Премини към съдържанието

Препоръчан отговор


преди 56 минути, backinblack написа:

@ivoarch

Ако искате да привлечете повече ползватели на системата, разсъждавайте винаги от гледната точка на юзер със създадени вече навици с ползването на Уиндоус!

Не е задължително графичната среда да прилича на Уиндоус и да копира неговия дизайн, но един десктоп потребител, не трябва да знае дори, че има и друг начин за ползване и инсталиране на програми! Никога не го съветвайте как да ползва терминала! Често коментирам този въпрос. Повечето потребители остават с впечатлението, че в Линукс нищо не може са се направи без терминали, писане на някакви заклятия и в един момент се отказват!

Десктоп потребителите не желаят да стават специалисти, за да могат да ползват компютъра за елементарни нужди дори. 

Прав си, но те искат да са различни повечето линуксаджии и правят невероятни глупости с цел да не е лесно като на уиндоус. Това важи за много от дистрибуциите.
Линуксите с тоя терминал са първобитна история, ама като няма по-добро за без пари и ги търпим, но докога ?
Леле ако пуснат микромеките една лайт версия на тяхната бозица , която да е безплатна, леле леле как ще умрат всичките пингвини, леле ...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

@Белгиеца, основната разлика между Линукс и Уиндоус е между бизнес модела на двете системи, който е несъвместим една към друга. От там вече тръгва всичко друго. Лицензите не са просто някаква си защита на авторски права, а преди всичко бизнес модел! Може и да се учудиш, че за Уиндоус има повече софтуер под GPL лиценз от колкото за Линукс дори. Хората, които разработват софтуера хранят къщи и дали под единия или под другия лиценз, безплатен обяд няма! Има различна бизнес логика.

........ Разработчиците на СтотинкаОС нали не мислиш, че по цял ден бичат код за заплата някъде, за да има с какво хляб да си купят и като се приберат и бичат код за удоволствие, за да има авантажиите какво да ползват без да се набутват с кинти!!!!????

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

@backinblack

Чак когато започнеш да използваш терминала ще може да ми даваш съвети на мен . До тогава приятно щракане с мишката ! Типично българска черта да даваш съвети без да са ти ги искали .

Редактирано от ivoarch (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход


  • Горещи теми в момента

  • Подобни теми

    • от Белгиеца
      Отделна тема за полезния софтуер acestream за linux.
      Преписах от други чуждестранни сайтове разни команди за инсталиране и ги изпробвах на два компютъра и на различни твърди дискове. За по-кратко ще ви изложа само процедурата която проработи при мен.
      Новият engine 3.1.16 на acestream го инсталирах с тези команди (лепени в терминала с десен бутон на мишката, по 1 ред наведнъж и бутона Enter или ОК според клавиатурата):
      wget "http://dl.acestream.org/linux/acestream_3.1.16_ubuntu_16.04_x86_64.tar.gz"
      tar zxvf acestream_3.1.16_ubuntu_16.04_x86_64.tar.gz
      sudo mv acestream_3.1.16_ubuntu_16.04_x86_64 /opt/acestream
      (тука ще ви иска паролата ви, докато я пишете не я виждате, след като я потвърдите с ОК, ако е грешна ще ви го каже)
      sudo apt-get install python-setuptools
      sudo apt-get install python-m2crypto
      sudo apt-get install python-apsw
      sudo apt-get install python-gtk2
      sudo apt-get install python-appindicator
      За Kubuntu, Lubuntu и Ubuntu 16 Mate те бяха достатъчни, но за Мint 18 трябваше да добавя и ето тази:
      sudo rm -rf /usr/lib/python2.7/dist-packages/cryptography
      След това се пише в терминала ето тази:
      /opt/acestream/start-engine --client-gtk
      и той тръгва да работи като в лентата долу или горе или странично ( както сте си го подредили ) се появява едно цветно кръгче, с десен бутон на мишката върху него се показват опциите му.
      До тук добре, може да се гледа телевизия само с енджина направо от браузър.
      Но може и да инсталирате и acestream-player_3.0.2 за да ви е по-удобно гледането с готова листа ( списък ) от стотици канали, без да сте ги търсили по разни сайтове. Свалих ето от тук:
      https://drive.google.com/drive/folders/0B7AdLMiZn4FzQ1hLZWxaQ19YY2c
      тези пакети
      libgnutls-deb0-28_3.3.15-5ubuntu2_amd64.deb
      acestream-engine_3.0.5.1-0.2_amd64.deb
      acestream-player-compat_3.0.2-1-1_amd64.deb
      acestream-player-data_3.0.2-1.1_amd64.deb
      acestream-player_3.0.2-1.1_amd64.deb
      и ги инсталирах по реда в който ги виждате ( иначе излиза грешка, ако пробвате да инсталирате първо плейъра ), кликах по тях с десен бутон и избирах да бъдат отворени с инсталатора Gdebi.
      Така, сега вече можете да пуснете ПЪРВО новия енджин с командата 
      /opt/acestream/start-engine --client-gtk
      или с направена готова иконка върху бюрото в Минт, като кликнете на нея и той тръгва без писане в терминал.
      Чак след като вече е пуснат и работи новият енджин, чак тогава пускате и плейъра и си отваряте плейлистата и гледате СТОТИЦИ канали.
      Ако пуснете първо плейъра той ще пусне сам стария енджин (acestream-engine_3.0.5) с който някои канали няма да ви се отварят.
      Ако искате да можете да си вадите нови стриймове от разни сайтове, тогава става най-лесно ( без ровене из HTML кода на страницата ) като си инсталирате браузъра PaleMoon и също инсталирате acestream-mozilla-plugin със следните команди:
      echo 'deb http://repo.acestream.org/ubuntu/ trusty main' | sudo tee /etc/apt/sources.list.d/acestream.list
      sudo wget -O - http://repo.acestream.org/keys/acestream.public.key | sudo apt-key add -
      sudo apt-get update
      sudo apt-get install acestream-mozilla-plugin
      Този плагин ще ви отваря видеото директно в браузъра PaleMoon и като кликнете с десен бутон на мишката върху картинката ще излезе меню от което копирате стрийма и си го записвате в текстов файл, да си го гледате и друг път без да ходите на сайта и без да виждате реклами.
      Това е с което мога да ви помогна за сега, ако има нещо неясно питайте, ако знам как става ще ви отговоря.
      Който знае как да инсталира acestream на други линукси, да речем на PCLinuxOS може да го обясни при добро желание.
       
    • от windows7
      Здравейте , имам едно питане относно самба за линукс , така на едно распбери е инсталирано Raspbian Jessie , инсталирал съм самбата но как да направя следното
      Към распберито съм свързал една флашка искам да имам достъп от всеки Windows компютър към директорията на флашката , както и да създам друга директория за споделяне на файлове примерно /home/pi/share/ и там да се хвърлят някакви файлове , към една мрежа са устройствата виждат се но немога да направя това с конфигурирането.  
    • от Борис Недялков
      Здравейте, колеги,
       
      Имам един наистина кратък, бърз и може би елементарен за Вас въпрос, но какво точно е KVM Linux базирана виртуализация? В моят случай тя(виртуализацията) трябва да бъде инсталирана на сървър.
      Като нормална Linux server-based операционна система ли е, т.е. като RedHat или Suse? Ако инсталирам RedHat 7(примерно) на този сървър значи ли, че съм инсталирал KVM Linux базирана виртуализация?
      От сега благодаря на отговорилите, защото този въпрос ме тормози от известно време.
       
      Поздрави!
    • от cybercop
      Реших да пусна тази тема, защото в общата дискусия се натрупаха прекалено много неща. 
      Въпроса ми е следния : Някой успял ли е да подкара h.265 видео под стария mplayer или mplayer2 и как?
      Интересува ме главно втория, защото има период в който mplayer не беше наличен в доста дистрибуции. На CENTOS6 със съм стария mplayer, но там ползвам само h.264 декодер за да преглеждам записите от камерите. Не съм и търсил h.265 поддръжка.
      Новата версия я ползвам и поддържа всякакви формати.
    • от cybercop
      @ZeroG
      Не вярвай на всичко, което е изписано на този конкурентен пазар. Това са търговски компании, а не благотворителни организации. Щом твърдиш, че има кой да провери вместо теб надеждно 10 милиона реда код, значи същия ще го направи и за Opera. Няма значение, кой е собственика. Те ползват софтуер на Chromium проекта, който е с отворен код и под GPL лиценз. Не могат да го затворят и не могат да лиценцират продукти, базирани на него с лиценз, по- рестриктивен от изходния.
      В този смисъл, много по- рискова беше старата, Presto базирана Opera. Да не забравяме и, колко долно постъпи старото акционерно дружество "Opera", което не пожела да предостави кода на Presto за свободна разработка, за да не се появи конкурент на фирменият им браузър.
      Не натрапвам на никой да ползва Opera, защото от трите - Chromium, Firefox и Opera, последния го ползвам най- рядко. Но, той също заема значимо място сред уеб браузърите и има доста качества. И, все още се изработва от шведския екип.
  • Разглеждащи в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

  • Дарение

×

Информация

Този сайт използва бисквитки (cookies), за най-доброто потребителско изживяване. С използването му, вие приемате нашите Условия за ползване.