Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор

публикувано (редактирано)

Може ли да искаме днес да имаме човек като Васил Левски на нашето време?

Ако "Да", то тогава Защо ни е такъв човек? За какво да се бори, да ни организира за какво или срещу кого? Някой (друга държава, по-скоро подобна на империя) държи ли ни? Такава структура би могъл ли да е Европейския съюз, НАТО, Руската федерация... или нещо друго може би... Турция отново - да вземем предвид потурчването на Източните родопи и Странджа, Южна Добруджа (Лудогорието)?

В ерата на информацията и Интернет, в ерата на мулти-културализма и толерантността, в ерата на космическите технологии, спътници и разбира се ислямския фундаментализъм, християнската толерантност и юдейския нарцисизъм... в ерата на полит-коректното говорене и другата му страна "езика на омразата", къде би бил Левски? Да го търсим ли, притрябвал ли ни е изобщо?! 

Ако "Не", тогава защо не ни трябва и какви биха били аргументите: знаем, че В. Левски е убил ратай (вероятно днес бихме казали "студент или чирак във фирма"), едва ли е било дете, но всичко е толкова спорно. Знаем, че Левски не е долюбвал външна помощ, била тя руска, сръбска или румънска, да не говорим за австрийска или европейска (в западен смисъл).

И по-метафорично казано, нека да попитам: мъртъв ли е В. Левски днес?!

Редактирано от adXok (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 43 минути, adXok написа:

Може ли да искаме днес да имаме човек като Васил Левски на нашето време?

Ще бъде заклеймен като толерастен гейропеен соросоид най малкото :)

т.е. отговора е - не , не искаме такъв човек

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Само даваш готов отговор или нямаш с какво да подкрепиш тезата си, сиреч би бил толериращ лесбо-гей-би-транс и спонсориран от Соросови нпо-та грантаджия и затова не ни трябва такъв, защото вече има тонове такива или казваш, че би излязъл от тази общност, което би довело до противоречие и затова не ни е нужен днес?!

Трудно може да разбере така човек, какво точно имаш предвид...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, adXok написа:

Трудно може да разбере така човек, какво точно имаш предвид...

Тъй като съм изцяло на принципите които е изповядал и Левски, често съм го цитирал, и  гледайки коментарите и "любезностите" с които ме засипват тук например, правя този извод.

Пробвай да кажеш в някоя тема  "мястото на българския народ е сред европейските народи " за"равенството" .... и т.н.. и гледай кво става :)

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 5 часа, adXok написа:

знаем, че В. Левски е убил ратай (вероятно днес бихме казали "студент или чирак във фирма"), едва ли е било дете, но всичко е толкова спорно. Знаем, че Левски не е долюбвал външна помощ, била тя руска, сръбска или румънска, да не говорим за австрийска или европейска (в западен смисъл).

И така, аз да попитам - а ТИ защо я пускаш темата?

И отзад напред на цитираното - знаем (уж) казаното от теб. А защо е било така, задаваш ли си въпроса? Хей така, от въздуха, са му дошли тези идеи или ...?

А за знаенето дали е направил нещо - аз не знам такова нещо (дори и да е било така).


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

бат'начо,

казвам го, защото обикновено това (че е убил младеж) се изпозва като най-голям аргумент против самия Васил Левски, но и против отдадеността му към каузата, която реално е негово достояние, последвана от Ботев, която още е била също стремеж на предатели като Димитър Общи, целящи да подхванат вълната, която Левски индуцира и подбужда с тайните комитети, клетвите, организация, структура, финансиране. 

Няма и съмнение, че каузата тогава е била насочена срещу турската (османска, няма значение) власт (робство) над България, но днес можем ли да направим някакъв исторически паралел, предвид какво се слчува около нас: Турция (Ердоган, кюрдите), Гърция (мигранти, фалит), Сърбия (довереник на Русия, противник на НАТО, проблеми с косоварите). Румънците няма какво да ги умуваме, но те пък реално искат Молдова (в която са бесарабските българи, както и в Украйна), така че и там не е за подценяване ситуацията... и тя е реалност днес.

Затова и пускам такава тема. Който иска, да изкаже мнение по това и да направи своят паралел или да покаже защо такъв човек не е нужен на нас в момента и за напред евентуално.

 

miro20,

Доколкото знам нашата България, днешната (пряк наследник на Аспаруховата) винаги е била част от Европа, с изключение на годините под турско робство.

Редактирано от adXok (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

Някои усилено искат да  я откъснат от Европа, както турчин не е искал.

факт.

пп

Хайде да пофантазираме малко

Ние сме повече траки и българи, т.е. балкански народи .В което няма нищо лошо . Гордея се с това , и с това че сме били народ преди друг ЕВРОПЕЙСКИ народи да са се офромили като такива !

КАкво обаче СЕГА пречи да си гледаме СОБСТВЕНИЯ интерес, а не чужд такъв ?

Защо не се стремим към процъфтяваща Европа, която дори без история,  е символ на демокрация и що годе справедлива социална система, и едновременно да имаме СПРАВЕДЛИВИ пазарни ЦЕНИ на суровини от РФ и др източници , без някой да ни извива ръцете с монопол и лобиране ?

 

Редактирано от miro20 (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Не знам в кой утопичен свят живееш, но такова нещо като "справедливи пазарни цени" няма.

Аз нямам нищо против пазарната конкуренция, но никой не иска да минава през нас и да прокарва пътя на суровините си (газ, петрол), заобикалят ни и руснаци и американци, и иранци... не щото не сме стратегически изгодно място, а просто щото много рушветчии са на важните за тези административни и бюрократични процеси... а и те искат вили в Монако и яхти в Ница. Нали се сещаш.

То добре, че и арабелите не се бутата, че за тях тарифите ще са тройни. Това е проблема и амераиканофили и русофили и туркофили - все едно и също правят по тая линия.

То само митниците като видиш как са управлявани и ти ставя ясно. Наскоро май некъв важен там бюрократ тихомълком го освободиха и нищо никой не обяснява... свършил е работата, покриват го. Следващия на хранилката да заповяда и да изпълнява поръчката. Това е реалността у нас.

Та в тоя ред на мисли, днешният Васил Левски би се видял в чудо само от местните чорбаджии преди изобщо да подхваша каквото и да е срещу потенциален външен влиятел.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 8 часа, adXok написа:

Не знам в кой утопичен свят живееш, но такова нещо като "справедливи пазарни цени" няма.

Добре, да го кажа по ясно - може да е утопия, но по лошо положение в момента както е - с монопол на един единствен доставчик, няма.Всички други държави имат алтернативи и възможност за избор, без да им извива ръцете монополиста. Ние не само сме на 100 % зависими от един, но и имаше тенденции да затънем за още много десетилетия с първия вариант на ЮП.

За Лукойл  дето си имат пристанища тук където митничар не припарва , също се знае. Но не се прави нищо.

Така че не говоря за "утопии" , а за поне що годе нормални прозрачни принципи , и не толквоа фрапиращи практики

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

Отклоняваме темата, но така излиза, че явно никой не търси "да минава през нас" освен Русия. САЩ могат да си печелят и без нас, евентуално разните арабелки, ако искат да минават през нас за Европа, ама първо трябва да минат през Сирия, Турция... а там управлението клони към несигурност - проблемите на турция с кюрдите ще се задълбочават, проблемите на Сирия са ясни.

Ако пък решат по море да минат през Гърция... трява или през Египет или през Израел. Цената ще е непосилна в тези случаи.

Не е и проблем сами да си дупчим в шелфа на Черно Море, Добруджа и седиментите... но проучванията ще отнемат години и не е ясно какво (предимно и само) лошо влияние могат да окажат върху природата - особено пък Добруджа, която ни дава хляба. Иначе да имаме петрол и газ, с отровени подпочвени води, което е равно на съсипано земеделия по райони.

Ще внасяме пшеница, царевица от Украйна, Румъния... но пък ще имаме газ. Те Румънците няма да останат по-назад в това отношение.

Петрол, газ... те си отиват. Фабриките, транспорта все повече се насочва към електричество. Отмина индустриалната епоха на 20-ти век... 

Доколкото ми е известно ние имаме и само с Русия договори за отработено ядрено гориво и ядрен отпадък, който се връща в Русия. Едва наскоро (мин. година) уж сме получили разрешение сами да си го складираме, което е нов източник на проблеми и опасности, също както и ядрените бойни глави на НАТО у нас. Хем едните, хем другите, хем и ние самите си го нахакваме.

Нашите алтернативни източници на енергия са (според мен) млади, предприемчиви хора с идеи - учени и специалисти (с тези, които са извън страната, като мен също). Ясно е, че електричеството и електромагнетизма са бъдещите източници на енергия... въпросът е как да ги индуцираме и най-вече управляваме с максимална полза.

Аз все повече си мисля, че Васил Левски на нашето време би бил такъв човек - който вижда проблемите с поне 20 г. напред и как те биха могли да се посрещнат и решат.

Редактирано от adXok (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)
на 16.07.2017 г. в 14:47, adXok написа:

И по-метафорично казано, нека да попитам: мъртъв ли е В. Левски днес?!

Ами...явно за някои да. Днес е празнуваме 180 години от рождението му и си направих труда да превъртя малко телевизионни канали. По БТВ - турски сериал по време на честванията в Карлово. По Нова - американски сериал с много реклами. По БНТ 1 и Алфа директно излъчване и то с разлчни камери, тоест всеки си излъчва. Тук права за излъчване няма, но въпреки всичко една толкова тачена телевизия като БТВ, в момента дава някакъв скапан турски сериал и то за харема на някакъв.  

 

Като се замислих, ако днес Левски бе жив какво би си помислил...може би...не може да бъде. Все пак ме помнят. И друго - пак като по моето време. 

 

А дали днес може да има такъв, това може да се разбере доста след смъртта му, когато остане в съзнанието на хората. Нищо чудно тоя човек днес да го смятаме за смотаняк, предател и какво ли не друго, а след 50-100 години да е легенда. Всичко е възможно, годинките всичко правят.  Дори навремето, не само Левски е бил най-светлата личност, а примерно и Хаджи Димитър. Това малко след освобождението. В един момент обаче писателя се намесва и легендата е готова. Днес трудно да се намеси писател в това информирано общество, но като се замисли човек, от толкова много информация, след година нищо няма да помним от днешната дата. Тогава малко сложно тая информация да ни послужи.  Само един пример от скоро, макар че е далече от темата. Става въпрос за новите ни самолети в армията. Някой спомня ли си, че още 2013-та година щяхме да купуваме Грипин? Лично аз се сетих, след като попаднах на една тема за тия самолети от 2013-та година, където съм споменал това. Ама едва ли някой си спомня, кога точно почнахме да купуваме тия прословути Грипин.  Е, сигурно има такива, но каква е гаранцията, че тоя, дето пише историята, примерно в Уикипедия, ще спомене за тоя факт? 

 

И малко продължение на темата. Гледам честванията по случай 180 годишнината от раждането на Левски и какво ми прави впечатление. Военните там, дето отдават чест, по време на химна ни половината се клатят като матрьошки, а командващия им си върти очите като...абе аз 1991-ва на 6 май бях на едно честване с автомат, тв камерата ми се навря в очите и не смеех дъх да си поема по време на химна!!!! Егати армията дето имаме!!!! Ама така е, като подражаваме на някакви псевдоармийки като тая на САЩ. 

Редактирано от bildera_ (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Наистина е много трудно да се направи паралел, защото всяко историческо време си има своите особености.

И по времето на В. Левски е имало продажници, най-вече чорбаджии, чиновници и раболепници на турското управление. О, да... и много доносници - откровени предатели.

Аз мисля, че Васил Левски е мъртъв... изобщо в двата смисъла в наши дни. И тогава е имало българи, които са си казвали: "Какви са тия сиромаси - бунтовници, що не си налягат парцалките! Наведената главица сабя не я посича. Ще развалят те рахатлъка на такива като нас, гамени недни!". И сега ги има такива, които и с едните и с другите са все отгоре, няма значение руснаци, американци или турци. Те все са с тях, според келипира. 

Сега е модерно с референдуми да се пита. Никой обаче досега не е питал с референдум дали искаме в ЕС, дали искаме в НАТО, дали искаме такова и такова разделение на властите, такива и такива държавни харчове и заеми?! Няма и да го пита никой народа. Плюя аз на тая "демокрация", която е просто плутокрация прикрита зад "свобда, равенство и братство". Врели-некипели...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Със сигурност съвременният Левски не е нито Борисов, нито Цветанов, нито Плевнелиев. Няма как хора работещи за небългарски и анти-български интереси да разбират и тачат наследството на Левски.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 16.07.2017 г. в 13:47, adXok написа:

Може ли да искаме днес да имаме човек като Васил Левски на нашето време?

Не, не искам монах да се грижи днес за обществените работи.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 16.07.2017 г. в 14:47, adXok написа:

И по-метафорично казано, нека да попитам: мъртъв ли е В. Левски днес?!

Да. А ако беше жив, сам би се обесил.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

 

на 2/19/2019 в 17:09, ncl написа:

Да. А ако беше жив, сам би се обесил.

Тъжно и жалко... и вярно наистина.

По-скоро идеята на тази тема беше да определим какви хора днес биха (и дали биха) предизвикали появат ана такъв човек като Левски?

Ако да, то защо? Поради каква причина? Независими ли сме, под хомот ли сме?

 

на 2/19/2019 в 15:23, Белгиеца написа:

Не, не искам монах да се грижи днес за обществените работи.

Чудесно, но Левски не по негово желание е бил замонашен - главно заради влиянието на вуйчо си - кръстен е Васил и заради духовното име на вуйчо си Василий (йеромонах Христо Василев Караиванов, брат на майката на Левски). Имам предвид, че не е било негова лична амбиция да става духовник. Левски остава сирак (баща му Иван умира) на 14-15 г. възраст и във важните за съзряването на човек юношески години бива насърчаван от вуйчо си.
Не можем днес да очакваме подобен монах да започне борба за независимост и нова форма на управление - демократска, чиста и свята република (каквото и да означава това).

Трябва да се има и предвид, че републиката е била нещо сравнително ново за онова време, когато повечето страни в Европа (пък и изобщо) са монархии, султанати или феодални територии (кантони), управлявани от деспоти (робовладелци) и подобни.
За онова време, управляваш ли земя (ресурс за храна и вода) и роби (работна сила), значи си заможен човек (парѝ), феодал или деспот, можеш да претендираш и за военни походи (военна сила, съюзи), да си "на ти" с цисшите църковни служители (влияние над масите) и т.н. мурафети.

Ако днес можем да направим паралел за нашата държава, аз бих казал, че имаме основни отрасли като важните отново са земя (ресурси: газ, петрол, храна, вода), работна сила (човешки ресурси), банки (парѝ), военни съюзи или участия в такива (НАТО днес).

Ясно е, че днес не сме независим народ... Руски и турски фирми изкупуват земята ни, амеркански военни бази имаме (без референдум за или против участие в НАТО), във форма на икономически съюз сме (ЕС) основно заради ефтина работна сила (модерно робство) и купуваме втора и трета ръка стоки (амортизирани) от Запада и Изтока изобщо.

Това трябва да спре!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 11 минути, adXok написа:

Чудесно, но Левски не по негово желание е бил замонашен - главно заради влиянието на вуйчо си - кръстен е Васил и заради духовното име на вуйчо си Василий (йеромонах Христо Василев Караиванов, брат на майката на Левски). Имам предвид, че не е било негова лична амбиция да става духовник. Левски остава сирак (баща му Иван умира) на 14-15 г. възраст и във важните за съзряването на човек юношески години бива насърчаван от вуйчо си.

Аз като бях на 15 години ни казаха, че ще ставаме комсомолци и ни бяха дали някакъв устав на комсомола да го учим нещо там.
Идеологическа помощ от родителите ми не получих никаква, явно го е било страх баща ми да ми каже какво мисли за мръсните гадни комунисти, щото диктатурата беше свирепа.
Е, за сам си усетих че не искам да имам нищо общо с тази сбъркана комунистическа идеология, само четейки някакъв си устав.
Та този Василчо ако е имал акъл, е щял да разбере че божества няма. Не го знам какво му е правил вуйчо му, ама въобще не виждам как ще го накара насила християнски монах да става при положение че властта е била мюсолманска. 
Не искам да се занимавам да му изучавам живота на Василчо, ама ми намирисва на нещо за което сега  знаем че съществува , а тогава едва ли са знаели. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 26 минути, adXok написа:

По-скоро идеята на тази тема беше да определим какви хора днес биха (и дали биха) предизвикали появат ана такъв човек като Левски?

При всички случаи не и такива като Белгиеца.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Белгиеца, не е ясно какво имаш предвид.

Левски е бил човек на времето си - поданик на султанат, но не и мюсюлманин, макар че е виждал около себе си много турцизирани българи (казваме им потуранци или българо-мохамедани).

Който използва термина "български турци" е откровен родоотстъпник и предател. Няма такова нещо като български турчин. Аз може да съм поданик на Шведската корона, но това не ме прави швед.
Може да съм приел исляма, но това не ме прави арабин или турчин или индонезиец (99% от тези народи са мюсюлмани). 

За нас исляма е бил турска вяра - дошла от и чрез турците, предимно на върха на ятагана.

Но следва да отбележим и още по-ранното християнизиране (институционално) на българското население, този път на върха на сабята или меча. Това не е тайна за никого.
Много българи са били гностици (богомили) по онова време, но заради царски амбиции (включително църковни, което е било аналога на днешните мас-медии и ментален контрол над масите), са били убивани или пропъждани (основно към Македония, Босна, та чак до Франция). Но това е друга тежка тема - институционализирането на църквата (което е започнало още с основаването на Християнството от виз. имепратор Константин през края на II в. и малко по-късно).

Левски не току-така е "захвърлил расото".

Днес влиянието над масите е разнопосочно като религията отново заема сравнително голямо парче от него. Следват мас-медиите, американизирането на езика отчасти и заради технологиите (но това е смешно оправдание реално). По-скоро е културата. Няма по-пагубно влияние върху един народ от разрушаването на културата му.

Днес България е източник на бели роби. И то в две направления: 
Вътрешно - деспотизъм от българи срещу българи (олигарси, новобогаташи, чорбаджии). То и такива чорбаджии са си хортували с туркста власт още по Турско - за тях робство е нямало! Че как ще има. Днес не е по-различно. За тях няма понятие като ниско заплащане. Те се продават за тлъст хонорар, като се наемат да дават ниско заплащане и да угодят на чуждия представител на корпорация или държава.

Външно - вкарват ни в икономически и военни съюзи същите тези чорбаджии, без да ни питат (референдум).

Който не вижда това изедничество е сляп и за него проблем няма. Нали сме демокрация, а не комунизъм. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Въпросът на темата бих го перефразирал -Какви да бъдем за да сме като него .

- Уважавал е всички етноси, желаел е да сме с народите в Европа, бил е против всякакви империи, не е бил русофил  и т.н.

Това накратко.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Според мен няма нужда да сме като него. Той е имал своето време и своето място, които си имат своите специфики и проблеми.

Днес ние имаме други, но и някои са много подобни на тогавашните. Левски е искал да направи прецедент - българите сами да се преборят за свободата си. Нещо което още от Византийско време не се е било случвало, ако не борим полу-успешния период на (последния български) цар Ивайло.

Днес борабата е за това , че станахме членове на ЕС (без да ни питат с референдум!) поради една единствена причина - външна граница на ЕС - митници и алъш-вериш. Маса парѝ има там.
Днес борабата е за това, че станахме членове на военен съюз НАТО (без да ни питат с референдум!) поради една единствена причина, да настаним американския ботуш, който да замести руския такъв.

Докато не се случи референдум с тези и други много важни въпроси, аз ще смятам, че някой ни командва, води за носа, счита ни за народ, чието мнение е без значение!
Разбира се, един референдум пролет не прави. Но подготовката на "революционната" организация трябва да се случи заради такива причини.

Мезетата, салатите и ракията иначе са си по магазините и проблем няма.
Такова летаргично състояние е било и тогава - по времето на Левски... "народе????"

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Що ми се струва че хората употребяващи масово прословутия призив "народе..??? " хал хабер си нямат  в дълбочина от нещата.

Да го кажа още по конкретно - насоките които дават тези хора , са в много случаи далеч от принципите на Апостола.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Това "народе????" е точно такова, за да буди тълкувания у този народ, тези българи...
 

"Нашите българи желаят свободата, но пpиемат я, ако им cе поднеcе в къщи на тепcия."
— Васил Левски, при разпитите по време на процеса преди обесването му

"Часът на свободата призовава всеки българин да покаже на дело родолюбието си."

"Дела трябват, а не думи."

и т. н. но смятам е излишно да носим от девет кладенеца вода, за да тълкуваме това "народе????"

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 12 часа, adXok написа:

Белгиеца, не е ясно какво имаш предвид.

Е как да не е ясно.
Огледай се кои стават монаси сега. Какъв индивид може да е склонен да няма жена и деца , а да живее с други като него.
Сега е ясно че има един малък процент на мъже със сбъркана  ориентация. Ясно е че при поповете из Европа е пълно с педофили. Ако един поп педофил "възпита" момче без баща в неговата вяра по вуйчовски, а ?
Обикновено жертвата рискува да произведе на свой ред желание за отмъщение от садистичен характер, спрямо други себеподобни. Да речем в манастир. За да си бунтар си трябва да имаш яка доза агресивност и също доста безрасъдство. Да ти е кеф да си лидер на групи хора, издава огромно желание за властване над други индивиди. 
Я кажи сега, тоя Васил като не е имал потребност да има жена и деца, що не е забегнал у Францата и готово, той се е спасил.
Сега нали има един Болен Съдъров баща на стари години и той си сложил стилизиран негов портрет баш като този дето го имахме на Левски по тетрадките миналия век. И той е биткаджия и е създал организация от фашистки тип, в която само той командва. Неговата партия, това е той. Прави се и на патриот, само и само да се докопа до властта. И като по случайност Болен е набожен, ама яко, също като Васил монахът.
Да ти обяснявам ли от психиатрията от каква мания за величие страдат разни болни мозъци ?
Щом като в днешно време има индивиди които си въобразяват, че са богоизбрани те да ръководят някой народ, що и през турско робство да не е било същото ?  Самото поведение да нямаш личен живот е достатъчно съмнително по отношение на Васил. Хлопала му е яко някоя дъска, също като на Ботев. 
Не, сега не трябват неуравновесени хора.
Сега трябват умни хора, които да могат да преценят кое е възможно и кое не може да стане.
Самоубийците да се гръмват по единично сами, а не да водят цял народ към пропастта.
Към днешна дата най-умното е да са началници янките, щото осигуряват капитализъм при който способните пробиват и имат пари. Стандартът на живота в Сев. Америка е много по-висок от този в Руси я и в Турция. По добре е богат началник да имаш, щото ако ти е беден командващия, най-много и ти да си беден като него.
Ето тук в Белгия знаешли колко са послушни, квото им наредят хамериканците това правят. Резултатът е, че има парици тука за населението. А във Венецуела и в Куба - нямааааааааа.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Белгиеца, явно доста се интересуваш от попове-педофили, педерасти и подобни...

Явно и поамериканчването и джендърството не са ти непознати...

Ако си решил да си жертваш живота или знаеш, че може да се случи, ще оставиш ли жена-вдовица и деца-сираци. Затова Левски не е тръгнал по светския път, затова е "захвърлил и расото" и сее отдал на пагубна кауза - свобода или смърт! Същото важи и за Ботев. Явно е, че са имали жени до себе си, но са се пазили и са ги пазели.

Нямаш капацитета да разбереш. За теб парите са важни. Ако утре руснаците ти почукат на вратата, за рубли и на тях ще им лъскаш.

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

  • Горещи теми в момента

  • Подобни теми

    • от barin
      В България има запазени стари занаяти, които са останали от времето, когато не сме били независима държава. Някои са взаимствани от други места, други са от по-стари времена. В някои малки градчета и села има запазени занаятчийски работилници, като Жеравна, Трявна, Копривщица, ЕМО Етъра, Боженци и на други места из страната, където има обособена запазена стара част. Има ги и в по-големи градове, като Пловдив и Велико Търново. Не посмях да пиша, че посочените по-долу занаяти са чисто български, но имената им са останали от старо време. Някои имат турско име, други- старобългарско, което вече не се употребява и много млади и на средна възраст хора не ги знаят. Аз например всяко лято посещавам Панаира на занаятите във Варна, който е обикновено от първи до двадесети август. Забелязал съм, че всяка следваща година магазинчетата се увеличават. Ходил съм и на занаятчийски представления във Враца. Ето кои занаяти имам предвид, като пиша за типично българските занаяти:
       Обработка на кожа  Изработване на накити  Изработване на изделия от ковано желязо  Художествено леене  Звънчарство  Ножарство  Изработване и ремонт на старинно оръжие  Везбарство Художествено плетиво  Изработване на национални кукли  Изработване на художествена керамика  Грънчарство  Тенекеджийство Калайджийство Ковачество  Изграждане на кладенци Каменоделство Точиларство Ключарство  Коларство  Художествена обработка на дърво и дърворезба  Изработване на художествени тъкани  Гайтанджийство  Изработване и ремонт на български народни музикални инструменти  Художествена обработка на камък  Бакърджийство (медникарство)  Изработване на дървени съдове и предмети за бита, копаничарство     28. Ръчно килимарство   
          29. Изработване на стъклени изделия чрез духане на стъкло     30. Рисуване и гравиране върху стъкло 31.Изработване и ремонт на съвременни музикални инструменти и аксесоари за тях   32. Изработване и ремонт на изделия от мед (бакър) и сплавите й     33. Часовникарство       34. Книговезане
          35. Гравьорство
           36.Тенекеджийство
           37. Калайджийство           38. Изграждане на кладенци      39. Каменоделство      40. Точиларство      41. Ключарство      42. Бъчварство      43. Коларство
           44. Седларство и сарачество      45. Ковачество
           46. Обущарство         47. Тапицерство
                         Малко по-подробно за някои по-характерни стари занаяти:
                                             Грънчарство:
                       В българските народни представи работата на грънчаря е свещена. Според народното вярване овладяването на този занаят представлява тайнство, което ревниво се пази в рода. Едва през 18-19 в.  тази обичайна норма се нарушава и в  занаята навлизат "чужди хора". Според българския народ за усвояването на занаята се изискват не само труд и старание, но и "дар божи". 

      Към началото на 19 в. се формират няколко изявени центрове сред повсеместно разпространеното грънчарство. Към средата на века занаятът в Троян, Габрово, Берковица, Разлог, Айтос, с. Бусинци, Софийско, Чипровци, Разлог и др. е в разцвет. Развитата продажба по различни краища води до взаимовлияние на технологии и художествени принципи. И все пак в отделни райони се запазват специфични предпочитания към форми, маниер на украса, цветова гама. 

      По своето предназначение керамичните съдове следват особеностите на  медните и често пъти се покриват като форма. Особени глинени изделия са сватбените крондири (съдове за вино, сватбарски), плоските (съдове за ракия, носени в пояса), ръкатките (за носене на храна на полето) и др. 
                                     Везбарство:

          Везбарското изкуство на българките е било забелязано от не един чуждестранен пътешественик, минал през българските земи в периода ХVІ-ХІХ век. Традицията на везбарството е разпространена най-вече сред селското население и е свързана предимно с украсата на облеклото. Шевицата се изработва, като се броят нишките на тъканта, а при тънките памучни и копринени тъкани за везането се използва гергеф, като изображенията се очертават предварително с въглен или молив. 

      Традиционната българска везба се характеризира с голямо регионално и локално разнообразие, основано на три основни цвята - черен, червен и бял. Съществуват най-различни плоски, релефни и ажурни бодове. Най-използваните сред тях са няколко: прав (цепен) бод - хоризонтален или полегат (разминат); кръстат бод (или кумански); бримчен бод и двулицев бод.  

      Високата художествена стойност на везбената орнаментика се дължи най-вече на умелия подбор, съчетаване и обработка на материалите. Обикновено се използват вълнени и копринени конци. Металните (сърмени) нишки придават блясък и великолепие на шевицата. Мотивите са предимно геометрични, съчетани с стилизирани флорални мотиви, както и животински и човешки фигури. Извезаните с антропоморфни фигури фризове са характерни за Самоковската шевица. Шевицата от Софийско е симетрична, сложна комбинация от семантично богати древни геометрични мотиви. Гъстата шевица от Югозападна България с типичното си преливане на червено и винено, е напълно различна от сокайната шевица с нейната ажурност и сърмена украса. 

      Везбената украса определя до голяма степен спецификата и уникалността на  българските народни носии. Тя е характерна за всички географски области, но е най-застъпена в Северна и Северозападна България, както и в района на Македония. Тя е обичаен елемент от мъжките и женските ризи, престилките и коланите, от сукмената и саяната носия; открива се и върху завеските на двупрестилчената носия. Везбените мотиви красят също тъканите, използвани за забраждане на омъжените жени. Шевиците върху носиите са най-разнообразни по техника на изпълнение, структура, модел, материал, цвят и място на поставяне. 
                             Бакърждийство( медникарство):

       Медникарството (или бакърджийството) е занаят, познат по нашите земи още от времето на древните траки, за които се смята, че са били прочути майстори на медта. То среща своя разцвет през Възраждането, когато в България се оформят множество бакърджийски центрове (Велико Търново, София, Шумен, Пловдив, Прилеп и Устово),а медните съдове почват да заемат важно място във всекидневието на българина. Тогава се обучават и едни от най –добрите майстори, оставили в наследство красиво изработени съдове, които и до ден днешен будят възхищение у нас.

      Медникарството се специализира в изработката на домашни съдове и църковна утвар или по-конкретно в  тяхното профилиране. Това се дължи на ковкостта на медта и нейната висока топлопроводимост. Бакърджийството, както и повечето занаяти, се е предавало през поколенията, което допринесло за запазване на многогодишните му традиции. По важни медникарски сечива, които си заслужава да познавате са: мях, мулия, циция, дървени чукове, железни чукове, магаре, калеми и други. Що се отнаса до материалите най-старо време майсторите сами са леели медните листи, от които са изработвали съдовете, но по – късно започнал внос от Цариград. От тези листи се правят всички части на съда и впоследствие те се събират в едно цяло. Следва и дооформянето, която често се е преплитало и с украсата. В противен случай бакърджията украсявал своето произведение едва най-накрая – предпочитан метод било продължителното нагряване и начукване на медта с различни чукове, но понякога се използвало шило или киселина.
                                       Розоварство:

      Едно от нещата, които е прославило България през вековете е маслодайната роза. Тя е донесена на Балканския полуостров още през XII век от околностите на Дамаск името Rosa damascena, известна у нас като казанлъшка роза.. Технологията за нейното обработване е взаимствано от източните страни Персия и Индия. Българските производители увеличават количеството и подобряват качеството на продукта чрез двойна дестилация и усъвършенстване на съоръженията. Това налага българското розово масло на междунарадния пазар още през XIII век. Основна технологична база на Розоварството до началото на ХХ век са розоварните с малки казанчета- гюлапхани. Многократна редестилация се извършва в така наречените аламбици- медни казани с вместимост около 120 л., групирани по няколко в дестилационна инсталация- гюлпана. В процеса но модернизация на технологията се преминава към пароотделяне, като се използват парни дистилационни казани. През 1935 започват да действат 100 частни и кооперативни розоварни инсталации. През ХІІ и началото на ХІІІ век розоварството се развива като основен поминък на населението в някои от Подбалканските котловини поради благоприятните климатични условия за отглеждане на маслодайната роза, заради което българската маслодайна роза е с най-високо качество. Цветовете на казанлъшката роза съдържат около 0,04% етерично масло, което се натрупва главно във венчелистчетата. Те се берат рано сутрин, когато съдържат най-много етерично масло и веднага се подлагат на дестилация. От около 2500 и 3000 кг. цвят се получава 1 кг. розово масло. То е незаменим компонент на най-хубавите и трайне парфюми у нас и в чужбина. Разпространява се и в Старозагорско, Новозагорско, Чирпанско, Пазарджишко, Пловдивско и други. В края на ІІ световна война в България има 88 розоварни инсталации.  До 1950 тя е най-големият износител розово масло в света. Днес център за розоварство е комбинатът "Българска роза" в Карлово с Цехове и в други градове.
                                   Тъкачество:

       Тъкачеството е един от най-древните занаяти по българските земи. То е следствие от традицията, широкоразпространена по целия Балкански полуостров, свързана със скотовъдството. Територията на страната е била изпълнена с големи стада овце. Българските пастири са изминавали огромни разстояния със стада от по над 5 хиляди глави, които са търсели пасища. Тази миграция е започвала от Родопите и е стигала до Бяло море в търсене на пасбища за овцете.

      След прибирането на стадата в кошарите започвало стригането на овцете, от което се е получавала началната, сурова вълна. Технологичният цикъл за производство на изделия от вълна, започва с очистването на грубата суровина от груби остатъци. Вълната се попарва с вода за да се отстрани мазнината, която се съдържа във вълната.

      След изсушаване на слънце започва разчепкването на вълната, което става с ръце и от нея се премахват слама и тръни, които са останали след изпирането.

      Разчепканата вълна се разчесва с гребен или дарак, който има два реда дълги железни шипове.

      След многократното разчепкване на вълната, от нея се отделят дългите влакна във вид на добре изправени пасма, наричани пластове.

      Преденето е процес, който се извършва по няколко начина в зависимост от това, какъв конец се цели да бъде извлечен от вълната. Най-финото предене на конец се извършва чрез дървени хурки, които в различните региони на страната имат специфична геометрия, която определя напридането на вълната върху вретеното. За по-грубите тъкани и за по-дебел конец се ползва предене на чакрък. За разлика от фините конци (прежда), получавани от дървените хурки , които са предназначени за изтъкаване на платове за дрехи, грубите конци (маане) са използват за изтъкаването на килими и черги, дебели връхни дрехи и др., които изискват по-голяма дълготрайност на материята.
                                      Килимарство:

       Чипровските и котленските килими са изключително здрави и устойчиви във времето, могат да запазят първоначалния си вид повече от 50 години. Те са изтъкани от ествествени материали - памук и вълна като двете им страни са абсолютно идентични. Преждата се оцветява с грижливо подбрани естествени багрила – листа и кори на дървета, цвят, листа и корени на определени растения. Именно този изцяло натурален процес носи прелестта на тези килими. В най-стария си период килимите са били в земни пастелни, особено нежни цветове - бледозелено, охра, жълто. В по-късния етап – яркочервени, по-пищни и по-тържествени, с хора, птици, надписи. В края на 19-ти и началото на 20-ти век е характерна пъстротата, забелязва се едно многогласие в тъканите.
      Чипровци казват, че тъкат своите килими с любов и за любов, което още повече допринася за вълшебството им.
      Уникалните чипровски килими се изработват на вертикален тъкачен стан, състоящ се от две вертикални устои, горно и долно кросно, представляващи цилиндри, около които се намята основата, горен и долен цепец, от които горният разделя основата на чивтове и с него се образува нищелката, а с долния се разпределят мотивите при започване.
                                      Гайтанджийство:
       
      В началото на 19 век група габровски ковачи напускат железарската си работа и започват да правят само чаркове за плетене на гайтан. Само за няколко години те се обособяват в отделен еснаф – чаркчийство. Производството и ремонтът на чаркове се превръщат в един от най-доходоносните занаяти. Първоначално чарковете се задвижват ръчно, но много скоро са модифицирани и водата става движеща сила.

      Подробно описание на чарка, техниката за апретура и боядисване, както и за търговията с прежда и гайтани, може да намерите в книгата на д-р Петър Цончев „Из стопанското минало на Габрово” (том 1, с. 281-317). Тук е по-важно да отбележим, че благодарение на бурното развитие на гайтанджийството, по нашите земи се появяват (или укрепват) няколко други занаята – чаркчийство, долапчийство, тепавичарство, кърджийство.

      Приносът на занаятчийските еснафи за развитието на гайтанджийството в различните райони е следният:

      Карлово – първи произвеждат и предлагат на пазара този продукт;
      Казанлък – първи въвеждат дървения чарк;
      Калофер – първи използват човешка урина при боядисване на гайтана;
      Габрово – първи произвеждат железния чарк; първи започват да пърлят.
                                   Куюмджийство( златарство):

      Златарството, наричано още „куюмджийство”, е много престижен занаят. Златарите били почитани наравно със свещениците, учителите и другите първенци на общността. Обучението продължавало дълго – най-малко три години. Бъдещите майстори трябвало да овладеят не само големи сръчности и умения, за да подчинят деликатния материал. В стремежа си да станат известни и търсени занаятчии някой ден, младите калфи се стараели от самото начало да намерят свой стил, да развият естетическо чувство и богато въображение. Особено голяма отговорност представлявало изработването на невестинското гиздило. Независимо от благосъстоянието на семейството, всяко момиче трябвало да прекрачи прага на новия си дом с богата украса от накити – златни или сребърни. Гиздилото е дар от бъдещия съпруг и е неотменна част от костюма на булката. Синджири, обеци, пафти, пръстен, специфични украшения върху главата (в зависимост от фолклорната област) – тези предмети може да увеличат или намалят своя брой, но тяхното присъствие било задължително в сватбения ден.
                                       Резбарство:

      Проявления дърворезбата намира както в църковната архитектура и вътрешно оформление — иконостаси, амвони, резбовани врати на църкви, така и в дома и бита — резбовани тавани, мебели, сандъци, дървена посуда, бастуни, хурки, кобилици. Типични за дърворезбата декоративни мотиви са фигуралните композиции, плетеници и арабески, растителни мотиви като розетката, слънчогледът, лозата, дъбовият лист, „дървото на живота“, животински изображения като лъвска глава, грифон, змия, орел, паун, славей.

      В периода на Българското възраждане се развиват няколко художествени школи, известни с дърворезбата си: Дебърска художествена школа, Банска художествена школа, Самоковска художествена школа, Тревненска художествена школа, Калоферска резбарска школа. В годините след Освобождението дърворезбата запада, тъй като не успява стилово да се свърже с новите тенденции в архитектурата, и се пренасочва към дребните форми — цигарета, албуми, по-рядко мебели.
                                Ножарство:

      Ножарството е един от най-рано обособените железарски занаяти с няколко центъра: Габровско, с. Шипка (Казанлъшко), с. Костенец (Ихтиманско) и др. Изработвани са саби, ятагани, бръсначи, ножици. Произвеждали са се над 150 вида ножове, като наименованията им произлизали от формата на изделието: кулаклии – дръжката на ножа завършва във формата на уши; сойки – наподобяващи птицата сойка; бабичици – употребявани само от баби – акушерки; балакчийски – рибарски, чобански и др.
      Ножарската работилница се е състояла от ковачница, където е разположено огнището и духалото, нужни за обработка на металите и второ помещение – изкарвалня, използвана за довършителни работи. След изковаването и поставянето на дръжката, ножът се е заточвал на точило. Особеност при ножарството е това, че освен метала, майсторите обработвали рога, кости и дърво за дръжки. С тях те предавали изящество на студения метал.
                                             Мутафчийство:

      В нашите земи започва да се упражнява след падането на България под турско робство. То е особен вид тъкачество с козинява прежда, изпридана с няколковретенен чекрък. Тъканите от козина се изработвали на отвесен стан и са предназначени за чулове, дисаги, постелки, чували, торби, колани за добитъка и др. Мутафчийството се упражнявало на много места в България, но най-добре било развито в Панагюрище, Копривщица, Казанлък, Трявна, Севлиево, Устово, Ксанти, Гюмюрджина и пр. Технологичните етапи при производство на козиняви изделия са:

      Требене - с ръце се прави подбор на козината по цвят и дължина на материала. 
            Разбиване на козината - върху дървена дъска са забити 4 колчета на разстояние едно от друго. За всяко колче се завързват памучни въженца с дължина 2 м. Противоположните им краища се свързват заедно в лескова пръчка. Козината се разстила под вървите и при биене тя се разбива (разчепква).  
            Предене - то се извършва на чекрък. Майсторът слага под лявата си мишница "вулията" - кожена торба със свита на къделя козина. Превързва се през кръста с кожен колан "черкез", който се закача на трансмисионното въже, задвижващо чекръка. При движението си назад майсторът преде едновременно две нишки, а другите две се пресукват. 
            Тъкане - при този занаят тъкането се извършва на вертикален стан. Набиването на основата се прави с тарак, отварянето на устата - чамшира, а изпъването на плата - чрез метит. 
            Две са основните шарки използвани при украса на козинявите изделия - "миши учишки" и "котешки зъбки". Другият ефект при тъкането се получава от съчетаването на естествените цветове на козината - бяло, сиво, кафяво и черно.
                                      Сграфито керамика:

      Българите възприемат сграфито керамиката през XII в. чрез посредничеството на Византия, която от своя страна я заимства от Близкия изток броени десетилетия по-рано. Сграфитото е техника за украса на глинения съд, която включва няколко етапа. Първият от тях е покриването му с бяла или бледорозова ангоба. След засъхването й ангобата се гравира с желаните мотиви и орнаменти и съдът се изпича. Най-накрая се прави покритие с прозрачни и цветни глазури, като предметът минава повторно през пещта. 

      В средновековна България, за разлика от другите страни, сграфито керамиката няма елитарен характер. Въпреки високите си функционални и естетически качества тя се среща в изобилие както в царските дворци, така и в селските домове. Нещо повече: хората я използват не само на трапезата, а и за украса по стените на помещенията - както постъпват и днес ценителите и колекционерите. 
                                Калайджийство:

                                     
                         Занаятът, при който се полага специално покритие върху метални съдове, които имат пряк контакт с огъня - джезвета, казани, тави. Тъй като бързо оксидират, се налага медните съдове да се посребряват или калайдисват. Бакъреният съд се поставя на огъня да обгори отвън и отвътре, като се държи с големи клещи. После с малко сярна киселина и памук се обтрива цялата повърхност и се залива с вода.

      В калая се добавя нишадър, който го разтваря, после се добавят солна киселина и цинков прах. Съдът се поставя отново на огъня да се нагрее. Тази процедура се повтаря, докато се калайдиса хубаво целият бакър. Ако работата е качествено свършена, съдът издържа цяла година преди повторно калайдисване.
                                         Абаджийство:
      Най-разпространен занаят в Родопите през ХIX и началото на ХХ в.Още в началото на своето развитие абаджийството може да се определи като домашно производство на аба /дебел вълнен плат/.Дейност по необходимост тъй като повечето от дрехите на мъжете и жените са ушити от абян плат Производството на аби се засилва в края на 20 –те на ХIXв./История на България1985г.,227/при въвеждането на редовната турска армия,чиято униформа е ушита от аба.По разкази на възрастни хора ,тъкането на този вид вълнен плат се е тъчало почти във всяка къща,а допълнителната обработка се извършвало в с.Михалково/съседно нам село/.”Според документи през 1827г. само от селата Михалково и Ракитово се иска доставянето на 500топа сива аба и 120 топа бозова аба за ямурлуци.”
                                             Терзийство:

                       Занаят свързан с ушиване на дрехи от аба .Най -известен терзия от 1900г. насам /точна година малко трудно да определим /е бил Асан Чаушев,дядо на Риза Тайфик Войводов -самарджията. Разказват че е шиел дрехите на ръка.20 – ти век постепенно навлиза механизираното производство,появяват се първите машини. 
                        Материали са ползвани от сайта: Националистически форум   
    • от Анита Х. Трифонова
      Децата ни са в опасност. Педофили превземат властта!
    • от Анита Х. Трифонова
      Топ 5  комедии на България
    • от Ратникъ
      На 5 септември една „братска“ държава ни обявява война. Съветската окупационна армия е посрещната от българи с цветя и ликувания. Последва преврат, което превръща България в сателит на СССР. 

      Започват гонения на цвета на българското общество. Интелигенцията е или избита, или изпратена в многобройните лагери. Репресии има върху всяко едно съсловие на обществото – от политици, управлявали страната преди 9-ти септември, до обикновените селяни. Касапницата, наречена „Народен съд“, остава в историята ни като едно от най-големите престъпления на антибългарския и наложен от СССР режим. 

      От 20 декември 1944 до 2 април 1945 г. са организирани 135 масови процеса в цялата страна. Арестувани са 28 630 души. Срещу 11 122 от тях са повдигнати обвинения, като съдбата на много други арестувани е неизвестна. За около 4 месеца са издадени 9 155 присъди, с които са осъдени на смърт 2 730 души, 1 305 души получават доживотен затвор, а останалите – затвор от 1 до 20 години. 

      При тези обстоятелства се заражда едно естествено и общонационално движение срещу тази чужда система. Архивните документи утвърждават, че още през първите месеци след 9 септември 1944 г. има опити за оказване на нелегална и въоръжена съпротива срещу започналата съветизация на България. Но внимателното им проучване показва, че те имат стихиен характер, без определена програмна цел, и в повечето случаи са акт на самозащита. Това е резултат от стреса, на който е подложено населението по време на неочакваните масови арести и жестоки убийства в почти всички населени места в страната. Всеки гражданин, заплашен с разплата от незаконно действащите по села и градове „комунистически екзекутивни тройки”, търси спасение. Някои от тях се укриват при свои близки, други минават в нелегалност, а трети се опитват да преминат границата и да се спасят на територията на Гърция и Турция. Преминалите в нелегалност българи наричат себе си горяни. 

      В движението се включват най-различни прослойки на българското общество като бивши царски офицери, бивши дейци на ВМРО, СБНЛ, „Ратник”, „Отец Паисий” и други бивши националистически организации. Тези хора разбират, че не могат да се преборят с комунистическата репресивна машина по мирен път чрез протести. Обединява ги любовта към родината и желанието да спасят българското от наложения чужд и репресивен режим. 

      Въоръжената съпротива стои на върха на пирамидата на Горянското движение, но не е единствената форма на такава. Горяните са подпомагани от голям брой ятаци и често получават дарения от съмишленици. Движението е чисто българско и национално, чети възникват спонтанно и без централизирано ръководство навсякъде из държавата. В справка на службите на Държавна сигурност се съобщава: „През цялата 1950 г. нелегалните организации и групи никнаха като гъби…”. Въоръжават се самостоятелно и въпреки съмненията на ДС нямат външна подкрепа. Доста от самите горяни са вярвали, че западни държави като САЩ и Англия биха помогнали на движението преди самите те да се убедят, че тази помощ няма да дойде. Те водят борбата със системата сами. 

      Освен възникналите местни чети, преминават границата и навлизат на наша територия около 52 въоръжени групи на български политически емигранти от Турция, Гърция и Югославия. С идването си в България част от тях стават инициатори за формирането на нелегални организации и горянски чети и си поставят задача да организират масова въоръжена борба срещу комунистическата власт. Радиостанция „Горянин” е „гласът на съпротивата”, предава от април 1951 г. до ноември 1962 г. от територията на Гърция. То е заглушавано непрестанно от отделите за радиотехническа борба на ДС и дори е планирано взривяването му от командоси на българските специални служби, но операцията не е проведена.

      В началото на 1947 г. Герасим Тодоров Николов от с. Влахи (родното място на Яне Сандански), Светиврачка околия, замисля да създаде масово съпротивително движение в Пиринския край с център Светиврачка околия. На 12 март 1948 година към четата се присъединяват полковник Стойно Бачийски и подполковник Димитър Цветков. Отряда на Герасим Тодоров се съединява с този на Йордан Руйчев Стоянов и в средата на месец март четата се състои от 42 души, повечето от които бивши членове на ВМРО и врагове на БКП. Три дни по-рано на 9 март Народната милиция в Благоевград започва масова въоръжена акция с кодово име „Елен“, чиято цел е унищожаването на Герасим Тодоров и четата му. Арестувани са голяма част от ятаците на групата, района на действие на групата е обграден и започва преследването й. На 30 март войводата Герасим Тодоров възпламенява бомба и преди бомбата да избухне, се самоубива с изстрел от пушката си. 

      От избухването на бомбата тялото му е разкъсано на няколко части. Това не възпира комунистите да се подиграят с паметта му. Органите на милицията поставят в едно одеяло частите от тялото на Герасим Тодоров. Първо го излагат на показ в с. Влахи, а после на площада на Гара Пирин. На същия площад и по същото време милицията организира митинг и хоро с музика по случай разгрома на четата на „бандитите”. Позволяват само на майката на Герасим – Мария, да види мъртвия си син и тя му измива лицето, но не й предават тялото. Гробът му и досега не е открит. 

      С основание инспекторът към Държавна сигурност К. Кюлюмов, активен участник в разкриването и разгрома на четата, с тревога посочва: „През 1947-1948 г. бандата на Герасим Тодоров държеше територията на бивша Санданска (Светиврачка) околия, голяма част от селата в този край, прехвърляше част от Разложко, дори стигаше до Гоцеделчевско - оттатък през Пирин и част от бившата Горноджумайска околия. Това беше не само най-голямата банда в България, но и най-опасната поради това, че тя контролираше територията, в която почти беше ликвидирана народната власт”. Движението придобива максимален размах в периода 1950 – 1952 година.

      В средата на 1951 година радио „Горянин“ излъчва съобщения, че в Сливенско се формира въстаническа армия. Като резултат на това, от различни краища на България се стичат хора към сливенския край. Армия от 13 000 милиционери и войници блокира сливенския Балкан. Най-голямата сливенска чета от 106 души, начело с Георги Стоянов - Търпана, наричан Бенковски, е обкръжена от 6000 души армия. На 1 и 2 юни те водят сражение две денонощия, като накрая се измъкват от обкръжението, и въпреки тежката битка, успяват да изнесат ранените; пленени почти няма. В боевете с превъзхождащия ги противник загиват над 40 горяни, но макар и ранен, командирът извежда четата и я спасява. Освен това е известно, че при това сражение милицията и армията са командвани от министъра на вътрешните работи, а в един бронетранспортьор, недалеч от гората, следи действията първият секретар на БКП Вълко Червенков. 

      За съжаление, в края на 1951 година Георги Стоянов - Търпана е пленен при акция на ДС, осъден и екзекутиран. Дори и без своя командир и въпреки жертвите, тази чета продължава борбата: през 1952 година се обединява с малки чети и други хора, достига до 156 души и отново започва да превзема села.   Малцина от горяните оцеляват - повечето загиват в битки или са заловени и убивани без присъда, осъждани на смърт или доживотно. Техни ятаци също биват осъждани. Семействата им с десетилетия са преследвани и потискани. В основата на горянското движение лежи националното, българското, затова то има чисто национален характер, докато партизанското движение от 1941-1944 г. е движение, водещо се от принципите на интернационализма, за установяване на съветска власт в България, с подчертан антинационален и антибългарски характер. Българският народ отново доказва своето достойнство и не се оставя да бъде управляван от чужди интереси. 

      За съжаление, тази съпротива остава почти неизвестна. Постиженията на Горянското движение се омаловажат, а огромната численост на горяните не се споменава нарочно - нещо, което е характерно за комунистическите страни. Горяните биват очернени от системата, които ги наричат бандити и терористи. Възниква нуждата от създаване на произведение с образа на врага („Глутницата“) както и на фалшиви организирани репортажи. Пропагандният апарат на системата е във вихъра си.    Виновниците за репресиите никога не биват съдени. Грозни паметници на съветската армия има из цяла България, пред които всяка година на 9 май се поднасят цветя. Комунизмът превръща българския народ в страхлив, лицемерен и двуличен и днес търпим последствията от това.   Не е известна точната дата, но може да се предполага, че през юли 1947 г. Герасим Тодоров изпраща писмо до „Влахински комунисти”. Съдържанието му ще разкрие директно на читателя какви са разбиранията на командира на горяните за тактиката и целите на борбата. В него е написано: „Ако напуснах семейство, роднини, приятели, родно село, скитайки се немили-недраги по Балкана, гладувайки и мизерувайки, само и само да спася живота си от някои кръволочни личности, които явно подклаждани от наши изроди, то още не значи, че съм с намерения да тероризирам, убивам, изнасилвам, та вие почнахте да безчинствате и тормозите по най-различни, простени и непростени начини съвсем невинното ми семейство… Аз не съм напуснал като разбойник, а като недоволен от начина Ви на управление, като благодарение на такива като Вас далеч надминава фашисткия режим… Но винаги съм очаквал да видя докъде ще стигнат Вашите произволи, обаче Вашата няма край и аз не мошенича като Вас, а кавалерски заявявам, че вече милост не раздавам, с каквато мярка мерите, с такава ще Ви меря, т.е. на семейството ли посегнете, със семейства ще се справям… Търсете ме по къщи, плевни и колиби, ще ме намерите. Млада невеста на пазар се не води и комита в сграда не стои – с хора се среща, но не им гостува”.   В свое писмо Герасим Тодоров заявява: “По-добре славна смърт, отколкото позорен живот.”    Източник: http://www.extremecentrepoint.com/archives/7589
      Бял фронт - Горянското движение
    • от Анита Христова Трифонова
      Какво знае светът за България? Съществуваме  ли?
  • Дарение

×
×
  • Добави ново...