Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

За Иисус, Мохамед, Буда или да поговорим за религия


Препоръчан отговор


марче,това гладенето те развали.кажи накратко какво имаш предвид.

 

Ами... нещо съм се размекнала... Трябва ми твоята твърда ръка с един зад врата... :D Ама то от гладенето...

п.п. Бяхме на едно събиране преди години на една планинска вила... Народът толкова много пи, че накрая на полянката пред къщата почти всички връщаха... И викат - от доматите е, баси... 

Та и аз сега... От гладенето е... :clown: 

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
  • Отговори 6,1k
  • Създадено
  • Последен отговор

Потребители с най-много отговори

Потребители с най-много отговори

Популярни публикации

Не, поразрових се, не е точно така. Не са бягали, а са били изгонени след специален едикт. Било е нещо подобно на "голямата екскурзия" на турците от 80-те тук, и даже за също толкова кратко време, и с

Русия е освободитеЬка и она не е освободителЬка. Но аксиома е, че ние българите сме благодарни.   

Как са се появили думите? Кой ги е измислил, маймуно-човекът ли? Маймуно-човекът ли, например, е измислил думата “съ-вест”. Вест от къде? Или “с-мисъл” или “съ-знание”? Защо излизт от там, от където в

Публикувани изображения

Трябва ли? Това ли е вашата цел?

Ако е така, то защо? Какви са мотивите?

Ами сигурно по някакъв начин им пречим.

Или пък не си допадаме, различни сме.

Нали казват, че подобното привлича подобното.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

 

 

И ми писна тая дума ниво. За сведение не ние я въведохме, а хората, които дойдоха и се разреваха, че сме сринали нивото на Религиите...

Аз съм си тук и сега... Точно където съм. Тук и сега...

Ми то тук се говори за всичко друго, но не и за религии.

Дори когато се постави някакъв въпрос, свързан с религиите, се намира някой който да отклони темата от същността й.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Марчето го апи дъното, ама иначе си е харно булче....

Тва не го разбрах, ама май няма да искам да го разбера... :lol6:

 

Малко ако си понадигне самочувствието, ще е баш....

Снизхождам, бре... Снизхождам... ;)

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Тва не го разбрах, ама май няма да искам да го разбера... :lol6:

 

 

:no-no: Че те прокълна както шефката..Найш кви лоши ги знам :clown:


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

 

Марчето го апи дъното, ама иначе си е харно булче....

Марчето е един от малцината потребители, които са на ниво. Тя е директна и естествена. Не се преструва и не играе игрички. Това не биваше да го казвам, защото ще си навири носа. Казах го в името на справедливостта, дето викат.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ми то тук се говори за всичко друго, но не и за религии.

Дори когато се постави някакъв въпрос, свързан с религиите, се намира някой който да отклони темата от същността й.

Може би, защото повечето мислим, че ако разберем себе си, ще осъзнаем и религиите като послания и форма на обществено съзнание... Знам ли?!

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Е, това са само предположения.

Би било добре да се черпи инфо от извора.  ;)

А сега да  пейстна нещо от един известен, уважаван и наистина осъзнат човек, което прочетох преди малко:

 

 "В животното, в което живея, в тялото и егото на бозайника, когото обитавам, определено има много амбиция за публичност. Ако тя е самоцел обаче, това е престъпление към Любовта. Защото хорското одобрение освен, че е непостоянна илюзия, няма силата и на най-малкият полъх на божествената любов. Известността може да бъде минус, ако човек я преживява единствено през раздутото си его.

.....

И досега тези две природи съществуват в мен! Не искам да се представям като някакъв идеализиран образ. Не съм. А и не вярвам, че има такъв персонаж. Според опита и наблюденията ми, тези две страни живеят във всеки. Има и езотеричен закон. Колкото ученикът стига нагоре към светлината на слънцето на духа, толкова слиза и надолу, към бездните на хадес. Защото вече има силата и пламъка, за да свети в тъмнината. Мнозина мистици и ученици описват този процес. В даден момент човек чисти вече не само собственото си несъзнавано, но и колективното човешко такова. А то, колкото потенциал има в него, толкова и кошмар, събиран през хилядолетията... Та - опитвам се съзнателно да сублимирам, да яздя животното в мен, да държа юздите на многоглавата ламя на страха, агресията, похотта, алчността, териториалният стремеж, проявяван като желание за власт, пари, социални успехи. ..........

Та, искам да кажа на четящите тези редове следното. Никак не съм съвършен. Напротив - малък грешник съм! Опитвам се обаче, с все сили се опитвам да обяздвам низшата си природа. Имам уроци да уча. Вероятно понякога не успявам в тях! Затова смирено моля за обратната ви връзка! Приемам добронамерена критика! Благодаря ви! Орлин, малък човек"

 

Орлин Баев -

Един наистина осъзнат човек!

Редактирано от АУМ (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

 

 

Рамус, обясних, че в обусловения свят не е възможно да достигнеш до същността, на каквото и да е, ако не си разбрал пъвроначално какво е то - картоф или компютър, въже или змия. Достигането до 0-та преминава през всичко това. Затова се нарича с думата "инволюция".

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ще продължа с темата за свободната воля, като дам тълкуванието на Веданта по въпроса.

 

 

Копирам съобщението, което съм поствала в един друг форум, ако някой иска да види линка, няма проблем да му го изпратя.

 

Тук става въпрос за Свободната Воля, що е Свободна Воля и как се проявява. Във Веданта първата васана - Пуруша Артха се нарича също така и Свободна Воля.
Когато човек реагира на нещо, на някое възприятие, той си въобразява, че неговата реакция е израз на неговата свободна воля. Човек може да се ядоса на нещо или да се зарадва, може да направи саможертва или може да прояви себичност. При всички положения, човек си мисли, че неговото решение, каквото и да е то, е резултат на неговата свободна воля. Това не е така. Всъщност, всяка реакция е предварително програмирана, предварително заучена. Човек реагира по един или друг начин, защото в него има съответните васани, съответните настройки. Дори, когато човек се замисля между няколко възможни начина за реагиране, той отново действа по предварително заложена схема. Всяка реакция е предварително заложена. Това означава, че всеки път, когато човек реагира по един или друг начин, той не проявява свободна воля.

И въпреки всичко свободна воля съществува и това е Пуруша Артха. Пуруша Артха е тази, която дърпа съзнанието към състояние на Безмисловност. Когато човек е в състояние на безмисловност, той Не Реагира Изобщо. Именно това въздържане от реагиране е свободната воля. Човек може да прояви свободна воля само дотолкова, доколкото той се въздържа от реакция. В момента, в който той започне да реагира, тогава всичко е предварително начертано.

Така свободната воля се изразява само във въздържане от реакция. Друг е въпроса, че когато човек се въздържи от реакция, дори само за няколко секунди, след това той може да избере друга алтернатива, друг начин на реагиране, който също е предначертан предварително. Всяко въздържане от реагиране дава възможност на човек да избере друг начин на действие.

Това е обяснението за свободната воля. Дали да реагираме на някоя мисъл или да не реагираме, това е свободата на волята. В момента, в който реагираме, в същият момент ние сме вече в света на причина и следствие, нямаме свободна воля.

 

ЙС І.2: Йога е потискане на модификациите на съзнанието.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добре. На твой риск...

РАМММ всъщност е ... мравка.

Първата ми асоциация като прочетох това, беше за цар Соломон и мравката, която вдигнал на ръката си, за да я пита има ли нещо по-велико от него. И тя му отговорила:

-Аз съм.

-Как така?

-Ми, щом един цар ме вдига на ръце...

 

Да не си видял bug-а между двата поста? Нещо с Ram- паметта?

Редактирано от mecholari (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Рамус, обясних, че в обусловения свят не е възможно да достигнеш до същността, на каквото и да е, ако не си разбрал пъвроначално какво е то - картоф или компютър, въже или змия. Достигането до 0-та преминава през всичко това. Затова се нарича с думата "инволюция".

обясни - на кого? Това са някакви идеи - има идеи има и обяснения, защото няма как да достигнеш същността. Няма как и не е възможно - ти си го написала, но само го рамишляваш. Нулата няма нищо общо - нито инволюцията. Това ти е от размишленията, които дори не са твои. С размишления от обусловения свят, ще останат в него. От него са задвижени, дадени са ти, взела си ги и си мислиш че с тях можеш да отидеш някъде нататък. Не, не можеш. Просто е - наричам го граница. Там в него - живота е един. И да размишляваш няма как да отразиш нещо повече от границата.

 

 Има решение, дори не е трудно, нито е академично. Не е и будистко или дзен. Не е йога.

Но не е в размишленията, обясненията образните стъкмистики ако ще и да са от Веданта, или Будизма. Текстовете им не са оставени за да се размишлява по тях. Те не са интелектуални. Интелектуализират се за тия, дето не могат друго. Дето не им стиска да отдадат живота си на практика и да минат границата на обусловеността. Толкова будисти... а толкова малко осъзнати. Тя и думичката осъзнатост всеки си я лепи кой на каквото му пасва - на представите. Добре че не са само думичките.

-------------

Има решение. Просто е - нарича се отдаденост. Отдаденост на практиката. Написаното във веданта, дао, будизъм или йога не е за размислители, нито за философи. Не е и за логици. На всички тия просто не им стиска. Затова запълват с размишления или ... изживявания. С цитирания или стъкмистики.

Когато на теб ти дойде времето ще оставиш и езиците и работата, и личния си живот и съдбата си. Ще ги оставиш заради следващия етаж. И чак като имаш смелостта да ги оставиш, ще получиш стълба със стъпала. Не че някой ще ти я спусне - чак тогава ще имаш очите за да я видиш. Тя е пред очите ти винаги.Всички етажи, стълби - са пред очите. Но очите не могат да видят нещо повече от това, на което са очи. Такава е магията - толкова е проста. Толкова е просто всичко. Написаното което цитирате, идва от хора, които са чисти практици. Те не им се налага да размишляват. тЕ ПРОСТО РАБОТЯТ. И думите им идват от свършената работа, когато е нужно вътрешно да се разгледаш, взрян в себе си. Тогава тръгват следите - на направеното от тия редки хора. Думи - за направеното от тях. Думи за изминатия път. Тия думи са пълни със съдържанието на говорещите ги. Защото всяка дума има цената платена от говорещия... и правещия. Това са истинските думи - дето говорят за пътя на пътуващия. И не за бляновете за път, а за изминатото, ретроспекцията.

 

Размишленията и общите приказки нямат стойност. Защото идват от хора, които нямат практика. Ако имаха - много ясно се различават думи на практик. Особено от друг практик. Веднага се познаваме. Колкото и да сме различни, колкото и да са различни пътищата, ние се познаваме - защото сме вървящи. И думите идват от изминатото. Прост и ясен критерий.

-----------

 

ЕТО я и приказката:

Имало едно време... човек. Той живеел на едно място. и мислел че това е света. Един ден разбрал, че това било нещо, което се наричало кутия. Видял кутията дребна и нищожна и видял че вижда и разбира за кутията, защото е излезнал от нея. Не повярвал човека, но си спомнял за кутията и живота в нея. 

После един ден видял че това, в което живеел, докато гледал и си спомнял за живота в КУТИЯТА, било нещо, което нарекъл "СТАЯ".

Когато един ден излезнал на коридор видял че има много стаи и във всяка от тях имало и кутии и живеещи в тях. Имало и по стаите... и коридорите. Всеки от живеещите наричали света онова сред което живеели.

Един ден разбрал че имало и нещо, което нарекъл стълбище. Вече знаел за кутиите, за стаите, за коридорите. Докато бил в света на кутията имало "думички" на живеещите там, че имало и други светове. Дочували че има други живеещи в тях. Идвали думи, идвали и разни странни сигнали. Те го говорели, мислели ги, разсъждавали ги. Чак когато се мине отвъд кутията и света й, тогава се разбирал смисъла на думичките идващи "отвън". Винаги имало ОТВЪН и идвали думички от нереалности. Живеещите говорили представяли си ги... Но как да си представиш нещо, което не е от твоя свят? И така - като се мине от кутия в стая - разбираш думичките идващи от света на стаята. Вече са от твоя свят и като живеещ в него, разбираш техния изначален и съответствен смисъл.

==================

Всяка приказка приютява нещо за живеещите, сред собствения си свят. Но и за световете отвъд границата. И приказката няма край - тя, чрез разказвачите си се саморазказва. Има такава книга, и чудесен стар филм - приказка без край.

 

ДА, световете.

Да, нива са. Не са стълби, етажи са. И не всеки етаж е истината. Истината не е и всички етажи на целия небостъргач. Дори не и града в който е небостъргача. Дори не и контитента, дори не е и планетата или галактиката. Винаги имаш погледа към изминатото, към долните етажи. Имаш очите, изминалото вижда изминатото.

Няма как да надничаш по другите етажи нагоре. не е възможно, няма как, Нещо в човека има стремежа към това. Но и нещо по-силно в него играе ролята му на спирачка. И добре че е така.

-------------

Има и една тайна, една особеност. Всеки път, когато се изкачваш по стълбите, нещо от теб, ако не е чисто, остава на етажа долу, докато реши и накъса връзките си с него. Не може да продължи и се налага понякога да се разкъса човека. Нещо е готово да тръгне. Но нещо не може да продължи.

Ти може да кажеш че ти е много познато,... но някога, някъде ще видиш чрез практика, а не през видения или ченълинги, теории или философии или размишления с логически схеми.

 

. КОгато го видиш чак тогава ще разбереш защо със всички тях не става онова, за което нещо в теб копнее. Но и няма как да продължиш, защото още не си изчистила очите си. И нещо зад тях гледа някъде назад. Когато човека се разкъса, той вече не е цял. Всички сме така. Всяко изминало ниво не е завършило трансформацията си и сме оставили части от себе си в него. Имаш на своя етаж своя част , във много стаи, коридори... Много части. И стоят там. Не могат да се съберат, и заради това още не можеш да тръгнеш на някъде - нагоре. Още нямаш "тяло" - то е разпръснато на клетки, на части

 

  Няма кой да ти го каже, няма кой да те упъти - всички текстове, истински текстове са просто следите на направилите го. Но нито един път, не се върви в група. Ти си сама. Начина е твоя. Парчетата са твои и ти си ги разпръснала. Те дори още не знаят че са части от едно цяло и всяко от тях смята че е всичко. Докато не се съберат. Докато копнежите на всяко едно не се изчистят и отработят - това е задачата. Няма смисъл от много мислене и стъкмистики и текстове. Не можеш и няма как да направиш нищо за хората. Когато човек не може да реши нещо в себе си и не може да се съедини, несъзнателно го прави за "другите", в опит да се компенсира. Това е играта на помощ. Кой ще спасява СПАСИТЕЛИТЕ? Когато видиш човек, който напира да спасява света, човечеството, планетата, вселената... да знаеш предварително че той още не знае, че проблема е неговото собствено спасение. И като той не може, замества го с проекциите си към другите. Правих статистика на един курс по психология в СУ - навремето ходих на лекции там, самостоятелно. Не бях студент там, но имах интерес. та резултата от анкетата беше проста - от повече от 30 човека, над двадесет имаха идеи да помагат на хората, защото самите те имаха силна лична травма. Насилия над деца, битови и семейни травми, изнасилвания, тежки характерови конфликти.... Това са мотиви и са несъзнателни. КОЙ ДА СПАСИ СПАСИТЕЛИТЕ... просто трябва да се заиграят от едната роля - за да спасяват нещо от себе си - в другата роля. Толкова е просто - съответствието между проективните системи вътре в човека и тия, дето са около него. Просто се усложнява системата, защото проекциите са кръстосани и ставам многомерни и едновременни. Това ги усложнява много, но принципа е прост и може да се хване.

-------

В света на хората, в груповия живот нямаш място като отделен човек. Така е - там всичко е слято, всеки е зависим от останалите, от останалото. Ти, като единица си нищо - няма единица, защото вътрешно единицата я няма. тя е на парчета. Всеки от социума и групите играе кръстосаната роля на несвързаните парчета вътре във всеки човек. Всеки образ от който зависим е проекция на свое вътрешно парче. Така е направено всичко в групите - за да замести липсващото вътрешно цяло. И цялата група, каквато и да е тя, е всъщност заместителя на всеки свой вътрешно разделен елемент. Докато той е разделен отвътре я има групата за него. Почне ли да се свързва и единяват неговите парчета, неговите части - започва и групата да отпада. Толкова е просто - въпрос на елементарно съответствие е. Всички са прави че не може да си отделен - но това е от гледната точка на групата. А от гледната точка на отделения от нея, как ли е?

 

Живота е вечен и  е чудесен архитект.  Защото е "планирал" самия себе си. Планирал е всички свои аспекти и проявления .. колкото и да четеш това, колкото и да се опитваш да надничаш за да видиш нещо "нагоре" няма да го видиш. Защото ще видиш нагоре едва тогава,  когато не  се взираш в мъглата на собствените си проекции. С тях очи нямаш за да виждаш реалностите и етажите. Остава ти да размишляваш, остава ти да пишеш по форуми, да работиш с хората и да вървиш по съдбата си.

Това не е малко, това може и да е цял един живот. Може и да не е един, кой да каже. За каквото и да го живееш, каквото и да правиш, не е повече от това, което е. Не можеш да покажеш нищо на хората. На техния етаж, заедно с тях ще бъдете заедно. Всички ще се компенсирате взаимно и кръстосано. И каузи от каквито и идеологии, ще са отражение на нещо несъзнателно в теб. И това ще те мотивира, а ще го заместваш с концепции и ментални или образни схеми. Защото мозъка има нужда от ПРИЧИНА. И тя да е според неговия филм, който прожектира отвътре.

------

Никъде в тия думи нямам въпроси. Това е от тия - дето ги говоря монологично. Когато съм пред себе си, това е начина да кажа нещо на самия себе си. И докато в тия моменти със себе си текат, вътре един глас събира всички вътрешни парчета от поредния етаж и им говори. Говори им кои са, дава им възможност да се видят да се опознаят... за да могат да се съберат. Говори им, кара ги да си говорят. Кара ги повече да излезнат на светло, че са разхвърляни на толкова много места - някои идват от тъмното, други - от страха. За да се направи истинска връзка, ВСИЧКИ ТРЯБВА ДА ИЗЛЕЗНАТ НА СВЕТЛО. Няма единение без някоя част. Само цялото съединено приема възможността да прогледне - отвъд своя етаж. И да види, че на всеки етаж се случва същото. На всеки етаж е идеята да се съберат, после - и от етажите да се съберат... Световете по етажите подслоняват наши парчета - на всеки етаж. А на всеки етаж има разпръснати парчета от "тялото" на този етаж. И на всички им е писано да се съединят някой миг - в безкрая. И по етажа - по хоризонтала. И по вертиката - връзка между етажите. По всички етажи. Тогава гиганта разбира че е цяло. Защото до този момент не е "знаел" че съществува и че е "голям". по-голям от целия свят. Чак тогава ГИГАНТА е толкова голям, че се разбира кой е той. Чак тогава разбира че е гигант и че идентичността му на гигант е нямало как да съществува. До този екзотичен миг, който в тия думи е просто част от една виртуална приказка. 

 

В края на приказката, главния герой се събужда. И открива че отново е насред някъде и отвътре е на парчета. И видението вече се е разсеяло. Идва си всяко нещо на мястото... докато някъде там... и някъде вътре нещо, което събира всички парчета, ги подрежда едно след едно. събира ги... Защото така събира своята изначалност. Там, откъдето ПОЧВА тази космическа игра.

 

Край на приказката...

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

 

 

Точно така - тук, във форум, или където и да било, когато се извършват действия, те са обусловени и въвличащи. Свободата от трите гуни в света на Пракрити е само илюзия.

Самото решение да пишеш в някакъв форум те въвлича в карма, защото действаш. Свободната воля е само това - да избереш дали да се въвлечеш и къде да се въвлечеш. След това се повличаш, неизбежно е, но може да се повличаш по-осъзнато, а можеш и въобще да не го съзнаваш и да се идентифицираш напълно.

Има начин да не си образуваш карма, въпреки че действаш и древните са ни обяснили как става това прекрасно. Досега не е дадено по-добро обяснение. На всичкото отгоре работи.

Чистото съзнание не е мисъл, не е идея, не е чувство, не е възприятие, не е емоция, не е халюцинация, не е някакъв друг трансцедентален свят, където живеят мъдреци и деви, богове и полубогове ... В момента, в който се каже нещо за него, ние сме го обусловили. Това се разбира само, когато човек постигне незаредената медитация. Преди това е невъзможно да се разбере, дори и да си прочел милиони книги, да си говорил с хиляди учители, да си практикувал хиляди часове.

 

Не можеш обаче да оставиш задълженията си и да се хвърлиш импулсивно. Първо следва да приключиш със задълженията си в този свят - семейство, роднини, деца, приятели и всякаква друга социална ангажираност...Това обаче не означава, че не можеш да практикуваш паралелно с изпълнението на задълженията. Това е садхана и следване на собствената дхарма до пълно изчистване от влиянието на трите гуни. Но за да можеш да го постигнеш, трябва отлично да знаеш как работи самсара. И дори да се въвлечеш, това не те притеснява особено, а се хилиш и си казваш "хе, да видиш ти, не знаех, че си имам и такава васанка".

Практиката е до края на живота. Ако някой тук живее с илюзията, че половин час на ден жумене ще му донесе осъзнаване или с пътуване до Индия, Тибет и други свещени места, или с писане по форуми, дълбоко се самозалъгва. Защото където и да се намираме, ние си носим васаните с нас. Практиката е непрекъснато упражнение в различаване. Тя ни дава познание не за това "кой си ти", а затова "кой не си".

 

Благодаря за хубавия пост, който си написал. Надявам се повече хора да имат търпението да го прочетат. Това е пост, който може да се препрочита отново и отново, и всеки път да се откриват нови неща, които са останали невидими при първоначалните прочети.

...

 

Да, спираш да бъдеш ти. Но васаните, които не са били изгорени и изживяни, си стоят.

Затова не се преражда някаква си личност. Единственото, което се преражда, са нашите васани.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Точно така - тук, във форум, или където и да било, когато се извършват действия, те са обусловени и въвличащи. Свободата от трите гуни в света на Пракрити е само илюзия.

Самото решение да пишеш в някакъв форум те въвлича в карма, защото действаш. Свободната воля е само това - да избереш дали да се въвлечеш и къде да се въвлечеш. След това се повличаш, неизбежно е, но може да се повличаш по-осъзнато, а можеш и въобще да не го съзнаваш и да се идентифицираш напълно.

Има начин да не си образуваш карма, въпреки че действаш и древните са ни обяснили как става това прекрасно. Досега не е дадено по-добро обяснение. На всичкото отгоре работи.

Чистото съзнание не е мисъл, не е идея, не е чувство, не е възприятие, не е емоция, не е халюцинация, не е някакъв друг трансцедентален свят, където живеят мъдреци и деви, богове и полубогове ... В момента, в който се каже нещо за него, ние сме го обусловили. Това се разбира само, когато човек постигне незаредената медитация. Преди това е невъзможно да се разбере, дори и да си прочел милиони книги, да си говорил с хиляди учители, да си практикувал хиляди часове.

 

Не можеш обаче да оставиш задълженията си и да се хвърлиш импулсивно. Първо следва да приключиш със задълженията си в този свят - семейство, роднини, деца, приятели и всякаква друга социална ангажираност...Това обаче не означава, че не можеш да практикуваш паралелно с изпълнението на задълженията. Това е садхана и следване на собствената дхарма до пълно изчистване от влиянието на трите гуни. Но за да можеш да го постигнеш, трябва отлично да знаеш как работи самсара. И дори да се въвлечеш, това не те притеснява особено, а се хилиш и си казваш "хе, да видиш ти, не знаех, че си имам и такава васанка".

Практиката е до края на живота. Ако някой тук живее с илюзията, че половин час на ден жумене ще му донесе осъзнаване или с пътуване до Индия, Тибет и други свещени места, или с писане по форуми, дълбоко се самозалъгва. Защото където и да се намираме, ние си носим васаните с нас. Практиката е непрекъснато упражнение в различаване. Тя ни дава познание не за това "кой си ти", а затова "кой не си".

 

Благодаря за хубавия пост, който си написал. Надявам се повече хора да имат търпението да го прочетат. Това е пост, който може да се препрочита отново и отново, и всеки път да се откриват нови неща, които са останали невидими при първоначалните прочети.

 

Да, спираш да бъдеш ти. Но васаните, които не са били изгорени и изживяни, си стоят.

Затова не се преражда някаква си личност. Единственото, което се преражда, са нашите васани.

Като те чета, виждам колко много си израснала за известно време...

 

:iloveyou1:

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

не.някой просто си въобразява,че е център на вселената и се обсъжда него.обсъжда се отношението към другите..но явно е трудно да бъде разбрано..както вика марчето темидова..такъв го пускай по пистата..ако бяхме толкова неважни,нямаше да се натискат тук. :tongue2::whist:

 

 

Интересно ювление наблюдавам при теб. Не изпитваш никакви проблеми с това да си ехидна, саркастична и провокативна с другите, но когато някой ти поднесе от същото, някак не си в състояние да го преглътнеш. Присяда ти. :jeer:

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Копирам съобщението, което съм поствала в един друг форум, ако някой иска да види линка, няма проблем да му го изпратя.

Ти хубаво си го поствала, но не ти ли идва наум, че някой може да познае кой е авторът?

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ти хубаво си го поствала, но не ти ли идва наум, че някой може да познае кой е авторът?

 

Тя не казва, че е автора на текста.

 

Копирам съобщението, което съм поствала в един друг форум, ако някой иска да види линка, няма проблем да му го изпратя.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ти хубаво си го поствала, но не ти ли идва наум, че някой може да познае кой е авторът?

 

Защо? Това някаква тайна ли е? :ohmy:

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Тя не казва, че е автора на текста.

Да, но създава подобно впечатление, с което внушава или по-точно си мисли, че внушава, че има задълбочени знания по Адвайта Веданта. Случаят е като с цитатите от Хорхе Букай...

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Да, но създава подобно впечатление, с което внушава или по-точно си мисли, че внушава, че има задълбочени знания по Адвайта Веданта. Случаят е като с цитатите от Хорхе Букай...

Скепси, познавам Мохини по-добре от теб. Общувала съм с нея дълго време, и съм сигурна, че тя познава много добре източните учения. Също така има дългогодишна практика в тази област.

Редактирано от АУМ (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Скепси, познавам Мохини по-добре от теб. Общувала съм с нея дълго време, и съм сигурна, че тя познава много добре източните учения. Също така има дългогодишна практика в тази област.

Че сте си общували и си допадате е видно. Нямам нищо против да си се подържате щом сте си приятелки.

Горното, обаче, е писано от човек, който наистина познава Веданта. Знам конкретно кой е.

Мисълта ми е, че не е коректно да се постъпва така. Посочва се източника.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Че сте си общували и си допадате е видно. Нямам нищо против да си се подържате щом сте си приятелки.

Горното, обаче, е писано от човек, който наистина познава Веданта. Знам конкретно кой е.

Мисълта ми е, че не е коректно да се постъпва така. Посочва се източника.

Ако толкова държи някой да научи източника, тя пише, че ще даде линк.

 

Не виждам защо някои хора се безпокоят от цитатите?

 

Това е обмяна на знания, на опитност.Можем да научим много неща като взаимно си разменяме цитати от мъдри хора, които са ни направили впечатление, които ние сме осъзнали, чрез които искаме да изразим своите нагласи, отколкото непрекъснато да се нападаме .

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Момичета, избягвам да влизам в какъвто и да е директен контакт с вас и занапред ще е така, разбира се, но вие и двете не разбирате причината, а само сочите поводите, заради които реагираме по този начин.

Дали ще имате шанса да разберете, че за четящите тук не е важно кой е по-по-най, а е въпрос на коректност да се знае кой е източника на определената информация… И това е не само тук във форума… Библиографското описание на използваните източници е задължително при създаването на собствен текст /било научна разработка, било дипломна работа, било каквато и да е статия/… А когато цялото мнение е просто копи-пейст, непосочването на източника си е просто подвеждане на читателя. Ако за вас не е важно дали авторът е авторитет в областта си или не, голяма част от останалите не сме стигнали до вашето ниво и предпочитаме да знаем с кого точно контактуваме, когато имаме реплики към написаното… На мен лично не ми е все едно дали „си пиша” с Мохини или с Хорхе Букай…

Както и да е… Има неща, които са непоправими и това си личи от липсата на самокритичност… Аз съм сигурна, че нещата няма да спрат, а ще се разчита на инерцията и някой някого да заговори в калабалъка…

Ами – дерзайте си. Дано поне на вас ви е приятно това „общуване”… А как изразявате себе си с чуждите мисли – това дори не искам да разбера…

И докато приемате това не като дружеска забележка, а като заяждане – нямате никакъв шанс да разберете…

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Това е обмяна на знания, на опитност.

И за каква обмяна иде реч, когато всеки смислен пост, който този потребител даде се оказва, че е писан от друг. В малкото случаи, когато започне да говори със собствен глас се оказва, че няма какво да каже.

Не нападам никой. Пояснявам само.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване