Всичко за NBA!

3 септември 201510 г.

История

Националната баскетболна асоциация, за кратко НБА (на английски:National Basketball Association, за кратко NBA) е най-престижната световна мъжка професионална баскетболна лига и една от четирите основни професионални спортни лиги на Северна Америка. Създадена е на 6 юни, 1946 г. в Ню Йорк под името Американска баскетболна асоциация (АБА). Получава новото си име през есента на 1949 след обединението с Националната Баскетболна Лига.

Редовен сезон

След лятната почивка отборите се събират отново през Октомври за подготвителни лагери. Основната им цел е да се оценят някои новаци, да се видят силните и слаби страни на отбора, да се подготви за предстоящия сезон. Задължително е за сезона да се изберат само дузина състезатели, които ще бъдат в списъка на отбора. Допускат се и трима души в допълнителен списък, евентуални резерви. Същинският сезон обикновено започва в първата седмица на Ноември, но е предшестван от приятелски мачове. В редовния сезон всеки отбор изиграва по около 82 срещи, разделени поравно между гостувания и домакинства. Отборите от собствената дивизия се срещат 4 пъти, отборите от същата конференция, но от различни дивизии - 3 или 4 пъти, отборите от другата конференция - само 2 пъти. Ето защо, отборът може да има по-лесен или по-труден списък с мачове, в зависимост от дивизията и конференцията си. Вече НБА е единственото отборно състезание в Северна Америка, където отборите играят всеки с всеки - по една домакинска среща на сезон с всеки отбор минимум. През Февруари се прави пауза, за да се проведе Мачът на звездите. Феновете от Щатите, Канада и по интернет гласуват за най-добрите играчи на различните постове в двете конференции. Избират се 14-те играчи с най-голям рейтинг и се провежда мач Изток срещу Запад (Източна конференция срещу Западна конференция). Излъчва се най-добър играч на мача - MVP. Други интересни конкурси, които съпътстват мача на звездите са избирането на най-добър новак (rookie), състезание за най-добри умения (дрибъл, стрелба и подаване), за най-добър стрелец от линията за 3 точки. Тези конкурси всяка година носят различни имена, заради различните си спонсори. Малко след мача на звездите идва и последният ден за трансфер на играчи. Краят на редовния сезон е около 20-ти Април. Тогава идва време за много индивидуални награди - отново новак на годината, най-полезен играч, най-добър защитник, най-развиващ се играч, най-добър треньор. По това време се избират и 3 отбора от най-добрите играчи на отделните постове от цялата лига.

Плейофи

В края на април започват плейофите, като продължение на редовния сезон. За тази част от шампионата се класират по 8 отбора от всяка конференция. Във всяка от двете конференции става класиране на осемте отбора по брой победи. По-предното класиране, което имат победителите в дивизиите, носи преимущество. Така се оформят два потока от по 8 отбора. Те продължават да играят помежду си, като двете конференции ще се срещнат чак на финала. В двете конференции се провежда първият кръг на плейофите (четвъртфинали на конференциите). Първият среща последния и т.н. Мачовете се играят до четири победи. Т.е. най-много може да са 7 мача за двойка отбори. Осмината победители достигат да втория кръг на плейофите, т.нар. полуфинали на конференцията. Там се сблъскват победителите от сблъсъците между 1-8 и 4-5 от една страна, и 2-7 и 3-6 от друга. Последният трети кръг (финал на конференцията) определя кой отбор ще отиде на финала на НБА, който определя шампиона.

Отбори

Бостън Селтикс

Конференция: Източна
Дивизия: атлантичекса
Основан: 1946
Зала: TD Garden
Град: Бостън, Масачузетс
Шампион: 17 (1957, 1959, 1960, 1961, 1962, 1963, 1964, 1965, 1966, 1968, 1969, 1974, 1976, 1981, 1984, 1986, 2008

Бруклин Нетс

Конференция: Източна
Дивизия: атлантическа
Основан: 1967
Зала: Prudential Center
Град: Ню Арк, Ню Джърси
Шампион: 0

Ню Йорк Никс

Конференция: Източна
Дивизия: атлантическа
Основан: 1946
Зала: Madison Square Garden
Град: Манхатан, Ню Йорк
Шампион: 2 ( 1970, 1973 )

Филаделфия 76

Конференция: Източна
Дивизия: атлантическа
Основан: 1939
Зала: Wachovia Center
Град: Филаделфия, Пенсилвания
Шампион: 3 (1954–55, 1966–67, 1982–83)

Торонто Раптърс

Конференция: Източна
Дивизия: атлантическа
Основан: 1995
Зала: Air Canada Centre
Град: Торонто, Онтарио, Канада
Шампион: 0

Чикаго Булс

Конференция: Източна
Дивизия: централна
Основан: 1966
Зала: United Center
Град: Чикаго, Илинойс
Шампион: 6 (1991, 1992, 1993, 1996, 1997, 1998)

Кливлънд Кевълиърс

Конференция: Източна
Дивизия: централна
Основан: 1970
Зала: Quicken Loans Arena
Град: Кливлънд, Охайо
Шампион: 0

Детройт Пистънс

Конференция: Източна
Дивизия: централна
Основан: 1941
Зала: The Palace of Auburn Hills
Град: Атланта, Джорджия
Шампион: 3 (1989, 1990, 2004)

Индиана Пейсърс

Конференция: Източна
Дивизия: централна
Основан: 1946
Зала: Conseco Fieldhouse
Град: Идианаполис, Индиана
Шампион: 0

Милуоки Бъкс

Конференция: Източна
Дивизия: централна
Основан: 1968
Зала: Bradley Center
Град: Милуоки, Уисконсин
Шампион: 1 (1971)

Атланта Хоукс

Конференция: Източна
Дивизия: югоизточна
Основан: 1946
Зала: Филипс Арина
Град: Атланта, Джорджия
Шампион: 1 път (1958)

Шарлът Бобкетс

Конференция: Източна
Дивизия: югоизточна
Основан: 2004
Зала: Time Warner Cable Arena
Град: Шарлът, Северна Каролина
Шампион: 0

Маями Хийт

Конференция: Източна
Дивизия: югоизточна
Основан: 1989
Зала: American Airlines Arena
Град: Маями, Флорида
Шампион: 1 (2006)

Орландо Междик

Конференция: Източна
Дивизия: югоизточна
Основан: 1989
Зала: Филипс Арина
Град: Орландо, Флорида
Шампион: 0

Вашингтон Уизърдс

Конференция: Източна
Дивизия: югоизточна
Основан: 1961
Зала: Verizon Center
Град: Вашингтон
Шампион: 1 (1978)

Денвър Нъгетс

Конференция: Западна
Дивизия: северозападна
Основан: 1967
Зала: Pepsi Center
Град: Денвър, Колорадо
Шампион: 0

Минесота Тимъруулвс

Конференция: Западна
Дивизия: северозападна
Основан: 1989
Зала: Target Center
Град: Минеаполис, Минесота
Шампион: 0

Оклахома Сити

Конференция: Западна
Дивизия: северозападна
Основан: 2008
Зала: Ford Center
Град: Оклахома, Оклахома
Шампион: 0

Портланд ТрейлБлейзърс

Конференция: Западна
Дивизия: северозападна
Основан: 1970
Зала: Rose Garden
Град: Портланд, Орегон
Шампион: 0

Юта Джаз

Конференция: Западна
Дивизия: северозапдна
Основан: 1974
Зала: EnergySolutions Arena
Град: Солт Лейк Сити, Юта
Шампион: 0

Голдън Стейт Уориърс

Конференция: Западна
Дивизия: тихоокеанска
Основан: 1946
Зала: Oracle Arena
Град: Оукланд, Калифорния
Шампион: 2 (1956, 1975)

Лос Анджелис Клипърс

Конференция: Западна
Дивизия: тихоокеанска
Основан: 1970
Зала: Staples Center
Град: Лос Анджелис, Калифорния
Шампион: 0

Лос Анджелис Лейкърс

Конференция: Западна
Дивизия: тихоокеанска
Основан: 1946
Зала: Staples Center
Град: Лос Анджелис, Калифорния
Шампион: 15 (1949, 1950, 1952, 1953, 1954, 1972, 1980, 1982, 1985, 1987, 1988, 2000, 2001, 2002, 2009, 2010)

Финикс Сънс

Конференция: Западна
Дивизия: тихоокеанска
Основан: 1968
Зала: US Airways Center
Град: Финикс, Аризона
Шампион: 0

Сакраменто Кингс

Конференция: Западна
Дивизия: тихоокеанска
Основан: 1945
Зала: ARCO Arena
Град: Сакраменто, Калифорния
Шампион: 1 ( 1951 )

Далас Маверикс

Конференция: Западна
Дивизия: югозападна
Основан: 1980
Зала: American Airlines Center
Град: Далас, Тексас
Шампион: 1

Хюстън Рокетс

Конференция: Западна
Дивизия: югозападна
Основан: 1967
Зала: Toyota Center
Град: Хюстън, Тексас
Шампион: 2 ( 1994, 1995)

Мемфис Гризлис

Конференция: Западна
Дивизия: югозападна
Основан: 1995
Зала: FedExForum
Град: Мемфис, Тенеси
Шампион: 0

Ню Орлиънс Хорнетс

Конференция: Западна
Дивизия: югозападна
Основан: 1988
Зала: New Orleans Arena
Град: Ню Орлиънс, Луизиана
Шампион:

Сан Антонио Спърс

Конференция: Западна
Дивизия: югозападна
Основан: 1967
Зала: AT&T Center
Град: Сан Антонио, Тексас
Шампион: 4 (1999, 2003, 2005, 2007)

Шампиони

Бостън Селтикс - 17
Лос Анджелис Лейкърс - 16
Чикаго Булс - 6
Сан Антонио Спърс - 4
Детройт Пистънс - 3
Голдън Стейт Уориърс - 4
Филаделфия 76 - 3
Хюстън Рокетс - 2
Ню Йорк Никс - 2
Балтимор Булетс - 1
Маями Хийт - 3
Милуоки Бъкс - 1
Портланд ТрейлБлейзърс - 1
Сакраменто Кингс - 1
Атланта Хоукс - 1
Вашингтон Уизърдс - 1
Далас Маверикс - 1

Топ 10 треньори за всички времена

Ред Ауербах - 10 титли
Чъй Дейли - 2 титли
Бил Фитч - 1 титла
Ред Холзман - 2 титли
Фил Джексън - 10 титли
Джон Кундла - 5 титли
Дон Нелсън - няма титла
Джак Ремси - 1 титла
Пат Райли - 5 титли
Лени Уилкинс - 1 титла

Майкъл Джордан

Майкъл Джефри Джордан (на английски Michael Jeffrey Jordan), роден на 17 февруари 1963 година в Бруклин, Ню Йорк, е бивш американски професионален баскетболист, считан за един от най-великите играчи за всички времена. Висок е 198cm. От 1984 до 2003 (с прекъсвания) е играл в НБА. Известен е с прякора си „Въздушния“ заради високия си отскок.

Детски години

Като момче Майкъл играе бейзбол, баскетбол и американски футбол, като любим спорт му е бейзболът. Но като деветокласник той постъпва в училищния отбор по баскетбол. Първата си забивка той прави още в девети клас, висок само 172cm. В десети Майкъл не успява да намери място във гимназиалният си отбор. Отпратен е да се състезава за втория отбор на училището. Там той реализира средно по 25 точки на мач. В единадесети клас е вече 190cm висок и намира място в първия отбор на училището. Същият сезон е поканен и на Файв Стар Камп (спортен лагер за най-талантливите млади баскетболисти от цяла Америка). Там Майкъл печели десет индивидуални трофея и по този начин привлича погледите на редица колежи. Тогава той решава, че баскетболът е спортът, който иска да играе и си поставя за цел да постигне големи успехи. Следващата година е последна за него във гимназията. Той отново играе в отбора и постига по 27 точки средно на мач. Което му носи и стипендия от университета Северна Каролина.
В колежанското първенство

В колежанския баскетболен отбор Джордан избира за първи път да играе с №23. Той обяснява това свое решение с факта, че брат му (първият голям съперник в детските години на Майкъл) обикновено играе с №45. И от уважение към него той избира число, приблизително наполовина по-малко от 45. В първата си година в университета Джордан е избран за новобранец №1 на Атлантическата Конференция. Отборът се класира за финал и играе срещу Джорджтаунския университет с лидер бъдещия голям съперник на Джордан Патрик Юинг. Петнадесет секунди преди края Северна Каролина губи с една точка когато топката попада в ръцете на Въздушния и той бележи от средно разстояние, с което и носи победата за своя отбор. Така Джордан привлича вниманието на всички към себе си.

През 1984 година Джордан играе за олимпийския отбор на САЩ. В отбора участват само колежани заради тогавашните правила, според които професионалисти не могат да участват в Олимпийски игри. Американците печелят златните медали. Девет месеца по-късно Джордан изиграва първия си мач в НБА за отбора на Чикаго Булс.

Чикаго Булс

Майкъл прави своя дебют в професионалния баскетбол на 26 октомври 1984 г., отбелязвайки 16 точки. В следващия си месец игра за Булс той в шест мача бележи повече от 30 точки. Същата година Джордан е избран в стартовата петица на Изтока в Мача на Звездите. Майкъл завършва сезона с 28 точки средно на мач и е избран за новобранец на годината.

Следващият сезон обаче Джордан чупи своя глезен. Една болезнена и тежка травма, която го вади извън игрището за дълго време. Той се завръща 15 мача преди края на сезона и класира отбора си за плейофите, но там те срещат Бостън Селтикс и въпреки че Джордан бележи рекордните 63 точки за един мач, Булс са отстранени.

През сезон 1987/88 Джордан бележи 37,1 точки средно на мач и печели първата си титла за най-добър реализатор. Печели и конкурса за забивки, част от Уикенда преди мача на звездите. През сезон 1988/89 година той бележи 32,5 точки средно на мач и печели своята трета титла най-добър реализатор на сезона. През сезон 1989/90 отново печели титлата най-добър реализатор на сезона. Чикаго обаче са отстранени отново от плейофите и не могат за пореден път да спечелят така жадуваната титла.

Титла след титла

Следващият сезон започва много успешно за Чикаго Булс. Играта на отбора е вече много зряла. Около Джордан изгряват звездите и на Скоти Пипън и Хорас Грант. Отборът завършва на първо място в редовния сезон за първи път от 16 години. След невероятна серия в плейофите, където постигат 15 победи и само 2 загуби, Булс печелят титла за първи път в историята си. Майкъл Джордан обира наградите за най-добър играч и реализатор на сезона, както и за най-добър играч на финалите.

Сезон 1991/92 е дори по-успешен. Чикаго Булс завършват редовния сезон с 67 победи и 15 загуби. Печелят без проблеми титлата, а Джордан - отново индивидуалните награди за най-добър реализатор и най-добър играч на редовния сезон и на финалите.

Трета поредна титла печели отборът на Булс през сезон 1992/93. Джордан отново е избран за най-добър реализатор и най-добър играч във финалите. Наградата за най-добър играч през редовния сезон е взета от близкия приятел на Майкъл Чарлс Баркли.

На Олимпийските игри в Барселона през 1992 година Джордан участва във Дрийм Тийм отбора на САЩ (който и до момента е баскетболният отбор с най-много звезди, участвал на Олимпиада). Отборът печели златните медали като просто „смазва“ всеки свой противник.

В края на 1993 година Майкъл изненадващо се отказва от баскетбола след като вече е спечелил всичко възможно - три последователни титли в НБА, три поредни отличия за най-добър играч във финалите, седем поредни реализаторски титли и куп други индивидуални награди. Той започва кариера на професионален бейзболист в отбора на Чикаго Уайт Сокс, опитвайки се да изпълни детската си мечта.

Завръщането

На 18 март 1995 година Джордан официално се завръща в баскетбола. През сезон 1995/96 Булс постигат и досега ненадминатият баланс от 72 победи и 10 загуби и печелят четвъртата си титла. През следващите два сезона те успяват да печелят петата и шестата си титла след драматични финални битки с отбора на Карл Малоун, Юта Джаз. И през трите сезона Джордан печели отличието за най-добър играч във финалите, прибавяйки към него и трофея за най-добър играч през редовния сезон през 1996 и 1998 г.

Блестящият финал срещу Юта през 1998 г. е достоен завършек за една толкова успешна кариера. Част от звездите на Чикаго вече са обявили, че ще напуснат отбора, договорът на треньора Фил Джексън също изтича. Майкъл Джордан също обявява решението си да се откаже.
Второто завръщане - в Уошингтън Уизардс

На 25 септември 2001 г. Джордан отново обявява завръщането си в НБА. Той облича екипа на частично притежавания от него отбор на Уошингтън Уизардс. В първия сезон след завръщянето си Джордан е преследван от различни контузии. Въпреки че успява да изиграе само 60 мача и отборът му не се класира за плейофите, Майкъл е посрещнат много топло от публиката. През сезона отборът му се радва на най-висока посещаемост в цялата лига.

Окончателно отказване

Сезон 2002/03 е последният в кариерата на Майкъл Джордан. Той е посрещан с неспирни овации във всяка една зала, в която играе Уошингтън Уизардс. Последният му мач в зала Юнайтед Сентър в Чикаго е изпълнен с продължителни аплодисменти и много сълзи. Преди гостуването на Маями Хийт, домакините организират церемония, подкрепяща решението на отбора да спре използването на номер 23 в бъдеще, въпреки че Джордан никога не е играл в Маями. През последния си сезон Джордан не е избран в стартовата петица в мача на звездите. Но избраният за титулярен гард Винс Картър решава в знак на уважение да се откаже от мястото си в полза на легендата.

Посленият мач на Майкъл Джордан в НБА се състои на 16 април 2003 във Филаделфия срещу отбора на Филаделфия 76. В него той отбелязва 13 точки и е сменен под бурни аплодисменти минута и 44 секунди преди края.

Цитирай

Добре дошли!

Всичко за NBA!

Featured Replies

Архивирана тема

Разглеждащи това в момента 0

Дарение

Бюлетин

Профил

Навигация

Търсене

Конфигуриране на push известия в браузъра

Chrome (Android)

Chrome (Desktop)

Safari (iOS 16.4+)

Safari (macOS)

Edge (Android)

Edge (Desktop)

Firefox (Android)

Firefox (Desktop)