Премини към съдържанието
Безимен

Обедняването на съвременната музика!

Препоръчан отговор


Напоследък..си мисля...за стилистичното, звуково и лирическо обедняване на съвременната музика...
Ако преди 40 години една песен се е създавала от един цял оркестър, то днес тя се създава с електронно добавени звуци и еднотипни текстове..
Като че ли музиката взе да става все по-безсмислена..текстовете все по-еднотипни..звученето все по-сходно...
Имам усещането..че не съм за тази музика..Духовното обедняване на една цивилизация...
Само вижте...
1970година... Колко звуци, колко инструменти...

И вижте..2011 година...

 

  • Харесва ми 4

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Тук съм напълно съгласен с теб!Преди музиката е била изкуство, сега е просто бизнес.

  • Харесва ми 3

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Това са два различни музикални жанра.С напредването на технологиите, напредва и музиката.По-лесна за направа, по-лесна за възприемане.Музикалните инструменти си изискват талант.Иначе ето едно нещо и от мене -

Най-великия блусаджия.Джими Хендрикс се е вдъхновявал едно време от него.

Преди 40 години музиката е била на съвсем различно ниво.В днешно време кой ще ти се занимава да учи музикален инструмент, вместо да ходи по кафетата.Може и да има, ма са рядкост.И понеже трудно се пробива, те се отказват.

  • Харесва ми 3

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 11 минути, Pamlea написа:

Музикалните инструменти си изискват талант....В днешно време кой ще ти се занимава да учи музикален инструмент...

Никой не е казал, че изкуството е за хора, които нямат талант, некадърни са и не им се учи.
Дотегнало ми е от еднотипни песни. Толкова започнаха да си приличат, че дори и да имат различни текстове...партитурата им все едно е една и съща!
Аз лично търся благозвучност и колкото годините минават все по-трудно и в малка степен я намирам...

Редактирано от simtech (преглед на промените)

  • Харесва ми 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Гост
преди 46 минути, simtech написа:

Никой не е казал, че изкуството е за хора, които нямат талант, некадърни са и не им се учи.
Дотегнало ми е от еднотипни песни. Толкова започнаха да си приличат, че дори и да имат различни текстове...партитурата им все едно е една и съща!
Аз лично търся благозвучност и колкото годините минават все по-трудно и в малка степен я намирам...

Върни се към по старите изпълнения. Не си мисли, че всичко си слушал. Ако знаеш колко неизвестни за теб изпълнители има, които и до днес (дай боже да са живи и здрави) правят чудесна музика, тия съвременните с "тра-ла-ла" няма и да ги слушаш.Пък щеше да бъде хубаво, ако беше споменал някои.Сега киното и музиката са едни от най големите индустрии за пари. Много хубава тема си пуснал Живко. Поздравления!

преди 51 минути, Pamlea написа:

Това са два различни музикални жанра.С напредването на технологиите, напредва и музиката.По-лесна за направа, по-лесна за възприемане.Музикалните инструменти си изискват талант.Иначе ето едно нещо и от мене -

Най-великия блусаджия.Джими Хендрикс се е вдъхновявал едно време от него.

Преди 40 години музиката е била на съвсем различно ниво.В днешно време кой ще ти се занимава да учи музикален инструмент, вместо да ходи по кафетата.Може и да има, ма са рядкост.И понеже трудно се пробива, те се отказват.

Един от нашумелите и много известен музикант и изпълнител ( Джо Бонамаса) е негов ученик като 14 годишен младеж. Послушай нещо от него, когато имаш време. Ако нямаш, ще ти дам линк за изтегляне на лично. Или изгледай някой негов концерт - примерно  от 2013 - 2014 година.

https://my.mail.ru/mail/stefko55/video/994/4853.html                2017

https://my.mail.ru/mail/stefko55/video/994/4774.html      2016

https://my.mail.ru/mail/stefko55/video/994/4082.html    2015

https://my.mail.ru/mail/stefko55/video/994/1418.html   2015

Редактирано от Гост (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

И един от коментарите, в който има много много истина.

Цитат

Amazing how one single well dressed man can entertain you with his charisma, dance and voice ! and nowadays, ""artists"" get naked as soon as they re 18, dance with half naked women/men, spend thousands of $$$ making videos, using special effects, singing sultry songs, promoting decadence yet claiming to be "art", wearing so much fake stuff you don't even really know who's underneath that crust ! and auto-tune, let's don't forget about auto-tune, for the ""really good artists"" hahahahahaha

 

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Прави се това, което се слуша.Щом населението слуша нещо, нормално е това да се пуска.Повечето от музикалните легенди са вече на оня свят, другите са на преклонна възраст.Трудно е да се пробие с музика, която не е интересна на хората.Инструментите струват маса пари.Един страт/теле струва над 1000 лева.Отделно усилватели, педали.Читави дръмсетове струват също сума пари.Тая музика е сериозна инвестиция.Не всеки може да вземе китара и да свири.Не всеки може и на барабани да удря.

Модерната музика се прави в студия, обработва се, миксира се, всичко се прави електронно.Не се изисква никакъв ритъм, нищо.Всичко се наслагва едно върху друго.И след като така се правят милиони пари за отрицателно време, всеки гледа да кусне от попарата.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, Pamlea написа:

Прави се това, което се слуша

по скоро се слуша това което се прави.

 от музика се изкарва само в щатите където  престъпленията срещу авторското право се гонят до дупка.

ето това се слуша най-много тези дни в света

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Не е лоша песента, но не е много по-различна от хилядите други подобни испаноезични песни.Мисля, че моделката в клипа направи разликата.

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 21 минути, M.Николов написа:

Не е лоша песента, но не е много по-различна от хилядите други подобни испаноезични песни.Мисля, че моделката в клипа направи разликата.

Песента води до желание за самоубийство у всеки поне средно интелигентен човек.

Редактирано от simtech (преглед на промените)
  • Харесва ми 1
  • Ха-ха 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Подбирайте си музиката!

 

  • Харесва ми 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 7 часа, ****** написа:

Един от нашумелите и много известен музикант и изпълнител ( Джо Бонамаса) е негов ученик като 14 годишен младеж. Послушай нещо от него, когато имаш време.

Бонамаса е един от най-добрите съвременни китаристи. Страхотен тандем правят с Бет Харт. Ето вижте само колко МНОГО СТРАСТ има в изпълненията им:

 

Редактирано от bigiadri
допълване (преглед на промените)
  • Харесва ми 4

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 7 часа, Пaчo написа:

Подбирайте си музиката!

Най-точното по темата. Кво чакаш да ти пуснат по най-гледаните музикални предавания и най-слушаните радиа :no-no: И преди го е имало това - масова и по-непопулярна музика.

Че се използват синтезатори, компютри и въобще нетрадиционни музикални инструменти, съвсем не означава, че не се изисква талант и много труд, за да се овладее дадения "инструмент" и свързаните с него техники. Много късогледо и късоухо е да се смята, че музиката е само китари и барабани, или цигулки примерно.

Редактирано от gif4e (преглед на промените)
  • Харесва ми 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Фабрика за музика.Конфекция,лесносмилаема,много често изпразнени от съдържание текстове(за да не кажа-тъпи).

Правят и кавъри на стари парчета,но дали им се получават......

Редактирано от Viktor Yanakiev (преглед на промените)
  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Мисля, че спора не беше дали електронната музика е реално такава.Що да не е?.Не означава, че не се изискват умения.

Ставаше дума, че тия нашумели хитове са пошли, тъпи и основната идея е да се въртят за няколко месеца и после да се правят нови.Това си е чистата истина.Музиката не е китара и барабан, но е тръгнала точно от там.От удряне на пръчки и опъване на въжета.Разликата между изпълнение на музикална група на живо и тия песни къде ги пускат в Youtube е в направата.Едното изисква перфектна организация между хората, другото изисква 20 човека, всеки вършещ различна работа и накрая си ги събират и става на песен.Един ще ти направи инструментала, друг ще ти пее, трети ще снима клип, четвърти ще го монтира, пети ще прави друго и така, докато накрая не го съберат, не го пооправят и не излезе готовия продукт.

 

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 13 часа, simtech написа:

Напоследък..си мисля...за стилистичното, звуково и лирическо обедняване на съвременната музика...
Ако преди 40 години една песен се е създавала от един цял оркестър, то днес тя се създава с електронно добавени звуци и еднотипни текстове..
Като че ли музиката взе да става все по-безсмислена..текстовете все по-еднотипни..звученето все по-сходно...
Имам усещането..че не съм за тази музика..Духовното обедняване на една цивилизация...
Само вижте...
1970година... Колко звуци, колко инструменти...

И вижте..2011 година...

 

Напълно си прав Simtech. Вече с компютър и с необходимия софтуер за музика може да правиш или да симулираш абсолютно всичко, че даже има опции компютъра сам да ти прави пробни комбинации от ритми. И съвсем естествено е фактора обедняване да се появи и даже ще се засилва за в бъдеще. Като добавим и това, че през последното десетилетие се наблюдава огромно оглупяване и неграмотност сред населението на планетата нещата ще стават още по страшни.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 14 минути, Емил Костов написа:

Напълно си прав Simtech. Вече с компютър и с необходимия софтуер за музика може да правиш или да симулираш абсолютно всичко, че даже има опции компютъра сам да ти прави пробни комбинации от ритми. И съвсем естествено е фактора обедняване да се появи и даже ще се засилва за в бъдеще. Като добавим и това, че през последното десетилетие се наблюдава огромно оглупяване и неграмотност сред населението на планетата нещата ще стават още по страшни.

Освен обедняването на музиката, нейното качество убива и желанието всичко днес да е със силен звук, за да се забелязва.
Тъй като звукът се контролира от слушателя, се използва трик...
Ако графиката на звука е съставена от сигнал с падове и върхове, то се прави изравняване на спектъра на звука/нивото на сила на звука.
Така например китара, която се е чувала ясно и звучно или някой друг инструмент придобиват сила на звука като най-високите части на песента..
По този начин звукът се изкривява жестоко. А освен това във времето графиката на звука се запълва с високо ниво на звук. Уплътнява се със сигнал с високи нива и се получава по-шумна песен.
Истината е, че примерно и DEEP Purple са ползвали синтезатор..още 70-те, но това не означава, че са скапали песните си...

 

Редактирано от simtech (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 7 минути, simtech написа:

Освен обедняването на музиката, нейното качество убива и желанието всичко днес да е със силен звук, за да се забелязва.
Тъй като звукът се контролира от слушателя, се използва трик...
Ако графиката на звука е съставена от сигнал с падове и върхове, то се прави изравняване на спектъра на звука/нивото на сила на звука.
Така например китара, която се е чувала ясно и звучно или някой друг инструмент придобиват сила на звука като най-високите части на песента..
По този начин звукът се изкривява жестоко. А освен това във времето графиката на звука се запълва с високо ниво на звук. Уплътнява се със сигнал с високи нива и се получава по-шумна песен.

За съжаление си напълно прав.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

То почти всичкото съвременно не е музика. а непрекъсната стена от шум със свръхкомпресия, от която боли глава. Конфекция и пълнеж на килограм към някое "хитче". Компютърно генериран микс от семпли, купувани на килограм от интерета. За хитчето може и човек да пипне. Едно време се слушаше целият албум, нямаше слаба песен. Дори се мислеше и за реда и за обръщането на плочата. Говоря за Pink Floyd 1973 - 75 Deep Purple 1970 - 1974 Uriah Heep пак от тези години.

Едно време музиката беше плод на душевните преживявания на групата. Нещата се изпипваха. За съжаление костюмарите се намесиха и прецакаха нещата. Оборот им трябва. Няма да чакат гладни велика група 2-3 години да работи по албум, я! Еднодневки на килограм да се въртят по еднотипните канали. 

Цитат

Производители готовы пожертвовать качеством звучания ради любителей мобильной музыки, но портят в итоге музыку для всех.

Ясно ли е за какво става дума? Заради младежите с мобилни устройства и тапи в ушите съвременната музика се пуска със свръхкомпресия. Така че и на качествена апаратура не може да се слуша. И на всичките съвременни ремастери качеството е тотално убито заради свръхкомпресията. Дори и съвременния модерен "винил" се щампова от същия цифрово смесен свръхкомпресиран оригинал.

http://hifi-audio.ru/?p=315

 

Влияние компрессии динамического диапазона СД-диска на качество звучания

При выборе музыкальных СД-дисков большое значение играет динамический диапазон записи.

Именно из за сознательно суженного (компрессированного) звукорежиссером динамического диапазона записи на компакт-диске могут возникнуть претензии к звучанию.

Компрессия по звуковому диапазону применяется все чаще не только на этапе финальной подготовки диска.

Любая компрессия DR (динамического диапазона) негативно сказывается на впечатлениях при прослушивании.

Если вы вставили диск в СД-проигрыватель и у вас при прослушивании остается стойкое ощущение каши и сумбура, "грязного" звука — это признак того, что диск немилосердно сжат по динамическому диапазону.

Что же такое динамический диапазон и для чего его вообще нужно сжимать.

Отвечу с конца.

Сжимать динамический диапазон не нужно, его сжатие можно воспринимать, как уродование звука.

Динамический диапазон — это диапазон между самыми тихими и самыми громкими звуками на фонограмме.

Естественно, чем он больше, тем более тонко (если это требуется) может быть подан музыкальный материал, где в трехмерном пространстве будет слышно все — от турбуленции воздуха от дирижерской палочки, до выстрела из пушки.

В чем теоретический минус.

Во многих симфонических концертах динамический диапазон очень большой и есть места где музыканты играют крайне тихо,  а есть, где нарастает экспрессия и музыка грохочет. При прослушивании, в таких композициях устанавливается громкость усилителя достаточно высоко и становятся прекрасно слышны, как самые тихие звуки, так и по мере нарастания, очень громкие.

411fifth.mayfield

В переносных устройствах (смартфоны, планшеты) стоят маломощные усилители, которые, сомнительно, что могут все это отыграть в полном диапазоне с приемлемой громкостью. Поэтому стали применять компрессию — самые тихие звуки по громкости подтягивают к самым громким (получается фактически, что начинают шепотом орать), динамический диапазон сужается, но громкость в целом возрастает на 30%, что плюс для мобильных устройств, которые прослушиваются в агрессивной для прослушивания среде (шумная улица, метро). Мобильная музыка во всех случаях — это компромисс между качеством и удобством.

Производители готовы пожертвовать качеством звучания ради любителей мобильной музыки, но портят в итоге музыку для всех.

Masvis-zz_top-sharp_dressed_man

На примере альбома группы ZZ Top — уродование звука более поздними релизами. В ремастере 2008 года уже даже не угадываются первоначальные контуры. Щелкните на картинку для отображения в динамике.

Приходится в коллекцию искать СД-диски не изуродованные компрессией динамического диапазона, что сейчас становится нелегкой задачей.

411fifth.Graph1

Чтобы определить динамический диапазон СД-диска, достаточно установить плагин Dynamic Range Meter измеряющий динамический диапазон в проигрыватель foobar2000.

Точнее, он меряет некий пик-фактор — разницу между пиковыми уровнями и RMS (среднеквадратичным значением уровня звука в альбоме или аудиотреке).

Если значение пик-фактора (DR) динамического диапазона фонограммы равно 14 — это великолепный показатель. Если вы увидите значение 15 — это близко к фантастике.

Но этот показатель сильно зависит от жанра в котором вы слушаете музыку.

Для рок-музыки в целом хороший результат начинается с DR 10.

Например, альбом группы Nazareth "Sound Elixir" на СД имеет DR равный 10 и при этом прекрасно звучит, благодаря использованию электронных инструментов.

Для heavy и thrash-метал так же вполне достаточно DR в районе 10, так как, в большинстве случаев, в этой музыке нет сильных звуковых перепадов.

Обширнейший динамический диапазон требуется для воспроизведения акустических инструментов — гитары, саксофона и тд.

В таких случаях порадует разница диапазона от 13 до 15.

В целом большинство хороших СД дисков показывает DR от 11 до 14. Но встречаются диски имеющие динамический диапазон равный 15 (например СД-диск группы Телевизор "Отечество иллюзий") и даже 18.

Диски с большим DR слушаются с огромным удовольствием — их звучание открытое, естественное, лишенное цифровой сухости и тяжеловесности.

Если же прослушивание диска кажется вам грязноватым, но терпимым, то скорее всего вы нарвались на компрессированный по динамическому диапазону диск со значением примерно 8. С таким значением идут многие ранние концерты группы Nazareth и других — это удручает, так как такая интересная и богатая на инструменты музыка достойна лучшего качества.

Порой вызывает недоумение, когда априори аудиофильские исполнители выпускают записи своих концертов с сильной компрессией.

Например диск Sade Soldier of Love выпущенный в 2010 годe имеет DR динамического диапазона равный всего лишь 10. При этом, композиции наполнены прекрасным женским вокалом и акустическими инструментами. Здесь компрессия диапазона явно слышна и  сильно разочаровывает.

Становится непонятно для кого тогда этот диск записан в принципе. Его не станут слушать любители рэп и аналогичного, а для аудиофилов такое качество мало пригодно к прослушиванию.

Более того, я вообще сомневаюсь, что сегодня кто то слушает на улице музыку с переносного СД-проигрывателя. Обычно в портативе используются файлы с музыкой, но не СД. Поэтому очевидного смысла коверкать запись на СД-диске для более высокой громкости не просматривается.

DR-Tabelle 01 ENG

Таблица минимального DR в соответствии с музыкальным стилем.

Тогда становится разумным вопрос — в таком случае зачем портить СД-запись по DR?

Если для смартфонов, то в них используют файлы, а не диски, в большинстве случаев это не аудиофильские форматы (mp3,AAC) , которые так же имеют деструктивную природу и ограничение еще и по частотному диапазону . Вопрос, почему нельзя СД-диски писать без компрессии остается риторическим.

Как ответ этой ситуации на рынке стали появляться специальные "аудиофильские" диски без компрессии, например компиляция Audiophile World.

Действительно, не компрессированный диск на дешевом переносном плеере или смартфоне в силу внешних шумов, которые замаскируют самые тихие звуки, будет звучать возможно неважно, а компрессированный покажется звучащим лучше в силу того, что громкость тихих звуков гиперзавышена и находится над внешним шумом. Но это, в любом случае, низкокачественное низкосортное воспроизведение и для высококачественного воспроизведения на хороших Hi-Fi/Hi-End аппаратах компрессированные записи не годятся.

Статистика, к сожалению, свидетельствует, что производитель с каждым годом усиливает компрессию звукового материала, что конечно же негативно сказывается на качестве звучание на аппаратуре класса Hi-Fi.

Это схоже с тем, что звукорежиссер озадачился целью, записать диск, который будет звучать отлично на фоне работающего отбойного молотка. Возможно в таких ситуациях это покажется прекрасным, но можно ли серьезно говорить о качестве звучания, если используется глубокая компрессия?

Большинству аудиофилов не важна громкость диска, ее можно выставить любой на усилителе, важна чистота и детальность звучания, и многие другие параметры.

С появлением современных высококлассных усилителей музыка открыла для себя новое измерение, которое добавляет к ней еще одну восхитительную грань — возможность большего вовлечения благодаря аудиофильской прорисовки музыкальных событий. В этом измерении воспринимается не только мелодия, но и каждый звук, который в хорошем тракте поет и восхищает, цепляет за струны души.

Но ряд современных дисков после покупки хочется сразу  выкинуть. Например альбом Madonna Handy Candy.

Звук идет ужасно грязный, кашеобразный. Причина легко определяется при проверке на DR динамического диапазона. На диске он равен удручающему значению 5.

Хорошо звучащими дисками можно считать записи имеющие диапазон минимально от 10 и выше.

Диапазон СД-диска от DR 8 и ниже вызывает нехорошие ощущения.

c42fec055268

Я предвижу, что многие предложат в виде панацеи прослушивание виниловых дисков, где компрессия маловероятна. Но  компрессия маловероятна и на всех оригинальных СД старых выпусков (я встречал DR до 18), а современный винил может быть так же компрессирован. Это первый аргумент, а второй происходит из того, что я замерил значение DR динамического диапазона некоторых виниловых дисков и он оказался не очень высоким. Для разных виниловых дисков значение DR равно 12-14. Но остались серьезные подозрения, что нижняя граница определялась не самым тихим звуком, а рокотом и шумом самой виниловой пластинки из за механического характера считывания данных и тогда, вероятно, реальный DR имеет еще худшее значение.

При этом не так редко можно встретить записи на СД с DR динамического диапазона равным 15. Кроме того на СД-диске существенно лучше выполнено разделение каналов и многие другие показатели.

Cайт http://dr.loudness-war.info  содержит каталог замеренных значений DR большого количества СД-аудио дисков.

Из вышесказанного можно сделать вывод, что на качество звучания СД-диска оказывает большое значения интенсивность компрессии звукового диапазона. Надеюсь эта статья поможет вам подойти к отбору дисков по звучанию не только интуитивно, руководствуясь эзотерическими принципами, но и с использованием технического подхода.

Редактирано от Филипов (преглед на промените)
  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Комерсиализацията в музиката е факт, но е и факт колко отеснява кръгозора на човек. Когато си базираш мнението на мейнстрийм медии и канали, така става. Значи едно такова съждение като първото е все едно да гледаш филми само по моловете и да си казваш: "Баси тъпото кино правят американците!" или "Колко е глупаво киното днес". Ми, като си пуснеш Пайнер, какво очакваш да чуеш? Zeppelin? До колкото повече информация има човек, толкова по-малко знае.

 
 
 

 

Електрониката може да вдъхне нов живот и звучене на едно парче. Но... може и да го съсипе. А който си мисли, че колко е лесно... представям си колко разбира от създаването на музика...

 

 

 

Светът е голям и има всичко. (Той е в пъти по-голям отпреди 20 години и е в пъти по-малък от този, който ще дойде след 20 години.) Дали ще го видиш или чуеш... зависи си само от теб.

 

 

Имам приятели, които си слушат музиката от 80-те и не искат нищо по-ново да чуят. Имам и такива, които са останали в 90-те. Музиката не е спряла да се развива. Просто, според различни неща - животът ги е завъртял, не знаят как да си набавят музика, сложили са си тапи в ушите за друга музика... Аз ги разбирам. И simtech разбирам и другите. Уважавам мнението ви, но не мога да се съглася. Поне аз винаги търся и си намирам нещо ново.Ново и качествено. Телевизия не гледам. Така че имам достатъчно време. Намирам постоянно хубави нови неща. И разбира се и старите неща си слушам.

 

ПС Едно уточнение: преди по бг телевизията (90-те) даваха гръндж, даваха метъл и пънк, по mtv  имаше "Хедбенгърс" и другата музика беше разнообразна. Музиката не е станала по-малко разнообразна, по-малко качествена. Работата е там, че големите звукозаписни студиа станаха супер големи и си налагат чалгата. Мерилин Менсън продължава да издава албуми, но няма вече да го чуете по ГОЛЯМА ТВ, освен, ако не е роб на тея де издават Бритни Спиърс и такива. Преди по кината даваха не само мейнстрийм американско кино, но и по малки, като бюджет  американски филми и повече европейско кино. Сега няма такова нещо. Ако ги нямаше торентите, човек верно ще си състави много грешна представа. И за киното, и за музиката. Просто ефирът е задръстен с чалга. И разбира се, тук говорим и за политика - по затъпяване на овцете, но това е тема от сферата на конспирациите.

Качествената музика няма как да спре. Докато всички не станем овце, ма скоро няма да е.

Редактирано от Мальчик Бананан (преглед на промените)
  • Харесва ми 3

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Гост

Ами... такова е, свиквайте. Пазарната икономика води до 2 неща- пренасищания и дефицити. Пренасищането най- лесно се осъществява с ненужни боклуци, а дефицитите не могат да бъдат запълнени с тях. Ще имате все повече боклуци и все по- големи дефицити, защото вие работите за пазара, а не той за вас.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Когато пеещият знае какво прави, аранжиментът/акомпаниментъ е без значение.

Слушайте внимателно:

Този човек ако беше европеец или американец да е станал световно известен до сега.

На прослушванията в разните XYZ форамти, академии могат да се чуят уникални неща.

 

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.