Премини към съдържанието
_ramus_

Колективна идентичност и зависимост от "другите".

Препоръчан отговор


"...Груповата идентичност на всяко човешко същество е безспорен социалнопсихологически феномен.
В един текст на тази тема френският учен от български произход Цветан Тодоров пише, че "...самото наличие на копнеж и мечта да се освободим от всякаква колективна идентичност е налична, само защото никога не може да се осъществи. Но и ясно говори за наличието на "зависимост" към същото"...

И още: "Колективната зависимост, може да се изрече условно чрез следната фразеологична формула:
-----

Аз имам нужда да чувствам, че съществувам, но сам по себе си не съм в състояние да получа това. Погледът, отношението, действията на "другите" трябва да ме уверяват в моето съществуване. И непрекъснато ще търся утвърждаването на своето битие в принадлежността към някаква група, дори тази група или образите на "другите", да са напълно въображаеми."
-----
Но дори и такава "група" да е въображаема, да я няма в реалността, ако се съберем няколко такива като мен, ние вече формираме такава "група", защото дори самата потребност вече е фактор за отражението ни едни спрямо други...

Дори такава "група" да я няма никъде в реалната ми действителност, аз мога да я изградя в своята идеална вътрешна сфера и да "живея" сред нея, тя да ми дава силата си да се виждам през "останалите", които аз оживявам, които са моите проекции за липсващото ми вътрешно усещане за самия себе си, за това - кой съм, за това "кое е света"...

...В този смисъл личност, в която са налице всички форми на колективна идентификация, дава и началото на колективна зависимост в своето съществуване..."

 

--------------

 

Човешките същества са социални и колективния им живот е основата на техния собствен. Съвсем естествено, социалните отношения в тяхната динамика на всички равнища, да оказват влияние на всяко човешко същество, което участва в тях.

Всяко човешко същество се ражда сред "другите". То е предразположено генетично и видово, да приеме от тях техния колективен опит чрез който това да спомогне за неговото оцеляване. Натрупването на видов опит и влиянието на същото за видовото оцеляване. Това определя и всеки пореден представител на вида, да приеме и на свой ред да репликира опита на вида, преминал през него самия, по начина по който индивида го е отразил, усвоил, валидирал...

 

Погледнато в по-широк план, социокултурното влияние е основното върху всеки индивид. Въпроса е, че само по себе си, то формира вече "среда" сред която всеки индивид прекарва живота си и строи битието си. В този смисъл социума вместо да задава основните положения за справяне и адаптация към обективна среда и контекст, самия социум започва да я замества. Във времената на изместването на човешките същества към градските условия, в допълнение с нарастването на информационната наситеност на битието, предпоставят човешките същества да изместват самата си идея за "СРЕДА" сред която живеят. По този начин тяхната "среда" става самия социум или групи сред които протича битието им. Ролята на оцеляването в "среда" вече се измества и трансформира в "нужда от отношения", одобрение, отражение на "другите'. Наличието на "опасност" вече се измества в нуждата на "друг" да има нещо, което ми "принадлежи", което искам, в което виждам че ми е потребно за да съществувам. В този смисъл "опасност" вече започва да идва от "другите" в едно с това че същите-други, са и основата на собствения живот на индивида.

 

В допълнение ще кажа че изредените "причини" нямат никаква абсолютна стойност. Защото е просто наблюдението, че и в миналото "селския" начин на живот, също изобилства с мощно влияние на груповия фактор върху всяко човешко същество. Но разликата е в това, че по принцип, колективното битие спомага за оцеляване на самия индивид сред движенията и промените на една обща за индивида и за колектива среда. Докато сега, докато в сегашно време отделянето на човека и независимостта му от обективните промени на средата, го изваждат от неговата естествена осъзната връзка с нея. И ролята на същата "среда" се заменя със социалните процеси и пренасянето на РЕАЛА за оцеляване  вече вътре сред самия социум.

 

Написаното тук е част от общ преглед на сериозни наблюдения и обобщения и изводи на начините по които всяко човешко същество образува своята зависимост от груповите процеси. Като разбира се това е нещо естествено. Но промените на отношенията индивид-социо и измененията на контекста отвън и същността отвътре, променя цялата им динамика насоченост и значение.

(продължава)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Интересен и много показатгелен  експеримент с група плъхове и как си разпределят социалните "роли"

 

35349789_461763327578175_421935920282232

 

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 27.05.2015 г. в 9:41, _ramus_ написа:

Аз имам нужда да чувствам, че съществувам, но сам по себе си не съм в състояние да получа това. Погледът, отношението, действията на "другите" трябва да ме уверяват в моето съществуване. И непрекъснато ще търся утвърждаването на своето битие в принадлежността към някаква група, дори тази група или образите на "другите", да са напълно въображаеми."

Благодаря, това е чудесна дефиниция какво не е наред на тази планета... 

 

на 27.05.2015 г. в 9:41, _ramus_ написа:

самото наличие на копнеж и мечта да се освободим от всякаква колективна идентичност е налична, само защото никога не може да се осъществи

Това е абсурдна мисъл, която просто звучи... интересно, драматично. Но не и логично... Зависимостта от колективната среда е единствено форма на еволюцията ни. Хомо - сапиенс е примат, и приматите са характерни със силни социални връзки. Други видове са далеч по-индивидуални и независими. Естествено, все пак такова ни е генетичното наследство, но гените се менят и адаптират, не са константа. Освен това, ако говорим наистина философкси, "другите" наистина са просто образи, или "феномен" в умът ни. Ние сме прекалено свикнали умът ни да прави асоциации между неговите вътрешни идеи, и външни репрезентации. Това има еволюционна полза, тъй като създава концепции като семейство, държава, любов, отговорност и т.н. Но изграждането на този пренос е вторичен процес. Това е което много не схващат. Тези неща трябва вече да ги има в ума, за да могат те да намерят външна асоциация.

Разчитането на това да се появи такава външна асоциация, е една от големите драми на човечеството, защото то се захваща за нея и когато не се получи - страда. Страда и когато просто се опитва да я реализира, без да осъзнава, че тя сама по себе си не значи нищо. Тя е правят да значи нещо. Човекът е същество което като че ли тотално е забравило че то чувства, то съществува,  наистина само по себе си, и необходимостта му от това да търси постоянно външни асоциации,  води до едно съществуване което може да се нарече единствено заболяване...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, interim написа:

....какво не е наред на тази планета... 

Всичко си е наред когато отпред се слага " Аз Искам ! " вместо " Трябва и Може " .

Идеалното му се разкъсват връзките с материалното и му се присаждат обратни връзки , най-често измислени подменящи това което не се знае . Получава се религия....:nono:

.....Ама то не е от днес и вчера ! Ами е от как хора ходят по земята....:)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

.......Следва : От както човек ходи по Земята , нещо не е наред на тази планета ! Вярно с оригинала !images?q=tbn:ANd9GcQFpVu4Qptev1D246l-kIS :lol6:


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 часа, interim написа:

Хомо - сапиенс е примат, и приматите са характерни със силни социални връзки.

Твърде е спорен въпроса доколко ХОМО е "сапиенс".

преди 2 часа, interim написа:

Други видове са далеч по-индивидуални и независими.

това не е вярно твърдение. Слоновете, делфините... - само на "прима виста". СОЦИОТО е само една от стратегиите за оцеляване на вида. Тя има своята роля, функция, значение и смисъл. Но оттатък периметъра на тия, същите се превръщат в ограничения. 

Както и по отношение към горното - вълците са глутница в която са налични силни социални връзки, но това не пречи да са налични и "единаци". По същият начин - налични са и самоотделящи се от стадото, маймуни... с различно поведение от предпоставеното в групата...

въобще - в опитите си за размисли постулирате доста... свободно и малко хаотично. И е трудно да се нарекат размисли - защото в тях има няколко на брой опорни основни мотива на което е подчинено всичко останало, като ролята на последното е само да конструира псевдологична среда сред която основните предпоставки да изглеждат валидирани интелектуално и смислово. Но не са - дори се получават и несъответствия... вместо да консонират.

преди 2 часа, interim написа:

Зависимостта от колективната среда е единствено форма на еволюцията ни. Хомо - сапиенс е примат, и приматите са характерни със силни социални връзки.

Ето пример за несъответствие - при прагматичен и понятиен анализ възникват несъвместимости. Интересно - дори ако се вгледате внимателно, дали ще ги забележите, при положение че почти ви го "показвам"...

преди 2 часа, interim написа:

това е чудесна дефиниция какво не е наред на тази планета... 

Въобще не дефинирам с тия си думи, каквото и да било. Те са само част от общата изразна "картина" съставена условно за конкретната цел и насока на изказа ми.

Тръгвате от предпоставки за "някакъв изначален проблем, идващ от някакви несходства..." (ако условно приема аналитичния синтез от думичките ви). Това издава основните ви ментални нагласи и отношение. Несъответствието идва дори от несъвместимостта между идеята "че нещо е сбъркано" и това че "всичко е отражателни сигнали в самото съзнание" (с което като цяло съм съгласен, а и е изразено в горните ми думи).

Така, че - това което визирате като "сбърканото", според вас - в чия глава изглежда "такова"? А извън нея... - възможно ли е "нещо да изглежда"... "някак си"...?

Синтезно обобщено от мен, колкото и да е условно, насред тази конкретика: На "тази планета" всичко си й е наред. Както е "наред" и сред света на човешките същества. :)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 8 часа, _ramus_ написа:

Твърде е спорен въпроса доколко ХОМО е "сапиенс".

Така го е нарекла научната общност. Виждам, че имате проблем с нея, но няма нужда да отнасяте проблемите си към мен...

преди 8 часа, _ramus_ написа:

това не е вярно твърдение.

Тогава предполагам ще имате проблеми и с подобни статии, където вашият ограничен пример дори може да намерите (явно излязъл от приказките които мама чете) , Като искате прима виста, ей една...

https://en.wikipedia.org/wiki/Solitary_animal

https://en.wikipedia.org/wiki/Sociality

https://www.thedodo.com/21-animals-being-single-awesom-988668711.html

 

преди 8 часа, _ramus_ написа:

въобще - в опитите си за размисли постулирате доста... свободно и малко хаотично. 

Пак ще ви благодаря, чудесно описание за вашето собствено изказване...

 

преди 9 часа, by_chechi написа:

Идеалното му се разкъсват връзките с материалното и му се присаждат обратни връзки , най-често измислени подменящи това което не се знае . Получава се религия....

Напротив, това за което говоря се нарича метафизика и е официален раздел във Философията като се започне от Платон, през Кант и Шопенхауер. Някой от вас да е присъствал в училище - сенките и пещерата, нещо? Имена, за които каквото и да мислите, стоят далеч по високо от вашите... Въпросът как идеалното се отнася към "реалното" е доказано от тях и поне за Платон и Шопенхауер знаем че не са религиозни по никакъв начин. Кант - вероятно е, поне в някакъв смисъл, но това не го прави по-малък като философ. Лакант е друг нерелигиозен голям френски психоаналитик, който преразглежда и поправя много от проблемите на прекалено големият "реалист" Фройд, чрез разбиране на "идеалната" природа на нещата, тъй като те са функция на мисленето ни.  А аз определено не съм религиозен... Човек който не може да осъзнае, че мисленето му стои в центъра на възприятието, а не е обратното... поне няма място във форум Психология или Философия...

Изобщо виждам, че като в повечето форуми, имената на разделите са безсмислени, и ви служат само за седянка, да се наслждавате на собствената си "гениалност". Написах коментарът си за този който може да разбере. Ако не можете, не се чувствайте задължени да ми "обяснявате". Аз от свободни приказки и лични мнения не разбирам. Прочетете малко биология, малко философия, малко психология, тогава може и да намерим за какво да говорим... Иначе за вълци, слончета, делфинчета... говорете си с мама, да ви каже - браво, много сте уми... Айде, със здраве...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Браво на момчето ! Чувал е за метафизика , Платон , Кант , Шопенхауер...... оууу , и Фройд даже ! :lol6:

Само дето не е разбрал , че възприятието е средство за мислене и като такова си няма никакъв собствен център на мислене........:nono:

Иначе можем с пълно право да заявим : " Трудовакът е в центъра на количката с пясък......" . А бе , в определени случаи е възможно и даже мисли на припек..... ! :lol6:

(.. да осъзнае, че мисленето му стои в центъра на възприятието....(копи)).:lol6:

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 7 часа, interim написа:

го е нарекла научната общност.

Скица! :)

И...? - това ли беше аргумента? Вие сте говорител на "научната общност" ли, или се явявате образ на неин рупор,... или пък "защитник".

опитите да прокарате че водите някакви размисли, не ги прави такива, след като всички тях се основават на колективния конвенс. Всичко в думичките ви са заемки и изглежда вярвате че колкото са ви конформирани схващанията с тия на социалните такива, значи няма как да не са верни. Но схващанията на социума са голям обхват, някой - не толкова популярни, докато други - масово тиражирани. Вие сте си подбрали определена схемичка от всички тях, да ги докарате да се осъвместяват някакси, но дори така имате още доста работа... Посочих ви два примера, в собствените ви думи - съвсем нагледно... Ако напирате че "сте разумен" - защо не ги забележите сам, или ще приканите "научната общност" да ви ги забележи.

Опита ви да ме замеряте с цитати и линкове са пример за нищета. И претенциите, че можете да мислите се компрометират, защото какви са тия 'мисли' след като са копие, заемки и реплики на готовите социални такива.

Всеки може да цитира, да чете, да научава и усвоява прочетено. Това го могат и машините чрез разработвания ИИ и с тях същото става далеч по-бързо, лесно и добре. В този смисъл - интелекта и разума са две твърде различни неща и величаенето на едното, не приближава с нищо до другото.

Доколко и дали някой се е разбрал с други "че е разумен" далеч не го прави такъв. За пример можете да вземете дори и себе си - вие настоявате ли че сте разумен? И ако да - на какво основание? Ето - това е чудесна възможност да изведете аргументи за това как, защо и според кое го е нарекла "научната общност". :)

преди 7 часа, interim написа:

А аз определено не съм религиозен...

Вие се възприемате като нерелигиозен, но всъщност сте вярващ. Не в бог, но за да си вярващ обектът на вярване може да е всякакъв.

Вие наясно ли сте след като пледирате толкова категорично че "мисленето ви стои в центъра на възприятието" какво точно наричате "мислене"... Или - защо въобще да става на въпрос, след като самият вие сте го заучили от "научната общност" и от учебници и линкове... Но вашата собствена роля в цялото това, каква е. Щото така - демонстрация на знаене - това е навсякъде и търсенето къде можете да се пъчите с това е малко... наивно.

Книжното знаене не ви прави МИСЛЕЩ. А още по-малко - РАЗУМЕН. И през написаното от себе си дотук нямате дори основни аргументи да се самонаречете САПИЕНС. Нито дори да пледирате за МИСЛЕНЕ. Папагалстването го могат и папагалите.

И, за да завърша - чудесен пример изнесохте сам чрез себе си, относно заглавието и казусите на самата тема. И да исках нямаше как да се сетя за 'по-добър'. Типична проява на колективна идентичност и ролята на социото за формиране на личния идент... И колко същия да е "личен", какво пък да говорим за "индивидуален". Щото за последните се иска кураж и повечко зор, а не да се чете, заема и повтаря... И после - да се пишат небивалици чрез ник, който ви заявява като индивид... Щото в това не е налично каквото и да е индивидуално, а претенциите ви са за точно обратното.

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.