Премини към съдържанието
15 години Kaldata.com – време е да почерпим! Прочети още... ×

Препоръчан отговор


Прочетих наскоро книга, една глава ме впечатли достатъчно че да я преведа, предлагам я като тема за размисъл. Книгата е '5-те етапа на колапс' (5 stages of collapse), автор Дмитри Орлов, руснак живеещ в САЩ.

 

 

 

-------- Превод ----------Племето Ик ни предлага едновременно пoучителна приказка и историята на едно екстремално оцеляване – такова, което ни кара да поставим под съмнение стойността на оцеляването на всяка цена. Всичко което знаем за Ик иде от единствен но изчерпателен източник: книгата „Планинския народ” на английския антрополог Кевин Търнбул който прекарал сред племето около 2г (всички цитати по нататък са от тази книга). По това време Ик наброявали около 2000 човека, живеещи на границата м/у (днес Южен) Судан, Кения и Уганда, в малки временни селища разположени м/у резервата Кидепо и планината разделяща Кения и Уганда.Макар книгата на Търнбул да е намерила широка популярност извън академичните среди, неговите колеги-антрополози я намират за екстремална и предубедена. Бернд Хайне, който изследвал Ик по някое време след това намерил малко помощ в книгата на Търнбул. Изглежда Ик са разбрали за неговото описание и са били не особено очаровани от него. Хайне пише че това на което той сам е бил свидетел било толкова различно от книгата че на моменти се чудел дали си няма работа със съвършено различно племе. Така че тук имаме красиво проявлениена принципа на отражението, опровергаващ възможността за научност в социалните науки, от антропология до финанси – доколкото самото наблюдение променя поведението на изследвания. Търнбул може да е бил предубеден с/у Ик, но пък следващите изследователи си имали работа с Ик, които пък били предубедени с/у Търнбул, и са променили своето видимо поведение в отговор на нежеланата си „известност”. Така или иначе, за моите цели книгата на Търнбул може със същия успех да е художествена измислица. Но тя не е, тъй като не немислимоТърнбул да е описвал въображенията, а не наблюденията си. Да се мисли обратното значи да приемем че Търнбул е имал много болен мозък. Но ако оставим настрана противоречията, Търнбул ни предлага уникална и предизвикателна история за културна разруха и биологично оцеляване.Кои са Ик?Ик са закоравели индивидуалисти. Те са находчиви и предприемчиви, прагматични и лишени от сантименталност, оцеляващи благодарение на късмет и умения. Те възпитават децата си в дух на индивидуализъм и предприемчивост от ранна възраст. Те ценят самостоятелността, вярват силно в частната собственост и са педантични в изплащането на дълговете. Те са изобретателни и допълват приходите си предлагайки на съседите разнообразни продукти и услуги. Те са намалили социалните си разходи до нивото на пестеливост абсолютно необходимоза оцеляване. Това им е позволило да оцелеят в среда в която нормално се очаква да измрат.Ик са изолирани културно, езиково и етнически. Езикът им (Ичиетот) е различен от останалите в района, но е сходен с класическия от Средното египетско царство. Под постоянния тен кожата им не е тъмна както на околните племена, а червена. Как и кога група от древен Египет се е озовала в тази част на Африка може само да се гадае. Безчет поколения те са живели като ловци и земеделци, придвижвайки се в сезонни преселения в обширния район който сега е поделен м/у Уганда, Южен Судан и Кения. Но мястото което винаги са считали за родинае планината. Ик се считат за „Куарикик“ или „планинският народ“, различни от пастирите, обикалящи наоколо със стадата си, преживявайки от животновъдство. Това е което обединява Ик като народ – връзката с планината. За разлика от спокойните си съседи – Дидинга, Додос и Туркана, те са бързи и подвижни. Техният свещен източник на историческа самоопределеност се намира в група пещери в планинското подножие, километри над платото което се простира в посока на езерото Рудолф в Кения. Тези пещери съхраняват ритуални обектиукрасени с пиктограми, които биха може би са близки до Египетските йероглифи (Търнбул се натъкнал на тях по време на кратка последваща визита и не могъл да ги изучи по подробно). Уникалността на Ик е тясно свързана с тяхната негостоприемна, планинска земя, и според Търнбул те по скоро биха умрели от глад или жажда отколкото да я изоставят. Всичко останало обаче, както Търнбул скоро разбрал, подлежи на компромиси.Ик са образец на общество след разпад. Спомени от времето, когато са били волни ловци все още могат да се забележат когато те напуснат земите си и преминат през неохраняемата граница в Судан, където отново могат да бъдат ловци, макар и с цената на значителен риск от страна на враждебните Судански араби. (Може би сега, когато Южен Судан е независим и освободен от арабско присъствие, Ик биха могли да се завърнат към предния си начин на живот). Катастрофата се случва през 1958г., когато Британското колониално управление ги лишава оттехните ловни земи. След независимостта на Уганда, те са провъзгласени за Кидепо Национален Парк, който получава своя собствена полиция. Тази полиция е въоръжена с пушки и има заповеди да застреля всеки Ик, който се промъкне в парка (в опит да изхрани семейството си ловувайки). На Ик е наредено да станат земеделци, но не на територията на парка (където полицаите се радват на свои собствени изобилни реколти), а високо на стръмните, безлюдни склонове на планината. Резултата се оказал редовно повтарящи се бедствия.Точно тази цикличност (и гарантирана повторяемост всеки 3-4г.) малко по малко разрушила културата на Ик. Лесно било да се открият резултатите в техния език, вече лишен от всякакви любезности, макар Търнбул могъл да долови техният отглас. Най честият поздрав м/у Ик станал „дай храна“ а стандартният отговор - „храна няма“, задължително последван от „дай ми тютюн“ доколкото тютюна бил ефикасно средство с/у болката от глада.Естествено, от обществена гледна точка е под въпрос поставянето на животинските интереси над интересите на хората, живели в равновесие със същите тези животни от незапомнени времена без нарастване на населението или увреждане на природата. Тези хора сега „стоят в групички и погледа им блуждае из полята, някога тяхна изконна ловна територия а сега национален парк, недоумявайки защо животните трябва да бъдат запазени докато хората измират“.Не е от особена полза знанието че международно признатите граници м/у новородени, след-колониални държави са разчертали това което е било непрекъсната ловна територия. „Подвижността е жизнено важна за ловците, и номадския начин на живот в никакъв случай не безцелно, случайно блуждаене за каквото често се смята.“ Ловни народи като Ик са най големите пазители на природата: „Ловуването на количества над необходимите се е считала за един от най-големите грехове, от рода на прегрешение срещу божа повеля.“Номадската подвижност е важна не само за предотвратяване на прекалено ловуване в даден район; тя също е необходима за изглаждане на взаимоотношенията и предотвратяване на конфликтите преди да са се разразили напълно. Подвижността също спомага за непрестанна промяна на местонахождението на властта, правейки невъзможно развитието на авторитаризъм, запазвайки в същото време собственото достойнство, взаимопомощта и равноправието м/у половете. Плодовете и корените събирани от жените са също толкова ценни както и улова намъжете. Макар и мъжете да са предимно ловци, а жените берачки, двете групи непрекъснато си сътрудничат в поставянето на мрежи за лов и биенето по храстите за изплашване на дивеча.Като номадско племе, Ик са изградили хармонично общество, и структурата на техните семейства отразява тази хармония и свобода. За тях, семейството било основната част от комуната. Родството определяло зоните на отговорност и приятелство, а не произхода. Всеки възрастен бил считан за родител, и всеки връстник като събрат. Лошото на такава социална нагласа ориентирана към родство и базирана на подвижност и свобода е, че в момента в който се отнеме свободата на придвижване, семейството престава да съществува.Основните човешки ценности като доброта, щедрост, милосърдие, привързаност, честност, състрадание за ловните племена не са толкова добродетели колкото необходимости за сплотяване на групата, понеже нищо друго не свързва така добре номадската група. Изниква въпроса дали тези добродетели са лукс който е допустим по време на изобилие или те са механизъм за общо оцеляване и сигурност? Както ни показва опита на Ик, във времена на изключителни трудности,когато липсват основни условия за живот, тези добродетели се разпадат, тъйкато другият възможен избор е катастрофа, разруха и измиране.Вероятно Ик не са имали предишен опит с беди от такъв род докато са били волни ловци, взимайки от природата толкова от колкото имали нужда и местейки се когато условията се влошат. „За земеделеца усилията за цяла една година могат да бъдат разрушени за един ден, докато всичко, което ловеца може да загуби е това, което може да си осигури утре. Отчасти по тази причина ловците малко се боят от несгодите на времето; те водят начин на живот необременен от неврозите, съпътствуващи прогреса“. Но този хубав живот приключил рязко ипоследиците за културата на Ик били пагубни. „Ик, както и всички други ловци, трябва да са били част от естествения свят също така както и планините, ветровете и дъждовете, и както дивеча който са ловили и плодовете които са сбирали... Но когато били затворени в едно малко ъгълче, светът станат жесток и враждебен, и в техния свят жестокостта заела мястото на любовта“. И все пак не са изчезнали.Последиците на социална катастрофаПравителството и полицията ма Уганда, които принудили Ик да преминат към заседнал начин на живот, ги описват като „проблемни, измамни, несигурни“. Тези определения изглежда са подходящи, защото Ик приели лъжата и измамата като състезателен спорт, казвайки истината единствено след като са успели да излъжат някого. Сред Ик, честността се свежда до нечестен опит за измама: „Макар те все още да са запазили едновремешното понятие че облагите трябва да се споделят със ближните, те поставят собственото добруване над всичко другои почти настояват че човек трябва да отмъкне колкото може без съплеменниците му да разберат“. Тъй като е невъзможно да знаеш че някой притежава нещо без дори да подозираш че то съществува, Ик полагат всяко усилие да укрият ценна информация или да подадат дезинформация като димна завеса. Селищата на Ик представляват концентрични кръгове от плетове прорязани от малки отвори, и са замислени не толкова като средство за защита от врагове, колкото като защита с/у най-близките съседи, които са им близки съседи точно защото на тяхвярват най-малко и трябва да бъдат под око през цялото време.Търнбул описва Ик като нормални, социални, завършени личности, в никакъв случай не самоубийци, и с чувство за хумор, което, имайки пред вид несгодите им, може да се опише като добро. Ик са възприели „schadenfreude” (германско определение за 'радост от чуждите несгоди') и са ги издигнали на нови висоти, превръщайки го в 'радост от собствените несгоди'. „Мисля че смехът бе това което ми правеше най-силно впечатление, и неясното усещане за нещо, което би трябвало да е на негово място“. Седейки на 'ди' (издигнато място с добра видимостоколо селото), един Ик ще гледа с нетърпение как дете пълзи към огъня, и след това ще избухне във весел смях когато то си изгори ръката. Такива моменти са едни от малкото, в които родителската загриженост се проявява; майката ще се изчерви от удоволствие че детето и е предизвикало такова веселие, и внимателно ще го дръпне от огъня“. При друг случай, сляп Ик бил стъпкан докато се опитвал да се добере до труп на хиена за да откъсне парче вмирисано месо, и той самият сметнал случката за страшно весела.Вън от такива моменти на грозна веселба, за Търнбул било трудно да открие следи от някакви емоции сред Ик. Когато такива били изразявани, те били под формата на някаква дяволия, в зависимост от конкретните обстоятелства, и отнесени единствено към собственото благо. „Ик са уравновесени, хладнокръвно оцелявайки без да мислят нито добро, нито зло на околните“. За Ик, добро е равно на храна. Добър човек е този който има пълен стомах. Няма такова нещо като 'вършене на добро' - само 'да бъдеш добре' и по точно, да бъдеш добре нахранен.Ик са напълно неспособни да спестяват за черни дни; единствените им спестявания са във формата на телесна мазнина. Но пък към това се отнасят много грижливо, поглъщайки всяка храна която им попадне. Това поведение не е без причина, като имаме пред вид колко несигурно е препитанието им, и колко ограничени са възможностите им за съхраняване на храна. От тях се очаква да обработват земя, но на всеки 4г. се случва пълна суша, докато в добри години някоя от нивите може да роди нещо. Суша в 2 последователни години е нещастие, от коетоникакво запасяване не може да спаси. При тези обстоятелства, Ик не залагат на реколти и съответно пазят енергията си за друго.Тъй като Ик са често на ръба на гладната смърт, те вечно търсят повече храна, дори в период на изобилие, когато са толкова препълнени с храна че едва ходят. На техните сбирки, които се случват най-често на 'Ди', обикновено цари тишина. Всеки седи, изследвайки околността търсейки признаци на смърт, която би могла да даде храна: лешояд спускащ се внезапно от висините, или пушек от потаен кухненски огън след успешна бракониерска експедиция. При първия такъв признак на смърт, група Ик се впускат надолу по хълма в търсене на храна.Тези които излизат да бракониерстват разделят плячката с другите участници, също както и с тези които са узнали и се появят навреме, но с никого другиго, дори и със собствените си семейства. Като остатък от предни морални ценности, Ик ще предложат храна ако бъдат изненадани докато се хранят, и по тази причина те правят всичко възможно да ядат тайно и сами, готвейки и поглъщайки месото максимално бързо. Мъжете ловуват, а жените берат също така поотделно, далеч от дома за да не им се наложи да споделят. Децата учат как да сепрехранват от павианите, събирайки недоядените от тях смокини. Старите, при техните отпадащи сили, бавно умират от глад. Дори по време на изобилие има гладуване, макар и ограничено само до старците.По добър живот чрез измама.С отнети стари земи, ограничена свобода на движение и практически невъзможно земеделие Ик били принудени да бъдат изобретателни, и започнали да поощряват и подпомагат кражбата на добитък м/у околните племена. Селищата им били преместени на стратегически пунктове от които да могат да наблюдават всички проходи, давайки им уникални знания за придвижването на стадата. Тази информация се предава на крадците с/у част от плячката. Въпреки че те самите не отглеждат добитък, селищата им често включват 'бома' – оградено с плет мястоза укриване на добитък от любопитни очи, където крадците могат временно да укрият стадо. Те често изяждат част от плячката (табу за овчарите, които не колят освен при религиозни ритуали), твърдейки след това че говедата са измрели от естествени причини.Участници в по-голямата част от тези набези са от две племена: Туркана и Додос. Туркана пресичат границата откъм Кения, когато земите им бъдат ударени от суша. Те имат оръжие и боеприпаси в изобилие, но никога не стрелят, напояват стадата си в кладенците на територията на Ик, и ги пасат в парка Кидепо, където полицията на Уганда, по-малобройна и зле въоръжена, безпомощно гледа и държи командването в неведение. Додос избягват директен сблъсък с Туркана, но също като тях използват всяка възможност да откраднат техния добитък. Икпомагат и на двете страни в тези начинания, снабдявайки ги с оръжие и информация. Въпреки забраните на правителството, Ик произвеждат копия и ножове, с които снабдяват и двете страни, често по едно и също време. Селищата на Ик се разделят на лагери в зависимост от това на коя страна помагат в момента. Ик са изкусни ковачи, произвеждащи оръжия от закалена стомана с каменни инструменти. Това е една от дейностите в които Ик си помагат (издигането на къщи и обори е другата), но дори и в нея те остават затворени в себе си,съсредоточени в/у работата и избягвайки приказки.Какво държи едно провалило се общество заедно?Освен силната им връзка с планините, които са родният им дом, какво друго сплотява Ик е загадка. Дали е споделянето на мизерията? Или нуждата да се наблюдават един друг поради взаимно недоверие? Търнбул в крайна сметка намерил отговора: „единствената причина да работят заедно...бе възможността да наблюдават чуждото страдание“. Ключовия елемент, поощряващ сътрудничеството м/у Ик, се оказал „ schadenfreude“. Освен радостта от чуждото страдание, движещите сили по време на общи мероприятия били злоба, завист и недоверие.“Икономическия интерес е съсредоточен в/у множество индивидуални стомаси, а сътрудничеството е просто продължение на интерес, който е съзнателно себичен“. Нито пък съществува следа от племенна задружност при сблъсъци с външни хора; при такива случаи Ик бързо и с готовност се съсредоточават в/у личния си интерес. Такива спорове се разрешават винаги на местна почва, без въвличане на външни авторитети.Най-обвързващата форма на договор при Ик е 'ниот' – нерушима клетва за помощ до гроб която не може да бъде отказана. В такава се встъпва чрез устно договаряне и неформална размяна на подаръци, и обикновено е начина за разрешаване на противоречия. Но както и при всички други такива случаи, така и при 'ниот' Ик се стараят да не издадат притежанията си, избягвайки необходимостта да ги споделят.В някои случаи Ик трябва да разрешат спор чрез групово решение. Тогава присъдата се издава „не толкова на основа на самото действие, колкото на обстоятелствата при които е извършено“. Дори при правораздаване, Ик са съсредоточени преди всичко в/у собствения си интерес. Но най-честия начин за уреждане на препирни е чрез преместване в друго село. Селата им просъществуват 3, най-много 4г - бидейки направени надве-натри, и с течение на времето оказващи се заобиколени от човешки фекалии и гъмжащи от вредители. „Покривите бяхапълни с всякакви бубулечки, включително и отвратително изглеждащите бели хлебарки, и когато вечерно време завивките биваха разгърнати, бе лесно да се чуят съскането и драскането на хлебарките и господ знае още какви други разтревожени гадинки“. Правейки жилищата си временни, Ик си осигуряват достатъчно чести премествания за да се отърват от 'съседите' си – хора и вредители.Събирането на строителни материали и издигането на плетове са дейности при които Ик се решават на нещо като комунален труд, но приликата е само външна. Всъщност, саможертвите и подаръците при Ик никога не са обща, сама по себе си, добрина, а са само средство за изграждане на задължения – които впоследствие могат да бъдат използвани. Задължението породено от получаването на подарък може да бъде омаловажено чрез неприемането му, и се наблюдават изблици на чиста изобретателност в изработването на положения при които даполучат ползата от подарък без да влезнат в задължение. Един от резултатните, но непопулярни номера е ликвидиране на задължението мигновено, чрез предлагане на храна, на което Ик са неспособни да откажат.Прогонени на три-годишна възрастБихме могли наивно да допуснем че Ик проявяват поне към децата си някаква безкористност, дори само по биологически причини - но ще бъдем излъгани. Майките се грижат неохотно за децата си, носейки ги наоколо на презрамки, кърмят ги и се държат с тях не особено нежно, и се смеят когато те плачат. Слагат ги на земята докато берат плодове и са очаровани ако леопард ги похити, защото тогава, докато се леопарда се наслаждава на следобедна дрямка, могат да го проследят, убият и изядат. Дори тези не особено топли взаимоотношения биватскоро прекъснати: „на децата не се разрешава да спят в бащиния дом след като бъдат 'отбити' което става на 3, най-късно на 4 годишна възраст“. Не ще и дума, можем да сме уверени че това не привързва децата към родителите им. По-скоро, впоследствие те имат удоволствието да гледат как престарели, родителите им умират от глад.Веднъж 'отбити', децата нямат шанс да оцелеят поединично и са принудени да се присъединят към някоя детска група, тропосваща из планините в търсене на нещо годно за ядене. Има две възрастови групи: младша (3-8 годишни) и старша (8-12г). Двете се избягват доколкото могат; по-точно младшите избягват старшите, защото при среща неизбежно им се отнема храната, след което следва хубав бой. По тази причина младите правят всичко за да не бъдат изловени сами. Търнбул си спомня случка при която по-големият брат откраднал торба с въглища отсестричката си, която тя събирала в продължение на 2 дни с цел да я размени в полицейския участък с/у купа овесена каша, и след това я набил. Той намерил случката за много весела, за разлика от сестра си, вероятно защото нейното 'Ик' понятие за ' schadenfreude' не било достатъчно развито.Приемането в банда и последващото изгонване са двете най-важни церемонии; и при двете е въвлечена употреба на сила. Едно дете се присъединява към банда в ранна възраст, като най-слабия и ненужен член, и е бито от останалите, но поради липса на друг избор остава. Изгонването е когато, като най-възрастен и силен член, бива намразено, набито и по липса на избор, да напусне. Отношенията вътре в бандата са основани на ограничено съревнование и максимално увеличаване на собствената изгода, без вреда за другите. По време на престоя си вбанда, детето формира краткотрайни приятелства, чийто неизменен край е церемония сама по себе си, учеща младия Ик на стойността на приятелството. На Ичиетот думата 'приятел' (бам) изглежда има ироничен оттенък.Всички деца играят, но при децата на Ик всички игри са около храната или секса. По-младите правят торти от кал, украсени с камъчета – и след това ги ядат. По-възрастните нападат по-слабите и по-малките с подобия на копия и прашки. В старшата група, половия интерес играе голяма роля, и младите членове печелят приятелства предлагайки сексуални услуги на по-възрастните.Изглежда няма ритуали след изгонването от старшата група. Брака, който някога е съществувал измежду Ик, е бил по вековна традиция: сватба чрез отвличане. Младата булка излиза нощем зад плета по нужда, и в този момент бива отвлечена от младоженеца и съучастниците му в неговото селище. Ако тя не вдига много шум, семейството и прави преследване проформа, но ако вика силно, те се чувстват задължени да се опитат да я отвлекат обратно. Съблюдават се известни табута: не се пролива кръв и родовете не се посещават. Но по време на престояси, Търнбул не е бил свидетел на сватба.Момичетата на Ик, след изгонването си от старшата група, неизменно стават проститутки, намирайки клиенти сред Ик и преминаващите пастири. Професионалните им кариери са доста кратки, и те биват изоставени на съдбата си на 18г възраст, вече считани за не особено привлекателни. В друга, рядка форма на сътрудничество, момичетата обединяват сили и правят 'галантни' турове в лагерите на пастирите в групи от по две. Те намират проституцията да досадна, но груповия секс е по-забавен и дава повече възможности за 'schadenfreude'. Вън от такиваслучайни „връзки“ съществува и по-традиционна форма на полови връзки – жените се считат за ценен предмет на търговия и биват продавани като „съпруги“ на гости от други племена. Такъв статут се афишира чрез носенето на специални гердани – по един за всяка такава „сватба“. Някои от жените „почти се задавяли от такива гердани“.Мъжете на Ик ценят жените по други начини. Един от тях например продал лекарството което получил за болната си жена, и след като тя умряла, я заровил тайно в жилището си, за да избегне необходимостта да дава погреб*лна гощавка, но по-важно – за да продължи да получава лекарството. Когато това било разкрито впоследствие, в него нямало и следа от срам: „мъртва , тя имаше много по-голяма стойност за него отколкото жива“. Освен това той получил от нейно име държавна бедствена помощ, която, естествено, изял сам. Съобразностойностната система на Ик, това го направило по-дебел, и следователно по-добър човек.В миналото при Ик е съществувал развода. Процедурите започвали с ритуално биене на жената с бодливи храсти. Съществува табу с/у проливането на кръв, така че покаже ли се кръв, брака се счита за прекратен, и жената се завръща в родното си село, и спи на земята извън колибата. Съществуващото табу за гостуване м/у родовете на мъжът и жената се оказва в случая много удобно за избягване на по-нататъшни конфликти след развода. Но през пребиваването на Търнбул разводите вече били много по-разпространени и неформални, и имали форматана напускане без предизвестие, независимо от чия страна.Забележително е че при подобни случки повече последствия няма. Ние не очакваме от племе на ловци да има сложна законова система за всички случаи, но в добрите стари времена Ик били обединени в защита на основните морални ценности. Те наказвали убийството, кръвосмешението и прелюбодейството като изгаряли нарушителя на клада, хитроумно заобикаляйки табуто за проливане на кръв. Но когато Търнбул ги наблюдавал, открил че „почти повсеместното прелюбодейство било сякаш измислено за, или поне работещо в тази насока,разрушаването на тази безполезна и неработеща институция – брака“. Съгласно неговите наблюдения, основните полови занимания били ръкоблудство и прелюбодеяние.За мъжете, търсенето на нормален полов контакт било затруднено от факта че жените изисквали да им се заплати, в храна и често и пари, и повечето от мъжете нямали нито едното нито другото. В допълнение, те считали че ръкоблудството отнема по-малко енергия, и следователно оставя повече за търсене на храна. И докато времето и бедствията вършели своето, те намирали все по-малко енергия за каквато и да е полова дейност. Догадката на Търнбул е, че те гледат с еднакво безразличие на еякулацията и дефекацията – въпрос на изхвърляне нанепотребни вещества.Размишлявайки в/у гореказаното, Търнбул стига до предизвикателно заключение: „Ик сякаш ни казват че семейството не е такава основополагаща единица както си мислим, че не е основна предпоставка за социален живот освен погледнато от чисто биологична гледна точка“. От тази строго ограничена гледна точка, „идеалното семейство се състои от мъж и жена – без деца“. Защо без деца? „Децата бяха толкова безполезни колкото и старците, или почти толкова; докато има група годна за разплод, винаги има възможност да се „получат“ деца.Така че, нека старците измрат първи, после децата. Всичко останало е расово самоубийство, а Ик, почти съжалявам да го кажа, са всичко друго но не и самоубийци“.После, липсата на семеен живот е необходима защото „в живота на тези хора просто нямаше достатъчно място за излишъци като семейство, нежност и любов. В такава близост до гладната смърт те можеха да бъдат гибелни, а не е ли глупост да умреш за някой вече мъртъв, или слаб или стар? Това сякаш нанасяше тежък удар на допускането че такива неща като основни ценности съществуват, удар в корена на самото понятие за добродетел“. Ик ни карат да се запитаме какво означава да бъдеш човек, и отговора който те предлагат е такъв, какъвтомалцина от нас биха искали да чуят: че да бъдеш човек е лукс, не необходимост. Още по-лошо дори, когато спрем да бъдем човеци, ние не се превръщаме в животни. Ик, колкото и да са културно принизени, все още говорят Ичиетот. Те могат да спорят за причина и следствие, имат живописна памет и общуване, употребяват инструменти. Това ги слага многократно по-високо от животните. Когато човек спре да бъде човек, той не става животно – превръща се в част от по-низша биологична машина. Поединично, те не могат да бъдат обвинявани, защотовъзможността за такова превъплъщение съществува у всеки от нас. Но оцеляването на такова низко ниво прави животните да изглеждат по-човечни при сравнение.„Убий всички“Голяма рядкост е антрополог да прекара 2г живеейки сред, и изучавайки интересно и рядко племе, след това да излезе от храсталаците и да провъзгласи че това племе трябва да бъде изпепелено. Колин Търнбул не прави точно това, но написва доклад че Ик трябва да бъдат разбити на малки групи и разселени по други места в Уганда, далеч от родните земи. Но след като, както той сам пише, Ик по-скоро биха умрели от глад и жажда вместо да напуснат родината си, такова преселване би било равнозначно на смъртна присъда. Във всеки случайпрепоръката му била пренебрегната. Допускам, колеги му и Угандийските власти са сметнали че е бил дълбоко травматизиран от преживяванията си сред Ик. Като Курц в „Сърцето на мрака“ от Джозеф Конрад, методите му са били сметнати за необосновани. И всее пак, никой друг не е имал възможността да прави такива задълбочени наблюдения и да достигне такива заклеймяващи заключения като Търнбул.Но той стига и по-далеч. Той твърди че всеки от нас носи частица от Ик в себе си, като възможност готова да се сбъдне, и посочва че хората в развитите държави наподобяват все повече и повече на Ик: „някой може да твърди че съм твърде черноглед в моето тълкувание на фактите, но няма никакво съмнение в каква посока сочат тези факти, и това е най-важното, защото цялото човечество може да бъде засегнато така, както са били засегнати Ик... Признаците на промяната в обществото ни сочат че ние се движим точно в тази посока“. „Ик ни учат,че прехвалените ни човешки ценности изобщо не са част от природата ни, а са частична форма на оцеляване, наречена общество, и че всички те, дори и обществото като цяло са лукс, без който може да бъде пренебрегнат при необходимост“.Взимайки предвид естеството на опита на Търнбул, трябва да отчетем че той не бил страничен, откъснат наблюдател, а участник, защото точно неговата човечност е била поставена на изпитание, докато живял сред гладуващите Ик. Той се пробвал да се грижи за тях, само за да разбере че грижа за хора които са на дни разстояние от смъртта не прави нищо друго освен да им напомни за съществуването на по-добри времена, когато те се грижели един за друг, и това не облекчава страданията им, а ги прави по-тежки. В такава ситуация, любовта еравносилна на болка, и това осъзнаване го накарало да прегърне лицемерието. „Тогава бях уверен че съм прав, че върша единствената възможна човещина. В известен смисъл това беше така, живота ставаше по-лек поне за нас, околните, потвърждавайки нашето собствено усещане за превъзходство“. Той наблюдавал как човечността изчезва, неговата и тяхната, и дори се впечатлил от последния човечен представител на Ик „тя предпочиташе затвора в Уганда пред компанията на собственото си племе, и след освобождаването и веднага нападналаполицай за да бъде затворена наново.Би било хубаво ако можеше да приемаме историята на Ик само като предупреждение – нещо което грижливо трябва да се избягва – доколкото е възможно, на всяка цена. Но ако това се случи на нас, последица от събития извън нашия контрол? Ами ако това е някаква форма на съвършенство? Ами ако ние успеем да усъвършенствуваме системата на Ик за оцеляване на чисто физическо ниво, система, за която ние сме „само индивиди, с едно-единствено право – правото на оцеляване, които са се превърнали в безчувствени съществителни, вече не човеци,животни или каквото и да било друго“? Ик доказват че това е практически възможно: „Ик доказват че човек може да съществува без общество, защото те са заменили човешкото общество със система на чисто оцеляване, в която няма място за емоции“.Това е етичния въпрос, който вие и аз трябва да разрешим: има ли стойност оцеляването на 7-те милиарда (и растящо) население, ако цената за това е всички да се превърнем в Ик, или е по-добре мнозинството от нас да измре по необходимост , за да се запази културата която ни прави човеци? За Търнбул отговора е 'не': „Ако няма добро, няма и зло... ако няма любов, няма и омраза. Може би това е някакъв вид прогрес, но също така е и празнота“. Въпросът е труден, и няма ли да е хубаво ако, когато дойде времето, милостива смърт се спусне над наскато божия благодат? За Ик, това време може би не е далеко: „За щастие, Ик не са многобройни – около 2 хиляди, и през тези 2 години броя им намаля чувствително. Така че аз се надявам, че тяхната изолация ще остане така пълна както и преди, докато те измрат напълно“. И трябва ли да храним за себе си същата надежда както Търнбул за Ик? Може би вече го правим, доколкото „ние си казваме че голямото измиране няма да се случи в рамките на нашия живот, което показва такова чувство за посветеност към семейството, каквото може да се очакваот Ик, и също такова усещане за социална отговорност“.Как да разберем дали сме стигнали до състоянието на Ик? Или това вече се е случило, но можем да си позволим да крием този факт? На запад не отбиват децата на тригодишна възраст, изпращат ги на ясли и детски градини. „Ние сме прехвърлили отговорността от семейството на държавата, Ик са я прехвърлили върху самия индивид“. Ик оставят възрастните да гладуват, при нас държавата ги храни, или ги оставя бавно да гният. Но ако извадим държавата от уравнението, какво остава? Дали договора м/у поколенията все още е ненакърнен, илиобществото ни е станало „игра, която играем на стари години за да ни припомни детството“? Ключът към човечността е в увековечаването на жизнения кръговрат, който включва деца и старци. „Невръстните и старците споделят една обща вяра, вяра в непрекъснатостта, и надежда, която е надежда както за миналото, така и за бъдещето. „За Ик този кръговрат е разрушен; всеки който е стар днес, е бил изхвърлен навън на три години“ прекъсвайки по този начин връзката. „Системата е направила пълно завъртане, и сега вече се самоподдържа; тяе заличила това което наричаме човечност и е превърнала света в студена пустота, където човек дори не се грижи за себе си, а просто оцелява“.И ако кажем че ние няма да допуснем да станем като Ик, какво точно искаме да кажем? „Западното общество е способно да поддържа реда единствено чрез съществуването на принуждаваща сила, готова да наложи закона, и чрез равна по строгост наказателна система“. От друга страна Ик „са прозрели какво те могат да възприемат за основополагаща себичност, на естествената решимост да се оцелее с цената на всичко. Това те приемат като основно право и поне имат доблестта да оставят другите да отстояват това си право без да го превръщат впрестъпление и без да обвиняват“.Държавата предотвратява превръщането ни в Ик, но какво ще стане ако държавата се провали или изчезне? Какво ни спасява тогава – любовта? “Ик ни дават възможността да претеглим това високо ценено понятие че любовта е жизнено важна за спасението ни“, казва Търнбул. Той търсил любовта сред Ик и не намерил следи от нея: „ако любовта отсъствува сред Ик, то, лукс или илюзия, човечеството може да я загуби, и точно условията които съществуват днес в западния свят могат да направят такава загуба не само възможна, но и неизбежна;процесът вече е започнал“.Нека тогава заключим: можем да оцелеем след културния крах, и Ик ни показват как става това. Добавете техния опит във вашия инструментариум за оцеляване, или просто оставете събитията да следват хода си. Но както този опит показва, такъв вид оцеляване може би е съдба по-лоша от измирането. Няма такова нещо като оцеляване на всяка цена: без значение дали сте жив или мъртъв, вие плащате с живота си.

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

 

Ик са закоравели индивидуалисти. Те са находчиви и предприемчиви, прагматични и лишени от сантименталност, оцеляващи благодарение на късмет и умения. Те възпитават децата си в дух на индивидуализъм и предприемчивост от ранна възраст. Те ценят самостоятелността, вярват силно в частната собственост и са педантични в изплащането на дълговете. Те са изобретателни и допълват приходите си предлагайки на съседите разнообразни продукти и услуги. Те са намалили социалните си разходи до нивото на пестеливост абсолютно необходимоза оцеляване.

От целият дълъг цитат, успях да разбера, че следващото общество, трябва да бъде изградено от индивидуалисти. Находчиви придприемчиви и прагматични хора, лишени от сантименталност.Да, но дали това е възможно ?Ако обществото се състои само от предприемачи, то кой ще работи за тях? 

Редактирано от Nickita (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

От много време си пазех отметка с темата и чак сега имах възможност да я прочета. Благодаря изключително много за превода, историята е доста интересна.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Това е невъзможно общество. За да има общество, хората(трябва да са хора) или трябва да са социални същества, което повече или по-малко намалява процента индивидуализъм или трябва да има някаква група безправни и безплатни (роби), които да им вършат черната работа по поддръжката на канализацията(ъъъ, цивилизацията).

Редактирано от sliderum (преглед на промените)
  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Целта на Програмистите е винаги да има Стадо и на което като му се свирне да има как тпланувано да реагират,заплащайки им за тез им елементарни реакции,подтиквайки у тях най-инстинктивните им емоции!Индивидуалистите са хората на Прогреса,защото не са в Клишето,нито "блеят в тон на овце",нито позволяват овчар да ги бие със сопа за да спазват чертата на ред,според манталитета на кликата-пъдари!Примери от Историята колко си щете,но те са в "печалба" по-скоро за Стадото,отколкото за индивидуалистите,дето са искали да променят статуквото на хорският Манталитет!..и така пак в масираност ,аутсайдерите са "мършата",а Стадото е градивността??!...Оле-Олеее!Мисля си,че ако следващото общество ще е базирано на "андроиди- масовка" -тежко на ценността!


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

  • Подобни теми

    • от kalansuv
      http://vek21press.com/index.php/2016/01/17/russia-ograbva-bulgaria/
      Как да стане така, че всички българи да четат тези прости факти.
      Защо е тази слепота!
      И тази мъка българска!
      Явно на някой хора в България нивото си е такова, интелектуална немощ и слепота, колкото и да доказваш и с цифри и факти и не става и туй то, Ганьо се е запънал на братушките, мрази злите американци и точка. Ти му обясняваш как му бъркат ежедневно в джоба то те гледа, като живо и „ааа мариците…“, Ганьоо тия марици са толкова американски, колкото ти си Китаец или другия ми любим русофилски тъпизъм е за „грантовите журналисти“ щото взимали грантове и са купени, а Ганьо не разбира просто, че с въпросните грантове се финансират дейности в които никой не инвестира за да има някакво равновесие и всичко това се прави абсолютно прозрачно, което изключва рекета на другия полюс са ганьовите патриоти, дето ги финансират абсолютно незаконно не прозрачно типично по ганьовски, обаче Волгин може да каже на Гамизов, че е грантов журналист и да хвърля кал с доказателства, ех ако нямаше толкова чугунени глави в България такива, като Волгин също нямаше да има, защото той е мърсотията хвърляща мърсотия….
      http://vek21press.com/index.php/2016/01/17/russia-ograbva-bulgaria/
      Поздравления за статията! Освн за пенсионерите (като мен) оставени на доизживяне, главната беда за България е, че грабежът от червените господари (комунистически и посткомунистически, руско-българо-съветски) прокудиха преобладаващата от младото дееспособно поколение да търси оцеляване, спасение и достоен живот в чужбина. Главната причина за дмографския и морален разпад на България е въведения сталинско -димитровски насилнически, диктаторски режим на мизерно, робско зплащане на труда, което не е било и го няма в нито една нормална капиталистическа демократична страна. Този манталитет на ограбване на хората и от държавата и от новоизпечените „капиталисти“ господства и съсипва народа и сега и в „братска“ Русия и у нас, които сме уж „по демократични и по европейци“….
    • от ST305
      Здравейте на всички съ-форумци, и на хора от Интернет, четящи темата ми!
      Въпросът ми е трябва ли да се чипират хора и какво ще допринесе на човека самия имплант?
      До колкото прочетох и видях интервюта много Българи недоволстваха. Според американците, чиповете могат да ни допринесат много удобни услуги.
      Например: Ще се спре отвличането на хора. Ще ни предоставят възможност да управляваме компютри, мобилни устройства, терминали, и др. ел. устройства, които искат идентификация и данни.
       
      Вече законът в Америка е приет и върви от средата на 2013 година.
      И трябва ли да се поробва човек заради закон?
      Как мислите?!
       
       Повече тук!
       
      Ако темата не е за тук моля модератор да я премести!
      Ако е осъждано в друг раздел то нека тя да стане тема номер 2 на обсъждане, или в противен случай пак да бъде преместена в раздела!
       
    • от colorfulbraincell
      Здравейте!   Скоро ще имам изпит и правя проучване за него. Много бих искала да разбера вашето мнение относно представените в медиите (по-специално в рекламите) джендър роли, дали съществуват и дали  съответстват на тези заложени в обществото. Това е анкетата: http://surveysworldwide.com/bg/s/718b0c6d845a77f214a0f64fcd4abfdd  Благодаря Ви предварително за помощта!
       
      Пояснявам за потребителитеДжендър ролите са социално конструираните поведенчески норми, отговорности, дейности и характеристики, които обществото приема като подходящи и очаквани за жените и мъжете, както и за момичетата и момчетата. Също така се отнася до социалната организация на живота на хората и техните връзки. Джендър ролите се различават твърде много в различните култури и исторически епохи.
    • от adXok
      Здравейте,
      отвратени от цялата партийна гнилоч започнахме сами да търсим правото си на Свобода (както и за останалите граждани).
      Решихме да съставим Онлайн Конституция на България (през Интернет).
       
      Всеки с идеи за промени е добре дошъл!
       
      Онлайн Конституция на България.pdf
       
       


    • от TqnaTa Stankov
      Някой го знаят, някой него знаят. Това е един Български Фотошоп форум който се развива от 6 месеца вече насам и то успешно. Екипа е добър, ресурси има, състезания има, но ни трябва потребители който да пишат редовно, да участват редовно и да следят темите. http://psbulgaria.com !
       
      Искам от вас в тази тема да оставите вашите: Мнения, Съвети, Предложения, Критики и какво още се сетите.
  • Разглеждащи в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

  • Дарение

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.