Премини към съдържанието

Архивирана тема

Темата е твърде стара и е архивирана. Не можете да добавяте нови отговори в нея, но винаги можете да публикувате нова тема, в която да продължи дискусията. Регистрирайте се или влезте във вашия профил за да публикувате нова тема.

quickJO

МанифестО Технология

Препоръчан отговор


Моят Манифест: Ако не знаете какво е "манифест", потърсете в Google! Технологиите все повече завладяват ежедневието ни... Чета за очилата на Google за виртуална реалност и отговора от конкурент, като Apple... Чета всеки ден за новите и по-високи технологии в мобилните телефони, които и позволяват по-голяма степен на следене и отчетност. Днес си направих и експеримент да си пусна името в Google и резултатите, които се върнаха, ме накараха да настръхна до най малкото косъмче....... На първа страница имаше резултат колко съм платил на търг за определено място, като там имаш е и адреса на съответното място... И всевъзможни акаунти и регистрации в какви ли не сайтове... А на "Картинки" излизаха снимки, мой, с класа ми, с отделни хора от класа, дори ЛИЧНИ мои авторски снимки...... Да, това ме тревожи и ме дразни и т.н. Ама не пиша темата за това, не... Дразня се как все по-малко хора влагат труд да напишат в любимата търсачка (Била тя Goole, Bing, Yahoo или която и да е) въпроса си или някакви отправни точки... Какк всеки го мързи да се потруди да си намери сам отговора на техническият компютърен въпрос, ами пише малоумна тема и чака отговор на нещо, което може да открие с 30 секунди до 2 минути търсене в Google? Дразня се на слабохарактерната малоумщина и липсата на желание да потърсиш, не потърсиш, да се потрудиш сам над проблема и намирането на решението му... Да се поровиш в Интернет... Дразня се, че никой не влага мисъл и желание... Не говоря само за компютрите, все пак не всеки е задължен да ги разбира, но от всекидневната си работа, която няма нищо общо с компютрите, срещам всякакви малоумни идиоти.... И, какво става: - Технологията ни улеснява все повече за всякакви ежедневни задачи... Ама това ни затъпява! - Не търсим решение на проблема сами, чакаме някой да ни го каже.... - Изпадаме все повече в зависимост от технологията като GPS, Таблет, Връзка с интернет... - Появяват все повече пленителни технологии като "умни" часовници или "очила"... Гледам хора, млади хора, седят на маса и си проверят през телефона Facebook и пишат съобщения, вместо да си говорят един с друг... Все пак седят на една паса, на 30-40 см един от друг.... Защо не си говорят директно, защо не си споделят??? Мисля, че технологията ни убива, убива и начина ни на говорене и споделяне, убива приятелските отношения... Смятам, е ни изолира!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! От света, от реалността!!! Технологията ни превзема и отнема човешкото от нас и аз това не го харесвам!!! Аз самият преди време се виждах с приятели след телефонно обаждане. И всичко ставаше,освен ако някой няма основателна причина.... После се почна разбирането по Skype... По рядко виждане, повече обещания.. После беше FaceBook. Обещания, обещания, обещания, но среща рядко, по-рядко от веднъж месечно.... Да, от старото поколение съм, където си викахме пред прозореца, по име, докато виканият не се покаже, играехме навън до мръкване. Тичахме и се смеехме и се веселяхме, по 20-тина деца от блок... На площадките бяхме повече , все от различни блокове.... Но бяхме а вън, бяхме на въздух, играехме Стражари и апаши, Криеница (Жмичка), Дама, дори на Война с бази и всякакви такива... Та, смятам, че технологиите днес съсипват хората, децата, съсипват връзките и отношенията, смятам, че ставаме роби, зомбита, отнесени, както искате го кажете, но ние сме подвластни и заробени от технологиите............ Погубваме се, забравяме за личният контакт. Не го намирам за нормално, както и още хиляди неща, като снимките на момичета във FaceBook, дето са така нареченото "Кокоше дупе" или разголените снимки, чисто и просто да имат "лайкове" с които да се хвалят.... Да спра до тук, Лека вечер и спокойна на всички!!! Поздрави от мен, quickJO и благодарности, че изчетохте всичко до тук!!!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

В първият момент асоциирах с манифестациите по бай Тошово време, после се сетих за кеша на Гугъл в пощенските и други сървъри...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Всяко нещо с времето си така, че не е болка за умиране.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Напоследък често си мисля, че предпочитам живият контакт пред този, който ни предлага интернет.

Съвсем различно е да погледнеш човека в очите, да усетиш топлината на ръката му при здрависване, да видиш истинската му усмивка, а не стандартната емотиконка, поставена често пъти по навик.

Да, технологиите ни отчуждават и съсипват живота ни, но това не е непоправимо.

Ако човек има желание, винаги може да намери време за срещи с приятели, за разходки сред природата, за хобито си, за културни развлечения и за всичко, което му харесва.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

  И, какво става: - Технологията ни улеснява все повече за всякакви ежедневни задачи... Ама това ни затъпява! - Не търсим решение на проблема сами, чакаме някой да ни го каже.... - Изпадаме все повече в зависимост от технологията като GPS, Таблет, Връзка с интернет... - Появяват все повече пленителни технологии като "умни" часовници или "очила"...

 

Всичко изброено няма нищо общо с технологията.

Нарича се манталитет и мързел.

Първото стремглаво лети надолу, а второто е обратнопропорционално на първото - тоест лети стремглаво нагоре.

 

Примера с хората, общуващи си чрез съобщения, седейки на една маса не е удачен.

Както има такива, така болшинството са другите - тези, които общуват нормално.

 

Но нека не бъркаме мързела на народа с нежеланието му за общуване.

В доста теми и раздели се  дискутира въпросния мързел и затова няма да се впускам в обяснения.


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Човек винаги успява да намира оправдание за поведението си. Сега оправданието са технологиите. Да кажем, че сме спрели да общуваме нормално заради технологиите е все едно да оправдаем мръсотията на една домакиня с прахосмукачката. Нали се сещаш?!

Едно време същото се говореше за телевизора - че хората насядват покрай него и не си говорят. Ами не... В моето обкръжение хората си говореха - и бабите ми, и родителите ми, и приятелите им, които ни идваха на гости.

С една дума - не е нужно да се върнем в пещерите, за да нямаме оправдание за невъзможността ни да общуваме.

А и всяко нещо е до време... Човек не може да избяга от себе си, така че, при всички положения същността му изплува на повръхността и не може непрекъснато да се прави на това, което не е. Мисълта ми е, че в един момент виртуалните общувания стават напълно реални, макар и през монитор и клавиатура...

И естествено и не на последно място идва въпроса, защо се оставя впечатлението, че във виртуала омръзването не се подчинява на същите закони, както в реала...

В крайна сметка всеки е/остава/връща се там, където е сърцето му, а това при всички случаи не е свързано със загуба...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.