Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Архивирана тема

Темата е твърде стара и е архивирана. Не можете да добавяте нови отговори в нея, но винаги можете да публикувате нова тема, в която да продължи дискусията. Регистрирайте се или влезте във вашия профил за да публикувате нова тема.

Мойра

Най-големите български пълководци

Препоръчан отговор


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Темата е такава, за пълководци, за войни. Жените рядко се занимават с такива дейности. Възможно е и навярно има печеливши решения предложени от придружителките на военачалниците.  На война няма излишни. Всички са полезни. Славата и позорът естествено са за началниците.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Полковник Борис Дрангов
 
"Когато не знаеш какво да правиш, атакувай!" - полковник Борис Дрангов 
"Срещнеш ли враг—винаги нападай първи." Полковник Борис Дрангов

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Юстиниан II дарява хан Тервел пред Константинопол. Картина на Димитър Гюдженов (1960 г.)

              Публикувано изображение


„Преса“ започва поредица, в която ще бъдат представени най-големите български пълководци от Средновековието до наши дни.

Ще покажем триумфите и големите битки на онези, които българската история помни.

Започваме с опитния стратег и пълководец хан Тервел, син на основателя на нашата държава Аспарух.

       

 

   

 
 
 

Публикувано изображение      Горан БЛАГОЕВ    

Много наши владетели са бленували да завладеят столицата на Византия - първата християнска империя. Но нито един от тях не е успял. Което съвсем не означава, че Константинопол не е бил свидетел поне на един български триумф. При това отгласът от него е толкова силен, че не заглъхва векове наред. 
 
Краят на VII и началото на VIII в. е преломен за Балканите. Дворцов преврат отстранява византийския василевс Юстиниан II. Отрязват му носа и го пращат на заточение в Херсон, отвъд Черно море. Основателят на Дунавска България хан Аспарух загива в битка с хазарите. Властта поема синът му Тервел. Още в първите години новият хан се отличава като опитен стратег, защото елиминира Хазарския хаганат като опасен съсед. Дори успява да премести българската граница на север към река Днестър. 

След десетгодишно изгнание Юстиниан II Ринотмет (Беносия) успява да избяга и търси помощта на Тервел, за да си върне отнетия трон. Той разчита на  старите връзки между династията му и рода Дуло положени от техните дядовци - император Ираклий и хан Кубрат, който имал византийската титла „патриций“. Юстиниан II идва при Тервел и заради военната сила, с която ханът разполагал. Освен на пехота българите разчитали на своята конница. Те били единствените в Европа, които използвали стреме - то позволявало на ездача да остане стабилен върху коня, докато се сражава. Затова българската конница се славела като бързо маневрена и мъчно победима. 
                             
Пръскал с дясната си ръка злато, а с лявата сребро...
 

„При император Юстиниан Тервел, предводителят на българите, бил на върха на благополучието... Той поставял обърнат щита си... и своя камшик... и слагал пари, докато покрие единия и другия. Простирал копието си на земята и от единия до другия му край, а също и на голяма височина, натрупвал копринени дрехи. Като напълвал кесии със златни и сребърни монети, раздавал ги на войниците, пръскайки с дясната си ръка злато, а с лявата сребро.“

„Свидас“ (византийски сборник от Х в.)

             
Тервел и Юстиниан II тръгват към Константинопол през 705 г. начело на голяма армия - вероятно 15 000 души. Византийският хронист Теофан Изповедник пише, че Тервел „вдигнал цялата подчинена нему войска от българи и славяни“. Те навлизат във византийските територии през някой от източните старопланински проходи и достигат Месемврия (дн. Несебър).

При вида на многочислената войска местният управител Лъв (бъдещият император Лъв III) ги посреща дружелюбно. Предоставя им и 500 глави добитък за изхранването на българската войска. Походът подължава най-вероятно през Странджа, избягвайки силния гарнизон на Адрианопол (дн. Одрин). Маневрата е добре обмислена - когато Юстиниан и Тервел се озовават пред византийската столица, намиращият се в нея узурпатор Тиберий II бил твърде изненадан. 
 
Тервел няма илюзии, че директната атака срещу мощните константинополски стени ще бъде безсмислена. Затова решава да демонстрира сила, разполагайки многобройната си армия на стан пред столицата. Избира стратегическо място - между Влахернските дворци и Херасийската порта, които са в северозападната част на града. По този начин можел да отблъсне нападение и по двата си фланга - както по суша, така и по море, откъм залива Златния рог.  Три дни  Юстиниан II безуспешно преговаря с противниците си. Накрая, разчитайки на сигурната българска подкрепа отвън, тайно влиза в Константинопол през неговия водопровод и успява да си възвърне трона. Това е първият случай в историята на късната Римска империя и на ранната Византия, при който императорската власт се сменя с военната помощ на един „варварски“ владетел. 

 

  Публикувано изображение   Публикувано изображение   Българска конница прогонва арабите от Константинопол по времето на император Лъв III. Миниатюра от Манасиевата
хроника (ХIV в.).
  Преследване на арабска конница. Миниатюра от Хроника на Йоан Скилица (ХI в.)
 
Победата на Юстиниан II е триумф и за Тервел, когото посрещнат с почести в Константинопол. Императорът публично намята хана с царска мантия (хламида) и го провъзгласява за кесар - най-високата титла във Византия след тази на императора. Кесарят бил нещо като вицевасилевс и Тервел е първият невизантиец, който я получава. Той става най-достойният чуждестранен владетел в доминираната от Европа Византия. Кесарят не можело да бъде езичник, което означава, че Тервел е бил християнин - като дядо си Кубрат и баща си Аспарух. Има убедителни доказателства, че владетелите от рода Дуло са приели християнството, а народът останал езически. 
 Юстиниан II поставил Тервел да седне до него и „заповядал на войските и на народа да се поклонят и на двамата“. Пред очите на поданиците си василевсът признал като свой равен българския хан. После щедро го надарил, а съгласно подписания договор Византия се задължавала да плаща на България годишна вноска в злато и да йотстъпи областта Загоре (между Сливен и Черно море). Това е първото териториално разширение на българското ханство на юг от Стара планина. 
 
Кесарската церемония на Тервел вероятно е извършена при „базиликата с позлатения покрив“, една от най-зрелищните централни константинополски църкви, която изследователите свързват със знаменитата „Св. Апостоли“. Чак до падането на Константинопол под османска власт е жива паметта, че в тази базилика „Тервел от България държал реч пред народа и по много поводи седял в нея“. Това е индикация и за  неговата висока образованост - за да говори на константинополските жители, той несъмнено е владеел гръцки език. Предполага се, че в базиликата редом със статуите на Юстиниан II и съпругата му е имало и статуя на кесаря Тервел, поставена от самия император. Според византолога доц. Веселина Вачкова устойчивата памет за връзката на Тервел с „базиликата с позлатения покрив“ показва, че той е бил известна публична фигура в Константинопол и го е посещавал поне няколко пъти - хрониките описват Тервел като фактор в политическия живот на Византия. 
 
През следващите години той се възползва от династическите междуособици в империята и предприема походи до столицата. Накрая, през 716 г., византийският император Теодосий II сключва договор с Тервел, който му носи ново териториално разширение - границата между Византия и България вече ми­нава през Странджа.  

 
      Публикувано изображение          
Константинополската крепост в района на двореца Влахерна. Съвременен вид. В полето пред тези стени хан Тервел разполага войската си през 705 г.
         

Благодарността на василевса

Само три години след като си възвърнал престола, Юстиниан II решил, че е достатъчно силен, за да си вземе обратно това, което е дал на Тервел. Императорът напада България по суша и море, флотът му акостира в Анхиало (дн. Поморие). Но василевсът се оказва слаб стратег - оставя лагера си неукрепен, а войската се разпръсва в околностите да събира припаси. „Българите видели от планините глупавите разпоредби на ромеите. И като се струпали, неочаквано се нахвърлили... като взели много пленници, коне и оръжие, освен убитите“ - разказва Теофан Изповедник.

Самият Юстиниан II се скрил в анхиалската крепост, но след като видял „настойчивостта на българите“, една нощ тайно отплавал за Константинопол, където се върнал „със срам“. Преди това наредил върху крепостните стени на Анхиало да бъдат окачени трофеи - дарове за Тервел. Те означавали, че императорът повече няма да бъде противник на българския хан. 

         

 

   
             
Спасителят на Европа


По времето на Тервел в средиземноморския свят се налага нова сила - Арабският халифат. През 712 г. войските му нахлуват в Европа през Гибралтар. Пет години по-късно арабите нападат Константинопол по суша и море, предвождани от Маслама, брат на халиф Сюлейман ибн Абд ал Малик. Те идват с невиждана за епохата армия - 200 000 души и 5000 кораба. Арабите прокопават ров край византийската столица от Златния рог до Мраморно море. Започват да нахлуват и в България.

След тежко сражение българските войски отблъскват арабския авангард, предвождан от Убайда. Разбиват и четирихиляден разузнавателен отряд на главнокомандващия Маслама. Самият той се спасява с бягство и е толкова впечатлен от българските войски, че заповядал арабският лагер да бъде ограден с още един ров, за да се защити от тях. Така обсаждащите се превърнали в обсадени.

Някои съвременни чуждестранни изследователи незаслужено приписват заслуги само на тогавашния византийски император Лъв III Иса­вър, който бил организирал блестящо отбраната на Константинопол. В действителност той изпраща патриция Сисиний да търси помощ от Тервел. Както свидетелства хронистът Михаил Сирийски, византийците разчитали на българите срещу армията на халифата и действали в абсолютна координация с тях: „Арабите били нападани по суша и от жителите на града, и от българите, а в морето  - от ромейските кораби... Българите нападали арабите и ги посичали; тези последните се боели повече от българите, отколкото от ромеите. Отвън арабите били притеснени от по-голяма беда, отколкото ромеите отвътре. Дошла зимата, а арабите се боели да се оттеглят; първо - от техния цар, второ - от морето, и трето - от българите...“

След неуспешна едногодишна обсада, през лятото на 718 г. арабите получават свежи сили. Новата войска дебаркира при Абидос в Тракия и поема към Константинопол. Но в решителното сражение българите тотално я разбиват. Една от причините можем да открием в лаконичната характеристика на един арабски писател: „Българите са исполини по ръст и на ръкопашен бой десет наши бойци не могат да победят един българин.“

Различни източници изчисляват, че при Константинопол халифатът губи заради българите 22-32 хил. души. Поражението се оказва „велико бедствие за исляма“. Това окончателно охлажда арабските опити да нахлуят в Европа през Босфора, след като вече са стъпили в Испания. За първи път България се откроява като геополитически фактор в европейския югоизток, а приносът на Тервел за спасяването на християнска Европа ще се изтъква в западните извори чак до ХVI в. Въпреки това днес той незаслужено е засенчен от романтичния образ на Карл Мартел, възпяван като спасителя на стария континент само защото през 732 г. отблъсква при Поатие осемхилядна арабска армия и спира халифата до Иберийския полуостров.

Не е трудно да си представим европейското бъдеще, ако през 718 г. огромната арабска армия не бе отблъсната от българите при Константинопол.

Публикувано изображение

 Войска на Aрабския халифат на лагер пред византийска крепост.
Хроника 
на Йоан Скилица (ХI в.) 

 

             

 

(в. Преса, печатно издание, брой 44 (750 от 14 февруари 2014) 

 

Горан БЛАГОЕВ

 

ПП http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%B8%D1%8F

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
6 октомври – 1000 години от смъртта на цар Самуил
 
l.jpg

На 6 октомври 2014 г. се навършват 1000 г. от смъртта на величавия български владетел, чиято историческа личност свързваме с героичната епопея на Първата българска държава в края на X и началото на XI век.

Самуѝл е управлявал България от 997 г. до 6 октомври 1014 г. Той е първият владетел от династията на комитопулите.

От около 971 г. Самуил управлява България съвместно с тримата си братя, а след смъртта им става действителен владетел на българите, макар че формално царската титла принадлежи първо на пленения от ромеите Борис II, а впоследствие на Роман. През 997 г. цар Роман умира и Самуил става едноличен владетел в едно от най-трудните времена в българската история.
В продължение на десетилетия той успява да удържи атаките на византийския император Василий II и дори му нанася сериозни поражения. Непрестанните борби за надмощие с Византия продължават през цялото му царуване.

Цар Самуил умира на 6 октомври 1014 г., вероятно от сърдечен удар, който получава при вида на войниците си, ослепени след битката при Беласица. След преждевременната смърт на царя, България не успява да издържи дълго на военния натиск на византийците. Четири години по-късно идва и краят на Първото българско царство.

Множество културни и исторически събития ще отбележат навършването на 1000 години от смъртта на българския цар Самуил

в София, организирани от национален комитет с председатели: премиерът проф. Георги Близнашки, министърът на културата д-р Мартин Иванов, председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров и акад. Васил Гюзелев. Основните сред тях бяха представени от видни български историци на пресконференция по-рано днес.

По-голямата част от изложбите ще бъдат открити в периода между 6 и 9 октомври. Първата по-голяма от серията на име "Българска автокефална архиепископия" се открива още утре, 1 октомври, в Националния исторически музей от 14 ч. в присъствието на премиера проф. Георги Близнашки. В нея ще бъдат представени ценности от охридската архиепископия от 1015 година, сред които църковна утвар, книги, икони и други ценни предмети, предадоха българските медии.

Охридска архиепископия е най-дълго съществувалата българска църковна институция - общо седем века, докато дори Търновската архиепископия е била само 200 години. Била е управлявана от забележителни личности като Тефилат Български и има голяма и важна роля в поддържането на православната вяра и българската народност, обясни директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров.

На 9 октомври програмата ще продължи с тържествено честване при Самуиловата крепост, където ще се проведе международна научна конференция и ще бъде представен исторически спектакъл. Друга научна конференция, но в Българска академия на науките, ще се проведе и от 6 до 8 октомври.

Националният археологически институт с музей (НАИМ) ще е домакин на други две основни събития от честванията. Едното е постерна изложба, която вече е открита за посещения.

Другото е експозицията "Цар Самуил в битка за България". Тя ще бъде открита на 7 октомври от 18 ч.. Целта й е да представи основни моменти от епохата на цар Самуил и да разкаже за неговата личност, за семейството му, за войните му с Византия и за други важни политически личности от онова време. Сред експонатите посетителите ще могат да видят монети, печати, оръжия и други предмети. Предстои да бъде издаден и каталог на изложбата, в който освен предметите ще бъдат представени и статии от водещи български учени. НАИМ ще отпечата и детска книжка за владетеля.

Честванията ще завършат с международна научна конференция, която според доц. Георги Николов от Историческия факултет на Софийския университет може да се превърне в едно от най-мащабните събития в областта на историческата наука през последните години. В нея ще участват 43 български и 22 чуждестранни представители. Сред участниците са имена от 18 български институции като Софийския университет, Великотърновския университет, Нов български университет, някои от институтите към БАН, регионални музеи и Държавна агенция "Архиви".

 

http://www.obekti.bg/chovek/15386-6-%D0%BE%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8-%E2%80%93-1000-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D1%81%D0%BC%D1%8A%D1%80%D1%82%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%86%D0%B0%D1%80-%D0%A1%D0%B0%D0%BC%D1%83%D0%B8%D0%BB

 

Велик българин!

Поклон!


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

×
×
  • Добави ново...