Премини към съдържанието

    Препоръчан отговор


    Здравейте, съфоромци! Макар отскоро да съм член на тази виртуална общност, това не значи, че през годините различни търсения из интернет не са ме довеждали в различни теми във форума на Kaldata.com. Снощи, по време на разглеждане на различни профили, мернах аватар, който не бях виждал от години - този на потребителя "sliderum". Преглеждай профила му, попаднах на тази тема. Прочитането ѝ ме вдъхнови да напиша кратък разказ. Реших, че, след като е вдъхновен от този форум, то е редно потребителите в него да го прочетат.
    Ще се радвам на всяка една обратна връзка, която получа за него, и се надявам да провокирам ползотворни дискусии. Моля единсвено, ако споделяте разказа, да упоменавате източника (засега той е единствено тази тема, все още се колебая дали имам сили за отговорността, наречена "блог"). Без повече предисловия представям на вниманието и критиката ви първият ми разказ от много време насам - "Сълзи от мед".

     

    Сълзи от мед

     

     

    Усещаше как лепкавото вещество влиза в ушите и ноздрите му. Крещеше от гняв, крещеше от мъка, крещеше от ужас. Крещеше, но балончета не се получаваха, виковете му резонираха обратно. Очите му бяха широко отворени. От тях се стичаха сълзи. Сълзи от мед.

    ***

    Иван беше всичко друго, но не и обикновено момче. От малък предпочиташе да чете приказки и да разглежда вестниците, отколкото да се шляе безцелно по улиците в чудене какво интересно занимание да си намери. Когато за първи път в живота си се сблъска с новото същество, наречено „компютър“, той се влюби от пръв поглед. Започна да отделя внимание на всяка информация, свързана с компютри, която се появеше в някой вестник, извади си карта за градската библиотека, само за да има откъде да чете и научава повече за тези машини, а когато за първи път успя да влезе в Световната мрежа беше по-щастлив от всякога – пред него се откри както огромен източник на информация, така и още по-голям източник на съмишленици.

    По това време Иван беше в обтегнати отношения със своята приятелка – от една страна той чувстваше, че тя го обича с цялото си сърце, но от друга виждаше, че липсата на стабилен източник на доходи у него я съсипваше. Не, тя не беше златотърсачка, просто хората и реалността около нея отрано ѝ бяха дали да разбере, че в малко населено място в България или имаш някаква мизерна работа, която да работиш до края, или нямаш никаква, в който случай изведнъж краят започва да ти се струва предпочитан вариант.

     

     

    През този ден Иван беше мрачен. Вървеше под жаркото слънце, подметките на обувките му гневно се потътряха по напеклия се асфалт, очите му, хлътнали под намръщените вежди, чернееха, взрени в някакво друго измерение, под асфалта. Днес бе похарчил последните си пари за вода, а други не знаеше кога ще получи. Мария, приятелката му, му беше казала, че отива да работи като шивачка в Пловдив. Поради финансовото си положение, Иван не беше сигурен кога може да я последва.

    Беше в лошо настроение и защото последният му останал източник на познания за компютрите бе на път да изчезне. Иван отпреди беше спрял да подновява картата си за библиотеката, защото, след като пресметна съотношението между цената за достъпа и количеството информация, която получава, той установи, че интернет е по-изгодният избор за него. Сега обаче вече нямаше пари да плати и таксата на интернет доставчика, който от своя страна пък, като монополист в града по това време, дори беше решил да я увеличи. Младият мъж винаги си мечтаеше с натрупаните знания да получи възможността да работи с компютрите, да научи още повече от тях, усилията му да бъдат оценени. Уви, в момента той имаше работа, но като пчелар. Ироничното беше, че за него имаше много работа, но почти никакви приходи. Напоследък хората бяха започнали да предпочитат по-некачествения, но пък и по-евтин, мед от големите търговски вериги.

     

     

    Вечерта Иван включи компютъра си и влезе в един технически форум, в който обичаше да събеседва със свои непознати сънародници както по компютърни, така и по други теми. Когато обаче тази вечер форумът се зареди, Иван го гледаше сериозно, делово, като проблем, който не търпи отлагане. Младият мъж се вписа в профила, който носеше псевдоним „sliderum“, и започна да пише:

    „До скоро "виждане".

    Ами това е. Надявам се темата да остане някой и друг час, колкото да я прочетат колегите и после да замине там за където е достойна, а именно - в коша. Пиша в този подраздел понеже не върви да е в "Изповеди" - никак дори. Накратко: Батко ви или набора, или малкият Sliderum, според опита и достойнствата на колегите му, излиза от световната мрежа до момента, в който финансовото му състояние, му позволи отново да сърфира волно - "мислеше си белият кит Уили, а после усети изгарящото пробождане на харпуна на японският "природен изследовател" Дянков сан, (който си беше поставил за цел да улови Уили с научна цел, както правеше с кажи речи цял народ от китове през целия си мандат), та харпуна, както и се предполагаше беше уцелил Уили точно където трябва - някъде в областта на белия джоб за черни дни... Надявам се акаунтът ми да се позапази някое и друго време, защото има все пак някаква вероятност, някъде към средата на май next year, пак да се поразприказваме, които евентуално сме живи и финансово здрави...От вероятно друго IP, понеже май нещо една Пазарджишка фирма, която купи бившият ми доставчик преди два месеца, се опитва да ми налага "необвързващ" договор...Тая няма да я бъде. Като ще има договор по-добре да е БТКитайски за шест кинта месечно, колкото да си отварям пощата, отколкото да гуша ония изедници. Ахам! То като почнах си викам давай кратичко, давай, давай...и дадох. То така се разтегна, че май наистина ще иде накрая в "изповеди" - дори и да се превърне в бестселър(?) П.П. Редактирах заглавието - с кавички, защото сме във форум, а не на видеочат или конферентна видеовръзка.“

     

    Усмихна се, заради това, че бе успял да измисли така невинно и дори шеговито звучащо съобщение, което да уведоми всички, които ги интересуваше, защо Иван повече нямаше да им бъде виртуална компания. Той стана от стола пред компютъра и си легна на леглото до него. След известно време стана и отиде да види дали има някакви отговори на публикацията му. Те не бяха хич малко.

    „Стига бе човек!Няма ли начин да се докопаш до някакъв нет ,колкото да отваря калдата и да прочетеш някоя друга новина.Вземи си някакво wi fi там за някаква минимална сума и кради от който и както може или поне се спазари с някой комшия да делкате нет.Криза криза ма чак пък толкова!“, пишеше един от съфорумците. „Абе това не е кражба , ако нета е свободен , нали го приемаш у вас , даже можеш и да го съдиш че влиза без разрешение“, пригласяше друг. Sliderum , приятна почивка малко от нас ! Ако можеш да направиш нещо и пак да си при нас ... ама прав си ... криза е ! Гадно... до къде стигнахме мама му стара ... да не може човек да отдели 20 кинта за нет ... да я еВа и тъпата държава !“, съчувстваше на младия мъж потребител с име „Hanibal_Lektar“. „Ще липсваш! Надявам се по-бързо да си решиш финансовите проблеми!“, гласеше съобщение от потребител на име „djagi“.

    Иван четеше всички тези съобщения и сърцето му се стягаше. От една страна той беше тъжен, че трябва след толкова години (той беше регистриран в този форум вече от 3 години) да се раздели с тези, макар и непознати, но станали му близки, хора. От друга страна обаче имаше нужда да обвини някого, а не знаеше кого.

    Дали правителството, задето беше направило така, че хората да живеят мизерно и да не могат да се развиват? Дали тези хора, които уж му съчувстваха и щеше да им липсва, а пък никой не предложи да му помогне поне с едни 10 лева? Дали себе си, задето беше пропилял толкова време за нещо, което не му се отплати по никакъв начин и което в момента правеше последната си крачка да се отдалечи от него?

    Иван отново започна да пише:

    „Благодаря на всички! Както съм написал нещата натискат и от двете посоки, като разбира се финансовата страна е с по-високият залог, не толкова отношението с доставчика, макар и то да не е без значение. Просто кризата в провинцията е, ами не е за описване. Лошото са не толкова цените на услугите колкото липсата на работни места и естествено там където все пак се предлагат някакви, или не достига и то доста квалификация, или заплатата е с пенсионна стойност, или ако все пак е в рамки които сами по-себе си си заслужава, не е в родното градче, а подобаващо далече и като се почнат сметките с транспорт или на квартира, пак излиза,( впрочем влиза )вътрешно... Може би съм намекнал, че се е налагало досега да се издържам с пчеларска професия, която за доста хора е като допълнителен доход или по-скоро хоби. Е, за мен е основна и единствена професия. Тази година реколтата е прилична като количество и отлична като качество, но за сметка на това финансовата криза сериозно сви потреблението на мед по пазарите, на които ходя да го продавам. Така че, от глад няма да умра, по-скоро от преяждане с мед. Белята, е че доставчика на интернет не приема заплащане в натура...Та така ,срокът изтича на 13.10.2010г., което вероятно значи 00:01 тази нощ, или същото време на следващата вече няма да съм онлайн...“.

    „Чел съм доста твои постове и съм научил доста неща... жалко, че ще напуснеш форума за толкова време“, отговори му потребител на форума с псевдоним „GetFun“. Иван въздъхна и изключи машината. Беше ги уведомил. Нямаше индикации някой да иска да му помогне, на което не се и беше надявал, затова си легна да спи.

     

     

    След цял ден прекаран в разхождане из града и разпитване в магазини, складове и таксиметрови фирми дали има свободно място за работа, късно вечерта Иван грохна на пода в стаята си. Не се беше чувал с Мария, защото телефонът му беше спрян, поради просрочване на плащането на сметката. Навсякъде, където беше питал, му бяха казали, че няма изгледи скоро да се освободи място за нов работник. Хората продължаваха да не купуват от меда, в създаването на който той участваше и от който беше получил солидно количество буркани, които да предлага от врата на врата и по улицата.

    Накрая все пак реши да седне на стола пред бюрото и да включи компютъра. Кой знае, можеше все още да има достъп до интернет. Оказа се, че има. Влезе във форума и започна да чете съобщенията под неговото, които не беше видял снощи.

    „Да се върнеш по-скоро , аз ти пратих лично съобщение , обърни внимание...До следващ пост , и ...внимавай с меда“, шеговито му беше написал човек с форумно име „Анинфид“. В съобщението нямаше нищо съществено освен благодарности за знанията, които Иван беше споделил. „Sliderum, плюс на малките населени места е, че хората си оставят всичко на дефолт (BTC ADSL unsecured примерно)... На едно приятелче в Кранево като я беше закъсал му намерихме една хубава антена за вифито и имаше мнооого богат избор от мрежи“, пишеше друг.

    Иван реши да напише:

    „Може би все пак ще се изкара още едно денонощие, още не е спрян достъпа. Остава да е през нощта на 13-ти срещу 14-ти, т.е. 13-ти да е включен като заплатена дата. Както и да е. Утре ще се разбере окончателно, когато отново излезе възможността да седна пред компютъра, защото през деня ще съм понатоварен с дейности и събития, част от тях със съдействието на .....е той човека си знае кой е.“.

    „Ами освен успех в търговията :) май друго в момента нямаш нужда ;) стискам палци да продадеш повечко мед и да те видим скоро на линия :)“, отговори му човек, подписал се като „iliev72“. Иван му написа: „Благодаря!“. „И заем от едни 10-20 лева няма да откажа, ама нейсе“, помисли си още.

     

     

    На входната врата се звънна. Младият мъж стана и отиде да отвори. Докато се приближаваше към врата, се зачуди кой ли може да го търси по това време. Дали не бяха техници, които идваха, за да му спрат достъпа до интернет?

    Оказа се един съсед, когото познаваше по лице, но с когото винаги само си бяха кимвали и чието име не знаеше. Човекът леко лъхаше на алкохол.

    -          Момче, я дай един буркан мед! И без това няма какво да го правите, да не седи нахалост.

    -          Господине, този мед не ми е даден за лично ползване, трябва да го продавам. Шефът ми е казал под 8 лева да не приемам за буркан, но на вас мога да ви дам един за 7 - каза Иван.

    -          Нагло *censored*! – изрева безименният мъж. - Пари ще ми иска! Ти луд ли си, бе? Това, че ти по цял ден се хъшласваш[1] по града и така и не успя да си подредиш живота, изобщо не трябва да те кара да си мислиш, че аз, за разлика от теб, нямам разходи! Ти, алчен кучи сине! Затрупал си се целият в мед и живееш сред него, намръщен като бурсук, обаче ти трепва веднага мишото сърчице, когато някой те помоли за един шибан буркан, а?! Хайде, оставям те да си помислиш дали е редно да се държиш така с хората и дали утре пак ще ми откажеш!

    Пияният се завъртя с гневно, олюляващо се движение и на лек зиг-заг изчезна в мрака. Иван тихо затвори вратата, заключи я и се върна в стаята. Поседя малко прав в тъмнината, взрян в студената светлина, идваща от монитора на компютъра. След това излезе, отиде в кухнята и започна да вади бурканите с мед, прибрани в платнени торби. След като ги извади, бързо започна да ги отвинтва и да излива съдържанието им в мивката, като преди това беше поставил тапата на канала ѝ. Когато изля и последния буркан с мед, мивката се беше напълнила над половината.

    Иван излезе от кухнята, върна се в стаята си, отиде до бюрото, клекна, изключи от разклонителя щепселите на компютъра и монитора, бутна стола плътно до бюрото, изпъна постелката на леглото и излезе от стаята.

    Когато се върна в кухнята, отвори хладилника, извади останалата в него храна и я хвърли през прозореца. Кучетата и котките на сутринта щяха да имат какво да закусят. Върна се обратно пред мивката, наведе се и си потопи главата в сладкия мед. Усещаше как лепкавото вещество влиза в ушите и ноздрите му. Започна да крещи. Крещеше от гняв, крещеше от мъка, крещеше от ужас. Крещеше, но меда не позволяваше от устата му да излезе звук, виковете му резонираха обратно.

    Очите му бяха широко отворени и отново гледаха в другото измерение. От тях се стичаха сълзи. Сълзи от мед.

    ***

    През това време във форума мъж с псевдоним „mr_nobody“ беше написал и публикувал следното съобщение:

    „Надявам се все още да не са ти спрели нета и да прочетеш поста ми. Мисля, че можем да си бъдем взаимно от полза, защото аз имам реципрочен проблем. От липса на финикийски знаци не се оплаквам, но за сметка на това никъде не мога да си намеря хубав, домашен, биологично чист, захаросан мед, в който няма захар и не е топен. В момента купувам от един частник, който има магазин за ел. части в квартала и не е лош, но не бих казал, че е кой знае какво. Точно сега го привършвам и имам намерение да дам едни 100-120 лв., за да се запася за зимата, а ти си човек, който е доказал както интелигентността, така и почтеността си и след като казваш, че качеството е отлично, защо да не купя от теб? Ако си някъде из североизточна България би било чудесно, но и да не си - има Еконт, има Спиди... Прати ми някакъв телефон на лично съобщение, ако проявяваш интерес, моля те.“

     

     

     

     

    София, 12.08.2016 г.


    [1] Думата идва от „хъшлак“ - м. Разг. Пренебр. Уличен младеж; безделник, гамен, хаймана

    Редактирано от критичен (преглед на промените)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Де да знам как да ти го кажа без да го приемеш като критика.Hanibal-чето се спомина момчето.Лека му пръст.Бог да го прости.Постфактум се оказа че познавам лицето му в реалния живот.И неговата не беше лесна,на хемодиализа беше момчето.Но не се оплакваше.Стискаше зъби.Всеки си има проблеми и всеки стиска зъби.Останахме една озлобена беззъба нация.

    • Харесва ми 2

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Лека му пръст и Бог да го прости! Разказът няма за цел нито да обвинява, нито да канонизира когото и да било. Написах го под влияние на мислите и емоциите, които се породиха у мен по време на изчитането на цитираната тема. Не познавам нито един от хората, които стоят зад използваните мнения и псевдоними.

    Допълнение: Частта "Нагло *censored*!" не е написана така, форумната система против псувни я е променила.

    Редактирано от критичен (преглед на промените)
    • Харесва ми 1

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

    Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

    Регистрирайте се

    Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

    Нова регистрация

    Вход

    Имате регистрация? Влезте от тук.

    Вход


    • Подобни теми

      • от n.miroslavova
        Какво точно означава или от къде произлиза частицата "се" и защо я използваме за всички видове род и число - аз се събудих, ние се събудихме, не ми се спи.. и т.н. Един чужденец ме пита и направо не знаех как да му обесня, при положение, че даже и на мен не ми е ясно  
      • от Тор
        1.С -ът или -ят задължително се членува подлогът, когато е изразен със съществително име от мъжки род в единствено число. За проверка се използва замяната с той. Ако това е възможно, значи думата е подлог и получава пълен член. Подлогът е тази част на изречението, която показва кой извършва действието.
        Примери:
        * С нормален словоред (т.е. първо имаме подлог — вършител на действието, а след това сказуемо — самото действие):
        — Сперматозоидът съдържа 37,5 мегабайта ДНК информация. (Сперматозоидът е подлог — извършва действието;съдържа е сказуемо; подлогът може да се замени с той: Той съдържа 37,5 мегабайта ДНК информация.)
        — Животът предлага различни варианти. (Животът е подлог — извършва действието; предлага е сказуемо — самото действие, животът може да се замени с той: Той предлага различни варианти.)
        * С обратен словоред — т.е. първо се появява сказуемото, а подлогът го следва:
        — 37,5 мегабайта ДНК информация съдържа сперматозоидът.
        — Това са вариантите, които предлага животът.
        2.С -ът или -ят задължително се членуват съгласуваното определение и приложението на подлога. За проверка се използва замяната с той на цялото словосъчетание, в което е включена думата. Ако това е възможно, значи тя е съгласувано определение/приложение и получава пълен член.
        Примери:
        * С нормален словоред:
        — Целият човешки вид го очаква от тях. (Целият и човешки са съгласувани определения на подлога вид. В случая цялото словосъчетание целият човешки вид извършва действието очаква и може да се замени с той: Той го очаква от тях).
        — Еверест, най-високият връх в света, е част от Хималаите. (Най-високият връх в света е приложение на подлога Еверест и цялото словосъчетание може да се замени с той. Той е част от Хималаите.
        * С обратен словоред:
        — Понякога може да бъде наивен и най-мъдрият човек. (Най-мъдрият е съгласувано определение на подлога човек, който изпълнява действието да бъде наивен. Цялото словосъчетание и най-мъдрият човек може да се замени с той: Понякога може да бъде наивен и той.)
        3.С -ът или -ят задължително се членува сказуемното определение на подлога. Това е определение, разделено от подлога, който пояснява, със спомагателен глагол съм във всичките му форми и времена — съм, си, е, сме, сте, са, бях, бил, били, ще бъда и т.н. Отново се проверява, като се заменя успешно с той.
        Примери:
        — Мъжът срещу теб беше домоуправителят на блока. (Спомагателният глагол, който изпълнява ролята на сказуемото, и разделя подлога от неговото определение, е беше. Домоуправителят е сказуемното определение.Мъжът е подлог. И двете части на изречението могат да се заменят с той: Той е домоуправителят / Мъжът е той.)
        — Красивият замък е бил някогашният затвор. (Е бил е съставно сказуемо, някогашният затвор изпълнява ролята на определение на подлога замък, а красивият е съгласувано определение на подлога и също e с пълен член — виж 2.)
        — Компютърът е най-добрият приятел на брат ми.
        4.С -ът или -ят задължително се членуват съществителни от м.р. ед. ч., когато се употребяват като обръщения.
        Примери:
        — Хей, ти, новият, какво правиш там?
        — Свидетелят, елате по-близо!
        5.С -ът или -ят задължително се членуват съществителни от м.р. ед. ч., когато се употребяват самостоятелно като заглавия.
        Примери:
        — Самотният ездач, Козият рог, Сексът и градът.
      • от Danco1953
        Помогнете есе по тема "Да гледаш и да не виждаш" Ако можете да ми го напишете на бързо моля ви. 10 минути не е нищо.
        Благодаря предварително.
      • от Kolian

         
          TVseries България стартира „Изгубени в разказа“
         
          В чест на победителя в гласуването за „Сериал на десетилетието" (http://tvseriesbg.com/2013/11/09/lost-stana-serial-na-desetiletieto/), който беше обявен преди седмица, tvseriesbg.com стартира нова интригуваща игра, носеща името „Изгубени в разказа”.  В нея в рамките на 13 седмици в сайта ни ще бъдат представени 13 авторски разказа, написани в състезанието The Chosen One: Lite Edition във форума на TVseries България (http://forums.tvseriesbg.com/forum/185-the-chosen-one-lite-edition/), което се състоя в периода януари-март 2013-а година. Можеш да оцениш всеки един разказ чрез рейтинг системата, която сме изготвили за целта, а кратката история, събрала най-висок рейтинг, ще бъде заснета от нашите приятели от Clapboard Film Studio, като съществува възможност да бъде проведен и кастинг за ролите. От теб се изисква единствено и само да четеш и да оценяваш със сърцето си. "Изгубени в разказа" ще се опита да покаже, че аматьорски написаните неща понякога могат да се окажат гениални.
         
         
        Ето го и първия аматьорски разказ, който ще се бори в състезанието: http://tvseriesbg.com/2013/11/19/izgubeni-v-razkaza-terranova/
      • от AGgolqm
        Здравейте! Ще ми е нужна вашата помощ за есе на тема "Приятел в нужда се познава" или "Моята първа любов". Трябва ми спешно за понеделник (10.06.2013) и съм първа смяна. Благодаря предварително! (От това зависи оценката ми по БЕЛ за годината )
    • Разглеждащи в момента   0 потребители

      Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

    • Дарение

    ×

    Информация

    Този сайт използва бисквитки (cookies), за най-доброто потребителско изживяване. С използването му, вие приемате нашите Условия за ползване.