Премини към съдържанието

Препоръчан отговор


Идеологическите системи са невидимия механизъм, който стои в основата на колективния живот. Пропагандата е част от идеологическото вграждане чрез сугестия, убеждаване, уверяване. В нейната основа стоят колективни изградени механизми, при възпитанието и ученето (като "изграждане на авторитети", образи за подражание, различни неврални и биохимични особености и най-вече всички типове и видове страхови процеси и изживявания... и др.).

 

Въобще много малко хора си задават някога въпроси относно това в кое, как и защо участват и колко усилия и познания са задействани, за да се случва всичко в ежедневието на колективния реал - от всякакъв мащаб, от всички типове взаимовръзки и взаимоотношения. Идеологията и пропагандата определят напълно изцяло сегашното ниво на колективен реал - от политиката, обществения ред, финансите, културата, изкуството, модата... Дори и познанието. Науката и познанието в днешния реал се управлява от същите механизми. А именно в нея е парадокса, че идентифициращия себе си като "учен", с дипломи и образования, с признания или опит, всъщност най-често е увлечен да надгражда едно напълно невидимо за него идеологично ядро, на което той неизменно стъпва, но никога не разбира за това... Днешния бог на "учения" е думата "истина". Но нейното дефиниране, както и периметъра на нейното значение и смисъл, са предварително зададени. И не от някой друг - а също от действащата идеология в науката. От нея се формира сегашната форма на договорена колективна "истина", схемите, инструментите и правилата на дефинирането. Така се залагат невидими постулати, аксиоми, предварителни "допускания", които никой не смее да разглежда, а само да надгражда. Целта на всичко това е именно формирането на битие - в най-широк смисъл. Постановяването на битие, за да е налице изживяване за такова. Всичко останало се "конструира"... А то е толкова "голямо, широко" - поне за тия, които "живеят, дишат и се хранят" чрез него...

Последното всъщност не е точно, дори не е коректно изразено, но тия думи нямат претенции за повече...-------"И тъй, според Бърнейс, е възможно невидимо управление на обществото чрез манипулация на мотивите, които движат активността на отделните хора в различните групи. Групата, пише Бърнейс, има ментални характеристики, различни от менталните характеристики на отделния човек. Групата се мотивира от импулси и емоции, които не могат да бъдат обяснени на основата на психологията на индивида. И ако човек разбира механизма на действие и това, което мотивира груповото съзнание, той може да манипулира това съзнание. До някаква степен обаче, а не изцяло.Пропагандата се основава на знание, получено чрез наблюдение и анализ на проявите на общественото съзнание. Но, предупреждава Бърнейс, не бива да се очаква да се предскажат резултатите от действието на пропагандатора с математическра точност, тъй като повече или по-малко елементи на ситуацията могат да са вън от неговия контрол и винаги могат да се случат неочаквани събития. Пропагандата се занимава с човешки същества, а на тях им е присъща нерационалност и възможност за спонтанни действия. Поради това, пропагандата е наука, но и изкуство, където опитът и бързата реакция са много ценни."...Общественото мнение трябва да бъде манипулирано и контролирано за да е едно управление успешно."Крайния резултат е да се получи така, че дори отделния индивид да бъде повлиян и обработен до такава степен, че да смята всички внедрени в него системи от идеи и образи, като негови собствени, изведени от неговия живот, сякаш са негов личен опит, в който неизменно да вярва.Идеологическата обработка трябва да стигне до там, че да се вкарат убежденията като ПРЕД-убеждения и по този начин се заключват в неговото несъзнавано и стават неизменни. А идентичността на индивида се основава на тях и по този начин цялото негово битие, борба, смисъл и стойности са повлияни от неговите пред-убеждения. Без възможност индивида да ги (пре)осмисли съзнателно и критично. Дори и да се породи индивид с различни от общите вътрешни дадености и възможности, той да остане изолиран от общите нагласи, за да могат те да останат недокоснати от неговите лични качества. Такива особени, различно-устроени индивиди трябва да остават извън периметъра на общите манипулирани колективни идеологии, за да се сведе до минимум възможността да попречат на общата схема.----------Всичко това е изведено от статията ПРОПАГАНДАТА, страница 110 от списание БЪЛГАРСКА НАУКА, брой 62. Автор на думите в кавички - професор Николай Витанов, . Публикацията е поднесена популярно, с много снимков материал.Разбира се, че малцина биха вникнали в дълбочината на поднесеното. Обикновено това е познание, което се крие от популяризиране, заради огромното му влияние за целия колективен живот. Но някои хора са претенции че "знаят", че мислят... дори че "познават". А не са наясно с толкова прости и обикновени неща и механизми. Но нещо повече - дори тия, дето имат познание за всичко това, разбират само обществените механизми, но нямат никаква възможност да повлияят на самите себе си. И просто участват в схемите... просто участват...

 

Разбира се темата е огромна и изключително дълбока. Няма по-дълбока тема от нея, защото нейната комплексност води към "границата"... към най-важната граница - КАКВО ИМА ОТВЪД ОГРАДАТА НА КОЛЕКТИВНОТО БИТИЕ. Има ли друго битие, има ли друг "живот". Но дори тия въпроси са напълно излишни ако преди това не е налично едно задължително условие - наличието на ИНДИВИД, с идентичност различна от КОЛЕКТИВНО ПОВЛИЯНАТА...

-----------

линк към списанието http://nauka.bg/taxonomy/term/37

А за разглеждане онлайн - http://issuu.com/bgn.../docs/bgnauka62

Редактирано от _ramus_ (преглед на промените)
  • Харесва ми 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Всъщност и по-рано е било така. Религиите са съвършени механизми за контрол, които са създадени в зората на цивилизацията ни. Мисля си, че всички тези идеологии и механизми за промиване на съзнанието са толкова ефективни, защото се основават върху естествени, в смисъл вродени, ако щеш генетично кодирани, склонности, които са се развили в процеса на еволюцията и са свързани с оцеляването на вида и отделния индивид. От по-метафизична (в случая будистка) гледна точка, може да се говори и за т.нар. "колективна" карма, т.е. сходни начини на възприятие (перцептивни модели) и концептуални нагласи при осмислянето на света и мястото ни в него.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Между другото, трябва да призная, че по отношение на т.нар. "помагане", дойдох горе-долу на акъла на Рамус. Нямам предвид обичайната помощ каквато е да подадеш ръка на някой, който се препъне, да нахраниш някой гладен, да дариш или дадеш на заем нещо си и други. Може би, има около 1% от хората, които наистина искат да научат нещо ново и имат куража да се опитат да излязат извън т.нар. зона на комфорта (социалния конвенс в терминолгията на Рамусологията). При останалите 99% заявленията, че искат да направят нещо подобно са просто суета, стремеж да се харесат, да получат одобрение, да се утвърдят в очите на другите и в своите собствени, както и да докажат собствените си претенции. С други думи, вятър и мъгла. Освен това, свободата на избора е над всичко и затова никой не бива, а и не е възможно да бъде принуждаван да излезе извън стереотипите и границите, които сам си е поставил.

Тъй че, да живее свободата! :D

Редактирано от scepsis (преглед на промените)
  • Харесва ми 3

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Много скептичен този Скептик, ей! :D

Най-модерната(и пагубна) идеология е тази - за "позитивното мислене".

Внушава, че избирателно трябва да използват само положителните емоции и мисли, а всъщност се осакатява способността на индивида за критичен анализ и автономно действие.

Освен това, когато не успее да промени живота си с позитивни мисли, човек изпитва вина. Така той се инфантилизира.

Такива хора са изключително лесни за управление, за контрол и манипулация, което е много удобно на корпорациите, на правителствата,  на финансовата олигархия, на хитроумните гурута, на всички тези големи контролиращи господари на света, които имат нужда от това хората да са оптимистични и в същото време зависими.

Гадно, нали?

Но като отявлен оптимист знам, че и още по-гадно ще става!

 

И все пак, Скептиче, повече от 1 процент са мислещите:P

  • Харесва ми 6

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Най-модерната(и пагубна) идеология е тази - за "позитивното мислене".

 

И все пак, Скептиче, повече от 1 процент са мислещите:P

процентите са само насочващи и са с доста нули след десетичната запетая. Това е дори според Скепсис. Той все още има "оптимистичното си звучене". :) .

 

А смисъла на този текст не е свързан по никакъв начин по отношението на който и да е от прочитащите го. Оптимизма и песимизма са просто две условни и относителни "насоки", нещо като "нагласи" и също са форма на убеждения. Самата изначална идея на всички "желания" са проекции на това "какво трябва да "имам"", за да съм "добре" (щастлив). Това се предхожда непрекъснато от изживяване за това "ЧЕ НЕ СЪМ ДОБРЕ"... че още и още ми е нужно, че трябва това или онова, този или онзи. Всичко в битието на днешния социално определен субект е определено от предварителната идеологично-образна схема, по която после протича живота му. И която по този начин задава една крайна "рамка" на съществуването му. А колективното описание на света, задължително включва в себе си сугестия на личните идеали за постигане, и по този начин се програмира самия субект, воден вече от тия му вменени проекции, към които да стреми, търси, постига, иска... Така самомагията се пренася и стартира вътре в самия СУБЕКТ и по този начин той се самосъздава и магията се самозатвърждава всеки миг.

 

Идеите, които залягат в тази тема са само насочващи.

Темата е изключително дълбока и с това - необятна. Тя не се влияе от зазубряне, научаване. В този смисъл нейната абстрактност е максимална и по този начин се дава възможност за интерпретации на всеки, който се докосва до нея. Готовите шаблони с които всеки социален член е въоръжен и с тях се позиционира в света са единствената възможност да се създаде напълно конструирано битие - чрез самоманипулация. Механизмите чрез които това става възможно са както вътре в самия човек и мозъка му, така са постановени и предпоставени и обективно (в смисъл и в по-широк мащаб, отвъд СУБЕКТА)...

 

Колкото до позитивното мислене - няма пагубна идеология. Всичко съществува, защото от него някой или нещо "има полза" от употребата му.

 

Няма нищо по-естествено от идеята на "позитивното мислене". Тя идва с проникновението, че битието на повечето хора е постановено от формулата - 'АЗ СЪМ ТОВА, КОЕТО ИЗЖИВЯВАМ". Следователно - щом доминантното изживяване е негативно, то може да се замени с позитивния му аналог. Клин-клина... Въпроса е, че "винаги остава последния" (клин).

 

Позитивизма е изключително логична и проста идея. Множеството от хора, определени в битието си от ИЗЖИВЯВАНИЯТА СИ, нямат друга възможност - остава замяната на един "сън" с друг такъв, но с други, обратни  характеристики.

 

Разбира се, че няма генерална и крайна идея, която да сработи при всички и всеки. Колкото и да са обмислени, и изчиствани с хилядолетията, идеологиите са само общи насоки, и са създадени за да притеглят към себе си променящия се иначе СУБЕКТ. Заради това което и да е общество, на което и да е равнище и мащаб, има в себе си множество под-идеологии, които се разпространяват в неговото "пространство". Така всеки миг, променящите се вътрешни характеристики на който и да е социален член, винаги да е налице възможност да се припознава в някаква форма на идеология. Но винаги... винаги в рамките на един по-общ контекст.

 

Разбира се тук веднага излиза проблема с "малките" и "големи" идеологии. Това е въпроса за психичното явление ВЯРА и проявата му - ВЯРВАНЕ, защото двете всъщност са обобщени понятия за отношението на всяка социална личност към идеологията към която тя се идентифицира в даден момент от своето съществуване.

 

Повечето хора не разбират, че ВЯРАТА само се проектира през ОБЕКТА НА ВЯРВАНЕ. Но не обекта е същноста й. Той е някакъв конструиран образ, който да изразява и фокусира към себе си несъзнаваните стремежи на Вярващия. По този начин вътрешните му пориви се компенсират чрез привиждане във "външен образ" но с обратните характеристики - например по формулата "малкия човек, намира своя голям "бог". Ограниченото търси да се самодефинира чрез извеждане на проекции за "безкрайното". Преходното - с проекции за "ВЕЧНОСТ'', беззащитността - с "всесилност", нищожността - с величие... Това е механизма по който ние хората конструираме в социалното си битие консолидиращи форми на божества, в които като вярваме колективно, добиваме илюзията от рода - "щом не е само при мен, значи е "истина", значи е "истинско". По този начин колективното и личностното са взаимно проектиращи се с безкрайни обратни връзки - всеки миг едното поражда другото. Това е обобщението на толкова често спряганото понятие МАТРИЦА, но както и с останалите абстрактни конструкти, с зад една дума има толкова много значения, колкото и личности. Най-интересното е, че взаимното проникване в този самозатварящ се процес, всеки миг личността е с идеята че всичко с каквото е "натоварена" е нейно, че щом тя го ползва, значи нейния личен опит е "доказателство" за истинност. Въобще понятието ИСТИНА е ключово по отношение на разглеждането и разбирането на който и да е РЕАЛ.

 

На ниво на битие, в което изживяванията са границата, храната и кръвта за битието на ИЗЖИВЯВАЩИЯ, то винаги и при всички случаи ще има изживяване, аналогично - Съня за Сънуващия го. Няма как съня да се надхвърли, защото идентичността, описанието, мерките и стойностите за идентифициране на някакъв СУБЕКТ са именно според нещо, което самия той е избрал. Така хем той е автор, хем проекцията го определя чрез отражението му в нея. Това е непрекъснат двупосочен обмен. По този начин двете условни "звена" - Отражението и Отразителя взаимно се преплитат и се свързват в едно. По този начин не могат да се дефинират като отделни, различни. И така съзнанието е вплетено в собствената си проекция - която го определя като "себе си". Липсата на обратна връзка между ОТРАЗЕНО и ОТРАЗИТЕЛ винаги минава през 3-ти елемент в тази схема - това е ОГЛЕДАЛОТО.

Трите елемента са "ВЪТРЕШНИ", разиграват се като "външни" и по този начин невралните системи отвоварящи за връзката на субекта и заобикалящата го среда, са излъгани да възприемат вътрешните проекции като че "идващи отвън". Това повежда веднага веригата СУБЕКТА да се позиционира сякаш е нещо "отделно и независимо" от тях. Напълно друга невронна мозъчна система отговаря за съставянето на проекциите, излъчването им, после те се постановяват като "външни" и се възприемат като такива. И веригата се самозатваря и се самоподдържа. Така нуждата от идентичност задейства изключително сложни невронни процеси, които са така при всички живи същества. Но при човека това е постановено на качествено различно ниво...

 

Отношението на който и да е СУБЕКТ към всички форми на идеология, задължително преминава през неговото собствено вътрешно развитие и зрялост. Ако... по някакви виртуални или предположителни причини СУБЕКТа остане без форма според която да се идентифицира, това за него отключва първосигнално идея че "него го няма", и се асоциира със "смърт".

Редактирано от _ramus_ (преглед на промените)
  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

И все пак, Скептиче, повече от 1 процент са мислещите:P

Всъщност, както се казва "едно е да ти се ще, друго е да можеш, а трето е да го направиш". Ако използвам една метафора, то хората, които имат куража да скочат без парашут в празното пространство не са 1%, а 0,01%. Знаеш ли, Нелке, понякога ми става кофти, когато на въпроса "Как си? Какво става с теб? Какво правиш?", получавам отговор от типа на "Ми кво? Все едно и също..." Това е нагласата на "безсмъртните" хора, които вярват, че притежават цялото време до свършека на света и могат да го пилеят, както им дойде. Такива хора са безотговорни към самите себе си. Основното им занимание е да търсят одобрение и потвърждение на празното си, безцелно екзистиране. И го намират, разбира се, в общуването със себеподобните си. Това е тъжно. Най-тъжно е, когато стигнат до залеза на живота си.

Ще помоля Сис да се включи ако иска и има време, защото си разменяхме мейли, в които объждахме тези неща. Анализът на Рамус е много детайлен и няма смисъл да го допълвам или преповтарям.

Редактирано от scepsis (преглед на промените)

  • Харесва ми 3

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Отвъд оградата на колективното битие в повечето случаи е лудницата.

  • Харесва ми 5

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Отвъд оградата на колективното битие в повечето случаи е лудницата.

Трябва да призная, че бележиш 200 точки!
  • Харесва ми 3

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Отвъд оградата на колективното битие в повечето случаи е лудницата.

Всъщност, лудницата е не отвъд оградата, а в ограденото пространство.

- 200 точки от мен. :D

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Отвъд оградата на колективното битие в повечето случаи е лудницата.

а в по-малкото случаи?

Мери, ти някога била ли си в лудница... Та според теб всеки асоциален субект, значи е отвъдматричен? Малко ми е смешно и си го признавам. Просто се сещам как един Исус в сегашно време стои в лудницата с диагнози и хапчета, назначени от компетентни психиатри, познаващи в дълбочина човешката душа. :)  А за "точките" въобще няма да коментирам, че не си заслужава и малкото букви загуба на време.

 

Интересно е да се зачита къде е границата на възприятие, по реакциите изписани на толкова много места. Дори и някои от тях да приличат на много логични, рационални, компетентни. Никой не го интересува границата (си), а и да го интересува не може да я "види". Сякаш осъден да обикаля вътре в нея точно както рибка в стъклен аквариум. Разликите са само в степента на прозрачност на стъклото (границата на "света")

  • Харесва ми 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Не е нужно лично да ходя в лудницата, за да знам, че там има само нормални хора, както в затвора има само невинни... ;)

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Не е нужно лично да ходя в лудницата, за да знам, че там има само нормални хора, както в затвора има само невинни... ;)

Некоректен е примера ти, Мери. В контекста на темата така, както я е поставил Рамус, не става дума за хора с психични отклонения, невротици, шизофреници, параноици и други такива. Сопри се... :D

Редактирано от scepsis (преглед на промените)
  • Харесва ми 3

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

А ти защо си помисли, че не знам за какви хора става въпрос?!

  • Харесва ми 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

А ти защо си помисли, че не знам за какви хора става въпрос?!

Знам ли... Цитирам по памет думите на един от бащите на моята традиция - Миларепа: "Когато хората, които водят светски живот ме срещнат, те изпитват жалост към мен и ме считат за луд. Когато аз ги погледна изпитвам безпристрастно състрадание и ми се вижда, че са луди." Въпрос на гледна точка, демек.

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Така е. За това и тези, които се ориентират най-добре, са хората, които успяват да погледнат и от чуждата гледна точка. Дали ще я приемат или не - това е съвсем друг въпрос.

 

В този смисъл ми дойде и леко в повече написаното от теб в предходен твой пост за помощта, но не го коментирах. Кой е безотговорен пред себе си и дали си пилее времето и дали човекът с другата гледна точка е човекът, непилеещ времето си - това ми дойде леко нанагорно...

  • Харесва ми 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Това е нагласата на "безсмъртните" хора, които вярват, че притежават цялото време до свършека на света и могат да го пилеят, както им дойде. Такива хора са безотговорни към самите себе си. Основното им занимание е да търсят одобрение и потвърждение на празното си, безцелно екзистиране. И го намират, разбира се, в общуването със себеподобните си. Това е тъжно. Най-тъжно е, когато стигнат до залеза на живота си.

Всъщност ние имаме достатъчно от всичко, което ни е необходимо, за да се учим и развиваме, да направим живота си смислен. Трябва да сме честни със себе си за да можем да видим невротичното си поведение и глупавите очаквания, които имаме в различните ситуации от живота.

Знам ли... Цитирам по памет думите на един от бащите на моята традиция - Миларепа: "Когато хората, които водят светски живот ме срещнат, те изпитват жалост към мен и ме считат за луд. Когато аз ги погледна изпитвам безпристрастно състрадание и ми се вижда, че са луди." Въпрос на гледна точка, демек.

:*

  • Харесва ми 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Всъщност ние имаме достатъчно от всичко, което ни е необходимо, за да се учим и развиваме, да направим живота си смислен. Трябва да сме честни със себе си за да можем да видим невротичното си поведение и глупавите очаквания, които имаме в различните ситуации от живота.

Имаме потенциал в абсолютен смисъл...

Инак, да сме честни със себе си е най-трудно, защото понякога процесът може да е болезнен. Знаеш...

 

ПП Защо си подчертала всичко? Имаш напредък, обаче. Поне си успяла да ме цитираш. :tongue2: 

В този смисъл ми дойде и леко в повече написаното от теб в предходен твой пост за помощта, но не го коментирах. Кой е безотговорен пред себе си и дали си пилее времето и дали човекът с другата гледна точка е човекът, непилеещ времето си - това ми дойде леко нанагорно...

Сори... Темите на Рамус са сериозни и в тях обикновено отговарям сериозно.

  • Харесва ми 3

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Имаме потенциал в абсолютен смисъл...

Инак, да сме честни със себе си е най-трудно, защото понякога процесът може да е болезнен. Знаеш...

 

:tongue2:

Така е винаги се стига до разочарование ....

  • Харесва ми 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Сори... Темите на Рамус са сериозни и в тях обикновено отговарям сериозно.

Разбира се. Това, което ме е смутило, не е сериозността ти, естествено.

 

Смути ме това, че заставаш на позиция, че човек, който вече знае как не трябва да се пилее времето на тази земя, пилее време в това да констатира, че някой друг пилее времето си, невървейки по правилния /според него/ път.

  • Харесва ми 3

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

ПП Защо си подчертала всичко? Имаш напредък, обаче. Поне си успяла да ме цитираш. :tongue2: 

Така се получи с подчертаването, не е нарочно, а се уча още.

Разбира се. Това, което ме е смутило, не е сериозността ти, естествено.

 

Смути ме това, че заставаш на позиция, че човек, който вече знае как не трябва да се пилее времето на тази земя, пилее време в това да констатира, че някой друг пилее времето си, невървейки по правилния /според него/ път.

Това, което те смущава и дразни в другите го има в теб самия. Просто се наблюдавай.

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Е точно това няма как да го няма... Аз не твърдя, че не си пилея времето... ;)

  • Харесва ми 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Така е винаги се стига до разочарование ....

Това е защото имаме погрешно възприятие за природата на феномените, т.е. считаме непостоянните неща за постоянни. Тогава прилепването и вкопчването възникват от само себе си. После условията се променят и изпитваме разочарование, фрустрация, депресия... И най-големият парадокс е, че правим това отново и отново с надеждата, че този път ще е различно. Няма как да бъде, защото това е в противоречие със самата същност на Вселената, в която живеем. Това е напълно налудничаво поведение, според мен.

––––––––––––––––––––––––––––

Тъй че, макар всеки да е прав за себе си в известен смисъл, то различните гледни точки не са еднакво релевантни или валидни. Някои са в съгласие с природата на нещата, а други в пълно противоречие с нея.

 

Аз не твърдя, че не си пилея времето... ;)

Аз също... Говорим по принцип. Темата е за това. Ако някой е приел лично моите постове, то проблемът не е мой. Не визирам никого конкретно.

Редактирано от scepsis (преглед на промените)
  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Аз също говоря по принцип, Скепс. Просто изказвам своята гледна точка, без да имам претенциите, че тя е абсолютната. Не винаги съгласието с природата на нещата дава единствено правилната гледна точка. Особено в процеса на живеенето на живота, а не на теоретизирането му.

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Всъщност, както се казва "едно е да ти се ще, друго е да можеш, а трето е да го направиш". Ако използвам една метафора, то хората, които имат куража да скочат без парашут в празното пространство не са 1%, а 0,01%. Знаеш ли, Нелке, понякога ми става кофти, когато на въпроса "Как си? Какво става с теб? Какво правиш?", получавам отговор от типа на "Ми кво? Все едно и също..." Това е нагласата на "безсмъртните" хора, които вярват, че притежават цялото време до свършека на света и могат да го пилеят, както им дойде. Такива хора са безотговорни към самите себе си. Основното им занимание е да търсят одобрение и потвърждение на празното си, безцелно екзистиране. И го намират, разбира се, в общуването със себеподобните си. Това е тъжно. Най-тъжно е, когато стигнат до залеза на живота си.

Ще помоля Сис да се включи ако иска и има време, защото си разменяхме мейли, в които объждахме тези неща. Анализът на Рамус е много детайлен и няма смисъл да го допълвам или преповтарям.

 

Не съм съгласна, че отговорът: "Все едно и също..."  определя отговорността на хората. Категорично! Понякога може дори да е обикновена учтивост, нежелание за контакт, най-обикновен времеви мързел и още други и други... И можеш да го чуеш от отговорни(пред себе си и пред ближните си) хора.

Мисля си наясно, че безцелното екзистиране също не е задължително безгранично. Разбира се и целите са различни. Както и средствата за постигането на целите.

Колкото до одобрението... не познавам човек, който да не търси някакво одобрение-може да не е на всяка цена, може да е от точно определен човек или група хора или от самия себе си, но одобрение търсим всички :D .

Постът ти ме усмихна, защото някак самоизключващо звучи. А това също е идео-логия. Идеологията на Аз-а.

 

 

Това е защото имаме погрешно възприятие за природата на феномените, т.е. считаме непостоянните неща за постоянни.

.

 

А така! Първо лице, множествено число!  :D

Добре де, аз като не ги приемам за постоянни, да не би да съм се измъкнала от матрицата? - Не съм. В нея съм. С особено мнение понякога, но съм там. :D

Сега сериозно.

 

Рам, ясно  е - няма човешко същество, което не може да бъде манипулирано по един или друг начин.

И какво правим нататък?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Феномените съществуват само в съзнанието ни и се променят с промяната на условията, за това е неправилно да приемаме непостоянните неща за постоянни /от което идват и евентуалните фрустрации/. В същото време природата на феномените е една и съща и не зависи от нас. И заедно с всичко това правилната гледна точка е фиксирана и единствена, защото не зависи от съзнанието ни. Но пък това не пречи феномените да съществуват само в съзнанието ни.

Понякога си мисля дали философията не е измислена, за да имаме оправдание и отговор за всяко свое поведение…

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.