Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Гости _слънце_

Идиотчитата II- тема за...още нещо. :)

Препоръчан отговор


Д'юбрю ютру иДиоДииии :)

Резултат с изображение за неделя сутрин снимка

Редактирано от Диман Дюминич (преглед на промените)
  • Харесва ми 3
  • Еха 1
  • Ха-ха 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Гост

Добър ден!

Чета си форума днес и какво установявам. Един бил веган, друг обратен, трети творец, четвърти психо, на пети не му ставал, на шести му ставал, а пък моа… съм си най-обикновена идиотка.

200.gif

преди 11 часа, jhoro написа:

Тази, дето държи кучо ли??? Чи що пък?

Жорка, Жорка…:lol6:

giphy.gif

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 3 часа, "Мо" написа:

Добър ден!
Чета си форума днес и какво установявам. Един бил веган, друг обратен, трети творец, четвърти психо, на пети не му ставал, на шести му ставал, а пък моа… съм си най-обикновена идиотка.

Добър ден!!! Почти улазям у графико - веке не викам „Добро Иутро“ по пладне!!!

Кога помисля ... язе съм бил и веган (тия най-лесно са бият - нема да та уапе!), бил съм и обратен (обратен на обратното!!!), бил съм ... кого ли не???
За творец ... всеки е творец!! Ако знаете какво сътворих тази тутрин ... Не мога да го покажа, щото пуснах водата!
За ставането - при мен е смесена програма. Някой път ми става, друг път - не ми се става и межа по сума ти и време.

Тия - обикновените идиотки - най-много си ги обичам!!!  Фключително и теП!! Натюр! Мхммм!!!

преди 3 часа, "Мо" написа:

Жорка, Жорка…:lol6:

giphy.gif

Do you have a problem with this?   :shy11:

  • Харесва ми 1
  • Ха-ха 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добър ви ден.

"Мислителите" много развълнувани и възмутени днес.:giggle1:

  • Харесва ми 2
  • Ха-ха 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Гост
преди 10 минути, jhoro написа:

Do you have a problem with this?   :shy11:

:biggrin:

images?q=tbn:ANd9GcS-4K-bL3idhqLPDDYPUmd

преди 12 минути, PigManu написа:

Добър ви ден.

"Мислителите" много развълнувани и възмутени днес.:giggle1:

Дюд…:P

tumblr_mubluo5vcy1rlpwk5o1_500.gif


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Гост
преди 6 часа, "Мо" написа:

Чета си форума днес и какво установявам. Един бил веган, друг обратен, трети творец, четвърти психо, на пети не му ставал, на шести му ставал, а пък моа… съм си най-обикновена идиотка.

:giggle1: Ут Ошти идИн идиОт-куфАлник...дЪ знАйш,чИ ''нАй-успукуиАвъштътъ'' митОдикъ-тирАпиъ Ъ:...''чистенето на ориз с боксови ръкавици''.:lol6:ПумАгъ дЪ сЪ крОтни цЕлуту бОди...:giggle1:

А сигА ...ДубЪр ...нЪ сИчкуту шЕмит!:grimace:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Гост

За всички любители на фантастиката и фенове на филма Predestination е този къс разказ от автора на "Марсианцеца".

Приятно четене. Баш за идиоти е.;)

Spoiler

Яйцето

Беше на път за вкъщи когато претърпя автомобилна катастрофа. Нищо специално, но катастрофата беше фатална. Остави жена и две деца. Беше болезнена смърт. Докторите направиха всичко по силите си, но не се получи. Тялото ти беше така натрошено, че по добре, че не се получи – повярвай ми. И тук ти ме срещна.

„Но какво... какво се случи?“ Попита. „Къде съм?“
„Ти умря,“ обясних ти, без излишно увъртане.
„Имаше... камион, той поднесе и...“
„Да,“ потвърдих аз.
„Аз... аз съм мъртъв?“
„Мхм, но не се чувствай зле от това. Всички умират,“ казах аз.
Огледа се наоколо. Нищо, освен ти и аз. „Какво е това място?“ -попита. „Това ли е животът след смъртта?“
„Нещо такова“, отвърнах аз.
„Ти ли си Бог?“ - попита ти.
„Мда,“ отговорих, „Аз съм Бог.“
„Децата ми… жена ми,“ - каза ти.
„Какво за тях?“
„Те ще бъдат ли добре?“
„Това обичам да чувам,“- казах аз. „Току що умря, а се притесняваш за семейството си. Тук това е нещо хубаво.“
Погледна ме с удивление. Въобще не ти приличах на Бог. Изглеждах по-скоро като някакъв мъж. Или може би жена. Може би някакъв неясен авторитет. Повече приличах на учител по граматика, отколкото на Всевишния.

„Не се притеснявай,“ казах аз. „Те ще са добре. Децата ще те запомнят като перфектния баща. Те нямаха времето да развият презрение към теб. Жена ти ще плаче външно, но вътрешно ще бъде тайно облекчена. Да бъдем честни, бракът ти се разпадаше. Ако това е някаква утеха, тя ще се чувства много виновна, че изпитва облекчение от смъртта ти.“
„Оу,“ каза ти. „Какво следва сега? Ще отида ли в рая, или в ада, някъде... ?“
„Нищо подобно,“ казах аз. „Ще бъдеш прероден.“
„Ах,“ възкликна ти. „Значи индусите са били прави.“
„Всички религии са прави по техен си начин,“ казах аз. „Върви с мен.“
И ти ме последва, тръгнахме заедно из нищото. Попита ме „Къде отиваме?“
„Никъде всъщност,“ казах аз. „Просто е приятно да вървиш докато говориш.“
„Какъв е смисълът тогава?“-  попита отново ти. „Когато се преродя ще бъда празно платно, нали? Бебе. Всички мои преживявания и опит, всичко, което съм направил през изминалите животи, няма да има значение?“
„Не точно!“ поправих те аз. „В себе си притежаваш всичките опит и знание от предишните ти животи. Просто в момента не си ги спомняш.“ Спрях да ходя и те хванах за раменете. „Твоята душа е много по-великолепна, красива и огромна, отколкото можеш да си представиш. Човешкият разум може да побере само частица от това, което всъщност си. То е сякаш да потопиш пръст в чаша с вода, за да разбереш студена или топла е тя. Поставяш малка част от себе си в съда и когато я вземеш обратно при теб, придобиваш цялата опитност, която тя носи. Ти прекара последните 48 години като човешко същество и все още не си се разгърнал напълно, за да усетиш другата огромна част от твоето съзнание. Ако се задържиш достатъчно дълго тук, ще започнеш да си спомняш всичко. Но няма смисъл да правим това между различните животи.“
„Колко пъти съм се прераждал тогава?“
„О, много. Безброй много. И в много различни животи.“ Обясних аз. „Този път ще бъдеш китайско, селско момиче през 540-а година след Христа.“
„Чакай, какво?“ запъна ти. „Изпращаш ме назад във времето?“
„Ами, технически погледнато – да. Но времето, както ти го познаваш, съществува само в твоята реалност. Там, откъдето идвам аз, нещата са различни.“
„От къде идваш тогава?“ попита ти.
О, разбира се,“ обясних ти „Идвам от някъде. Някъде другаде. И там има други като мен. Знам, че искаш да разбереш какво е там, но да сме честни, не би могъл.“
„О...,“ каза ти, разочарован. „Но почакай. Ако бъда прероден на различни места в различно време, в един момент може да срещна себе си.“
„Разбира се. Случва се постоянно. Но и в двата живота осъзнаваш само собствената си линия на живот, и не разбираш какво се случва.
„Тогава какъв е смисълът на всичко това?“
„Сериозно?“ попитах. „Наистина? Питаш ме за смисъла на живота? Не е ли малко изтъркано вече?
„Мисля, че е разумен въпрос,“ настоя ти.
Погледнах те в очите и ти казах. „Причината за всичко това, че създадох тази Вселена, е за да можеш ти да съзрееш.“
„Имаш предвид човечеството? Искаш ние, хората, да съзреем?“
„Не, просто ти. Направих всичко това за теб. С всеки изживян живот ти ставаш все по-голям и велик интелект.“
„Само за мен? Ами всички останали?“
„Няма никой друг,“ казах аз „В тази Вселена сме само Аз и Ти.“
Втренчи празен поглед в мен и каза. „Ами... всичките хора на Земята...“
„Само ти. Различни твои инкарнации.“
„Почакай. Аз съм всички!?“
„Сега вече схващаш,“ казах аз, с поощрително потупване по гърба.
„Аз съм всяко човешко същество, което някога е живяло?“
„Или който някога ще живее, да.“
„Аз съм Ейбрахам Линкълн?“
„Също и Джон Уилкс Бут,“ добавих аз. // Джон Бут – убиецът на Ейбрахам Линкълн //
„Аз съм Хитлер?“ каза ти с изумление.
„Ти си и милионите хора, които той изби.“
„Аз съм и Исус?“
„... и всички, които го последваха.“
Остана безмълвен за известно време.

„Всеки път когато си пожертвал някого,“ обясних аз, „всъщност си жертвал себе си. Всеки мил жест, който си направил, си направил за себе си. Всеки весел или тъжен момент, минал или предстоящ, всъщност си ти.“
Замисли се за дълго време.

„Но защо?“ попита ти. „Защо правиш всичко това?“
„Защото един ден ти ще станеш като мен. Защото това си ти – един, като мен, мое дете.“
„Уоу,“ изумен извика ти. „Искаш да кажеш, че аз съм Бог?“
„Не, все още не. Ти си зародиш. Все още растеш. Когато изживееш всеки човешки живот през вечността, ще станеш достатъчно голям, за да се родиш.“
„Значи казваш, че цялата вселена е само...“
„Яйце.“

Анди Уиър

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 4 минути, "Мо" написа:

За всички любители на фантастиката и фенове на филма Predestination е този къс разказ от автора на "Марсианцеца".

Приятно четене. Баш за идиоти е.;)

  Затвори скритото съдържание

Яйцето

Беше на път за вкъщи когато претърпя автомобилна катастрофа. Нищо специално, но катастрофата беше фатална. Остави жена и две деца. Беше болезнена смърт. Докторите направиха всичко по силите си, но не се получи. Тялото ти беше така натрошено, че по добре, че не се получи – повярвай ми. И тук ти ме срещна.

„Но какво... какво се случи?“ Попита. „Къде съм?“
„Ти умря,“ обясних ти, без излишно увъртане.
„Имаше... камион, той поднесе и...“
„Да,“ потвърдих аз.
„Аз... аз съм мъртъв?“
„Мхм, но не се чувствай зле от това. Всички умират,“ казах аз.
Огледа се наоколо. Нищо, освен ти и аз. „Какво е това място?“ -попита. „Това ли е животът след смъртта?“
„Нещо такова“, отвърнах аз.
„Ти ли си Бог?“ - попита ти.
„Мда,“ отговорих, „Аз съм Бог.“
„Децата ми… жена ми,“ - каза ти.
„Какво за тях?“
„Те ще бъдат ли добре?“
„Това обичам да чувам,“- казах аз. „Току що умря, а се притесняваш за семейството си. Тук това е нещо хубаво.“
Погледна ме с удивление. Въобще не ти приличах на Бог. Изглеждах по-скоро като някакъв мъж. Или може би жена. Може би някакъв неясен авторитет. Повече приличах на учител по граматика, отколкото на Всевишния.

„Не се притеснявай,“ казах аз. „Те ще са добре. Децата ще те запомнят като перфектния баща. Те нямаха времето да развият презрение към теб. Жена ти ще плаче външно, но вътрешно ще бъде тайно облекчена. Да бъдем честни, бракът ти се разпадаше. Ако това е някаква утеха, тя ще се чувства много виновна, че изпитва облекчение от смъртта ти.“
„Оу,“ каза ти. „Какво следва сега? Ще отида ли в рая, или в ада, някъде... ?“
„Нищо подобно,“ казах аз. „Ще бъдеш прероден.“
„Ах,“ възкликна ти. „Значи индусите са били прави.“
„Всички религии са прави по техен си начин,“ казах аз. „Върви с мен.“
И ти ме последва, тръгнахме заедно из нищото. Попита ме „Къде отиваме?“
„Никъде всъщност,“ казах аз. „Просто е приятно да вървиш докато говориш.“
„Какъв е смисълът тогава?“-  попита отново ти. „Когато се преродя ще бъда празно платно, нали? Бебе. Всички мои преживявания и опит, всичко, което съм направил през изминалите животи, няма да има значение?“
„Не точно!“ поправих те аз. „В себе си притежаваш всичките опит и знание от предишните ти животи. Просто в момента не си ги спомняш.“ Спрях да ходя и те хванах за раменете. „Твоята душа е много по-великолепна, красива и огромна, отколкото можеш да си представиш. Човешкият разум може да побере само частица от това, което всъщност си. То е сякаш да потопиш пръст в чаша с вода, за да разбереш студена или топла е тя. Поставяш малка част от себе си в съда и когато я вземеш обратно при теб, придобиваш цялата опитност, която тя носи. Ти прекара последните 48 години като човешко същество и все още не си се разгърнал напълно, за да усетиш другата огромна част от твоето съзнание. Ако се задържиш достатъчно дълго тук, ще започнеш да си спомняш всичко. Но няма смисъл да правим това между различните животи.“
„Колко пъти съм се прераждал тогава?“
„О, много. Безброй много. И в много различни животи.“ Обясних аз. „Този път ще бъдеш китайско, селско момиче през 540-а година след Христа.“
„Чакай, какво?“ запъна ти. „Изпращаш ме назад във времето?“
„Ами, технически погледнато – да. Но времето, както ти го познаваш, съществува само в твоята реалност. Там, откъдето идвам аз, нещата са различни.“
„От къде идваш тогава?“ попита ти.
О, разбира се,“ обясних ти „Идвам от някъде. Някъде другаде. И там има други като мен. Знам, че искаш да разбереш какво е там, но да сме честни, не би могъл.“
„О...,“ каза ти, разочарован. „Но почакай. Ако бъда прероден на различни места в различно време, в един момент може да срещна себе си.“
„Разбира се. Случва се постоянно. Но и в двата живота осъзнаваш само собствената си линия на живот, и не разбираш какво се случва.
„Тогава какъв е смисълът на всичко това?“
„Сериозно?“ попитах. „Наистина? Питаш ме за смисъла на живота? Не е ли малко изтъркано вече?
„Мисля, че е разумен въпрос,“ настоя ти.
Погледнах те в очите и ти казах. „Причината за всичко това, че създадох тази Вселена, е за да можеш ти да съзрееш.“
„Имаш предвид човечеството? Искаш ние, хората, да съзреем?“
„Не, просто ти. Направих всичко това за теб. С всеки изживян живот ти ставаш все по-голям и велик интелект.“
„Само за мен? Ами всички останали?“
„Няма никой друг,“ казах аз „В тази Вселена сме само Аз и Ти.“
Втренчи празен поглед в мен и каза. „Ами... всичките хора на Земята...“
„Само ти. Различни твои инкарнации.“
„Почакай. Аз съм всички!?“
„Сега вече схващаш,“ казах аз, с поощрително потупване по гърба.
„Аз съм всяко човешко същество, което някога е живяло?“
„Или който някога ще живее, да.“
„Аз съм Ейбрахам Линкълн?“
„Също и Джон Уилкс Бут,“ добавих аз. // Джон Бут – убиецът на Ейбрахам Линкълн //
„Аз съм Хитлер?“ каза ти с изумление.
„Ти си и милионите хора, които той изби.“
„Аз съм и Исус?“
„... и всички, които го последваха.“
Остана безмълвен за известно време.

„Всеки път когато си пожертвал някого,“ обясних аз, „всъщност си жертвал себе си. Всеки мил жест, който си направил, си направил за себе си. Всеки весел или тъжен момент, минал или предстоящ, всъщност си ти.“
Замисли се за дълго време.

„Но защо?“ попита ти. „Защо правиш всичко това?“
„Защото един ден ти ще станеш като мен. Защото това си ти – един, като мен, мое дете.“
„Уоу,“ изумен извика ти. „Искаш да кажеш, че аз съм Бог?“
„Не, все още не. Ти си зародиш. Все още растеш. Когато изживееш всеки човешки живот през вечността, ще станеш достатъчно голям, за да се родиш.“
„Значи казваш, че цялата вселена е само...“
„Яйце.“

Анди Уиър

Страхотно!!

Ама пък - баш фантастика!!! Just ... different view!!! Кой може да каже, дали не е точно така???

  • Харесва ми 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Дюбрю ютру иДиоДи..... :)

Резултат с изображение за настроение утро снимка

  • Харесва ми 4

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Гост
преди 19 часа, "Мо" написа:

За всички любители на фантастиката и фенове на филма Predestination е този къс разказ от автора на "Марсианцеца".

Приятно четене. Баш за идиоти е.;)

  Покажи скритото съдържание

Яйцето

Беше на път за вкъщи когато претърпя автомобилна катастрофа. Нищо специално, но катастрофата беше фатална. Остави жена и две деца. Беше болезнена смърт. Докторите направиха всичко по силите си, но не се получи. Тялото ти беше така натрошено, че по добре, че не се получи – повярвай ми. И тук ти ме срещна.

„Но какво... какво се случи?“ Попита. „Къде съм?“
„Ти умря,“ обясних ти, без излишно увъртане.
„Имаше... камион, той поднесе и...“
„Да,“ потвърдих аз.
„Аз... аз съм мъртъв?“
„Мхм, но не се чувствай зле от това. Всички умират,“ казах аз.
Огледа се наоколо. Нищо, освен ти и аз. „Какво е това място?“ -попита. „Това ли е животът след смъртта?“
„Нещо такова“, отвърнах аз.
„Ти ли си Бог?“ - попита ти.
„Мда,“ отговорих, „Аз съм Бог.“
„Децата ми… жена ми,“ - каза ти.
„Какво за тях?“
„Те ще бъдат ли добре?“
„Това обичам да чувам,“- казах аз. „Току що умря, а се притесняваш за семейството си. Тук това е нещо хубаво.“
Погледна ме с удивление. Въобще не ти приличах на Бог. Изглеждах по-скоро като някакъв мъж. Или може би жена. Може би някакъв неясен авторитет. Повече приличах на учител по граматика, отколкото на Всевишния.

„Не се притеснявай,“ казах аз. „Те ще са добре. Децата ще те запомнят като перфектния баща. Те нямаха времето да развият презрение към теб. Жена ти ще плаче външно, но вътрешно ще бъде тайно облекчена. Да бъдем честни, бракът ти се разпадаше. Ако това е някаква утеха, тя ще се чувства много виновна, че изпитва облекчение от смъртта ти.“
„Оу,“ каза ти. „Какво следва сега? Ще отида ли в рая, или в ада, някъде... ?“
„Нищо подобно,“ казах аз. „Ще бъдеш прероден.“
„Ах,“ възкликна ти. „Значи индусите са били прави.“
„Всички религии са прави по техен си начин,“ казах аз. „Върви с мен.“
И ти ме последва, тръгнахме заедно из нищото. Попита ме „Къде отиваме?“
„Никъде всъщност,“ казах аз. „Просто е приятно да вървиш докато говориш.“
„Какъв е смисълът тогава?“-  попита отново ти. „Когато се преродя ще бъда празно платно, нали? Бебе. Всички мои преживявания и опит, всичко, което съм направил през изминалите животи, няма да има значение?“
„Не точно!“ поправих те аз. „В себе си притежаваш всичките опит и знание от предишните ти животи. Просто в момента не си ги спомняш.“ Спрях да ходя и те хванах за раменете. „Твоята душа е много по-великолепна, красива и огромна, отколкото можеш да си представиш. Човешкият разум може да побере само частица от това, което всъщност си. То е сякаш да потопиш пръст в чаша с вода, за да разбереш студена или топла е тя. Поставяш малка част от себе си в съда и когато я вземеш обратно при теб, придобиваш цялата опитност, която тя носи. Ти прекара последните 48 години като човешко същество и все още не си се разгърнал напълно, за да усетиш другата огромна част от твоето съзнание. Ако се задържиш достатъчно дълго тук, ще започнеш да си спомняш всичко. Но няма смисъл да правим това между различните животи.“
„Колко пъти съм се прераждал тогава?“
„О, много. Безброй много. И в много различни животи.“ Обясних аз. „Този път ще бъдеш китайско, селско момиче през 540-а година след Христа.“
„Чакай, какво?“ запъна ти. „Изпращаш ме назад във времето?“
„Ами, технически погледнато – да. Но времето, както ти го познаваш, съществува само в твоята реалност. Там, откъдето идвам аз, нещата са различни.“
„От къде идваш тогава?“ попита ти.
О, разбира се,“ обясних ти „Идвам от някъде. Някъде другаде. И там има други като мен. Знам, че искаш да разбереш какво е там, но да сме честни, не би могъл.“
„О...,“ каза ти, разочарован. „Но почакай. Ако бъда прероден на различни места в различно време, в един момент може да срещна себе си.“
„Разбира се. Случва се постоянно. Но и в двата живота осъзнаваш само собствената си линия на живот, и не разбираш какво се случва.
„Тогава какъв е смисълът на всичко това?“
„Сериозно?“ попитах. „Наистина? Питаш ме за смисъла на живота? Не е ли малко изтъркано вече?
„Мисля, че е разумен въпрос,“ настоя ти.
Погледнах те в очите и ти казах. „Причината за всичко това, че създадох тази Вселена, е за да можеш ти да съзрееш.“
„Имаш предвид човечеството? Искаш ние, хората, да съзреем?“
„Не, просто ти. Направих всичко това за теб. С всеки изживян живот ти ставаш все по-голям и велик интелект.“
„Само за мен? Ами всички останали?“
„Няма никой друг,“ казах аз „В тази Вселена сме само Аз и Ти.“
Втренчи празен поглед в мен и каза. „Ами... всичките хора на Земята...“
„Само ти. Различни твои инкарнации.“
„Почакай. Аз съм всички!?“
„Сега вече схващаш,“ казах аз, с поощрително потупване по гърба.
„Аз съм всяко човешко същество, което някога е живяло?“
„Или който някога ще живее, да.“
„Аз съм Ейбрахам Линкълн?“
„Също и Джон Уилкс Бут,“ добавих аз. // Джон Бут – убиецът на Ейбрахам Линкълн //
„Аз съм Хитлер?“ каза ти с изумление.
„Ти си и милионите хора, които той изби.“
„Аз съм и Исус?“
„... и всички, които го последваха.“
Остана безмълвен за известно време.

„Всеки път когато си пожертвал някого,“ обясних аз, „всъщност си жертвал себе си. Всеки мил жест, който си направил, си направил за себе си. Всеки весел или тъжен момент, минал или предстоящ, всъщност си ти.“
Замисли се за дълго време.

„Но защо?“ попита ти. „Защо правиш всичко това?“
„Защото един ден ти ще станеш като мен. Защото това си ти – един, като мен, мое дете.“
„Уоу,“ изумен извика ти. „Искаш да кажеш, че аз съм Бог?“
„Не, все още не. Ти си зародиш. Все още растеш. Когато изживееш всеки човешки живот през вечността, ще станеш достатъчно голям, за да се родиш.“
„Значи казваш, че цялата вселена е само...“
„Яйце.“

Анди Уиър

 

ъхъ, яйцето е било първо, после се е появила кокошката

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Гост

Да се отбележа и аз днес. 

Беше ползотворен предиобед. Свърших работа като за 50 портукалеца. Вдигнах средната производителност за страната. И понеже съм оправна и чевръстта, дори събирах тен на терасата на едно кафе.

Сега пък събирам тен на моята си тераса. 25 С и слънчево. Цитрусите са готови. Скоро започваме да ги берем - да поприбирем малко екологични доходи, та да има за "папара", както вика Дръндака.

Животът е хубав. :D

Вий как сте?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 часа, "Мо" написа:

Животът е хубав. :D

Вий как сте?

И ние сме така :D

 

Хубава вечер на всички!

  • Харесва ми 4
  • Ха-ха 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Гост
преди 8 часа, дръндю написа:

ъхъ, яйцето е било първо, после се е появила кокошката

...Е тЕ тукънцЪк утвЕтъ...чилЯкъ гУ Ъ къзАл куйЕ Ъ тАмъ прЪвуту,втОруту...мЪ нЕмъ дисЕрт...:giggle1:

Spoiler

 

ПЮюююю,нЕмъ идиОти...мЪ тУй Ич нИ Ъ дубрЕ...:no-no:...:giggle1:  МИ....ДубрА вЕчир!!!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 16 часа, дръндю написа:

ъхъ, яйцето е било първо, после се е появила кокошката

Кокошката дръндиииии, кокошката...... тя мой да прелети от съседния двор, а яйцето не моеее... тъй де... някой требе да те замерва..... :)

Стара мъдрост от, хм.... Урко..... "Господин за един ден"..... :wink12:

Spoiler

 

Селска утрин, кравата:
- Мууууу.
Стопанката:
- Какво, миличка, бик ли искаш?
Свинята:
- Грух, грух.
Стопанката:
- Ех, милата ми, нерез ли искаш?
Събужда се дъщерята и се протяга:
- Оооох!
- Добро утро, дъще!
- Еееех, мамо, към другите човешки, а към мен: „Добро утро, дъще“.

 

Редактирано от Диман Дюминич
Ъ.... някой го спуснъл под спойлер преди мен... (преглед на промените)
  • Харесва ми 1
  • Ха-ха 3

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

В опит за отказ от вредни навици....

tumblr_ocktxj3nLx1uluepno1_250h9OKxvgV3t

Не е лесно да бъдеш идиот. 

  • Харесва ми 1
  • Ха-ха 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 5 часа, Agamirion написа:

В опит за отказ от вредни навици....

tumblr_ocktxj3nLx1uluepno1_250h9OKxvgV3t

Не е лесно да бъдеш идиот. 

Тоя не е иДиоД..... сложил си е предпазни очила.....:wink12:

Това е.......

Резултат с изображение за идиот снимка  истински...... :)

  • Харесва ми 1
  • Ха-ха 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Гост
преди 1 час, "Мо" написа:

500@281@ed9c49e61b18d66447f1d98576a21e2f

ИнО идиОтчи...прупИсъ,пЪ сЪ И плЕзи уЕй...:giggle1:...глЕй кЪ сЪ плЕзи...:lol6:ПАк лИ шЪ...е тЕ тъквОз...:giggle1:

motivator229a96bef3113038e2d6a49d58c377db36b082be.jpg.b903903ea227651580fa5c0fe33f1559.jpg

ДубрА вЕчир нЪ устАъштити идиОти(кУ Имъ)...И нЪ ''ДуцЕнткътъ'' сЪштуту...:grimace:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Дюбрю ютру иДиоди.. :)

Резултат с изображение за утро идиот снимка

  • Харесва ми 2
  • Ха-ха 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Четвъртък е!
Бон апети

67742336-healthy-breakfast-served-on-a-w

  • Харесва ми 4

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 18 минути, DarkEdge написа:

Четвъртък е!

Какъв четръртик бе.... днес е утрото на петък..... :) или..... май сао у тая тема дните са нормални, Ъ....:wink12:

  • Ха-ха 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 6 часа, Диман Дюминич написа:

Дюбрю ютру иДиоди.. :)

Добро да е утрото ... то вече станало ден!!!

Ти хубаво поздравяваш и ДиоДите, ама що забравяш ... и ТразисториТе???   :speak:

преди 6 часа, DarkEdge написа:

Четвъртък е!
Бон апети

Грасия, ама ... ранкуй ми още. Ша са възползвам къде обед!!!

преди 6 часа, Диман Дюминич написа:

Какъв четръртик бе.... днес е утрото на петък..... :) или..... май сао у тая тема дните са нормални, Ъ....:wink12:

ПраилнУ, днес пак и отново е петък!!! Четвърти или пети за тази седмица!!!   :D

  • Харесва ми 3
  • Ха-ха 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 18 часа, jhoro написа:

ама що забравяш ... и ТразисториТе???

Ъ....... иДиоДа мой да светне, а иТранзистора.... баааа..... не бях виждал светнат иДанзисДор... :)

Резултат с изображение за идиот снимка 

Ай кът си рекъл.... Д'юбю ютрю вси ИликДронни иЛименДи .... Тнес е петък пореТен у Дая гоТина и мой да се.....:drunk: 

  • Ха-ха 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Дюбю юту ИликДроИДи.... :)

Резултат с изображение за събота снимка

  • Харесва ми 1
  • Еха 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Гост

Добро утро и весела неделя на всички тук.

tumblr_n0ptemdrnT1qbm9h9o1_500.gif

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Гост
Тази тема е заключена за нови отговори.

×
×
  • Добави ново...