Премини към съдържанието
Simon69

Много съм срамежлив. Помощ!

Препоръчан отговор


 Аз съм на 16 и живея в Англия от известно време, говоря доста добър английски, но всеки път като говоря с някой се притеснявам да не сбъркам нещо и да не се изложа. Нямам приятели и мисля че моята срамежливост е причината.Постоянно си мисля какво да кажа и как да се държа за да се харесам.Когато говоря с някой близък изобщо не мисля за това,но когато съм сред други хора се притеснявам и това ме кара да бъркам думи или да забравям.Просто като се притесня и спирам да мисля.Постоянно се опитвам да се харесам на околните и да скрия притеснението, въпреки че знам че не мога да се харесам на абсолютно всички.В училище не ставам от чина си и не говоря с никой,а пък и никой не говори с мен. Онзи ден в училище ни дадоха един проект и ни разделиха на групи. Мен ме сложиха с две момичета с които и дума не съм си казал от началото на годината. Трябва да си разделим задачите и да работим заедно, но много ме е срам, пък и те двете са доста срамежливи и тихи. Винаги съм бил срамежлив и съм имал проблеми с общуването. Моля помогнете.

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Това е абсолютно нормално, когато си в нова среда. Просто намери някой с твоите интереси и си говори с него за това.

  • Харесва ми 4

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

На живо се помага! Някой до теб да слушаш какво говори и как се държи да се учиш и да придобиеш смелост и кураж! И в скайп може да ти давам съвети и да експериментираме! Ще започнеме с виртуално общуване с момиче защото там не се изисква такава смелост.

Трябва ми превеждаш какво е отговорила. И не се бърза с отговарянето. Се едно си малко зает!;)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, Simon69 написа:

 

 Аз съм на 16 и живея в Англия от известно време, говоря доста добър английски, но всеки път като говоря с някой се притеснявам да не сбъркам нещо и да не се изложа. Нямам приятели и мисля че моята срамежливост е причината.Постоянно си мисля какво да кажа и как да се държа за да се харесам.Когато говоря с някой близък изобщо не мисля за това,но когато съм сред други хора се притеснявам и това ме кара да бъркам думи или да забравям.Просто като се притесня и спирам да мисля.Постоянно се опитвам да се харесам на околните и да скрия притеснението, въпреки че знам че не мога да се харесам на абсолютно всички.В училище не ставам от чина си и не говоря с никой,а пък и никой не говори с мен. Онзи ден в училище ни дадоха един проект и ни разделиха на групи. Мен ме сложиха с две момичета с които и дума не съм си казал от началото на годината. Трябва да си разделим задачите и да работим заедно, но много ме е срам, пък и те двете са доста срамежливи и тихи. Винаги съм бил срамежлив и съм имал проблеми с общуването. Моля помогнете.

Опитай се да се отпуснеш, дръж се като себе си, не се крий и спотайвай! Не се натрапвай. Опитайте се доакто са ви дали проекта, да сте заедно и да общувате повече. Така ще ги спечелиш... НЕ ЛЪЖИ! Няма от каквода те е срам, нормално е всеки тийн минава по този път. Иска се по-бързо да се учиш. Гледай околния свят и се учи КАКВО ДА НЕ ПРАВИШ, така ще си винаги напред. Ще знаеш къде какво и как да го кажеш. Бъди смел, страхът е средтсво за развиване на смелостта и знанията, за борба с живота. Ако приемеш страха и се затвориш като камък, камък и ще си останеш до живот!

  • Харесва ми 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Аз бях същия и ходих на психоложка да ми обяснява и се сприятелих с хитри и коварни момичета да се уча!


  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 9 минути, _Alex&Vanko_ написа:

Аз бях същия и ходих на психоложка да ми обяснява и се сприятелих с хитри и коварни момичета да се уча!

Ти си на 40 вече бе. За кога?

  • Харесва ми 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 минути, simtech написа:

Ти си на 40 вече бе. За кога?

За това - възраст няма

Редактирано от ExaFlop (преглед на промените)
  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 3 минути, simtech написа:

Ти си на 40 вече бе. За кога?

Когато бях ученик! Минал съм по този път и методите ми работят и със сегашните ученички!

И книги съм чел по психология. Тя ми ги препоръча.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 3 минути, _Alex&Vanko_ написа:

Когато бях ученик! Минал съм по този път и методите ми работят и със сегашните ученички! И книги съм чел по психология. Тя ми ги препоръча.

Дядо ти все книги по психология е чел.

  • Харесва ми 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Да чел е! Той беше невролог.;)

Авторе, искам воля и желание за промяна! Да излеземе от стереотипа! Не това не мога да го кажа и така не мога да се държа!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 36 минути, _Alex&Vanko_ написа:

ученички!

Не, че нещо, но до сега не спомена някой, на който да си помогнал от мъжки пол.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 10 минути, niki292002 написа:

Не, че нещо, но до сега не спомена някой, на който да си помогнал от мъжки пол.

И тук съм се опитвал но се отказват! Говорил съм! По-лесно е да си останат същите.Това е стереотипа и зоната на комфорта но страдат!Затова казах това:

Цитат

Авторе, искам воля и желание за промяна! Да излеземе от стереотипа! Не това не мога да го кажа и така не мога да се държа!

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, Simon69 написа:

притеснявам да не сбъркам нещо и да не се изложа.

Няма нищо лошо в това да се изложиш, все пак сме хора, перфкетни няма, колкото и да ти се струва че има. Лошо е, ако не правиш нищо по въпроса и не ти пука изобщо за това дали се излагаш или не.

преди 1 час, Simon69 написа:

Постоянно се опитвам да се харесам на околните и да скрия притеснението,

Докато се опитваш да се харесаш на всички ще стигнеш до дъното. Първо, не е нужно да се харесваш на всички, второ е невъзможно, колкото и усилия да влагаш, трето, не ти помага с нищо в живота. Аз също преди време бях погълнат от идеята да се харесам на всички, което беше една от най-големите грешки в живота ми. Съветвам те да спреш да се опитваш да се харесаш на всички, ти ще си губещия накрая. 

 

П.С. Имаше една много хубава мисъл, но не се сещам за автора й: "Човек, който няма врагове, не прави нещо както трябва" . :) Успех

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Да това идва от егото - страхът да се изложиш! Но за смелост и кураж да дойдат трябва малко поне непукизъм.

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 часа, Simon69 написа:

 

 Аз съм на 16 и живея в Англия ...

 

Това ми прилича на разстройство на личността ти. Можеш да потърсиш на английски и да се разпознаеш частично от разни описани вече разстройства. Не е задължително твоят случай да е на 100% като описаните. Меркал съм заглавия с близки до твоя проблем, но понеже чета на 4 езика и не съм млад, та не мога да се сетя точно как беше и да ти дам линк.

Например ето това не е точно твоят проблем, но можеш да видиш по какъв начин ще е описано горе долу, когато намериш за твоя случай „диагнозата“.
https://en.wikipedia.org/wiki/Schizoid_personality_disorder

По-добре ги търси и чети тези неща в оригинал на английски. Тука ти дадох линк от уикито, просто защото на мен ми е по-удобно на френски да чета, та на уики като има за едно и също нещо на различни езици, та този линк съм пуснал. Но това е само като за пример, да се ориентираш какво е разстройство на личността. Точно твоето е по-различно и заглавието му е друго, ама трябва да си го намериш сам.

Не се стряскай от думичката шизоидно. Тя първо не се отнася до теб, и второ хората за които се отнася не са задължително стигнали до развиване на шизофрения.

Мама и тате ако дадат мъни за психоложка, можеш да отидеш при някоя лелка, да ти каже точно какво ти е на теб и как да се справиш с проблемчето. То за ученици може и по-евтино да излезе.

И да знаеш, че психологията не е точна наука. Това което е било уж вярно за проучвана (от някой изперколясъл професор) група от хамерикански студенти, може да не е съвсем вярно за теб. В твоя случай може да проработи някаква психотерапия, която пък при други твои връстници да е безполезна.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ма Белгиец така не се процедира, какви шизоидни разстройства? Това е за психиатър! В какви филми го вкарваш човека? Аз искам вяра и увереност!

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Явно и в Англия образованието е същите л..а като в Германия.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Авторе изобщо не чети на Белгиеца материалите да не си поставиш още 5 диагнози и ще стане по-трудно!

И за самоубийства даваше акъл! Може ли такива работи?

  • Харесва ми 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 18 часа, Белгиеца написа:

Това ми прилича на разстройство на личността ти. Можеш да потърсиш на английски и да се разпознаеш частично от разни описани вече разстройства. Не е задължително твоят случай да е на 100% като описаните. Меркал съм заглавия с близки до твоя проблем, но понеже чета на 4 езика и не съм млад, та не мога да се сетя точно как беше и да ти дам линк.

Например ето това не е точно твоят проблем, но можеш да видиш по какъв начин ще е описано горе долу, когато намериш за твоя случай „диагнозата“.
https://en.wikipedia.org/wiki/Schizoid_personality_disorder

По-добре ги търси и чети тези неща в оригинал на английски. Тука ти дадох линк от уикито, просто защото на мен ми е по-удобно на френски да чета, та на уики като има за едно и също нещо на различни езици, та този линк съм пуснал. Но това е само като за пример, да се ориентираш какво е разстройство на личността. Точно твоето е по-различно и заглавието му е друго, ама трябва да си го намериш сам.

Не се стряскай от думичката шизоидно. Тя първо не се отнася до теб, и второ хората за които се отнася не са задължително стигнали до развиване на шизофрения.

Мама и тате ако дадат мъни за психоложка, можеш да отидеш при някоя лелка, да ти каже точно какво ти е на теб и как да се справиш с проблемчето. То за ученици може и по-евтино да излезе.

И да знаеш, че психологията не е точна наука. Това което е било уж вярно за проучвана (от някой изперколясъл професор) група от хамерикански студенти, може да не е съвсем вярно за теб. В твоя случай може да проработи някаква психотерапия, която пък при други твои връстници да е безполезна.

:cant believe::shock11:

Ти понякога май не се усещаш какво пишеш, в стремежа си да блеснеш!

 

Нормално е момче на 16 години, попаднало в чужда среда да се чувства така.

Просто му е нужно време да се адаптира и да се отпусне.

Като начало, трябва да повярва, че не е по-различен от английските си връстници, знае и може колкото тях (а може би и повече?) и има същите, характерни за възрастта интереси.

Ако се постарае да се усмихва повече и да бъде вежлив, много скоро ще създаде контакти със съучениците си.

 

  • Харесва ми 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Дете имало нещастието да расте в саксия ! Малко бой е ял , а може би никак , пазен от майка-орлица...! :)

Хей , младеж ! Расъл си в парник - твоето са парникови ефекти !

Зарежи ги онези онези психясалите психо-поучители !

Народът е казал : " Юнак без рани не може ! " .

Влизай здраво в боя (в живота) ! Това което не ни убива , ни прави по-силни !

Важното е когато паднеш (а то е неизбежно , дори никак да не "сбъркаш") , без да скимтиш като настъпано пале , да си оближеш старателно раните , да се изправиш и смело да продължиш напред !

..........

Цезар правил преглед на римските легиони . Центурионът спрял пред един легионер , посочил го на Цезар и казал :

- Виж този колко белези от заздравели рани има ! Най-добрият е !

- Предпочитам този който му ги е направил ! - казал Цезар .

- Няма такива ....живи ! - отвърнал легионерът .....:)

Редактирано от by_chechi (преглед на промените)
  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Момче, най бързият начин да излезеш от дупката в която си е да се опиташ да се сприятелиш с ЕДИН човек (момче/момиче) като за начало. Като разбира се не се сприятеляваш със себеподобен (притеснителен), а с някой който нито е много отворен, нито обратното. Би било от полза да владееш някакъв спорт, спорта сближава най-бързо... Действително е най-правилно както по горе са ти казали, да си естествен, което означава да не се опитваш да се представяш за нещо което не си. Ако не владееш никакъв спорт е добре да започнеш, като нямам предвид да ходиш 1 път седмично... А ако искаш да се сближиш с конкретни хора, опознай интересите им и ако намериш съвпадение с твой такива ето ти тема за начало ... изобщо това не е точна наука, за да ти се каже направи това или онова, защото има голяма доза индивидуалзъм в тези неща, но важното е да разбереш, че от опит глава на боли, а и ако тези хора неискат да сте приятели, най-вероятно причината да не е у теб, а че тези хора не са твоя таргет. Обикновенно когато двама си допаднат по някакъв критерии техен си, то това се разбира веднага, важното е че ако усетиш подобно съвпадение точно тогава да си по активен за създаване на тази приятелска връзка, защото трябва да допуснеш, ч е и отсреща може да са срамежливи... Успех и по смело 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Точно да бъде себе си или естествен, значи да си остане същия. Трябва да се формира характер! Може и да го играеш различен докато станеш същия различен.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 часа, Мойра написа:

 

Ти понякога май не се усещаш какво пишеш, в стремежа си да блеснеш!

 

Аз съм загрижен за моите набори, които имат 16 годишни юноши с подобно поведение.

Добре е да знаят родителите, че се случва зад подобни поведения на болезнена срамежливост и затвореност в себе си, да се крие по-дълбоко и сериозно проблемче за оправяне при психоложка.

На брат ми дъщерята като беше на 16 години, ходеше при някакъв психолог намерен от училището. Според думите на баба й, е ходела с желание при него, щото я разбирал какво й е на душата и я изслушвал без да я съди.

После почнала да се оплаква че я боли нещо вътрешно, ама след обикаляне по много доктори и изследвания, не намирали органична причина. Та някой дал акъл на психиатърка да я водят. Психиатърката помагала временно за облекчаване на кризите около декларираните болки, ама с лекарства. А пък те тези лекарства като ги проучих какви са и се оказа че ги дават и на болните от шизофрения. Означава ли това че детето на брат ми е шизофреничка ?

Ами не, не означава такова нещо !

С „шизо“ започват много варианти на самостоятелни думи и на такиви влизащи в състава на определения на проблеми, които не са същински шизофрении. Психиатрите ползват едни и същи лекарства и за шизофреници и за хора които са много далече от състояние на лудост и най-важното, които никога няма да развият същинска шизофрения.

Та дъщерята на брат ми отдавна не е тинейджърка и е забравила за питите лекарства.
Каквото я е боляло или е симулирала че я боли, вече отдавна го няма.
Ама ако родителите й са се били запънали като магаре на мост и са отказали временната помощ на психиатърката с нейните страшни лекарства, тогава как са щели да се развият нещата за нея ?

А към питите лекарства се получава зависимост и не могат да бъдат спрени рязко отведнъж. Като я информирах бабата ( която ми е майка) че тези лекарства са нож с две остриета, т.е могат да помогнат но могат и да навредят, тя ми отговори че положението е толкова критично, че нямат друг избор, щото детето вика че го боли. Значи казал съм й по телефона на бабката че се дават и за шизофрения тези лекарства, могла е да каже че нейната внучка не е шизофреничка та да й дават подобни лекарства, ама не е подходила както вас тука в тази тема. Вие тука дето отричате науката, само защото сте видели нещо започващо с „шизо“, най-вероятно няма и на психоложка да си заведете децата, защото ви е невъзможно да вникнете в смисъла на моите съвети.

Аз съм написал ясно и недвусмислено, че диагнозата за която съм дал линк не се отнася точно за неговия случай и съм допълнил, че ако има пари за психоложка, някоя лелка може много да му помогне.
А вие с вашето безотговорно цялостно отхвърляне на съветите ми ( понеже не ги разбирате правилно), на практика казвате на родителите му, да не го водят при училищна психоложка дори, щото то това психологическите проблеми не се случват никога точно на нашите деца, ами винаги само децата на другите страдат така.

И да, в Белгия училищните психоложки са безплатни, що да не проверят дали и в Англия няма безплатни консултации при психоложки работещи за неговото училище ?

Защото ви не давате ли ?

Предпочитате вие да си поиграете на психолози тука на темата, за да върви раздумката, пък какви сигнали ще изпратите на родителите, на които децата им имат нужда от специализирана помощ, това не ви интересува.

Та родителите му на този женчо ( изразява се писмено се като жена ), са отишли в тая Англия да понасят несгоди в името на неговото по-добро бъдеще. За тях това дете е важно и обичано същество. От къде на къде, вие ще ги отказвате да му помогнат със специализирана психологическа помощ ? В Англия трябва да има достатъчно психоложки специализирали по специфичните юношески проблеми. Трябва само да се обърнат към тях родителите му.

преди 2 часа, by_chechi написа:

Дете имало нещастието да расте в саксия ! Малко бой е ял , а може би никак , пазен от майка-орлица...! :)

Хей , младеж ! Расъл си в парник - твоето са парникови ефекти !

Зарежи ги онези онези психясалите психо-поучители !

Народът е казал : " Юнак без рани не може ! " .

Да бе, това психолози, психиатри ( които са доктори), зъболекари, аптекари трябва всичките да бъдат изгорени на клада, за назидание че разглезват юнаците, не можещи без рани.

Защото ти така си казал !

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 28 минути, Белгиеца написа:

Аз съм загрижен за моите набори, които имат 16 годишни юноши с подобно поведение.

Добре е да знаят родителите, че се случва зад подобни поведения на болезнена срамежливост и затвореност в себе си, да се крие по-дълбоко и сериозно проблемче за оправяне при психоложка.

На брат ми дъщерята като беше на 16 години, ходеше при някакъв психолог намерен от училището. Според думите на баба й, е ходела с желание при него, щото я разбирал какво й е на душата и я изслушвал без да я съди.

После почнала да се оплаква че я боли нещо вътрешно, ама след обикаляне по много доктори и изследвания, не намирали органична причина. Та някой дал акъл на психиатърка да я водят. Психиатърката помагала временно за облекчаване на кризите около декларираните болки, ама с лекарства. А пък те тези лекарства като ги проучих какви са и се оказа че ги дават и на болните от шизофрения. Означава ли това че детето на брат ми е шизофреничка ?

Ами не, не означава такова нещо !

С „шизо“ започват много варианти на самостоятелни думи и на такиви влизащи в състава на определения на проблеми, които не са същински шизофрении. Психиатрите ползват едни и същи лекарства и за шизофреници и за хора които са много далече от състояние на лудост и най-важното, които никога няма да развият същинска шизофрения.

Та дъщерята на брат ми отдавна не е тинейджърка и е забравила за питите лекарства.
Каквото я е боляло или е симулирала че я боли, вече отдавна го няма.
Ама ако родителите й са се били запънали като магаре на мост и са отказали временната помощ на психиатърката с нейните страшни лекарства, тогава как са щели да се развият нещата за нея ?

А към питите лекарства се получава зависимост и не могат да бъдат спрени рязко отведнъж. Като я информирах бабата ( която ми е майка) че тези лекарства са нож с две остриета, т.е могат да помогнат но могат и да навредят, тя ми отговори че положението е толкова критично, че нямат друг избор, щото детето вика че го боли. Значи казал съм й по телефона на бабката че се дават и за шизофрения тези лекарства, могла е да каже че нейната внучка не е шизофреничка та да й дават подобни лекарства, ама не е подходила както вас тука в тази тема. Вие тука дето отричате науката, само защото сте видели нещо започващо с „шизо“, най-вероятно няма и на психоложка да си заведете децата, защото ви е невъзможно да вникнете в смисъла на моите съвети.

Аз съм написал ясно и недвусмислено, че диагнозата за която съм дал линк не се отнася точно за неговия случай и съм допълнил, че ако има пари за психоложка, някоя лелка може много да му помогне.
А вие с вашето безотговорно цялостно отхвърляне на съветите ми ( понеже не ги разбирате правилно), на практика казвате на родителите му, да не го водят при училищна психоложка дори, щото то това психологическите проблеми не се случват никога точно на нашите деца, ами винаги само децата на другите страдат така.

И да, в Белгия училищните психоложки са безплатни, що да не проверят дали и в Англия няма безплатни консултации при психоложки работещи за неговото училище ?

Защото ви не давате ли ?

Предпочитате вие да си поиграете на психолози тука на темата, за да върви раздумката, пък какви сигнали ще изпратите на родителите, на които децата им имат нужда от специализирана помощ, това не ви интересува.

Та родителите му на този женчо ( изразява се писмено се като жена ), са отишли в тая Англия да понасят несгоди в името на неговото по-добро бъдеще. За тях това дете е важно и обичано същество. От къде на къде, вие ще ги отказвате да му помогнат със специализирана психологическа помощ ? В Англия трябва да има достатъчно психоложки специализирали по специфичните юношески проблеми. Трябва само да се обърнат към тях родителите му.

 

Твърде много психолози и псевдо-психолози налазиха форумите напоследък, явно търсят клиенти?

Така се получава, когато масово завършват някоя модна специалност, а работа няма, да не говорим, че далеч не всеки, завършил психология е способен да бъде психолог.

 

Нямам предвид теб, просто предупреждавам.

 

Ти пиши каквото искаш, но моето мнение е, че не е редно да стряскаш непълнолетно момче, намеквайки му, че може да има психично разстройство.

 

Редактирано от Мойра (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.