Премини към съдържанието

Препоръчан отговор


Момичето което беше бяло,
обичаше да пръска светлина,
бе мидичка в морето оживяла,
търкулната от пясъчна вълна.
 
Прозрачна бе,
смутено безпокойство,
притихнал стих със име на луна,
проправена пътечка от вълшебства,
светулка омагьосала нощта.
 
Момичето което беше бяло,
докосваше незнайни светове,
а всъщност беше закопняло,
за топли мъжки рамене.

post-359623-0-19669200-1433337791_thumb.

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.