Премини към съдържанието
_ramus_

Колективна идентичност и зависимост от "другите".

Препоръчан отговор


"...Груповата идентичност на всяко човешко същество е безспорен социалнопсихологически феномен.
В един текст на тази тема френският учен от български произход Цветан Тодоров пише, че "...самото наличие на копнеж и мечта да се освободим от всякаква колективна идентичност е налична, само защото никога не може да се осъществи. Но и ясно говори за наличието на "зависимост" към същото"...

И още: "Колективната зависимост, може да се изрече условно чрез следната фразеологична формула:
-----

Аз имам нужда да чувствам, че съществувам, но сам по себе си не съм в състояние да получа това. Погледът, отношението, действията на "другите" трябва да ме уверяват в моето съществуване. И непрекъснато ще търся утвърждаването на своето битие в принадлежността към някаква група, дори тази група или образите на "другите", да са напълно въображаеми."
-----
Но дори и такава "група" да е въображаема, да я няма в реалността, ако се съберем няколко такива като мен, ние вече формираме такава "група", защото дори самата потребност вече е фактор за отражението ни едни спрямо други...

Дори такава "група" да я няма никъде в реалната ми действителност, аз мога да я изградя в своята идеална вътрешна сфера и да "живея" сред нея, тя да ми дава силата си да се виждам през "останалите", които аз оживявам, които са моите проекции за липсващото ми вътрешно усещане за самия себе си, за това - кой съм, за това "кое е света"...

...В този смисъл личност, в която са налице всички форми на колективна идентификация, дава и началото на колективна зависимост в своето съществуване..."

 

--------------

 

Човешките същества са социални и колективния им живот е основата на техния собствен. Съвсем естествено, социалните отношения в тяхната динамика на всички равнища, да оказват влияние на всяко човешко същество, което участва в тях.

Всяко човешко същество се ражда сред "другите". То е предразположено генетично и видово, да приеме от тях техния колективен опит чрез който това да спомогне за неговото оцеляване. Натрупването на видов опит и влиянието на същото за видовото оцеляване. Това определя и всеки пореден представител на вида, да приеме и на свой ред да репликира опита на вида, преминал през него самия, по начина по който индивида го е отразил, усвоил, валидирал...

 

Погледнато в по-широк план, социокултурното влияние е основното върху всеки индивид. Въпроса е, че само по себе си, то формира вече "среда" сред която всеки индивид прекарва живота си и строи битието си. В този смисъл социума вместо да задава основните положения за справяне и адаптация към обективна среда и контекст, самия социум започва да я замества. Във времената на изместването на човешките същества към градските условия, в допълнение с нарастването на информационната наситеност на битието, предпоставят човешките същества да изместват самата си идея за "СРЕДА" сред която живеят. По този начин тяхната "среда" става самия социум или групи сред които протича битието им. Ролята на оцеляването в "среда" вече се измества и трансформира в "нужда от отношения", одобрение, отражение на "другите'. Наличието на "опасност" вече се измества в нуждата на "друг" да има нещо, което ми "принадлежи", което искам, в което виждам че ми е потребно за да съществувам. В този смисъл "опасност" вече започва да идва от "другите" в едно с това че същите-други, са и основата на собствения живот на индивида.

 

В допълнение ще кажа че изредените "причини" нямат никаква абсолютна стойност. Защото е просто наблюдението, че и в миналото "селския" начин на живот, също изобилства с мощно влияние на груповия фактор върху всяко човешко същество. Но разликата е в това, че по принцип, колективното битие спомага за оцеляване на самия индивид сред движенията и промените на една обща за индивида и за колектива среда. Докато сега, докато в сегашно време отделянето на човека и независимостта му от обективните промени на средата, го изваждат от неговата естествена осъзната връзка с нея. И ролята на същата "среда" се заменя със социалните процеси и пренасянето на РЕАЛА за оцеляване  вече вътре сред самия социум.

 

Написаното тук е част от общ преглед на сериозни наблюдения и обобщения и изводи на начините по които всяко човешко същество образува своята зависимост от груповите процеси. Като разбира се това е нещо естествено. Но промените на отношенията индивид-социо и измененията на контекста отвън и същността отвътре, променя цялата им динамика насоченост и значение.

(продължава)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Интересен и много показатгелен  експеримент с група плъхове и как си разпределят социалните "роли"

 

35349789_461763327578175_421935920282232

 

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.