     

     

    Смирението, според мен, е краен продукт на овладяният и осъзнат ум. Т.е. не е елемент на вярата, а на (самопо)знанието.

     

    С малко допълнение :) Продукт е на самопознанието. Нещо като вътрешно равновесие. Мир. Липса на зависимост от емоциите, които самият ти овладяваш(а не те теб). Помага ти да приемеш това, което не можеш да промениш. Познаваш ли себе си, можеш с голяма точност да предвидиш какво би произлязло от всяко твое действие(или бездействие) и съответно да направиш избора си.

    Всъщност всеки опит за определение ще е или непълен, или неточен.  :D

    Но в никакъв случай не е задоволство. Защото задоволството е преходна радост.

    Смирението е изключително трудно постижимо, за разлика от заблудата, че си го постигнал.

    Редактирано от Нел (преглед на промените)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Мохини, отдалечаваш се все повече от онова, което написа първоначално и което(според моите разбирания) е най-близко до определението за смирение:

     

     

    С малко допълнение :) Продукт е на самопознанието. Нещо като вътрешно равновесие. Мир. Липса на зависимост от емоциите, които самият ти овладяваш(а не те теб). Помага ти да приемеш това, което не можеш да промениш. Познаваш ли себе си, можеш с голяма точност да предвидиш какво би произлязло от всяко твое действие(или бездействие) и съответно да направиш избора си.

    Всъщност всеки опит за определение ще е или непълен, или неточен.  :D

    Но в никакъв случай не е задоволство. Защото задоволството е преходна радост.

    Смирението е изключително трудно постижимо, за разлика от заблудата, че си го постигнал.

     

    Няма дума в този твой пост, с която да не мога да се съглася...  Може би, защото не мисля достатъчно? :)

    Така е, отдалечавам се, опитвайки се да обясня нещо, което не е лесно за схващане и търся някакъв по-лесен, по-опростен начин.

     

    Смирените хора не говорят изобщо за смирение. Такъв въпрос при тях несъществува. Те ни говорят единствено с делата си.

    1 човек харесва това

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Дабре де ! Тези понятия са толкова неясни , че всеки би могъл да ги тълкува както намери за добре...

    И все пак - смирение ! Пред нещо (буря , земетресение...бедствие примерно ит.н.) или пред някого (да се подчиниш на себе си , на другия , на идеала....)? Пред непреодолими обстоятелства или преодолими такива ? Във всеки случай според мен представлява някакво насилствено преклонение пред авторитет , пред воля или обстоятелства...Народът е казал :"Преклонената главица , сабя не я сече!" - не е ли тъкмо това смирение?

    Навярно ще се съгласите , че на първо място е състояние на съзнанието !

    Състояние на преклонение - макар и да не си съгласен с даденото нещо , приемаш го без да мислиш повече , с безразличие(пасивно) или търпение(активно) , но и със съответната зависимост от това , защото никъде и никога не съществуват неща без зависимости , биха се разпаднали на съставните си части , всяка отделно и сама за себе си.......

    Или е друго?

    За това състояние на духа за което си мисля че се опитваме да си говорим , според мен смирение не е вярната дума ! А ми се вижда и твърде ограничена от към смисъл и съдържание.

    Това е по-скоро състояние на съзнанието , предразполагащо към усвояване на действителността.

    Бих казал така - привеждане на съзнанието в процес на познание ! А това едва ли означава точно смирение , макар смирението (при необходимост , според човека) да е част от всичко това .

    И сега да му намерим съответстващата му дума !

    С една думичка само , едва ли може да се каже !

    По простата причина , че представлява съвкупност от неща , явления и процеси взети заедно като цяло !

    Редактирано от by_chechi (преглед на промените)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Дабре де ! Тези понятия са толкова неясни , че всеки би могъл да ги тълкува както намери за добре...

    И все пак - смирение ! Пред нещо (буря , земетресение...бедствие примерно ит.н.) или пред някого (да се подчиниш на себе си , на другия , на идеала....)? Пред непреодолими обстоятелства или преодолими такива ? Във всеки случай според мен представлява някакво насилствено преклонение пред авторитет , пред воля или обстоятелства...Народът е казал :"Преклонената главица , сабя не я сече!" - не е ли тъкмо това смирение?

    Навярно ще се съгласите , че на първо място е състояние на съзнанието !

    Състояние на преклонение - макар и да не си съгласен с даденото нещо , приемаш го без да мислиш повече , с безразличие(пасивно) или търпение(активно) , но и със съответната зависимост от това , защото никъде и никога не съществуват неща без зависимости.......

    Или е друго?

    За това състояние на духа за което си мисля че се опитваме да си говорим , според мен смирение не е вярната дума ! А ми се вижда и твърде ограничена от към смисъл и съдържание.

    Това е по-скоро състояние на съзнанието , предразполагащо към усвояване на действителността.

    И сега да му намерим съответстващата му дума !

    Бих казал така - привеждане на съзнанието в процес на познание ! А това едва ли означава точно смирение , макар смирението да може (според човека) да е част от това .

     

    Тези въпроси са си направо за цяла тема, според мен.

    И ще бъде хубаво повече хора да дадат своята гледна точка по въпроса.

     

    Смирението, погледнато от моята камбанария, идва с тоталното осъзнаване на единството. Докато човек се изживява, дори и на моменти, като нещо отделно и специално, той не може да бъде смирен. Няма как. Азът е прекалено силно проявен. Смирението е смъртта на огромна част от егото. Остава само онази част, която е нужна за правилно подържане на живота и функциониране, които се подържат заради другите. Това е човек, който вече не живее за себе си, той служи с любов и преданост, служенето е това, което е неговия мотив. Това може отлично да се види в бхакти йога, където йогинът извършва абсолютно всички действия в служба на бога, когото обича безкрайно. Но това е само стъпка, етап, в който следва да се установи съзнанието на йогина по пътя му към джнана йога. 

     

    Ето какво е накратко бхакти йога: http://ru.wikipedia.org/wiki/Бхакти-йога

    Ето какво е накратко джнана йога: http://ru.wikipedia.org/wiki/Джнана-йога

     

    Идеята е, че ако не можеш да озаптиш това пусто его, поне да го впримчиш в служба на висш идеал.

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Тези въпроси са си направо за цяла тема, според мен.

    И ще бъде хубаво повече хора да дадат своята гледна точка по въпроса.

     

    Смирението, погледнато от моята камбанария, идва с тоталното осъзнаване на единството. Докато човек се изживява, дори и на моменти, като нещо отделно и специално, той не може да бъде смирен. Няма как. Азът е прекалено силно проявен. Смирението е смъртта на огромна част от егото. Остава само онази част, която е нужна за правилно подържане на живота и функциониране, които се подържат заради другите. Това е човек, който вече не живее за себе си, той служи с любов и преданост, служенето е това, което е неговия мотив. Това може отлично да се види в бхакти йога, където йогинът извършва абсолютно всички действия в служба на бога, когото обича безкрайно. Но това е само стъпка, етап, в който следва да се установи съзнанието на йогина по пътя му към джнана йога. 

     

    Ето какво е накратко бхакти йога: http://ru.wikipedia.org/wiki/Бхакти-йога

    Ето какво е накратко джнана йога: http://ru.wikipedia.org/wiki/Джнана-йога

     

    Идеята е, че ако не можеш да озаптиш това пусто его, поне да го впримчиш в служба на висш идеал.

    Ха! (казвам го с изненада на досещане)

    Как бихме нарекли " Овладяване на собственото Его " ? 

    Това сякаш най-добре приляга за " смирение " , когато обаче става дума само за познание насочено навътре към себе си !

    А за познание насочено на вън от нас - " Овладяване на околната среда " ? 

    В този случай " Смирение " не ми прилича на вярната дума . Нещо по-агресивно сигурно повече ще приляга.... :)

    Сякаш взеха да се избистрят нещата ! :)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Ха! (казвам го с изненада на досещане)

    Как бихме нарекли " Овладяване на собственото Его " ? 

    Това сякаш най-добре приляга за " смирение " , когато обаче става дума само за познание насочено навътре към себе си !

    А за познание насочено на вън от нас - " Овладяване на околната среда " ? 

    В този случай " Смирение " не ми прилича на вярната дума . Нещо по-агресивно сигурно повече ще приляга.... :)

    Сякаш взеха да се избистрят нещата ! :)

     

    Не, няма насилие в това, няма и капка агресия. Може би... "естествена трансформация"?... Макар че... някак изтъркано и кухо звучи.

    Когато нещо "отмре" или "отпадне" се прави място за нещо друго. Но това трябва да се случи естествено, без насилие, без напън. Иначе е заблуда и тогава е насилствено - когато не е естествено състояние на съзнанието, а човек се опитва да го симулира.

     

    Думите са винаги метафори, а още повече, когато се опитваме да говорим за неща от сферата на финото. 

    Не знам защо правиш асоциация за владеене, сигурно е моя вината - не се изразявам добре.  :huh: Затова по-добре да си замълча. Обикновено в такива случаи давам цитати. Има неща, които са казани толкова отдавна и толкова добре, че всеки мой опит да обясня е "алеле мамо". :zipper:

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    ..в никакъв случай не подценявам мненията Ви/поне последните постинги които успях да прочета/ но ми се струва,че се отива твърде далеч във вкарване,насаждане на прекалена,съвременна психология и философия! В почти всички известни Ни цивилизации,жертвоприношенията са в буквализъм на изпълнение,но в тези актове ,освен подражание на "боговете" се изразява и онова,което днес знаем като ДНК!Не само според мен,а далеч от мен, професионални изследователи се занимават с тази материя,изследвайки,сравнявайки,анализирайки!..по този аспект библията най-малко е в помощ за разлика от космогонията на Майя,както и манускриптът "Попол-Вух"..за Шумер вече беше упоменато Не разбирам,Какво е това вторачване в библията и във всяка тема? - поради Незнание и Не-заинтересуваност към случвалото се с другите цивилизации,защото ще е върла заблуда и Неграмотност,ако някой си мисли,че докато Мошето е вървял с юдейте/условно казано/ през пустини, Света е тънел в мрак,чакайки, Какво аджеба ще излезе между него, йехова и обетования Ханаан?!..Дрън-дрън! ..и както се е изразила Мохини: "Има неща, които са казани толкова отдавна и толкова добре.." и те са написани още от Древни времена,както от Киче/за богове от плът и кръв/,така от шумерите,така и от Майя..

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Имам една моя напълно налудничева теория за жертвоприношенията. Ако прием че в нашето тяло тече вид електричество, това наскоро учените го откриха. Да приемем за момент че нашите богове не са точно богове а гости от някоя вселена. То идвай ки тук в недоразвитата планета тогава може да не са имали достатъчно мощност да излетят, но са имали уреди за улавяне на електромагнитни полета. При жертвоприношенията се отделя електомагнитна сила като експлозия която насочена в определа цел може да даде нужнта енергия от която са се нуждаели пришалците. Предопредих че е доста побъркана идея. :no-no:;):shock11:

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Имам една моя напълно налудничева теория за жертвоприношенията. Ако прием че в нашето тяло тече вид електричество, това наскоро учените го откриха. Да приемем за момент че нашите богове не са точно богове а гости от някоя вселена. То идвай ки тук в недоразвитата планета тогава може да не са имали достатъчно мощност да излетят, но са имали уреди за улавяне на електромагнитни полета. При жертвоприношенията се отделя електомагнитна сила като експлозия която насочена в определа цел може да даде нужнта енергия от която са се нуждаели пришалците. Предопредих че е доста побъркана идея. :no-no:;):shock11:

    знаех си защо не кацнаха гутанците

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Страхът винаги е съпътствал човека откакто той същестувава на тази планета.

    Хората са били заобиколени от природата и са осъзнавали, че тяхното оцеляване е пряко зависимо от нея.

    Вярвали, че всички стихии се ръководят от някаква висша същност, от невидими сили.

    Страхът е принудил хората да търсят начини  да умилостивят тази невидима Сила, която наричаме Бог. Те осъзнавали, че животът им доста често не зависи от тяхната воля. Че има прриродни сили, които не могат да бъдат управлявани от волята и желанието на човека...и измислили начини, да измолят милост от тези сили, предлагайки им жертви под различни форми.

    В различни краища на света са измислени различни жертвоприношения. Хората смятали, че те имат вина за нещата които им се случват и извършвали различни ритуали и често жертвали най-милото и най-ценното, за да изкупят тази вина и за да умилостивят боговете.

    Жертвоприношението е ритуално принасяне на дарове или жертви към боговете, и доста често е публична и зрелищна кървава екзекуция.

     

    http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=532&aid=12867

     

    В различните религии, се принасят различни жертви.

    Дори и днес, въпреки, че живеем в цивилизацията, във време на технологичен напредък, хората продължават да принасят жертви на боговете в които вярват.

     

    Според вас - има ли Бог нужда от жертви...и защо?

     

    Що за Бог ще да е ако нему се жертва нещо си...я бик ,я някоя фца ,понякога са използвали и човеци ,като са си мислили ,че ще получат опрощение за греховете си ,но Всевишния Разум Бял Брать ...винаги ги е наказвал с жезъла си! 

     

    Ето един цитат: 'He who will not eat of my body and drink of my blood, so that he will be made one with me and I with him, the same shall not know salvation....'  не знам на български как се превежда ,но ми звучи ристянски!

    Имам и картинка: 

    Публикувано изображение

    Tова е етруска гробница ,в която е изобразена идеята на тези древни хорица за Божественост!На три нива са разположени иконите,това което Ви показвам е нивото в което си джиткаме ,показан е Богът Бик ,Аомата(леката дрога за която се фанал мирянина) и зад него е изобразен лихваря,наемодателя,кредитодателя,юдеина или там някой от лешоядите въплатен в Човешка форма(като Бялия Учител брат) ...навсякъде е осеяно с кръстния Живототворящ знак ,направо по него ходят!!!

    Ако не Ви хареса тази интерпретация ,понеже няма Логос Му или Словото Му мога да Ви предложа друга или други!  :) 

     

    п.п. поздрави за всички стари приятели и новостари никове ,наздраве!

    Редактирано от Sol Invictus (преглед на промените)
    2 души харесват това

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    понеже няма Логос Му или Словото Му мога да Ви предложа друга или други!  :) 

     

     

     е как да няма слово? нали си го цитирал:

     

     

     

    Ето един цитат: 'He who will not eat of my body and drink of my blood, so that he will be made one with me and I with him, the same shall not know salvation....' 

     

    Tова е етруска гробница ,в която е изобразена идеята на тези древни хорица за Божественост

     преди да открия етруските,открих Тоскана...всеки един мой специален приятел ,получава бутилка тосканско вино...иначе, етруските са интересни с това ,че освен гадаене по вътрешности на животни,са създали  и монументалните склуптори на положените  в погребалните  саркофази..един вид ,покойника бил  извайван в стил "полегнала е тодора"...когато се навираш да достигнеш до повечето етруски погребални тайности,обикновенно го правиш лазейки..така ,че хубаво е да си пазиш задницата..не само евреин може да те изненада :lol6:

    иначе,аз си падам да ми разказват за евреите вампири ..та викам ,да съкратим конспирацията и да даваме направо,освен ако нямаш друго предвид :tongue2:

     

    поздрави  и чаша тосканско вино  на непобедимото слънце от  ..света Вампирия Ционска :lol6: :lol6:

    2 души харесват това

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Имам една моя напълно налудничева теория за жертвоприношенията. Ако прием че в нашето тяло тече вид електричество, това наскоро учените го откриха. Да приемем за момент че нашите богове не са точно богове а гости от някоя вселена. То идвай ки тук в недоразвитата планета тогава може да не са имали достатъчно мощност да излетят, но са имали уреди за улавяне на електромагнитни полета. При жертвоприношенията се отделя електомагнитна сила като експлозия която насочена в определа цел може да даде нужнта енергия от която са се нуждаели пришалците. Предопредих че е доста побъркана идея. :no-no:;):shock11:

     

    ммммм....

     

    теорията ти има няколко слаби места, и то в самото начало :

    Ако прием че в нашето тяло тече вид електричество, това наскоро учените го откриха.

     

     

    Електричеството няма "видове". То си е едно - насочено движение на електрони. И това е открито от Александър Волта през 1775 година ! ( ако смяташ че 400 години е "наскоро" -да, добре, наскоро е) , когато е изучавал така нареченото "животинско електричество" и е доказал, че няма различни видове електричество. 

     

    При жертвоприношенията се отделя електомагнитна сила като експлозия

     

     

    Няма как да стане това.

    Първо - електричеството в животинските тела се дължи на интра и екстрацелуларното количество на йоните .Те не могат да "експоадират", а при смъртта на организма равновесието им се нарушава и просто вече няма потенциална разлика за да имаме електричество.

     

    Второ - не бъркай електричеството и електромагнитната сила.Двете са коренно различни сили

    2 души харесват това

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

    Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

    Регистрирайте се

    Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


    Нова регистрация

    Вход

    Имате регистрация? Влезте от тук.


    Вход