Премини към съдържанието

Архивирана тема

Темата е твърде стара и е архивирана. Не можете да добавяте нови отговори в нея, но винаги можете да публикувате нова тема, в която да продължи дискусията. Регистрирайте се или влезте във вашия профил за да публикувате нова тема.

Skoinks

Спомнете си детството

Препоръчан отговор


Коя ви е любимата игра но не компютърна а нещо като гоненица жмичка и разни като морски шах и само шах ето такива на мен ми е замразяванка а от другите морски шах и обикновен шах :bye:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Eeееех, детство, детство... Много добра тема :clap: , която ми навява страхотни спомени. Като малка най-много обичах да играя на криеница с децата от махалата или пък на "Дама" и "Народна топка"

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

И аз предпочитах Народна топка.Освен това много обичах да играя с татко на "Лодки,катери,подводници". Публикувано изображение

:clap: Жалко,че вече нямам време за такива игри

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Футбол, вратички (кутиики), цък цък, всеки лаком Публикувано изображение

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Golden Axe, Super Mario и Taken 3. Имах телевизионна игра, а по-късно и Play Station и изобщо не си мислех за момиченца и нямах никакви проблеми, защото бях отличник. А навън играехме на война (още нямаше CS, а кой да знае за Paintball) и се замеряхме с ябълки и си правехме брони и щитове от картони, мечове от пръчки и какво ли още не. Даже изрисувахме "екипировката" с горски череши и други цветове за да са нещо като индиански доспехи... Много тъпа идея като се замисял сега?!?! Публикувано изображениеПубликувано изображениеПубликувано изображениеА за пистолетите с топчета казах ли :ph34r:


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Обичах "народна топка", бях много добра. Най-добра обаче бях на ластик, пръстчета:). Обичах да се осамотявам и да си шия гривни от молине, както и да си представям, че съм лекарка.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Аз пък понеже съм си едно голямо дете и не искам да се разделям с детските игри, от време на време си играя на разни такива с дечицата(15-16 годишни, че и по-големи са дечицата, да е ясно)! Много обичах да играя на жмичка, фонийки и други такива който караха всички баби в квартала да изтръпват и да крещят "не тичайте, ще паднете и ще се ударите", " не се замеряйте че ще се нараните" и разни такива обаче ние така и не се спирахме.....ех, какви времена бяха!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Много хубави времена. :wors: Жалко само,че отминават. :) Май много носталгична взех да ставам!!! :wors:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Хм...странно, че никой не спомена да е играл на бутилка, ние май на това най-много играехме и на подаръци :wors: Имаше една игра дето трябваше да преминеш ако имаш определен цвят по дрехите си, аз пък си имах една поличка с 15 цвята (поне :) ) и бях ненадмината (аз и до днес си падам по шаренийките ;) ). Иначе преди седица се прибрах със зелени дънки и тревички в косата :) Не, не бях с гадже, а с племенницата ми тичахме след топката... ;)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Като деца по цял ден бяхме на вън и не искахме да се пребираме. А днешните деца се чудят къде да се скътаят за да изпушат една цигара,или не излизат от интерет клубовете. :wors: :bye:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Еее какво да кажа освен,че аз съм си дете още :P Бяха хубави времена,но...... Аз имах една любима игра "Нинтендо" след това "Сега" абе к'во да кажа,освен,че от малък съм си геймър ;) Иначе обичах да играя футбол,който играя и сега(така и не го научих,то с тея кашкавалени крака) Криеницаи разни други. А това за днешните деца които не излизат от залите е доста лошо.Нека да почнат да го прават това но поне да е по-късно на около 13-14 години!!! Поздрави!!!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

ами..аз обичах обсхто взето обичах всякъкви игри: народна топка, криеница,подаръци,пътища(тва беше една игра при която с тебешир се чертят пътища и се гоним по тях),стражари и апаши..и на мн други...сега още ми се иска да си играя...ама няма..ся правя толкова по -скучни неща!! Публикувано изображение

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Обичах "народна топка", бях много добра.

Ех, и аз.. откакто се помня все на това играех. Но вече не, мина ми този миг от живота.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

ами..аз обичах обсхто взето обичах всякъкви игри: народна топка, криеница,подаръци,пътища(тва беше една игра при която с тебешир се чертят пътища и се гоним по тях),стражари и апаши..и на мн други...сега още ми се иска да си играя...ама няма..ся правя толкова по -скучни неща!! Публикувано изображение

Сега поне ние на играта ''пътища'' и казваме ''стрелки'' и чертаеме с тебешир стрелки накъде сме отишли и другите трябва да ни гонят...

Аз обичам да играя на ''шоколад'' , ''народна топка'' и ''криеница''

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Стига бе хора, едно време не висяхме пред компютрите, щото такива просто нямаше, то и телевизията беше по няколко часа на ден - в много детските ми години /моите деца испадат в тиха истерия, когато им кажа, че съм отраснала с челно-бяла телевизия/.... , но за сметка на това ИГРАЕХМЕ стражари и апаши, народна топка... държави

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Играхме на пситолети всяка вечер на жоменка седяхме до 5 часа и.т.н.немоа си спомня мн добре ;)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Когато аз бях дете,любимите ни игри бяха народна топка , стражари и апаши и едно нарисувано човече на тротоара с числата от 1 до 8 . Хвърляш камък върху него и отиваш да го вземеш скачайки в различни варианти . Скачахме на въже и ластик. Но по тротоарите нямаше паркирани коли , хората не бяха изнервени ,бяха по-добронамерени и ни прощаваха белите ,които правехме. И беше много,много по-спокоен живота.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Асоциации - просто перфектната игра мисля за всички възрасти, така мисля аз де. Шаха също е страхотна игра,а също и разширените варианти на морски шах (традиционния 3х3 е напълно безинтересен като се позамислиш малко).

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Имаше една игра дето трябваше да преминеш ако имаш определен цвят по дрехите си, аз пък си имах една поличка с 15 цвята (поне :) ) и бях ненадмината (аз и до днес си падам по шаренийките :angry: ).

Ние й викахме на тая игра - "Крокодиле, крокодиле, какво е морето?" Казваш например - зелено и ако имаш този цвят на дрехите се хващаш за зеленкото и преминаваш. Публикувано изображение

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Майка ми ме остави на село, когато бях на около годинка. Баба ми ме биеше с пръчка, с коприва, наказваше ме на колене, на бобчета е, в един момент нещата се обръщат на 360 градуса, в Господа не вярвам, но вярвам, че има възмездие.......

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Първа случка (в минало време):

Влязох в банята на детската градина и окото ми се спря на няколко фъстъка, които си лъскаха грейките с едни четки баш на земята. Сапун и вода се стичаха по фаянса в канала, а ламетата търкаха с всичката сила на 4-5 годишните си плещички. Понеже бях много зло и проклето дете, веднага ми дойде на ум царствената мисъл, че трябва да мина с калните апрески като властелин през постланото. На първата стъпка върху една червена грейка всичко бе точно и по план, но на втората така се хлъзнах, и така си нацепих кратуната в една мивка, че до ден днешен като видя кални апрески и ме заболява главата.

Втора случка (отново подхлъзнат):

Няколко години по-късно съм на село. С дядо ми пасем овците (около 100 броя от тъпите, плюс 10 кози - на цялото село са). Решавам да зарежа дядото, сестра ми и братоведите да се оправят сами и тръгвам за гъби. Гледам в едно деренце едни огромни манатарки и тръгвам да слизам надолу, без да виждам, че под мен няма път, а пропаст. И като се хлъзвам (пак ли, отново ли) на тия ми ти листа под краката ми, и като се захвърчам надолу... Инстинктивно се хващам за клонките на една бука, но това не ми помага - ужулвам си цялата длан. След няколко метра е ръба на пропастта и като минавам през него вече се сбогувам с живота. Но тъкмо след ръба краката ми намират опора - някакви корени (най-вероятно на същата бука, за която се хванах в пристъп на паника). Та стъпвам аз на корените, а с ръцете се държа за ръба. И като поглеждам надолу, майкоооо!

Решавам да постоя така няколко минути, за да си поема дъх. Успокоявам се и решавам да тръгна нагоре. Точно тогава чувам братовчед ми, дядото и сестра ми да ме викат. Викат ме по име и поясняват "Айде идвай, че тръгваме!".

"Не моооогааааа!" - отвръщам.

"Каквооооо?" - пак питат.

Нямам глас да им обяснявам, че вися на скала, а и сила ми липсва, премалял съм.

От яд краката ми пак се разтреперват и става страшно. "Тия ше ме убият", викам си. След няколко минути спирам да им обръщам внимание и се закатервам нагоре.

Трета случка (с участие на люлински мутри):

Ранните 90-те. Ученик съм в гимназия. Неделя сутрин като по чудо у нас няма никой. Отварям хладилника и пускам телевизора. Таман се загледах в нещо интересно и на вратата се позвъни. Отварям и гледам три грозни мутри, с кожени якета. "Кви са па тия сега", чудя се.

- Баща ти тука ли е?

- Не.

- Майка ти?

- Тц.

- Я викни сестра ти.

- Нема я.

Бууум, един ритник в корема. Охълцвам се. Докат' си поема дъх ония вече са у нас и тършуват стаите. Не след дълго забелязват, че у нас няма никого. Хващат ме за яката и ме помъкват навън.

- Отиваме при сестра ти - секат с думи.

Докато ме дърпат надолу по стълбите аз се чудя дали не сънувам още.

Пред нашия вход има кафене. В неделя е пълно с народ там. Тримата юнаци ме извеждат и започват спокойно ме подбутват към колата им. От комшиите в кафенето никой не забелязва какво става. Решавам, че е важно да се отбележи, че ме изкарват насила и започвам да се дърпам. Мутретата ми бият по един шамар всеки и ме натъпкват в колата. Цялото заведение пред входа се пули. Широко отворени очи.

Бригадата ме кара някъде в "Mладост" и вадят един ръждив трион от багажника. Дават ми го да го разгледам и ми обясняват, че ако не им съдействам ще ми отежат главата с него. Казвам им "ок", и че главата ми трябва.

- Води ни при сестра ти!

Започвам да ги водя по всички кафета, които знам в София. Не знам къде е сестрата. Лошото е, че не знам и много кафенета.

(Историята е, че сестра ми била 2 шамара на някаква пикла от училището й, онази се оплакала на майка си, майка й се жалвала на брат си, а той викнал приятелите си и така тези ми идват у нас, в неделя сутрин).

Момчетата искат да раздават правосъдие. Канят се, че сестра ми ще стане проститутка, а баща ми ще бъде бит. Не им казвам, чe той всъщност e полковник и е малко труднo да го биеш. Лъжа ги, че е ватман, а майка ми - пенсионерка. Доста са глупави. Решават кръстословица и единия пита "Какво е това ПъкЕл с 2 букви?". Казвам им. Не се впечатляват от високата ми култура. Нито от ниската тяхна. Един час след сценката, на единия му звъни телефона. Оня вдига, казва два пъти "Да" и веднъж "Добре", и заповядва на шофера да кара към нас. Пред блока си намирам четири полицейски коли. Хората от кафенето записали номера, таткото ми се прибрал и ги издирил точно за шест минути кои са.

Качват се в нас да си говорят. Не знам какво са си говорили.

Повече не чух за тях.

Oт тук:

http://neiskam.blog.bg/viewpost.php?id=84131

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

От съвсем малък любимото ми място беше гара Плевен, от тъмно до тъмно са возех в машините (тогава бяха само парни) до Г.Оряховица и до Мездра, понякога до Черквица, и неуморно помагах, като вземах по две въгленчета и ги мятах в пещта, боравех с инжекторите, с кран-машиниста и най-вече със свирката. Регулаторът и ръчагът бяха прекалено тежки за мен и ги въртях с помощта на машиниста. Пътувал съм със серии 03, 12, 14, 15, 16, 17, 35, 36, 47, 01 (01 бяха софийски и по-рядко идваха). По-късно в София на 13, 46, 50, 04. Вечер като са връщах у дома целия черен и мазен много ми беше чудно защо баба ми не вярваше, че съм са оцапал докато съм си играел в двора на училището до нас.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Аз пък митках по улиците с колелото.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Страхотни игри имахме като бях хлапе. Народната топка я играехме момичета с/у момчета и все ги целихме в главите(горните) :P на ластик скачахме всеки ден :rolleyes: също така играехме много на ръбче :ass: ,а любимо ми беше на фунийки :lol6:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ние в наше село като деца играехме на стражари и апаши, индианци, тарзанци, корабокрушенци и прочие други -нци. Бяхме Робинзон Крузо, Том Сойер, Хъкълбери Фин и Винету взети заедно. По цял ден и нощ обикаляхме по баирите и горите. Падахме в дерето, сваляхме мокрите чорапи и ги перяхме, редовно изтървахме маратонките и бягахме по течението да ги хванем. Въргаляхме се в люцерната. Обикаляхме нивите на хората и си правехме къщи от ожънатата царевица. Падахме в копривата и ставахме целите нажулени. Зимата пък се спускахме по един горски склон с шейни, останали от каки и батковци, майки и бащи, баби и дядовци. А най хубаво ни беше когато се спускахме с найлони. Публикувано изображение Е те такова преживяване на тази писта няма никъде.

После пък като пораснехме почнахме да си играем на дискотеки. Организирахме си ги в парка. Събирахме пари и си купувахме пуканки, безалкохолно и дъвки. Носехме си касетофон на батерии, пускахме диско песни и танцувахме. Тогава взехме и да си играем на бутилки, подаръци, истината или се осмеляваш и ..... сигурно има и други ама сега не се сещам. Вече дет се вика бяхме станали по-големи и смело почнахме да правим зулуми - я влизахме на хората в къщите и крадяхме цветя, я им обирахме кумболите, сливите и гроздето, я пък звъняхме нощно време по звънците и бягахме. После пък взехме, че почнахме да се качваме по кестените в парка да замеряме минаващите коли с домати. Публикувано изображение Естествено последните бяха също "взети на заем" от нечия чужда градина. А селския автобус го целихме с камъни. Ама аз и в двата случая, не се занимавах със стрелбата. Аз винаги го играех прикритието им. Спрели колата да дири сметка, аз и още няколко се появявахме да отвлечем вниманието им за да не видят скритите "снайперисти". И после си плюехме на петите. Голямо бягане.... Лющехме семки по нощите, приказвахме си глупости, поошамарвахме се и пишехме с блажна боя всякакви щуротии по асфалта.

Никога не сме се деляли на момчета и момичета. Всички бяхме заедно и играехме заедно. Малко по-късно вече пораснахме, почнахме да се натискаме, да се пообарваме, поцелуваме и тръгнахме на дискотека на село. Вече пиехме джин с тоник и обръщяхме не по един и два. Отново запалихме цигарите. /А не бяхме го правили от седем годишна възраст./ Мдааааа ...... детството си беше отишло. Публикувано изображение Вече бяхме на 13г.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.