Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Архивирана тема

Темата е твърде стара и е архивирана. Не можете да добавяте нови отговори в нея, но винаги можете да публикувате нова тема, в която да продължи дискусията. Регистрирайте се или влезте във вашия профил за да публикувате нова тема.

hrodopski

Из морни ширини пенливи

Препоръчан отговор


Из морни ширини пенливи

 

Премрежен взор очите впили

в сапфирено лъчист простор.

Де морски ширини пенливи

надигат се със вълни безброй.

 

Вълна подир вълната бяга,

надига мощ  и се поспре,

от своя гребен отмаляла

стремглаво спусне се – премре.

 

Напразно търсила е пристан –

приют за вечни времена,

дето в прегръдки упоена

душа би чезнела в нега`.

 

И разразила страшна злоба

вълната към брега лети.

От утрото до късна доба

скалата каменна руши.

 

Спокоен срещне я разгърден

брегът самотен и скалист

и нежно с ласки, и прегръдки

притисне стана й пенлив...

 

И тя отпусне се, притихне

във каменните му гърди.

И прималяла се усмихне,

че най – подир приют откри...

 

12.05.2014 год. гр. Куклен. 

 

Автор: Христо Оджаков (HrodopskI)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Скъпи приятели,г-н Христо Оджаков внезапно  ни напусна завинаги на 19.05.2014 г.

 

Дълбок поклон пред човека  ,поета и учителя.Почивай в мир Ице ...Един живот тъй кратък,един живот раздаден без остатък ...Една съдба жестока – разкриваща урока,че няма нищо вечно под небето...

..........................................................................................

Поетите умират по много пъти...Единствена ги гали самотатаи няма кой да хлопне дори вратата,и няма даже кой да ги настъпи.Поетът пие вечната си водка.Свещта догаря бавно, търпеливо...Не знае той, че вече си отива,това го знае вярната му котка.Във тишината болката звучии запечатва техните зеници.Поетите са също като птиците,умират със отворени очи...

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Лека му пръст!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Публикувано изображение

 

Щом витае в мислите ни и вълнува чувствата ни през годините, ЧОВЕКЪТ винаги ще е жив и младолик за нас.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

лек път на душата му..

Публикувано изображение


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Светъл път, приятелю!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

×
×
  • Добави ново...