Премини към съдържанието
Maleficient

Любовта, приятелството, познанството

    Препоръчан отговор


    Тази тема я пускам като жест на добра воля към потребители, които изпитват необходимост да споделят и четат определени неща за емоциите човешки и произтичащите от тях взаимоотношения.

    Има подобни теми в някои от разделите, други с думички от заглавието, но също така имаме една потребителка, която е така добра да припознава темите като ... свои "деца" и много всеотдайно пише в тях, без да се усеща възможността други да изкажат определено мнение или пък да се влезе в дискусия.

    За това, се надявам да няма обидени и тук в тази тема всеки да се чувства свободен (но в рамките на някаква култура все пак) да споделя определени ситуации от съкровените си преживявания.

    Аз към момента няма с какво да се похваля или от какво да се оплача, но като цяло мисля, че Влюбването вече ми е много сложно към невъзможно.

    А самата Любов пък е толкова всепоглъщаща време, внимание, изискваща, компромисите, търпението ... често болка от преодоляването на себе си.

    За това съм искрен фен на Приятелството.

    • Харесва ми 3

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    преди 25 минути, Maleficient написа:

    Аз към момента няма с какво да се похваля или от какво да се оплача, но като цяло мисля, че Влюбването вече ми е много сложно към невъзможно.

    А самата Любов пък е толкова всепоглъщаща време, внимание, изискваща, компромисите, търпението ... често болка от преодоляването на себе си.

    За това съм искрен фен на Приятелството.

    Че приятелството не е ли любов?

    • Харесва ми 2

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Чудесна и полезна тема, Maleficient, поздравления!

    Едва ли има човек, независимо от възраст и пол, който да не се вълнува от любовта, приятелството и познанството.

    Много е изписано и говорено, но винаги има да се каже още нещо.

    Най-искрена и най-силна е първата любов, но и болката от разлюбването е най-силна.

    Истинското приятелство е дар божи, който не се дава на всеки, затова трябва да си щастлив, ако си получил този дар.

    Редактирано от Мойра (преглед на промените)
    • Харесва ми 2

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    преди 12 минути, 3,14 написа:

    Че приятелството не е ли любов?

    Сигурно е. Ясна е разликата и същността на Любовта като едновременно отдаване и допълване и на едно физическо ниво.

    Обичта в различните интерпретации спрямо ... някого- независимо от близък (роднина), дете, и любим е с различен интензитет и сила. Вероятно са нужни и примери от живота, но съм сигурна, че една голяма част разбират за какво говоря.

    Ревността като чувство за собственост или някакъв вид комплекс, макар и с много неприятни проявления и  отнесеност спрямо чистото чувство, също е в "коктейла"-емоции.

    • Харесва ми 1

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    току-що, Maleficient написа:

    Сигурно е. Ясна е разликата и същността на Любовта като едновременно отдаване и допълване и на едно физическо ниво.

    Обичта в различните интерпретации спрямо ... някого- независимо от близък (роднина), дете, и любим е с различен интензитет и сила. Вероятно са нужни и примери от живота, но съм сигурна, че една голяма част разбират за какво говоря.

    Ревността като чувство за собственост или някакъв вид комплекс, макар и с много неприятни проявления и  отнесеност спрямо чистото чувство, също е в "коктейла"-емоции.

    Това е все любовта "заради" нещо си - заради отдаване, заради допълване, заради харесване, заради единомислие, заради идеали и представи, заради физическо привличане и т.н.

    Има ли друга?


    • Харесва ми 1

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    преди 11 минути, Мойра написа:

    Чудесна и полезна тема, Maleficient, поздравления!

    Едва ли има човек, независимо от възраст и пол, който да не се вълнува от любовта, приятелството и познанството.

    Много е изписано и говорено, но винаги има да се каже още нещо.

    Най-искрена и най-силна е първата любов, но и болката от разлюбването е най-силна.

    Истинското приятелство е дар божи, който не се дава на всеки, затова трябва да си щастлив, ако си имал щастието да го получиш.

     

    Поуката от "болката", дали прави Любовта желана отново и пак? Колко може да изтърпи човек, за да запази или напротив, да загърби нещо на пръв поглед сигурно ...

    Мисля си, че между майка ми и баща ми отдавна няма любов, а някакъв навик. Но аз и не разбирам много де...
    Навремето това семейни хора да се разведат е било сравнимо като леко престъпление, отделно заклеймяването от обществото. А сега, не само не се обвързват официално, и не е и нужно да се развеждат, ами и самото разбиране за семейство е много преекспонирано от миналото...

    току-що, 3,14 написа:

    Това е все любовта "заради" нещо си - заради отдаване, заради допълване, заради харесване, заради единомислие, заради идеали и представи, заради физическо привличане и т.н.

    Има ли друга?

    Мисля, че са различни както написах по сила. Няма да споря.

    Детето си го обичам повече от който и да е приятел или приятелка, без да имаме единомислие, еднакви идеали ...

    • Харесва ми 2

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    преди 4 минути, 3,14 написа:

    Това е все любовта "заради" нещо си - заради отдаване, заради допълване, заради харесване, заради единомислие, заради идеали и представи, заради физическо привличане и т.н.

    Има ли друга?

     

    Има и безусловна любов.

    Това е майчината любов.

    • Харесва ми 1

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    преди 6 минути, Мойра написа:

     

    Има и безусловна любов.

    Това е майчината любов.

    А бащината?

    преди 12 минути, Maleficient написа:

    Мисля, че са различни както написах по сила. Няма да споря.

    Детето си го обичам повече от който и да е приятел или приятелка, без да имаме единомислие, еднакви идеали ...

    И аз не търся спор, просто опипвам твоите гледни точки. По този начин се опитвам да се докосна до света на другите.

     Как мислиш, любовта към детето не е ли също "заради" - защото ти е дете, твоето дете? Дали обичаме всички деца по начина, по който обичаме собствените?

    • Харесва ми 1

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    преди 9 минути, 3,14 написа:

    А бащината?

     

    Съдейки по личния си опит и този на други хора, не, бащината любов не винаги е безусловна.

    Моят баща след развода с майка ми осинови дете, защото втората му жена не можеше да ражда и почти забрави за мен.

     

    • Харесва ми 2

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Има една любов която не иска толкова много жертви като време,всеотдайност и т.н.-платоническата.Чувстваш се страшно близък с един човек,мислиш му всичко хубаво,стремиш се или се радваш когато е щастлив и ти самия/та си щастлив през времето прекарано заедно,помагаш му доколкото е във възможностите ти.Но без плътската близост и 24-часовото разположение и ангажименти.Уж всичко е налице за една бурна,ще го нарека камасутра,но едновременно нещо липсва и в същото време не липсва и това напълно ви удовлетворява и двамата без да чувствате че има нещо недовършено,нещо неизказано.

    Редактирано от _nib_ (преглед на промените)
    • Харесва ми 2

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    преди 15 минути, Мойра написа:

     

    Моят баща след развода с майка ми осинови дете, защото втората му жена не можеше да ражда и почти забрави за мен.

     

    Това не значи, че не ви обича все пак.

     

    • Харесва ми 2

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    преди 13 минути, Мойра написа:

    Съдейки по личния си опит и този на други хора, не, бащината любов не винаги е безусловна.

    Моят баща след развода с майка ми осинови дете, защото втората му жена не можеше да ражда и почти забрави за мен.

     

    Била съм свидетел и на обратния вариант и затова си мисля, че просто има хора, които психически към даден момент не са годни да бъдат родители. Не са готови за тази стъпка. Но минава време, човек се променя…или пък не се…

    • Харесва ми 1

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    току-що, rudinoid написа:

    Това не значи, че не ви обича все пак.

     

    Може и да тлее нещо в него, но то едва ли е любов, още повече безусловна.

    Не ме е виждал 35 години, не е виждал и внучката си.

    Бащи всякакви...

     

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    преди 1 час, Maleficient написа:

    Аз към момента няма с какво да се похваля или от какво да се оплача, но като цяло мисля, че Влюбването вече ми е много сложно към невъзможно.

    Искаш да кажеш, че имаш контрол върху влюбването си?!

    Абсурд! :D

    Надявам се да не звучи грубо, но няма такъв човек, който може да спре този процес. Може да се опита да скрие емоциите си от околните, може и да успее да ги скрие, но не и да спре процеса. Хубавото е, че моментът е относително кратък в повечето случаи, тъй като сексуалното привличане е в началото на всичко. А виновни за привличането са естрогена и тестостерона... после дупамин, норадреналин, серотонин... А за по-дългите и много дългите връзки виновници са вазопресина и окситоцина...  Да, грубичко прозвуча, но това е голата истина - игра на нивата на някои хормони.

    От там и изводът, че не можем да контролираме хормоните, но можем да контролираме емоциите и чувствата си. Много трудно, разбира се!

    Всъщност любовта е нещо много, много различно. И тя е независима от хормоните. Не мисля, че някой някога ще даде точно определение на любовта, но нея и има и при отсъствие на повишени нива на някои "химикали" в мозъка ни. Точно защото е многолика и не е насочена само към противоположния пол(в някои случаи към собствения).

    От тук нататък ако кажа нещо, ще е вече в сферата на духовното, а доколкото разбирам темата касае онази любов, която може да бъде обидена, омърсена, изоставена, наранена...

     

    • Харесва ми 2

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    преди 11 минути, Нел написа:

    Да, грубичко прозвуча, но това е голата истина

    От последна инстанция.

    "Природата е преди човека, но човека е преди природните науки."

    Карл Фридрих фон Вайцзекер

    • Харесва ми 1

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    преди 3 часа, Нел написа:

    От тук нататък ако кажа нещо, ще е вече в сферата на духовното, а доколкото разбирам темата касае онази любов, която може да бъде обидена, омърсена, изоставена, наранена...

    А друга има ли?:ph34r:

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    В онази, другата любов съществува тишина, в която светът не може да нахлуе.

    showimg.php?filename=dx598_11176.jpg

     

    Да погалиш прекършено кокиче, когато се топят снеговете...

    Да не стигнеш до съзерцанието заради пороен дъжд, а после цял живот да го носиш в сърцето си…

    Да стоплиш измръзнало зайче…

    • Харесва ми 5

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    преди 16 часа, 3,14 написа:

    А друга има ли?:ph34r:

    На този въпрос ми е трудно да отговоря.

    Опитах се да пусна една песен с прекрасен текст на Лили Иванова, върху който мнозина се замислят, но не се получи както трябва, поради което я пускам отново

    Илюзия ли е любовта?

    Редактирано от Мойра (преглед на промените)
    • Харесва ми 1

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Ето и оригиналния текст на песента от предишния ми пост:

    Spoiler

    Не съм сама. Даже в най-безлунни нощи във небето виждам светлина. И точно тя ми напомня, че съм още влюбена до днес във любовта. Не онази разпиляната, останала далеч от мен в друг един живот. Аз съм влюбена в голямата илюзия, илюзия, наречена любов.

    Припев: Моят свят ще се стопи ако я няма. Времето ще спре дори завинаги. И знам, няма нищо в този свят да ми остане без вечната илюзия, илюзия със име любов.

    С любов открих светлината в небето между вчера, утре и сега. И пак с любов днес я нося във сърцето, тя ми свети ако съм сама. И така минават дните ми, сезоните годините, в този луд живот. Аз съм влюбена в голямата илюзия, илюзия, наречена любов.

    Припев: Моят свят ще се стопи ако я няма. Времето ще спре дори завинаги. И знам, няма нищо в този свят да ми остане без вечната илюзия, илюзия със име любов.

     

    Редактирано от Мойра (преглед на промените)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    преди 33 минути, 3,14 написа:

    В онази, другата любов съществува тишина, в която светът не може да нахлуе.

    showimg.php?filename=dx598_11176.jpg

     

    Да погалиш прекършено кокиче, когато се топят снеговете...

    Да не стигнеш до съзерцанието заради пороен дъжд, а после цял живот да го носиш в сърцето си…

    Да стоплиш измръзнало зайче…

    Как ти идват такива на ум?Съпругът ти знае ли какво съкровище държи в дланите си?

    • Харесва ми 1

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    преди 23 часа, 3,14 написа:

    А друга има ли?:ph34r:

    Има, има... Суфите я наричат "ашк". Тя е ирационална любов! 

    Рационалната суфите наричат "мохабба" - тя е крайна, отшумява и доста често на мястото на обичта се насажда омразата, на мястото на приятелството - врагуването... Човещинки... или не?

    Има хора, които успяват да запазят доброто си чувство, независимо от и въпреки  обстоятелствата.

     

     

     

     

    • Харесва ми 2

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    преди 16 минути, Нел написа:

    Има, има... Суфите я наричат "ашк". Тя е ирационална любов! 

    Рационалната суфите наричат "мохабба" - тя е крайна, отшумява и доста често на мястото на обичта се насажда омразата, на мястото на приятелството - врагуването... Човещинки... или не?

    Има хора, които успяват да запазят доброто си чувство, независимо от и въпреки  обстоятелствата.

     

    Момент на щастие

    Момент на щастие,
    ти и аз седнали на верандата,
    изглеждаме двама, но сме една душа, ти и аз.
    Тук усещаме как се движат водите на живота,
    ти и аз с красотата на градината
    и пеещите птици.
    Звездите ще ни гледат
    и ние ще им покажем
    какво е да си тънък полумесец.
    Ти и аз усамотени, ще бъдем заедно,
    равнодушни към празни твърдения, ти и аз.
    Папагалите на Рая ще разтрошват захар,
    когато се смеем заедно, ти и аз.
    В една форма на тази Земя
    и в друга форма в безкрайната сладка Вечност.

    Руми

    • Харесва ми 2

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Съществува и невъзможна любов.

    Тази любов е искрена, силна и кристално чиста, но винаги нещастна поради невъзможността да бъде споделена.

    Нарцис

    Нарцис бил много красив юноша, син на речния бог Кефис и нимфата Лириопи. Прорицателят Тирезий казал на родителите му, че тяхното дете, ще доживее до дълбока старост само ако никога не види лицето си. Нарцис станал много красив младеж и много жени се опитвали да се домогнат до сърцето му, но той бил безразличен към всички. Когато в него се влюбила нимфата Ехо, той я отблъснал. Един от херувимите който бил влюбен в жестоко отхвърлената от Нарцис нимфа решил да го накаже, като го накарал да се влюби в собственото си отражение.

    Един ден, по време на лов, хубавецът Нарцис спрял да почине близо до едно езеро и да пие вода. Кристалните води обаче го привлекли и той започнал с интерес да оглежда лика си в тяхната повърхност. Младежът се влюбил истински в отражението, което съзрял във водата. Ден и нощ не се отделял от езерото и молел за ласка собствения си лик. На финала, нещастен, пожелал смъртта. Това било единственото избавление от мъките на невъзможната любов. Боговете обаче се смилили над него и го превърнали в цвете. На това място пораснали красиви бели и жълти цветя, които сега наричаме нарциси.

     

     

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

    Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

    Регистрирайте се

    Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

    Нова регистрация

    Вход

    Имате регистрация? Влезте от тук.

    Вход


    ×

    Информация

    Този сайт използва бисквитки (cookies), за най-доброто потребителско изживяване. С използването му, вие приемате нашите Условия за ползване.