Който чете сутри - не е йога и няма как да стане. Йогина живее живот (а не само практика) отдаден на себе си. Само тогава има шанс (!!!) да е ЙОГА. И да мине през "портата".

 

Предполагам, един практикуващ будист или йога няма как да мине наистина, особено ако „портата” е от същото естество като будиста и йогата… Шегувам се, донякъде.

 

Да не се хващаме толкова за думите. Смисълът (моята „подобрена”версия?) на сравнението с бисерната мида е, че реалността е като дразнителя, на който мидата, или съзнанието, реагира като го обвива с емайл – тоест с опит, и че перлата на опита е всичко, до което може да стигне. Опитът е причина за самсара; от друга страна ако го няма дразнителят, няма и преживяване, опит. В Бхагавад Гита Кришна казва „прониквайки цялата тази вселена с частица от себе си, аз оставам”(нещо такова беше) и така пак стигам до един спор, който векове се върти около проблема дали острието на меча може да разсече само себе си.

 

Според Буда не може?

 

Разбира се това било проблем само за умозрителното изследване, не за религиите и в частност за системата на йога и будизма, които причислявам към тях само заради предлагането на изход, чрез възглед и действие.  Ако от тях нямаше никаква полза за илюзорния човек в относителната реалност (защото моето съзнание се намира в нея, докато пиша това; спомням си го ако не непрекъснато, поне от време на време), както твърдите, значи не само любопитните сме неспасяемо луди, но и самият Гаутама Буда, че и Патанджали и въобще целият народ на изток и запад през всички времена и вовеки веков. Амин.

От един относителен небудист, нейога, непрактик и пишман относително любопитен към тези въпроси толкоз.

 

А, и понеже се спомена за децата, си спомних думите от евангелието, че който не стане като дете, няма да види царството божие. Подобен съвет има в първата част на Ламрим, чела съм съвсем малко от него, за необходимостта от нагласа като на дете. Като на умно дете обаче, което не дава на всеки да го води за носа. Сякаш има парадокс. И тук и другаде срещах мнения, че вярата няма никаква роля в будизма. А в Ламрим още началните постановки изискват коренна вяра – трябва да можеш да повериш волята си изцяло, като дете, на волята на друг, а човек сам не знае колко е трудно това. Ако постигането му и преживяванията за постигането му не бяха необходими, нямаше да е нужно и да излизаме от дървесното съществуване. Защото може би животът като растение е приятен. Впрочем струва ми се, че веднъж видях света на един кактус – интересно преживяване беше.

 

 

Ако съм просто фантазьор - защо да не съм измамник. Дори измамник на себе си.

 

А, няма нищо. Всички сме така. И аз просто си пиша в темата за будизма, нищо че е безсмислено двама или повече несведущи да обсъждат непознат предмет.

Но както онзи ден един човек каза на друг, който съвсем сериозно се кани да говори за естетиката на Кант на откриването на една изложба - важно е нещата да се случват, ти там си разтягай ластиците...

 И аз просто си пиша в темата за будизма, нищо че е безсмислено двама или повече несведущи да обсъждат непознат предмет.

Не че е безмислено, но защо не си отворите подходящо озглавена тема, за да си общувате.... Да не решиш, че се заяждам, но какво напр. означава следното, което си написала: "Подобен съвет има в първата част на Ламрим"  Произведение, което да се нарича Лам-рим няма. "Лам-рим" означава "постепенен път" и е специфичен подход за практикуване на Дхарма, който е бил въведен в Тибет от Атиша и т.н. Може би, имаш предвид "Лам-рим Ченмо" на Дже Дзонкапа? Това са пет тома, всеки от по 400-500 стр. Сама казваш, че си чела само началото, но и да ги прочетеш всичките ползата ще е малка, защото трябва да получиш разяснения по всяка една тема, а не да си ги интерпретираш сама.

Може би, имаш предвид "Лам-рим Ченмо" на Дже Дзонкапа? Това са пет тома, всеки от по 400-500 стр. Сама казваш, че си чела само началото, но и да ги прочетеш всичките ползата ще е малка, защото трябва да получиш разяснения по всяка една тема, а не да си ги интерпретираш сама.

Да.

Нарекох го Ламрим, защото в предисловието най-често се споменава така, и не виждам какво лошо има да се запознаеш с първия том – „подготвителна част и етап на развитие на низшата личност”, както е в руския превод. В pdf формат е достъпен с доста коментари към самия Ламрим Ченмо и при добро желание и ако не заспиш още на предговора, ако няма голяма полза, няма да има и вреда. Не съм се засилила да чета всичко и не се готвя да замествам Негово Светейшество Далай Лама ХIV, който си го препрочитал целия всяка година. Нито да ставам будист и да си търся учител, който да ми предаде „великото съвършенство” тутакси. И според мен встъпителните части на „Големия Ламрим” могат да са полезни на всеки. Иначе наистина трябва да обвиним Негово Светейшество във вредителство, защото преводът е излязъл с неговата благословия, и с помощта на много други учени лами.

 

Вярно че е глупаво сама, особено във форум, да интерпретирам свещени книги (защото "Големият Ламрим" както още го наричат, се поставя на олтара, да кажем, че е интересно защо северните будисти го правят). Но ако е световен проблем, а той не е, няма да си го позволявам повече. Пък и винаги вместо това мога да изгледам още няколко пъти „Малкият Буда” – приказната част никога не ми омръзва.

Редактирано 10 февруари 201313 г. от witness (преглед на промените)

Будизъм за любопитни- искам да попитам какво мислите за Будда' Бар?

 

Българските будисти май са едни от най-информираните за учението, срещала съм непалци, индийци, хора от Шри Ланка и един китаец.. никакви или оскъдни знания имат за Будизма. Както и повечето родени в семейства на уж практикуващи дадена религия/учение хора.  

 

 

''Буда никога не е бил будист.'' съгласна съм.

Скепсис, особено предложение е това - да се направи нова тема, за да си "говорили някои".

Дали означава, че написаното не е по темата?

Или ... поне не така, както им се иска на някои от пишещите тук?

Между другото предишния ми коментар в тази тема не беше "отговор", освен формално се възползвах за "начина" и формата.

 

Колкото до петте тома, всеки с по ххх страници - нима като се прочетат... и дори разяснят (а от кого ли, и как ли и според кой и кое?!) това би станало рецепта за Буда... ли?

 

Извън харесването - Буда не е бил будист. (Исус не е християнин, нито Мохамед - мюсюлманин). Може би в младостта си, някъде по пътя си... към себе си се минава през тия неща. Но Буда е израз на вътрешно състояние на съзнанието на даден етап от неговата трансформация. Гаутама не е написал нищо - да, записвали са думите му. На Исус - също, така или иначе последователите имат нужда от писано слово, което да обожествят след това... има и други примери. Разбира се - Будизъм и системата от знания, послания и извеждане, които го характеризират, ги е имало и преди Гаутама... иу останалите като него. Но аз визирам отвъд това - в смисъл БУДА не са обектите, име на хората които са постигнали състоянието. Защото по време, и след въпросното навлизане в това състояние, имената им вече нямат нито значение нито стойност.

 

Какво, ако Дзонкапа е написал нещо по това "вътре" в трудовете си... или някой би "разяснил" понятията ... Каквото и да направи обаче - състоянието на съзнание БУДА няма отношение нито към писането, нито към философията. Опита на някой да го превърне в идеи, представи или размишления и дори система от възгледи... е опит за патерица, но не и същността. И още нещо - състоянието на съзнание "БУДА" само по себе си е само условен етап... съвсем условен и преходен - като всеки етап. Въпроса е - тия дето са написали КНИГИ за БУДИЗМА, те дали са в- или били в "БУДА"? Тогава ЗНАЕНЕТО по въпросите на Будизма какво отношение има пряко към "БУДА"? Да не говорим пък за "любопитството"...

 

Всяка религия започва с идол, но след него идва ред на "последователите й". И самия идол е обявен за такъв пак от последователите му. Те възникват въз основа на потребността и интересите на групите хора след тях. Просто това им трябва и това правят. Развитието на религиите се задълбочава с проникването и използването им за политическите процеси и интереси.

Както за потребните от религиозност го превръщат в религия, така философите го превръщат във философия - система от възгледи, виждания и отражения, характерни за специфична култура, бит народност и начин на живот, ценности, стойности. И въпреки че при мен е налице именно уклон към философия, а не религия, не ми пречи да обобщя, че Будизма е просто отражение на онези, за които той е вид огледало.

 

Допълнително - въпроса с медитациите подвежда достатъчно, че някои да се повлекат и по тази нишка. И въпроса за "отражението" е отново съответствен. Никой... повтарям, никой не е намерил "технология" според която - като се прави така и така... и се постига, не какво да е, а състояние БУДА. Размишленията само по себе си за някои може да са просто "любов към мъдростта". Но... любовта към мъдростта не прави човека МЪДРЕЦ, а само доколкото да упражнява и изразява "любовта" си.

 

Въобще - въпроса за съответствието по ниво е налице при всички нива и процеси:

Религиозния отразява през религия, философа - през систематика, знания и размишленията.

Всеки автор - на творението си. Всеки писател - на книгата си. Всеки теоретик - на концепцията си. Всяко обяснение - на Обяснителя си... Всяко мнение, изразява именно неговия автор и с това го характеризира. Разбира се тук в тия думи, стои и моят собствен интерес - а той е към самия човек. Към Субекта. Тук през мнението на всеки аз виждам този, който се отразява през него, иузползвайки горните взаимовръзки.

Всяко мнение се отразява и през другите такива като него. И пак - съответствието по ниво - някои "близки" мнения си кореспондират, други - не толкова, а раздалечаването води до спор в стремежа отражението да не влиза в конфликтност. Има такова понятие за един психичен процес - КОГНИТИВЕН ДИСОНАНС. Той е израз и обобщения на наблюдения, които изведени изглеждат така:

- когато човек в живота си получава различни от неговата базова система убеждения, той е склонен да напасва и променя или отрече или игнорира пристигналото до него, отколкото да променя основните си убеждения. Изглежда толкова познато - и то е - от хилядолетия. Това е толкова просто наблюдение за човек, който наблюдава внимателно хората и света им. Това е процес, който се вижда навсякъде в битието им. И няма значение дали ще е на изток или запад, дали ще е ислям или християнство, или юдеизъм или будизъм. Защото.,.. всичко опира до ЧОВЕКА и начина по който той конструира вътрешния си свят.

--------------------------

Разбира се - с думите ми не абсолютизирам и нека не се приемат буквално. Тезите са само насочващи. С тях само искам да опримеря и аналогизирам нещо, което да изкажа, а не да се заявявам като "прав", или да влизам в полемики.

Редактирано 9 февруари 201313 г. от ramus_ (преглед на промените)

Будизъм за любопитни- искам да попитам какво мислите за Будда' Бар?

 

Българските будисти май са едни от най-информираните за учението, срещала съм непалци, индийци, хора от Шри Ланка и един китаец.. никакви или оскъдни знания имат за Будизма. Както и повечето родени в семейства на уж практикуващи дадена религия/учение хора.  

 

 

''Буда никога не е бил будист.'' съгласна съм.

Ами, за Буда-бар, не знам - никога не съм бил там. На хората им хрумват какви ли не странни идеи. Ако имаш предвид отношението към алкохола и опиатите, то те, разбира се, не се препоръчват, Един от 5-те упасака-обета (обещанията, които поемат светските практикуващи) е да не консумират алкохол. Във Ваджраяна се правят изключения при някои ритуали, но количеството е съвсем символично. Ако човек реши сериозно да медитира, дори една-две бири вечер, се отразяват на практиката му на следващия ден, т.е. еднонасочената концентрация се затруднява. Всъщност, трябва да се спазва определен режим на хранене и сън. Разбира се, повечето източни и западни будисти нямат сериозна мотивация да практикуват по този начин.

 

Това, че много хора от будистки култури не познават Дхарма, че просто следват някаква традиция, която всъщност не разбират, макар да се наричат "будисти" е вярно. Както казваш, така е и в другите религии.

 

Да, Буда не е бил будист. Всъщност, будизмът е бил превърнат в религия, но в същността си не е религия. Един приятел (професор по философия, индология и санскрит) го беше нарекъл "когнитивна наука", т.е. наука за познанието. Това, обаче, не е съвсем точно. В "Гандавюха-сутра" Буда сравнява нашето състояние със заболяване, а своето учение с лекарство. И ако един будист няма смелостта да изостави в един момент будизма, т.е. лекарството, за да постигне истинска свобода и осъзнаване, то той по нищо не се различава от всички останали последователи на различните религии. Не са много тези, които се осмеляват. Но, от друга страна, тази стъпка не бива да се прави прекалено рано. Това е както някои студент по медицина да реши, че е напълно квалифициран хирург и да започне да прави операции.

 

Написаното от Ramus, не прочетох, т.е. пробвах, но не ми се отдаде.

Редактирано 10 февруари 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

Tова би ли го обяснил моля. За Будда ми е ясно, за последния споменат не ми е ясно. (аз съм мюсюлманка, ако не се познаваме вече).

 

 

 

Извън харесването - Буда не е бил будист. (Исус не е християнин, нито Мохамед - мюсюлманин). Може би в младостта си, някъде по пътя си... към себе си се минава през тия неща. ,

Ramus явно е минал през това да е рамусист и затова сега ни обяснява през какво са минали неговите "колеги" (Исус, Мохамед, Буда...)

Разликата между Зен и тибетски Будизъм някой може ли да обясни с няколко думи?

Разликата между Зен и тибетски Будизъм някой може ли да обясни с няколко думи?

Трудно, но най-общо едното е за тибетци, а другото за японци... По начало, Дзен/Чан се отнася към Сутраяна. Това са конвенционалните учения, които е давал Буда. Освен тях има и Ваджраяна. Това са много специфични методи, които Буда е давал много ограничено, т.е. на много малко ученици. Принципно те могат да доведат до видими резултати за много кратко време, ако ученикът вече е развил тези качества, които се изграждат в Сутраяна - отричане от сансара (цикличното съществуване) и бодхичита (състрадание към всички същества, без изключение)... Може би, ще е от полза да обясня нещо и за Дзен и за тибетския будизъм. Това, което на Запад се представя за Дзен, често е нещо доста различно от автентичния Дзен, Последният включва изучаването на множество сутри и коментари към тях от различните учители. Така се практикува в тази манастири в Япония и Китай, където тази традиция е оцеляла. Съществените инструкции за медитация се предават устно. С тибетския будизъм нещата са подобни. На Запад се дават масови посвещения в различни буда-аспекти (идами), но това са просто "благословии", т.е. счита се, че създават позитивна връзка с ученията, добра карма и др. такива. За да може човек наистина да се занимава с Дзен или с тибетски будизъм, той трябва да установи близка връзка с учител. Другото е, че в една или друга степен трябва да усвои японския или тибетския мироглед, дори и език, защото методите до такава степен са се сраснали със съответната културен контекст, че е трудно да се използват без той да се опознае. Тези пътища са подходящи само за хора, които имат афинитет към съответната култура. Опитите за "позападняване" водят само до разводняване на ученията.

 

Що се отнася до Дзен, това е една много силна и дълбока традиция. В сравнение с тибетския будизъм, Дзен е по-изчистен от ритуали, но изисква в същата степен дисциплина и усърдие. Крайната цел е една и съща.

Редактирано 12 февруари 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

Много интересно, благодаря scepsis.

 

А пясъчните зен градинки, тези в съндъчетата, имат ли някаква история или са модерно въведение?

Много интересно, благодаря scepsis.

 

А пясъчните зен градинки, тези в съндъчетата, имат ли някаква история или са модерно въведение?

Бонсай ли имаш предвид? Това изкуство идва от Китай и е много древно. Не съм специалист за съжаление. Сега се мъча с една коризалия, но май не се справям много добре, защото не цъфти като хората. Но примера, който даваш е много добър. В традиционния Дзен всеки аспект от ежедневния живот е включен в практиката. Пиенето на чай, бойните изкуства, храненето, градинарството и т.н. Не става дума просто за естетика, а за методи. Ако правиш нещо с истинско осъзнаване и с правилна мотивация, то се превръща в практика. Дори миенето на чинии, пътуването в градския транспорт, играенето на тенис или правенето на любов. С други думи, всичко  може да се интергрира в практиката. От друга страна, можеш по цял ден да рецитираш сутри, мантри и т.н., но ако си разсеян и най-вече ако имаш егоистична мотивация (напр. да направиш добро впечатление на другите), както и очаквания, си безкрайно далеч от това, което е учил Буда... Само че това, понякога се разбира погрешно, в смисъл, че формалната практика (т. нар. медитация) е излишна. Без нея, обаче, е малко вероятно да можем да развием ментален покой, който е предпоставка за въпросната осъзнатост. А развиването на ментален покой изискава много дисциплинирана и усърдна практика по 3-4 часа на ден като минимум, вегетарианска диета (по възможност) и т.н. ...Е, както каза един мои учител, няма гаранция, че ако просто се излежаваме в някой шезлонг на плажа и пием коктейл от чаша с чадърче, не можем да постигнем автентично осъзнаване. Възможно е, но е много рядко, защото е резултат от съчетаване на уникални причини и условия.

Редактирано 14 февруари 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

Бонсай ли имаш предвид?

 

Не. Но като стана дума, преди седмица изхвърлих моето дръвче бонсай, всичките му листа окапаха и стъблото беше кухо..И на мен не ми вървт цветята, сигурно е заради греховете ни, scepsis.

 

Зен градина е ето това:

 

 

 

 

И в Исляма е така, правилна мотивация и постоянно припомняне кой си и защо си тук. За това имаме пет задължителни  молитви на ден. Така се предпазваме от грехове.

 

Умствен покой как се постига според Будизма, каква практика?

Умствен покой как се постига според Будизма, каква практика?

Много обширна тема, тъй че само накратко. Обикновено се започва с нещо просто като броене на дишането, съсредоточаване върху някакъв визуален обект (камъче, някоя сричка, статуя на Буда и т.н.), според склонностите на ученика. Започва се с кратки периоди от по 5-10-15 мин., да речем. После човек се почива малко и повтаря. Това се прави в течение на час, час и половина поне два пъти на ден, а в идеалния случай четири пъти. Добре е да се прави в точно определени часове. Има конкретни инструкции за това как да настроим тялото (т.е. позата) и ума. Някой от тях могат да се прочетат, но други се дават само устно, защото са различни - зависят от наклонностите на ученика. Така умът се уи да се фокусира върху сетивен обект. По-нататък има такава практика върху въображаем обект, както и без обект. Стадиите на успокояване са описани в детайли, но има смисъл да се обсъждат само с учителя, който води практиката ви. Той помага да се отстранят пречките и т.н. Има и всякакви други методи като динамична концентрация, когато напр. ходим. Или при рецитацията на мантри и т.н. Най-общо, целта е да можем да останем в еднонасочено състояние (т.е. без разсейване) върху избрания обект неограничено дълго време. Тази практика се нарича шамата на санскр. и е предпоставка за практикуване випасана ("прозрение"  в природата на ума и явленията).   Ако се практикува в контекста на Буда-Дхарма, обикновенно се започва с вземането на убежище в Трите Скъпоценности (Буда, Дхарма и Сангха) и се завършва с посвещаване на заслугата (акумулирания позитивен потенциал) на всички същества. Но подобен тип практики, има в различни духовни традиции - в йога напр. За христяните или мюсулманите една молитва може да има подобен ефект. Просто в будизма тези неща са разработени много детайлно, стъпка по стъпка... Но най-сигурния начин човек да започне да култивира ментален покой е да развива доброжелателно отношение към другите - първо към близките, после към тези, към които обикновено сме индеферентни и накрая към "враговете". Т.е. да разбере, че също като него всички те искат да са щастливи и да избегнат страданието. И ако постъпват глупаво то това е от невежество, а не защото са зли по природа.   Много дълго излезе - дано ти е от някаква полза.

Редактирано 15 февруари 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

Мерси за отговора, разбрах за какво става въпрос. Напомня ми на метода с часовника. Гледаш стрелките, затваряш очи и си представяш как се движат. Така се развива концентрацията и търпението.

 

Учител как се намира?

Концентрацията и търпението са необходими в началото. Съзнанието трябва да е като струна, т.е. нито да сме пренапрегнати, нито прекалено отпуснати. Основната идея е, че когато престанем да разклащаме чашата, водата в нея ще се успокои от само себе си - не бива нито да подтискаме емоциите и мислите, нито да ги следваме, а просто да ги "пускаме" като ги осъзнаваме, без да ги оценяваме. После трябва да "пуснем" и наблюдателя. Но това трябва да се изпита лично, за да се разбере правилно.

М

Учител как се намира?

 

 

Трудно, ако става дума за квалифициран учител. У нас няма такива, т.е. имаше един, но той напусна страната. Имаше още един, който идваше у нас и имаше група, но вече не идва, а групата я няма. Единствената възможност е да се търси учител, извън страната. Човек трябва да започне да събира информация и постепено ще се ориентира. Добре е да попита в централните седалища на основните приемствености/школи, макар че има няколко много добри учители, които преподават съвсем независимо от всякакви структури и йерархии. Но има и много псевдо- или слабо квалифицирани учители, които просто манипулират своите ученици... Напр., това, че някой е тибетец не е никаква гаранция. Нито, че се е накичил с някоя титла като "ринпоче". Що се отнася до учителите със западен произход сред тях има  ужасно малко квалифицирани.

Редактирано 16 февруари 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

http://www.bbc.co.uk/news/world-asia-21494959

 

Какво кара монасите да стават расисти?

Чак начина по който Мюсюлманите заколват животните им пречи ..

h

Как

 

 

Не искам да говоря наизуст, защото не съм бил в Шри Ланка, но е ясно, че подобно поведение е политически мотивирано (етническите конфликт между синхали и тамили). То има толкова общо с учението на Буда, колкото атентаторите-камикадзе - с Курана.

 

Oсвен това, аз нямам доверие на официалните медии. Напр., образът на една ислямска държава (ще се сетиш коя), който можем да видим в западните медии е много превратен. Разбира се, това е ислямска държава с ислямски закони, които в много отношения са радикално различни от тези на западния либерализъм. И какво от това, след като хората там са доволни и имат сравнително висок стандарт на живот? И за разлика от един Непал напр., тази страна се бори за своята независимост... Тези неща, обаче, са за друга тема.

14-те въпроса без отговор, т.е. тези, на които Будда е отказал да отговори някой може ли коментира?

14-те въпроса без отговор, т.е. тези, на които Будда е отказал да отговори някой може ли коментира?

Смисълът е, че ако човек не е дорасъл няма смисъл да се опитва да търси отговор на въпроси като "Крайна ли е Вселената или не?", "Продължава ли Буда да съществува след смъртта или не?" и т.н. Примерно Просветленото състояние не може да бъде описано - все едно да обясниш цветовете на някой незрящ. В други случаи, обаче, Буда е давал отговори на някои от тези въпроси - зависи кой е питал. При това отговорите са били донякъде различни. Тези питания, които визираш, са били отправени от един начинаещ ученик на име Малунка... Това е накратко.

Мерси, Tathagatha какво ще рече?

Мерси, Tathagatha какво ще рече?

Toва е синоним на Буда. "Татхагата-гарбха" обикновенно се превежда като "Буда-природа", т.е. истинската природа на ума присъща на всяко същество. Когато някой я осъзнае, става "Татхагата", т.е. Буда или някои, който е осъзнал истинската природа на нещата, крайната истината.

Никой... повтарям, никой не е намерил "технология" според която - като се прави така и така... и се постига, не какво да е, а състояние БУДА..

Според мен, технологиите се изграждат, взаимстват, купуват се,крадът се... Ако кажеш се и намират. Но  приложението им гарантира повтаряем резултат.

  Ако има такава технология и някой върви по собственият си път към "СЕБЕ СИ" може да срита тази технология като "препъни камък" в самомотивиращата го жажда (ненаситност) и претенция за "уникалност". Та защо му е този повтаряем резултат? Та той може сам да бъде творец на "НЕЩО СИ". Има го и го сътворява но не може да го сподели с другите, защото си е само "НЕГОВО" и "УНИКАЛНО". Тогава създателят на "препъни камък технологията", който "просто" е споделял "себе си" е осъден в своята самотна "уникалност".

  За да не изкараме "творците" - "некадърници в споделянето", ще сътворим една радостна алтернатива "РЕЗОНАНСНО ПОДОБИЕ". И двамата сътворяват "НЕЩО СИ", то е "УНИКАЛНО" но това не е "технология". Изобщо, в крайна сметка изпразваме понятието "технология" от съдържание. Това е действие уникално, подходящо за уникалния им път... Да превърнеш "нещо си" в "нещо кухо" (НИЩО СИ).

Редактирано 25 февруари 201313 г. от mecholari (преглед на промените)

СТова е действие уникално, подходящо за уникалния им път.

Пътят към това, което наричаме осъзнаване, просветление и т.н. е винаги уникален, защото зависи от актуалния ни капацитет. Буда е учил точно по този начин, т.е. в съответствие с индивидуалните способности и конкретните условия на всеки. Затова е дал толкова много и разнообразни учения. Един автентичен учител постъпва по същия начин, т.е. ако ти и аз станем близки ученици на един и същ будистки учител, ще получим различни учения и практики... По-горе казах, че може и без учител, но това е не просто трудно, а се случва изключително рядко. Да обясня ли защо или знаеш?

...  Та той може сам да бъде творец на "НЕЩО СИ". Има го и го сътворява но не може да го сподели с другите, защото си е само "НЕГОВО" и "УНИКАЛНО". Тогава създателят на "препъни камък технологията", който "просто" е споделял "себе си" е осъден в своята самотна "уникалност"...

Това е чудесен пример за това, колко може да се изфантазира човек, докато се упражнява в размишления по всякакви въпроси, повечето от които са му известни само като чуто-недочуто и казано-ама недомислено. Но пък от друга страна - с лекота може да се драскат общи и псевдоразмислителни детски приказки и истории.

Може би изборът на този аватар да не е случаен. Както и това, че същия автор, със същия си аватар, бродеше в един друг форум, макар под друг псевдоним. Но все едно:

Изглежда за някои е голяма драма, че не могат да "споделят нещо с другите". В груповия мравуняк е така. Но в тази тема - за Будизма - се написа например, че състоянието "ПРОСВЕТЛЕНИЕ" не се поддавало на описание с никакви средства.

Той Гаутама не е единствения, дето се е опитал, пък други му издокарали живота и думите му като "учение" или "религия", даже и "път".

И преди Гаутама и след него, такива като него са опитвали, но няма шанс. Проблемите са качествени по ниво и няма как да се решат. Някои от ОПИТВАЩИТЕ СЕ навреме разбрали, че няма никакъв смисъл, че те са се превърнали в обитатели на "друг свят" Не защото е друго измерение или друга планета, а защото смяната на вътрешното състояние на самосъзнание, променя самия СУБЕКТ, носител на това съзнание. И го превръща в "обитател на друг свят". И... минава известно време, докато се "самоусети" кой е... и в кой свят се намира. Това означава че се минават етапи и кризи на "самопромяна на идентичността", докато се самоосъзнае КОЙ Е поредния "докоснал СЕБЕ СИ през СЕБЕ СИ".

 

Думите са много важни и показателни следи и чудесно говорят за всеки човек, изразяващ се с тях. И по думите лесно се извежда собствения им автор.

Когато авторът на нечии думи не е наясно със себе си, оттам и с живота си, то думите му задължително носят този заряд. Няма значение по какъв въпрос са неговите думи. Когато нещо в самия човек отвътре "говори" то намира начин да си "излезе" - в което и да е - в очите му, в думите, делата, мълчанието, отношението... Въобще - "филма" сред който живее и който го определя "кой е" ...

-------------------------

Скепсис - има ли "ученик", дето да е "научил" от своя "учител" как да постигне ПРОСВЕТЛЕНИЕ?

Та самата идея за УЧИТЕЛ-УЧЕНИК не е ли напълно несъответствена с представата ти за УНИКАЛНОСТ?

Редактирано 25 февруари 201313 г. от ramus_ (преглед на промените)