Премини към съдържанието

    Препоръчан отговор


    Още от малък бях странен. Буен, своенравен. Отказващ да се подчини. Не, не съм аутист.

    В детската градина ме бутаха встрани.

    От 1-4 клас бях странен, игнорираха ме и ме избягваха, не бях сред момчешката среда, единствено отнасях подигравки и снизходително отношение, те бяха "оперените", аз бях по-свитичкия, който така и не си намери място до 4-ти клас. Единствено госпожата казваше на класа да не ме закачат и вечно ме "буташе встрани". Включително и майка ми беше библиотекарка в училището и заради това не ме закачаха, единствено ме избягваха. Но може би не е трябвало. Може би е трябвало да стане нещо, поне да не ме избягват и макар и по болезненият начин, да влезна в някакъв път.  И да нямам тези проблеми сега.

    От 5-7 клас нещата бяха още по-страшни. Тогава те взеха откровенно да избиват комплекси, да се гаврят, да тормозят и заплашват всеки по-слаб от тях и да се мислят за велики, да се превземат. Аз стоях все по-встрани, в тяхната сянка. И за да не полудея, прописах в едни форуми, и до такава степен заживях във виртуалното пространство, че на живо не можех да обеля думичка, само по форуми можех да пиша. Там бях различен, чувствах се като различен. Чувствах се по-приет. Беше измамно, лъжа. Имах социални проблеми, не можех да говоря, да комуникирам, но по форумите можех да пиша. И те още повече ми задълбочиха положението.

    А родителите ми не се интересуваха от мене. Колкото повече им споделям те почваха да ми се карат от типа "защо/как може да си такъв" и  само упреци, и затова ги избягвах. А и те много не се интересуваха от мене. Те бяха хора, които бяха по-заети с работата си, със строенето на къща/друга тема/ и със собствените си проблеми.  Гневяха се когато ги "занимавам" с нещо или споделям.

    Тогава след 7-ми клас кандидатствах за гимназия в друг град, на общежитие. Още в началото там имах проблеми заради социална незрялост и некадърност. Правих какво ли не, лоши неща. Тогава тепърва се социализирах, и паралелно с това намирах и себе си. Почнах да работя в някакъв елементарен сервиз, взех да отсъствам от училище, послъгвах малко и пред родителите ми.  Те разбираха, караха ми се, аз през това време извърших други грешки. Не бях там с ясна цел. Докато накрая от училищното ръководство просто решиха да ме изгонят.

    Върнаха ме за втори срок в друго училище в родният ми град. Там до края на годината се скарах пак с класа. Реших пак да кандидатствам за гимназия в друг град, пак с някакво общежитие. Родителите ми супер много ми се караха и бяха мнителни, и бяха прави. Но аз въпреки всичко отидох. И там ме изгониха от общежитието, заради неспазване на правилата, поради мноооооого дълга история.

    С 300 зора избутах годината тук. Сега ще ставам 10-ти клас. Пубер с един куп проблеми с мъжествеността, със самочувствието и със социални затруднения. И емоционално незрял. Това съм аз.

     

    • Харесва ми 1

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    преди 17 минути, Tanaz_we написа:

    Още от малък бях странен. Буен, своенравен. Отказващ да се подчини.

    Всичкото това нещо + проблемите и сам си признаваш, че това не ти допада, както и на околните. За това и те избягват и изгонват.

    Преди много време дадох съвет на моя племенник, който съвет ще помогне и на теб. Преди да извършиш каквото и да е действие си задай въпроса: Ако разбере майка ми ще се разсърди ли? Ако отговора е - ще се разсърди е = на грешна постъпка. Аз го наричам вътрешен глас. Вслушвай се в него и доста от проблемите ще си отидат.

    Редактирано от nikolela (преглед на промените)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Промени си начина на мисленето, защото ако продължаваш така си история. Замисли се това ли искаш да си или искаш да постигнеш нещо в живота. Ако трябва потърси помощ от психолог. На нож си с целия свят. Проблема е в теб, но така може само да гадаем.

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Де да знам.И аз цял живот (до 36-тата си година)бях темерут.След това до сега 44-тата,общуването ми с хората се отпуши един вид.Понеже съм в сферата на услугите "Добър ден.Как е......" и се включвам на вълната,на проблемите на всеки човек.Е.Няма начин и на крив човек да попадна.Повишават глас.Опитвам се да запазя добрият тон максимално.Но някои са по-големи темерути и от мен в най-лошия ми период.Като повишиш и ти децибелите се усещат.Така че.Млад си още.Много фурни хляб има да изядеш.Ще дойде момент когато ще трябва да пренаредиш приоритетите в живота си.Ще улегнеш.Не бой се.

    • Харесва ми 1

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Ти хубаво си решил да смениш средата ама май не с нагласата да се промениш!

    Цитат

    още в началото там имах проблеми заради социална незрялост и некадърност.

    И това неудовлетворение ли те кара да продължиш глупостите? Ако си злобен и инат е проблем!

    Няма лечение във виртуалния свят! Там се чустваш защитен и комфортно! Трябват ти практически ситуации най-вече с момичета! И аз бях много зле с тях като ученик! И книги съм чел!

    Бях приятел с тях да се науча от тях! Нищо не съм получавал.


    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    преди 1 час, nikolela написа:

    Всичкото това нещо + проблемите и сам си признаваш, че това не ти допада, както и на околните. За това и те избягват и изгонват.

    Преди много време дадох съвет на моя племенник, който съвет ще помогне и на теб. Преди да извършиш каквото и да е действие си задай въпроса: Ако разбере майка ми ще се разсърди ли? Ако отговора е - ще се разсърди е = на грешна постъпка. Аз го наричам вътрешен глас. Вслушвай се в него и доста от проблемите ще си отидат.

    Според мен Въпроса който трябва да си зададе не е това дали ще разбере майка му, ще се сърди ли или не.. Защото явно главния проблем са именно родителите  му..

     

    За теб:

    Задай си въпроса какви биха могли да бъдат последствията от дадена твоя постъпка. Започни да мислиш като архитект, все едно строиш сграда. Преди да сториш нещо, помисли как би те афектирало то, какво би могло да се случи Помисли за възможните лоши последствия и намери ЕДИН правилен отговор. Има само един правилен начин да се направи една сграда, както и има само един начин да построиш живот, любов, приятелство и т.н.... Сграда не се строи едно към гьотеря ( не знам дали така се пише този турцизъм ). Живота също!!! Аз съм минал по подобен път, но ето че намерих свеото щастие въпреки че не съм богат в следствие на моите грешки. Не обвинявай други за грешките, поради които си нещастен. Търси грешките в себе си и се старай ДА НЕ ПОВТАРЯШ!!!! Не казвай НИКОГА, за нищо, не давай обещания които МОЖЕ И ДА НЕ ИЗПЪЛНИШ, като цяло избягвай обещанията към когото и да е било!!! 

    Огледай околните и ги разучавай. Поучавай се от ТЕХНИТЕ ГРЕШКи и така ще разбереш КАКВО ДА НЕ ПРАВИШ в живота си. Размишлявай над живота.
    Ще откриеш себе си. Постави си цели и ги преследвай!!! Не се отказвай, бъди мъж.
    Още нещо ОТ СЕГА започни вместо да ходиш наляво и надясно да пилееш пари ''събирай пари, за черни дни''!!!
    ЗАЩОТО ТАКИВА ЩЕ ИМА!!! ВСЕКИ НА ТАЯ ЗЕМЯ Е МИНАЛ ПО ТАЗИ ПЪТЕКА!
    Бъди себе си и НИКОЙ ДРУГ! Ме копирай и не искай да приличаш на някой, бъди себе си. Така ще отсееш без да искаш от хората и ще останат само тези, които искат да бъдат твои приятели, те са тези които ще искат да те опознаят повече от останалите и нямат проблем със странностите ти.
    Виртуалния свят и виртуалните връзки погребват душата на човека! Не умирай, а живей!!!
    Не се притеснявай от това дали ще имаш МНОГО приятели, а направи така че да имаш поне 1,2-ма ВЕРНИ!!!
    Въпреки всичко не се доверявай прекалено много и слушай НАЙ-ВЕЧЕ СЕБЕ СИ!!!

    • Харесва ми 3

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    преди 2 часа, nikolela написа:

    Преди да извършиш каквото и да е действие си задай въпроса: Ако разбере майка ми ще се разсърди ли? Ако отговора е - ще се разсърди е = на грешна постъпка. Аз го наричам вътрешен глас. Вслушвай се в него и доста от проблемите ще си отидат.

    Майка му обаче не е барометър при взаимоотношения с момичета и изобщо такива на младото поколение!

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Твоето Аз ще ти покаже най-вярното решение.

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

    Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

    Регистрирайте се

    Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

    Нова регистрация

    Вход

    Имате регистрация? Влезте от тук.

    Вход


    ×

    Информация

    Този сайт използва бисквитки (cookies), за най-доброто потребителско изживяване. С използването му, вие приемате нашите Условия за ползване.