Здравейте!

Приятели, според вас (а и според Будизма), коя е причината за това човек да иска да се покаже, че е "в час" по всички въпроси, че е компетентен?

Далай лама се смята за еманация на Ченрези или Авалокитешвара. Това не е задължително за всички титебци. Това е свободен избор. Далай лама освен будистки учител е и политик и обединяваща фигура за хората в една държава, която е окупирана преди 50 години, когато са разрушени 6000 манастира и са убити около 1.5 милиона човека.

Блоговете в интернет и електронното издание на вестник труд не са най-добрите източници на инфрмация за Тибет и за будизма.

При разпознаването на ново прераждане не се викат духове. Обикновено новото прераждане на някой лама се потвържава от най-близките му ученици от предишния му живот. Както и самият той разпознава вещи, които е ползвал в предишното си прераждане.

В някой случаи такъв лама преди да умре оставя писмо в което описва обстоятелствата на следващото си раждане.

Това обаче не е най-важното в будизма. И човек не е длъжен да го приема.

Преди да умре историческият Буда е казал: "Умирам щастлив. Всяко учение, което може да ви помогне да станете просветлени вече съм го дал."

и след това добавил:

"И сега - не вярвайте на нито една дума само защото един Буда я е казал. Проверете всичко сами."

От личен опит бих казал: Всяко твърдение в будизма е проверим факт.

Всеки, който осъзнае и преживява пълният потенциал на тялото, речта и ума си е Буда. Такъв човек може да преподава знанието и методите, които водят до просветление, както го е правил историческият Буда преди 2500 години. Будизмът е като чай, незвисимо дали е в чаша, термос, халба или ваза - същността е еднаква. По същия начин това, което преподават автентичните будискти учители сега е същността на будизма, въпреки че формата не е същата като тази която е споделял историческият Буда. Ако историческият Буда би живял днес, той би преподавал както преподават съвремените будистки учители. Защото това е най-подходящата форма за съвременните хора.

Ако съвременните учители ползваха стила на историческия Буда - почти никой не би ги слушал.

Буда и автентичните будистки учители не искат хората да стават будисти.

Едиствената причина поради която преподават е това че хората искат да бъдат щастливи.

Будизмът е знание и методи, които позволяват на човек да стане щастлив по траен начин и да е способен да помага и на другите да са щастливи.

Хубава вечер и нощ.

1 Обичаят "кора " е тибетски;а не будистки.Да не товорим за това;че някои се добират до храмовете и лазейки;или лягайки през определен интервал от време на земята.Дори и ма и специални дъски които вярващите и тези предприели поклонение слагат под себе си когато лягат на земята;за да запазят дрехите си. Това съществува до ден днешен в Тибет и няма нищо общо с будизма.Доколкото знам Буда нито е обикалял в кръг около храмове;нито е лягал на земята..медитирал е под дърво. Толкоз за кора.

Много чело, много знай, както е казал дядо Вазов... Дано не ми се обидиш, но знанията ти по темата са твърде повърхностни, а интерпретациите ти - превратни. Ще карам поред. Обикалянето около ступи придружено с прострации е препоръчвано от самия Буда Шакямуни в различни сутри като средство за акумулиране на заслуги (тиб. сонам). Всъщност в много сутри е описано как някой от учениците му обикаля три пъти около него, покланя се и след това задава въпрос. Тъй че написаното от теб не е вярно.

2 Освен божествата привнесени от късния индийски будизъм, в тибетския будизъм влизат и божествата на автохтонните тибетски вярвания, изменяйки култа на индийската дхармапала. До ден днешен тибетците вярват че са произлезли от пратена от Авалокитешвара. маймуна и планинска вещица /последната е персонаж от тибетските култови автохонни традиции и няма нищо общо .с будизма/

Пак не си наясно. Буда (по неговите думи) е давал учения на най-различни класове същества - деви, наги и т.н. В нощта преди Просветлението му се разразява буря и той бива защитен от Нагараджа Муткананда (краля на нагите). Освен, че е преподавал в различни божествени онторегиони, той е давал учения за това как да се принасят приношения на претите (т. нар. гладни духове), да речем или ритуали свързани с привличане на божества даващи богатство, здраве и просперитет. Някои от тези неща ги има дори в Пали-канона, т.е. даже не и във Ваджраяна, а в Тхеравада. Повечето светски божества и духове в тибетския будизъм са били "опитомени" от Гуру Ринпоче и други учители и са активни в мандалите на Дхармапалите.

3 В тибетския будизъм има канонизираните лами, йерархиие на различните секти, школи и направления, които стоят по-високо от "класическите бодхисатви* и индийски буди.днес обръщението към далай лама е Ваше светейшество..което обръщение няма нищо общо с учението на Буда.

Тук има нещо вярно. Тулку традицията е тибетско въведение и има своите недостатъци. Инак много тулку са Нирманакая на съответните Бодхисатви. Напр Далай Лама на Ченрезиг и т.н.

.

4 Ранният тибетски будизъм и разликата му от учението на Буда е представена най-добре в най-добре в традицията на сектата нинмапа.

Пише се Нийнгма, а не това, което си написала. Другото не заслужава коментар.

5 Далай Лама и Панчен Лама са считани за живи богове...абсолютно в противоречие с учението на Буда.

"Живи богове" - дрън- дрън. Все едно чета пропагандна брошура на китайската Компартия.

6 Днес Далай Лама съвместява духовна и светска власт която е в пълно противоречие с учението на Буда.

Далай Лама вече се оттегли от ролята светски водач, но това не важно. Далай Лама е много авторитетен учител, но не е глава дори на собствената си школа (Гелуг), а да не говорим на всички останали тибетски будисти.

7 Шаншунг е тибетското име на Шамбала ;а Шенраб Миво е създателят на религията Боно. Днес Панчен Лама се смята за превъплащение на Боно Лама..който всъщност е трети ипостас на Буда Шакамуни ; който е изпълнил и 12-те действия бон;тоест 12-те подвига на принц Сиддарта ..

Тук така си се оплела, че дори няма да започвам да обяснявам. Кви са тия ипостаси кой е Боно, само ти си знаеш.

8. До ден днешен тибетските монаси изпълняват езически ритуали и по специално призоваване духове на мъртви. Най ясно това е изразено при избора на нов Далай Лама..монасите -шамани призовават духа на предишния Далай Лама за да потвърди правилния избор.

Т. нар. оракули не са никакви шамани, а с т. нар. духове, както казах е контактувал и самия Буда. По твоята логика излиза, че той е шаман per se.

За мен темата е приключена.

По-здрави.

Написаните неща звучат, като че е черпено знание за будизма от западни автори, а не от автентични будистки текстове.

Май донякъде имаш право.

Здравейте!

Приятели, според вас (а и според Будизма), коя е причината за това човек да иска да се покаже, че е "в час" по всички въпроси, че е компетентен?

Според мен е човешката суета. И аз съм в кюпа, разбира се... Написах отговорът към Валкирия с голямо нежелание. Тя е много симпатична потребителка, но трябваше да изясним някои неща.

Здравейте!

Приятели, според вас (а и според Будизма), коя е причината за това човек да иска да се покаже, че е "в час" по всички въпроси, че е компетентен?

Причината при мен е егото. По конкретно чувството за собствена значимост.

Аз искам да бъда забелязан, да ме уважават, да знам, да съм висок, да съм в центъра на събитията, да съм важен и ценен, да събера най-много точки, да ме харесват, да няма такива които не ме харесват, искам да съм значим и да блестя, да съм умен, красив и силен, да ме обичат, да съм богат, здрав и щастлив, да съм най-важния човек на Земята и дори в цялата Вселена.

Има хора които са абсолютно безстрашни и спонтанно радостни във всяка ситуация и споделят защото е полезно и за другите.

Вероятно има и комбинация от двата варианта.

Усмихнат ден на всички.

Според мен е човешката суета. И аз съм в кюпа, разбира се... Написах отговорът към Валкирия с голямо нежелание. Тя е много симпатична потребителка, но трябваше да изясним някои неща.

Относно подчертаното - и аз също.

Гледайки себе си, собственото си его/аз, смело мога да заявя, отново чрез него, че то/аз умея изключително ловко и хитро да оправдавам всяко мое действие/решение, придавайки му изцяло мъдър, аутриузтичен и обоснован вид.

Дори с това си мнение.

Причината при мен е егото. По конкретно чувството за собствена значимост.

Аз искам да бъда забелязан, да ме уважават, да знам, да съм висок, да съм в центъра на събитията, да съм важен и ценен, да събера най-много точки, да ме харесват, да няма такива които не ме харесват, искам да съм значим и да блестя, да съм умен, красив и силен, да ме обичат, да съм богат, здрав и щастлив, да съм най-важния човек на Земята и дори в цялата Вселена.

Има хора които са абсолютно безстрашни и спонтанно радостни във всяка ситуация и споделят защото е полезно и за другите.

Вероятно има и комбинация от двата варианта.

Усмихнат ден на всички.

При мен нещата са индентични на в някакви проценти. Понякога напълно липсва желанието за значимост и копнежа за уважение, за приемане. Често обаче го забелязвам да се появява. Тоест "звяра" е все още жив.

Понякога се случва да се хвана как се прехласвам от гордост за нещо, което съм обяснил, или казал. Този слачай не е съвсем изключение.

Дори в смрението ми, дори в самоиронията и в дълбоката искреност, дори от тези неща човек може да се възгордее.

Ето защо е речено, че крайният Възглед е велико лекарство.

Благодаря ви за ценните мненията, макар да са пълни с тъпотия*.

Като последното (тъпотия) написах, за да не се окаже за вас мнението ми, като удар под кръста, т.е. да не стане то предпоставка за появата на гордост, но пък и това, като опитност е полезно, стига да е осъзнавано.

Бъдете здрави!

е-е-е къде пък е границата между двете.Този Шладурко от Зимбабве; и той е шаман и оракул;понеже племето е в икономическа криза и няма средства да поддържа повече щат

Разликата е, че напр. ритуалите за "подчиняване" на различните зловредни демони напр. са израз на безграничната състрадателна активност, която обхваща всички същества и има четири основни модуса на проявление. В случая говорим за т. нар. "гневна активност". Целта на шаманизма е тези сили да бъдат манипулирани като биват подкупени или подчинени. Разликата е огромна.

Може да се каже и по друг начин. Суетата или осемте светски реакции са израз на липса на състрадание към себе си, а ако човек няма състрадание към себе си не би могъл да има и към никого друг.

Понякога напълно липсва желанието за значимост и копнежа за уважение, за приемане. Често обаче го забелязвам да се появява. Тоест "звяра" е все още жив.

Така е, така е. Когато егото стигне до фазата да се "поправя" само, става голямо мазало. Ама няма кой друг да го направи, за съжаление - така поне е според Буда, ако не греша.

И какво толкова сме се затюхкали с това его - карай да върви...

Така е, така е. Когато егото стигне до фазата да се "поправя" само, става голямо мазало.

Така е. Забавното е там, че (както го обсъждахме в друга тема) всеки опит да се самоусъвършенстваме като се "борим" с егото е отново игра на егото. Това е т. нар. духовен материализъм, т.е. употребата на духовната практика за утвърждаване на егото. След 1001-я неуспешен опит да се променим чрез преднамерено усилие можем да изпитаме истинско разочарование от т. нар. циклично битие (сансара) .

...

Редактирано 20 март 201214 г. от Blue_Star (преглед на промените)

От гледната точка на Ваджраяна или Диамантеният път на Будизма, ние не можем да се усъвършенстваме ползвайки будистките методи. Ние вече сме абсолютно съвършени. Всеки е Буда, не всеки го знае. Ползвайки методите можем да открием това.

Да, Ваджраяна е път на трансформацията на емоционалните и когнитивните замърсявания в мъдрост. Имах предвид и друго. Егото е голям драматург, който непрекъснато изнася представления, за да обоснове собственото си битие и значимост. Особено комично е, когато егото представя пред света своята драматична борба срещу самото себе си... Разочарованието от сансара означава, че човек признава неспособността си да открие сам изход, че се отказва от самонадеяността и важниченето си и намира убежище в Буда като водач, Дхарма като път и Сангхата като приятелите по този път. Но не в смисъл, че установява поредната зависимост в духа на наивната популистка есхатология, според която членуването в някой клуб (будистки, христянски и т.н.) ни гарантира спасение. Няма никакъв спасител извън нас, никой, който да извърви пътя вместо нас. Но от друга страна, оставени на самите себе си, т.е. на егото си, без учение и учител, без пример, ще продължим да зацикляме. По-горе valkiria 1 спомена за поклоните. Те символизират именно това смирение, отказът от егото и приемането на убежище, както и това, че човек се ангажира да работи за другите... Последното звучи доста неясно. Имам предвид, че човек започва да изпитва искрена загриженост за другите. Горе-долу това една от основните идеи в будизма, доколкото съм могъл да я схвана.

Редактирано 21 март 201214 г. от scepsis (преглед на промените)

Всеки е Буда, не всеки го знае.

Не съм много сигурна дали може да се каже това. "Всеки" или "ние" все са някакви форми на "аз". Трудно е да се мисли за тези неща, още повече да се изразяват с думи. Самото мислене или знаене на буда-природата е процес на създаване на самврити.

1001-я неуспешен опит да се променим чрез преднамерено усилие можем да изпитаме истинско разочарование от т. нар. циклично битие (сансара) .

И аз, сравнявайки колкото превода на "Диамантената сутра" имам и намерих, изпитах истинско разочарование от цикличното битие.

Може да се каже и по друг начин. Суетата или осемте светски реакции са израз на липса на състрадание към себе си, а ако човек няма състрадание към себе си не би могъл да има и към никого друг.

Да! 6 > 7

Матей 22:39

А втора, подобна на нея, е тая: "Да възлюбиш ближния както себе си.".

Така е, така е. Когато егото стигне до фазата да се "поправя" само, става голямо мазало. Ама няма кой друг да го направи, за съжаление - така поне е според Буда, ако не греша.

И какво толкова сме се затюхкали с това его - карай да върви...

Ако "его"-то беше нещо съвсем лошо, то нямаше да съществува. Но как може да се изпита състрадание, ако си без его?! Не говоря за "махакаруна", а за обикновенното състрадание.

Та, "его"-то е и красота, затова не напразно се казва, че всички мисли/явления в ума са Падмасамхава Буда.

Ето част от красотите на "его"-то:

http-~~-//www.youtube.com/watch?v=k2W4-0qUdHY

Свят изпълнен с краски, с различни тонове, от различни октави... Красота!

Така е. Забавното е там, че (както го обсъждахме в друга тема) всеки опит да се самоусъвършенстваме като се "борим" с егото е отново игра на егото. Това е т. нар. духовен материализъм, т.е. употребата на духовната практика за утвърждаване на егото. След 1001-я неуспешен опит да се променим чрез преднамерено усилие можем да изпитаме истинско разочарование от т. нар. циклично битие (сансара) .

В което е и идеята на "системата", сиреч тъй бива/е създадена да "сработи".

Предназначението на "его"-то, на индивидуалността, е да изживява Любовта/каруна.

http-~~-//www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=3qKOOawr4d0#!

Редактирано 24 март 201214 г. от rurk (преглед на промените)

Ако "его"-то беше нещо съвсем лошо, то нямаше да съществува. Но как може да се изпита състрадание, ако си без его?! Не говоря за "махакаруна", а за обикновенното състрадание.

Кой е казал, че е лошо или добро, или че съществува или не съществува... Написаното по-горе е още една илюстрация на навика му да се тъпче с храна, която не може да смели. Все някога егото се предава, но да мислиш, че си стигнал до края е проява на нехайство и последствието може да е връщане в телешките радости.

Вероятно истинското състрадание е възможно след определено преживяване и е свързано по някакъв начин с пустотата на аз-а. Казвам по някакъв начин, защото тя в случая е само лекарство за конкретна болест; а преживяването се преживява и не може да бъде предадено от никого на никого.

Можеш да възприемеш написаното от мен като високомерие или като каруна, както решиш.

Вероятно истинското състрадание е възможно след определено преживяване и е свързано по някакъв начин с пустотата на аз-а. Казвам по някакъв начин, защото тя в случая е само лекарство за конкретна болест; а преживяването се преживява и не може да бъде предадено от никого на никого.

Можеш да възприемеш написаното от мен като високомерие или като каруна, както решиш.

Браво witness! Много ми харесва обяснението ти.

Рурк, състраданието и любящата доброта на един осъществен бодхисатва имат много малко или почти нищо общо с обичайното ни разбиране. Умът на такъв бодхисатва е съвършено чист, свободен от емоционални замърсявания, от всякакъв личен интерес. Такова състрадание е празно в смисъл, че е пусто от привързаност към обекта (към който е насочено), от антипатия (към страданието, което трябва да бъде отстранено), както и от намерения, цели, очаквания, надежди и страхове. Може да се каже и че състраданието е пусто по своята природа, а естествения израз на пустотата е състраданието. На практика това ще рече, че бодхисатвата присъства по един съвършено цялостен и открит начин в настоящия момент, тъй че действията му са съвършенно адекватни на ситуацията и автоматично облагодетелстват другите. Това е възможно само ако се мине отвъд егото.

Има и друго. През 10-ти век индийският учител Атиша въвежда в Тибет цикъл от учения наречени "тренировка на ума" (тиб. blo sbyong, ло джонг), които са насочени към овладяването на егоистичните импулси и тенденции. Основен момент при тях е , че човек не излага на показ своята практика и резултатите от нея. Не в смисъл, че крие своите слабости и грешки. Тъкмо напротив. Но не превръща това в някаква драма или в цирк. Подобен духовен ехсхибиционизъм си е чиста проява на егото. Още по недопустимо и абсурдно е да коментира егото на другите. Животът е много кратък за подобни глупости.

Рурк, състраданието и любящата доброта на един осъществен бодхисатва имат много малко или почти нищо общо с обичайното ни разбиране. Умът на такъв бодхисатва е съвършено чист, свободен от емоционални замърсявания, от всякакъв личен интерес. Такова състрадание е празно в смисъл, че е пусто от привързаност към обекта (към който е насочено), от антипатия (към страданието, което трябва да бъде отстранено), както и от намерения, цели, очаквания, надежди и страхове. Може да се каже и че състраданието е пусто по своята природа, а естествения израз на пустотата е състраданието. На практика това ще рече, че бодхисатвата присъства по един съвършено цялостен и открит начин в настоящия момент, тъй че действията му са съвършенно адекватни на ситуацията и автоматично облагодетелстват другите. Това е възможно само ако се мине отвъд егото.

Има и друго. През 10-ти век индийският учител Атиша въвежда в Тибет цикъл от учения наречени "тренировка на ума" (тиб. blo sbyong, ло джонг), които са насочени към овладяването на егоистичните импулси и тенденции. Основен момент при тях е , че човек не излага на показ своята практика и резултатите от нея. Не в смисъл, че крие своите слабости и грешки. Тъкмо напротив. Но не превръща това в някаква драма или в цирк. Подобен духовен ехсхибиционизъм си е чиста проява на егото. Още по недопустимо и абсурдно е да коментира егото на другите. Животът е много кратък за подобни глупости.

Разбира се. :-)

...

Все някога егото се предава, но да мислиш, че си стигнал до края е проява на нехайство и последствието може да е връщане в телешките радости.

... истинското състрадание е възможно след определено преживяване и е свързано по някакъв начин с пустотата...

Така си е.

Кой е казал, че е лошо или добро, или че съществува или не съществува...

Мнозина са писали, казвали и твърдели какво ли не. :-)

И е лошо, и е добро. И съществува и не съществува. Едновременно.

Редактирано 25 март 201214 г. от rurk (преглед на промените)

Ами това отново са типичните разбирания на един западен човек, но не и на един будист.

За будиста мисленето и вярата не са важни - той просто трябва да приеме нещата такива, каквито са, и да намери начин да живее с тях, а неговото мислене и вяра нямат никакво място в тази ситуация. Докато западният човек търси изход в определен тип рационализиране на света, независимо дали става въпрос за вяра или за знание.

Тази твоя категоричност в разпознаването съшноста на будиста от какво е породена?Предполагам е плод на наблюденията ти на будисти в автентична будистка страна или обшност и от наблюденията ти върху "западния човек" дълги години?

Не съм много сигурна дали може да се каже това. "Всеки" или "ние" все са някакви форми на "аз". Трудно е да се мисли за тези неща, още повече да се изразяват с думи. Самото мислене или знаене на буда-природата е процес на създаване на самврити.

Обърках си отговорите , т.е. отговорът ми на горното е в следващия ми пост.

Редактирано 26 март 201214 г. от scepsis (преглед на промените)

Тази твоя категоричност в разпознаването съшноста на будиста от какво е породена?Предполагам е плод на наблюденията ти на будисти в автентична будистка страна или обшност и от наблюденията ти върху "западния човек" дълги години?

Породена е от познаването на някои принципни положения при будизма.

Това, че "всеки е Буда, но не всеки го знае" е неточен и подвеждащ начин на изразяване, според мен. Всяко същество има Буда-природа, но шанса да я познае е изключително рядък (т.нар. скъпоценно човешко тяло). Освен това на Буда Шакямуни постигането на Просветление му е отнело три калпи. Ваджраяна наистина е бърз път, но истината е, че се преподава крайно ограничено на Запад. Дали западните будисти разбират това е съвсем друг въпрос... И разбира се, докато има наблюдател, който констатира наличието на Буда-природа или пък липсата на аз, няма истинско постижение.

Редактирано 26 март 201214 г. от scepsis (преглед на промените)

Породена е от познаването на някои принципни положения при будизма.

Предполагам,че владееш добре тибетски и имаш достъп до това многотомно богатство,каквото са писаните учения в будизма.Предполагам,че си отделил поне половин век от живота си за да прочетеш всичко това за да си позволиш да напишеш, че имаш познанието за " принципни положения" в будизма.Така ли е?

Предполагам,че владееш добре тибетски и имаш достъп до това многотомно богатство,каквото са писаните учения в будизма.Предполагам,че си отделил поне половин век от живота си за да прочетеш всичко това за да си позволиш да напишеш, че имаш познанието за " принципни положения" в будизма.Така ли е?

Аз вече съм споменавал някъде, че има една доста интересна дисциплина, която се нарича "история на религиите" и която е много полезна. Нейната цел е именно да не се налага човек да отдели половин век от живота си, за да разбере нещо, което иначе би научил, ако отдели известно време да почете някоя и друга сериозна книжка по въпроса.

Аз вече съм споменавал някъде, че има една доста интересна дисциплина, която се нарича "история на религиите" и която е много полезна. Нейната цел е именно да не се налага човек да отдели половин век от живота си, за да разбере нещо, което иначе би научил, ако отдели известно време да почете някоя и друга сериозна книжка по въпроса.

Не ти липсва самочувствие,щом от една "дисциплина ,която се нарича "история на религиите" ",можеш да говориш за принципите на една религия(която между впрочем,се определя,като религия на преживяването).Както,повечето от съфорумците,които пишат по тази тема(в това число включвам и себе си) се опитваме да разберем за какво става въпрос,много често използваме изрази като :"според мен","звучи малко объркващо"....Което,според мен, по-скоро е нормално ,щом се пише за религия на преживяванията.Понятията ,които се използват за определяне на мисленето и поведението на западния човек,звучат смешно ако се приложат автоматично примерно за будисти.Да се говори за принципи в будизма ,е малко странно според мен.В будизма има няколко основни школи,които от своя страна имат подшколи,защото се предполага,че всеки човек има различни качества с които може да постигне целта си .Когато за един човек важи един принцип,той не е задължително да важи и за всички хора.Много определящо според мен е безкрайната толерантност която човек може да види в будистките страни.Докато в Европа, това(една религия да има много школи или течения) се определя,като секти.Което има по-скоро негативно значение.

Да се говори за принципи в будизма ,е малко странно според мен.В будизма има няколко основни школи,които от своя страна имат подшколи,защото се предполага,че всеки човек има различни качества с които може да постигне целта си .Когато за един човек важи един принцип,той не е задължително да важи и за всички хора.Много определящо според мен е безкрайната толерантност която човек може да види в будистките страни.Докато в Европа, това(една религия да има много школи или течения) се определя,като секти.Което има по-скоро негативно значение.

Защо да е странно да се говори за принципи на будизма?

Принципите да дадена религия са важно нещо. Причината да има "история на религиите" е много съществена - тя се поражда от откритието за така наречения "културен релативизъм". Културният релативизъм предполага, че всяка култура има определени базисни принципи, които предопределят поведението и мисленето на човека и които я правят различна от останалите култури. Затова можем да имаме понятия като западен и източен човек. Важното в случая е, че западният човек е различен от източния заради своята култура, а не заради някакви биологични фактори. Предполагам, че можеш да се досетиш, че това е антитеза на расизма, чиито плодове могат да се видят във Втората световна Война.

Религията също е културен феномен. Лошото е, че има и религиозен фанатизъм, който много често се дължи, че една религия съди за друга на базата на своите принципи, а това води до неразбиране на другата религия. Чрез взимането на предвид на различията в принципите между две или повече религии, ние можем да се опитаме да разберем чуждата религия - например, будизма - не чрез категориите на западния човек, а чрез тези на източния.

Това се прави с цел опит за безпристрастно разбиране на религиозните феномени, тъй като има опасност от спекулации, които да имат определени скрити цели - а като опишем основните принципи на дадена религия, ние можем да опишем и спекулациите, които някой може да прави с нея.

Защо да е странно да се говори за принципи на будизма?

Принципите да дадена религия са важно нещо. Причината да има "история на религиите" е много съществена - тя се поражда от откритието за така наречения "културен релативизъм". Културният релативизъм предполага, че всяка култура има определени базисни принципи, които предопределят поведението и мисленето на човека и които я правят различна от останалите култури. Затова можем да имаме понятия като западен и източен човек. Важното в случая е, че западният човек е различен от източния заради своята култура, а не заради някакви биологични фактори. Предполагам, че можеш да се досетиш, че това е антитеза на расизма, чиито плодове могат да се видят във Втората световна Война.

Религията също е културен феномен. Лошото е, че има и религиозен фанатизъм, който много често се дължи, че една религия съди за друга на базата на своите принципи, а това води до неразбиране на другата религия. Чрез взимането на предвид на различията в принципите между две или повече религии, ние можем да се опитаме да разберем чуждата религия - например, будизма - не чрез категориите на западния човек, а чрез тези на източния.

Това се прави с цел опит за безпристрастно разбиране на религиозните феномени, тъй като има опасност от спекулации, които да имат определени скрити цели - а като опишем основните принципи на дадена религия, ние можем да опишем и спекулациите, които някой може да прави с нея.

на въпроса който задаваш можеш ,ако желаеш да намериш отговор в поста ми, който цитираш.

Ето ти и една друга гледна точка по темата която повдигаш.По-скоро приципите в една религия,са причина за възникването на религиозния фанатизъм.Хората ,които са родени и възпитани е среда,където се налагат определени максими ,очакват те да са валидни навсякъде по света .Когато отидат на място ,където техните норми не се прилагат ,те се опитват да ги наложат.Това обикновенно води до конфликти.

С това искам само да илюстрирам добрите качества на безпринципноста .Очакванията обикновенно са свързани с разочарования.

Колкото знанията и уменията на човек са по малко ,толкова той е по-категоричен в изказа си по различни теми.

Редактирано 28 март 201214 г. от Apoli (преглед на промените)

Колкото знанията и уменията на човек са по малко ,толкова той е по-категоричен в изказа си по различни теми.

Много категорично изказване.