Премини към съдържанието
algor

Данъците са за малките

    Препоръчан отговор


    Данъците са за малките
    ДИМИТЪР СЪБЕВ | 30 август 2016 в 19:01

     

    phprurwbm_559x345.jpg

    Десетте компании с най-високи приходи в България са внесли като корпоративен данък в държавния бюджет общо 44 млн. лева през 2015 г. Сумата не е никак голяма, тъй като съвкупният оборот на тези най-големи български фирми (според класацията „Капитал топ 100“) надхвърля 22.6 млрд. лв. Този оборот съответства на ¼ от националния брутен вътрешен продукт – а платените данъци се равняват на 2.3% от общите приходи от корпоративен данък през годината.

    Тъй като значителна част от лидерите на българския пазар хронично са на загуба – поне на хартия, челната десятка, взета като цяло, плаща данък печалба, равен на 0.2% от приходите си. Това е десетки пъти по-малко по сравнение с данъчната тежест върху доходите на физическите лица в България (работната заплата представлява приход, а не печалба за индивида и домакинството).

    Големите компании ползват редица привилегии, недостъпни за физически лица и малки фирми, например приспадане на ДДС и отдели за корпоративни клиенти в администрацията. В същото време данъчният им принос – ангажиментът им към обществото, в което правят бизнес, остава незначителен.

    Чрез разнообразни трикове (свързани компании на входа и изхода, разходи за външни услуги, лицензи, наеми и т.н.) пазарните колоси ерозират данъчната си основа. Нещо повече – най-големите компании в България са се научили и да печелят от данъци.

     

    Невъзможен случай

    В таблицата най-долу са показани индивидуални и обобщени данни за приходи, печалби и платени данъци на 10-те най-големи компании в България. Шест от тях са чуждестранна собственост, две български държавни и две български частни дружества. Седем са в сферата най-общо на енергетиката (производство и търговия с горива и енергия), две в търговията, има и един мащабен металургичен обект.

    Вижда се, че при 22 656 млн. лв. съвкупни приходи, групата на най-големите компании е декларирала общо 221 млн. лв. печалба. Предвид внушителната печалба от 216 млн. лв. само за Аурубис България, общото постижение е по-скоро посредствено. Загуба са обявили четири компании: Лукойл Нефтохим Бургас, Лукойл – България, Националната електрическа компания и Експрес Логистика и Дистрибуция (определян още като „Дистрибутор в сянка на Булгартабак“).

    За последните 10 години само веднъж – през 2007 г., рафинерията в Бургас не е обявявала многомилионна загуба. Натрупаните за периода минуси са в размер на 1.78 млрд. лв. Те трудно може да се оправдаят дори с обещаните мащабни технологични трансформации.

    Предизвиква учудване и отрицателният резултат на бензиностанциите на Лукойл: над 6 млн. лв. загуба при 3 млрд. лв. оборот. Значително по-малките търговци на горива ОМВ и Сакса (общо с продажби от около 2 млрд. лв.), записват нелоши печалби – 50 млн. лв.

    Много са компаниите, използващи България като данъчен рай, но Лукойл е специален случай. Руската международна империя е декларирала 5.7 трилиона рубли приход за 2015 г. – стойност, двойно по-голяма от БВП на България. Пред руските данъчни власти Лукойл отчита 389 млрд. рубли печалба и внася 96 млрд. рубли данъци (над 1.4 млрд. долара по курс на деня).

    По съвсем различен начин се държи компанията с българските данъчни органи. През 2015 г. рафинерията в Бургас не плаща, а получава приход от корпоративен данък в България – в размер на 21 млн. лв.

    Държави в държавата

    Лукойл за съжаление не е изолиран случай: всъщност, счетоводно погледнато, българският бизнес топ 10 не плаща, а получава данъци в размер на поразяващите 153 млн. лв.

    Събирането на данъци е свойствено за държавната и в по-малка степен за местната власт, но явно в България има още един център на власт и влияние, който пред очите на Националната приходна агенция трупа минус върху минус и не само че не плаща данъци, но превръща загубите в данъчен актив.

    Този парадокс става възможен заради Закона за корпоративното подоходно облагане, който определя отрицателния финансов резултат като данъчна загуба, която може да се пренася до изчерпването й в следващите 5 години (ЗКПО, чл. 70). Тя се приспада от печалбата, върху която се дължи данък.

    Някои български компании трупат загуби с години и в годишните си финансови отчети вписват данъчните задължения като „данъчен приход“, а не като разход за плащане. Освен Лукойл, подобна практика се наблюдава в бизнес мрежата около „Брикел“, а както показа скорошно разследване – и в поне две западни търговски вериги.

    phpwyme8q_559x*.jpg

    Данъчни шампиони

    Двете компании в топ 10, които са платили най-висок данък в България са с германска собственост – това са Аурубис България и Кауфланд България. Заедно те внасят 76% от данъците, платени от българския топ 10. Най-добър е приносът им също и като съотношение данък / приход – около 0.6%. Следва ги ОВМ България със съотношение 0.4%.

    Навлизането на големи търговски вериги на пазара потиска националните производители и търговци, а големите металургични комплекси причиняват дълготрайни и трудно проследими екологични щети. Но като данъкоплатци големите чуждестранни компании с изключение на Лукойл се представят по-добре от българските.

    На другия полюс е НЕК, която пренася данъчна загуба от 2014 г. в размер на 176 млн. лв. и затвърждава впечатлението, че българската енергетика представлява държава в държавата, или по-скоро държави в държавата.

    В същото време Булгаргаз опровергава тезата, че държавните компании са обречени на загуба: с 20 млн. лв. печалба и 3.5 млн. лв. платени данъци, фирмата строи нелошо на фона на останалите от частния сектор.

    Интересен е и казусът на Експрес Логистика и Дистрибуция, водещ доставчик на цигари в България. През 2015 г. фирмата удвоява размера си до близо 1 млрд. лв. продажби – и за втора поредна година отчита загуба. Но минусът е нисък, в размер на 509 хил. лв., а все пак са платени и някакви данъци в размер на 83 хил. лв.

    Корпоративния данък може да се заобикаля и без това да бие на очи.

    Сходен е подходът и на ЧЕЗ Електро, които внасят в НАП кръгло милион лева – наистина скромен корпоративен налог при 1.4 млрд. лв. оборот.

    Гръбнакът на икономиката

    Направеният кратък преглед показва, че плащането на данъци не е най-силната черта на най-големите фирми, работещи в България. Западноевропейските собственици обикновено са по-добри данъкоплатци от нашите момчета, макар че във „втория ешалон“ има редица случаи, например Лидл и Билла, където нещата не стоят така. НЕК и Лукойл са „невъзможен случай“, а ЧЕЗ и ЕЛД са се „снишили“.

    Неплащането на данъци от страна на корпорациите е проблем в цяла Европа. Но счетоводният запис за 153 млн. лв. данъчен приход общо за групата на водещите български компании не познава аналог. През 2014 г., която е по-типична, най-големите десет в българската икономика са платили по-малко от 9 млн. лв. данък печалба.

    Ефектът от това групово избягване е, че държавните разходи трябва да се финансират с по-високи данъци, събирани от потребителите и от малкия бизнес.

    Невидимите косвени данъци изсмукват покупателната сила на населението. Данъците върху доходите на физическите лица, макар и ниски в България, са много по-високи от налозите, плащани от големите компании. Всъщност това е планирано: в Бюджета за 2016 г. Министерството на финансите заложи 2.8 млрд. лв. приходи от ДДФЛ и едва 1.8 млрд. лв. от корпоративен данък.

    За първото полугодие на 2016 г. се наблюдава крехко положително развитие: планираните за годината приходи от корпоративен данък са изпълнени почти на 60% (част от това се обяснява и с календара на плащанията на подоходен данък от компаниите). Но изнесените факти и сравнения не оставят съмнение, че данъчният режим в България предоставя необясними, неоправдани и недопустими привилегии на най-големите корпоративни играчи.


    Текстът е препечатан от сайта за данъчна справедливост, финансиран от Европейската комисия, taxdog.wordpress.com. Блогът цели да разсее заблудите по данъчните въпроси у нас и мита, че данъците са нещо лошо.

     

    "През последните години в обществото беше лансирана тезата, че справедливостта изисква да се плащат възможно най-малко и най-ниски данъци – дори от това да страдат базови обществени услуги като образование, здравеопазване, пътища, сигурност и т.н. Данъците у нас се представят като “наказание” за бизнеса и хората, а не като солидарно споделен разход за поддържане на обществото, в което живеем. Всеки опит за преразглеждане на статута на България на европейско данъчно убежище се блокира с аргумента, че парите, събирани от данъци у нас чисто и просто се пилеят", гласи описанието на проекта.

    Източник

    От няколко дни се каня да публикувам тази тема, но чак сега намерих време.
    В общи линии това, което обяснявам и за което си говорим с познати от 1-2 години, тук даже е и с цифри онагледено.
    Доста хора около мен често ми задават въпроса "Кажи твоето мнение кога ще се оправим?".
    Отговора ми е само един и не се променя от...от доста години:
    "Докато "бизнеса" в тази държава зависи от политиката, няма как дори да тръгнем да се оправяме - тоест в близките 50 години няма да се оправим."

    Колко е удобно да си голям данъкоплатец и да се ползваш от привилегиите на такъв, а в същото време да плащаш данъци, по-малки и от т.нар. малки фирми...

    • Харесва ми 5

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Да и данъка е плосък не прогресивен!

    Глупавото за мен е, че данък печалба или корпоративен е авансов! Настоящата година незнаеш каква ще ти е печалбата! Имам печалба за миналата година ама се ориентирам по нея а плащам за настоящата и ако е доста по малка печалбата! Ако е по-голяма е лесно!

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    ако седнете да прочетете съответния закон ще кажете направо е железен, но ако се задълбочите и прочетете наредби, свързаните с него закончета описани в основния закон - ще разберете ще разберете че е като пластелин (всеки може да си прави каквото му хареса);)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    преди 26 минути, Без умствен капацитет написа:

    ако седнете да прочетете съответния закон ще кажете направо е железен, но ако се задълбочите и прочетете наредби, свързаните с него закончета описани в основния закон - ще разберете ще разберете че е като пластелин (всеки може да си прави каквото му хареса);)

    Като повечето закони в България.

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    Цитат

    "Докато "бизнеса" в тази държава зависи от политиката, няма как дори да тръгнем да се оправяме - тоест в близките 50 години няма да се оправим."

    А според мен е точно обратното. Докато политиката зависи от бизнеса, няма оправия. За съжаление, това е в основата на системата, в която живеем. Та, не 50, а докато системата е тази няма да се оправим.

    • Харесва ми 1

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

    Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

    Регистрирайте се

    Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

    Нова регистрация

    Вход

    Имате регистрация? Влезте от тук.

    Вход


    ×

    Информация

    Този сайт използва бисквитки (cookies), за най-доброто потребителско изживяване. С използването му, вие приемате нашите Условия за ползване.