Премини към съдържанието

Препоръчан отговор


Ако можех щях да го премахна туй спане :cantbelieve:

Голямо губене на време си е 1/3 от живота...изчислил го някойси...:impatience:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

преди 14 часа, The*fiery написа:

Ако можех щях да го премахна туй спане :cantbelieve:

Сакън недей - че тогава ще бачкаме по 24 часа в денонощието.:huh:

  • Ха-ха 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 23 часа, sound написа:

Сакън недей - че тогава ще бачкаме по 24 часа в денонощието.:huh:

То ще е тайно , ще се правим на заспали за работодателите:wub:

Редактирано от The*fiery (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

"Има нещо по-неизбежно от смъртта. Това е
животът. В него единствената постоянна величина е
времето. То може да бъде съюзник или враг. Понякога годините се изпаряват като миг. Друг път - миговете се влачат като години...
Животът е движение. Спираш, тръгваш, 
падаш, ставаш, продължаваш... И запълваш пространството между това, което правиш и това, което искаш, с надежда. 
Надеждата е обещание за предстоящо щастие. Очакване за ново начало и нов живот. Всяко ново начало изисква време. Времето е път, който двама души трябва да извървят един към друг, за да се срещнат. Да изберат посока, в която да вървят заедно, за да изпълнят празното пространство 
между събуждането и заспиването със смисъл и съдържание. Учим се да живеем в ритмично повторение, 
за да не се разминем. Вдишваме и издишваме заедно. Едновременно...Или свикваме с безопасното разминаване. Поддържаме санитарния минимум дистанция, за да не се разочароваме - от себе си, от другия... Времето може да се превърне в затворено пространство, в което двама души се отдалечават, обичайки се по спомен. 
Всички опити да се сближат отново, се превръщат в поредица от празни дни, в които нищо не се случва. Зачеркнати дни! Самотни чертички в календара на живота.
И тогава идва инерцията. Инерцията убива чувствата.
И настъпва раздялата. Идва моментът, в който трябва да сложиш край на дългото сбогуване. Времето е възможност да се научиш да бъдеш сам. Докато свикнеш със самотата, животът изглежда жесток. Но той не е - просто следва своята логика. Не само болестите мутират. Чувствата и 
хората - също. Адаптираме се. Научаваме се да живеем с болката по взаимно съгласие. Накрая осъзнаваме, че... 
човек свиква. С всичко."
 


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 50 минути, The*fiery написа:

.......

Искаш да ти е сложно (: 

Аз само още малко време да изгубя ^^

не е края, а началото - това, че човек свиква със всичко - на осъзнаването. Преди това - "животът, смъртта, времето "  и като се почне: съюзници, врагове, падаш, ставаш, запълваш пространства, надежди, очаквания, срещи, значения, учения, инерции, раздели, разочарования ...... боже, плувнах в пот само докато го напиша, на кой по дяволите му се занимава да носи целия този товар, човек се ражда уморен и живее за да си почива. Да губиш време, ала с табият, а не да спиш и да сънуваш разни .... избиране на посоки, започване на нов живот и слагане на край - толкова много неща наведнъж, в един живот, че то дето се вика не остава време за губене, няма време да си отдъхне човек, нищо да не прави,  да се пошляе малко, да си обели една ябълка или нещо друго незначително, защото то аман от значения, това било значително, онова било значително, изобщо всичко е много важно, много сериозно, с дълбок смисъл и от особено значение; кой знае какво ще се случва разбираш ли, нещо нечувано, невиждано и велико. Каквото и да  е - ще свикнеш. Така, че - за какво е целия този шум. Малко тишина и ....... те ти осъзнаването. (:

 

 

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Да, обичам да страдам, да ровя в раните си ...да тъгувам, все си намирам причина...мълчание ли?...когато млъкна пък е страшно...май се страхувам да заспя, да се отпусна...потъвам в бездната на своята безпомощност...

 

  • Любов 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

"Надеждата е опасно чувство. Прави те сляп за истината. Губила съм толкова много хора в живота си.

Губила съм дори достойнството си. Затова вече не се надявам на нищо. Просто наблюдавам света - такъв, какъвто е..."

 

Don't turn away
The oceans of time

 

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на ‎9‎/‎14‎/‎2017 в 1:27, notabene написа:

Да, обичам да страдам, да ровя в раните си ...да тъгувам, все си намирам причина...мълчание ли?...когато млъкна пък е страшно...май се страхувам да заспя, да се отпусна...потъвам в бездната на своята безпомощност...

А аз обичам тази естествена искреност - за това и не пиша ....... Но ето, че дойде и този момент - да го напиша. Имам предвид, в този случай. в тази тема и на теб.

От една страна съм се убеждавал многократно в необичайната ми интелигентност - необичайна дори за самия мен. От друга страна - направо е невероятно, колко съм елементарен, обидно елементарен, някак ще ми се, да не е чак толкова просто, ала ...  Но да оставя за момент, моята особа - наистина съм изненадан: от темата, от спонтанната ти изразителност, от липсата на цензура. Силни слова написа - не знам дали осъзнаваш, но си силна, много силна. Достатъчно кураж прояви, за да се чувствам ....джудже, мишка пред теб, непознатата. 

 

Изглежда, че понякога ...... понякога, е просто въпрос на късмет - или поне аз, не разбирам.

Какво друго да кажа - всъщност може би няма нищо за казване.

 

Редактирано от sound (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Има мълчание, което говори повече от всички думи...има думи зад,които се крие премълчаната болка...има сила скрита в слабостта на безпомощното тяло ...силата на душата...душевната болка е неличима и вечна...нали душа оставала и след телесната смърт...има усмивка прикриваща всичко но то съществува и наранява, разяжда...в всичко това само защото някога сме повярвали в нещо фалшиво....нереално и несъществуващо...

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

ВРЕМЕ

Текат минути, часове и дни
В безспирен бяг безследно отлетели. 
Как страшно в тези четири стени
Ти блъскаш свойте мисли посивели. 
И чакаш някого. Но идва ден, 
Когато по пътеки осветени, 
От блясъка на слънце озарен,
с изопнати от дъжд прохладни вени
Ще спреш за миг внезапно покосен
От мисъл: Младостта е изживяна
И как ли ще признаеш ужасен
Пред себе си, че тя е пропиляна. 
И истински все още неживял, 
Денят ти сив отмерва пулс последен. 
И времето ще сграбчиш ти без жал
Със трескави ръце и ужас леден. 
Към слънцето с пресъхнали очи, 
Съсипан, прежаднял ще се катериш. 
Но слънцето жестоко ще мълчи
И нищо ново няма да намериш, 
Защото си съвсем обикновен човек
На средна възраст. Много скоро
Е може би и онзи страшен ден, 
Когато смърт очите ще затвори. 
Ще върнеш ли, дали ще върнеш пак
Загубеното, вече пропиляно?!
На карта ще залагаш, светъл бряг
Ще търсиш, но във тебе като рана
Ще пари мисълта, че две неща
Не можеш никога да си възвърнеш: 
Живота да избавиш от смъртта 
И времето назад да върнеш! 
Изтича песента като вода! 
Но времето остава нейна стража. 
Дотука спира моята следа, 
А имах толкова много да ви кажа. /превод на песента/

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Има моменти, в които искаш времето да спре, без да се замисляш, че някой иска, в този момент, то да лети!

 

 

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Трябва да остана будна

 

 

на 26.08.2017 г. в 13:36, _noise написа:

Деба тоз прогрес аз...:angry22:

Алоууу...пак ли си резна главата :mad:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 28.08.2017 г. в 15:41, приМадон написа:

image.png.b8582293ca49883974fec7abe09d7663.png

примадонке, не ме предизвиквай в онази тема!

Ако имаш нещо да ми казваш тук е мястото ;)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 19 минути, RalevaA написа:

 

Ако имаш нещо да ми казваш тук е мястото ;)

Алоууу...пак ли си резна главата

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 10 минути, приМадон написа:

Алоууу...пак ли си резна главата

Мда, свърши ти бана и нов си просиш ли :D

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 11 минути, RalevaA написа:

Мда, свърши ти бана и нов си просиш ли :D

Изгубено и пропиляно ли е времето, когато сме киснали ненужно в нета...?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 34 минути, приМадон написа:

Изгубено и пропиляно ли е времето, когато сме киснали ненужно в нета...?

:) питаш или

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Животът е кратък. И трябва да можеш. Трябва да можеш да си тръгнеш, когато филмът е лош. Да захвърлиш лошата книга. Да си тръгнеш от лошия човек. Те са много - нещата, които не можеш да захвърлиш. Дори от посредственост да си тръгнеш. Много са. Времето е по-скъпо. По-добре да се наспиш. По-добре да хапнеш. По-добре да погледаш огън, дете, жена, вода.

Музиката стана враг на човека. Музиката се натрапва, пъха се в ушите. През стените. През тавана. През пода. Вдишваш музиката и ударите на синтезаторите. Ниските удрят в гърдите, високите вибрират в пломбите.

Представлението не е толкова нагло, но от него също не можеш да си тръгнеш. Шъткат ти. Възмущават се. Спъват те. Харесва им. 
Компютърът е прилепчив, свети като привидение, призовава като търговка на пазара. Ровиш, търсиш, търсиш. Е, намираш нещо, опитваш се да го приспособиш, изхвърляш, отново ровиш, намериш нещо, въртиш го в главата си, въртиш-въртиш и го изхвърлиш. Общи мисли. Общи приказки.

Не! Животът е кратък.

И само книгата е деликатна. Взимаш я от етажерката. Прелистваш. Оставяш. В нея няма наглост. Тя не прониква в тебе. Стои си на етажерката, мълчи, чака кога ще я вземат две топли ръце. И тя ще се отвори. Ако беше така и с хората. Много сме. Не можеш всички да прелистиш. Дори един не можеш. Дори своя човек не можеш. Себе си дори.

Животът е кратък. Нещо ще се отвори само. За нещо ще установиш правило. За останалото няма време. Законът е един: тръгваш си. Захвърляш. Бягаш. Затваряш или не отваряш! За да не му дадеш мига, предназначен за друг.

Автор: Михаил Жванецки

  • Харесва ми 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Цитат

Тъгата в моето сърце...

Пуста сивота...
В моята душа...
стои...
А навън...
Вали...
Вали...

Поглеждам аз...
През прозореца...
на моето сърце...
И гледам аз..
смъртта..
на едно дете..

Погубени надежди..
И мечти..
И тъга дълбока..
За отминалите дни...
А навън вали, вали...

Мрак непрогледен...
там стои...
где радостта стояла е...
в отминалите дни...
А навън вали, вали...

Съдба безжалостна...
пред мен стои...
и зла участ...
тя за мен крои...
А навън вали вали...
И сълзи напират..
В моите очи...

Поглеждам аз навън...
И виждам нея...
Надеждата...
Прокрадваща се..
Всред мрака непрогледен...
Лъч надежда...
Где за следущият ден...
Мен крепи...

О, надеждо...
Светлина ти..
Дори и най-малката
светлина..
Сила има...
Мрака да победи...
И навън..
вече не вали...
Слънцето пробило е..
Мрака...
В тези сиви дни...

 

 

Редактирано от simtech (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Любим филм ...казва се като песента ...за двама по пътя да изгубят всичко...чукащи на райските порти...

Пак ще си го гледам ...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход


×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.