Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Архивирана тема

Темата е твърде стара и е архивирана. Не можете да добавяте нови отговори в нея, но винаги можете да публикувате нова тема, в която да продължи дискусията. Регистрирайте се или влезте във вашия профил за да публикувате нова тема.

Jkal

Още не мога да я забравя...

Препоръчан отговор


Хора... Здравейте :)

 

Nезнам какво да ви кажа... за да ме разберете. Все пак не съм тинейджър.... за който любовта е всичко. Но има спомени, които ме мъчат.. не ми дават въздух. Аз съм студент по ,, Фармация '' - уча колкото мога - па белким .. 1 ден ще завърша, но в момента, в който се сетя за нея нещата секват и ако е в сесия.. става тя една.

    Принципно не се сещам за нея.. явно влизайки тук ......... за да проверя отговорите: темата  ще е по-голям фактор от спомените ми. 

 

Но в момента, в който се сетя - блокирааам.. нещо ме жегва в сърцето и не мога да спра този ден - да мисля за нея. В случая - в момента се сетих за нея. Тя беше 1 красиво и възпитано момиче  - още не беше пипната от никой. Много се разбирахме и се обичахме. Но в 1 момент заради обща грешка - трябваше да се разделим. Не можеше нито тя да направи нещо - нито аз ... това разбира се няма как да го разберете защото незнаете цялата история, но не мисля и да я разказвам. Искам съвети... как да я забравя. Не искам да се събирам с нея.

 

Причините са:

 

Че вече.. не е същата

Смени ги 10 след мен

Провал е от всякаде - за нея и за семейството й (лично мнение)

 

 

1 вид ... не я искам такава каквато е сега.  Просто не мога да я обичам... в тази й форма и нещата са необратими / ако мога така да се изкажа/

 

Ходил съм с друго момичета ... пробвал съм.. но тази ... тя беше и първата ми любов - не мога да я забравя, а и 4 години са страшно много. Вече втора сме разделени...

 

 

 

Не мога да я гледам. Щом се засечем - мисля, че ме гледа.. но ние не се поздравяваме.  И няма и да се.  

 

Да добавя още  нещо: След като се разделихме - аз я махнах от Фейсбук и я блокирах. Тя искаше да си бъдем приятели и за това я разкарах. Казах и, че такива приятели като нея не ми трябват и така. След време я отблокирах/без да я добавям/ а наскоро разбрах, че тя пък ме е блокирала... това не знам нито как да разбирам, нито нищо.....

 

Търся ви съвети от типа на ,, Как да я забравя '' ... не искам да я сънувам и да виждам ВЕЧЕ .. гадното й излъчване. Не мога да я понасям...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Да ти имам проблемите аз на теб.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

BMW Маниак  повярвай ми... не искай да ги имаш. В свят като в нашия, в който жените вече не са това, което трябва да са.. определено не е добър вариант - да ги имаш :)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Просто още не си срещнал тази, която ще те накара да забравиш всички преди нея. Въпрос на време е, а връзка, в която си вложил много трудно се забравя. А и едва ли ще я забравиш, не е и нужно - просто като си спомняш за нея след време няма да усещаш нищо и ще е просто един спомен, нищо повече.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

BMW Маниак  повярвай ми... не искай да ги имаш. В свят като в нашия, в който жените вече не са това, което трябва да са.. определено не е добър вариант - да ги имаш :)

Ти изобщо не знаеш какво е да имаш проблеми с жени ! Пък и на теб за 4 години верно ли не ти писна ? Аз разбирам да си инвестирал и да не ти е бутнала а то 4 години ...

Ти да не си смятал да заведеш ученическата си любов пред олтара и да си остареете заедно както в приказките.


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ти изобщо не знаеш какво е да имаш проблеми с жени ! Пък и на теб за 4 години верно ли не ти писна ? Аз разбирам да си инвестирал и да не ти е бутнала а то 4 години ...

Ти да не си смятал да заведеш ученическата си любов пред олтара и да си остареете заедно както в приказките.

Ученическата ми любов беше много по свястна от някои студентски например. Уважавам мнението ти .. и да .. накрая вече ми беше омръзнала. Но нещо като се сетя за нея...  и незнам. Не мога да намеря точната дума... Инак не я искам и не ми и трябва, както казах. Проблема ми е,  както казах, че не мога да я забравя, а явно и няма да мога.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Стегни се брат !!! Май тази доста те е размекнала ! Каквото било-било. Fu*k Off !

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

В свят като в нашия, в който жените вече не са това, което трябва да са..

Пробвай с мъже.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

BMW Маниак  повярвай миВ свят като в нашия, в който жените вече не са това, което трябва да са.. определено не е добър вариант - да ги имаш :)

Да, заради диалектическия материализъм и заради това,че може да е по умна и хитра от един мъж. ;)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Как не можеш да я забравиш, бе?????  Лелеее!!!! :no-no:  :giggle1:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Времето лекува, споко.

Понякога по-бавно, минават години...

Но лекува.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Това, което не може да забрави автора, не е конкретното момиче, а ученическата любов, което всъщност е идеала му. А това няма да го забрави никога. Но... Не трябва да се превръща в идея фикс, което важи за всяка една мечта...   

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ако си я запомнил,никога няма да я забравиш,но ако не си я запомнил ?как ще я забравиш.Това като майтап,наистина е трудно да забравиш накого,който е оставил част от себе си в тебе.Тази част,която е останала те кара да не можеш да я забравиш.Трябва да погледнеш нещата от друг ъгъл и ще видиш,че ще намериш решение.Ако не мислиш за миналото,когато е била по-различна,ще ти е по-лесно да я забравиш.Щом казваш,че сега не е същата,това означава само по себе си,че не ти допада.Защо я мислиш още.?Жени колкото искаш.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Това, което не може да забрави автора, не е конкретното момиче, а ученическата любов, което всъщност е идеала му. А това няма да го забрави никога. Но... Не трябва да се превръща в идея фикс, което важи за всяка една мечта...   

Може би е това. Аз не съм тръгнал да се женя... все пак имам в момента по-важни неща. Но най-вероятно никога няма да я забравя. Тъпото е ,че имам някакво предчуствие, че някога ще се съберем ли .. незнам. Дано - не ! Дано намеря и някоя, която ще я замени по всички критерии. И благодаря на всички, които се включиха към темата. Понякога когато човек си каже всичко - нещастата придобиват друг вид. 

 

Искам да допълня, че още я имам за ,, Най-красива '' .. което не е никак добре. И не се очудвайте :) Всички в гимназията я имаха за ,, най-красива'' . Тя наиистина е много красива, но явно само това й остана... :) 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

 

 

Искам да допълня, че още я имам за ,, Най-красива '' .. което не е никак добре. И не се очудвайте :) Всички в гимназията я имаха за ,, най-красива'' . Тя наиистина е много красива, но явно само това й остана... :)

Мдааа хубавата жена и хубавата кола имат постоянна цена и непостоянни собственици.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Може би е това.

 

Не искам да се изживявам като даваща акъл... Просто споделям мнение.

Ако се съберете, след това, което си споделил - по-вероятно е да не останете заедно и тогава със сигурност ще я забравиш...

 

Но... И това не е най-важното в поста ти. Обърни внимание на другото, което си написал, че искаш да намериш някоя, която да я замени по всички критерии. Е, ако цял живот сравняваш всяка следваща с нея и непременно търсиш някакъв свой идеал, може би ще изпуснеш реалния човек, който да не е чак с толкова екстри, но пък да те обича така, както никоя идеална не би могла.

Както и да е. Много си млад, а много си задълбал в неща, за които не се иска чак толкова мислене преди да са се заформили дори.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Това, което не може да забрави автора, не е конкретното момиче, а ученическата любов, което всъщност е идеала му. А това няма да го забрави никога. Но... Не трябва да се превръща в идея фикс, което важи за всяка една мечта...   

 

автора ако си види ученическата любов след няколко години ще има да се чуди абе аз тоз плондер ли съм обичал а

:lol6:

 

та не ми говори за идеали - щото рано или късно кат сапунени мехури се пукат

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

та не ми говори за идеали - щото рано или късно кат сапунени мехури се пукат

Еее... Идеалът си е идеал. Аз за това казвам на автора на темата да не го свързва с определен човек и да не го превръща в идея фикс.

А колкото до промените... Знаеш, че никой не остава такъв, какъвто е бил. Един олисява, друг надебелява, всички остаряваме... И тъй като човек не може да предвиди всичко това, нито да се запази непроменен, е добре да не се впечатлява толкова от тези преходности, а да прецени дали въпреки всичко това би изживял целия си живот с определен човек, защото го обича.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

...Търся ви съвети от типа на ,, Как да я забравя '' ... 

 

 

...Но най-вероятно никога няма да я забравя...

 

... А защо държиш да я забравиш? Това очевидно се превръща в някаква фикс идея, която те травмира напълно излишно. Каквото и да се е случило помежду ви, не виждам причина да не запазиш спомена за нея в онзи вид, в който е била всичко за теб. Нещо се е променило драстично и е обърнало събитията на 180, но това не е причина за заличаване на положителното, а и не смятам, че би могъл да го сториш, та няма и смисъл да се терзаеш.

Всеки е претърпявал раздели, особено пък на твоята възраст, и можеш да си сигурен, че с това няма да се свърши светът. Ще дойде ден, може би съвсем скоро, в който ти ще срещнеш друго момиче, което много бързо ще насочи цялото ти внимание към себе си и терзанията ти ще останат само неприятен спомен. Въпросът е защо да не запазиш приятния...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

 

Ще дойде ден, може би съвсем скоро, в който ти ще срещнеш друго момиче, което много бързо ще насочи цялото ти внимание към себе си и терзанията ти ще останат само неприятен спомен.

оптимистично му действаш, но тоя ден може да е след години

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

оптимистично му действаш, но тоя ден може да е след години

Да, но може и да след 15 минути, това никой не би могъл да предвиди. 

А и след 15 години да е, струва ли си да си почерни живота по една необратимо изгубена връзка?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Да, но може и да след 15 минути, това никой не би могъл да предвиди. 

А и след 15 години да е, струва ли си да си почерни живота по една необратимо изгубена връзка?

ако наричаш почерняне това че е като кон с капаци за всичко - да, не си заслужава

но има и хора, които не се затварят, и продължават да си живеят живота дори и спомена още да боли

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Права си, но явно е първият вариант...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Хора и смятайте, че 2 години след нещата ... се чуствам така. А 2 седмици след раздялата - не излизах от нас.... -  мисля, че ми се отрази много силно. Добре, че бяха приятелите и роднините ми - да ми дават кураж и тнт. 

 

Сега в момента - не ми пука за нея... / в момента съм си  в София/ - но щом се прибера... стаята ми и всичките неща ми напомнят за нея. А всичките й подаръци ..  ги върнах на нея - отдавна. Тя не си ми върна моите - не ми и трябват. Но не мога да разбера и това - как на драго сърце ги прие и изобщо сега с поредното й гадже... се чудя - след като аз съм и бил първата любов. Дали въобще се сеща за мен ? Изобщо като мисля и дълбая на дълбоко - не мога да разбера що за съдба е това. А иначе да - прави сте.. няма смисъл да се впрягам - след като вече всичко е загубено и не я искам. Но спомена е покартително нещо. Някой беше казал, че няма лошо да се сещам за нея и за хубавите моменти ;) Точно от хубавите моменти - до раздялата - като се замисля...... и м истава гадно..

 

Това, което не мога да ви го опиша е, че хем не я искам ( такава каквато е сега ... пък и тя надали .. знам ли)  , хем я искам - такава каквато беше :)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

×
×
  • Добави ново...