Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Linux - обща дискусия 3


Препоръчан отговор

преди 18 часа, Валсо написа:

 

Колкото до клонирането, в линка, който си дал, вдясно от него има бутон "clone". Пробвал ли си с него?

cPoI1gf.png

Да. Копирам го в полето на браузъра, зарежда се нова страница и е страшно неясно. Изобщо не мога да позная, дали е клон или оригиналния проект. И не ми позволява никакво действие. Някаква малоумна работа е.

П.П.: Включих някакъв тестов уеб интерфейс с повече опции, но не съм убеден в резултата от това, което правих.   

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

  • Отговори 7,1k
  • Създадено
  • Последен отговор

Потребители с най-много отговори

преди 4 часа, cybercop написа:

Да. Копирам го в полето на браузъра, зарежда се нова страница и е страшно неясно. Изобщо не мога да позная, дали е клон или оригиналния проект. И не ми позволява никакво действие. Някаква малоумна работа е.

П.П.: Включих някакъв тестов уеб интерфейс с повече опции, но не съм убеден в резултата от това, което правих.   

Стрелкичката до синия бутон сваля сорс кода. Сваляш го на харда и променяш каквото искаш.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 7 часа, cybercop написа:

Да. Копирам го в полето на браузъра, зарежда се нова страница и е страшно неясно. Изобщо не мога да позная, дали е клон или оригиналния проект. И не ми позволява никакво действие. Някаква малоумна работа е.

П.П.: Включих някакъв тестов уеб интерфейс с повече опции, но не съм убеден в резултата от това, което правих.   

Какъв браузер? Гит работи адски непълноценно през браузер и е много по-лесно да си боравиш с файловете на компа с каквито програми ти е удобно, отколкото през браузер. Например ако има снимка - с GIMP и т.н. Да, някои уеб платформи имат и web IDE, но като си си свикнял с твоето ИДЕ - по-удобно е. Колкото до клонирането, така му се вика в git да си изтеглиш папката с програмата (проекта) на твоя комп на локален диск. Не да направиш копие в ГитЛаб и там да си цъкаш през браузера. За да боравиш с git ти е необходим инсталиран на компа. За да клонираш проект, с команда git clone линка (в конзолата). После, в папката с файловете на програмата, ще има една скрита папка .git В нея се пази информацията. С гит не триеш, създаваш папки, файлове и каквото и да било. Гит образно казано, те "наблюдава" какви промени правиш в папката в която му е .git папката и качва и тегли променените папки и файлове с опесание какви са те, на сървъра. Управлява се с команди започващи с командата git. Като "клонираш" някое гит репо, то ти се "сваля" на компа. Например на десктопа. Зависи къде си изпълнил командата git clone. После, ако искаш да го качиш някъде, си правиш регистрация на съответния сървър (gitlab, github etc), настройваш си SSH ключ, потребителско име. Инициализираш ново репо и готово. Някои неща стават през web интерфейса на сървъра, други с команди, трети и с двете. Гледай на гит като на човек, който седи постоянно и те гледа какви промени правиш в папката и ги качва на сървъра. Но, не автоматияно, а с команди. След като създадеш папка/фаил (дали с команда, дали с кликане с десен бутон), след това с коамндата git add imetonapapkata/file казваш на гит да ти я "добави" в локалното репо на компа ти. Понеже гит е направен за улеснение на вички четящи кода, всяка промяна по проекта е добре да се описва с командата git commit -m "Разяснението на английски език". Например клонираш проекта, създаваш още една папка при вече съществуващите, пишеш git add imetonapapkata, после git commit -m "New folder" после git push за да синхронизираш промените със репото на сървъра. Всички команди с пишат в папката на проекта. Например клонирал си проект на десктопа ти, който се казва Test. На десктопа ще се появи папка Test, вътре в нея има файловете на програма (сайт, скрипт и т.н.). Всички команди за гит за този проект трябва да ги изпълняваш в нея (/home/username/Desktop/Test). Ако терминала ти е в /home/username/Music примерно и напишеш някаква гит команда, ще ти изреве, че няма репозитори.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Ричард Сталмен се връща обратно във FSF.
http://techrights.org/2021/03/21/richard-stallman-is-coming-back-to-the-board-of-the-free-software-foundation-founded-by-himself-35-years-ago/ 

Следва нов период на забатачване и изоставане на Линукс в развитието му заради мантрата GPL. (мое лично мнение)

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Някой може ли да ми каже, хранилището на Flatpack, дали е активно и след края на живот на дистрибуцията или има някаква проверка и се спира достъпа до него. Теоретично, една Fedora може ли да продължи да обновява приложения от него след EOL и докога ? 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Няма никаква пряка зависимост, той си създава контейнери които вътре са пак федора която изпълнява дадена програма изолирана от системата.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 1 час, cybercop написа:

Някой може ли да ми каже, хранилището на Flatpack, дали е активно и след края на живот на дистрибуцията или има някаква проверка и се спира достъпа до него. Теоретично, една Fedora може ли да продължи да обновява приложения от него след EOL и докога ? 

Не е ясно докога.
Ако те разбирам правилно, твоят въпрос перефразирано е следният:
Ако се застопоря към дадена версия на Fedora, примерно Fedora 32 ще мога ли да инсталирам на нея след 5 години flatpaks от Fedora 40?
Отговорът е НЕ. Защото програмите в конкретния flatpak са капсуловани със съвместимост от библиотеки към съответния runtime за съответната версия в съответното време. За да инсталираш бъдещия flatpak от Fedora 40, ще е необходимо да си ъпгрейднеш runtime-a, което от своя страна ще повлече изискването да си ъпгрейднеш версията на Fedora-тa.
Получава се същият сценарий, както при обикновени пакети, само че е доста по-разтеглен във времето.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Принципно може, но зависи от версията на Flatpak, ако е необходимо (поради бъг или липсваща функционалност) да се обнови до нова версия, тя от своя страна може зависи от ново ядро или друг базов компонент, което може да възпрепятства ползването на новата версия и да обезсмисли продължаването на "приключила" версия.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 35 минути, Тамболианеца написа:

Не е ясно докога.
Ако те разбирам правилно, твоят въпрос перефразирано е следният:
Ако се застопоря към дадена версия на Fedora, примерно Fedora 32 ще мога ли да инсталирам на нея след 5 години flatpaks от Fedora 40?
Отговорът е НЕ. Защото програмите в конкретния flatpak са капсуловани със съвместимост от библиотеки към съответния runtime за съответната версия в съответното време. За да инсталираш бъдещия flatpak от Fedora 40, ще е необходимо да си ъпгрейднеш runtime-a, което от своя страна ще повлече изискването да си ъпгрейднеш версията на Fedora-тa.
Получава се същият сценарий, както при обикновени пакети, само че е доста по-разтеглен във времето.

Ако не можеш да помогнеш не пречи.

Всяка програма пакетирана във флатпак е на практика изолиран (sandboxed) контейнер който си има статично компилирани библиотеки и ще работи винаги стига да няма сериозни промени във флатпак в бъдеще които евентуално да попречат, но идеята е да работи винаги без значение от базовата система колко е остаряла (стига ядрото да не е по-старо от версия 4.0 или нещо такова беше), на практика всеки флатпак контейнер ти е една федора която ти пуска дадената програма която е пакетирана като флатпак.

Тази идея е отдавна реализирана в Мак ОС, и там просто работи било то на Мак ОС 6 или 10 или още по-новите (освен ако няма пак някакви радикални промени). Статично компилирани контейнери които работят винаги, недостатъка е че заемат много повече дисково пространство сравнено с динамично компилираните (текущия модел на Линукс).

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 11 минути, Росен Р. Александров написа:

Ако не можеш да помогнеш не пречи.

Всяка програма пакетирана във флатпак е на практика изолиран (sandboxed) контейнер който си има статично компилирани библиотеки и ще работи винаги стига да няма сериозни промени във флатпак в бъдеще които евентуално да попречат, но идеята е да работи винаги без значение от базовата система колко е остаряла (стига ядрото да не е по-старо от версия 4.0 или нещо такова беше), на практика всеки флатпак контейнер ти е една федора която ти пуска дадената програма която е пакетирана като флатпак.

Тази идея е отдавна реализирана в Мак ОС, и там просто работи било то на Мак ОС 6 или 10 или още по-новите (освен ако няма пак някакви радикални промени). Статично компилирани контейнери които работят винаги, недостатъка е че заемат много повече дисково пространство сравнено с динамично компилираните (текущия модел на Линукс).

Сам си противоречиш, в това което твърдиш.
Наистина ли си толкова наивен да вярваш, че флатпак е окончателен, финален формат и нищо няма да се променя в него?? 
Вярваш, че пакетьорите няма да сменят runtime-a при първа възможност също и ще си пакетират все към стария контейнер??
Пфф, мислех те за по-вещ в Линукс.

Ето ти типична ситуация, която вече се случва:
https://bugzilla.redhat.com/show_bug.cgi?id=1813633 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 2 часа, cybercop написа:

Теоретично, една Fedora може ли да продължи да обновява приложения от него след EOL и докога ? 

Пробвах на живо с Fedora 31  -   Fedora-Workstation-Live-x86_64-31-1.9.iso:

Flatpak работи:

:wink12:

https://i.imgur.com/9Zpiiq7.png

 

п.п.  Работи и с Fedora 29 - Fedora-Workstation-Live-x86_64-29-1.2.iso:

https://i.imgur.com/oxsnDTg.png

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 16 минути, Тамболианеца написа:

Сам си противоречиш, в това което твърдиш.
Наистина ли си толкова наивен да вярваш, че флатпак е окончателен, финален формат и нищо няма да се променя в него?? 
Вярваш, че пакетьорите няма да сменят runtime-a при първа възможност също и ще си пакетират все към стария контейнер??
Пфф, мислех те за по-вещ в Линукс.

Ето ти типична ситуация, която вече се случва:
https://bugzilla.redhat.com/show_bug.cgi?id=1813633 

Не противореча с нищо, просто четеш много избирателно само което на теб ти харесва.

Не мисля да си губя времето да ти отговарям. Само ще кажа че всеки ден си имам работа със флатпак и докери и досега нито един такъв проблем не съм срещнал, пресен пример беше една Федора 28 с която всички флатпакове си работят и в момента без никакви проблеми.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Всъщност идеята ми беше не да добавям Flatpack и да инсталирам приложения в спряна от поддръжка дистрибуция, а да обновявам след изтичане на поддръжката 2-3 вече инсталирани по време на самата поддръжка приложения. Примерно - скайп и уеб браузър. Баща ми друго не ползва. Няма и информация, която да представлява някаква ценност при хипотетично експлоатиране на уязвимост.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 45 минути, Росен Р. Александров написа:

Не противореча с нищо, просто четеш много избирателно само което на теб ти харесва.

Не мисля да си губя времето да ти отговарям. Само ще кажа че всеки ден си имам работа със флатпак и докери и досега нито един такъв проблем не съм срещнал, пресен пример беше една Федора 28 с която всички флатпакове си работят и в момента без никакви проблеми.

 

Такааа, ами да почета още малко, ей така избирателно, за спорта:

Flatpak 1.0 is the first version in a new stable release series. This
new 1.x series is the successor to the 0.10.x series, which was first
introduced in October 2017. 1.0 is the new standard Flatpak version,
and distributions are recommended to update to it as soon as possible.

За повече: https://github.com/flatpak/flatpak/releases/tag/1.0.0 

Да се хванем ли на бас, че по времето на Fedora 40 (след 5 години), Flatpak ще бъде версия към 2.х и няма да се поддържа версия 1.0 от никого - ни ОС, ни пакетьори, а запускането на "универсалния ти статичен super-duper my precious flatpak" от днешно време ще е като играта има-нема.
А защо съм уверен, че ще спечела баса - защото никога в историята на компютрите 50 години назад и за в бъдеще форевер, статично линкнатият код не бил и ще бъде  определящ фактор в софтуера.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Извинявам се предварително за офтопика. 

:offtopic_s:

Интересува ме дали в Линукс дистрибуциите, които ползват KDE/Plasma (аз за сега съм с Убунту) има версия на Libreoffice с Qt5+Cairo?

Като тази от снимката!

libreqt.png.2bd7616b73f88244dd5a197f72899a7a.png

ПП: Изглежда много добре. И линиите не са така изкривени.

libreqt2.png.842bdb9f1449ddd69152307d69c28955.png

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

FSF (Free Software Foundation) ври и кипи от възмущение от завръщането на Ричард Сталман в Борда на директорите на FSF, както и насроченото му възстановяване за шеф на FSF. 
Списъкът от подписалите петицията известни имена в Линукс за незабавното отстраняване на Ричард Сталман от FSF вече е много дълъг:
https://rms-open-letter.github.io/ 

Ето и мнението на бившия DPL (Debian Project Lead) Sam Hartman (2019-2020) за Ричард Сталман, е ако ви е интересно де:
https://hartmans.livejournal.com/ 

(цъкнете си вдясно горе readability, че е много ситен текста)

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 11 часа, Пешеходецът написа:

Извинявам се предварително за офтопика. 

:offtopic_s:

Интересува ме дали в Линукс дистрибуциите, които ползват KDE/Plasma (аз за сега съм с Убунту) има версия на Libreoffice с Qt5+Cairo?

ПП: Изглежда много добре. И линиите не са така изкривени.

 

KDE5 (libreoffice-kde) интеграцията не работи ли в Libreoffce ?

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 42 минути, cybercop написа:

KDE5 (libreoffice-kde) интеграцията не работи ли в Libreoffce ?

Работи:

https://i.imgur.com/Lql3YtH.png

KDE5 (libreoffice-qt5)

https://i.imgur.com/1y834xu.png

 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 3 часа, Тамболианеца написа:

...
Списъкът от подписалите петицията известни имена в Линукс за незабавното отстраняване на Ричард Сталман от FSF вече е много дълъг:...

Stolman

Кадър от филма Batman begins. Унизен и изхвърлен от горилите в бара Брюс подава тлъста пачка банкноти за палтото на бомжа. От снимачната площадка с бързите пари в джоба Ричард Столман се отправя в бутиков магазин за кришнарчета. Шарени като черги, ярко червени, дълги коси ... липсва само психоанализа на dr. Shell.

Не важно, кто ты в глубине души. О человеке судят по его поступкам.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

  • 2 седмици по-късно...

И Fedora оттегли подкрепата си за Ричард Сталмен и прекрати финансирането на FSF:
https://fedoramagazine.org/fedora-council-statement-on-richard-stallman-rejoining-fsf-board/ 

Всъщност, очакван ход, след като Red Hat спря преди седмица финансирането за FSF:
https://www.theregister.com/2021/03/26/redhat_fsf_funding_richard_stallman/ 

Както  Debian:
https://www.debian.org/vote/2021/vote_002 

Както и SUSE:
https://itwire.com/open-source/suse-joins-open-source-bodies-calling-for-stallman-to-go.html 

Както и Canonical, които и преди са били против Ричард Сталман заради нападките му към тях.

Общо взето, от големите имена в Линукс, определящи развитието му - тотална Анатема на Ричард Сталман.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

на 3.04.2021 г. в 10:33, Тамболианеца написа:

И Fedora оттегли подкрепата си за Ричард Сталмен и прекрати финансирането на FSF:
https://fedoramagazine.org/fedora-council-statement-on-richard-stallman-rejoining-fsf-board/ 

Всъщност, очакван ход, след като Red Hat спря преди седмица финансирането за FSF:
https://www.theregister.com/2021/03/26/redhat_fsf_funding_richard_stallman/ 

Както  Debian:
https://www.debian.org/vote/2021/vote_002 

Както и SUSE:
https://itwire.com/open-source/suse-joins-open-source-bodies-calling-for-stallman-to-go.html 

Както и Canonical, които и преди са били против Ричард Сталман заради нападките му към тях.

Общо взето, от големите имена в Линукс, определящи развитието му - тотална Анатема на Ричард Сталман.

Не знам каква е причината за това, но тия явно не осъзнават, че ако не беше той и FSF, нито една от изброените дистрибуции нямаше да съществува и всичко щеше да е само Боза.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

на 10.04.2021 г. в 9:53, Валсо написа:

Не знам каква е причината за това, но тия явно не осъзнават, че ако не беше той и FSF, нито една от изброените дистрибуции нямаше да съществува и всичко щеше да е само Боза.

Причината е, че говори истини. Спецялно за Убунту причината е, че им отряза главата през кръста. Именно Ричард Столмян е причината аз и адски много други да спрем да ползваме каквото и да било на Canonical. Благодарение на него стана публично достояние фактът, че инсталират шпионски софтуер в убунту, който изпраща резултати от търсенето на Амазон. При това го направи на много ясен и разбирам език за всеки, не само за програмисти, девелопъри и т.н., а и за обикновенните потребители. Напълно просто обясни, че инсталират спайуеър, и че е такъв, защото нито ти искат съгласието, нито те предупреждават. За сравнение в Windows 10 Microsoft принуждават потребителите им да се съгласяват с тази им практика и те го знаят, но в Ubuntu това бе премълчано. Щетата бе толкова огромна (като отлив на потребители, спад на популярност и загуба на доверие), че от Canonical се принудиха да махнат спайуеъра - нещо невиждано в цялата истори на дигитализацията. Поне 99% от цялата софтуерна индустрия с това се издържа - дигитаслен маркетинг посредством събиране и разпространение на абсолютно всякаква потребителска информация. Столмян просто закла Canonical и им нанесе много сериозна вреда. Колкото по-високи длъжности заема, толква е по-авторитетен и съответно много опасен за всеки, който мисли да шмикерува. Било то корпорация, личност, обшност. Искренно се надявам Red Hat, Debian и т.н. да нямат дори нещо като подобни на Canonical мотиви да не го харесват.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 36 минути, freen написа:

Благодарение на него стана публично достояние фактът, че инсталират шпионски софтуер в убунту, който изпраща резултати от търсенето на Амазон. При това го направи на много ясен и разбирам език за всеки, не само за програмисти, девелопъри и т.н., а и за обикновенните потребители. Напълно просто обясни, че инсталират спайуеър, и че е такъв, защото нито ти искат съгласието, нито те предупреждават. 

Предполагам, че става въпрос за търсачката на Unity. Това за докладите на инсталатора не се брои за злоупотреба. Съмнявам се, "адски много" потребители, които дори не правят разлика между дистрибуция и десктоп издание да са се отказали да ползват дистрибуцията заради това. Мен лично не ме и засяга, защото пропуснах периода на Unity и след това Gnome Shell. Все още ползвам Ubuntu, но от версия 10.10 не съм ползвал стандартен Ubuntu Desktop.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Red Hat едва ли биха прибягнали до такова шмекеруване, защото те си имат корпоративна версия на дистрибуцията, от която им идват приходите и съответно нямат нужда от стотинките на Амазон. А това за спайуеъра доколкото си спомням първо беше аутнато от потребители на уйбунту, а не от Столман. Така или иначе мен не ме бърка. Уйбунту никога не съм го харесвал, дори още като беше 10.10, а от 11.10 нататък като пуснаха Уйнити пък съвсем ме отказаха дори да го поглеждам. По онова време имах други проблеми с редица дистрибуции (вкл. и с уйбунту 10.10) и не ползвах много линукс.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    • Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.
  • Подобни теми

    • от Недко
      Здравейте !

      Преди години в предаването "Микрофон и мишка" на Дарик Радио чух, че компютър с Linux може да се използва като антивирусен "филтър", или изобщо средство за защита на интернет трафика на компютър с Windows.
      В моя случай дори е належащо, защото имам компютър с XP, която вече не се поддържа от MS.
      Наскоро ме "светнаха", че такива машини не само са лесни за заразяване, но и били цел за някакви ботове, създадени да сканират нета и да откриват такива компютри. 
      Та, на въпроса с филтриращия Linux компютър. Дали все още е актуално такова решение, дали има ефект, 
      има ли писано някъде в нета за него и описано как се прави ?
      Моля за някаква информация, съвет, линк на български, руски, английски, немски ...
      или дори само за правилна формулировка на въпроса към Гугъл !

      Предварително ви благодаря !

      P.S. Да уточня, че имам други лаптопи с Linux Mint 20.2, но този с ХР искам да си остане така.

      Евентуално, като вариант, инсталиране на XP във виртуална машина на Linux система,
      дали е ефективно решение за защита на ХР-то ?
       
    • от vpvelev
      Здравейте!
      Отварям отделна тема за още една Linux дистрибуция - Gentoo.
      Много са чували за нея, но малко са я ползвали. Причината е, че трудно (това е относително) се инсталира и изисква много време, защото всичко се компилира от изходен код. Последното пък изисква по-мощен хардуер, а не всеки разполага с такъв.
      При мен се случи така, че първото ми запознаване с Линукс беше имено с Gentoo Linux (нямам точен спомен, но преди 2005 година беше). Но не защото знаех нещо за линукс или за Gentoo, а защото не знаех какво ме очаква.  Но се оказа, че съм имал късмет да попадна на тази дистрибуция, за да науча поне нещо за линукс.
      И от тогава, тъй като не съм имал подходящ компютър (поне така съм си мислел) до преди няколко дена не обръщах внимание на тази дистрибуция.
      Тия дни я инсталирах и засега работи нормално всичко. Затова и отварям тази тема за новини, дискусии, помощ и др.
      Инсталацията я направих от съществуваща при мен друга линукс дистрибуция - Arco Linux. По начало Gentoo може да се инсталира и от други дистрибуции. Този начин за инсталиране, поне за мен е за предпочитане, особено за тия, които не са много запознати, а и не искат да си загубят другата дистрибуция.
      При този вид на инсталация не са необходими никакви флашки и дискове, а освен това се инсталира в графична среда и се ползват и четат различни статии и разяснения. Така инсталацията става много лесно. Дори може и да се прекрати, ако някой се уплаши или му омръзне и след време може пак да я продължи.
      Ето няколко линка за това. И аз ще покажа по-нататък как протече при мен инсталацията и какви проблеми срещнах.
      https://www.wikihow.com/Install-Gentoo-Linux-from-Ubuntu
       
      Отваряте терминала и започвате
      Използвах тия два линка в началото, но след това направих нещо средно м/у тях. Но това зависи от мощността на компютъра или какъв профил ще изберете:

      Важното е да не се отказвате лесно след първите неуспехи.

       

    • от Теодор Тодоров
      За забравената парола на BIOS-а нищо не reset-на самата парола ще инсталирам Windows 8.1 На друг диск, защото не знам как се инсталира plop boot manager под linux, Гледах клипове как се инсталира plop под linux но нищо не разбрах от него
    • от Street Life
      Здравейте!
      #####
      На дамите - Честит празник!
      #####
      Въпросът ми е:
      На какъв принцип работи Microsoft Windows? Подобен ли е като в Wayland или Xorg на Linux?
       
    • от Camazotz_21
      Искам да попитам, ако си поръчам лаптоп с Ос-Linux мога ли след това да му сложа Windows? Защото ми слага триста лева отгоре с Windows. 
×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване