Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор


Потребността да се храниш изобщо е факт на съществуването! За да съществуваш трябва да се храниш Не подлежи на обсъждане !Няма свобода на избора! Или се храниш и живееш , или не се храниш и не живееш (умираш) .

 

За удовлетворяването на тази потребност обикновено съществуват множество възможности .Това подлежи на обсъждане !Тук имаме свобода на избора !

Можеш да избереш една от възможностите или да ги комбинираш по между им .Всяко от тези решения съдържа в себе си различна необходимост от действия !

Необходимостта поражда действието 

Т.е. потребността (е факт!) и необходимостта (поражда действие !) са две съвсем различни неща !

 

Колкото и на пръв поглед да изглеждат еднакви нуждата, желанието и потребността, между тях има съществени разлики.

Наличието на нужда само не е достатъчно за култивирането на потребност. Желание е нужно. Здравословно желание. Отсъствието на здравословно желание, което да придаде и началния тласък за задоволяването на нуждата, води до различни психически разстройства като анорексия, например. Да, физиологичната нужда от храна е налице и при анорексиците, но тяхното желание да са слаби, се превръща във водеща потребност и воля за постигането й, които взети заедно успяват да надделеят над нормалната физиологична нужда от хранене. Вместо да култивират потребност от здравословно хранене, те култивират потребност храната да бъде избягвана. Желанието е факторът, който създава и движи потребностите. То е солта на живота.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

Колкото и на пръв поглед да изглеждат еднакви нуждата, желанието и потребността, между тях има съществени разлики.

Наличието на нужда само не е достатъчно за култивирането на потребност. Желание е нужно. Здравословно желание. Отсъствието на здравословно желание, което да придаде и началния тласък за задоволяването на нуждата, води до различни психически разстройства като анорексия, например. Да, физиологичната нужда от храна е налице и при анорексиците, но тяхното желание да са слаби, се превръща във водеща потребност и воля за постигането й, които взети заедно успяват да надделеят над нормалната физиологична нужда от хранене. Вместо да култивират потребност от здравословно хранене, те култивират потребност храната да бъде избягвана. Желанието е факторът, който създава и движи потребностите. То е солта на живота.

Тук намесваш обратната връзка - влияние на "чистото" мислене върху изходните неща , явления и процеси

Ако говорим за свобода на мисленето в този смисъл , можеш да си мислиш всичко което ти бръмне в главата  , без каквато и да е връзка с действителността ! Тук възможностите са ограничени само от възможностите , включително психическите отклонения в мисленето на субекта .

Т.е. в този случай само по случайност и/или съвпадение може да си адекватна на реалността - физическа и психическа......такива обикновено са и всички случаи на саморазрушение .....като анорексията например ! :)

...казано простичко , когато човек тръгне срещу природните дадености...

Това в никакъв случай не са свобода и воля на субекта , а по-скоро е неговата глупост - неспособността му да остава адекватен на заобикалящата го действителност....

Ето , че се появи още едно определение.... :)

Редактирано от by_chechi (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

 

Това в никакъв случай не са свобода и воля на субекта , а по-скоро е неговата глупост - неспособността му да остава адекватен на заобикалящата го действителност....

Ето , че се появи още едно определение.... :)

 

В някакъв смисъл човек е свободен дори и да бъде неадекватен, баю.

Ако не се вземе под внимание ролята на желанието в тази условна свобода :cool: .

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Има абсолютна свобода. За да я усетим обаче ни пречат хилядолетните догми, религии, правила, ограничености, предрасъдъци, страхове, които сами сме  си създали уж да се контролираме. Ако се обичаме безусловно, тогава ще се почувстваме свободни. Трудното е да се постигне, като се има предвид че и до сега човечеството се върти в един порочен кръг на страх, алчност, егоизъм и омраза. Трудно, но не невъзможно....!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

 

Не си ме разбрал. 
Това, което имах предвид с горното, е, че единствено за желанията може да се каже, че са свободни, ако се придържаме към определението на Спиноза. Човек не е свободен, защото винаги желае нещо, което не е неговата собствена природа, а е собствената природа на желанието. Дори свободната воля е необходимост, породена от някакъв вид или форма на желание. Както и свободата е форма на желaние - ерго желанието може да бъде и свобода, и същевременно е над нея, тъй като я съдържа в себе си. Човек е обречен свободно да робува на желанията си.
Единствено желанията придават смисъл и посока на живота, те са съставна негова част или с други думи, ако нямаше желание за живот, нямаше да има и живот.
Свободата е възможна само, ако бъде пожелана и то в контекста, формата и рамките на конкретното желание. Нито повече, нито по-малко.
 
Но, ако допуснем, че собствената природа на човека е желанието, тогава и свободата се изпълва с малко по-друг смисъл.

 

 

Е, той Хегел се е опитал да се изразява с лексика произтичаща от истината и докъде е стигнал ? Един от изводите му е, че отричането, противоречията и негативността съдържат в себе си всички творчески начала. Не казвам, че не е прав. Прав е. Но, ако тръгнем след като сме установили същото, да го обясняваме с лексиката на свободата, ще изпишем много по малко и ще бъдем много по разбрани. Не зная защо е избрал да пише от името на истината, прави му чест това, че е достигнал до свободата, макар и да не я нарича със собственото и име. Но, но пък за сметка на това, отричането, противоречията и негативността, са и прякорите, и те не са по долу от името и.


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Има абсолютна свобода. За да я усетим обаче ни пречат хилядолетните догми, религии, правила, ограничености, предрасъдъци, страхове, които сами сме  си създали уж да се контролираме. Ако се обичаме безусловно, тогава ще се почувстваме свободни. Трудното е да се постигне, като се има предвид че и до сега човечеството се върти в един порочен кръг на страх, алчност, егоизъм и омраза. Трудно, но не невъзможно....!

Любовта няма творческа сила. Омразата също. Да, има абсолютна свобода, така е. Това е условие без което не може да съществува нищо. Абсолютната свобода, това е абсолютната воля. Това, че съществува абсолютна свобода, означава неминуемо, че не могат да съществуват никакви абсолютни неща. Абсолютната свобода означава, че не съществува абсолют. Абсолютната свобода трябва да се схваща като абсолютна неабсолютност, Или може би малко по лесно за разбиране е да се каже, че абсолютната свобода представлява НЕвъзможността да съществува каквато и да било абсолютна истина.

НЕвъзможност. НЕ е с главни букви защото е отрицание. Отрицание на всичко. Това е абсолютната свобода. Абсолютна грешка, универсална грешка, универсална негативност. Позитивността разглеждана в този смисъл също е негативност. Не съществува ли универсално отрицание не може да съществува нищо, не съществува ли универсална грешка не съществува нищо. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Любовта няма творческа сила. Омразата също. Да, има абсолютна свобода, така е. Това е условие без което не може да съществува нищо. Абсолютната свобода, това е абсолютната воля. Това, че съществува абсолютна свобода, означава неминуемо, че не могат да съществуват никакви абсолютни неща. Абсолютната свобода означава, че не съществува абсолют. Абсолютната свобода трябва да се схваща като абсолютна неабсолютност, Или може би малко по лесно за разбиране е да се каже, че абсолютната свобода представлява НЕвъзможността да съществува каквато и да било абсолютна истина.

НЕвъзможност. НЕ е с главни букви защото е отрицание. Отрицание на всичко. Това е абсолютната свобода. Абсолютна грешка, универсална грешка, универсална негативност. Позитивността разглеждана в този смисъл също е негативност. Не съществува ли универсално отрицание не може да съществува нищо, не съществува ли универсална грешка не съществува нищо. 

 

Много точни думи, само с първите две изречения не съм съгласна. И любовта, и омразата са двуполюсните изражения на творческа сила/енергия, тъй като те създават, подържат и унищожават живота.

Редактирано от дакини (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

hand-butterfly.jpg
"Щастието е тържеството на живота, страданието е посредник на смъртта. Щастието е осъзнато състояние, произтичащо от постигането на собствените ценности. Морал, който се осмелява да ви учи да търсите щастие в отричането от личното щастие, да цените провала на собствените си ценности, е арогантно отрицание на морала. Доктрина, която, в качеството на идеал, ви отрежда ролята на жертвено животно, търсещо заколението си на чужд олтар, ви предлага за критерий смъртта. По благоволението на реалността и на същността на живота всеки човек е самоцел, той съществува заради самия себе си и постигането на собственото му щастие е най-възвишената морална цел."
- Айн Ранд

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 19 часа, Gregory House написа:

Няма свобода нито истина !

Кофти а !

 

 

Да, може би няма абсолютна свобода, но пък има обективна и субективна истина!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 часа, Aumi написа:

Да, може би няма абсолютна свобода, но пък има обективна и субективна истина!

Свобода (почти) винаги има , но е свобода ограничена в определени граници .

Обективната - от света който обитаваме и собственото ни тяло (нямаш свободата да вдигнеш 500кг с голи ръце , но всеки е свободен да вдигне 20кг да кажем) .

Субективна - от собствените ни възможности за усещане , възприятия , представи и мислене . Нямаш свободата пряко да чуваш ултразвук , да виждаш радиация , но можеш да ги мислиш косвено , ако имаш съответните знания . Нямаш свободата , не можеш да ги мислиш , ако нямаш знания .....

Т.е. абсолютна свобода няма ! Има свобода в определени граници ......в тясна взаимовръзка е , отразява възможности....

Даже когато си стягаш вратовръзката на костюма - свободата е до глътката ! Т.е. колкото можем да понесем без да умираме .Това е Истина ! :lol6:

Баси простите неща мъдрувани хилядолетия .......и сбъркани , сбъркани , по някога до узнаваемост....! :)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 6 часа, Aumi написа:

Да, може би няма абсолютна свобода, но пък има обективна и субективна истина!

Няма свобода нито истина !

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

За мене пълната свобода означава да бъдеш честен с другите хора ,когато не лъжеш другите а говориш само истината ти се чувстваш спокоен ,свободен отвътре :)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Интересно как се опитваме да следваме средния път и в същото време залитаме в крайности. Абсолютното би трябвало да включва както свободата, така и несвободата в себе си. Можеш ли да си свободен от действителността в която живееш? - Абсурд. Истината по дефиниция не отразява нещата каквито са - понятието за това е "действителност", а истината е субективното познаване на тази действителност. Така че истината не може да е обективна. Нещата са такива, каквито са, а за разраничаването на лъжа от истина е необходим разграничаващ, оценяващ, опознаващ действителността.

На мен като цяло това фиксиране върху философската страна на истината ми се струва безсмислено. Все едно да държиш листо и да се чудиш дали е истинско, доколко съществува или несъществува. Но след като аз съм част от света и листото е част от света, то какъв е смисъла да се опитвам да търся някакво обяснение за себе си или за листото като отделни неща? Да се опитвам да си отговоря какво би било листото, ако ме няма мен - възпиемащия го. Ами мен ме има и съм част от системата, от ваимозависимостта. Ва се въвеждат някакви уговорки, че само неизменното е действително съществуващо, след като всичко, което познаваме се изменя, е бягство от реалността. Не, нещата съществуват и се променят.

 

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 7 минути, Shiniasu написа:

На мен като цяло това фиксиране върху философската страна на истината ми се струва безсмислено. Все едно да държиш листо и да се чудиш дали е истинско, доколко съществува или несъществува. Но след като аз съм част от света и листото е част от света, то какъв е смисъла да се опитвам да търся някакво обяснение за себе си или за листото като отделни неща? Да се опитвам да си отговоря какво би било листото, ако ме няма мен - възпиемащия го. Ами мен ме има и съм част от системата, от ваимозависимостта. Ва се въвеждат някакви уговорки, че само неизменното е действително съществуващо, след като всичко, което познаваме се изменя, е бягство от реалността. Не, нещата съществуват и се променят.

Ами, можеш да държиш листо и насън. Тогава кое е истинското в този сън - листото, ти, който го "възприемаш" в съня си, или е истинско само възприетото в така нареченото будуване?

Да кажем, че възприемаш уж не насън листо, и то, както знаем, се променя, както и ти. И двете някак уж съществувате, променяйки се. Под промяна разбираме движение, а движение и липсата на движение ние не можем да възприемем извън времето. Какво точно възприемаш със сетивата - миналото, настоящето или бъдещото листо? Обичайно мислим миналото като вече несъществуващо, бъдещето като все още несъществуващо, а настоящето за абстракция, обозначаваща прехода от едно небитие в друго. 

От което следва, че възприеманият от сетивата във времето свят (времето като априорна форма на сетивността ни, по Кант) или не съществува изобщо - щом се променя, а промяната е свързана неотделимо от идеята и усещането ни за време; или че съществува, без да се променя, тоест някак безвременно.  

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 58 минути, witness написа:

Ами, можеш да държиш листо и насън. Тогава кое е истинското в този сън - листото, ти, който го "възприемаш" в съня си, или е истинско само възприетото в така нареченото будуване?

Да кажем, че възприемаш уж не насън листо, и то, както знаем, се променя, както и ти. И двете някак уж съществувате, променяйки се. Под промяна разбираме движение, а движение и липсата на движение ние не можем да възприемем извън времето. Какво точно възприемаш със сетивата - миналото, настоящето или бъдещото листо? Обичайно мислим миналото като вече несъществуващо, бъдещето като все още несъществуващо, а настоящето за абстракция, обозначаваща прехода от едно небитие в друго. 

От което следва, че възприеманият от сетивата във времето свят (времето като априорна форма на сетивността ни, по Кант) или не съществува изобщо - щом се променя, а промяната е свързана неотделимо от идеята и усещането ни за време; или че съществува, без да се променя, тоест някак безвременно.  

В съня няма листо, а само представи породени в съзнанието ми. Доколко тези представи са действителни? Те са породени от съвкупност от условия, както и всяко друго нещо... Това за мен е действителност, за друг може да е илюзия. Но темата за съня като цяло е нещо с което съм запознат доста повърхностно за да коментирам.

Осъзнаването на движението и на промените поражда усещането за време. Мисълта не е ограничена от т.нар. време. Има неща, които не можеш да промениш, има и неща, които можеш да промениш - ако искаш и знаеш как. Миналото е изцяло невъзможно за промяна. А как ще разбере настоящето си зависи от всеки човек. Колко продължава настоящия момент? Вечно? Или няма продължителност? Но и в  двата случая това предполага, че настоящият момент е нещо различно от времето такова, каквото си го представяме. За невъзприемащия няма време. Представата за време се поражда заедно с възприятието и осъзнаването на това възприятие. В съня също има възприятия, но субективни.

Очевидно,  Кант греши. Всичко в света показва, че подобни крайни изводи са погрешни или най-малкото непълни. Възможностите може би са повече. Аз по-скоро бих казал, че не познавам напълно нещо, отколкото да правя такива крайни изводи.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 4 часа, Shiniasu написа:

(1)Истината по дефиниция

(2)истината не може да е обективна.

(3)философската страна на истината ми се струва безсмислено.

 

(1) Вярно (най-съответстващо) отражение на обективната действителност .

(2) Субективна е защото отражението е произведено от субекта .

Обективна е защото отразява обективна действителност , околната среда . Ако е измислена , фантазна действителност е необективна , лъжлива , заблуждаваща...

В този смисъл , друг човек (субект) и негови проявления , можем да отразяваме като обект за наблюдение и изследване.......

Значи ! Зависи в отношение с какво разглеждаме Истината........отразявано(обект) или отразяващо(субект)

(3) Без това е невъзможно разкриването на смисъла........

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Не може ли Истина ( някаква там-субективна, обективна, a priori, a posteriori) да се познае, без задължително да я обвързваме със Смисъл?

Свободата пък ми се струва необходимото условие, за откриването на полезна и несъмнена Истина.

Фиксирането върху философската страна е желателно, за да могат да се обяснят парадокси понякога, добре показани с апориите.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 32 минути, Maleficient написа:

(1)Не може ли Истина ...... да се познае, без задължително да я обвързваме със Смисъл?

(2)Свободата пък ми се струва необходимото условие, за откриването на полезна и несъмнена Истина.

(3)Фиксирането върху философската страна е желателно, за да могат да се обяснят парадокси понякога, добре показани с апориите.

(1)Може да се напагали ! Сляпо да се вярва в нечие твърдение ! Но това не е познание ......

(2)Необходимо условие е възможността за установяване на контакт , взаимодействие - отразявящото с отразяваното .

След това е Свободата .......това е достатъчно условие !.....

(3) Парадокси се получават при пренебрегване на време-пространство , при "спиране" на движението.....(преди години го обяснявах тук в постове - ако имаш предвид "Ахил и костенурката"....) , а също и при други видове абстракция ....т.е. в действителност никъде го няма , освен в главите на хората......като Бог примерно !

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 часа, Shiniasu написа:

Очевидно,  Кант греши. Всичко в света показва, че подобни крайни изводи са погрешни или най-малкото непълни. Възможностите може би са повече. Аз по-скоро бих казал, че не познавам напълно нещо, отколкото да правя такива крайни изводи.

Не зная дали греши и в какво Кант, споменах нещо, което ми е известно от философията му и което аз приемам за вярно. Целта ми беше друга и всъщност ти си реагирал съвсем нормално, също като мен - не случайно нахвърлих "обичайното" ни схващане за времето, така както почти всеки, ако го попиташ, ще ти отговори. Искам да разберем не времето (което никой досега нито е усетил само по себе си, нито разбрал напълно с разума си), а колко объркани са ни схващанията за битието ни в него и до какъв абсурден, но неизбежен извод водят. Че не съществува нищо, макар  всеки от нас да е вътрешно е убеден, че НЕЩО все пак съществува, ако ще да не е точно така и такова, каквото сетивата и мислите ни подсказват. 

преди 3 часа, Shiniasu написа:

Осъзнаването на движението и на промените поражда усещането за време.

Не може ли да е обратното - нашето субективно "чувство за време" да ни създава илюзията за движение... Защото няма ли да се съгласиш, че това обичайно обяснение е въртене в кръг. Първо, защото предполага обективно абсолютно време, независимо от съзнанието, и второ, защото сочат времето като условие за възможността за движение, а ние ако извеждаме времето от движението и последователността, значи възприемаме и извеждаме идеята за време благодарение на времето... А и ти сам едновременно с горното обяснение си представяш времето като нещо изцяло субективно, което е малко противоречиво. 

преди 3 часа, Shiniasu написа:

Колко продължава настоящия момент? Вечно? Или няма продължителност? Но и в  двата случая това предполага, че настоящият момент е нещо различно от времето такова, каквото си го представяме.

Да. Предполагали са и предполагат някои хора, различни "обхвати" на този така наречен момент. Свързани съответно с различно субективно усещане за скоростта на хода на времето. 

 

А че е непълен крайният извод, непълен е, може би заради непълни предпоставки. Каквото и да е, във всички случаи отговорът на въпроса как изобщо съществува това НЕЩО с времето ИЛИ БЕЗ, не е еднозначен и предполага повече от обичайната ни представа за линейно време. Също така опитите времето да бъде обяснено извън всякакво съзнание изглеждат малко абсурдни.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 17 часа, Maleficient написа:

Не може ли Истина ( някаква там-субективна, обективна, a priori, a posteriori) да се познае, без задължително да я обвързваме със Смисъл?

Свободата пък ми се струва необходимото условие, за откриването на полезна и несъмнена Истина.

Фиксирането върху философската страна е желателно, за да могат да се обяснят парадокси понякога, добре показани с апориите.

Аз поне трудно мога да си го представя. Да вземем например една звезда на небето, която виждам и знам, че тя е там. Просто сетивно възприятие, което регистрирам, но не знам какво е. Може би тогава - ако осъзнаваме нещо само на сетивно или емоционално ниво, може би ще имаме познание (ако може да се нарече така) без смисъл. Но тук по-скоро отиваме в посока на растителното осъзнаване и това на нисшите животни, което е доста далеч от представите ми, и аз в случая се опитвам да разсъждавам за нещо в което разсъжденията отсъстват.

Свободата и истината ги виждам като взаимозависими. Да приемеш или да отхвърлиш нещо като истина предполага наличието на избор. Но този избор поражда последствия, които са различни в зависимост от това, какво избираме. Така че ако приемем за свобода тези последствия, които в определена степен са желани от нас, то възниква необходимостта този избор да е основан на някакво предварително познаване на истината. Ако изберем нещо без познание за последствията, то ние ще се наложи да изпитаме тези последствия (най-вероятно преобладаващо нежелани) и така да ги опознаем, но в този случай не можем да говорим за свобода, защото ще ни се наложи да изживеем нещо нежелано от нас.

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Доста теми има за свободата в този подфорум. Явно искаме да бъдем нещо, което не успяваме да бъдем. В нас има някакво неудовлетворение и това си мисля, че е добре. Питаме се дали сме свободни, защото не сме удовлетворени от свободата си. На теория сме свободни, но това, което сме изградили около себе си с тази свобода - има още доста какво да се желае. И сякаш имаме нужда постоянно да си напомняме, че сме свободни, поне на теория, за да си вдъхнем увереност, че тази свобода може да бъде реализирана и практически. Че неудовлетвореността може да бъде трансформирана.

Няма да напиша нещо ново като спомена, че свободата не трябва да бъде разделяна от отговорността. Всъщност именно тази отговорност ни прави разумни, прави ни зрели хора, възрастни - но не само на думи. Отговорността е съпричастност към другите и света, а да не забравяме, че всеки е свободен в именно в света. Отговорността и любовта превръщат знанието в мъдрост. Защото знанието може да е разрушително и безразлично към последтсвията, но мъдростта и любовта не могат. Това също отличава зрелите хора от децата. От написаното може би остава впечатлението, че свободата е и тежест. Може би наистина е тежест изискваща свободният да бъде и силен. Тежестта не е проблем, ако човек има силата да я носи. Май станаха доста изисквания за да бъде човек свободен и в същото време щастлив със свободата си. Но пък го намирам за постижимо и за мен това е от значение. 

Ще завърша с един цитат:

"СВОБОДА - Разшири хоризонта си. Понеси се навън в пространството. Само в разширението може да бъде намерена свободата; и когато я откриеш, ще откриеш също така нерушими окови. Свободата от привързаност към своя "аз" или към разширенията на този "аз" е вечна обвързаност с всичко съществуващо. Тук лежи скрит парадокс." /From the Mountain Top/

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...