Премини към съдържанието

    Препоръчан отговор

    mecholari    893

    преди 43 минути, _Alex&Vanko_ написа:

     

    Тука нали се трие нема да пишеме!

     

    Не бе пиши си. То само имбецилите ги трият.

    • Харесва ми 1

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    witness    1340
    на 7/12/2017 в 20:29, Śūnyatā написа:

    М, не можах да я махна тази бъбрива картинка. Какво му разбирате на текста? Аз колкото повече се опитвам да ги чета, толкова повече не ги разбирам. Най-коравият комат май ще се окаже едно изречение в края -

    "И от момент на момент те следват Пътя. Ако не си се пробудил за тази велика истина, по-добре потърси учител на земята или на небето. Не утежнявай сам своя недоимък." 

    Първо защо от момент на момент и какво е момент, второ какво е време. Какво е времето? 

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    "Сутрите казват: “Когато видиш, че всички явления не са явления, ти виждаш Татхагата.” "

    Бодхидхарма

    "Всичко ни е дадено относно нас, и ние сме си дадени относно себе си"

    Аз

    Бог ни дава относителността. Дали ни мами. Казва ли ти някой.

    • Харесва ми 1

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    _ramus_    1088
    преди 10 часа, Реджеп Иведик написа:

    Бог ни дава относителността.

    аааа - ето откъде идвала :) Алилуйа. Тва добре, ама защо "дава" само на някои...

    преди 10 часа, Реджеп Иведик написа:

    Дали ни мами

    може би. А може би - не. Излишно е да го прави - ние се справяме чудесно с това и сами.

    преди 10 часа, Реджеп Иведик написа:

    Казва ли ти някой.

    То - и да "каже" - все тая.

    Редактирано от _ramus_ (преглед на промените)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    преди 13 минути, _ramus_ написа:

    все тая

    А, честито нова картинка. 


    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    by_chechi    4574
    преди 11 часа, Реджеп Иведик написа:

    "Сутрите казват: “Когато видиш, че всички явления не са явления, ти виждаш Татхагата.” "

    Бодхидхарма

    "Всичко ни е дадено относно нас, и ние сме си дадени относно себе си"

    Аз

    Бог ни дава относителността. Дали ни мами. Казва ли ти някой.

    Бог няма нужда от нищо (да ни мами) . Иначе какъв Бог е ? Измамата е от Лукавия....:D

    " В началото бе Словото . И Словото беше Бог . И Бог като рече , каза : " Да бъде светлина ! " . Настана светлина (на съзнанието - бел .а.)...." - но кой създаде словото ?...

    Човекът има нужда от Бог.....и някой да го мами , че да има с какво да оправдава собствените си глупости...." И Човек сътвори бог , по собствен образ и подобие . Бог да осветява човешките пътища неведоми и да служи на човека в негова угода...."

    Редактирано от by_chechi (преглед на промените)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    _ramus_    1088
    преди 50 минути, Реджеп Иведик написа:

    А, честито нова картинка. 

    ми... смениха софтуера на форума и с него дойдоха "служебни" аватари. Смениха се някои "изгледи"... Мен иначе "картинки" не ми трябват.

    Редактирано от _ramus_ (преглед на промените)
    • Харесва ми 1

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    Shiniasu    473
    преди 13 часа, witness написа:

    М, не можах да я махна тази бъбрива картинка. Какво му разбирате на текста? Аз колкото повече се опитвам да ги чета, толкова повече не ги разбирам. Най-коравият комат май ще се окаже едно изречение в края -

    "И от момент на момент те следват Пътя. Ако не си се пробудил за тази велика истина, по-добре потърси учител на земята или на небето. Не утежнявай сам своя недоимък." 

    Първо защо от момент на момент и какво е момент, второ какво е време. Какво е времето? 

    Написаното си е ок. Преди няколко дни в темата се засегна въпросът за концепциите и абстракциите, и май никой не обърна внимание всъщност колко важен е този въпрос. В текста пък се зясага въпросът за отношението между ума и това, което възприемаме чрез ума. Умът има нужда от концепции за да функционира, да придаде форма на нещата, да ги "закове" на едно място определяйки ги. Но това е крайност. Какво ще остане от ума, ако се лишим от думите, от формите, от концепциите? Аз виждам пред себе си чаша с кафе, но това са определения на ума. Пред мен няма чаша с кафе - това, което аз виждам отговаря на моето съзнание, сетива, разбирания; то е свързано и с някакви общоприети схващания. Има много неща свързани с чашата, които аз не виждам и не разбирам, т.е. дори и концепцията ми не е напълно вярна. Каква чаша мога да имам пред себе си, ако се абстрахирам от съзнанието ми, определящо видяното като чаша? И все пак не мога да кажа, че пред мен няма чаша с кафе. Това би било втората крайност.

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    by_chechi    4574
    преди 42 минути, Shiniasu написа:

    Каква чаша мога да имам пред себе си, ако се абстрахирам от съзнанието ми, определящо видяното като чаша?

    Ами защо се абстрахираш ? От връхлитащият отгоре ти камион абстрахираш ли се ? Никак даже - безпределно ясно е , че ще те направи на пихтия....Не по предназначение ползваш абстракцията , защото не я разбираш.... :D

    Абстрахирането за друго е дадено.....да проумяваме същността нещата , от какво се състоят и какви са техните свойства , от това какво следва , какво се случва с тях (процеси) ...после следват подробностите за конкретна корекция , колкото е необходима...

    https://bg.wikipedia.org/wiki/Абстракция

    Абстракция буквално означава отстраняване , орязване на НЕсъщественото.....виж какво съм писал не веднъж за "Ахил и костенурката" , как малко по малко в процеса на абстракция се орязва и същественото - време и пространство . На края остава абсурд с който да си чукаш главата ....

    Редактирано от by_chechi (преглед на промените)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    Śūnyatā    1944
    преди 12 часа, Реджеп Иведик написа:

    Бог ни дава относителността. Дали ни мами. Казва ли ти някой.

    Човешката концепция за Бог като всемогъщо, независимо и самодостатъчно си същество често е в противоречие с някои факти от действителността. Точно затова тези концепции ще си останат само концепции, защото ни липсва възможност да ги проверим в относителната реалност в която се намираме. Великия Декарт през 1641г. говори и за Демиург, за който по-късни езотерически кръгове допускат възможността да е с механичен или невъзможен за установяване произход. 

    "Откъде да зная, че в настоящия момент, не ме мами могъщ зловреден демон, който иска да повярвам в съществуването на външния свят - и моето тяло?"

    Буда говори за Мара, който е доста сходен с това което озвучава Декарт в горепосоченото. 

    • Харесва ми 1

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    Shiniasu    473
    току-що, by_chechi написа:

    Ами защо се абстрахираш ? От връхлитащият отгоре ти камион абстрахираш ли се ? Никак даже - безпределно ясно е , че ще те направи на пихтия....Не по предназначение ползваш абстракцията , защото не я разбираш.... :D

    Абстрахирането за друго е дадено.....да проумяваме същността нещата , от какво се състоят и какви са техните свойства , от това какво следва...после следват подробностите...

    https://bg.wikipedia.org/wiki/Абстракция

    Темата е за будизъм (ако не си разбрал). Според будизма реално съществуващо е това, което е неизменно и необусловено от външни фактори. В този смисъл нито една концепция не може да бъде реално съществуваща. Действителността в будизма няма как да е зависима от съзнанието, от ума или от сетивата на наблюдаващия. Моята представа за действителността, колкото и да е ценна за мен самия, не е действителността. 

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    by_chechi    4574
    преди 36 минути, Śūnyatā написа:

    ....Декарт през 1641г. говори и за Демиург, за който по-късни езотерически кръгове допускат възможността да е с механичен или невъзможен за установяване произход. "Откъде да зная, че в настоящия момент, не ме мами могъщ зловреден демон, който иска да повярвам в съществуването на външния свят - и моето тяло?"

    Сам себе си мами....защото придава обективно съществуване на само субективно съществуващото в неговата глава - Демон или Демиург , или каквото там сам си е измислил (сътворил)...както и Бог...

    преди 23 минути, Shiniasu написа:

    Моята представа за действителността, колкото и да е ценна за мен самия, не е действителността

    Представата не е обективно съществуващаСъществува само субективно в твоята глава като мисъл...т.е. представлява субективна действителност . Без тези разграничения следват неразрешими главоблъсканици...казано с други думи следват измишльотини...

    П.П. Че е за Будизъм темата е ясно . Не е ясно на тук "будистите" що е Будизъм - за това ! :D

    Редактирано от by_chechi (преглед на промените)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    Shiniasu    473
    току-що, Śūnyatā написа:

    Великия Декарт през 1641г. говори и за Демиург, за който по-късни езотерически кръгове допускат възможността да е с механичен или невъзможен за установяване произход. 

    "Откъде да зная, че в настоящия момент, не ме мами могъщ зловреден демон, който иска да повярвам в съществуването на външния свят - и моето тяло?"

    Допускания могат да се направят всякакви. Но каква е ползата от допускания, за които не намираме никакви основания в живота и в познатата ни вселена?

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    by_chechi    4574
    преди 17 минути, Shiniasu написа:

    Допускания могат да се направят всякакви. Но каква е ползата от допускания, за които не намираме никакви основания в живота и в познатата ни вселена?

    Точно така ! Никаква полза от измислици ! Освен за използващите заблудата на другите....:D

    .....единствената реална полза е , че развива въображението , фантазията в частност и др.т. Но безусловно трябва да можем да правим разликата между истина и измислица ! ....

    Редактирано от by_chechi (преглед на промените)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    преди 46 минути, Śūnyatā написа:

    Буда говори за Мара, който е доста сходен с това което озвучава Декарт в горепосоченото. 

    Да

    • Харесва ми 1

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    witness    1340
    преди 1 час, Shiniasu написа:

    Написаното си е ок. Преди няколко дни в темата се засегна въпросът за концепциите и абстракциите, и май никой не обърна внимание всъщност колко важен е този въпрос. В текста пък се зясага въпросът за отношението между ума и това, което възприемаме чрез ума.

    Може да е ок, нищо не казвам, пък и не мога да проверя, даже да не е ок. Вероятно нещата при този текст стоят като с преводите на Доген, дето ни се водят ни се карат, но няма как да е иначе, сложността е голяма и значението е почти непредаваемо. Аз говорех за понятието "момент" в будизма и как времето се схваща като поток от моменти на съзнанието, неразделими атоми-време, мигове-битие - кшана. Една кшана, или ксана?, е приблизително равна на 1/75 от секундата. Кшана означава на санскр. момент колкото мигване на окото. Обаче не разбрах нищо такова от "Време-съществуване" ("У-ДЖИ") на Доген, че те някога не са съществували или че са изчезвали, или че не зависят от ума. Напротив, моментите са моменти на ума, на всичкото отгоре азът е време. И т.н., исках да кажа, че въпросът за "момент след момент" и времето в будизма изобщо не ни е толкова ясен... Освен това е основополагащ за разбирането на всичко останало. И не само в будизма, разбира се, следите на този възглед са навсякъде, от Библията и средновековна Европа на Запад, от ведическа Индия до японския дзен, особено дзен. 

    The way the self arrays itself is the form of the entire world. See each thing in this entire world as a moment of time. Things do not hinder one another, just as moments do not hinder one another. The way-seeking mind arises in this moment. A way-seeking moment arises in this mind. It is the same with practice and with attaining the way. Thus the self setting itself out in array sees itself. This is the understanding that the self is time. 

    http://www.thezensite.com/ZenTeachings/Dogen_Teachings/Uji_Welch.htm 

    "Ето тайна ви казвам: всички няма да умрем, но ще се изменим. В неделимото (ен атОмо), в мигване на окото, при последната тръба..." Коринтяни 1, 15 : 51,52

    • Харесва ми 1

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    by_chechi    4574

    Моментът е ужас ! :lol6:

    Седи един със запек в тоалетната и напъва , а друг с диария чака ред и го подканя :

    - Един момент - отговаря оня вътре .

    - Ужас !.....

    П.П. Само не ми казвайте , че горното не е будизъм ! В същност е много повече за който му разбира !.... :)

    Редактирано от by_chechi (преглед на промените)
    • Харесва ми 1

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    Shiniasu    473
    преди 1 час, witness написа:

    Може да е ок, нищо не казвам, пък и не мога да проверя, даже да не е ок. Вероятно нещата при този текст стоят като с преводите на Доген, дето ни се водят ни се карат, но няма как да е иначе, сложността е голяма и значението е почти непредаваемо. Аз говорех за понятието "момент" в будизма и как времето се схваща като поток от моменти на съзнанието, неразделими атоми-време, мигове-битие - кшана. Една кшана, или ксана?, е приблизително равна на 1/75 от секундата. Кшана означава на санскр. момент колкото мигване на окото. Обаче не разбрах нищо такова от "Време-съществуване" ("У-ДЖИ") на Доген, че те някога не са съществували или че са изчезвали, или че не зависят от ума. Напротив, моментите са моменти на ума, на всичкото отгоре азът е време. И т.н., исках да кажа, че въпросът за "момент след момент" и времето в будизма изобщо не ни е толкова ясен... Освен това е основополагащ за разбирането на всичко останало. И не само в будизма, разбира се, следите на този възглед са навсякъде, от Библията и средновековна Европа на Запад, от ведическа Индия до японския дзен, особено дзен. 

    The way the self arrays itself is the form of the entire world. See each thing in this entire world as a moment of time. Things do not hinder one another, just as moments do not hinder one another. The way-seeking mind arises in this moment. A way-seeking moment arises in this mind. It is the same with practice and with attaining the way. Thus the self setting itself out in array sees itself. This is the understanding that the self is time. 

    http://www.thezensite.com/ZenTeachings/Dogen_Teachings/Uji_Welch.htm 

    "Ето тайна ви казвам: всички няма да умрем, но ще се изменим. В неделимото (ен атОмо), в мигване на окото, при последната тръба..." Коринтяни 1, 15 : 51,52

    Мигът също се определя в зависимост от феномените. Отделно от определен феномен, умът ни си мисля, че няма как да схване времето, нито моментите. Какво е времето? - Ние разделяме чрез съзнанието си нещо иначе цялостно и неделимо на моменти; също така на минало, настояще и бъдеще (но пак не самото време, а феномените, които са протекли, протичат или ще протекат). В действителност говорейки за минало време, ние имаме предвид отминали събития. 

    • Харесва ми 1

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    _Alex&Vanko_    3436

    Феномен сте я взели и нея наготово и незначи това което влагате в нея!

    Същото и за ония великите понятия.

    преди 4 часа, Śūnyatā написа:

    Точно затова тези концепции ще си останат само концепции, защото ни липсва възможност да ги проверим в относителната реалност в която се намираме.

    Ма то и Буда може да е концепция! Какво от Будизма провери в реалността?

    • Харесва ми 1

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    Śūnyatā    1944
    на 19.07.2017 г. в 15:07, Shiniasu написа:

    Допускания могат да се направят всякакви. Но каква е ползата от допускания, за които не намираме никакви основания в живота и в познатата ни вселена?

    Животът и познатата ни вселена може да нямат никакви основания, ако пустотата няма начало, нито край. Смисълът на допусканията е да се осмислят възможните вероятности, като по този начин се освободим от приемането на едни основания за правилно познание, а други за грешно. Освобождаването от представите чрез опразване на ума е нирвана, тук и сега, без минало и бъдеще. Това е ползата, да бъдеш в действителността, а не в сферата на метафизичните концепции, избледнелите спомени и неясните мечти за бъдещето. Разширяването на съзнанието е в допускането на всички вероятности като възможни, и едновременно с това - осъзнаването им като илюзорни и пусти.

    Редактирано от Śūnyatā (преглед на промените)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    _Alex&Vanko_    3436

    Не си доказал и дефинирал пустотата така,че всичко са просто възвишени приказки. Основание има за създаването на живота и Вселената ма няма как да ги знаем! Има правилно и грешно познание пък ти си опразвай ума.Пълни безмислици ей! И като се появи вероятност действаш ли или си пасивен? Има възможни и невъзможни. Много си заблуден!

    И като са възможни поже се превърнат в реалност а не илюзорни и пусти!

    Пълниш си главата с измислици но звучат добре да балсам за душата.

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    _Alex&Vanko_    3436

    Виждаш същото каквото и всички останали! И като осъзнаваш пустотата и илюзорността какво променя това.Ще почнеш да виждаш различно ли, не? Ежедневието ти едно и също. Дали Бог или смог се тая дет викаше байчето.Нищо не се разбира така и пустотата.

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    _Alex&Vanko_    3436
    на 7/13/2017 в 2:29, Мо_хи_ни написа:

    Умствено недоразвити е по-точно. 

      Покажи скритото съдържание

    Now, let’s talk about the definition of an immature man. 

    A few months ago, a reporter from The National Enquirer interviewed me for my comments and opinion on the relationship between actor Patrick Stewart and his new girlfriend jazz singer, Sunny Ozell. Patrick Stewart is 68 and Sunny, at age 31, is five years younger than Stewart’s daughter, Sophie, 36. My response was that when there is an age difference as big as 37 years (or 41 years as is the case with Rolling Stone’s Ron Wood and his 20 year old girlfriend Ekaterina Ivanova or 45 years as is the alleged case by various magazines of Morgan Freeman and his girlfriend, his 27 year old step granddaughter E’Dena Hines) then this signifies that the man hasn’t matured and he is still stuck in the dark side of the hero phase – he is still behaving like a boy.

    This behavior is equivalent to adolescence or ego. It is akin to the fairy tale where the young prince or knight saves and wins the damsel but the story ends there; he is after all, a young prince or knight, we never see him mature (evolve) to be a king. Is that because he does not know what to do with her and maybe does not know himself beyond being a prince or knight – he never looks deeper into his own masculine self? The fairy tale suggests that the relationship between the prince and damsel is simply infatuation and there is no deeper connection or evolution; it is simply artificial or superficial love. Both prince and damsel also stay young forever – a symbol or metaphor that they also do not evolve.

    Unfortunately, the fairy tale hero story sets us up to believe that our only goal is to conquer, to win and rescue and thus, it sets up as the ideal, the stuck hero.

    The stuck hero endlessly feeds his need to conquer and control, severing relationships along the way, naïve and drunk in the illusion that there are no limits, he can do anything. He becomes patriarchal, aggressive, but not wise; stepping on others to serve his own needs instead of using his power to help, protect and serve others.

    The self-serving hero phase represents an aggressive stage in life filled with the desire for selfish conquest and triumph; the desire to amass trophies – possessions and things only for one-self.

    Recently, I witnessed something similar with a 40 year old man who has a serious girlfriend but still focuses on physically conquering other women; yes he cheats on her. And when he wins them, he doesn’t know what to do with them, so the relationship or connection remains only on a superficial level. Worse still, he judges women purely on their exterior physical appearance and throws them to the garbage heap when they are over 30 or not physically perfect.

    The above examples represent immaturity in a man: he stays stuck as a boy, failing or unable to evolve into manhood.

    What is maturity?

    The dictionary defines mature as “fully developed in body and mind.”

    So what does it mean to be fully developed in “mind”?

    Interestingly, the greatest gender difference in men and women is obviously the hormonal makeup with Testosterone creating aggression, competitiveness, and the urge to dominate.

    However, the evolution and maturation of a male involves growing to a phase where a man thinks beyond dominance, grandiosity and patriarchy; a man who thinks outside of himself and his own desires. Thus, the next phase would be that of service and purpose. In other words, the man has a clearly defined purpose in life that includes making a difference in the world – giving and serving rather than simply taking and amassing.

    Robert Moore PhD and Douglas Gillette in their book, “King, Warrior, Magician, Lover: Rediscovering the Archetypes of the Mature Masculine” say that the world is full of boys pretending and playing to be men.

    Robert Moore and Douglas Gillette believe that mature masculinity is not abusive, domineering, or grandiose, but generative, creative, and empowering of the self and others.

    They distinguish between the immature masculine – boy psychology and the mature masculine – man psychology.

    They list the four immature archetypes as:

    Divine Child – the boy that believes he has divine rights and everyone should bow to his whims

    Oedipal Child – the son that is mother-fixated

    Precocious Child and

    Hero – aggressive, conquering and controlling without purpose

    The immature boy phase is summed up as someone that stays stuck in the adolescent phase, still bound to his parents (often the mother), does not have or know his own identity, does not trust himself or life, remains rebellious, unable to adjust to any of society’s norms or values, and, lacking in a competent or secure ego.

    The result is immature men whom:

    Cannot form real and meaningful relationships

    Cannot communicate and nurture relationships with family, friends and colleagues

    Haven’t severed the bonds of the mother complex

    Can have a child but run from the responsibility of being a father and raising their children

    Don’t focus on solutions

    Move through life lost and confused, without meaning or purpose

    Live only for their own ego and pleasure – often becoming narcissistic

    Thrive on showing off their power, impressing others, acting superior and dominating others or the opposite – acting cowardly and weak, reluctant to stand up for themselves

    Become obsessed with dating young women

    In their book, Robert Moore PhD and Douglas Gillette define the four archetypes of mature masculinity:

    King – the organizer – the energy of just and creative ordering

    Warrior – aggressiveness – the energy of self-disciplined, aggressive action

    Magician – knowledge – the energy of initiation and transformation

    Lover – feeling – the energy that connects men to others and the world

    Moore and Gillette believe the developmental history of every man is, in large part, the story of his failure or success at discovering within himself the archetypes of mature masculinity. https://www.patrickwanis.com/beware-of-immature-men/

     

    Кака това дискриминация ли е, че не мога да участвам в групата? Омраза сигурно! Вместо да си дискутираме като нармални хора ще се делиме.

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

    Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

    Регистрирайте се

    Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

    Нова регистрация

    Вход

    Имате регистрация? Влезте от тук.

    Вход


    ×

    Информация

    Този сайт използва бисквитки (cookies), за най-доброто потребителско изживяване. С използването му, вие приемате нашите Условия за ползване.