Задай въпрос на следващия / или - опознай другарчето.. /

[darkterminal]

Не съм религиозен...

 

Пускал(а) ли си е душата в претъпкан автобус между спирките?

[Merryl]

Неееееееееееееее... Но това да е между спирките ме впечатли. Викаш на спирката, при отворена врата - не се брои, а си е глътка чист въздух напрау...

 

Можеш ли да си пускаш душата така, ако има минимална вероятност дори да те чуят?

[darkterminal]

Неееееееееееееее... Но това да е между спирките ме впечатли. Викаш на спирката, при отворена врата - не се брои, а си е глътка чист въздух напрау...

 

Можеш ли да си пускаш душата така, ако има минимална вероятност дори да те чуят?

 

Ще цитирам един близък съратник в това дело. 

 

... Возя си се аз в 280 и си пръцкам анонимно. Всички бърчат носове. Бърча и аз за да не се издам. По едно време  усещам, някой ме дърпа настоятелно за чантата. Обръщам се да видя какво става и гледам една девойка на седалката - носът и за задника ми - гледа стреснато - и с разперени ръце и без глас крещеше - Стига! Това тук вече не се диша...

 

 

Другар ли предпочита да има или приятел?

[Merryl]

другар /ако под другар разбираш този, с когото споделям живота си/

 

А следващия?

[vivilon]

следващият предпочита мнениеото на следващия

какво е то

[shefkata]

Никакво

 

Кое осмисля деня на следващия ?

[haidukpikaso]

писаната и къръсътата

 

колко коронки имаш

[Merryl]

нямам

 

Планува ли лятната ваканция?

[haidukpikaso]

нищо не планувам аз справка подписо ми

 

пиеш ли лекарства и за какво

[Уиш...]

не

 

 

Какво сънува  снощи?

[darkterminal]

Карфици или Карфиол. Не помня вече.Пере ли си обуфки у пералнята?

[Уиш...]

Хората котките там си перат  ти за един обУфки питаш

 

 

 Подстригвал/а  ли се е сам/а!

Редактирано 7 юни 2014 от Уиш... (преглед на промените)

[darkterminal]

Години 5. Посред бял ден. Мама спи. По телевизора върви "Записки по българските въстания". Радко Дишлиев в ролята на Бенковски хвърчи навсякъде и пръска революционен оптимизъм навсякъде. А малкото сребърно лъвче на калпака му блести с магнетична сила пред очите ми, карайки ме да се пръскам от черна завист... Изведнъж пред очите ми попада пощенски плик от две стотинки с печатна марка. Марката гербова - с лъвче! За нула време марката беше изрязана и залепена на голото ми чело. След което последва класическото: - Мамо, спиш ли? - и да спи женицата след този въпрос какво и остава. Отваря едното око и пита: - Какво? - Как какво? - питам се и аз: - Не виждаш ли бе Мамо? - Какво да видя? - отивам поглеждам се в огледалото и наистина какво да види жената? Тя тази коса пораснала навсякъде и най-безотговорно крие юнашкия левски знак на челото ми. Хммм... Така ли? Няма коса - няма проблеми си помислих и ас и съвсем по сталински и на място с четири ловки замаха - ляво, дясно, горе и бритона - отстраних излишното окосмяване. Огледах със задоволство резултата. Чудо. Главата ми приличаше на малко кубче, доста отъняла откъм косматост и най-вече, индигово синята марка вече свободно се виждаше, а това връщаше на място статуквото ми на пълноправен четник от четата на Бенковски. Поглеждам се още веднъж доволно и пак - беж при мама. - Мамо виж! - Какво да видя? Ауууу - на какво си се направил? Защо се подстрига така? - очите и се пълнят със сълзи. А аз неразбиращо я питам. - Ама Мамо, защо плачеш, не виждаш ли лъвчето? Аз съм четник. - Явно сълзите и пречеха да види, колко съм се издигнал в йерархията, от играещ в пясъчника дечко - до истински четник с гербова марка на челото! Мхм... После ме заведе милата, на фризьор. Там лелката, като ме видя и попита: - И какво да го правя сега този? М? Може само нула номер? Да стрижа ли? - явно не е имало какво друго да ме прави стрижарката, щото това е първата ми Мъшка прическа, която се гордеех много - щот си мислех че приличам на таралеж. Те така те!Харесва ли си спомените?

[Уиш...]

Даркоооо, нахили ми кафето.   Направо ти видях чистатат проба завист в очетата.

 

 

Харесва ли си спомените?

 

преобладаващо не

 

 

" Хващал " ли го/я  е тока?

[darkterminal]

По много и различни начини ме е фащал. Първия път беше пак в онези откривателски пет, когато стъпил бос на балатума бръкнах с пирон в контакта. Е, разтресе ме, но беше по-скоро като неприятно до боцкане гъделичкане с учестено примигване на десния клепач. Искам да кажа беше контролируемо. Малко по-късно установих, ако си вдигна краката и "гъделичкането" изчезва. После пък установих, че само от едната дупка гъделичка. На четвъртото бъркане обаче ме разтресе яко. Татко влезнал и ме видял как посягам към дупката и пресекъл опита така да се каже още в летежна фаза. В процеса на порастването ми зачестиха и деловите ми контакти с тока. Няма да разказвам за ножицата дето се пръсна на хиляди капки разтопен метал, за кондензатора от пералнята зареден директно в контакта, за полевия телефон с манивелата, който при завъртане правеше дор сто и двадесет волта. Също така само бегло ще спомена мегера - това е много як измервателен уред - пак с манивела и генераторче. Някъде към тези години ме хвана тока ама много яко. Около трети курс в техникума, на една ученическа сбирка у Цветето... Всичку си върви както си трябва и изведнъж моя милост решава да си поиграе с "лебедовата шия" на една нощна лампа.... Това с едната ръка... С другата ръка незнайно кога и как съм се опрял на радиатора... И изведнъж се вцепених. Имах чувството, че съм се огънал като лък. Нямаше тресене, нямаше чудо. Еднократна и мощна контракция на мускулите по цялото тяло - и тъмно - всичко беше много тъмно. Изведнъж ми се проясни какво е станало. Даже си спомних и подобна случка, която Виктор ми разказа във втори клас, как бащата на негов приятел избутал детето си с голяма засилка от голата жица и го спасил. Та мислех си, ако има кой да ме избута и мен, ще се спася инак... Изведнъж установих, че чувам... Чувах музиката и разни уплашени гласове... Последното, което чух бяха счупени чинии... После ме заболя... А после вече се намирах върху масата със салатите, чашите и счупената стъклария. Оглеждах се и примигах... Имах чувството, че тока ме държа десетина минути. Оказа се, че Шеки някак си ме е видял и мигом е измъкнал щепсела от контакта. Та така. Спаси ме човека - а аз не знам дали благодарих. Пратиха ме да лежа в една от стаите, сбирката продължи, а аз се отръвах с голяма уплаха. След това има и още случки с Тока, но те са някак си безинтересни..."Зареждал(а)" ли е легла по пионерски лагери и/или бригади?

[Уиш...]

 Не съм , ама знам  как се прави.

 

 

 

Дъфкал/а ли е една дъфка с някого?

[darkterminal]

Естествено! Със сестра ми като малки... Тя беше (и сега е) много грижовна сестра... Когато имаше рожден ден в нейната група на детската градина - винаги ми носеше половин бомбон!Надувал(а) ли е жаби със сламка?

[Уиш...]

ау, че гадно това. не , не съм

 

 

 Кого  ядоса последно, ама много, много яко?

[Merryl]

По време на един ремонт всички наоколо, защото не разбирах, но имах претенции... Е, според мен основателни си бяха...

 

Какво те ядосва?

[Уиш...]

чувството на безсилие

 

 

Надеждата е...?

[Merryl]

хранителната добавка за психиката...

 

Къде свършва ентусиазма?

[Уиш...]

където свършва и безумието..

 

 

Кое му/й  дава крила? без редбул за отговор моля

[Merryl]

Сайдерът на лорд Съмърсби тугас...

 

любовта и подкрепата

 

Кога се чувстваш силен/а?

[haidukpikaso]

когато съм свободна

 

ще гледаш ли световното

[Merryl]

на световни първенства сядам наистина за да гледам само, когато играе бразилския отбор

през останалото време присъствам на гледането на мъжката част от домашното ми народонаселение

 

Гледаш ли спортни предавания?