Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

pcbsd

Насилствената македонизация на България 1946-48 г.

Препоръчан отговор


преди 4 часа, proexpert написа:

 След 1944 год дои 1990+++ год. С изключение на най-необходимото, при това с лошо качество, всичко останало беше или дефицитно или много скъпо.
Животът беше сив и мизерен, държавата беше затвор. Всеки пети беше доносник на Държавна сигурност. За един политически виц се отиваше в затвор или концлагер. Само скот може да въздиша по тези мрачни времена.

Ти кво, по днешните мрачни времена ли искаш да въздишаме? Тогава ни беше и детството и младостта, та не видяхме голям зор.

И между другото, ти към кое управление на ДС беше доносник?:)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Товарищи руски джихагисти , разбираме , че имате заповед от Москва за дестабилизиране на България и ЕС , но ще ви разочаровам - 20 век отмина !
А Русия остана там , не можете да я стигнете , можете открито като джихагистите да обявите джихат на цивилизацията , а не като Сидеров да се криете под масата

No automatic alt text available.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

С атлантическа решимост в Полша, а утре и в България, намаляват дните на кремълския господар!

Свобода за всички поробени от Русия народи!

Разпад на Империята на злото!

http://www.faktor.bg/novini/balgariya/91921-s-atlanticheska-reshimost-v-polsha-a-utre-i-v-balgariya-namalyavat-dnite-na-kremalskiya-gospodar.html

Президентът Радев в момента се скатава. Ни хък, ни мък

Александър Йорданов, Фейсбук

Американската трета танкова бригада е вече в Полша. Решението бе взето през лятото на срещана на върха на НАТО във Варшава. Полски генерал приветства стъпването на американските войници на полска земя с думите: „Това е исторически момент. За нас е чест и гордост, че сте с нас.”

3 500 американски войници и над 2000 единици тежка бойна техника са гаранция, че и нашата, българска, „атлантическа решимост”, както се нарича официално тази мисия, ще расте с всеки изминат ден. През февруари започват съвместните учения заедно с войските на други съюзнически държави – Литва, Латвия и Естония. Но, винаги ми е правило впечатление, колко прагматични в своите действия са американците. Изчакаха руснаците да отидат на майната си в Сирия и хоп... прехвърлиха се до руската граница. Така трябва. Нашият атлантически свят трябва да пази своите граници. Президентът Плевнелиев бе пределно ясен: проблемът е Путинова Русия. Президентът Радев в момента се скатава. Ни хък, ни мък. Важно е, че евроатлантическата солидарност все повече се изпълва със съдържание. Колко прав бе министър Николай Ненчев, когато реши да ремонтираме скапаните руски самолети, гдето дори турците ги свалят, както си искат, в Полша.

Важно е атлантическата решимост да не отслабва. Това видимо намалява дните на "господаря на Кремъл", а на народите носи сигурност, свобода, мир, бъдеще.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Европейският парламент призна българското малцинство в Албания.

http://www.faktor.bg/novini/svjat/95064-evropeyskiyat-parlament-prizna-balgarskoto-maltzinstvo-v-albaniya.html


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 3 часа, язе написа:

Браво! Сега ако признаят и българското мнозинство в Македония...

Малцинство в Албания и мнозинство в Македония и ще трябва да анексираме/присъединяваме територии.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Гост
преди 2 минути, A.com написа:

Малцинство в Албания и мнозинство в Македония и ще трябва да анексираме/присъединяваме територии.

Te сами ще се натискат. И ще се присъединяват с референдуми.:ph34r:

Извън майтапа, голяма част от македонците, граждани на държавата Македония имат и български паспорти.  :)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Действителността в руската наборната армия, специалнo за хи*бр*ик*чии*те на Москва Ангел Джамбазки и Красимир Каракачанов, които искат наборната армия да бъде възстановена.

Снимка на Контра Пропаганда.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 3.03.2017 г. в 23:26, proexpert написа:

Действителността в руската наборната армия, специалнo за хи*бр*ик*чии*те на Москва Ангел Джамбазки и Красимир Каракачанов, които искат наборната армия да бъде възстановена.

Снимка на Контра Пропаганда.

Пък тебе те е страх да ходиш в армията. После жените се чудят къде са изчезнали истинските мъже. Щото е рекано – "жена, която не е раждала не е жена и мъж, който не е бил в казармата не е никакъв мъж".

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 18 часа, karadzha написа:

Пък тебе те е страх да ходиш в армията. После жените се чудят къде са изчезнали истинските мъже.която не е раждала не е жена и мъж, който не е бил в казармата не е никакъв мъж".

преди 18 часа, karadzha написа:

– "жена, която не е раждала не е жена и мъж, който не е бил в казармата не е никакъв мъж".

Тия селски комплекси ги остави. Бил съм в казармата цивилен войник ВКР под. 72300 Служба не съм видял. Имам над 250 дни отпуски. 1995-1996 год.

Тъмната мисия на ВМРО е направлявана от Москва срещу България поне от 100 години.

http://kontraprop.com/2017/03/13/tumnata-mislq-vmro-moskva-bulgaria/

Всъщност Русия „инвестира“ във ВМРО още по времето на царизма. Но инвестира на парче. В отделни измекяри.
Както знаете Пиринска и Вардарска Македония са откъснати умишлено от България, въпреки че според Султанския ферман за независимата Българска екзархия от 1870 г. те са част от нея.

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 20.04.2017 г. в 21:43, kalansuv написа:

Бил съм в казармата цивилен войник ВКР под. 72300 Служба не съм видял. Имам над 250 дни отпуски. 1995-1996 год.

То затова и от тебе и чеп за буре не става:)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)
на 20.04.2017 г. в 21:43, kalansuv написа:

Бил съм в казармата цивилен войник ВКР

Е как тъй нъл си анти-комунист бря! Как само се издавате....ти и себеподобните.

на 20.04.2017 г. в 21:43, kalansuv написа:

Служба не съм видял. Имам над 250 дни отпуски. 1995-1996 год.

Номенклатурчик :helpwanted4:

Редактирано от nikssi (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 50 минути, nikssi написа:

Е как тъй нъл си анти-комунист бря! Как само се издавате....ти и себеподобните.

Номенклатурчик :helpwanted4:

Излиза, че аз съм писал горното, а не Денков:D

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 8 минути, karadzha написа:

Излиза, че аз съм писал горното, а не Денков:D

Извинявай ама то с тия негови "умнотии" как да не се обърка човек. Пак извинявай поста е редактиран.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 часа, nikssi написа:

Извинявай ама то с тия негови "умнотии" как да не се обърка човек. Пак извинявай поста е редактиран.

Няма проблем.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 20.04.2017 г. в 21:43, kalansuv написа:

Бил съм в казармата цивилен войник ВКР под. 72300

Браво бе,ВКР!По мое време в армията ВКР бяха задници верни на Партията и Комсомола.Лично съм виждал един фазан да слухти под прозорците какво говори аскера.Ти как се уреди бе,керата та сега само ги плюеш.

Голяма баданарка си,ей ама вер селям.Внимавай да не се обърне властта,че и каруцата ти с нея!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 2.07.2017 г. в 17:46, Only Fools and Horses написа:

Браво бе,ВКР!По мое време в армията ВКР бяха задници верни на Партията и Комсомола.Лично съм виждал един фазан да слухти под прозорците какво говори аскера.Ти как се уреди бе,керата та сега само ги плюеш.

Голяма баданарка си,ей ама вер селям.Внимавай да не се обърне властта,че и каруцата ти с нея!

Срамът е по-достоен от омразата…

http://frontalno.com/срамът-е-по-достоен-от-омразата/

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 7 часа, kalansuv написа:

Срамът е по-достоен от омразата…

Къде точно видя омраза в написаното от мен?

Омразата е при тебе.Виж си заглавията на темите!

При мен има само омерзение към това,което копираш и пействаш,вероятно по поръчка.

Награбил си  нашите комуняги и руснаците,но би писал и за Червените кхмери или за Мао и хунвейбините стига да ти плащат.

Поне да пишеше,ти го копираш.

Давай,чорбаджията е доволен.Около теб се дига джангър.

Някога,отдавна, в тоя форум се пишеше за друго.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

И по онова време и сега всичко е еднакво разликата е в това, че тогава качестваните продукти си ги позволяваха само отбрани хора в частност членове на политбюро и обкръжение а сега всеки който разполага със достатъчно финансови средства.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 4.07.2017 г. в 7:58, Only Fools and Horses написа:

Награбил си  нашите комуняги и руснаците,но би писал и за Червените кхмери или за Мао и хунвейбините стига да ти плащат.

Поне да пишеше,ти го копираш.

Давай,чорбаджията е доволен.Около теб се дига джангър.

Някога,отдавна, в тоя форум се пишеше за друго.

Той не е наясно, дали е той или тя:D

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Понеже покрай новините от вчера май на доста хора не им е ясно как се пръкна "македонската" нация и идея. От Коминтерна тръгна 1930те, и беше окончателно наложена след 9ти Септември от ОФ, Югославия и Кремъл, включително насилствено "помакедончване" на Пиринският край в НРБ.

Image may contain: 3 people, text

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Тва е истината, нема тън-мън - винаги верни на партията! Ботйов - и той верен на пратията. Според нас де... оти има разни... отричат.

La imagen puede contener: 4 personas, personas sonriendo, interior
 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Снимка на Исторически дневник.
 

Никола Йонков Вапцаров е роден в на 7 декември 1909 г. в гр. Банско. Учи в гимназията в Разлог, а по-късно (1926–1932) в Морското машинно училище във Варна, което впоследствие носи неговото име.
Работи в с. Кочериново, където е председател на професионалното дружество във фабрика “Българска горска индустрия” АД. След уволнението му през 1936 г. пристига в София.
Участва в Македонския литературен кръжок, издава стихотворения в различни вестници. Първата му стихосбирка “Моторни песни” излиза през 1940 г.
През същата година е интерниран в Годеч заради събиране на подписи в подкрепа на Соболевата акция. През 1941 г. става ръководител на Централната военна комисия при ЦК на БКП. Задачата на тази комисия е да осигурява оръжие, квартири и документи на нелегалните комунистически функционери.
През март 1942 г. Вапцаров е арестуван. На 23 юли е осъден на смърт чрез разстрел в процеса срещу ЦК на БКП. Още същия ден е разстрелян на гарнизонното срелбище в София заедно с Антон Иванов, Антон Попов, Атанас Романов, Георги Минчев и Петър Богданов.

Марин Георгиев през 1993 г. в книгата „Третият разстрел” публикува обширните признания на Вапцаров на процеса през 1942 г., дотогава строго засекретени и непознати за читателите и даже за изследователите му.
Още в самото начало на признанията си пред следствието определя своята дейност в „подривната секция” така: „Аз заемах длъжност при Централния комитет на Българската комунистическа партия, в комитета, който ръководеше така наречената специална работа. Тази специална работа се състоеше в това, че от партийните хора трябваше да се отделят една част, и то най-смелите, и заедно с нелегалните да формират бойни групи. Задачата на тези бойни групи трябваше да бъде: в случай на война със Съветския съюз те трябваше да прекъсват железопътни линии, мостове, телеграфни и телефонни линии, да изхвърлят влакове със специални клинове, да подпалват вагони с цистерни, маслени резервоари и шлепове с горива и муниции”. За щастие, нищо от това не се случва и на съвестта на поета Вапцаров не тегнат жертви в диверсионни акции под лозунга „Терорът долу: съюз със СССР”. Което не му пречи да скъта в нелегална квартира сандъче с 20 килограма пресован тротил (оприличен от поета на черен хляб, под който има люспи бертолетова сол). От 7-8 септември 1941 г. Никола Вапцаров става платен функционер на БКП с псевдонима „Лозан”. Отначало му дават на ръка по 100-200 лв. на седмица, после по 2000-3000 лв. на месец. Сетне самият той се сдобива с една огромна за времето си сума от над 2 млн. лв. по пресмятанията на полицията (става дума за куфар с пари, наследен от Павел Шатев, който някогашният „солунски атентатор” доставя от съветската легация – 5 000 долара, 200 000 драхми и 100 000 динара). „Лозан” и брат му Борис трябва да продадат „на черно” доларите (неофициалният курс долар-лев е 1:300). За справка: тютюноработник получава 1300 лв., а вездесъщият Никола Гешев, началник на отделение А в Дирекция на полицията, се разписва срещу 5600 лв. Когато арестуват Атанас Романов, у него има около 100 000 лв. и 1000 долара. С такива суми разполага и непосредственият началник на „Лозан” – Цвятко Радойнов, като самият Вапцаров непрекъснато пренася из страната като куриер, съгласно показанията му, суми от порядъка на 30 000-50 000 лв., с които трябва да се осигурява оръжие от подкупни войници и да се подготвят диверсионни акции.

И най-накрая, няколко думи за задържаните заради признанията му. Те са поне десетина души. Вапцаров описва подробно и почти кинематографично всички явки и срещи, които е имал, квартирите, лицата. Как три дена е търсел някого в една бозаджийница във Варна, но така и не го е намерил, докато се черпел с приятели от Военното училище. Или за това как не е успял да изпълни заданието на партията и да посрещне изпратените от СССР подводничари в устието на р. Камчия с разпознавателно пеене на песента „Елено, моме”. Просто полицията загражда района и песента се отлага за друг път.

Сред задържаните обаче, в резултат на признанията му, са поетът Младен Исаев, художникът Стоян Сотиров и актрисата Иванка Димитрова, които също са разпитвани и дават показания.

Стоян Сотиров признава, че е изпълнил заръката на Вапцаров и пуснал някаква пратка по пощата, другата останала непотърсена. В онези военни години, когато действа Законът за защита на държавата и има доказателства за шпионаж в полза на чуждо разузнаване, всичко това не изглежда никак безобидно.

Младен Исаев, бъдеща гордост на литературата на НРБ, „показва”, че по молба на колегата Никола Йонков в канцеларията на Съюза на българските писатели, където Исаев е чиновник, бил оставен пакет за него. Донесла го дама, пълничка, с кожено палто, заедно с Борис Вапцаров. В пакета, увит във вестник, имало 4 връзки банкноти. Исаев ги заключил на тавана на Писателския съюз на пл. „Славейков”. Заключението на Младен Исаев: „С най-голямо огорчение разбирам, че неволно съм бил в някаква мрежа”. Толкоз.

Още по-категорична е актрисата Иванка Димитрова, известна след 1944 г. с вдъхновените си рецитали по Вапцаров и близостта си с поета: „Аз не съм комунистка и никога не съм била такава. Мисля, че те не са за България и никога не биха могли да виреят при нашите условия. Още повече, че в Русия не са могли след толкова много години да подредят своите желания. А се връщат към стария начин на живот. Някои от тях по сведения, които има от пресата, радиото и кинопрегледите, си служат с терористични мерки”.

Това са само щрихи от втората част на битието на Никола Вапцаров – вече не като поет, а като военно-технически сътрудник с псевдонима „Лозан”.

ВАПЦАРОВ И МАКЕДОНИЗМА

Македонският литературен кръжок в София възниква по решение на нелегалната БКП, в изпълнение на резолюцията на Коминтерна от 11 януари 1934 г., с която се насърчава борбата за „обединена независима македонска република на трудещите си”, не само на „трудещите се македонски маси”, но и на „борещите се под ръководството на компартията работническа класа и селячество в България, Югославия и Гърция”. На 13 май 1934 г. току-що освободеният от Моабит Георги Димитров, вече в качеството си на ръководител на Коминтерна, изпраща поздравление до ЦК на Македонския народ в Америка, в което доскорошният „син на българската работническа класа” заявява: „Националното робство на македонския народ е източник за усилване на гнета на работниците и селяните в Македония, Югославия и Гърция. Разделена и ограбена, Македония е ябълка на раздора между балканските империалисти и извор на постоянна опасност и от военни конфликти, и пертурбации на Балканите”.

Встъпителният доклад на Македонския литературен кръжок 1938 г. е поверен на Никола Йонков Вапцаров- "Върху Македония и задълженията на писателите македонци към нея". И тъкмо този доклад, неговата тема, както и тезите в него, бяха дълги години сред най-строго пазените тайни в НРБ по обясними идеологически причини.

В него Вацпаров не прави друго освен стриктно да се придържа към начертаната партийна линия. Анализират се на първо място задачите на „пишущите македонци”. След което той заявява: „Случи се така, че в Сръбска и Гръцка Македония великобългарските утопии изстиват и крепне едно ново поколение, ентусиазирано от лозунга – Свободна и Независима Македония. Това е най-важният етап от македонския въпрос в последните години, който ние навреме не забелязахме и за чието проспиване носим лична и организационна отговорност”. Тезата е повече от ясна. Сетне Вапцаров продължава: „Но ако ние милееме за своята Родина, ако в нас има капка македонска кръв и е останала искра от благороден патриотизъм, този път трябва да се впрегнем, за да понесеме част от тежестта на едно дело и жестокото величие на една епоха”.

Едва ли може да се спори по тези твърдения, в които поетът ясно определя каква е идеологическата задача. Те трябва да се приемат такива, каквито са. Смешно е тези позиции да се крият, както прави ЦК на БКП, когато през 1962 г. засекретява тази тетрадка, изписана с почерка на Вапцаров, заедно с още една, съдържаща негов втори доклад пред МЛК, посветен на македонската поезия на Михаил Сматракалев.
През 1962 г. Димитър Митрев, вече като академик в Скопската академия на науките, идва да търси в София докладите на „поета революционер”, които е слушал на кръжока. Отговарят му, че няма такива. Така твърдеше и продължава да твърди и фамилията на поета, смятайки, донякъде с основание, че тези „прокълнати доклади” могат да подкопаят позициите ѝ. „Несъществуващите доклади” обаче са факт и днес се намират в Държавния архив в София. Всеки, който поиска, може да ги види. Публикувани са още през 1995 г. и в Скопие (по преписа на Михаил Сматракалев), и в София (във в. „Литературен форум, по преписа на Николай Шмиргела). А през 2004 г. Цвета Трифонова в книгата си „Никола Вапцаров. Текстът и сянката” за първи път свери съществуващите преписи с оригинала, написан от ръката на поета.

Именно в оригинала откриваме и следния финал на доклада: „Ние сме македонци. И нашето творчество трябва да служи на македонската кауза. За мнозина ще бъде трудно”.
Когато бъдат прочетени, осмислени и поставени в контекст, възприемането на тези текстове не ще бъде чак толкова трудно. Още повече, че Никола Вапцаров не е първопроходец по „македонския въпрос”. Той чисто и просто стриктно следва спуснатото от партията като тънка червена линия.

В основата на което са постановки като тази на Христо Кабакчиев: „Македонците имат право и възможност сами да определят своята националност и да завоюват своята независимост като самостоятелна „македонска нация” (сп. „Комунистически интернационал, кн. 13-14, 1934 г.). Или пък тезите на Владимир Поптомов: „Българските шовинисти, експлоатирайки сродството на македонския език с българския, заявяват, че македонците са българи и по този начин искат да оправдаят завладяването на Петричко и анексионистическата си политика по отношение на цяла Македония.” (Писмо от Владимир Поптомов до ЦК на БКП по предложението на А. С. Величков за формиране на група за разработването на въпросите за македонския език и нация, Москва, 25 юни 1935 г).

Цитираните хора са важни дейци на БКП и до 1989 г. на техните имена в София и в други градове на страната бяха назовани улици.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...