Премини към съдържанието

Препоръчан отговор


на 14.07.2017 г. в 13:27, А@@@ написа:

Изчетох всичко и ми стана интересно - как е положението сега при авторката. Има ли някакво развитие? Игнорилала ли е терзанията и виртуалното забатачване :ohmy:

Ами, доста време мина ... и всеки път се убеждавам, че има и нещо хубаво в това, че времето "тече".

От доста време вече не съм в тази група и не ми липсва нищо от нея. Имаше готини хора. Макар и с малко от тях си запазихме връзката и си се виждаме понякога.

Факт е, че влагах доста и ми беше ненужно емоционално и вътрешно.

Интересно, че бях забравила въобще за тази тема. И в първия момент като прочетох за "пулсиращата" си тиква, помислих, че нещо съвсем различно съм споделила, но то беше много по-драматично и всъщност се случи много преди това.

Но понеже заглавието предполага и може да се пише и за други неща, ще си позволя да отбележа нещо между другото.

Не знам вие как сте с отношението си към лицемерите и сервилните хора, но на мен това ми е леко като "грях" и ми коства много на самоконтрола, за да се въздържа и да не ... избухна или просто да съм саркастична с дразнещият ме субект. Става въпрос за милата ми колежка. Тя по принцип ( и това съм й го казвала) с всички се държи добре. А е неестествено всички да ги харесва. Питала съм я, дали пък наистина не е толкова добра и всички хора да й харесват. Не ги харесвала всички, ама просто е културна жената. Има и една друга колежка, която повече ме радва с откровеността си, и веднъж като я попитах: Еди кой/кои си харесваш ли? тя отговори, че никой не харесва, но има такива, които повече не харесва от други.

И ситуацията през последния месец в работа е малко напрегната. Скандали, дисциплинарки, уволнени, напуснали ... и някак правно-юридическият ни отдел леко опустя. А си е важно звено, да не кажа най-важното. Две жени излязоха по майчинство, една напусна, а преди това беше защитила докторантура. Дойдоха двама млади юристи, но те са без грам опит, а тази, която им стана шефка тя кацна месец преди тях и е активно по чужбина и се занимава с европейски проекти. Дреме й за делата на агенцията. И последно се разбира, че ще напуска една колежка, която е от последните стари кучета. Невероятно интелигентна и много силна "в зала". Защо ще напуска? Ами ... от обида. Последната й атестация е с ниска оценка и тя ...така си реши. Аз много я харесвам нея, защото е винаги усмихната и никога не е повишавала тон или да има конфликт или неразбирателство. Бях останала в (грешното) впечатление, че с колежката ми са почти приятелки, защото двете имат по две деца, които са им на една възраст и често са си обсъждали по майчински тревогите. Съответно напоследък при създалите се обстоятелства се оформиха нещо като "лагери". Остават дни или седмица докато официално напусне. И днес някакви писма тя ми ги дава конкретно на мен да й ги изведа, жената, която предстои да напусне. Аз обяснявам как екземпляра за нея да й се предаде лично на нея. Мазната колежка веднага изказа несъгласие и че трябвали да минават през шефката на отдела. Малко след това ми се обади самата шефка, за нещо съвсем различно (уж) да ми начука канчето, но не й се получи, защото не бях персонално виновна. И пак в продължението на деня, жената която ще напуска ме помоли някакви върнати документи да й се занесат, отново го казвам, но отсреща не се изпълнява, а се звъни пак на шефката да се докладва, така ли да се направи. Леле. И вече капака на разтичащото се масло, с което да си намажа филията беше като й се обади по телефона и с някакво гласче си дуднеха глупости половин час ... Мислех си, добре де, колкото и да се мазниш, по-слаба, по-умна и въобще по-готина няма да станеш.

Така някои може да изглежда, че са ти големи фенове, а то да не е точно така.

Редактирано от Maleficient (преглед на промените)
  • Харесва ми 3
  • Любов 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

на 8/12/2016 в 22:24, Maleficient написа:


Не е форум, а група. Пояснила съм, че вероятно си имат причина всички, които имат някакво недоброжелателно отношение. И повече от ясно е, че причината е в мен, щом отношението е към мен. НО идеята е, че има доста хора, които и аз не харесвам. И те са причина за това. Все пак не ги унижавам, дразня или провокирам. Така ясно ли е?

 

Извини ме, че те връщам назад, но кой знае защо съм пропуснала темата.

Не ти ли е идвало наум, че лошото отношение към теб тръгва от един човек, който в злобата и желанието си да те срине е настроил и други хора, които лесно се поддават на влияние?

Според мен причината за злобата е завист - твърде ярко светиш и засенчваш злобаря.

Религия за посредствените

Цитат

"Завистта е религията на посредствените. Тя им носи утеха, откликва на тревогите, които ги гризат отвътре и в крайна сметка, разлага душата им и им позволява да оправдаят собствената си нищожност и алчност - дотам, че да ги приемат за добродетели и да повярват, че райските двери ще се отворят само за нещастници като тях.

Нещастници, които минават през живота без да оставят друга следа освен мизерните си намерения да омаловажат останалите и да отхвърлят, по възможност даже да унищожават онези, които със самото си съществуване и качества ясно изобличават тяхното тесногръдие, скудоумие и страхливост.

Блажен е онзи, по когото лаят идиотите, защото неговата душа никога не ще им принадлежи."

Карлос Руис Сафон

 

 

 

Редактирано от Мойра (преглед на промените)
  • Харесва ми 5

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
 

П.П. Романът на Карлос Руис Сафон, "Играта на ангела" си заслужава четенето.

  • Харесва ми 5

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 3 часа, Мойра написа:
 

П.П. Романът на Карлос Руис Сафон, "Играта на ангела" си заслужава четенето.

то време трябва за четене... къде ти ще четат...

минат през празните долу да напсуват всички и готово

ти книги им препоръчваш - дай им смутита биимвета магистралки...

  • Харесва ми 1
  • Тъжен 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 18 часа, haidukpikaso написа:

то време трябва за четене... къде ти ще четат...

минат през празните долу да напсуват всички и готово

ти книги им препоръчваш - дай им смутита биимвета магистралки...

Има хора, които четат.

Не знам обаче, още колко време четящите, знаещите и възпитаните ще издържат на ежедневното заливане с помия от страна на хора, на които им липсва елементарно възпитание.

Мнозина напуснаха и отсъствието им се усеща.


  • Харесва ми 5

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 39 минути, Мойра написа:

Има хора, които четат.

Не знам обаче, още колко време четящите, знаещите и възпитаните ще издържат на ежедневното заливане с помия от страна на хора, на които им липсва елементарно възпитание.

Мнозина напуснаха и отсъствието им се усеща.

И като напуснаха, къде отидоха? На запад ги заливат с помия още по-силно. В Германия, Великобритания дърти пе***аси носят женски обувки с висок ток, и това се приема за нещо напълно нормално. Европа в момента е изправена пред огромна трагедия. Подобна липса на духовни и морални ценности се е наблюдавала и преди в последните години, преди сриването на римската империя. 
 

 

  • Тъжен 1
  • Еха 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, Мойра написа:

Има хора, които четат.

Не знам обаче, още колко време четящите, знаещите и възпитаните ще издържат на ежедневното заливане с помия от страна на хора, на които им липсва елементарно възпитание.

Мнозина напуснаха и отсъствието им се усеща.

Не слизай на ниво на твари дето една книга не са прочели през живота си.

Те са низши духом, бедни, ама не го осъзнават.

  • Харесва ми 3

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 12 минути, haidukpikaso написа:

Не слизай на ниво на твари дето една книга не са прочели през живота си.

Те са низши духом, бедни, ама не го осъзнават.

Никога не съм слизала, няма и да сляза, просто си налагам да бъда любезна и с такива, което не винаги се получава, разбира се.

Хора са, все пак...

  • Харесва ми 3

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 22 минути, Мойра написа:

Никога не съм слизала, няма и да сляза, просто си налагам да бъда любезна и с такива, което не винаги се получава, разбира се.

Хора са, все пак...

хора ли - кви хора, то нормален човек културен не обижда непознати нали

никаква любезност, е ей сега и ще съм любезна с твари дето само псувни секс пари им у устата

 

:tease2:

  • Харесва ми 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Да! Нищо не е такова, каквото изглежда. Животът е като минирано бойно поле. Поне аз се чувствам като сапьор. Уж съм обучена да оцелявам, но винаги има риск да стъпиш на мина.

Там съм. С единия крак съм върху нея. Усещам я под себе си и мърдане няма.

Взривяването е неизбежно...

Бааам!!!@@@@

  • Харесва ми 1
  • Тъжен 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 5 часа, А@@@ написа:

Да! Нищо не е такова, каквото изглежда. Животът е като минирано бойно поле. Поне аз се чувствам като сапьор. Уж съм обучена да оцелявам, но винаги има риск да стъпиш на мина.

Там съм. С единия крак съм върху нея. Усещам я под себе си и мърдане няма.

Взривяването е неизбежно...

Бааам!!!@@@@

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=183&WorkID=5368&Level=2

  • Харесва ми 1
  • Любов 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 13 часа, Julius Decimus написа:

От мен това :

Не искам вятърът да спирам,
а с него да танцувам...
Безумен танц на сетивата,
без четка и бои да нарисувам
това, което пълни ми душата...

Реката буйна, аз не ще да спирам,
  ще я подсиля със сълзи горещи. ... 
  И жаждата за утре ще умира със     
  бягството по брегове отсрещни...

Сама ще спра, сама ще си отида, оставила - следи горещи ...

Внезапно в спомен приютила, онези - неслучайни срещи...

И като чаша вино, тъй на екс изпита, животът дъно ми показа...

Усмихвам се, не съм сърдита,

във ада гордо аз ще вляза...

Без грам обида и омраза :)

 

 

 

 

  • Тъжен 1
  • Любов 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 54 минути, А@@@ написа:

От мен това :

Абе не че нещо, ама с тоя черен аватар почвате да ме плашите.:eek:

Мяза на черното петно от "Острова на съкровищата" с капитан Флинт.

Няма ли да е по-добре да го махнете ? :rolleyes: Така де.....

 

преди 54 минути, А@@@ написа:

Усмихвам се, не съм сърдита,

А благодаря, много е по-добре, как. Ще се съгласите. :rolleyes:

Редактирано от Julius Decimus (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Няма да питам как е аватара, защото се не знае до кога е :eek:

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 11/18/2017 в 18:40, haidukpikaso написа:

е ей сега и ще съм любезна с твари дето само псувни секс пари им у устата

 ти що  не каза че след секса искаш за колтура да си говорим и за Балзак :ohmy:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 17.11.2017 г. в 18:56, Мойра написа:
 

П.П. Романът на Карлос Руис Сафон, "Играта на ангела" си заслужава четенето.

чела съм я. А преди нея Сянката на вятъра, след нея пък Затворникът на Рая. И ти Благодаря за мнението :*

Иначе, и аз със закъснение ти виждам коментара. Може би си права за завистта, но за това се сещам като опция в много краен случай, защото нямам чак такова самочувствие на (грееща) звезда. Вероятно доста неправилно възприемам общуването между хората, защото аз не ценя всеки човек сам по себе си. Тъй като би ми отнело много време да опозная всеки един, за да го захаресвам и да му се доверя общувайки с него. И ей така се "гмуркам" безразсъдно. Започвам да понасям плюнките и ритниците на недоброжелателите за сметка на онези готините, с които се разбирам, разсмиват ме, утешават понякога и в крайна сметка, знам че си заслужава.

После обаче се случва "натрупването". Чисто човешки гняв. Първичен. Получил се от в началото раздразнение, преглъщаш, втори път, дори да се опиташ да се отдалечиш или да игнорираш ... смръдливото и гнусното, то ти се е набило в носа и те преследва.Тогава чашата прелива. Отсичаш не, а направо изкореняваш дървото и не се обръщаш. Рядко съжалявам за решенията си или след много време, но винаги си понасям отговорността и се опитвам много да не мрънкам.

хм, как без да искам описах иносказателно какво се случи и с бащата на детето ми ... с думи човек може да обясни много неща, но как ще бъде разбрано е друг въпрос.

 

на 19.11.2017 г. в 6:19, А@@@ написа:

Да! Нищо не е такова, каквото изглежда. Животът е като минирано бойно поле. Поне аз се чувствам като сапьор. Уж съм обучена да оцелявам, но винаги има риск да стъпиш на мина.

Там съм. С единия крак съм върху нея. Усещам я под себе си и мърдане няма.

Взривяването е неизбежно...

Бааам!!!@@@@

Не съм съгласна за живота. Гледала ли си филма "Английският пациент"? Ако не си, гледай. Там един индиец беше сапьор. Умря от мина, но преди това изживя хубава, спокойна Любов. Не я беше очаквал или търсил. Просто му се случи и то по време на война. Да, на филм е. Но си мисля, през самата война хората защо и как са оцелели, а не са препускали по минните полета, за да се свърши с тоя глад и това страдание. Ти как мислиш?

Редактирано от Maleficient (преглед на промените)
  • Харесва ми 3

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 часа, Maleficient написа:

чела съм я. А преди нея Сянката на вятъра, след нея пък Затворникът на Рая. И ти Благодаря за мнението :*

Иначе, и аз със закъснение ти виждам коментара. Може би си права за завистта, но за това се сещам като опция в много краен случай, защото нямам чак такова самочувствие на (грееща) звезда. Вероятно доста неправилно възприемам общуването между хората, защото аз не ценя всеки човек сам по себе си. Тъй като би ми отнело много време да опозная всеки един, за да го захаресвам и да му се доверя общувайки с него. И ей така се "гмуркам" безразсъдно. Започвам да понасям плюнките и ритниците на недоброжелателите за сметка на онези готините, с които се разбирам, разсмиват ме, утешават понякога и в крайна сметка, знам че си заслужава.

 

Много години бях уверена, че никой не ми завижда, тъй като няма за какво (според мен).

В един от най-тежките ми житейски периоди, когато страдах пореди нелечимото заболяване на майка ми и имах множество други проблеми, изневиделица върху мен се стовари цялата злоба, таена в сърцата на тези, които съм смятала за свои приятели.

С такова злорадство не бях се сблъсквала в живота си!

Има хора, които завиждат за определени неща, но има и такива, които просто завиждат на всички за всичко и мразят.

Благодарение на този урок, вече безпогрешно усещам завистниците и знам как да се пазя.

Подминаването с мълчание и усмивка на кривите погледи и злобните коментари, е най-добрият щит срещу злобари и завистници.

  • Харесва ми 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 6 часа, Maleficient написа:

 

 

Не съм съгласна за живота. Гледала ли си филма "Английският пациент"? Ако не си, гледай. Там един индиец беше сапьор. Умря от мина, но преди това изживя хубава, спокойна Любов. Не я беше очаквал или търсил. Просто му се случи и то по време на война. Да, на филм е. Но си мисля, през самата война хората защо и как са оцелели, а не са препускали по минните полета, за да се свърши с тоя глад и това страдание. Ти как мислиш?

Винаги, когато се замисля става страшно. Войнана в моите мисли никога не свършва. Мир или само примирие/Временен мир през война по взаимна уговорка на двете страни/

Тогава си позволявам да се усмихна , но в очакване на ново сражение. Поредна атака на отчаянието . Обречеността да съм стъпила върху мина. Наказанието да знаеш, че няма как да победиш непобедимото. Именно това ме кара да бягам от приятелства, любови и отдаване. Няма време за илюзии и надежди. Нямам право да подвеждам себе си и другите, че ще мога да дам очакваното и ще имам време и право да получа нещо. ...Сложно е!

Редактирано от А@@@ (преглед на промените)
  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 10 минути, А@@@ написа:

... Няма време за илюзии и надежди. Нямам прово .... Сложно е

А за какво има(ш) време? На какво има(ш) право?

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 13 минути, Maleficient написа:

А за какво има(ш) време? На какво има(ш) право?

 

Да чакам края. 

Ето пример - на 17% батерията ми пищи и предупреждава, че иска зарядно . Аз обаче нямам такова но все още мога да напиша отговор тук. Но не и да почна ъпдейт и преинсталация, защото нама как да ми стигне времевия ресурс...следва принудителното и незнайно обаче кога - тотално изключване.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 17.11.2017 г. в 16:38, haidukpikaso написа:

то време трябва за четене... къде ти ще четат...

минат през празните долу да напсуват всички и готово

ти книги им препоръчваш - дай им смутита биимвета магистралки...

Ау тука как си се вихрила !
Бени я ни покажи библиотеката си щом не си се спряла от четене ?
Аве ,много все четете и за това нямате време да поработите и аналогично сте с по един и петдесет в джоба. Ти специално и @simtech

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 28 november 2017 в 18:16, А@@@ написа:

Тегля го !

Ралева, как си?

Spoiler

"Why love, if losing hurts so much? I have no answers anymore: only the life I have lived. Twice in that life I've been given the choice: as a boy and as a man. The boy chose safety, the man chooses suffering. The pain now is part of the happiness then. That's the deal."

 

  • Харесва ми 2
  • Любов 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход


×

Информация

Този сайт използва бисквитки (cookies), за най-доброто потребителско изживяване. С използването му, вие приемате нашите Условия за ползване.