Премини към съдържанието
15 години Kaldata.com – време е да почерпим! Прочети още... ×

Препоръчан отговор


Правителството на Япония одобри нова стратегия за национална сигурност, насочена към засилване на военния потенциал на страната и снемане на редица ограничения в сферата на отбраната. 

 

Документът утвърждава дългосрочен и средносрочен план за укрепване на въоръжените сили, насочени най-вече към противодействие на Китай. Планира се мащабно снабдяване с нова техника на армията, авиацията и флота. Токио планира да купи допълнителна техника и за нуждите на новите си части, които ще изпълняват функции на морска пехота за отбрана на отдалечени острови в Източнокитайско море. 

 

Решението за увеличаване на разходите за отбрана Токио обяснява най-вече с нарастващата активност на въоръжените сили на Китай в японски води и изострянето на конфликта с Пекин за островите Сенкаку, над които Китай има претенции и нарича Дяоюйдао. Японското правителство посочва като причина и необходимостта да противодейства на ракетно-ядрената програма на Северна Корея. 

 

По новата стратегия се предвижда също така да бъде преразгледана и фактически отменена забраната за износ на военна техника и технологии. 

 

Токио планира също така да смекчи ограниченията за използване на японски войски в чужбина.

 

Източник: vesti.bg, БТА

 

 

Публикувано изображение

 

ЕПА/БГНЕС

 

--

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Проблема не е Китай, а това че Япония иска да изнася оръжие и да печели пари от това.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Абе изобщо, Китай и Северна Корея не са свръхвъоръжени. Те са дори пацифистки настроени. Докато Турция, видите ли, ще помете всичко от Тракия до Албания и Босна.

Редактирано от animalprograms (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Като цяло - тъжна тенденция в световен мащаб - сякаш всички забравиха световните войни от 20-ти век и стремително трупат въоръжение. Рано или късно това оръжие ще се използва.

Редактирано от BUS0F (преглед на промените)
  • Харесва ми 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Абе изобщо, Китай и Северна Корея не са свръхвъоръжени. Те са дори пацифистки настроени. Докато Турция, видите ли, ще помете всичко от Тракия до Албания и Босна.

Турция няма да те помита за нищо на света. Не се притеснявай. Така или иначе цялата търговия и внос в България идва от там. Целия трафик на наркотици, оръжие и т.н отново минава от там. Никой няма да си съсипе пазарите. Проблема на България не е Турция, а самите Българи. Просто трябва да се научат да мислят.


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Адаш, аз не се притеснявам от ново Османско владичество, нито си бая на главата. Това бе просто цитат на папагалите, обсебени от "новинарския обмен".

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Като цяло - тъжна тенденция в световен мащаб - сякаш всички забравиха световните войни от 20-ти век и стремително трупат въоръжение. Рано или късно това оръжие ще се използва.

Че то се използва в момента. Не се трупа. Затова има локални конфликти. И затова в момента се разбутват държави като Ирак, Иран, Сирия, Либия, Афганистан, точно поради такава причина.

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

  • Подобни теми

    • от Soviet Soldier
      Информацията, че 27 моряци от свръхмодерния US есминец "Доналд Кук" са подали рапорти за уволнение след като руски СУ-24 прелетял 12 пъти ниско над палубата и им причинил тежък емоционален и психически стрес предизвика небивал интерес и множество коментари в т.ч. Мнозина се питат обаче с какво е вцепенил от ужас американците невъоръженият руски бомбардировач, който далеч не е от най-съвременните руски самолети. Специалисти и експерти, които обменят мнения и коментари за високотехнологични постижения в sdelanounas.ru твърдят, че това, което е стресирало американците не е някакво ново супероръжие, а модерната система за радиоелектронна борба (РЕБ) с кодовото наименование "Хибини-У" (планински масив в Колския полуостров). Тя вече била използвана от СУ-24 на учения в Бурятия.
      Нищо не може да деморализира така военен човек, както собственото му безсилие, обясняват те необикновения ефект от използването на тази система. И припомнят хронологията на събитията.

      На 10 април 2014 г. есминецът "Доналд Кук" навлиза в неутрални води на Черно море, за да изпълни акция по демонстрация на сила във връзка с непреклонната позиция на Русия за Украйна. На поредното дрънкане на оръжие Русия отговаря сдържано, но убийствено.

      На 12 април, в Деня на космонавтиката и три дни преди празника на войските за РЕБ, излита невъоръжен СУ-24МП, но с прикачена под крилото "Хибини". Есминецът отдалеч засича самолета с прехвалената система "Иджис" и вдига екипажа на учебна тревога. Нещата вървят като по книга: радарите фиксират курса на сближение с целта, "Иджис" управлява системите за насочване. И изведнъж всички екрани угасват, вижда се някаква мътилка. "Иджис" спира работа, ПВО комплексът "Фаланг" не може да получи целеуказване.

      През това време СУ-24 прелита ниско над палубата, прави боен маньовър и имитира ракетна атака. Противодействие никакво. Повтаря номера. После още 10 пъти. Опитите на моряците да съживят "Инжис", за да може ПВО-системите да бъдат насочени към целта, остават неуспешни.

      Едва когато силуетът на самолета се губи към руските брегове, радарите на американския кораб оживяват и показват чисто, пусто и синьо априлско небе. Така завършва поредната проверката на ефективността на системата за РЕБ "Хибини". А след нея, разбирайки собственото си безсилие, 27 военни моряци от многострадалния есминец USS Donald Cook, подават рапорти за уволнение с мотив, че не искат да рискуват живота си, коментират в sdelanounas.ru.

      Според официална информация уникалният комплекс от нов клас за РЕБ "Хибини-У" е предназначен за самолетите от фронтовата авиация на руските ВВС и защитата им от управляеми ракети. Той е разработка на Калужкия научно-изследователски радиотехнически институт (КНИРТИ) от концерна "Радиоелектронни технологии". Проектът е финансиран с 1.5 милиарда рубли от министерството на отбраната на Русия.

      Специалистите по РЕБ твърдят, че "Хибини-У" може да изчисли местоположението на радиоелектронните средства на противника, да повреди всякаква вражеска апаратура, да ослепи чуждите радари, да задръсти ефира с радиосмущения и на направи невъзможна работата на противниковите системи за управление на огъня.

      https://www.youtube.com/watch?v=6R-Mwji-8ok
    • от Soviet Soldier
      След 1991 г., когато иракски «МиГ» свали над Персийския залив F/A-18 «Хорнет», тези американски самолети повече не се бяха срещали с руски изтребители. Това се случи само веднъж, през октомври и ноември 2000 г., когато «хорнети» видяха насреща си изтребители на руските Военно-въздушни сили и тази среща беше «максимално близка» до бойна.
      За начало нека дадем думата на американски летец, непосредствен очевидец на описваните събития ( писмото му е изпратено по и-мейл от борда на самолетоносача «Кити Хоук»).
      «Плаването беше леко и интересно: 54 дни в морето, 4 – в пристанището и 45 часа полети само през октомври. Така е, задниците ни протъркаха седалките на самолетите, налетяхме се! Откакто станах командир на ескадрила, много летя. Ето една интересна история от моята практика…

      Значи, седя си аз веднъж с моя заместник и си бъбрим всякакви глупости – и изведнъж чуваме звънец от бойния информационен център, мозъка на кораба. Оттам ни крещят:
      - Сър, засякохме руски самолети!
      Капитанът заповяда веднага:
      - Обявете тревога, вдигнете изтребителите!
      От центъра обаче отговориха:
      - Можем да обявим само «Тревога – 30»!
      А това означава излитане 30 минути след момента на обявяването.
      Капитанът изпсува и нареди:
      - Вдигнете във въздуха всичко, което може да лети, по най-бързия начин!
      Аз хукнах към щурманския телефон и се свързах с дежурния офицер на ескадрилата. В този ден беше дежурна друга ескадрила, ето защо му заповядах да изясни кои са дежурни и да направи така ,че да вдигнат задниците си и да търчат към полетната палуба (само «Тревога – 7» означава, че сте на палубата за излитане и сте готови да излетите; «Тревога – 30» означава, че все още сте в стаята за чакане).
      Скоро руски Су-27 и Су-24 прелетяха точно над мостика на «Кити Хоук» със скорост 500 възела.

      Точно както във филма «Топ гън».
      Офицерите на мостика разплискаха кафето си и казаха:
      - (… тук има нецензурни изрази, които са твърде неприлични и емоционални!).
      Случайно погледнах капитана – неговото лице беше тъмночервено.
      Руските изтребители направиха още два остри завоя на малка височина, преди нашият първи самолет да излети. Това беше… ЕА-6В «Праулър», тромав самолет, предназначен за електронна борба. Да, да, ние пуснахме горкия «Праулър» сам очи в очи срещу изтребителя точно, когато руснакът беше над кораба.
      Нашите летци вече молеха за помощ, когато най-после един F/A-18 от «сестринската ескадрила» се издигна във въздуха, за да извърши прехващане. Но беше късно. Целият екипаж зяпаше нагоре и гледаше как руснаците се подиграват с нашите жалки опити да ги спрем.
      Най-смешното беше, че адмиралът и командирът на авионосното съединение се намираха в командната зала на сутрешно съвещание – и то беше прекъснато от рева на двигателите на руските самолети, които кръжаха над самолетоносача. Един офицер от щаба разказа, че събраните там се спогледали, погледнали плана за полетите, убедили се, че в този ден полети са предвидени едва след няколко часа и попитали:
      - Ама какво е това?

      Четири дни по-късно руската разузнавателна служба изпрати на капитана на «Кити Хоук» по електронната поща снимки на нашите летци, които се щураха по палубата, докато отчаяно се опитваха да подготвят някой самолет за полет».

      Описаните в писмото събития са се развили в района на Корейския пролив на 17 октомври 2000 г. В облитането на американския многоцелеви самолетоносач «Кити Хоук» са участвали 2 разузнавателни самолета Су-24МР и прикриващо ги звено изтребители-прехващачи Су-27 от 11-та армия на Военно-въздушните сили и Противовъздушната отбрана на Русия.
      Според думите на тогавашния главнокомандващ на руските ВВС Анатолий Карнуков, «това беше планово разузнаване, по време на което, обаче, се решаваха необичайни задачи».
      При това руската страна не е нарушила никакви международни споразумения.
      Трябва да се отбележи, че американските военно-морски маневри се извършвали само на 300 км от руското крайбрежие, което, само по себе си, явно не е било приятелска проява. Затова и действията на руската авиация били напълно оправдани и правомерни.
      Според думите на главнокомандващия, «резултатите от разузнаването бяха впечатляващи». Су-24МР извършили няколко захода към самолетоносача, снимайки всичко, което се случва върху полетната палуба. На снимките е фиксирана паниката на моряците, които трескаво започват да секат маркучите, свързващи самолетоносача с танкера, който в този момент го зареждал с гориво. Изтребителите F/A-18 успели да се вдигнат във въздуха едва след втория заход на разузнавачите – но тогава руските изтребители Су-27 веднага ги отклонили встрани от кораба с отвличащи маневри, което дало възможност на разузнавачите да извършат още няколко полета над беззащитния самолетоносач.
      Според пресата, на 9 ноември «Кити Хоук» отново бил успешно облетян от руски самолети.
      Ето как медиите описват тези събития:
      На 17 декември във Вашингтон официалните представители на Пентагона Кенет Бейкън и адмирал Стивън Пиетропаоли проведоха пресконференция, на която разкриха някои подробности от серията инциденти в Японско море – когато руски самолети-разузнавачи Су-27 и Су-24 се приближавали на критично разстояние до базирания там американски самолетоносам «Кити Хоук».
      Както заяви Бейкън, известно време след това на самолетоносача пристигнало писмо по електронната поща, съдържащо 2 снимки на палубата на «Кити Хоук», направени от руските самолети по време на една от тези акции. В писмото имало също така кратко съобщение на руски език, но адмирал Пиетропаоли отказа да уточни съдържанието му, съобщава Юнайтед прес интърнешънъл. Според него, писмото е изпратено не от Министерството на отбраната на Русия и изпращачът му не е известен на представителя на Пентагона.
      Освен това, Кенет Бейкън съобщи, че на пресконференцията, състояла се предишната седмица, когато също разказвал за действията на руските летци, е допуснал редица неточности.
      Първо: прелитанията на руски самолети са били 3, а не 2 – на 12 октомври, 17 октомври и 9 ноември.
      Второ: по време на инцидента от 17 октомври самолетите са били открити не на «приемливо разстояние» на няколкостотин метра от кораба, както беше съобщено по-рано – а са прелетели непосредствено над самолетоносача, което е объркало американските военни. Именно тогава били направени снимките, които по-късно били изпратени на «Кити Хоук».

      Руски военни самолети в Японско море провели успешна операция по преодоляване на противовъздушната отбрана на американската авионосна многоцелева ударна групировка начело със самолетоносача «Кити Хоук ((Kitty Hawk CV63). Съобщението за това, публикувано във вестник «Известия», беше потвърдено за «Интерфакс» от информирани източници в руското военно министерство. По думите им, това се случило на 2 пъти в Японско море в момента, когато авионосната групировка на САЩ се е отправяла за учения в Корейския пролив (на 17 октомври) и когато се е завръщала от маневрите (на 9 ноември).
      По някои данни, самолетите били от 11-та въздушна армия с командващ генерал-лейтенант Анатолий Наговницин. Палубата на «Кити Хоук» била напълно неподготвена за противодействие, американците съвсем сериозно решили, че руснаците ги атакуват и започнали в паника да секат горивните комуникации, за да избягнат голям взрив и пожар при атаката. После вече вдигнали «хорнет»-ите и се опитали да съпровождат «сушките» до крайбрежието.
      Същия ден Анатолий Корнуков заяви:
      - Ръководството на Генералния ща на Въоръжените сили оцени високо действията на руските летци, които пробиха системата за противовъздушна отбрана на авионосното ударно съединение на САЩ начело със самолетоносача «Кити Хоук». Всички пилоти ще бъдат представени за награди. Това беше планово разузнаване, макар, че в хода му се решаваха необичайни задачи. Резултатите от това разузнаване са впечатляващи.
    • от Soviet Soldier
      Кацал съм с МиГ-23 на летище “Балбек” в Крим

      Полковник от запаса Нецо Ликов е роден на 10 април 1940 г. в с. Своде, Ботевградско. Завършил е Висшето военновъздушно училище в Долна Митрополия, специалност „летец пилот“. Учил е и във Военната академия „Г. С. Раковски“. Преминал е и курс в командната военновъздушна академия „Гагарин“ в СССР. Цялата му служба във ВВС преминава в Доброславци - общо 28 години, като три от тях е бил командир на поделението.
      Като пилот във ВВС се уволних през 1989 г. Завърших Висшето военновъздушно училище в Долна Митрополия през 1961 г.
      Този випуск е единственият у нас без авиационна жертва. Ние не оставихме майки с черни забрадки, жени вдовици и деца сираци.

      Летял съм на всички типове изтребители, без МиГ-29, които бяха на въоръжение. За времето си всички бяха добри и много надеждни самолети. След 10 ноември, когато започна съкращението на армията и на ВВС, първо посегнаха на изтребителите МиГ-23. Защо ги ликвидираха, нямам обяснение, но бяха много добри бойни самолети. Пет години съм летял на тях. Те имаха система за автоматично управление. Това означава, че полетът може да се програмира и самолетът да изпълни сам заход за кацане
      Ние съкратихме сериозно армията си, докато Турция и Гърция не махнаха нито един войник. Сега се твърди, че политиците, а не военните, ще опре­делят какъв нов изтребител ще купим. Навярно защото те прогнозират армията в какви мисии ще участва. Моето мнение е, че войската ни трябва да се учи да брани Родината, а не да ходи на мисии зад граница и да воюва срещу чужди народи. 18-и изтребителен авиационен полк, който командвах, бе базиран на летищата в Доброславци и Габровница.

      Полкът бе въоръжен с МиГ-23. Тогава имахме 36 бойни самолета и осем учебни. Неговата главна задача бе заедно с Първа зенитноракетна бригада и Първа радиотехническа бригада (локаторите - б.а.) да предпазва и да не допуска разузнаване и удари от въздуха по обекти на територията на страната и на войските, западно от линията Русе - Свиленград. Тоест, охранявахме две трети от територията на страната. Това бе нашата зона за отговорност с особено внимание към София, Перник и Кремиковци. Разбираемо е, защото това са едни от най-важните стратегически обекти на държавата. София - като столица, Кремиковци - тогава бе най-големият металургичен комбинат на Балканите, Перник - заради металургичния завод, рудниците и топлоцентралата. Така че основната ни задача бе да предотвратяваме удари на противника със самолети и ракети.

      През 1986 г. нашият авиополк участва в дивизионно тактическо учение с предислоциране в нов район извън страната - на полигона „Ашолука“ в СССР, до гр. Астрахан. Тогава за първи път наши пилоти участваха в стрелби на полигон зад граница с родни МиГ-23. С изтребителите прелетяхме до Астрахан. Това са 2250 км в едната посока. От България излитахме през пет минути по двойки, общо 12 изтребителя. Наложи се да кацнем междинно на летище „Балбек“, до Севастопол в Крим, за дозареждане с гориво. Самото летище е на брега на Черно море. След като заредихме изтребителите, се отправихме към Астрахан. Там на полигона в пустинята ни бяха планирали да свалим четири мишени на малки, средни и стратосферни височини в насрещен курс с бойни ракети. Като казвам стратосферни височини, имам предвид над 12 000 метра. Дотогава такива задачи не бяха изпълнявани от нашата авиация. Справихме се блестящо и руснаците ни поставиха оценка „отличен“
      Астрахан е разположен до р. Волга, а летището е на десния бряг на реката. Полигонът пък бе доста далече в пустинята. Руснаците се отнасяха много добре с нас, приятелски, като братя. Не мога да се оплача от битовите условия и от храната, които ни предложиха. С шефа на центъра полк. Меляхов дори летяхме заедно за разузнаване на времето.

      По линия на Варшавския договор руснаците често ни пускаха самолет „нарушител“ за проверка на дежурните сили и средства (сега същото го правят и от НАТО - б.а.). Искаха да видят дали навреме ще се вдиг­нат изтребителите и дали ще прехванат „нарушителя“. А ние го прехващахме с учебни пускове. Има си специална фотоапаратура, която фиксира действията на пилота - самия захват и пуска. После данните се снемат, дешифрират и анализират. В командния пункт на полка се изобразява целият полет на „нарушителя“ и на дежурните изтребители. Ако има отклонения от страна на пилотите, се правеше разбор. Посочваше се какви са грешките и какви биха били последствията, ако ситуацията е реална. Руснаците въобще не ги интересуваше какво е времето
      - сняг, дъжд, студ или пек. Това нямаше никакво значение. Пускаха „нарушители“ и ние трябваше да се справяме. При бойно дежурство сме излитали при всякакви условия, защото така ще бъде в една реална война. Ако времето не позволяваше обратно кацане в Доброславци, приземявахме се на летищата в Габровница или в Граф Игнатиево. Постоянно имахме два дежурни изтребителя - в Габровница или в Доброславци. Това означава, че София се пазеше денонощно от два бойни самолета (сега са два в Граф Игнатиево за цялата страна - б.а.). Особеното бе, че сутрин дежурните изтребители се сменяха на изгрев-слънце, а тези, които трябваше да застъпят в нощно дежурство, се сменяха 30 минути преди залеза. Това бе необходимо, за да могат да се подготвят за нощта. Отделно дежурни самолети имаше и в Узунджово, Равнец, Балчик, Граф Игнатиево.

      Бойните дежурства и ученията бяха изключително важна и отговорна задача. Но от особено значение бе работата с хората. Военната професия е рискова и затова командирът трябва да притежава умения да ръководи колектив. Като началник съм се сблъсквал с какви ли не съдби и случаи. Командният пункт (КП) на полка бе на Ломски форт на околовръстното шосе на София. Една късна есен там се запали спалното помещение на войниците, изгоря целият втори етаж. Добре, че бяха успели навреме да изнесат автоматите.

      Един войник палил печката в спалното, но за по-бързо разгаряне исползвал керосин. Разлял неволно от горивото по пода и когато печката лумнала, пламнал и керосинът. Той се уплашил и избягал. Аз отидох, когато пожарната вече бе угасила огъня и един огнеборец пишеше протокола за произшествието. Извиках началника на КП, бе един майор, и го попитах къде е войникът. Той ми отговори, че е в ареста. Наредих му да го доведе. Беше много мило и симпатично войниче и трепереше от страх.

      Разказа ми, че е от София, близките му също били от столицата. Никога не е бил на село и не е виждал такава печка. Попитах го дали някой от поделението му е обяснил как се пали такава печка и се оказа, че никой не му е рязяснявал нищо. Наредих отново на майора да върне момчето в ареста и да се яви при мен. Думите ми към него бяха следните: „Ако искаш пиши, ако искаш помни. От този момент броиш 30 денонощия, след което ми докладваш, че всичко е наред, за да дойда да проверя дали спалното е възстановено, както е било. Утре изваждаш боеца от ареста и му разписваш книжката за пет дни награда домашен отпуск от мен. След това отиваш с него до спирката, лично го качваш на автобуса, стоиш, докато рейсът не тръгне, след което си свободен. Трябва да видиш, че той си е заминал за дома.“ Всичко стана, както заповядах. На 30-ия ден спалното на войниците блестеше като образцово. А боецът се върна жив и здрав. Защо го пуснах, след като бе направил такава жестока беля? Макар че момчето трепереше от страх, в ареста бе защитено
      Там нищо не можеше да му се случи. Но след като излезе, можеше да посегне на живота си и да се гръмне с автомата, ако проговори съвестта му, защото се чувстваше много виновно. Ето това бе страшното. Предвидих и този вариант и не биваше да допусна да се случи. Затова го наградих с домашна отпуска - да отиде при близките, да се успокои. А на майора наредих лично да го качи на рейса, защото от поделението до спирката също можеше да направи белята, ако реши. А след като вече е в рейса, в случай на фатален край всякаква отговорност отпадаше от нас. Но така или иначе тази драма приключи благополучно. Винаги в подобни ситуации е необходим индивидуален подход. Няма универсална рецепта как трябва да подходи командирът. Той трябва да решава според обстоятелствата.
    • от Aliya
      САЩ отдавна са във фактическа война с Русия - Путин ги изненада със своята твърдост и нежелание да отвори вратите на Русия за американската "демокрация", молове и НПО-та. Че и гейове не искат да стават руснаците, как не ги е срам!

      Сега САЩ ще дрънкат оръжия и от ляво, и отдясно на Русия, ту по източните граници чрез създаване на конфликт със Северна Корея, ту по южните й граници чрез подпалване на неугасим кървав огън в Близкия изток.

      Ще крещят ционистките американски глобализатори по своите световни организации срещу недемократична Русия за това, че не си дава децата на западните педофили, за това, че не иска да въведе Съда над деца (т.нар. ювенална юстиция), за това, че руснаците си обичат жените и им правят дечица, вместо да вземат да редуцират дишащото население на Земята, за да намалят парниковия ефект.

      И най-вече ги е яд американците - ционисти на Русия за огромните й природни залежи, които на обеднелите САЩ много, ама много им трябват, след като се разбра, че залежите от петрол намаляват в световен план.

      http://www.facebook.com/photo.php?fbid=365262933593336&set=a.313566338762996.73416.100003288970327&type=1&theater
  • Разглеждащи в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

  • Дарение

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.