Премини към съдържанието

Препоръчан отговор


Мрачната привечер и забуленото в тежки облаци небе, предвещаваха трудна, изпълнена с опасности нощ. Но аз дори на предполагах, че злото ще извърши своето деяние преди да угасне последният светлик.

  Затворих вратата на дома си и включих алармата и външните микрофони. Въпреки това, не можех да си позволя, да изгубя бдителността си. Знаех много добре, че нито три типово заключващата се врата, в това число, с няколко постоянно действащи предпазни магии, могат да затруднят съществено, отдадените на мрака същества, да приберат своята реколта от собствеността ми, било вещи, животни, или дори живота ми. Такъв бе станал светът, в който живея и сега. Вече 17 години, откакто се отвориха изворите на магическа енергия, вследствие на, колкото и да е невероятно, на несполучлив опит със свръх ускорителя на елементарни частици, който построили американците, опит направен през злополучната 2024 година. Бил съм едва тригодишен тогава, поради което не го помня. Маната наситила целият свят, но покрай деветте основни извора, нейната концентрация и тогава и днес е огромна.

 

***

И ето, че се разнесе звукът от разтревожени гласове. Навън бе станало нещо. Веднага разбрах какво. По високоговорителите свързани с външните микрофони, се чу дрезгавото, но силно извикано приканване:

  - Кожарят минава-а. Кожаарят....

  Колкото по-близо се чуваше гласът му, толкова по-силно се разнасяха писъците на уплашените хора, които бяха окъснели, чуваха се затваряните с трясък врати и звънтенето на спускащите се бронирани щори. Призивът на Кожаря премина през най-близката до мен точка и тъкмо започна да се отдалечава, когато изведнъж просто спря.

  - Господи, децата ми! Децата ми-и-и...Кожарят взе децата ми. Хора, помощ! Моля ви, помогнете! - познах гласа на съседа ми, който живее през една къща, от моята страна на улицата. Налагаше се да изляза, защото със семейството на Димитър, сме в много добри отношения.

  Това не е случайно. От две години движа с неговата племенница - Яна, а това може би нямаше да се осъществи без неговата подкрепа. Просто такива са днешните отношения между хората. Когато си непознат, ти си потенциален враг.

Как стана ли?

Пиех си водката в бара, който е на две преки от къщата ми, когато те двамата влязоха. Веднага очите ми се залепиха върху фигурата на мацето, прилична по красота на фотомодел екстра класа.

  На лице с право, леко чипо носле, грееха с небесна синева очи, които омагьосваха не по-зле от тези, на обръгнала се вече самодива. Над тях блестеше коса с цвят на зряла пшеница, смесен по неповторим начин, с този на червена кована мед.  Косата се спускаше назад на леки вълни, достигайки почти до ханша, чиято елегантна извивка, едва ли можеше да пресъздаде и най-добрият триизмерен принтер. А отпред имаше няколко тънки дяволити кичурчета, които немирно падаха пред очите й, и тогава тя ги отместваше с ръка. Под деколтето на роклята от тревно зелена лека материя, което се повдигаше леко когато вдишваше, добре се открояваха гърци, определено неподдържани от сутиен, но въпреки това не увиснало, твърдо напращели в младостта на притежателката си.

  Преместих се крачка надясно по външната линия на барплота и хвърлих въпросителен поглед на комшията. От тогава никога не съм съжалявал, че го направих.

 

***

  Нямаше и минута, откакто кожаря взе децата, когато аз пристигнах тичешком пред къщата на Дим(така ще го наричам за по-кратко, същото ще правя и с имената на други познати). В продължение на няколко минути, той не можеше да навърже смислено изречение, за да обясни как се е случило. Междувременно пристигна Яна(тя все още не живее при мен) от къщата си, която е в съседната махала, на няколко стотин метра от нас. Беше чула какво става, благодарение на стандартно вградените във всяка сравнително нова къща свръхчувствителни външни микрофони.

_____________________________________________________________________________

Продължението(има още не малко написано, но е на хартия), очаквайте когато пак намеря време и желание да дрънкам клавиатурата(нямам скенер).

Редактирано от sliderum (преглед на промените)
  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.