Премини към съдържанието

Препоръчан отговор


23316640_1599327983458576_10964227527371

Този съвет събира страшно много харесвания във фейсбук, което ме учудва.

Според мен разклащането винаги предизвиква раздразнение и кара хората да се затварят в себе си, което прави опознаването невъзможно.

Винаги съм предпочитала да опознавам хората, наблюдавайки делата им.

 

Вие как постъпвате, ако искате да опознаете някого?

 

 

 

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Големият недостатък на наблюдението е, че гледаш маската, която си е сложил човека, а не самия човек. Именно и за това се опитва предизвикването на реакция с разклащането. Доколко е правилно е спорен въпрос. А лично аз си задавам друг въпрос, дали си струва да опознаваш хората...

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 43 минути, ncl написа:

Големият недостатък на наблюдението е, че гледаш маската, която си е сложил човека, а не самия човек. Именно и за това се опитва предизвикването на реакция с разклащането. Доколко е правилно е спорен въпрос. А лично аз си задавам друг въпрос, дали си струва да опознаваш хората...

Човекът е социално същество и не може да се изолира от всички, което налага да опознаем някои хора, които неизбежно присъстват в живота ни - колеги, роднини, съседи и пр.

Ако делата на човека не съответстват на думите му, маската на почтеност пада лесно.

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Гост
на 14 november 2017 в 16:27, Мойра написа:

Вие как постъпвате, ако искате да опознаете някого?

Аз съм от провокаторите от чисто практични съображения, защото времето ми е ценен ресурс и се опитвам за минимум време да постигна максимално познание.

Но съм и конструктивен човек - много рядко лепя етикети и си създавам предразсъдъци, оставям пространство на хората да се проявяват както намерят за добре. Казвам какво според мен не е окей, но не натяквам. Мога да захапя здраво, но няма да подложа човека на индиански мъчения. Не ме стряскат силни прояви на гняв, защото виждам мотивите за гнева. Не се боя от човешките емоции, защото те са част от всеки човек.Не натоварвам нещата с излишна тежест искам да кажа. Допусната е грешка и някой се е поизтървал без памперс - окей, никой човек не е светец, намери начин да разбереш себе си и да оправиш нещата. Искаш да се извиниш - окей, чудесно, дори ще те прегърна. Не искаш, окей, да живее свободата. Винаги поддържам будност по отношение на това, че човек проявява различни свои качества и недостатъци, когато е поставен в различни условия. Понякога средата изисква от теб да бъдеш зъл и безкомпромисен, но това не означава, че същността на човека е озлобена и никога не би направил компромис, ако е поставен в друга ситуация. Всичко тече, всичко се променя, хората също.

на 14 november 2017 в 19:53, Мойра написа:

Ако делата на човека не съответстват на думите му, маската на почтеност пада лесно.

Почтеност е за мен един изпразнен от съдържание етикет, наложен от социума. А човек не е етикета, човекът е комплексно създание, имащо свободата да греши, за да избере най-вярното и подходящото за себе си.


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 14.11.2017 г. в 18:27, Мойра написа:

Вие как постъпвате, ако искате да опознаете някого?

По мое мнение (независимо, че ненавиждам фацебука...) истинското опознаване на даден човек е точно в това = да го разклатиш.... ако се затвори, хм, явно нещо крие.... т.е. той не иска да бъде опознат от този който го "провокира"... ако ли прояви раздразнение и агресия понякога.... то това означава, че темата е болезнена за него....

Всичко се свежда как го разклащаш.... в повечето случаи вербалното е от без значение.... просто следиш невербалното му поведение... както ти му викаш "делата", дали е сдържан или не, очите, лицевата мимика и жестовете с ръце и крака....

По интересно е кой за какво ти е привлякъл тебе за да породи желание да го опознаеш...

Ако е от чисто любопитство е едно, и тогава е все едно какъв ще бъде твоя стил на опознаване, но ако по една или друга причина ти харесва и би желал/а да контактуваш с въпросната личност, хм, колкото по рано се "счепкате" толкова по малкък е риска да се разочароваш в бъдеще от него... както се казва от рано трябва да се изясни "кирливите ризи", за да прецениш дали първичното впечатление не е повърхностно лицемерие... ;)

  • Харесва ми 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 14.11.2017 г. в 18:27, Мойра написа:

23316640_1599327983458576_10964227527371

Този съвет събира страшно много харесвания във фейсбук, което ме учудва.

Според мен разклащането винаги предизвиква раздразнение и кара хората да се затварят в себе си, което прави опознаването невъзможно.

Винаги съм предпочитала да опознавам хората, наблюдавайки делата им.

 

Вие как постъпвате, ако искате да опознаете някого?

 

 

 

Време.Всичко е свързано с времето.А за наблюдения върху човек то е най-важния фактор.

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 11/14/2017 в 18:27, Мойра написа:

23316640_1599327983458576_10964227527371

Този съвет събира страшно много харесвания във фейсбук, което ме учудва.

Според мен разклащането винаги предизвиква раздразнение и кара хората да се затварят в себе си, което прави опознаването невъзможно.

Винаги съм предпочитала да опознавам хората, наблюдавайки делата им.

Вие как постъпвате, ако искате да опознаете някого?

Съгласен съм със сентенцията - разклащането е най-добрият начин двама души да се опознаят. А ако процесът предизвиква у теб раздразнение, значи не клатиш (не те клатят) както трябва :P

  • Ха-ха 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Като оня лаф :

"Ако си мислиш, че си влюбен в някого - поживей с него и ще ти мине ":D

 

  • Ха-ха 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

  За да познаеш човека има начини много /при жив разговор/. А книги за това са написани безброй. Разговорът не е само думи , има жестове , има какъв речник се ползва, има словоред. Пример : Ако  събеседникът когато говори , гледа нагоре значи мисли образно/спомнете си царя/ , ако гледа настрани мисли с говор водещо , ако гледа надолу мисли с усезание, ако се пипа по устата обикновено лъже и т.н.  Богатият речник няма как да  не  ни наведе на мисълта че срещу нас стои образован и интелигентен човек , ако започва с АЗ изречението човекът е с фокус навътре в себе си , центърът на ценностната му състема е с връх собствената му персона, обиграните хора използват това за да маниполират и т.н...

  • Харесва ми 3

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 11/20/2017 в 10:55, _nib_ написа:

Време.Всичко е свързано с времето.А за наблюдения върху човек то е най-важния фактор.

Да - време, търпение и наблюдения.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 56 минути, Мойра написа:

Да - време, търпение и наблюдения.

Хората казват: "Не питай живяло, питай патило!" :) Можеш да наблюдаваш някого цяла година по 10 часа на ден на работа, в ресторанта и в бара. Но няма да научиш за него и 5% от нещата, които със сигурност ще узнаеш само за седмица, ако ви хвърлят заедно с парашут в тайгата с минимална екипировка - нож, кибрит и манерка с вода - на 500 километра от най-близкото населено място.

  • Харесва ми 3

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 12 минути, Win_user написа:

Хората казват: "Не питай живяло, питай патило!" :) Можеш да наблюдаваш някого цяла година по 10 часа на ден на работа, в ресторанта и в бара. Но няма да научиш за него и 5% от нещата, които със сигурност ще узнаеш само за седмица, ако ви хвърлят заедно с парашут в тайгата с минимална екипировка - нож, кибрит и манерка с вода - на 500 километра от най-близкото населено място.

Така е, но подобни ситуации се случват твърде рядко.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 16 минути, Мойра написа:

Така е, но подобни ситуации се случват твърде рядко.

Нарочно дадох краен пример, за да илюстрирам тезата си. Като "разклащане" може да се разглежда и първият ми отговор в темата ти. Умишлено те провокирах със силогизъм върху обсъжданото понятие във форма, която те асоциира с роля на човек в неблагоприятна позиция. И от липсата ти на реакция разбрах, че ти действително се затваряш и предпочиташ да не отговаряш, когато се чувстваш провокирана, както написа по-горе. Което означава, че имаш реална, а не завишена самооценка и равнище на претенции, честна си със себе си и околните и не си конфликтна личност. Виждаш ли колко неща "плисват" и от най-лекото "разклащане"? ;) 

Редактирано от Win_user (преглед на промените)
  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 11 минути, Win_user написа:

Нарочно дадох краен пример, за да илюстрирам тезата си. Като "разклащане" може да се разглежда и първият ми отговор в темата ти. Умишлено те провокирах със силогизъм върху обсъжданото понятие във форма, която те асоциира с роля на човек в неблагоприятна позиция. И от липсата ти на реакция разбрах, че ти действително се затваряш и предпочиташ да не отговаряш, когато се чувстваш провокирана, както написа по-горе. Което означава, че имаш реална, а не завишена самооценка и равнище на претенции, честна си със себе си и околните и не си конфликтна личност. Виждаш ли колко неща "плисват" и от най-лекото "разклащане"? ;) 

 

Провокацията беше твърде очевадна, за да се хване някой на кукичката.

Имало е случаи, когато добри приятели са ме провокирали успешно, но почти веднага след провокацията съм се усещала и...тези хора са се оказвали извън обкръжението ми.

Не мога да приема провокацията за най-добрия метод за опознаване, но пък благодарение на провокациите, съм опознала провокаторите.:)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 29 минути, Мойра написа:

Провокацията беше твърде очевадна, за да се хване някой на кукичката.

Имало е случаи, когато добри приятели са ме провокирали успешно, но почти веднага след провокацията съм се усещала и...тези хора са се оказвали извън обкръжението ми.

Не мога да приема провокацията за най-добрия метод за опознаване, но пък благодарение на провокациите, съм опознала провокаторите.:)

Очевидна беше за теб. Което означава, че IQ-то ти е минимум 120 и си изразен интраверт. От друга страна, може да се предположи, че тези ти качества в съчетание със спокойния ти и уравновесен характер пораждат лека емоционална депривация, т.е. липса на достатъчно положителни оценки и възхищение от страна на околните. Което ти се опитваш да компенсираш с несъзнателни действия, привличащи внимание.

Между другото, знаеш ли кой е любимият ми начин да "разклащам" хората, за да ги опозная? Разправям им вицове :) За няколко часа в бара, докато аз само бърборя и наблюдавам реакцията им, без им давам възможност да кажат повече от 2-3 изречения, научавам за тях повече, отколкото ако в това време ми бяха разказвали биографията си. Като се започне от IQ-то им, отношенията им с родителите им, склонност им към емпатия, височина и адекватност на РП, отношението им към парите, семейните ценности, животните, политиката, насилието и дори предпочитанията им в леглото...

Edit:
Като стана въпрос за вицове - забелязал съм, че ти сравнително рядко пишеш в темата. Но пък попаденията ти винаги са много добри. Което ме е накарало да запомня ника ти.

Редактирано от Win_user (преглед на промените)
  • Харесва ми 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 19 минути, Win_user написа:

Между другото, знаеш ли кой е любимият ми начин да "разклащам" хората, за да ги опозная? Разправям им вицове :) За няколко часа в бара, докато аз само бърборя и наблюдавам реакцията им, без им давам възможност да кажат повече от 2-3 изречения, научавам за тях повече, отколкото ако в това време ми бяха разказвали биографията си. Като се започне от IQ-то им, отношенията им с родителите им, склонност им към емпатия, височина и адекватност на РП, отношението им към парите, семейните ценности, животните, политиката, насилието и дори предпочитанията им в леглото...

Одобрявам начина ти на "разклащане" - щади чувствата и достойнството на хората.

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 9 минути, Мойра написа:

Одобрявам начина ти на "разклащане" - щади чувствата и достойнството на хората.

Ако реша да ги щадя. Ако си поставя за цел, мога да обидя и дори да разплача човек, разказвайки му вицове... Иронията и сарказмът, които могат да бъдат вложени в хумор, са оръжия, нанасящи доста болезнени рани. Но като правило не намирам смисъл да се държа по подобен начин. От друга страна - имам пълната вътрешна свобода да го направя. Най-чисто удоволствие ми доставя осъзнаването на факта, че във всеки момент имам избор и съм свободен да направя каквото реша, сменяйки сценария, който следвам. Почти като във вица за добрия чичко Ленин:

Чичко Ленин стоеше до прозореца на банята с бръснач в ръка и се бръснеше. По улицата мина отряд пионери.
- Добро утро, чичко Ленин! - поздравиха те.
- Добро утро, пионери! - отговори чичко Ленин.
А можеше да ги заколи всичките...

:D

  • Харесва ми 1
  • Ха-ха 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 52 минути, Win_user написа:

Ако реша да ги щадя. Ако си поставя за цел, мога да обидя и дори да разплача човек, разказвайки му вицове... Иронията и сарказмът, които могат да бъдат вложени в хумор, са оръжия, нанасящи доста болезнени рани. Но като правило не намирам смисъл да се държа по подобен начин. От друга страна - имам пълната вътрешна свобода да го направя. Най-чисто удоволствие ми доставя осъзнаването на факта, че във всеки момент имам избор и съм свободен да направя каквото реша, сменяйки сценария, който следвам. Почти като във вица за добрия чичко Ленин:

 

Мнозина го правят.

 

 

П.П.

1.Правилно си ме определил като интроверт, но аз не го крия, даже предупреждавам.

2.IQ-то не съм си проверявала, няма и да го направя, защото не мисля, че е определящо за личността.

3.Не съм спокойна и уравновесена, просто умея да се владея.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Римляните са казали: Във виното е истината!

Най-добрия начин за опознаване е не да изядеш един килограм сол с него, а да седнете и да се напиете... тогава всички ограничения, етикеция и т.н падат и човек реагира първично.... хм, е има странични ефекти.... махмурлук и т.н. но това е един добър начин за разклащане....:cheers:

  • Ха-ха 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 10 часа, Диман Дюминич написа:

Най-добрия начин за опознаване е не да изядеш един килограм сол с него, а да седнете и да се напиете...

Боя се, че грешиш. Веднъж си направих такъв експеримент с трима приятели. Седнахме да пием в един бар до сутринта. Като уговорката беше, че като се съмне, отиваме до къщи да взема камера и после ги водя на бънджи скокове. Единият цяла вечер се хвали какво е правил в казармата, как нищо не може да го уплаши и с какъв кеф ще скочи. Вторият каза, че това не е за него и няма да дойде. А третият смяташе, че едва ли ще събере смелост да скочи, така че само ще гледа. Като се съмна, вторият си тръгна за тях. Първият внезапно се сети, че било Цветница и трябва на всяка цена веднага да отиде да купи цветя на жена си и да я поздрави за имения и ден. След което се изнесе. Третият дойде с мен и като се качи на парапета, на втората секунда скочи без никакво колебание.

Така че, на чашка научаваш само кой на какъв се прави. Като застанете на ръба, тогава се разбира кой какъв е.

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 11/14/2017 в 18:27, Мойра написа:

Вие как постъпвате, ако искате да опознаете някого?

Ако искаш да опознаеш някого - дай му власт. Нищо не разкрива човека така, както властта.

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 22.11.2017 г. в 19:01, Мойра написа:

но пък благодарение на провокациите, съм опознала провокаторите.

да, чудесен похват. :)

в тази връзка е и опита на 'самовизирания провокатор' в темата, в "твоя случай", който направи няколко общи допускания, пробва ги дали "стават", под маската че "разкрива картите"... После ги донаглася в движение - да паснат на картинката. Съвсем в духа на една друга тема, която скоро се отвори - с "авторския текст" на един форумен "пик-ъп-аджия"... :) То свалки, то начини, то ръководство за подрастващи онанисти, които ползват фантазното и виртуала им е "съвсем близък"... И в цялата иначе "голяма работа" основната цел е тъпа та дрънка... каквото е и цялото "пик-ъп-ско движение", но нуждата и липсите на социални умения, контакти, комуникация... в допълнения със натиска на физиологичните инстинктивизми наложиха блясъка на тия явления.

Разкриването на похватите за манипулация от самия манипулатор, всъщност чудесно издават и самите манипулатори... Но от друга страна - историята с "проверката на тримата" дето в бара щели да скачат на другата сутрин бънджи... е направо чист фейк и също е част от "разказването на вицове". Като между другото - повторяемостта на "местата за опознаване" (в случая - "НА БАРА" ) начина да се разказват истории или вицове... също са показателни за самия манипулатор. Защото похватите, начините и прийомите следват съответствено особеностите на ползващия ги.

Опознаването на някого... е преди всичко въпрос, който е пряко зависим от особеностите на самия опознаващ. Тук се забеляза един твърде проблеснал пример за начин по който за  ОПОЗНАВАТЕЛЯ това е игра на надмощие и за него е важно да усеща че той контролира изцяло положението... и по този начин - "ония, дето ги опознава". Той е знаещия, можещия, владеещия се... с идеята че "така бил опознавал другия", понеже той самия "ръководи театър", който "опознавания" не забелязва и само реагира на задаваните стимули... Но самия манипулатор, дори в идеалния си "свой театър", който той фантазира че ръководи и контролира, всъщност той самия е манипулиран отвътре... от "свои си неща", които за него са внимателно прикривани... 

От всичко това могат да се изведат доста изводи... като тяхното значение, дълбочина, смисъл и важност, са пряко зависими от "извеждащия ги"...

Но ... театри и постановки сред които "главната роля" се изпълнява от манипулатор... в ролята на провокатор, с благата цел да "опознава другите", всъщност е твърде банално представление. Сред форума тук същата роля е налична и твърде очевидна при няколко ника без оглед на пола. Между другото... и вида на ирония и самоирония също е манипулативен похват, защото това е начин за уж разкриване на слабости, с цел да спаднат  защитните предпазни бариери на припознатия "таргет"

Ролята на силния също е чудесно показателна за психичните особености на манипулатора - с редицата си подбрани особености, похвати, прояви, образности... начин на игра, средства и инструменти които ползва. Отгоре на всичко - това не е израз само на "таланти", а в голяма степен това става и с имитация и подражание, внимателно и систематично "изработвани" и пресявани, подреждани... И всичко е защото е налице начин за реализация на мотив, свързан с нуждата от контролиране, чрез създаване на цяла постановка, театър, ролите в него... В същата посока е и вметката на САУНД за "властта" - това също е свързано с контрола, като интересното в случая с "властта' е  във вариацията "за да опознаеш кой е другия човек, му дай му възможност да властва над самия теб"...

Какво би се получило от игра в играта - влизаш в ролята на манипулиран и се "оставяш" да те води... и така се издава и се рисува сам. Разбира се... по баровете (или виртуалните места играещи същата социална функция) е изключително просто да се намерят "жертвички", което си е важно за манипулатора - избора на терена на който да се намират подходящите да заиграят в подготвените роли. Съвсем друго става когато в играта ти се вмъкне и някой... който иначе изглежда хрисим, реагиращ като "по конец"... И така - в една игра на 'хищник-жертва' е въпрос на условност - кой от играещите в коя е ролята. На повърхността, в театъра на единия - може би е едно... В другия - различно... Отстрани - съвсем друго... И възниква въпроса - какво е всъщност отвъд 'трите зададени варианта"?

Иначе - чудесно е че всичко това се прикрива зад миманса че 'опознаваш', и е само за парадния блясък. Особено и когато "разкриваш" как го правиш, какво правиш... :)

Редактирано от _ramus_ (преглед на промените)
  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 18 минути, _ramus_ написа:

манипулатор

Има доста манипулатори, които се опитват да манипулират манипулатора. Те смятат, че всички хора по един или друг начин играят на манипулиране... Как бе имаше една песен... ако не се бъркам... Някой иска да бъде използван а някой друг иска да използва... та в този смисъл се получава някакъв вид игра на манипулаторите, но не с цел опознаване, а с цел "надиграване"

За въпросните трима, пардон + манипулатора, идеята е ясна... а извода още по-видим... Той счита, че там където някъде се е наложил, то това е истинския човек, защото разбира, че само него може да "препрограмира"... считам въпросния "личен" експеримент като вид тест от някаква литература която е чел.... нещо от типа "практически упражнения"...

преди 30 минути, _ramus_ написа:

И така - в една игра на 'хищник-жертва' е въпрос на условност

Да, така е.... принципно субекта изучава обекта и обратното... въпрос на избор е... а не взаимно да се опознават...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

В социума, отношенията така ли иначе се основават на особеностите на манипулацията. Лъженето и прикриването, играта или театъра, живеенето сред вътрешна приказка... - всичко това е израз на сложни защитни механизми, призвани да опазят нещо си... те си сработват, допълват се от интелект... И си върви. В някакъв смисъл - всички хора така или иначе са сред някаква форма на ролеви театър. Но това е защото същото тече и в самите тях - за тях това е битийната им реалност, и тяхната идентификация е постановена и просмукана от приказката сред която те живеят. В нея се генерират нужните изживявания - като основания и цел на битието им. Това им е достатъчно...

също така - думичката ОПОЗНАВАНЕ... Тук под булото че някой опознавал другия... всъщност е обикновен театър. Лесно е за някой, който е отишъл по-напред в материала, да играе с тия, дето още си нямат идея какво се случва. Под версията че това било навсякъде - е само оправдателна и също е манипулативна. Но тя има същата функция и сред психичното поле на всеки човек - за "пред него си" -оправданието всъщност е една от най-очевидните и прости форми за "автоманипулация" - всъщност една част от "аз", се опитва да играе на друга част. една от маските - на друга маска... И е съвсем характерно сходство и съответствие - каквото е отвътре - такова е и отвън. Манипулатора всъщност върти театъра си с другите, като едно ''продължение на себе си, на онова, което става в него". Образите на 'другите' са само образи. в този смисъл - само поражда усмивка всичко това да се нарече "ОПОЗНАВАНЕ"...

да не говорим и за - възможно е да опознаеш друг или друго само до нивото на което си го направил спрямо самия себе си. Останалото е само театър, но ако е налице същински умения и интерес - най-важното би било самия себе си - отвътре. Ей тия "манипулации" всъщност са най-интересните... още повече че цели сложни психични системи, със комплексността на вселени, се занимават да ги провеждат, прикриват, маскират... 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.