Премини към съдържанието
spasov2

Дискриминирате ли хората с увреждания?

Препоръчан отговор


Дискриминация не означава да биете и блъскате хората с хувреждания.Не е хубаво да паркираме пред рампите за слизане например.Но вие отнасяте ли се с хора с увреждания така както със здрави хора?Съжелявате ли ги?Карате ли ги да се чувстват убидени или захвърлени от живота?Споделете!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Не ги дискриминирам,напротив.Случвало ми се е да помагам на хора в неравностойно положение които другите гледат или се гнусят да пипнат.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Не,разбира се!

Не мога обаче да не изпитвам съжаление към тях,а и не мисля ,че трябва обезателно да се държим с тях все едно не забелязваме недъга им.От това не може да се избяга или да се правим,че не съществува-просто трябва да се държим с тях като се съобразяваме с това.Те са членове на обществото ни и независимо дали имат недъг по рождение или е придобит те са като всички нас-имат си свои специфични потребности,на които държат.

Не са някакви извънземни или отгеждани в стъкленица.Просто едни от нас-малко особени,но това важи и всички останали.... :)

P.S. "обидени" се пише с "О",а не с "У"!

Редактирано от Trichocephalus (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Аз ги дискриминирам донякъде подсъзнателно ... и не ми се мисли какво ще правя ако ми се случи на мене ....

Да чукна на дърво да не се случват такива работи.

Айде много здраве и любов на всички

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Отивам аз във Видеоелит в Слатина да си купч ЦД-та.На излизане един дядка,на поне 90 години,дребен,с шапка...Моли ме да му помогна да премине през една локва.Хващам го аз,минаваме локвата със скорост около 200 метра в час.

Вече на 10 метра от локвата дядката продължава да ме държи и иска да го закарам до "равното".Стигаме там след 5 минути - дядката продължава да ме държи и се носи със ситни стъпчици в неизвестна посока...

-Абе ти къде живееш?Къде отиваш?

Започва се едно обяснение,от което става ясно,че човекът нито знае къде отива,нито от къде идва...

Стигам кръстовището на Гео Милев и Слатинска.Оня знае,че живее нагоре,но там са две "нагорета" и той ги сочи и двете.

-Къде ти е личната карта бе?

-Вкъщи.

-Друг път да не си излязъл без нея.Кой се грижи за теб?

-Една жена.

Не мога да го оставя! Оня не може да върви,но иска да пресича.Изглежда симпатяга в адската си безпомощност.Стана ми жал за него.Няколко пъти го оставях за да ходя да разследвам.Видях,че човекът има секретен ключ на врата - не е бездомен.

В разговора става ясно,че е излязъл 30 мин. преди да ме срещне,а твърди,че е минал разстояние,което не би могъл да мине за 30 мин. И не бил пресичал улица.Не е в ред човекът.Докато търсих по пощенските кутии в блока,пред който го намерих името,което твърди ,че носи той си седи там където съм го оставил,чакайки ме и НЕ ДОСАЖДА на други хора.Човекът по едно време му се допика и си свърши работата на улицата.Шашнах се.Инсценирах обаждане в полицията.Оня не се стресна.Вече щях наистина да звъня... Непрекъснато си бършеше носа и беше с две различни обувки.Опитах се да го вкарам в едно такси - от 4 таксиметри 1 се нави да го повози.Беше младо момче.Останалите бакшиши не ебаваха,един даже ми се скара,че му тръшкам вратата.Ставаше дума за 70-80 метра.А аз им давам 2 лева.Както и да е - дядката даже не можа да се качи в таксито - инвалид 90%.Започвам разпитване по околните магазини и най - накрая в един казаха,че го знаят.Не бил добре...

"Е мерси за информацията"...Както предполагах - от блока ,пред който го намерих.Айде наобратно.Тъй като не си знае нито името,нито етажа,нито апартамента го оставих там,във входа със заръката да пита някой от минаващите съседи кой му е апартамента.Докато излизах оня ме питаше къде съм го завел и как ще се прибере.

Луда работа.Може да звучи смешно,ама никак не ми беше. Особено като гледах физиономиите на "нормалните" хора,към които се обръщах с въпроса дали не го знаят случайно тоя. Не знам как да ви опиша реакцията на поне 5 човека,с които споделих проблема си.

Любезните изражения на тия смръшляци добиха тъпа,гузна незаинтересованост и затвореност към това,което им се говори.Да не би случайно и тях да се опитам да ги забъркам с лудия дядка...

Че дядката не е в час,ясно,ама дали и аз не съм се чалнал...

Редактирано от trapped79 (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Но вие отнасяте ли се с хора с увреждания така както със здрави хора?Съжелявате ли ги?Карате ли ги да се чувстват убидени или захвърлени от живота?Споделете!

Рядко ми се случва да общувам с такива хора, но отношението ми към тях в никакъв случай не е по-различно от това към другите. Никога не бих ги съжалявала, защото съжалението е отвратително чувство, и никой не го заслужава. Тези хора заслужават единствено един пълноценен живот, радостни и приятни моменти с любимите хора и добро отношение от непознатите.

Всички хора са равни, независимо от положението им.

Редактирано от tetelina (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

В никакъв случай не трябва да съжаляваме тези хора, защото за тях е повече от обидно и неприятно когато ги гледаме едва ли не като извънземни, при положение, че и те са хора като нас. Няма никаква разлика между един напълно здрав човек и един в неравностойно положение - и единият, и другият имат еднакви цели, мечти и желания; те искат да могат пълноценно да изживеят живота си, да бъдат обичани и уважавани...

Дали по рождение, или след лошо стечение на обстоятелствата, но тези хора са били лишени от възможността за пълноценен живот. Не трябва да ги подминаваме, извръщайки глава настрани, все едно ги няма, а да се опитаме да ги приобщим към реалността, помагайки им по някакъв начин - било да им помогнем да изкачат няколко стъпала или да прочетем или напишем нещо вместо тях... Важното е да не се чувстват отритнати от обществото!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Прав си trapped79,на теория е много лесно и всеки знае и казва как е правилно да се отнасяме с такива хора,всеки е добър и помага...но като стане въпрос наистина да се помогне,не само че бягат ами и ти се чудят защо го правиш ти.за съжаление никoй необича да губи време за подобни неща,а и много се страхуват да не ги помислят и тях за "чалнати"...твоята постъпка говори много за теб :clap: ,а на хората с увреждания,в страната ни,честно-Господ да им е на помощ...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

И от мен имаш браво и потупване по рамото trapped79, наистина малко хора биха направили каквото и да е в подобна ситуация, но вече се замислям каква може да е причината да стоим острани и никой да не смее да доближи човек в нужда.. сякаш е болен от нещо и ако го докостнат ще се заразят. Ужасно но факт. Добре че все още има ХОРА, които се държат и мислят като такива и егоизмът не е заел 99% от същността им.

Когато ми се е случвало и аз съм се опитвал поне с малко да помогна и да бъда учтив, но мисля че след като самите хора не искат да бъдат съжалявани трябва да уважим желанието им. При положение че някой искат и стават пълноценни хора и работят във фирми, които не ги мислят за нетрудоспособни, значи все пак не сме чак толкова тежък случай и още има надежда да запазим хуманността си. Пожелавам си повече хора като trapped79 нека не забравяме, че всичко се връща, може един ден някой от нас да има нужда и ние просто да го подминем...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Хубаво е да чуя,че не е в мен грешката.

Най-хубавото,което видях,докато работех в САЩ беше,че инвалиди,хора увредени,аутисти,идиоти...Лежат по плажовете,играят си,смеят се...

Къде,приятели по нашите плажове сме виждали такъв човек?Такива хора в България не виждат слънце - седят ти с някой апартамент и ако има кой да се грижи за тях - живеят. Затова и смятам,че българите сме нация със слаб заряд:

защото не смеем да погледнем тия хора в очите.Когато стане дума за тях - всички извръщаме глави,защото ни е страх от гледката.Затова и те са игнорирани.Всички знаем,че ги има,но не искаме да си го спомняме.

Доста тъжно.sad.gif

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Не си прав-не сме със "слаб заряд".

Моята работа ме сблъсква с такива хора всеки ден.Слблъсквам се и с реакциите на околните.Те не се държат така,защото не съчувстват,а просто не знаят как да се държат с човека отсреща-боят се да не го обидят,или наранят.За това и приемат тази "маска" на равнодушие.....Тъпо,но това е sad.gif

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

И на мен ми се е случвало да контактувам с хора в "неравностойно положение" ,както е присъщо да се говори за тях у нас. Старая се да не обръщам внимание на недъга им ,за да не се обидят ,помагам им доколкото мога и винаги си казвам ,че никой, никога от нищо не е застрахован , т.е. на всеки може да се случи ,не дай Боже!

Но ми се е случвало в трамвая да освободя място на видимо млада жена с бастун , а тя с укор да ме погледне и да остане права. Грешим ли в този случай?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
.......Но ми се е случвало в трамвая да освободя място на видимо млада жена с бастун , а тя с укор да ме погледне и да остане права. Грешим ли в този случай?

Не може еднозначно да се отговори на този въпрос-зависи си от човека отсреща.

Психичната доминанта на подобен човек е недъга му.Той е във фокуса на мислите и реакцията на околните към него влия в по-голяма степен на моментното му емоционално състояние.

Такъв човек от една страна иска да го възприемат като всички останали-т.е. без недъг (а това включва липса на всякакво внимание към него-нима ставаш и отстъпваш място на някой човек на твоята възраст или на някоя наконтена леличка във видимо благополучие?)

От друга страна,човекът с някакъв недъг съзнава,че не е като другите,от малък е свикнал с по-различно отношение към него,самият му недъг му пречи и изпитва неудобство и болка (кто жената с бастуна).Ако един такъв човек е свикнал с вниманието на околниете и малките жестове към него-той ще настоява за тези си права (абсолютмо правилно).Ако не е-а това се получава при придобити недъзи (болест на Бехтерев,различни ампутации,придобита слепота и т.н.) тогава човекът се дразни,може да избухне срещу теб....При него доминантата е да се докаже,че независимо от недъга ,той е равен на теб,и ти го обиждаш,като му отсъпиш място....

Това е малко опростен анализ на тези хора и поведенческите им реакции,но мисля,че ти дадох донякъде отговор на въпроса :bye:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Пазил господ, не дай-боже аз или моите близки може да се окажем в подобно положени... как ще ги дискриминираш, та и те са ХОРА

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Не може еднозначно да се отговори на този въпрос-зависи си от човека отсреща.

Психичната доминанта на подобен човек е недъга му.Той е във фокуса на мислите и реакцията на околните към него влия в по-голяма степен на моментното му емоционално състояние.

Такъв човек от една страна иска да го възприемат като всички останали-т.е. без недъг (а това включва липса на всякакво внимание към него-нима ставаш и отстъпваш място на някой човек на твоята възраст или на някоя наконтена леличка във видимо благополучие?)

От друга страна,човекът с някакъв недъг съзнава,че не е като другите,от малък е свикнал с по-различно отношение към него,самият му недъг му пречи и изпитва неудобство и болка (кто жената с бастуна).Ако един такъв човек е свикнал с вниманието на околниете и малките жестове към него-той ще настоява за тези си права (абсолютмо правилно).Ако не е-а това се получава при придобити недъзи (болест на Бехтерев,различни ампутации,придобита слепота и т.н.) тогава човекът се дразни,може да избухне срещу теб....При него доминантата е да се докаже,че независимо от недъга ,той е равен на теб,и ти го обиждаш,като му отсъпиш място....

Това е малко опростен анализ на тези хора и поведенческите им реакции,но мисля,че ти дадох донякъде отговор на въпроса :bye:

Аз имам същите съждения , но исках да чуя и нечие друго мнение ,за което благодаря.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
И на мен ми се е случвало да контактувам с хора в "неравностойно положение" ,както е присъщо да се говори за тях у нас. Старая се да не обръщам внимание на недъга им ,за да не се обидят ,помагам им доколкото мога и винаги си казвам ,че никой, никога от нищо не е застрахован , т.е. на всеки може да се случи ,не дай Боже!

Но ми се е случвало в трамвая да освободя място на видимо млада жена с бастун , а тя с укор да ме погледне и да остане права. Грешим ли в този случай?

Отговора на този въпрос не е е еднозначен, на мен например думите направете му място тои е инвалид са ми правили лошо впечетление, но ако е някои по зле засегнат не би изпитал същото нещо.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

В Москва се появиха заведения само за бели

В елитния клуб Zona е забранен достъпът и на инвалиди

Снимка: Zonaclub

В елитния московски клуб Zona е забранен достъпът на инвалиди и на лица от кавказка националност, приличащи на издирвани от полицията.

В Москва се появиха заведения, в които е забранен достъпът на цветнокожи, хора от кавказка националност и дори на инвалиди, съобщи руската електронна агенция Нюз.ру. Собствениците на заведенията - изискани барове, клубове и ресторанти, не правят компромиси дори за богати бизнесмени и известни личности, които не отговарят на расовите изисквания.

"И с хеликоптер да долетят, пак няма да ги пуснем", заявява мениджър на луксозен бар от веригата московски заведения "Стой!ка", цитиран от в. "Московский комсомолец". В сайта на фирмата има любопитна анкета за желаещите да започнат работа в "Стой!ка". Сред многото въпроси, написани в шеговита форма, има пет, които се отнасят до националността на кандидатите.

Според руските закони, расовата дискриминация и унижаването на човешкото достойнство по този признак се наказват със солидни глоби, уволнение, изправителен труд и дори лишаване от свобода до 2 години. Битовият национализъм, обаче, не е ново явление в руската столица, а все повече се разпространява и в други градове на страната. Фейс контрол има практически във всички заведения, макар че собствениците обикновено не афишират тези "правила" и се ограничават с отказ на входа на заведението на определени хора.

Московският клуб Zona обаче, стига още по-далеч. Там е забранено влизането на инвалиди - "в гипс, с патерици, в инвалидна количка и т.н.".

През последните месеци в Русия бе отбелязан взрив на престъпността на основа на национална и расова неприязън. Нейни жертви станаха и доста чуждестранни студенти и чужди специалисти в страната.

Вчера полицията в град Волжск задържа трима младежи, участници в скинарска банда, които нападнаха с метални пръти цигански табор край града и убиха двама цигани.

Руските власти признават, че ксенофобията и неонацизмът са сериозен и актуален проблем за страната. Борбата с екстремизма и нетърпимостта е една от основните теми на откритото вчера заседание на новосъздадената Обществена палата на Руската федерация.

Източник: в-к Монитор

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Много неприятно наистина,но интересно ми стана-ако един постоянен посетител на този клуб пострада и пожелае да влезе там с патерици или гипс,също ли ще бъде игнориран...едва ли.А обикновените хора извън това общество и особено инвалидите и без друго няма да се чувстват комфортно в такъв елитен клуб...за "подбрани".Но такъв вид поведение и неписани правила аз съм забелязвала и в България...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Руснаците и немците винаги са били на такива позиции,обаче доколкото немците са вече цивилизовани,то в Русия нещата се движат с полопвин век назад.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Интересно, че всеки тук споделя виждането, че тези хора не трябва да бъдат дискриминирани и явно е вземал мерки в тази насока (което още веднъж потвърждава мнението ми за хората тук), но положението на улицата е съвсем различно. Сигурен съм, че всеки е ставал свидетел на разни случки, при които тези хора биват дискриминирани или просто пренебрегати. Спомням си история подобна на тази на trapped79. Една баба с две големи чанти, но тя горката трудно се движеше и с всяка крачка на лицето и беше изписана болка, камо ли да влачи и чантите. Хората я подминаваха, забързани за някаде, а беше толкова очевидно, че и трябва помощ. Дори преди да я попитам (явно разбрала моите намерения), тя ме помоли да и нося чантите 15 метра до някакво място откъдето щяла да се оправи сама. Взех ги аз и тръгнахме. След 15те метра ме помоли да ги занеса до още едно място, а след това и до дома и. Беше абсурдно да и откажа, изобщо се чудя дали има човек, който би могъл да и откаже в това и положение. Влачихме се повече от 30 мин и накратко бях "изигран" от бабето, но не се чувствах така. Смятам че това е най-ценно пропиляният половин час от живота ми. Мисля си аз и измислих че не сме чалнати ние, които помагаме, а тези, които не го правят. В този свят човечността остана една от малкото добродетели, които ни спасяват от лудостта.

Редактирано от lpa (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ми определено ги съжалявам, но гледам да не го показвам и се отнасям с тях като с нормални здрави хора

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Не ги дискриминирам.Когато видя човек с увреждане не се обръщам, правейки някаква физиономия.Просто им се усмихвам широко и топло.Оценям това, че съм здрава, но ако бях на тяхно място една усмивка от случаен минувач много би ме зарадвала

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Дискриминирате ли хората с увреждания?

Дискриминация не означава да биете и блъскате хората с хувреждания.Не е хубаво да паркираме пред рампите за слизане например.Но вие отнасяте ли се с хора с увреждания така както със здрави хора?Съжелявате ли ги?Карате ли ги да се чувстват убидени или захвърлени от живота?Споделете!

Не, не ги дискриминирам, имам и такива колеги!Не мился, че има за какво да бъдат дискриминирани!

Отнасям се с тях както с другите хора -с уважение!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.