Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Гост

Изчадието на пропагандната машина в България по случай Освобождението

Препоръчан отговор


Празни твърдения, без никакви доказателства. Общо взето, поредният нещастник, който си прави реклама на гърба на Апостола. До кога ще цапате името му за политически цели, родоотсъпници мръсни?

Съден бил от "анкетна комисия".

 

facepalm.jpg

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Бе, не е ли Топфейк – не вярваме. Там са големите истини:D

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 9 часа, miro20 написа:

Историкът Янко Гочев опровергава досега известни факти за Апостола в новата си книга "Убийството на Васил Левски. Виновниците".

http://play.novatv.bg/programi/chasut-na-milen-tsvetkov/783599?

След 23 мин..

Не не мога да повярвам че Русия може да направи такова нещо Ти още малко ще кажеш че и Георги Димитров е бил вербуван от Русия . Не вярвам и това си е . :D

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Майтап или не, лично аз съм доста раздвоен относно Г.Димитров.

Да,  той , заедно с Москва и Коминтерна  съзадоха изкуственото образование Македония и разединиха България. Силна България никому не бе нужна.

Обаче Г.Димитров умря след като го привикаха в Москва. Дали защото имаше и една друга идея - за силни Балкани, нещо като федерация на народите тук ?

Равноправни, свободни и без конфликти ? Дали затова умря в Москва ?

Хем е национален предател , хем се чудя дали ?

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ами след като веднъж се е продал наказанието за всяко неподчинение е още по сурово разбира се.


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Не знам... трябва повече документи да се видят. За съжаление всичките са в Москва....

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Няма да ги видим скоро въпреки че са изминали повече от 50 години и отдавна трябваше да са достъпни.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Гост

Москва никога не е имала против Балканска федерация,но с доминацията на Сърбия.Не знам дали ви е известно. Защо? Лесно е за досещане...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Вие от #русофилитеБезродници сте като безмозъчни автоматични релета. Къде тука става дума за САЩ? Ако утре дойде някой руснак да те застреля, ще се изпъчиш, зомби и ще ревнеш - "Много Правилно, Руснаците имат право да избиват Българи Щото Американците са избивали Индианци!" И*д*иот*и.

Не е известна друга държава, организирала преврати, метежи и атентати в България освен Русия. Това е само малка част от престъпленията на Империята на Злото срещу България.
Ето по-подробен списък, ДА ВИДИМ РУСОФИЛИТЕ ДАЛИ МОГАТ ДА ГО ОПРОВЕРГАЯТ:
Яростната война на Русия срещу Българската Екзархия във времената на Османската империя и пълното руско съдействие за кампанията за погърчване на българите във фанариотските борби, саботажа и разтурянето на бъгларските революционни комитети в Румъния, съдействие за и натиск за съденето и обесването на Васил Левски като обикновен престъпник, саботажа на Цариградската конференция от 1876-а, споразумението с Австро-Унгария за разделяне на България в Райхщад (подготовката за Берлинския конгрес), налагането на огромен Окупационен дълг за окупацията на България след 1878-а, раздаването на български територии на Сърбия и Румъния със Санстефанския догово, постоянната нагла намеса във вътрешните дела на България, Режимът на пълномощията от 1881-а, яростната война на Русия срещу Съединението на България от 1885-а., създаването на Окупационния фонд за създаване на руско-дунавска област, чрез който се акумулират огромни средства за купуването на агенти, метежници, саботьори, политици, насъскването на Сърбия да ни нападне в гръб през 1885-а, и превратът срещу Батемберг от 1886-а, както и метежа на офицерите русофилите от 1887-а, заговорът на Коста Паница от 1890-а, скъсването на дипломатическите отношения заради Съединението за 10 г. и дипломатически натиск, непризнаване на българския държавен глава, финансирането на политически партии, "граждански" организации и предатели, които работят срещу българския интерес (като Драган Цанков) съставянето, финансирането и разпространението на доктрината за македонската нация броени години след т.нар. "освобождение", дългата върволица от политически убийства, най-бруталното от които е може би публичното заколване на Стефан Стамболов на пъпа на София, пълна подкрепа на Гърция и Сърбия в техните кампании в Македония по погърчане и посръбчване на българите, уговарянето и насърчаването на Сърбия и Гърция да сключат договор зад гърба на България в Балканската война от 1912г., руският агент, организатор на преврати, ген. Радко Дмитриевич (истинско име Руско Русков) проваля българското настъпление при Чаталджа, по-късно преминава на руска служба и служи на Русия като генерал в ПСВ на страната на Русия, която воюва срещу България, некадърник, германците го бият, уволнен, убит по особено жесток начин с тъпи брадви и мотики от болшевиките, насърчаването и възнаграждаването на Румънското военно нападение в гръб през Междусъюзническата война, Септемврийския метеж от 1923-а, финансиране и развитие на терористична дейност в България - избиване на кметове, бирници, държавни чиновници в провинцията, най-кървавият терористичен акт в човешката история за над 6 десетилетия напред този в църквата Света Неделя от 1925-а, финансиране и развитие на терористи-партизани във времената на Втората световна война, бомбардиране на редица български градове без да сме във война със СССР, саботиране на преговорите за излизане на България от Втората световна война на конференцията в Кайро края на август, началото на септември 1944-а, обявяване война на България на 5-и септември 1944-а, което вкарва страната ни в групата на победените нации, което води до тежки репарации и нечуван грабеж над България (целият български държавен архив, стотици фабрики са изнесени за СССР, златният резерв на страната е изнесен за "отговорно пазене" в Москва, издръжката на съветския окупационен корпус, която надвишава в пъти държавния бюджет на страната - България е източена и др), превратът на Девети, чудовищния терор след девети, избиването на десетки хиляди български граждани предимно от елита на нацията, Народния съд осъдил на смърт за фашизъм повече хора отколкото във ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ ДЪРЖАВИ от Европа взети заедно, създаването и развитието на първата и единствена в исторята на България система от концлагери, насилственото инсталиране на македонската нация от подлогите на Сталин, превръщането на българите в безимотни роби на подлогите на Москва, демографската катастрофа, която започва като следствие на това заробване, монтирането на послушни престъпни режими след 1944-а, които грабеха България в интерес на Москва, възцаряването на тоталитарен строй, поддържан от всемогъщи тайни служби - шпиономания, грабеж над България от СССР чрез ниски изкупни цени на българската продукция и силни ограничения за износ за страни извън СИВ, което силно намалява постъпленията от валута в бюджета на страната, купуването на огромна по обем и абсолютно неизползвана и ненужна военна техника от СССР (милиарди) три фалита на държавата, унизителна беднотия, най-вярната к***а на Москва Тодор Живков скри за Чернобил и отрови десетки хиляди българи с радиация, насилствената смяна имената на българските турци, грабежът на който е подложена България от Москва и нейните метастази в родината ни от 89-а насам - Големият банков грабеж на ДС от 90-те, АЕЦ Белене, КТБ, Цанков Камък, Булгартабак, БТК, ЛукОйл, Газпром и още мн. други. Поддържането чрез чевената олигархия и метастазите на ДС (филиал на КГБ по признанията на Тодор Живков) мощна агентура от партии (ДПС, БСП, АБВ, АТАКА, ВМРО и др), "граждански" движения, полу-военни банди (като БНО), агенти за влияние (доц. Иво Христов, Мартин Карбовски, Божидар Димитров, Красимир Каракачанов и мн. др.) огромно число "медии" и пропагандни платформи, финансирани чрез грабежа над българския народ, а най-големият дял в тази цинична пропагандна машина се пада на ДПС/ДС медийния олигарх Делян Пеевски.

Това е Русия за България! Русия Най-Смъртния Враг на Нашата Родина!

Всичко това нямаше да продължава, ако България не беше задръстена с мръсната, подла, лъжлива пропаганда на червената ДС/КГБ олигархия, най-значителният стълб, на която се пада на медийната имеприя на ДПС/ДС олигарха Делян Пеевски.

14595697_343807162637578_3500918015211676091_n.png

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 11/5/2016 в 15:53, miro20 написа:

Майтап или не, лично аз съм доста раздвоен относно Г.Димитров.

Г. Димитров бил научил сам немски в затвора за 6 месеца, благодарение на което сразил Гьоринг в словесен двубой. :D

Всеки, който е учил чужд език има представа какви са възможностите за тежка юридическа дискусия след половин година самообучение.

 

Това, което знаем за живота, делата и намеренията на Ботев/Левски/Димитров е толкова редактирано, заличавано и дописвано, че...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 5.11.2016 г. в 22:06, lsmurf написа:

Няма да ги видим скоро въпреки че са изминали повече от 50 години и отдавна трябваше да са достъпни.

Щом са все още недостъпни, причината е само една - защото отново ще разобличат антибългарската политика на руската, и съветска империи

А това, особенно в момента не е никак желателно за интересите на пропагандата.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)
Spoiler

Янко Гочев е автор на изследването „Руската империя срещу България“, от 3 части. Това е първият строго научен опит за изясняване на отношенията между Руската империя и българския народ в периода 1455-1918 г., но без митове и комунистическа идеология. Янко Гочев е роден в гр. Първомай. През 1996 г. завършва “ История“, а по-късно и „Право“. Работи като юрист, но историята остава голямата му любов, интересите му са насочени към българската военна история и дипломация и международните отношения. Автор е на тритомника „Руската империя срещу България“. Г-н Гочев, по време на церемониите по отбелязването на трети март вчера отново чухме хиляди благодарности към Русия за ролята й на „освободителка” на България. Каква обаче е историческата истина за събитията преди повече от 140 години и какви са истинските намерения на Русия тогава? Темата за руско-турските войни, част от които всъщност е и подписването на Санстефанския предварителен, уточнявам, мирен договор е много голяма. Дебело трябва да се подчертае, колкото и да е неудобно за политици и русофили с определени идеология, обслужващи руските имперски интереси, че Русия следва собствена агресивна политика на Балканите и това е исторически факт. Всъщност по този въпрос не би трябвало да има никакви дебати, тъй като съществува голямо количество литература, както българска, така и руска, така и европейска. Целта на Русия (това трябва да се казва на трети март, да не се премълчава) е овладяването на Цариград и Проливите, а не някакво имагинерно освобождение на България. Цариград и Проливите са вечните руски интереси в рамките на Източния въпрос, които тази велика сила преследва в продължение на векове и заради които тя води поредица от руско-турски войни. Разбира се българските земи под властта на Османската империя твърде рано влизат в полезрението на руските дипломати и военачалници. Българите при всички случаи са средството за решаването на Източния въпрос. Войната от 1877-87 г. не е обявена за освобождение на България. Тези, които оспорват тази моя теза, ги съветвам да прочетат записките на граф Николай Игнатиев – първият руски делегат при подписването на церемонията в Сан Стефано, където няма нито един български представител. Става дума за това, което той е записал в записките си, излезли на български език още през 1986 г. Там той казва, че ако Русия не постигне тези свои цели, просто една такава война е излишна. В крайна сметка обявяването на войната не става веднага след Априлското въстание, а след неуспеха на войната на Сърбия срещу Турция. Можем да твърдим, че обявяването на тази война е в защита на сърбите. Неслучайно през октомври 1876-а година руската армия обявява частична мобилизация, която тече паралелно с ултиматума, отправен лично от руския император за спасяването на сърбите. Много интересен е моделът, който се следва в тези руско-турски войни по отношение на окупираните от Османската империя балкански земи. Този модел условно съм го нарекъл „Кримски модел”, тъй като е демонстриран според мен за първи път от императрица Екатерина II по време на окупацията на Крим, наречена по-късно „освобождение”. Моделът включва няколко паралелно протичащи етапа през определен период, обикновено кратък. Първо се завземат, обикновено след война, земи от Османската империя. В тях не се създават независими държави. Създават се автономни територии, в които руската администрация или войски имат много силно влияние. Тази автономия се ограничава с течение на времето, т.е. тя не се развива в посока към независимост, и в един определен момент тези автономни, но поставени под силен руски контрол, земи влизат в пределите на Руската империя. В Крим тези събития са се случили в рамките на около 20 години и завършват с окупацията на полуострова през 1783 г. и неговата анексия тогава. С други думи, не става въпрос за никаква освободителна война, а за реализация на руските цели по Източния въпрос. Разбира се те в конюнктурата, която съществува в рамките на Източната криза, те са точно определени. Русия няма такова силно влияние по това време за разлика от преди Кримската война. Тя конкретно следва териториални цели като освобождението, както те го разбират, т.е. възвръщането на влиянието на южна Бесарабия, с което отново да бъдат дунавска държава, както и някои териториални придобивки в Кавказ и създаване на някаква автономна, окупирана от руската армия българска държава, която обаче в никакъв случай не трябва да бъде обединена. В крайна сметка, това дебело трябва да се подчертае, идеалът на българите през епохата на Възраждането за създаване на свободна, суверенна или с други думи независима и обединена българска държава точно на 3-ти март, както някои твърдят, не се е случило. Какво всъщност урежда Санстефанският договор, при положение, че в него дори не присъства думата България и познаваме ли този документ в дълбочина? Този документ не се познава от много българи, а дори мога да твърдя и от голяма част от историците, особено от старата школа. Основната причина за това е, че оригиналът не ни е познат. Този предварителен договор е подписан между две страни – победителката Русия и победената Османска империя. Той е подписан и на френски, тъй като френският е езикът на дипломацията по онова време. Ние не познаваме руския текст, той никога не ни е бил представен. Ние, най-вече специалистите, ползваме преводи, както аз считам, от френския текст, но не и от руския. Най-разпространените преводи са на проф. Генов и на Богдан Кисяков. Ако прочетем съдържанието обаче, ще видим, че между тях има различия. В крайна сметка ние ползваме някакъв текст на международен договор, който реално погледнато не ни е познат поне в неговия оригинал. Иначе самият Сантефански договор е предварителен и е подписан на 19 февруари, а не на 3 март. Тук има една голяма заблуда, която се следва. Процедурата по ратификация е започнала след 19 февруари и при всички случаи не е приключила на 3 март по нов стил. Т.е. ние говорим на 3 март за някакъв договор при това и предварителен, от който между другото Русия много бързо се отказва. Иначе самият договор урежда от руска гледна точка преразпределение на статуквото на Балканите в интерес на Русия, като на първо място урежда въпроса с балканските съюзници на Русия. Тези, които твърдят, че България се е ползвала с някаква огромна симпатия от руснаците, ги съветвам да прочетат самия текст на договора, или поне началото, за да видят, че всички съседни на България държави получават независимост. Говорим за Сърбия, за Румъния, за Черна гора. Тук се крие, че Сърбия е канена от Русия да влезе във войната, но се пазари и влиза в самия край след падането на Плевен, като руската дипломация изплаща огромни финансови разходи, за да може Сърбия да воюва без никаква реална военна полза и да воюва за окупацията на българските земи. Дори граф Игнатиев в своя дневник от войната кани сърбите да окупират София. За малко това събитие не се осъществява, тъй като войските на ген. Гурко влизат ден по-рано. Това между другото се крие, тъй като не е удобно за пропагандата. Що се отнася до българския въпрос, той е уреден от чл. 6 до чл. 11. Накратко можем да кажем, че уредбата на въпроса минава по две направления. Първо статутът на бъдещото Княжество (неслучайно казвам бъдещо, тъй като чл. 6, който е най-важен, казва, че тепърва ще се създаде след 19 февруари някакво княжество) с някаква автономия, както и въпросът за границите. Въпросът за границите мисля, че по-добре е познат от българите, само че проблемът е, че те се фокусират върху тях. В крайна сметка Санстефанският договор не е само граници. Реално описаното за границите не съвпада със съществуващото. Говорим за една окупирана територия от българското етническо землище, което е повече от 200 хил. кв. км. Границите, определени от Санстефанския договор, ограждат доста по-малка територия. Т.е. тук има едно голямо разминаване между това, което е записано в текста и реално контролираната от руските войски българска територия. Проблемът е, че ние към 3-ти март 1878 г. нямаме правителство. Уреден е въпросът за бъдещия държавен глава, но България е управлява от руска окупационна администрация. На няколко места в самия текст се говори за окупация, затова е хубаво той да се прочете, да се разбере и да не се укрива. Ние говорим за част от българските земи, които са окупирани от руски войски след края на войната с численост 50 хил. души. Някои територии освен Македония също не са в района на т. нар Санстефанска България – говорим за района северозападна България, курско, брезнишко, трънско, които са окупирани от сърбите. Отделно Северна Добрджа е откъсната от България и предадена на Румъния, Беломорието също отсъства, Одрин също не е в България и т.н. Ако се върнем на статута на Княжеството, което тепърва ще се създава, то реално към този момент не съществува. Към 3-ти март 1878-а година нито имаме отделно правителство, нито имаме отделна войска. Формированията, които се създават са т. нар „земска войска”, която всъщност по руските документи представлява един руски корпус. Тази традиция се запазва поне до Съединението от 6 септември 1885-а годна, когато руските офицери напускат окончателно. Защо българското общество и до днес е заблудено за ролята на Русия като освободителка, а не иска и да чуе историческата истина, която вие разказахте току-що – кому е изгодно това? Много са причините. Според мен на част от българите им е много лесно да възприемат това, което години наред се е учело от техните родители, от техните баби и дядовци, в сегашното училище и сегашните университети. Друга част от тях просто не ги интересува. Трета част го приемат просто защото така е угодно. Но ние няма как да скрием фактите. Считам, че е абсолютно недопустимо една дата, обявена за национален празник, да се използва за пропаганда в полза на друга държава, като се разпространяват абсолютни заблуди, абсолютни неистини, които не отговарят на историческите факти. Тук е ролята на историците, които задължително трябва да проведат един много широк дебат по тази изключително сериозна тема, формулирана така: коя дата от българската история заслужава да бъде национален празник. Към този момент ние виждаме, че около 3 март се развива една пропаганда, която доказва, че в българското общество за съжаление около тези събития в следствие на непознаване и силна руска пропаганда има дълбоко разделение. В крайна сметка ние виждаме, че 3 март, колкото и да е странно, не ни обединява. От една страна е пропагандата в полза на чужда държава, което е печален факт, няма как да го скрием. Това в нито една друга държава не се допуска, тъй като националният празник затова е национален – за да може да обединява хората. Ние в случая наблюдаваме точно обратното. Затова 3 март според мен е изгубил тази стойност, която би трябвало да има като истински национален празник. Не е ли редно в такъв случай България, както и всички развити демократични държави да празнува като национален празник деня на независимостта си например, а не на заобиколеното от заблуди освобождение? Като цяло кой ден е най-достоен според Вас да се нарича национален празник на България? Поред мен най-подходящата дата е 6 септември 1885 г. – Денят на Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Кримският модел е задействан в Сан Стефано, той започва да се прилага. Реално погледнато след 1878-а година България е руски протекторат. Това също не се казва. Ние нямаме собствена политика, ние не сме независими. Свидетели сме как излизат политици и дори историци, които казват „ние сме получили свобода и независимост”. Ако беше така, нямаше на 22 септември 1908 г. в Търново в църквата „Св. 40 мъченици” да бъде обявена официално независимостта на България. Ние можем и по друг начин да зададем въпроса: Ако Русия беше толкова доброжелателна към България, както някои твърдят (особено русофилите), защо не е обявила независима България на 3 март 1878 г. и то във всички земи, които са населени с българи? 6 септември е най-подходящата дата, защото в българското общество по тази дата има абсолютен консенсус. Той е надпартиен и никой българин няма какво да изрече против тази наистина велика историческа дата. Освен това тази дата е много съществена, тъй като тогава самите българи са извършили акта на Съединението. В това дело те не са се допитали до нито една велика сила, напротив – поставили са всички Велики сили пред един свършен факт. Всички българи са демонстрирали, че първо са израснали за самостоятелна политика, второ – че са подготвени да я осъществяват не само на Балканите, а и в Европа и в крайна сметка са демонстрирали своята независимост. Това донякъде дава отговор на въпроса защо 22 септември 1908 г. може да бъде приет, но според мен 6 септември е по-силната дата, първо – самите българи се обединяват от Северна и Южна България, второ – правят го самостоятелно, като демонстрират завидно самочувствие, поставяйки всички Велики сили пред свършен факт и по този начин осъществяват една огромна крачка към бъдеща независима политика.

копирано от: https://debati.bg/spetsialno-za-debati-bg-ianko-gochev-3-mart-ne-e-dostoen-za-natsionalen-praznik-izpolzva-se-za-chuzhda-propaganda/?fbclid=IwAR3CJxmCCa3felp_KESgCfnFswfbXBBHy783BVZRKvRf2yKlVICYuJwFsBs

 

https://debati.bg/spetsialno-za-debati-bg-ianko-gochev-3-mart-ne-e-dostoen-za-natsionalen-praznik-izpolzva-se-za-chuzhda-propaganda/?fbclid=IwAR3CJxmCCa3felp_KESgCfnFswfbXBBHy783BVZRKvRf2yKlVICYuJwFsBs

 

И леко припомняне  отново :

11025127_364895293711395_126830817942094

Редактирано от miro20 (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 2.03.2020 г. в 21:49, miro20 написа:
  Покажи скритото съдържание

Янко Гочев е автор на изследването „Руската империя срещу България“, от 3 части. Това е първият строго научен опит за изясняване на отношенията между Руската империя и българския народ в периода 1455-1918 г., но без митове и комунистическа идеология. Янко Гочев е роден в гр. Първомай. През 1996 г. завършва “ История“, а по-късно и „Право“. Работи като юрист, но историята остава голямата му любов, интересите му са насочени към българската военна история и дипломация и международните отношения. Автор е на тритомника „Руската империя срещу България“. Г-н Гочев, по време на церемониите по отбелязването на трети март вчера отново чухме хиляди благодарности към Русия за ролята й на „освободителка” на България. Каква обаче е историческата истина за събитията преди повече от 140 години и какви са истинските намерения на Русия тогава? Темата за руско-турските войни, част от които всъщност е и подписването на Санстефанския предварителен, уточнявам, мирен договор е много голяма. Дебело трябва да се подчертае, колкото и да е неудобно за политици и русофили с определени идеология, обслужващи руските имперски интереси, че Русия следва собствена агресивна политика на Балканите и това е исторически факт. Всъщност по този въпрос не би трябвало да има никакви дебати, тъй като съществува голямо количество литература, както българска, така и руска, така и европейска. Целта на Русия (това трябва да се казва на трети март, да не се премълчава) е овладяването на Цариград и Проливите, а не някакво имагинерно освобождение на България. Цариград и Проливите са вечните руски интереси в рамките на Източния въпрос, които тази велика сила преследва в продължение на векове и заради които тя води поредица от руско-турски войни. Разбира се българските земи под властта на Османската империя твърде рано влизат в полезрението на руските дипломати и военачалници. Българите при всички случаи са средството за решаването на Източния въпрос. Войната от 1877-87 г. не е обявена за освобождение на България. Тези, които оспорват тази моя теза, ги съветвам да прочетат записките на граф Николай Игнатиев – първият руски делегат при подписването на церемонията в Сан Стефано, където няма нито един български представител. Става дума за това, което той е записал в записките си, излезли на български език още през 1986 г. Там той казва, че ако Русия не постигне тези свои цели, просто една такава война е излишна. В крайна сметка обявяването на войната не става веднага след Априлското въстание, а след неуспеха на войната на Сърбия срещу Турция. Можем да твърдим, че обявяването на тази война е в защита на сърбите. Неслучайно през октомври 1876-а година руската армия обявява частична мобилизация, която тече паралелно с ултиматума, отправен лично от руския император за спасяването на сърбите. Много интересен е моделът, който се следва в тези руско-турски войни по отношение на окупираните от Османската империя балкански земи. Този модел условно съм го нарекъл „Кримски модел”, тъй като е демонстриран според мен за първи път от императрица Екатерина II по време на окупацията на Крим, наречена по-късно „освобождение”. Моделът включва няколко паралелно протичащи етапа през определен период, обикновено кратък. Първо се завземат, обикновено след война, земи от Османската империя. В тях не се създават независими държави. Създават се автономни територии, в които руската администрация или войски имат много силно влияние. Тази автономия се ограничава с течение на времето, т.е. тя не се развива в посока към независимост, и в един определен момент тези автономни, но поставени под силен руски контрол, земи влизат в пределите на Руската империя. В Крим тези събития са се случили в рамките на около 20 години и завършват с окупацията на полуострова през 1783 г. и неговата анексия тогава. С други думи, не става въпрос за никаква освободителна война, а за реализация на руските цели по Източния въпрос. Разбира се те в конюнктурата, която съществува в рамките на Източната криза, те са точно определени. Русия няма такова силно влияние по това време за разлика от преди Кримската война. Тя конкретно следва териториални цели като освобождението, както те го разбират, т.е. възвръщането на влиянието на южна Бесарабия, с което отново да бъдат дунавска държава, както и някои териториални придобивки в Кавказ и създаване на някаква автономна, окупирана от руската армия българска държава, която обаче в никакъв случай не трябва да бъде обединена. В крайна сметка, това дебело трябва да се подчертае, идеалът на българите през епохата на Възраждането за създаване на свободна, суверенна или с други думи независима и обединена българска държава точно на 3-ти март, както някои твърдят, не се е случило. Какво всъщност урежда Санстефанският договор, при положение, че в него дори не присъства думата България и познаваме ли този документ в дълбочина? Този документ не се познава от много българи, а дори мога да твърдя и от голяма част от историците, особено от старата школа. Основната причина за това е, че оригиналът не ни е познат. Този предварителен договор е подписан между две страни – победителката Русия и победената Османска империя. Той е подписан и на френски, тъй като френският е езикът на дипломацията по онова време. Ние не познаваме руския текст, той никога не ни е бил представен. Ние, най-вече специалистите, ползваме преводи, както аз считам, от френския текст, но не и от руския. Най-разпространените преводи са на проф. Генов и на Богдан Кисяков. Ако прочетем съдържанието обаче, ще видим, че между тях има различия. В крайна сметка ние ползваме някакъв текст на международен договор, който реално погледнато не ни е познат поне в неговия оригинал. Иначе самият Сантефански договор е предварителен и е подписан на 19 февруари, а не на 3 март. Тук има една голяма заблуда, която се следва. Процедурата по ратификация е започнала след 19 февруари и при всички случаи не е приключила на 3 март по нов стил. Т.е. ние говорим на 3 март за някакъв договор при това и предварителен, от който между другото Русия много бързо се отказва. Иначе самият договор урежда от руска гледна точка преразпределение на статуквото на Балканите в интерес на Русия, като на първо място урежда въпроса с балканските съюзници на Русия. Тези, които твърдят, че България се е ползвала с някаква огромна симпатия от руснаците, ги съветвам да прочетат самия текст на договора, или поне началото, за да видят, че всички съседни на България държави получават независимост. Говорим за Сърбия, за Румъния, за Черна гора. Тук се крие, че Сърбия е канена от Русия да влезе във войната, но се пазари и влиза в самия край след падането на Плевен, като руската дипломация изплаща огромни финансови разходи, за да може Сърбия да воюва без никаква реална военна полза и да воюва за окупацията на българските земи. Дори граф Игнатиев в своя дневник от войната кани сърбите да окупират София. За малко това събитие не се осъществява, тъй като войските на ген. Гурко влизат ден по-рано. Това между другото се крие, тъй като не е удобно за пропагандата. Що се отнася до българския въпрос, той е уреден от чл. 6 до чл. 11. Накратко можем да кажем, че уредбата на въпроса минава по две направления. Първо статутът на бъдещото Княжество (неслучайно казвам бъдещо, тъй като чл. 6, който е най-важен, казва, че тепърва ще се създаде след 19 февруари някакво княжество) с някаква автономия, както и въпросът за границите. Въпросът за границите мисля, че по-добре е познат от българите, само че проблемът е, че те се фокусират върху тях. В крайна сметка Санстефанският договор не е само граници. Реално описаното за границите не съвпада със съществуващото. Говорим за една окупирана територия от българското етническо землище, което е повече от 200 хил. кв. км. Границите, определени от Санстефанския договор, ограждат доста по-малка територия. Т.е. тук има едно голямо разминаване между това, което е записано в текста и реално контролираната от руските войски българска територия. Проблемът е, че ние към 3-ти март 1878 г. нямаме правителство. Уреден е въпросът за бъдещия държавен глава, но България е управлява от руска окупационна администрация. На няколко места в самия текст се говори за окупация, затова е хубаво той да се прочете, да се разбере и да не се укрива. Ние говорим за част от българските земи, които са окупирани от руски войски след края на войната с численост 50 хил. души. Някои територии освен Македония също не са в района на т. нар Санстефанска България – говорим за района северозападна България, курско, брезнишко, трънско, които са окупирани от сърбите. Отделно Северна Добрджа е откъсната от България и предадена на Румъния, Беломорието също отсъства, Одрин също не е в България и т.н. Ако се върнем на статута на Княжеството, което тепърва ще се създава, то реално към този момент не съществува. Към 3-ти март 1878-а година нито имаме отделно правителство, нито имаме отделна войска. Формированията, които се създават са т. нар „земска войска”, която всъщност по руските документи представлява един руски корпус. Тази традиция се запазва поне до Съединението от 6 септември 1885-а годна, когато руските офицери напускат окончателно. Защо българското общество и до днес е заблудено за ролята на Русия като освободителка, а не иска и да чуе историческата истина, която вие разказахте току-що – кому е изгодно това? Много са причините. Според мен на част от българите им е много лесно да възприемат това, което години наред се е учело от техните родители, от техните баби и дядовци, в сегашното училище и сегашните университети. Друга част от тях просто не ги интересува. Трета част го приемат просто защото така е угодно. Но ние няма как да скрием фактите. Считам, че е абсолютно недопустимо една дата, обявена за национален празник, да се използва за пропаганда в полза на друга държава, като се разпространяват абсолютни заблуди, абсолютни неистини, които не отговарят на историческите факти. Тук е ролята на историците, които задължително трябва да проведат един много широк дебат по тази изключително сериозна тема, формулирана така: коя дата от българската история заслужава да бъде национален празник. Към този момент ние виждаме, че около 3 март се развива една пропаганда, която доказва, че в българското общество за съжаление около тези събития в следствие на непознаване и силна руска пропаганда има дълбоко разделение. В крайна сметка ние виждаме, че 3 март, колкото и да е странно, не ни обединява. От една страна е пропагандата в полза на чужда държава, което е печален факт, няма как да го скрием. Това в нито една друга държава не се допуска, тъй като националният празник затова е национален – за да може да обединява хората. Ние в случая наблюдаваме точно обратното. Затова 3 март според мен е изгубил тази стойност, която би трябвало да има като истински национален празник. Не е ли редно в такъв случай България, както и всички развити демократични държави да празнува като национален празник деня на независимостта си например, а не на заобиколеното от заблуди освобождение? Като цяло кой ден е най-достоен според Вас да се нарича национален празник на България? Поред мен най-подходящата дата е 6 септември 1885 г. – Денят на Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Кримският модел е задействан в Сан Стефано, той започва да се прилага. Реално погледнато след 1878-а година България е руски протекторат. Това също не се казва. Ние нямаме собствена политика, ние не сме независими. Свидетели сме как излизат политици и дори историци, които казват „ние сме получили свобода и независимост”. Ако беше така, нямаше на 22 септември 1908 г. в Търново в църквата „Св. 40 мъченици” да бъде обявена официално независимостта на България. Ние можем и по друг начин да зададем въпроса: Ако Русия беше толкова доброжелателна към България, както някои твърдят (особено русофилите), защо не е обявила независима България на 3 март 1878 г. и то във всички земи, които са населени с българи? 6 септември е най-подходящата дата, защото в българското общество по тази дата има абсолютен консенсус. Той е надпартиен и никой българин няма какво да изрече против тази наистина велика историческа дата. Освен това тази дата е много съществена, тъй като тогава самите българи са извършили акта на Съединението. В това дело те не са се допитали до нито една велика сила, напротив – поставили са всички Велики сили пред един свършен факт. Всички българи са демонстрирали, че първо са израснали за самостоятелна политика, второ – че са подготвени да я осъществяват не само на Балканите, а и в Европа и в крайна сметка са демонстрирали своята независимост. Това донякъде дава отговор на въпроса защо 22 септември 1908 г. може да бъде приет, но според мен 6 септември е по-силната дата, първо – самите българи се обединяват от Северна и Южна България, второ – правят го самостоятелно, като демонстрират завидно самочувствие, поставяйки всички Велики сили пред свършен факт и по този начин осъществяват една огромна крачка към бъдеща независима политика.

копирано от: https://debati.bg/spetsialno-za-debati-bg-ianko-gochev-3-mart-ne-e-dostoen-za-natsionalen-praznik-izpolzva-se-za-chuzhda-propaganda/?fbclid=IwAR3CJxmCCa3felp_KESgCfnFswfbXBBHy783BVZRKvRf2yKlVICYuJwFsBs

 

https://debati.bg/spetsialno-za-debati-bg-ianko-gochev-3-mart-ne-e-dostoen-za-natsionalen-praznik-izpolzva-se-za-chuzhda-propaganda/?fbclid=IwAR3CJxmCCa3felp_KESgCfnFswfbXBBHy783BVZRKvRf2yKlVICYuJwFsBs

 

И леко припомняне  отново :

11025127_364895293711395_126830817942094

Аз ти отговорих в друга тема. Срамота. Чета какво е написал тоя чукундур и какво да видя - целта на Русия била да помогне на Сърбия. Аланкоолу, а за къф чеп руснаците остават тук? Нима смяташ, че отдръпвайки се на момента, Османската Империя е нямало да си завземе териториите пак!??? Стига сте писали глупости по форумите! Много си противоречите със статиите. Нормално е Русия да помогне и на Сърбия, нормално е да помогне и на България, оставайки тук! Аман от пишман изследователи! И тоя Пе*****ст как обяснява помагането на Сърбия със Сан Стефанска България? Баси продажното к******е.

 

Мушмороци, някой ви подава ръка, вия я захапвате! Това сте вие, родоотстъпници! Да не казвам по-голяма дума. 

 

Абе банете го тоя, какви глупости пише! Един път го банете тоя родоотстъпник и предател! 

 

В щатите за подобно поведение дават над 170 години затвор. Пример - Джулиан Асандж.  Тук си затваряме очите за предателите!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)
преди 7 часа, Кико написа:

Аз ти отговорих в друга тема. Срамота. Чета какво е написал тоя чукундур и какво да видя - целта на Русия била да помогне на Сърбия. Аланкоолу, а за къф чеп руснаците остават тук? Нима смяташ, че отдръпвайки се на момента, Османската Империя е нямало да си завземе териториите пак!??? Стига сте писали глупости по форумите! Много си противоречите със статиите. Нормално е Русия да помогне и на Сърбия, нормално е да помогне и на България, оставайки тук! Аман от пишман изследователи! И тоя Пе*****ст как обяснява помагането на Сърбия със Сан Стефанска България? Баси продажното к******е.

 

Мушмороци, някой ви подава ръка, вия я захапвате! Това сте вие, родоотстъпници! Да не казвам по-голяма дума. 

 

Абе банете го тоя, какви глупости пише! Един път го банете тоя родоотстъпник и предател! 

 

В щатите за подобно поведение дават над 170 години затвор. Пример - Джулиан Асандж.  Тук си затваряме очите за предателите!

И аз ти отговорих . Акцентирай на момента за войната "капитани срещу генерали" . Как най позорно "братушките" ни обезглавяват армията, хвърляйки ни на вълците и очаквайки единствено наш разгром / който за радост не се е случил, а точно обратното/

https://www.webcafe.bg/webcafe/obshtestvo/id_1001557000_Kogato_imahme_natsionalen_ideal

И които са  намали нищо против АКО турските войски се намесят също в този наш очакван  от руснаците, разгром.

Цитат

На 6 септември 1885 година е извършено Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Три дни по-късно княз Александър Батенберг е посрещнат с неописуем възторг в Пловдив. 
Освободителката на България Русия се разгневява не на шега на българите, а руският император Александър III се обръща към турския султан с настояване да въведе редовна османска армия и да възстанови статуквото. Облаците над България се сгъстяват и войната с Турция изглежда неизбежна. Княз Батенберг нарежда мобилизация.

https://faktor.bg/bg/articles/politika-na-vseki-kilometar-artur-fon-hun-kogato-edin-narod-ne-chaka-ruskite-spasiteli

https://www.168chasa.bg/article/5879607

Белким ти светне малко лампичката в изпраната от рашистка пропаганда, главичка :)

И да, националните предатели, прекланящи се пред чужди държави , и защитаващи антибългарска политика, трябва да се банват.

Такива като вас.

 

 

Редактирано от miro20 (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

Малко за размисъл :

«България е една и съща държава, в която живеят две различни нации. Две паралелни общества, които говорят на български, но не се разбират. Едните се подчиняват подсъзнателно на всичко руско и съветско, а другите се мъчим да бъдем българи. Това състояние е резултат не само от последните 60-70 годин, а от последното половин хилядолетие. То е породено от момента, когато България става някаква допълнителна, досадна пречка пред домогванията на Русия да завладее Цариград, Босфора и Дарданелите». 

https://faktor.bg/bg/articles/sled-3-mart-chakame-drug-den-da-ni-sbere-s-useshtane-che-sme-edin-narod-edna-darzhava-edno-badeshte

Spoiler

Ето доказателство: „На командира на Черноморския порт му е дадена заповед за приготовление на първо време на три военни парахода с боеви припаси за бомбардирване и заемане на гр. Варна. В случай на повтаряне на каквито и да било неприязнени действия от страна на българските незаконни власти по отношение нашите поданици или към тези лица, които са под наше покровителство, аз съм решен веднага да взема още по-строги мерки.
Най-покорно моля ваше превъзходителство да благоволи и съобщи на одеския временен генерал-губернатор за времето по ваше усмотрение кога да отправи във Варна нашите военни параходи, а тъй също да уведомите и мен.”
(Телеграма на руския външен министър Гирс до ген. Каулбарс, 27 септември 1886 г.)
И преди, и след Освобождението Русия безцеремонно се меси в живота на България, избива и отвлича мирни граждани, трови и коли политически и военни водачи, формира коалиции и насъсква балканските ни съседи срещу нас, купува министри, генерали, учени, кого ли не, за 

да наложи политическата си воля над „братска” България

От началото на XIX век до 1830 г. руски войски периодично разоряват Свищов, Русе и Силистра, убиват стотици българи и отвличат в робство хиляди. През 1810 г. Свищов е опожарен и отвъд Дунава са отвлечени стотици българи.
Преди две-три години кметът на града се хвалеше, че заедно с други „родолюбци” щял да вдигне още един паметник на руския император. Мемориал за избитите и отвлечени българи не бе предвиден. 
Апропо, през 1913 г. руският император награждава командира на румънския полк, който пръв форсира Дунава при Свищов и нахлува в България, разкъсана на три фронта срещу съюзниците-разбойници Сърбия и Гърция. Инициаторът и гарантът на антибългарската коалиция е Русия. Без нейната подкрепа нито Гърция, нито Сърбия биха се осмелили да се изправят срещу непобедените български войски. 
След толкова коварство, подлости и унижения какво остава на националните ни водачи, освен да възкликнат: „Не ви щем ни меда, ни жилото!” Тази фраза, изпълнена с горчиво отчаяние, не е патент на продажника-рублофил Драган Цанков. Тя е изречена от сръбски патриоти, които също сърбат попарата на „големия брат”.
Строителите на нова България, учили на Запад или в Русия, вдъхнали въздуха на свободата и увлечени от напредничавите идеи на Европейския свят, скоро след освобождението разбират колко агресивна, нагла и двулична е имперската прегръдка на „матушка” Рус. 
Русия измисля, прокарва и изправя на крака фалшивата македонска нация. Заради руската политика днешна България има почти двойно по-малка територия от Българската Екзархия, очертана върху султанската карта като Българска Автономия за Цариградската конференция през 1877 г., провалена от генерал Игнатиев.

Един от създателите на Търновската Конституция, юристът Татишчев, в прав текст чертае политическата стратегия на „освободителите” срещу млада България:
“...След като се убедим в предателството и измяната на българите, ние трябва да се отнасяме с тях като с врагове, без да се утешаваме с мнимите различия между настроението на народа и неговите водачи, тъй като в политиката всеки народ отговаря за своето правителство. Всичко, което Русия направи за България, трябва да бъде развалено. Целта на нашите усилия трябва да бъде не „целокупна” България, а подялбата даже на сегашното княжество между съседите му: румъни, сърби и гърци, с изключение на широката полоса по дължината на Черно море, която Русия може да поиска да остави за себе си...” 

При вестта за кланетата след Априлското въстание председателят на московското Славянско дружество Иван Аксаков възкликва: „Сега вече ще си вземем проливите!”. След Съединението същият „приятел” ще напише, че 

„всяко тържество на България е смърт за Русия”

 На този българомразец са неречени улици в столицата и в други градове.
Известно е вековното (поне от три века насам) разграничаване на Русия от Европа. Може да се приеме, че това разграничаване и противопоставяне започва от момента, в който Московското царство (бившето угрофинско Москвалско княжество, по-късно за три века улус на Златната монголо-татарска орда) завоюва съседните славянски и не само славянски земи в Източна Европа, а по-късно и цяла Северна Азия. Присвоявайки си името на Киевска Рус, в която са обединени днешните украински, белоруски и западноруски земи, от 1723 г. тази държава започва да се нарича Россия или Российская империя.

Във вековната омраза на официална Русия срещу България прозират елементите на параноя, предизвикана от духовното, интелектуално и морално превъзходство на малка България над гигантската държава-сатрап, станала затвор и палач за десетки малки народи. Защото от малка България изостанала Рус получава книги, духовни водачи и християнски светци. Българи занасят плуг и учат мужиците да орат безплодните северни земи. Дядо Благоев им създава първата социалдемократническа партия.
Завиждат ни още от XV век, когато Иван Грозни разорява втората България, изправила снага на мястото на днешен Казан. България, която с огън и меч принуждават да се нарича Татарска автономна република.
Онова, което не успява да стори руският царизъм, стократно по-жестоко извършва съветският болшевизъм, нахлул в страната ни през 1944 г. Всяка година през кървавия септември, когато част от националните предатели подсмърчат със сладки спомени за „социалистическата революция”, почтените ни сънародници коленичат пред паметта на стотиците хиляди свои близки, унищожени в комунистическата месомелачка. 

Предател в нужда се познава

Официозната историография е записала и цитира най-дребните подробности от подписването на договора: с какво бил облечен ген. Игнатиев, какво казали руските пълководци, как се държали представителите на великите сили и пр. Зад каканиженето на факти и фактчета остават в сянка съдбовните за народа ни задкулисни договори и договорки на руските имперски дипломати. Остават скрити намеренията на освободителите-завоеватели да останат по-дълго и ако е възможно – завинаги в коридорната държавичка, която най-сетне са решили да отцепят от Османската империя.

karta_bg.jpg

Още един урок: руска карта на “гръцкия проект” на Екатерина Велика, според който се възстановява Византия за сметка на българските земи.

Все още твърде малко българи знаят за Райхщадското споразумение, което вече няма как да бъде скрито от феновете на руската зависимост. Райхщадското споразумение от 26 юни/8 юли 1876 г. е тайно договаряне между Русия и Австро-Унгария, че ако бъде постигната победа срещу Турция, двете велики сили 

няма да допуснат създаването на голяма славянска държава

 на Балканите.
Будапещенската конвенция от 3/15 януари 1877 г. е дипломатическо и стратегическо споразумение между Русия и Австро-Унгария,  което потвърждава Райхщадското споразумение.

Ето и писмо на Васил Левски, което не може да бъде обявено за фалшификат:
„С факти имам да докажа, че с руски агенти съм имал да работя, без да знам, в 69-то [1869 г.], единия препоръчан от одеските българи, пък не излезе така. Уловихме няколко шартанлъци и хайде – отдето е дошъл. Кога стане нужда, ще го кажем с всичките му работи. Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме.
Брате Филипе, чакам на това писмо отговора Ви, че тогава ще се разберем как и какво ще работим.”
(Левски до Филип Тотю,18.04.1871 г.)
antim_parvi.jpg

Другият урок го е синтезирал Стефан Стамболов през 1894 г.: 
„Ний требва, ако искаме една далекогледна политика на нашето правителство - да намерим един път, който между турското робство и руското освобождение, води към едно свободно бъдеще“. 
И е платил с живота си това прозрение.
Сан-Стефанският договор би трябвало да бъде честван и уважаван, но не толкова надценяван.  Той е предварителен краткосрочен договор, който обявява за свободна твърде скромна част от целокупна България. Договорът би трябвало да бъде оценен по достойнство: чрез него след 482 години османско владичество възкръсва за свободен живот третата българска държава. 
Санстефанският договор задължава Княжество България да срине крепостите по северната ни граница: Никопол, Свищов, Русе, Търговище, Шумен, Варна. За да е по-лесно на Русия, ако отново реши да ни „освобождава”.
karta_bg1.jpg

Българската Екзархия (1870-1912), Българите в техните исторически, етнографски и политически граници, Берлин, 1917 г.

Съчувствам на лицата с български паспорти, които членуват в разни сдружения, носещи името на българомразеца Николай Игнатиев. Възможно е лично той да не е мразил България и българите, а просто да си е гледал работата и да е изпълнявал нарежданията от Петербург. Но документите говорят, че толкова много се е старал да навреди на българската кауза, че няма как да не го заподозрем в омраза срещу България.
По искане на Игнатиев българските църковни водачи са заточени в Диарбекир. Великият взир, който ги връща, е снет след интриги, изплетени от Игнатиев. Не случайно хитрият руски дипломат е наричан „вицесултан”.
В „Записките“ на ген. Н. Игнатиев истината е заявена директно: „За свой съюзник и приятел в Европа можем да смятаме само този, чиито главни интереси не противоречат на нашите, който може в даден случай да ни помогне съзнателно или даже неволно да се доближим до решаването на нашата историческа задача: завладяването на Проливите, установяване на присъствие в Цариград, освобождаване и обединяване на славяните под ръководството на Русия върху развалините на Турция и Австрия“.
Прочетете книгата на Янко Гочев „Убийството на Васил Левски – виновниците”, както и трилогията му „Руската империя срещу България”. В тях нещата са казани и доказани по най-категоричен начин.

След като се нормализират българо-руските отношения, след като падне от власт ОПГ (организираната престъпна група) на Вл. Путин би трябвало да развиваме равноправни, хармонични и дългосрочни отношения с Руската федерация или с онова, което ще остане от нея.

Сега отношенията ни с РФ представляват

улица с еднопосочно движение:

изгодите и активните действия са откъм Путиновата шайка, докато неравоправният търговски баланс, енергийната зависимост, наглата намеса във вътрешните ни работи, хибридните психологически, медийни, разузнавателни и пр. дейности не срещат адектватна съпротива у нас, като ерозират българската държавност и принадлежността ни към ЕС и НАТО.
Значителната агентура на ГРУ и на КГБ, заложена далеч преди 1990 г., постоянно бива активирана и използвана за антибългарски цели. Както неведнъж е ставало в миналото, крепостта бе предадена отвътре. 
Изядохме солта, отнесохме тоягите, платихме си жълтиците и след цялата тази Голгота руски „бизнесмени” и български агенти отново предлагат да строим АЕЦ „Белене”. Заедно. По братски. Като във фатмашката „мъдрост”: „Дотук било, каквото било. От утре – както си беше!” 

Повечето българи от моето поколение изнесоха на гърба си перверзията на т. нар. преход, който представлява посткомунистически полуетап в живота на страната ни, оцветен в кървовачервения цвят на комунистическата мимикрия, дикенсовия капитализъм, разбойническата приватизация, слави-трифоновата чалгаризация и т. н., и т. н. То преход ли бе, да го опишеш. 
Този перверзен, безмилостен, несвършващ посткомунизъм, наричан от андрей-райчевци „преход”, също дължим на „братския” СССР, на идеологическите и икономическите лаборатории на ГРУ и КГБ.

Уйлям Фокнър казва: „Миналото не си е отишло. И изобщо не е минало”. 
Не ме интересува квиченето на разни русоиди и тюфлеци от отдел „Пропаганда и агитация” на ЦК на БКП. Няма те да ми казват що да любя и за що да милея. Ботев ми го е казал преди 145 години.

За мен 24 май, 6 септември и 22 септември съдържат по-голям обединителен потенциал и рано или късно някоя от тези дати ще бъде избрана за официален национален празник. Няма по-български празник от Деня на светите първоапостоли Кирил и Методий. Няма по-българска песен от „Върви, народе възродени!”.
Може би за повечето българи 3 март все още е най-светлият празник. Десетилетната комунистическо-русофилска лоботомия няма как да не е повлияла върху „широките народни маси”. 
За мен, за мои приятели и съмишленици 3 март е ден с две лица. Сигурен съм, че в новата Конституция на България, при следващи правителства, където няма да се промъкнат наследници на червената номенклатура и руски агенти, ще бъде взето мъдрото решение друг ден да ни сбере „по начин най-благороден” с възрожденското усещане, че сме един народ, една вяра, един език, една държава, едно бъдеще.
Дай, Боже, да е по-скоро!

 

Редактирано от miro20 (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Това, уважаеми дами и господа, е задължително за гледане:

https://www.bnt.bg/bg/a/ot-san-stefano-do-berlinskiya-kongres

Ще разберете много за Сан-стефанския договор, за това как и защо се стига до руско-турската война от 1878 година, какви са били договорките преди тази война, до колко е виновен Бисмарк, защо в Сан-Стефанския договори член първи е свързана със съдбата на Сърбия, а чак член 6 разглежда съдбата на България, защо в Берлин, член първи е свързан с България и още много, много други неща.

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ех, тая глупава Русия, да стигне до Цариград и да не го завладее.:speak:

Ааа, да, сетих се, другите велики сили ѝ попречват, нали?Сега във въпроса се пита, тя(Русия) не е ли знаела преди да започне войната, че няма да ѝ позволят да го завладее или просто не това ѝ е била целта?Между-другото няколко години преди това Русия има много по-добра възможност да завладее Цариград, но не го прави!

преди 42 минути, A.com написа:

Това, уважаеми дами и господа, е задължително за гледане:

https://www.bnt.bg/bg/a/ot-san-stefano-do-berlinskiya-kongres

А, именно!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 5 часа, A.com написа:

Това, уважаеми дами и господа, е задължително за гледане:

https://www.bnt.bg/bg/a/ot-san-stefano-do-berlinskiya-kongres

мн добро предаване.

Най важното е че всъщност големите отдавна са се договорили в Райщадското споразумение  по което големите се договарят да няма силна и голяма държава на Балканите.

Интересен момент в предаването и тема за размисъл е...  кримския сценарий който се споменава като  основа за бъдещото ни претопяване към руската империя. Факта че сме имали дори обща граница в Северна Добруджа, го прави напълно реалистичен.

 

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 6 часа, A.com написа:

Това, уважаеми дами и господа, е задължително за гледане:

https://www.bnt.bg/bg/a/ot-san-stefano-do-berlinskiya-kongres

...

Хубав обзор... С много хубаво послание, че договорите са такива каквито са и не се оценяват хубави ли са или лоши, справедливи или не... И че всичко извън решенията и действителностите създадени от тези договори са спекулаци и плач за нероден Петчко...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, miro20 написа:

...

Интересен момент в предаването и тема за размисъл е...  кримския сценарий който се споменава като  основа за бъдещото ни претопяване към руската империя. Факта че сме имали дори обща граница в Северна Добруджа, го прави напълно реалистичен.

Отново спекулации...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 14 часа, darkterminal написа:

Отново спекулации...

Нали ? Кажи го за реализираните "спекуалции " в лицето на Крим. Дето до Екатерина Велика не е имало ни един руски крак там .

Ама сега всеки там се тупа  в гърдите "Крим е руски" .

:) 

 

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 6 часа, miro20 написа:

Нали ? Кажи го за реализираните "спекуалции " в лицето на Крим. Дето до Екатерина Велика не е имало ни един руски крак там .

Ама сега всеки там се тупа  в гърдите "Крим е руски" .

:) 

 

 

Бе ти нали бе само против Путин :) Разкри се отдавна, че си просто платен американски трол на Обама. Вече на демократите.   Не ми се иска да постаавям всички американци под един знаменател, щото не са. И тролове като теб няма да променят мнението ми. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 часа, Кико написа:

Бе ти нали бе само против Путин :) Разкри се отдавна, че си просто платен американски трол на Обама. Вече на демократите.   Не ми се иска да постаавям всички американци под един знаменател, щото не са. И тролове като теб няма да променят мнението ми. 

Аз не се интересувам от мнението ти , изпрано от пропаганда и лъжи , а от история.

До анексирането /позната думичка нали/  от Екатерина Велика, никой дори не брои руснаци там, защото такива НЯМА.

  • Цитат

     

    • 1760-е-70-е годы — 454 700 человек (92,6 % крымских татар, 4 % армян, 3,1 % греков, 0,3 % крымчаков и караимов)[источник не указан 52 дня]

    Посетивший Крым в XVIII веке Иоганн Тунманн отмечал:

    « После татар в Крыму наиболее многочисленны армяне[89] »

    В 1778 году Александр Суворов по указанию князя Потёмкина, в то время занимавшего пост наместника (генерал-губернатора) Новороссийской, Азовской, Астраханской и Саратовской губерний, содействовал переходу в российское подданство и переселению христианского населения Крыма (армян, греков, волохов, грузин) на новые земли побережья Азовского моря и устья Дона. С одной стороны, это было вызвано необходимостью ускоренного заселения плодородных земель Северного Причерноморья (в первую очередь земель ликвидированной Запорожской сечи, опустевших в связи с уходом части запорожских казаков за Дунай и выселением остальных на Кубань). С другой стороны, вывод из Крыма армян и греков имел целью экономическое ослабление Крымского ханства и усиление его зависимости от России. С мая по сентябрь 1778 года из Крыма в Приазовье и в Новороссию были переселены 31 тыс. человек[90][91][92].

    • 1795 год — 156 400 человек (87,6 % крымских татар, 4,3 % русских, 1,9 % греков, 1,7 % цыган, 1,5 % караимов, 1,3 % украинцев, 0,8 % евреев, 0,6 % армян, 0,1 % немцев, 0,1 % болгар)[источник не указан 52 дня]
    • 1816 год — 212 600 человек (85,9 % крымских татар, 4,8 % русских, 3,7 % украинцев, 1,4 % караимов, 1,3 % армян, 0,9 % евреев, 0,8 % греков, 0,7 % немцев, 0,4 % болгар)
    • 1835 год — 279 400 человек (83,5 % крымских татар, 4,4 % русских, 3,1 % украинцев, 2,4 % цыган, 2 % греков, 1,5 % армян, 1,1 % караимов, 0,9 % евреев, 0,7 % немцев, 0,4 % болгар)
    • 1850 год — 343 500 человек (77,8 % крымских татар, 7 % украинцев, 6,6 % русских, 2 % греков, 1,9 % цыган, 1,3 % караимов, 1 % армян, 1 % немцев, 0,9 % евреев, 0,5 % болгар)
    • 1858 год — 331 300 человек (73 % крымских татар, 12,6 % русских, 4 % украинцев, 2,4 % греков, 2 % цыган, 1,8 % евреев, 1,5 % немцев, 1,3 % армян, 0,8 % караимов, 0,6 % болгар)
    • 1864 год — 198 700 человек (50,3 % крымских татар, 28,5 % русских и украинцев, 6,5 % греков, 5,3 % евреев, 2,9 % армян, 2,7 % немцев, 1,7 % караимов, 1,6 % болгар)

     

    Именно след анексирането започва експанизията по преселването и заселването

И още : https://ru.wikipedia.org/wiki/Присоединение_Крыма_к_Российской_империи

И колко познато звучи манифеста на Екатерина .... :

Цитат

ИЗ МАНИФЕСТА ЕКАТЕРИНЫ II ОТ 8 АПРЕЛЯ 1783 ГОДА …В таковых обстоятельствах принуждены МЫ были, для сохранения целости здания НАМИ воздвигнутого, одного из лучших от войны приобретения, принять благонамеренных татар в НАШЕ покровительство, доставить им свободу, избрать себе на место Сагиб-Гирея другого законного Хана, и установить его правление; для сего нужно было привесть военные силы НАШИ в движение, отрядить из них в самое суровое время энный корпус в Крым, содержать его там долго, и наконец действовать противу мятежников силою оружия; от чего едва не возгорелась с Портой Оттоманской новая война, как то у всех в свежей памяти. (Источник информации - портал История.РФ, https://histrf.ru/lenta-vremeni/event/view/prisoiedinieniie-k-rossii-kryma)

Сякаш слушам другаря ви Путлер, който "бил принуден, за съхранение на целостта и за защита на свободата на населението ... да въведе военни сили...  против метежа.... "  :) 

Нали ? :) 

 

И да, хамериканците са виновни, Сорос, бла бла... Между другото ,  Обама вече не е президент, ако не знаеш :) 

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...