1 мнение в тази тема


    Здравейте!От скоро започнах работа в едно училище и директорът иска да приготвим различни книжки и материали, които да раздаваме на учениците. История на училището, различни клубове по интереси, как да се държим в училище и всякакви такива неща.

    Една от моите задачи е да намеря печатница, която да може да извърши дейността по печатанаето.

    В интернет има много фирми, но аз винаги предпочитам да попитам по форуми, защото знам, че един добър съвет би бил безценен.

     

    На някой от вас да му се е налагало да работи с печатница? Или пък да имаме приятел с печатница и да можете да го препоръчате?

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

    Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

    Регистрирайте се

    Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


    Нова регистрация

    Вход

    Имате регистрация? Влезте от тук.


    Вход

    • Горещи теми в момента

    • Подобни теми

      • от Greak
        Здравейте и ЧНГ на всички !  От скоро гледам Дневниците на вампира, и понеже много ми харесва самата история, реших да си купя книгата, но когато я потърсих,  видях че има две версии: Дневниците на вампира и Дневниците на Стефан, и съответно не мога да разбера с коя да започна и въобще каква е разликата между двете книги ? Благодаря предварително. 
      • от marin1466
        Здравейте,  бихте ли ми препоръча ли да  някоя добра книга на тема  прокрастинация.  За  мое  голямо учудване  не мога да намеря нищо по темата на български. На  други  езици  намирам доста заглавия  от Д-р Piers Steel но на нашенски............... 0! . Всякакви  заглавия са ми добре дошли. Благодаря предварително.
      • от canizares
        Здравейте.Все още съм Windows user,но впоследствие искам да науча и нещо повече за линукс.Та започнах да търся книги в онлайн книжарниците за Linux,но се колебая коя/каква да си взема,тъй като има няколко варианта.
        Коя книга бихте ми препоръчал измежду тези - http://www.helikon.bg/search/?qstr=linux&filter=section&value=1 . Също така приемам и предложения и за други книги,които липсват тук.
        Благодаря предварително!
      • от Aliah
        Има теории, че е на език от нашата езикова група.
         
         
        През 1912 г.търговецът на антични ръкописи Уилфрид Войнич купува странна книжка с размери около 18 на 26 см. Малка, но е доста дебела – съдържа 234 страници. И този очевидно древен манускрипт се превръща в най-голямата загадка за криптографите. Никой и до днес не е успял да разчете текста.

         
        Ръкописът на Войнич, притежаван някога от император Рудолф ІІ, е пълен с рисунки на фантастични растения, зодиакални символи и човешки фигури. Далеч по-интересен от илюстрациите обаче е самият текст: 234 страници с изящни, великолепно изписани и съвършено неразбираеми думи. Опитите за разшифроване датират от октомври 1912 г., когато ръкописът попада в ръцете на търговеца на антики Уилфрид Войнич.
        Самият Войнич е много интересна фигура – борец за освобождението на Полша, избягал от каторга в Сибир, женен за кратко за ирландската писателка Етел Войнич, в края на живота си той се установява в Америка и започва да се занимава с антики. Най-ценната му находка е именно споменатият ръкопис, състоящ се от 234 пергаментови страници. Към него имало приложено и любопитно писмо, датирано от 1666 година. То било изпратено от Маркус Марси, ректор на Карловия университет в Прага, до учения йезуит Анастасиус Кирхнер. В писмото Марси моли колегата си да помогне в разгадаването на ръкописа и добавя, че навремето книгата била собственост на император Рудолф ІІ (1552-1612). В двора на владетеля на Бохемия смятали, че загадъчният текст е писан през XIII век от Роджър Бейкън, прочутия францискански монах, философ и алхимик
         
        .
         
        Езикът на ръкописа си остава мистерия и до днес. Някои от буквите напомнят на латинските, но други не приличат на нищо познато. През годините текстът е предизвиквал най-различни хипотези. Според едни това е усъвършенствана форма на средновековния китайски. Според други е украински, но с отстранени гласни. Тези версии обаче се опровергават категорично от структурата на изреченията. Синтаксисът на ръкописа не съответства на нито един език в света, изтъкват лингвистите.
        Друга на пръв поглед реалистична хипотеза е, че текстът е съставен чрез специален таен код. Само че през последните петдесет години огромен брой криптографи са се мъчили да го разгадаят, без да постигнат дори и минимален напредък.
        Текстовете са изписани около сложни илюстрации, в които могат да се разпознаят растения, астрономически карти и изображения на жени, които се къпят (може би в извор на младостта). Като цяло мнението на учените е, че става дума за алхимия или, че той е бил предназначен да служи за фармакопея, или като книга, развиваща общи теми от средновековната или дори по-ранна медицина. Някои от нарисуваните дрехи напомнят тези от Северна Италия, други от

         
        Великобритания. Ако се съди по илюстрациите, книгата може да бъде разделена на няколко раздела: ботаника, астрономия, биология, космология, фармацевтика и рецепти. Има и растение, наподобяващо слънчогледа. Това определя в някаква степен рождената дата на ръкописа – някъде след 1492 г., когато Колумб предприема пътуването си до Америка. Слънчогледът е донесен в Европа от Америка.
        За цялото известно време на съществуване на ръкописа, той е бил обект на интензивно изучаване на много професионални криптографи и аматьори, включително някои от най-добрите и известни американски и британски криптоаналитици от Втората световна война, но всички те се провалят в опита да декриптират която и да е част от текста. Тази последователност от неуспехи превръща ръкописа на Войнич в известен предмет на историческата криптография, но и също дава кредо на теорията, че книгата е просто една безсмислена последователност от случайни символи.
        Ръкописът, който сега се съхранява в Библиотеката за редките книги и ръкописи Бейнеке в Йейлския университет в
        библиотеката на университета Йейл в САЩ, е бил открит през 1912 г.
         

         
        от търговеца на антики Уилфрид Войнич във вила Мондрагон във Фраскати – голям дворец близо до Рим, собственост на общността на йезуитите. През 1912 година Римската колегия се нуждаела от средства и решила в най-строга тайна да продаде част от своята собственост. Уилфрид Войнич придобива 30 ръкописа, сред които и този, носещ сега неговото име
        Остатъка от живота си Войнич посвещава на разгадаването на тайната на произхода на документа и неговата разшифровка. Антикварят починал 18 години по-късно, без да успее да получи отговор на тези въпроси.
        Установено е само, че цветовете на мастилата съответстват на палитрата от епохата на Ренесанса. Според учени от Аризонския университет в САЩ, извършили радиовъглеродно датиране на пергамента, той е от от началото на XV век, тоест с почти цял век по-стар, отколкото се смяташе досега. Трябва да се отбележи, че датировката се отнася за времето, когато е направен самият пергамент, а текстовете може да са написани и по-късно. За съжаление, радиовъглеродната датировка на мастилото е невъзможна.
         
        източник: http://www.znania.tv/?p=11408

        клипче от документалния филм за книгата:
         
         http://channel.nationalgeographic.com/channel/videos/the-unbreakable-code/
      • от Angelina Vodenicharova
        Здравейте на всички,
         
        Казвам се Ани и отскоро пиша нещо като фентъзи "роман", но нямам никаква представа как върви затова реших да постна първа глава тук и да видя какво мислите вие. Наистина ще се радвам, ако изразите мнението си и ми помогнете да реша дали да продължавам да пиша
         
        П.С. Не е редактирано напълно затова ще помоля да ме извините ако липсват запетаи и главни букви
         
          1   ГЛАВА     Стоя в малка зала пред половината от населението на малкото ни градче и изнасям реч по случай завършването на 12 клас . Карам по същество и казвам това което всички искат да чуят без да добавям нищо лично отдавна разбрах какво е мнението на хората тук за въображението свободното мислене или за нещо което не влиза в остарелите им разбирания за поведение на публични места . След десет минути вече съм  приключила и тръгвам да слизам от сцената, когато се спъвам заради нелепите токчета които повърхностната ми майка ме накара да обуя . Ето я и нея! Подвиква от публиката, обръщам се, а цялото ми лице  е пламнало от срам .Тя излиза на пътеката и ми показва как да позирам за да излезе хубава снимка за пред роднините готвя се да направя жест който определено не е за пред хора ,но тогава някой хваща ръката ми и започва да шепне в ухото ми   Надали на майка ти ще и хареса тази снимка , скъпа Разпознавам гласът и отпускам юмрука си ,тръгваме заедно надолу и правя една поза за майка си която изглежда горе долу доволна   Доволен ли си Даниел ? Разбира се че е доволен той се подхилква и целува бузата ми ... Човекът застанал до мен е Даниел с ударение на А за ударението той настоя когато се срещнахме за първи път Беше чудесен ден не много топъл нито пък много студен към средата на май преди 2 години ...Бях отишла до язовира който се намираше близко до къщата ми. Най-красивото място която съм виждала,била съм в Париж, Италия и къде ли още не, но за мен нито едно от тези места не можеше да претендира за част от хармонията и красотата на това място...комбинация между човешко усилие и старание на природата това беше моя личен оазис който странно защо никой друг не харесваше толкова много. Което честно ме озадачаваше, кой не би харесал дърветата тук чистотата на водата меката трева и прекрасните цветя които обгръщаха това място ,но след време вече се радвах че хората са толкова слепи така можех само аз да му се наслаждавам или поне до преди две години  когато в моя рай нахлу нарушител. И тук се появява Даниел с ударение на А. Той настоя за ударението, а аз за да не остана по назад настоях да ме нарича Анна вместо Ани като повечето хора. Общо взето така започна приятелството ни то продължи само година през която се случиха доста неща с него и семейството му, но това е друга история ...болезнена и дълга . Нека се върнем в настоящето вече по голямата част от класа се беше събрала в кафенето близко до училището и обсъждахме утрешното пътуване ...Организаторката, Кристен – моята най добра приятелка, или може би просто позната, в общуването с хората не бях добра а и не исках, защото въпреки че не бях близка с никого знаех почти всичко за всекиго и това което знаех беше като огромен предупредителен знак да стоя далеч от хората в това градче  ,единствения на който мога да се доверя е момчето, което държи ръката ми в момента заедно с него тръгваме към изхода . Не казваме нищо, просто тръгваме към близкото кафене където трябва да изчакаме останалите от класа . Кафенето е на около 10 метра от училището не много голямо но пък винаги претъпкано масите отвън и вътре бяха съвсем обикновени столовете и канапетата също , всъщност нямаше нищо привлекателно в това кафене но в толкова малък град единственият ти избор е това или кръчмата на центъра която определено няма да опиша за да не загубя и малкото си читатели, връщаме се отново в кафенето където вече аз и Даниел сме се настанили на обичайното си кресло до прозореца а съучениците ни за около нас седнали на табуретки и столове в почти досадно празнично настроение ...в опит да не мисля за дните които ми предстоят и за всичките глупости свързани с колежа насочвам цялото си внимание към Дани който си играе с косата ми . Погледът ми се спира върху устните му и тъкмо привличам вниманието му когато дразнещо гласче се забива в мозъка ми като скалпел и с раздразнено изражение се обръщам към притежателя му   - Ани успокой се малко ЦЕЛИЯТ е твой изчакай поне да влезете в стая с по-малко хора ! Ребека Колинс. Зла по природа ,а ако си  мислите, че е имала проблеми в детството е бъркате се .Още откакто се помня тя винаги получава каквото иска с едно малко изключение разбира се . Нейният единствен отказ , който я съкруши за около седмица бе мистериозният тип до мен .Тя го бе набелязала  от първия миг в който го видя и как да не го направи той бе единствения, който можеше да засенчи красотата й ,а повярвайте ми тя беше от онези момичета ,които бяха като изкарани от модно списание.  Колкото до мен, аз не бях нищо особено .Имах дълга коса в обикновен тъмно кестеняв цвят точно като очите ми .Лицето ми беше чисто височината ми добра фигурата също ,но бях напълно обикновена като изключим хилядите недостатъци на характера ми . Не разбирах защо подобно момче е с мен ,но и не питах не исках да насилвам късмета си .   Добре, повтарям за последен път, че няма да чакаме забавилите се .Искам ви пред училището в седем и половина ясно !? Сдържам смеха си и само кимвам при бесния поглед на Ребека   Станало е късно, да тръгваме а ? – предложи Даниел Надигам се бавно а краката ми са схванати от седенето.Помагам на Дани ,който явно чувства същото и бавно тръгваме към изхода по пътя той махва на съучениците ни .Любезен както винаги още едно качество, което трябва да добавя към графата ,какво не мога да правя която вече е станала доста дълга .Лятото трябва да се помъча да открия таланта си който се съмнявам че съществува за да мога да попълня документите за колежа .Винаги съм имала високи резултати ,но извънкласните дейности в които съм участвала са толкова малко ,че трудно ще ме приемат в училище в което това се изисква .   Реши ли дали ще кандидатстваш в изобразителната?   Не е изобразителната а колеж на изкуствата и не ,мисля че не съм достатъчно добра . Няма да ме приемат .   Глупости .Ще те приемат трябва да опиташ ! Това бе единствената тема на която Дани се палеше така . Добра съм, но не достатъчно според него ми липсва самочувствие да го видя .Не съм съгласна,но след хиляди спорове на тази тема реших че е по-добре да го оставя да се хвали на всички с картините ми .Единственото нещо което според хората ,според самата мен, ми се отдаваше донякъде . Бяхме стигнали пред къщата ми. Не беше голяма и изискана нито малка и чаровна беше къща в която живеехме аз и родителите ми . Нямам братя и сестри. След като майка ми е родила мен е решила че не може да си позволи да минава отново през това .За нея най-важна е красотата .Майка ми тя е наивна като малко кученце . Харесва всичко което е на мода и мрази това че не съм наследила красотата й .Казва че съм се метнала на баща си по отношение на външността а за характера ...е това си е нещо изцяло мое .Може би си мислите че е мъчение собствената ти майка да не те харесва , но след време се свиква или просто спира да ти пука . -Е, мислех да вляза през прозореца, но се опасявам че Ребека е приела твърде навътре тази екскурзия – усмихна се и сърцето ми спря за момент - Ще се видим на сутринта тогава . Тръгнах да се прибирам и се опитвах да спра тежкото си дишане, което дори и астматик малко трудно ще постигне,но той ме хвана за ръката и както често правеше ме накара да го погледна в очите знаейки, че ще остана прикована от тях докато той не реши .   Няма ли целувка за лека нощ ?-придърпа ме към себе си Знам че бяхме отдавна заедно, но всеки път когато ме целуваше тялото ми спираше да ме слуша. Краката ми омекваха с това той се справи бързо като ми даваше опора с ръцете си, но това водеше до друг проблем според мен поне, според него си беше чист късмет, че не мога да го пусна след като един път вече го е направил. Увих ръцете си около шията му, а целувката все още продължаваше . Трябва да ни се признае имахме страст, която учудваше хората , но за съжаление нямахме време . Той се отдръпна от мен а аз опитах да овладея физиономията си която беше като на 4 годишно .   Не ме гледай така !   Как ? – попитах аз и задържах за още малко сладкото личице Едно беше че аз бях неспособна да му устоя , но имаше моменти в които той бе също толкова пленен от мен ако не и повече . Още една загадка на която вероятно никога няма да намеря отговор .   Знаеш идеално как , сериозен съм Ребека започва наистина да ме плаши !   Добре, добре , но утре ще закъснеем поне малко , моляя те .   Имаме сделка –обърна се и продължи по пътя си аз както винаги постоях малко Беше късно но наистина не исках да разказвам на родителите ми какво сме правили По принцип баща ми не го итересува особено освен ако не става дума за Дани, а майка е тя си е тя . Когато и последната лампа угасна се вмъкнах вътре и влязох в стаята си . Тя не беше много голяма имах легло компютър и доста рафтове . Всичките бяха заети от книги единственото нещо, което винаги съм обичала  . Моя друг свят в който потъвах всеки път когато майка ми ме караше да ходя с нея на пазар или да правя нещо друго свързано с модата . Друга особеност бяха стените . Те бяха оплепени от толкова много плаката на групи че вече едва се виждаха . Обичах музиката . Не обожавах я, но само рок, метал и всичките техни разклонения .Досега не усещах, но се чусвтвах ужасно краката и главата ме боляха . Без да се събличам се проснах на леглото . Куфара ми беше готов , алармата беше нагласена, на сутринта ще се видя с Даниел. Оставам с последната мисъл и потъвам в сън .
    • Разглеждащи в момента   0 потребители

      Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

    • Дарение