Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор


Определено от написаното има какво да се научи... Но това може да бъде постигнато само и единствено ако не го забравим... Но ако това е поредното за което се мислим, че е прочуствено и поучително и след време го забравим, то тогава не сме постигнали нищо... Всеки човек трябва всяка сутрин като си отваря очите да се чувства така все едно ги отваря за първи път... Трябва не само на гледаме, но и да виждаме, не само да слушаме, но и да чуваме... Всеки човек на Земята е късметлия, но почти никой не го осъзнава... Животът е лотария, в която само печелившите билета могат да бъдят видяни... Примерно, ако дядо ми беше умрял във Вторат Световна аз сега нямаше да съм тук... Ако дори една единствена бърнка от веригата на историята е била деформирана съвсем леко, то вероятността аз да съм тук и сега е минимална... А говорим за десетки, стотици, милиони, милиарди години... Така че всеки един от нас трябва да осъзнае, че е късметлия и да се наслаждава на Света!

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
  • 1 месец по-късно...

Когато го четеш, наистина можеш да го почустваш, но нима това не е нещо, което всички знаем!? Въпреки това и след като го прочетох, отложих едно обаждане!Нещата не са толкова прости, колкото когато го пишеш. Истината е, че не можеш да живееш на 100%, винаги има нещо, от което зависи друго нещо. Според мен не трябва да се съжалява за нищо и не трябва да съществува израз като "изгубено време"!

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Кофти че ги е усъзнал чак когато вече не са от значение

<{POST_SNAPBACK}>

Ами смърта най-великия учител. Лошото е,че с нея свършват всички стремежи и търсения на човек. Тъжно е да разбереш в последния си миг на тая земя, какво си пропуснал. Въпроса е: какво те е накарало да си сляп за нещата, които имат стойност?

По стечение на обстоятелствата познавах хора, които знаеха че ще умрат и бях с тях през последните им часове от живота им. Повече от смърта им ме натъжи тяхното съжаление за пропуснатите шансове.

Познавам и 2ма които се измъкнаха на косъм от смърта. И 2мата се кълняха, че ако оздравеят, ще променят пагубния си начин на живот. НИЩО такова. Глупостта и невежеството в човека са по-силни и от смърта.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

А как човек може да разбере кой е правилният начин за водене на живот? Кои мигове са пропуснати...точно затова според мен трябва да не съжаляваш за това, през което си преминал, да го оценияваш, а не да мислиш от какво не си успял да пробваш...в крайна сметка все едно да искаш да преминеш безкрайността!

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

А за нас които сме чели книгите му?...

Можете ли с думи да опишете какво е?...

:);):wors: :wors: :wors: :wors: :)


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Това е нещо наистина трогателно...Даде ми пак някакъв смисъл да живея...май на време го прочетох;)...:wors:

Нямам думи за да опиша какво чувствам сега в момента:wors:

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
:ph34r: невероятно,отново се замислих за хиляди неща обаче както беше казано.....да го прочетеш и да се замислиш не стига-трябва смелост и желание за промяна,аз лично мисля че наистина си заслужава човек да промени нещо в живота си,за да почуства че наистина живее,а не просто да диша
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
  • 8 месеца по-късно...

Пак нещо, което си заслужава да бъде прочетено...и да се замислим върху прочетеното:

ПОЖЕЛАВАМ ТИ ДОСТАТЪЧНО!!!

Неотдавна, на летището дочух баща и дъщеря да си говорят, преди да се разделят завинаги. Нейния полет беше обявен и приканваха пътниците към самолета. Стоейки близо до входната врата, тя каза: "Татко, съвместния ни живот беше повече от достатъчно. Обичта ти е всичко, от kоето имах нужда. Желая и на теб достатъчно, татко". Целунаха се за довиждане и тя тръгна. Той се приближи до прозореца, до който бях седнал и аз. Видях, че той искаше и имаше нужда да поплаче. Опитах се да не го безпокоя, но той ме попита:

- Казвали ли сте довиждане на някой, знаейки че е завинаги?

- Да, казвал съм - и с това нахлуха спомените за времето, когато изразих моята любов и признателност към баща си и това, което беше направил за мен.

Съзнавайки че дните му са преброени направих всичко възможно да му кажа лице в лице колко много той значи за мен. Така, че знаех какво изживяваше човека, с когото говорех.

- Извинете ме, но по какъв случай е това сбогуване? - попитах аз.

- Стар съм, а тя живее много далече. Има да премина през някои предизвикателства и съзнавам, че всъщност следващото й идване ще е за погребението ми – отговори той.

- Докато се сбогувахте, дочух че каза 'Желая ти достатъчно'. Мога ли да попитам, какво означава това?

Той се усмихна.

- Това е пожелание, което се е предавало с поколенията. Родителите ми го казваха на всеки.

Мъжът замълча, погледна нагоре, като че ли се опитваше да си спомни подробности и се усмихна още повече.

- Когато си казахме 'Желая ти достатъчно', ние пожелахме на другия достатъчно хубави неща в живота, които да му помагат. Той се обърна към мен и продължи като че ли рецитираше нещо: Желая ти достатъчно слънце, за да запазиш мирогледа си светъл Желая ти достатъчно дъжд, за да оцениш слънцето още повече. Желая ти достатъчно щастие, за да запазиш духа си жив. Желая ти достатъчно болка, така че и най-малките радости в живота да изглеждат много по-големи. Желая ти да получиш достатъчно, за да задоволиш желанията си. Желая ти да загубиш достатъчно, за да оцениш това, което имаш. Желая ти достатъчно 'Здравей!', за да ти дадат сили за последното 'Довиждане!' Той се просълзи и се отдалечи.

Приятели мои и любими - Желая ви ДОСТАТЪЧНО!!! Казват, че "е нужна минута да намериш специален човек, час да можеш да го оцениш, ден да го обикнеш, и цял живот да го забравиш"

Желая ви достатъчно!

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Много добре,mireto,от къде е това?

Стилът ми е познат,но не мога да се сетя от къде е ?

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Всичко това до тук ме накара да се замисля за нещо..... защо например тези думи Маркес не ги е написал на 20, 30 или дори на 40 год. а точно преди смъртта си. Искам да кажа че каквото и да четем, колкото и хубаво да е написано, колкото и вярно да е и разтърсващо да е то няма никакво значение. Явно само житейския опит има значение за отделния човек и само той го учи на нещо. Затова и Маркес колкото и умен да е не е написал тези думи по-рано. Всичко това го е разбрал и осмислил чак към края на живота си. Цялата човешка история до тук доказва само едно нещо - никой не се учи от грешките на другите и от уроците на историята. Човек разбира за какво говори Маркес само ако е преживял сам такова нещо. Има и друго - човешка съдба с човешка съдба никога не си приличат. Т.е. това което е било истина за Маркес и други велики умове изобщо не значи че ще е истина за друг човек. Това което се е струвало правилно на Маркес не значи че ще е правилно за мен например защото моя жизнен път и опит изобщо не може да се сравни с този на Маркес. И аз преди се впечетлявах от такива умни приказки и се прехласвах пред прекрасни фрази и умозаключения на известни хора. Докато един ден не прочетох това...... ще го напиша цялото макар че ме мързи в момента и ми се струва дълго но мисля че ще бъде полезно за някои хора. И така ето го -

" ..... Ние заставаме с ръка върху кормилото на нашето малко корабче, като преди това сме събрали около себе си корабните дневници на великите мъртви капитани минали по океана на живота преди нас. Отбелязваме грижливо техния курс в нашия дневник, нанасяме установените от тях дълбочини, заучаваме наизуст разумните им съвети и мъдрите им максими и всички дълбоки и проницателни мисли, които са ги осеняли през дългите години на плаване по същите тези развълнувани води надигащи се сега около нас. Техния опит ще ни служи за компас. Техните гласове, шепнещи в ушите ни ще бъдат нашия лоцман....... Но колкото по-старателно следваме тези корабни дневници с оръфани страници, толкова по-бурно се мята нашето бедно корабче. Вятърът който е издувал платната на тези изчезнали кораби, не е духал по същия начин, по който духа вятърът огъващ нашите мачти. И там където те са преминавали безопасно, ние се натъкваме на подводни рифове и плитчини и насмалко не претърпяваме крушение....

Затова нека затворим тези пожълтели и излинели страници. Те могат да ни научат да бъдем добри моряци, но не и добри капитани.

По океана на живота всеки трябва сам да направлява кораба си. Никой не може да ни помогне и да ни даде съвет, защото НИКОЙ НЕ ЗНАЕ НИТО Е ЗНАЕЛ ПЪТЯ НИ по тази безбрежна шир. Защото океана на живота е много дълбок и никой човек не е измерил дълбочината му, никой човек не знае скритите под водите му пясъци нито силните течения под слънчевата му повърхност. Защото неговите пясъци вечно се местят, теченията му вечно си менят посоката и за корабите плуващи по неговите води няма още начертана морска карта....."

Джером К. Джером

Така мисля аз и затова вече почти не обръщам внимание кой какво написал и кой какво казал. Истината е в самите нас и за да я открием трябва да се вгледаме в самите себе си а не в другите хора.....

Много дълго стана май. Ще си лягам вече... ;)

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Безспорно, велик писател!!!

За тези, които не са чели негови книги, много горещо им препоръчвам "Сто години самота" например.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване