Премини към съдържанието
_ramus_

За Мисленето и "Логиката", Историята и ролята на Индивида в днешно време.

Препоръчан отговор


това е толкова елементарно - въпросите за "кое е първо" са като тест за нивото на отражение за даден индивид или човешки групи. Основава се на характерни психични процеси и начините им на взаимодействие.

Най-ниското ниво на проекция, е линейно-последователното.

Най-нисшата форма на "логика" се основава на "причина - следствие", което е менталното изражение на линейно=последователното отражение и възприемане.

разновидност на тия горните - са и въпросите - "мен ме има, значи съм създаден, щото имам родители". "Света го има - значи е създаден, а значи "създаделят е преди света" И понеже в представите по тая схема всичко има начало и край, света има начало, нуждата от идеализация и противовес започва да клони към абсолютност и да се твърди за "вечен и изначален създадел, който създава светове, следователно - все някога ги руши".

Векове наред т.н. "мислители" не могат да надскочат въпросите за "кое е първото и "кое преди кое е". Кое поражда другото, и защо. модела на "кокошката и яйцето" е същия като "кое е първично - съзнанието или материята". И поредиците от тия, са били нещо като колективен въпрос за мислителите през последните няколко десетки века.

Това всичките са надграждане на инстинктивизми и идват напълно несъзнателно. Но пък... това е етап, като всичко друго.

Всеки човек започва от това - опита да си представи света. Нуждата е чисто инстинктивна и показва че хората и животните имаме твърде много общи "програми", нужди и поведение. Но така или иначе сред всеки човек може да се забележи ясно негови собствени етапи. И те са различни от физиологичните, свързани със слънчевите цикли.

ЛОГИКА, основана на линейна последователност, е израз на най=първичните етапи в "мисленето" - възприятието и отражението. Все пак е някакво начало, но посоката му е да се израсне и премине в паралелност. Самата идея за компютрите е израз на представата за последователност. Но отдавна в същите науки, се появи въпроса за паралелността. И досега това "чака" решение, но проблема е именно наследството. Качествен скок, би се породил с приближаването на "квантовия компютър", при който се разработват напълно различни "логики" и принципи. Отдавна Квантовата теория и нейните последващи производни, подаде нуждата от друга форма на разбиране и представа за живота и света - паралелността, многомерността, налага се да се премине към мислене от "квантов" тип - това са производните на идващите времена и предстоящи епохи.

Най-характерно в днешно време, са откритията и въвеждането на системи от обяснения, които влизат в силен дисонанс, с първичните и наследени "последователни" обяснения. Идеите за едновременност, за безкрайни обратни връзки, за измерения в пространството, за относителността на времето и толкова много други "твърдости", бележи съвсем качествен скок. И на много хора и досега всичко това ги обърква и поражда вътрешно отхвърляне, което също си е чисто инстинктивно и естествено.

Разбира се за първи път в историята на човешката цивилизация, научната мисъл  и производните от нея имат толкова фундаментално влияние за битието на човека. А сред това мнозинството от хора тръпнат, защото нещо вътре в тях не може да направи толкова важната за тях проекция, някъде сред това "плашещо" ново. В това че вчерашната техника, вече днес е остаряла, също се съдържа, че "вчерашното мислене, днес вече не е адекватно". А толкова хора си карат по инерцията. Проблема е точно в несъвместимостта - няма как представите с които си "сугестиран" да са последователни, а да "мислиш паралелно". Цялото трябва да се оформи в съответствие, за да се получи "мислене" в синтезиращо се общо. Опитите да се реализират разни "хибридни" форми, са етапни и естествени, но не са решения и поставят повече проблеми, отколкото да довеждат до консонанси.

Така, че... МНОЖЕСТВЕНО МИСЛЕНЕ може да има само индивид, който е развил достатъчно способността си да възприема и отразява МНОЖЕСТВЕНО - многомерно и паралелно. Това е израз на принципа на СЪОТВЕТСТВИЕ. Да се свикне с относителността и условността, вместо с "едната истина", Един закон, един бог... все към "единия, едното" с толкова характерната простота и каноничност... Всичко това е израз на едно отминаващо време и кризата, която се поражда за тия, които не могат да догонват промените и с това се обричат да отпаднат от "кораба".

За първи път вече запечатаните еволюционни програми вътре в несъзнателните индивиди, стават еволюционен проблем. И вместо решения, те са деструктивни и водят до неспособност за адаптация. Заради това толкова много хора инстинктивно усещат... че нямат време, че не могат да се справят. За първи път човечеството му се налага да надрасне разделението на нации, народи и границите им. Защото планетата вече е глобал, а толкова народ е свикнал да кара по старому - разделен на граници, подреден по парчета. Всяко парче - по своему. Дори непрекъснато се усещат призивите "да се върнем, както е било", включително и се предлагат разни селски и фермерски форми на ограничено битие, като разновидност на призива "назад към природата", вероятно - до пещерите. Отказът от техническите аспекти на ежедневието, връщането на първичността, са идеи, които карат

Всичко това е отклика от задаващите се напълно нови времена и неспособността на огромни маси хора да се адаптират, дори да свикнат с мисълта за за промяната... Ако този зараждащ се конфликт не бъде решен, човечеството няма да просъществува а ще се самоунищожи, което също е парадоксално - едни маси хора, срещу други, старото срещу новото. Досега в историята е имало подобни конфликти, но за първи път те са глобални, на всички равнища, а не само физическо и не териториално-ограничени. Апокалипсиса не е в бъдещето, той е в завръщането към някакво ефимерно "минало", към което несъзнателно имат импулс толкова хора да се завърнат. Това е атавизъм и се наблюдава сред всеки човек, в тенденцията му да се завърне в утробата си. А живота върви само напред, а не назад. Няма как старите ценности и правила, норми и закони да останат. А толкова много хора залитат именно по тях в опита да се вкопчат в отминаващото. А колкото повече се вкопчват, толкова назад остават.  

Време е все повече хора да погледнат на своя вътрешен свят, като "собственици" и да поемат отговорност към изучаването  и опознаването му - оттам, на възможността му към разумно управление. Да поемат отговорност за все по-засилващата се роля на отделния индивид, спрямо процесите в целите групи. Само отделния индивид, е способен да прескочи бавната инерция и изключително слабите "скорости" на адаптация, при засилване на променливите условия на средата в която живеем. Колкото са по-големи колективите, толкова са по-инертни и по-бавни в промените си. В рамките на отделния индивид, най-бързо може да се реализира изменчивост като адаптивност към нови условия. Ниския начин на адаптивност и изместването на средата на живот, от физическа към информационна, кара огромни маси хора да имат адаптивни проблеми и да стартират защитни колективни и лични програми за оцеляване като се вкопчват в наследеното... А всичко това става напълно несъзнателно и инстинктивно.

Това са доста дълбоки социологични проблеми... а въпроса е, че КАСАЯТ ВСИЧКИ НИ. КАСАЯТ ВСЕКИ ЕДИН ЧОВЕК, включително и всеки един пишещ тук. Без разлика от заучените форми на идентичност, наследени досега, като цвят на кожата, принадлежност към култура или географски район. Планетата стана обща, пътуванията по нея, станаха общи и все по-достъпни. Но инерцията на културите и религиите им, и ролята им да придават идентичност и формират битие, става ограничаващ фактор. Нещо повече - опита да се съхрани нещо, което си отива, дава силен отпор чрез обратни тенденции. Като между другото същото се случва като модел и в рамките на отделния индивид и схемата е съвсем същата - при наличие на силна заплаха, се стартират защитни механизми, които имат силно ретроградни вектори. Човека е програмиран да "се спаси", като се залови за последното, през което се е усещал "стабилен". Колкото повече не успява вкопченото да го задържи, толкова повече се връща назад...

Пиша това, само защото някои хора са толкова сигурни и убедени за висшата си мисъл и илюзията колко много я владеят и колко са велики с това, вместо да се замислят че им предстои следващия етап, а този да го надраснат. Научното познание отдавна направи крачките и зададе посоката - от линейност към многомерност. Но... инерцията... Всъщност тя не може да се реши. Първо ще изиграят ролята на първопроходци тия, които намерят в себе си сили да бъдат адекватни на промените, особено ако реализират т.н. "откъсване" и смяна на парадигмата си. Евентуално колкото повече хора стават, толкова повече биха увлекли по пътя на схемата ручей, поток, приток, река, море, океан. Но ролята на отделния индивид за цялата тази трансформация, никога вече няма да се претопи към ОКЕАНа на човешката маса. Индивида и неговите качества, придобива все по-важна роля за битието и за цялото човечество. А толкова хора се ужасяват от възможността да погледнат на себе си като на индивиди, със съответстващата на това отговорност.

Но.... за първи път в човешката история, се появяват условия, сред които една сравнително "млада" форма на неврални връзки в мозъка, да започне да поема ролята на "управител" и именно тя да изиграе ролята на "спасител", предвид невъзможността на всичко "старо и заучено". Старите и заучени положения, са най-уязвими сред забързване в промените на обстоятелства и условия на битие. Все повече се забързва "времето". В рамките на десетилетия, сега се извършват толкова мощни промени в условията на живот, каквито преди години са продължавали векове. Новата неврална форма, може би е заложена като ключ към бъдещите времена като решение за адекватност към всякакви условия, при всякакви обстоятелства и всяка възможност за осъзнаване, търсене и намиране на решение.

Новата форма на неврални връзки е най-младата еволюционно в мозъка. Затова е обозначена с етикета "НЕО". Нейния огромен потенциал се прокрадва сред малцината индивиди, при които тя успява да реализира своята основна функция. Същите крайно редки индивиди са били с огромно значение през цялата човешка история, през всички епохи и събития. В някаква степен, такива индивиди задават посоките на човешкото развитие, защото те са тия, които чертаят и които имат способността да имат широкия поглед, да предвиждат, да осмислят в много широк и многомерен план. Такива индивиди, разполагат с възможности за качествена обработка на информацията, в сложна динамична среда, сред сложни обстоятелствени процеси, не се влияят от граници и ограничения... 

Същите неврални процеси, в тяхното развитие и зрялост, предпоставят специфична насока към СИНТЕЗ - дори в чисто психичен план, а това довежда естествено до СИНТЕЗ на цялото вътрешно отражение на света и себе си. Това води до качествено нови възможности на субекта в отношението и взаимовръзките му с която и да е среда и процеси в нея. Бързината на адаптивността, които се развиват на такава основа, с развитието и задълбочаването на синтеза, стават съизмерими и съответствени на изменчивостта на самото битие и процесите в него. Обобщеното съдържание на проявлението на такива качества при човека, се изразяват чрез сборното понятие РАЗУМ. 

  • Харесва ми 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Прочетох наскоро в нета историята за задачата за вратите. Дето се карахме дълго. Тя голяма история е била. Мадамата като я публикувала, след това получавала гневни писма, дори и от известни математици, че предлаганото от нея решение не е вярно. То си е вярно, но и аз доста време си мислех, че не е вярно, и доста време загубих да поддържам невярната теза. Доста доста, доколкото си спомням в рамките на кавгата се усетих, и докато обяснявам на колегите, колко са тъпи и ми просветна.

Сега. Съзнанието движи от застинала картина, на застинала картина. На скоци. Момента ахааа всеки сигурно го е преживявал. Да припомня условието и верния отговор. Защото действително интуицията на много хора, които са се занимавали с вероятности, е вероятно да ги въведе в заблуждение в случая.

"Телевизионна игра. Избрания зрител има право да избере едно от три чекмеджета. В едното е награда много пари, а другите две са празни. Когато зрителя избере едно чекмедже, водещия отваря едно от неизбраните, което е празно. Дава възможност след това на зрителя да остане с първоначалния си избор, или да промени решението си и да избере другото оставащо чекмедже. Въпросът е, кога зрителя има по голям шанс да спечели. Ако си държи на първоначалния избор, или ако си промени избора."

Сега верния отговор. При първоначалния избор шансът е една трета. И той си остава такъв независимо от това, какви трикове разиграва водещия, стига да не превърне събитието в сигурно събитие, сиреч да издаде къде са кинтите. Следователно, ако си промени избора, зрителят има две трети шанс да спечели наградата.

Тук не е до формули. Случая е прост и теоремата може да се приложи директно. Въпросът е, как е редно да се приложи. Дали така, както е разкрито във верния отговор, или така, че да изкара, че след като така или иначе остават две чекмеджета с една награда, шансът би бил 50 на 50 независимо от това дали зрителя ще си промени избора или не.

Аз как се досетих. Интуицията ме подведе и си мислех, че шансът е 50 на 50. Но тъй като враговете продължаваха да твърдят, че не сме прави от наща клика, аз тръгнах да критикувам тяхната позиция. Опитвах се да изложа проблема в такава светлина, че да им стане еднозначно ясно, че не са прави.Пробвах най различни промени на ситуацията, но това не промени становището на врага, нито на нашата клика. По едно време, сякаш се сетих, как да ги закова. Като тръгна да увеличавам броя на чекмеджетата, и докато не достигна до ситуация, в която ще стане неминуемо очеизвадно, кога зрителя има по голям шанс. И почнах да ги увеличавам. Четири ми се стори, че е още по ясно, че съм прав, дори и пет, пак си мислех, че съм прав и почнах да пиша разобличителния пост, но за късмет и за да ги забия още три боя под земята, написах десет чекмеджета и си представих, как избирам едно от десет чекмеджета и ми просветна, че тъпака съм аз.

  • Харесва ми 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

В "теорията на игрите" има сериозни разработки по въпроса за вероятностите и по-краткия път към успешен избор, и игровите елементи основани на тия. До голяма степен, ти беше споменавал че си "трейдър", а то има отношение към същото.

Но ми е интересно да запитам - какво стана със "средния път", защото излиза че той е само поредната позиция и средство за "борене на отсрещната клика"?

  • Харесва ми 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Тук става въпрос еднозначно за критика, а не за доказателство или опровержение, тъй като имахме спор относно това, как да приложим теоремата. Критиката по друг начин може да се нарече спор за истината.

 

При спор за истината всеки си държи на своето, и каквито и рационални аргументи да ползва, той не е способен да погледне справедливо едновременно и на своята позиция и на позицията на враговете.

Единствено не рационалните аргументи, като например разиграването на н на брой случая, или промяна на условието на задачата, или нещо друго, но за бога не конкретно прилагане на математическа теория и формули, или каквито и да било други доказателствени форми на мислене.

Когато при спор за истината се задълбочаваш в някаква логическа конструкция, то колкото е по голямо това задълбочаване, толкова по силно става привързването към собствената теза, както и омаловажаването на тезата на врага.

Това е така, защото всяко едно логическо построение, стъпва на основата на приета за вярна истина. А в спор за истината, като приемеш за вярна своята истина и започнеш от нея нагоре да строиш логически конструкции, колкото по задълбочено разсъждаваш, неминуемо толкова по прав ти изглежда, че си.

При използването на рационални аргументи в спор за истината, своята истина априори се предпоставя като вярна, и за това софистите са казвали, че спор за истината не се води с рационални аргументи.

  • Харесва ми 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

За мен живота започва и свършва в тоя, дето го конструира от отраженията си - сиреч АЗ. Това е и моят интерес през битието - техниката музиката пеенето или бойните изкуства ги направих само фрагменти от основната посока.

В тази посока е написаното и идеята на новосъздадената тема. Както и връзката на множество процеси и явления от "човешки" характер. Казусите за "логиката" са само частен случай и съвсем не са фокус, а само като "апендикс". Но живота така или иначе не се определя, нито побира в рамките на нещо... било то и "логика". Както и с последната не могат да се намерят всички решения.


  • Харесва ми 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 21 минути, _ramus_ написа:

 какво стана със "средния път"

А определение за среден път ще дадеш ли. И даже си тръгнал да разсъждаваш какво излиза. Можеш да си изразсъдиш каквото си поискаш. Изобщо не си мисля, че мога да те спра.

Доколкото си спомням само аз изявявам претенции да съм просветлен. Ти обикновено показваш упорито неразбиране по въпроса за правилния възглед. Сега как стана изведнъж толкова сведущ, че да имаш самочувствие да съдиш дали съм или не съм на средния път.

 

преди 16 минути, _ramus_ написа:

За мен живота започва и свършва в тоя, дето го конструира от отраженията си - сиреч АЗ. Това е и моят интерес през битието - техниката музиката пеенето или бойните изкуства ги направих само фрагменти от основната посока.

В тази посока е написаното и идеята на новосъздадената тема. Както и връзката на множество процеси и явления от "човешки" характер. Казусите за "логиката" са само частен случай и съвсем не са фокус, а само като "апендикс". Но живота така или иначе не се определя, нито побира в рамките на нещо... било то и "логика". Както и с последната не могат да се намерят всички решения.

Личи си. Така изглежда и отстрани.

Правилния възглед не е колективен транс. Правилния възглед е индивидуално преживяване, което променя светогледа, в частта му на отношението към истината, съзнанието, мисленето и все такива, дето са точно по темата.

 

  • Харесва ми 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 16.05.2016 г. at 14:04, Реджеп Иведик написа:

Прочетох наскоро в нета историята за задачата за вратите. Дето се карахме дълго. Тя голяма история е била. Мадамата като я публикувала, след това получавала гневни писма, дори и от известни математици, че предлаганото от нея решение не е вярно. То си е вярно, но и аз доста време си мислех, че не е вярно, и доста време загубих да поддържам невярната теза. Доста доста, доколкото си спомням в рамките на кавгата се усетих, и докато обяснявам на колегите, колко са тъпи и ми просветна.

Сега. Съзнанието движи от застинала картина, на застинала картина. На скоци. Момента ахааа всеки сигурно го е преживявал. Да припомня условието и верния отговор. Защото действително интуицията на много хора, които са се занимавали с вероятности, е вероятно да ги въведе в заблуждение в случая.

"Телевизионна игра. Избрания зрител има право да избере едно от три чекмеджета. В едното е награда много пари, а другите две са празни. Когато зрителя избере едно чекмедже, водещия отваря едно от неизбраните, което е празно. Дава възможност след това на зрителя да остане с първоначалния си избор, или да промени решението си и да избере другото оставащо чекмедже. Въпросът е, кога зрителя има по голям шанс да спечели. Ако си държи на първоначалния избор, или ако си промени избора."

Сега верния отговор. При първоначалния избор шансът е една трета. И той си остава такъв независимо от това, какви трикове разиграва водещия, стига да не превърне събитието в сигурно събитие, сиреч да издаде къде са кинтите. Следователно, ако си промени избора, зрителят има две трети шанс да спечели наградата.

Тук не е до формули. Случая е прост и теоремата може да се приложи директно. Въпросът е, как е редно да се приложи. Дали така, както е разкрито във верния отговор, или така, че да изкара, че след като така или иначе остават две чекмеджета с една награда, шансът би бил 50 на 50 независимо от това дали зрителя ще си промени избора или не.

Аз как се досетих. Интуицията ме подведе и си мислех, че шансът е 50 на 50. Но тъй като враговете продължаваха да твърдят, че не сме прави от наща клика, аз тръгнах да критикувам тяхната позиция. Опитвах се да изложа проблема в такава светлина, че да им стане еднозначно ясно, че не са прави.Пробвах най различни промени на ситуацията, но това не промени становището на врага, нито на нашата клика. По едно време, сякаш се сетих, как да ги закова. Като тръгна да увеличавам броя на чекмеджетата, и докато не достигна до ситуация, в която ще стане неминуемо очеизвадно, кога зрителя има по голям шанс. И почнах да ги увеличавам. Четири ми се стори, че е още по ясно, че съм прав, дори и пет, пак си мислех, че съм прав и почнах да пиша разобличителния пост, но за късмет и за да ги забия още три боя под земята, написах десет чекмеджета и си представих, как избирам едно от десет чекмеджета и ми просветна, че тъпака съм аз.

От една страна е похвално, че си си признал, че си се объркал. От друга, задачата не е толкова сложна, та не е за хвалба, че ти е отнело толкова време да схванеш правилния отговор. Може би страдаш от излишно самомнение?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Чак пък да страдам.

Страдам от призрака на комунизма. Трябва ние да караме комунистите да страдат, не те нас.

Няма прости и трудни задачи, когато става въпрос за самостоятелно решаване. Дори и в контекст, в който поглеждането в справочници и в интернет, се разбира като част от самостоятелното решаване.

Изложеното не е самопризнание, а сериозен анализ на същността на критичното мислене и на способността на хората да променят динамично опорните точки в мисленето.

Можеше да дам за пример и някой комунист, ама ще ревне комунистическата шайка.

  • Харесва ми 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Та , каква беше темата ? :)

"За Мисленето и "Логиката", Историята и ролята на Индивида в днешно време".

Като при това се вижда , че в предните постове се набляга предимно на ролята на Индивида

Ролята на Индивида изцяло зависи от ресурсите (всякакви) с които разполага , а те са тези на околната среда която обитава (обективно) и собствените негови като индивид (субективно). Има ресурси - има роля ! Няма ресурси - няма роля ! За това в крайна сметка Животът се развива в непрекъсната борба за ресурси (всякакви)

По този повод нека да отбележа - каквото и семе да хвърлиш върху гола скала , то ще изсъхне или изгние . Хвърлиш ли го обаче на плодородна почва , дори и да не е много качествено , ще се развие .....(обективно).

От горе-казаното следва да израсте и се развие както мисленето изобщо , така и логиката като частен случай на мислене .

Иначе : " С голи твърдения ("чиста логика") можеш да докажеш всичко каквото си искаш . Достатъчно е да подбереш съответните постулати . А постулатите са скрепени със сляпа вяра ! Нищо във Вселената не може да ги разклати ! " (Артър Кларк)

Ето и случай на "мислене" и "логика" :  Един имал висок холестерол - препоръчали му да пие сода каустик , че да се прочисти......:)

И една шегичка съдържаща истина . Първичното между яйцето и кокошката е ......птеродактила ! :) Често не търсим отговорите там където трябва (и си измисляме) ?!!!

Редактирано от by_chechi (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, Реджеп Иведик написа:

Чак пък да страдам.

Страдам от призрака на комунизма. Трябва ние да караме комунистите да страдат, не те нас.

 

Призракът на комунизма съществува само в мислите ти, т.е. ти сам си причиняваш страданието.

Единствено от теб зависи дали ще продължаваш да го поддържаш жив, или ще го унищожиш с подходящи мисли.

Така ще изчезне не само страданието, но и мисълта за отмъщение.

  • Харесва ми 3

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 34 минути, Мойра написа:

Призракът на комунизма съществува само в мислите ти, т.е. ти сам си причиняваш страданието.

Единствено от теб зависи дали ще продължаваш да го поддържаш жив, или ще го унищожиш с подходящи мисли.

Така ще изчезне не само страданието, но и мисълта за отмъщение.

Нека да допълня - не само в неговите ! И не само Комунизма ! .....:)

Следва и въпросът :" Защо пък да го унищожава ?" . Само и само за да го подмени с някой друг призрак ли (което се и наблюдава) !

По-добре е да го преодолее и да го остави на мира ! Т.е. да стигне до разбирането , че това е само един Призрак !...... :)

И да не се плаши от него - призраците са неунищожими , но са управляеми ! " Нема се плуаши копелуе ! " :)

Редактирано от by_chechi (преглед на промените)
  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 часа, Реджеп Иведик написа:

Чак пък да страдам.

Страдам от призрака на комунизма. Трябва ние да караме комунистите да страдат, не те нас.

Няма прости и трудни задачи, когато става въпрос за самостоятелно решаване. Дори и в контекст, в който поглеждането в справочници и в интернет, се разбира като част от самостоятелното решаване.

Изложеното не е самопризнание, а сериозен анализ на същността на критичното мислене и на способността на хората да променят динамично опорните точки в мисленето.

Можеше да дам за пример и някой комунист, ама ще ревне комунистическата шайка.

Чак пък сериозен анализ - няма проблеми хората да си променят гледната точка, при условие че не се взимат прекалено на сериозно и не разсъждават с термини като "нашите, вашите, врагове, клика" и прочие. Всъщност става трудно, когато човек си въобрази, че много разбира от нещо и непременно трябва само да дава акъл, но не и да взема.

Не знам какъв ти е проблемът с комунизма и кои точно комунисти те притесняват - тия от БСП, от АБВ, от ГЕРБ, от ДПС или от Реформаторите? Или патриотите или атакистите?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Не е за мен темата. Сички са комунисти. Много ясно. Ако имаш интернет, виж на кого са наследници тия от ръководствата на партиите де си ги изброил. Предпочитам за логика да си говорим. Ма вий си ги защитавайте комунистите де, кат ви е кеф България да е на опашката.

Сериозността на анализа няма присъщо съществуване. За тези, които разбираме от логика е сериозен. За тези, които си мислите, че разбирате, може да ви се струва всякакъв.

То това е и част от анализа де. Всеки си мисли, че много разбира. Нищо лошо няма в това, защото то е характерно за всеки жив нормален човек. Проблема при непросветлените е, че позволяват заетата в момента позиция да им замъглява съзнанието и да ги прави по тежко подвижни точно в динамиката на мисълта и адекватната промяна на гледните точки.

Лишава ги ефективно от способността за критичен анализ. А заета позиция винаги има.

И е винаги временна.

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Да, нека се върнем към темата. Нещата са съвсем прости - единственото важно за мен нещо са причинно-следствените връзки, които обаче са изключително сложни и тяхното разбиране не е просто.

Това, което е глупаво според мен, е човек да си въобразява, че понеже той си мисли нещо, то нещото е така, както си го мисли. Животът непрекъснато ни показва, че пет пари не дава за нашите илюзии, надежди и мечти и често се развива не по начина, по който ни се иска. От друга страна, също толкова глупаво е да си въобразяваме, че нещата са случайни.

В крайна сметка, всеки ще пожъне това, което е посял, ни повече, ни по-малко.

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Дет викаш, прости са ама са сложни. Както е казал Буда, всички имаме правилен възглед.

За причинно-следствените връзки, най доброто, което съм прочел до момента са "Правила за ръководство на ума", на най великия философ и математик, който някога се е раждал на планетата Земя. Великия Рене Декарт.

И пак, ако разбираш правилата, като схема, не ги разбираш съвсем. Просто е, ама е сложно, както правилно си забелязал. Но схемата е важна. Както е казал Бодхидхарма "трябва да погледнеш през правилата, за да видиш свободата". Перифразирам, не е казал точно това, но смисълът е такъв.

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 4 часа, Реджеп Иведик написа:

Дет викаш, прости са ама са сложни. Както е казал Буда, всички имаме правилен възглед.

За причинно-следствените връзки, най доброто, което съм прочел до момента са "Правила за ръководство на ума", на най великия философ и математик, който някога се е раждал на планетата Земя. Великия Рене Декарт.

И пак, ако разбираш правилата, като схема, не ги разбираш съвсем. Просто е, ама е сложно, както правилно си забелязал. Но схемата е важна. Както е казал Бодхидхарма "трябва да погледнеш през правилата, за да видиш свободата". Перифразирам, не е казал точно това, но смисълът е такъв.

Струва ми се, че това са си твои фантазии, че всички имат правилен възглед. Като се замисля, си е направо глупаво - значи всяко нещо може да се направи по всякакъв начин и каквото и да правиш все до един и същ резултат стигаш, така ли?

Очевидно, че от твоите действия ще произлезат определени резултати, а да знаеш какво, как и кога да го направиш вече си е почти правилен възглед. Малко хора го могат това, което означава, че твърдението, че всеки има правилен възглед е пълен абсурд.

Не знам Декарт колко е велик, това си е негова работа и на феновете му. Човекът има интересни идеи, увличал се е от Бог, че и от метафизика - няма лошо.

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 5 минути, bobcho_1 написа:

Струва ми се, че това са си твои фантазии, че всички имат правилен възглед. Като се замисля, си е направо глупаво - значи всяко нещо може да се направи по всякакъв начин и каквото и да правиш все до един и същ резултат стигаш, така ли?

Очевидно, че от твоите действия ще произлезат определени резултати, а да знаеш какво, как и кога да го направиш вече си е почти правилен възглед. Малко хора го могат това, което означава, че твърдението, че всеки има правилен възглед е пълен абсурд.

Не знам Декарт колко е велик, това си е негова работа и на феновете му. Човекът има интересни идеи, увличал се е от Бог, че и от метафизика - няма лошо.

Имам чувството, че си на около 36 години. На тази възраст и аз така разсъждавах.

Съгласно Декарт, първоначалата в мисленето не могат да се определят, чрез причинно следствено мислене. Те не следва да се извеждат и да се доказват, тъй като в такъв случай се получава порочен кръг.

Това е най грубо казано. Толкова като те мързи да четеш.

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

В днешно време индивида не ще да бъде индивид - вероятно така е било и до днешното време. А който знае истината - Реджепе - не спори, но бива оспорван.

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Точно около разсъжденията за истината е ключа за бараката. В смисъл, какво се разбира под истина. И доколко съзнанието участва в изграждането на истината. В определянето на истината. В разбирането за истината.

Истината е парадоксална, казва Лао Дзъ.

Когато разбереш, какво е истината, разбираш, че не това е истината, и тогава си просветлен.

Едни се подлъгват по бог, други по науката, трети по будизъма, четвърти по спагетеното чудовище, пети по индивидуализъма, гадовете по комунизъма и пият кръф. И много други изъми има, които не са изъми, но стават изъми, когато се подлъже по тях човек.

Всяка една дхарма става изъм, когато бъде обожествена. Всеки един феномен става изъм, ако се разбира като ноумен.

Интересна игра се получава, от склонността на съзнанието да създава истини и да се привързва към тях. Това е живота всъщност. А какво е смъртта, какво е неродеността ?

Смъртта, също както и неродеността са част от играта на създаване на истини и привързване към тях. И не са. Ама същото се отнася и за другите истини. И не се отнася.

Просто е, ама е сложно, както казва младежа. Живота е радост и тъга, репликира Шишо Бакшишо

  • Харесва ми 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 4 часа, Реджеп Иведик написа:

Истината е парадоксална, казва Лао Дзъ.

:07:то така е, колкото повече, толкова повече цирк. Шоу маст го он. че без шоу кво е лайфа?

А концепцията че "спирането на подлъгването поражда "просветления" е също "изъм" и тоя, дето непрекъснато си я пее, си е точно "ист". Той си пее и за "комунизма" и за Путлер, както и за будизЪма.

Иска ти се феномен, а е само "играта с изтъркана роля"... "как в този смешен костюм, глупаво си се облякъл... всичко е само игра, всичко е само спектакъл" (по мотиви на Недялко Й. )

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Индивидът няма само една роля, нали е множествен или по-скоро се състои от различни жизнени фрагменти, които съзнанието му е отработило по един или друг начин и в съответствие с тези отработки, са изградени и съответните реакции на ментала.

Няма противоречие в това да ти е просветнало по редица въпроси, но да продължаваш да си заслепен или да повтаряш стари свои навици/отработки. 

  • Харесва ми 3

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Да, логически няма. Множествеността се разглежда аналитично, изразно и в разглеждането й няма противоречие. Самото явление "множественост" се ползва именно заради това - защото решава някои проблеми.

Но в план на динамика и развитие, в протичането и комплексните взаимодействия между условните фрагменти в множествения "човек", са налични несъвместимост между "фрагментите". Защото все пак всяка част, се изживява за 'цяло' и приема веднага функциите за защита и оцеляване... ролята й става доминантна, без връзка с останалите "фрагменти", дори с деструктивна насока към тях. А средствата за изява и проявление, както и сред мига от време на това проявление - са едни. Фрагментите са много, но само един може да се прояви, докато те са "фрагменти". Заради това в поведението на индивида, в даден момент има място само за "ЕДНА РОЛЯ", израз само на един фрагмент. В това се и извежда все още липсващия СИНТЕЗ... А пътя към синтезирането - подреждането през съвместяване, към общ план, към обща насока... има нещо като принципни положения...

А относно - ЦЯЛОТО - това е и описанието за "развитие" - общото понятие в множествеността е СИНТЕЗиране в синергетична система. Другата възможност, условно е - "разпокъсаната", както общо е настоящата изходна позиция в психичния свят. Тенденцията към задълбочаването на фрагментите, всъщност довежда до явления от рода на "шизоидностите". То и произхода на думата е към точно този смисъл.

Разделянето отвътре непрекъснато е насочено към едновременно заложения механизъм за балансиране, който също е самозапазващ и самосъхраняващ, но и който не успява да компенсира и неговото изключване довежда до нещо като "реактивен хаос" - нещо като вътрешна война и което "парче" е с по-голям пълнеж, възможности и сила - доминира и изтласква останалите. Да не говорим за сложността относно влиянието на невидимото несъзнателно...

Казано с други думи - когато един фрагмент "завземе" психичното пространство и по заложен генетичен атавизъм, той веднага става доминантен, изключва останалите, взима приоритет и заедно с това, автоматично приема версията за идентичността на субекта. След някакво флуктуиране между реактивности и отражения, същото "парче" напуска и идва "друго", с друга роля, друга насока.... Докато няма общо звено, което да подрежда и контролира... а последствие - управлява динамично - това не може и няма как, да се промени. Опита за "вътрешен контрол" чрез възпитани и приети отвън правила, котви... най-често е крайно недостатъчен и защото с него не се решават вътрешните конфликти, а допълнително се задълбочават. С това "битките отвътре, стават непрекъсната война".

Механизма в разглеждането на множествеността, е комплексен и ми е много трудно и дълго да извеждам комплексни зависимости и връзки, през последователно езиково описание. А и в този формат - не виждам смисъл от това, не и за тази толкова дълбока за мен тема.

Редактирано от _ramus_ (преглед на промените)
  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 8 juni 2016 в 9:31, _ramus_ написа:

Казано с други думи - когато един фрагмент "завземе" психичното пространство и по заложен генетичен атавизъм, той веднага става доминантен, изключва останалите, взима приоритет и заедно с това, автоматично приема версията за идентичността на субекта. След някакво флуктуиране между реактивности и отражения, същото "парче" напуска и идва "друго", с друга роля, друга насока.... Докато няма общо звено, което да подрежда и контролира... а последствие - управлява динамично - това не може и няма как, да се промени. Опита за "вътрешен контрол" чрез възпитани и приети отвън правила, котви... най-често е крайно недостатъчен и защото с него не се решават вътрешните конфликти, а допълнително се задълбочават. С това "битките отвътре, стават непрекъсната война".

Чувал ли си за "прозореца на Джохари"?

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.