Премини към съдържанието
Noshtna_peperuda

Как се дистанцирате от проблемите на другите?

Препоръчан отговор


В ежедневието си се сблъскваме с разнообразни предизвикателства и в края на деня ни се иска да споделим с някого през какво сме преминали и на нас други да споделят неволите си. Понакога обаче се събира твърде много, особено ако в този момент двама или трима от приятелите ни имат сериозни душевни терзания. Въпросът ми е как успявате да запазите разсъдъка си в такива моменти и не се сривате емоционално? Често съм чувала съвети от сорта на " Не се вживявай толкова" или " Слушай, но не вземай навътре чуждите проблеми", но аз не съм такава. Мисля си, че за да разбера някого и да бъда полезна, дори само с правилните въпроси, аз трябва да вникна в проблема, но как да стане това без да се ангажирам емоцинално? Как постъпвате вие в такива ситуации?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

аз си паля винаги свещ - да изчисти негативната енергия

  • Харесва ми 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Аз се дистанцирам като се замисля за моите проблеми, или ако това не помогне, просто слушам музика. :)

  • Харесва ми 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

 

С две думи не може да се обясни... Просто "пускай" нещата, без значение дали са твой или чужди. Не ги вземай прекалено на сериозно. Търси смешното, забавното и ироничното в тях. И най-важното - виждай тези неща като непостоянни. Днес е едно, утре - друго, а в други ден -трето. Не драматизирай, а опростявай.


  • Харесва ми 4

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

В ежедневието си се сблъскваме с разнообразни предизвикателства и в края на деня ни се иска да споделим с някого през какво сме преминали и на нас други да споделят неволите си. Понакога обаче се събира твърде много, особено ако в този момент двама или трима от приятелите ни имат сериозни душевни терзания. Въпросът ми е как успявате да запазите разсъдъка си в такива моменти и не се сривате емоционално? Често съм чувала съвети от сорта на " Не се вживявай толкова" или " Слушай, но не вземай навътре чуждите проблеми", но аз не съм такава. Мисля си, че за да разбера някого и да бъда полезна, дори само с правилните въпроси, аз трябва да вникна в проблема, но как да стане това без да се ангажирам емоцинално? Как постъпвате вие в такива ситуации?

Човек е такъв, какъвто е! Винаги ще се товарите (това ви прави личност). Правете, каквото трябва, пък другите като не го правят, да не се оплакват! Спирате д се тормозите заради тях, това е техен избор.

  • Харесва ми 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Преди години приемах проблемите на приятели и познати толкова присърце, че страдах заедно с тях.

Безсънните нощи, изпълнени с мисли как да помогна и неосъзнатото чувство за вина, че някой страда толкова много, пък аз съм сравнително добре започнаха да ми се отразяват зле..

Но в един момент нещата в и моя живот се промениха - появиха се сериозни проблеми със здравето на майка ми, проблеми във взаимоотношенията с членове от семейството ми и пр.

Всичко накуп.

И аз като всеки човек потърсих морална подкрепа от тези, които бях подкрепяла многократно, но...не я получих.

Единствено дъщеря ми беше близо до мен и ме подкрепяше в този труден период.

Научих си урока...

Сега изслушвам оплакванията на познати и приятели, съчувствам, ако мога помагам, ако не мога - не, но вече не приемам чуждите проблеми като свои и не се чувствам виновна за това, че някой ги има.

  • Харесва ми 5

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

В ежедневието си се сблъскваме с разнообразни предизвикателства и в края на деня ни се иска да споделим с някого през какво сме преминали и на нас други да споделят неволите си. Понакога обаче се събира твърде много, особено ако в този момент двама или трима от приятелите ни имат сериозни душевни терзания. Въпросът ми е как успявате да запазите разсъдъка си в такива моменти и не се сривате емоционално? Често съм чувала съвети от сорта на " Не се вживявай толкова" или " Слушай, но не вземай навътре чуждите проблеми", но аз не съм такава. Мисля си, че за да разбера някого и да бъда полезна, дори само с правилните въпроси, аз трябва да вникна в проблема, но как да стане това без да се ангажирам емоцинално? Как постъпвате вие в такива ситуации?

Можеш да вникнеш в проблемите им и ако те питат да им дадеш съвет, като кажеш че това е твоето лично виждане и мнение по въпроса, и че те не са длъжни да се съобразяват с него.

И да бъдеш само безпристастен наблюдател. Да си състрадателен е едно, но да приемаш чуждите проблеми като свои, като се натоварваш допълнително с тях, просто не е нужно.

  • Харесва ми 3

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

С две думи не може да се обясни... Просто "пускай" нещата, без значение дали са твой или чужди. Не ги вземай прекалено на сериозно. Търси смешното, забавното и ироничното в тях. И най-важното - виждай тези неща като непостоянни. Днес е едно, утре - друго, а в други ден -трето. Не драматизирай, а опростявай.

Честно казано, нямам добре развито чувство за хумор, така че в тази насока би ми било доста трудно. Но за преходността, това определено ще ми помогне. Не мисля, че драматизирам, а за опростяването - да, просто рано или късно се достига един момент в който осъзаваш, че си опростил максимално нещата и няма какво да се направи. Затова мисълта за преходността ще ми помогне. Благодаря!

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Преди години приемах проблемите на приятели и познати толкова присърце, че страдах заедно с тях.

 

и повечето енергийни вампири

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

В ежедневието си се сблъскваме с разнообразни предизвикателства и в края на деня ни се иска да споделим с някого през какво сме преминали и на нас други да споделят неволите си. Понакога обаче се събира твърде много, особено ако в този момент двама или трима от приятелите ни имат сериозни душевни терзания. Въпросът ми е как успявате да запазите разсъдъка си в такива моменти и не се сривате емоционално? Често съм чувала съвети от сорта на " Не се вживявай толкова" или " Слушай, но не вземай навътре чуждите проблеми", но аз не съм такава. Мисля си, че за да разбера някого и да бъда полезна, дори само с правилните въпроси, аз трябва да вникна в проблема, но как да стане това без да се ангажирам емоцинално? Как постъпвате вие в такива ситуации?

 

Формули няма за това,както за щастие и здраве! ..Съблюдателността е свежа,адекватността помага,но те не са валидни за всички!Обусловености и личностни характеристики - колкото щеш!Именно поради тези факти,всеки човек ще е в търсене на адекватната му уютност и хармония .. На въпросът ти за чуждите/свои/ проблеми е ситуация,която Не се оправя чрез емоции!Тя е враг на разума,адреналин, който според мен е проблем наистина

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Формули няма за това,както за щастие и здраве! ..Съблюдателността е свежа,адекватността помага,но те не са валидни за всички!Обусловености и личностни характеристики - колкото щеш!Именно поради тези факти,всеки човек ще е в търсене на адекватната му уютност и хармония .. На въпросът ти за чуждите/свои/ проблеми е ситуация,която Не се оправя чрез емоции!Тя е враг на разума,адреналин, който според мен е проблем наистина

Да, точно за това става въпрос. Какво се случва когато адреналинът ти е в повечко?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

В ежедневието си се сблъскваме с разнообразни предизвикателства и в края на деня ни се иска да споделим с някого през какво сме преминали и на нас други да споделят неволите си. Понакога обаче се събира твърде много, особено ако в този момент двама или трима от приятелите ни имат сериозни душевни терзания. Въпросът ми е как успявате да запазите разсъдъка си в такива моменти и не се сривате емоционално? Често съм чувала съвети от сорта на " Не се вживявай толкова" или " Слушай, но не вземай навътре чуждите проблеми", но аз не съм такава. Мисля си, че за да разбера някого и да бъда полезна, дори само с правилните въпроси, аз трябва да вникна в проблема, но как да стане това без да се ангажирам емоцинално? Как постъпвате вие в такива ситуации?

 

Има един чалъм, прилагат го при лечението на фобии например.

Значи започваш да се излагаш постепенно на все повече подобни ситуации, само че не с хора които са ти близки, ами с чужди хора. Демек изслушваш проблемите на такиви за които не ти пука че ходят на химиотерапия в раковата болница ( например).

Сега, къде ще ги търсиш такиви хора ?

Еми много е просто, почваш да гледаш на таро карти за без пари и те сами ще те намират. И от многото изслушване на какви ли не чужди проблеми, леко полеко ще свикнеш че това е нормално някой да си има тежки ядове. И после като разбереш един ден че сестрати е станала алкохоличка и я е хванала цирозата , просто няма да изпадаш в паника, ами ще ти е ясно като бял ден че ще умре след няколко месеца и че няма абсолютно никакъв смисъл да се самозалъгваш че можеш да й помогнеш. И тогава ще имаш акъл да се дистанцираш от проблема на сетра ти, просто я зарязваш на съдбата й и не се срещаш повече с нея и не си говорите по телефон, все едно че е чумава и ще ти предаде смъртоносната зараза. 

Това същото обаче не става да го приложиш спрямо родителите ти, там вече ще си имаш ядове, ако не сте се били скарали яко с тях преди да са го закъсали яко. Ама родителите ти са само двама, та ще го изтърпиш да страдаш заедно с тях. И към децата ти няма да можеш да го приложиш, ама те са по-млади от теб и няма скоро да умират, така че може и да не ти се случи никога с тях кофти проблем.

Та значи към всички други, сестри, братя, братовчеди и братовчедки, приятелки, лели и вуйчовци и т.н. ще можеш да се отнасяш с добра доза дистанциране. Щото таро картите ще са те превърнали в професионална психотерапевтка и ще имаш друг поглед върху нещата от живота. Ако продължаваш да гледаш за без пари, ще си имунизирана постоянно срещу това което те мъчи сега. Все едно че се самоваксинираш. 

Само гледай да не си повярваш по някое време че много познаваш, че току виж си си навлякла нови други непознати ти досега проблеми, от които отърваване може и да няма после. На врачките психолозите на могат да им помагат, щото врачките ги усещат веднага как се опитват да им помогнат и не им минават номерата на психолозите. Става нещо като хомеопат да ходи при друг хомеопат да търси рецепта за помощ, демек неуспехът на лечението е гарантиран.

 

Та така, ако имаш мерак да се излекуваш, попрочети в интернет как психолозите успяват да помогнат на хора с фобии от паяци например, и си преработи методите на психолозите, да станат подходящи за твоя случай. Ако не ти се гледа на таро карти, тогава пробвай да работиш на телефон на доверието или такъв за помощ на самоубийци. Пак ще слушаш много съдби на чужди хора и пак можеш да стигнеш до обезчувствяване към проблемите на други хора. Само че няма да ги виждаш лице в лице, ами само ще си говорите по телефона.

И разбира се, можеш да се запишеш да следваш задочно психология в някой от платените университети, ама това си много разправия. Ама ако го направиш и започнеш работа като психоложка, тогава ще си супер, няма да страдаш от сегашните ти емоционални натоварания. 

 

Това което не трябва да правиш е да влезеш в някоя секта, щото там вместо да има подобрение, ще им станеш робиня.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Да, точно за това става въпрос. Какво се случва когато адреналинът ти е в повечко?

 

..веднага ще вметна - адреналинът или хормоните,щот има съществена разлика?!..Ако ти/пети-осми/ си на 18г. а аз на 35г. ще сме в различие,защото докато Ти още растеш/физиологично и психологично/след 25г.възраст започва един друг процес, процеси на видове адекватно осъзнаване, натрупване на знания + житейски опит!..Не го притежават повечето хора??? - е тогава това е инспирираща инфантилност ..но и питаш много деликатно,затова и в деликатност ще е и част от моя отговор - създаване на "решетка",а в най-опростеният изказ се нарича още - избирателност лично твоя,дистанцираност,която би само уравновесила емоционалното ти пространство от проблемите на другите,а те са от най-различно естество,дори такива до които същността ти не би се индетифицирала,даже яростно съпротивляваща се..

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.