Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Будизъм /за любопитните/


Препоръчан отговор

преди 14 минути, Śūnyatā написа:

Механизмът е в пряка зависимост от Трите Характеристики или Четирите Печата (които спомена Дагпо).

Как е в пряка зависимост? Той подвластен ли е на въпросните три характеристики? Ако е подвластен, следователно е част от илюзията. ... Направих аналогия с думите. Думите са отражение на представите - не са самите представи, но ги изразяват по някакъв начин. Ти не можеш да добиеш представа за това, което мисля, освен чрез думите ми. Те са отражение на мислите ми. В този смисъл са илюзорни - не защото вече не съществуват, все пак веригата от поседствия, които пораждат  си е налице; не и защото се променят, - а просто защото има само взаимозависимост между двете, но не и тъждественост. Всичко в света, всяка форма е отблясък от нещо друго. Има моментно съществуване, а разглеждано във времето се променя. Но ако нещо е илюзия, то е илюзия защото човек не го разбира, а не защото то се променя. 

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Илюзия е защото всички познати и възможни светове са с преебана реалност.

От друга гледна точка възможностите са там, където може да има промяна. Много по-гадна ми изглежда възможността някога да изляза от света на взаимозависимото и променливо съществуване. Според някои определения животът е промяна.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

  • Отговори 16k
  • Създадено
  • Последен отговор

Потребители с най-много отговори

  • NoMeJodas

    1502

  • Реджеп Иведик

    1556

  • Śūnyatā

    1886

  • _Alex&Vanko_

    1366

преди 5 часа, Shiniasu написа:

От друга гледна точка възможностите са там, където може да има промяна. Много по-гадна ми изглежда възможността някога да изляза от света на взаимозависимото и променливо съществуване. Според някои определения животът е промяна.

Moже би ще е полезно да цитирам думите на един от нашите учители във ФБ по този повод. На английски, както са в оригинал и в превод на руски на Вагид Рагимов за неанглоговорящите:

 

A meditation on karma and change by Thaye Dorje, His Holiness the 17th Gyalwa Karmapa:

Owning your own karma, by saying ‘it’s your own doing,’ is simply one way of talking about karma.

The concepts of time, self and language used in ‘it’s your own doing’ play a powerful part in describing karma. In fact, with the tools we have, we have no other way but to describe it in this way. It is as though there was an ‘I’ that caused something in the past to result in this present experience, in a linear way. But that’s just a way of explaining it – nothing more.

It is helpful on a relative level because I feel that this experience that I am going through is so vivid, and I want to be able to make sense of it. And so, this statement is almost the only way to put it into words.

However, if we strip away the concept of time for a moment, then what is left is just the causal aspect of karma, in which the past does not play any part. Then, we will find that, when owning our karma, the infinite burden of time is not weighing us down.

Next, we strip away the concept of ‘I’, or in this case ‘your’ and ‘it’s’, and then what is left of the statement is ‘own doing’. Since factors of subject and object are stripped away, the concept of ‘own’ has no place, and then just ‘doing’ will be left.

After a while ‘doing’ will become a mere sound – ‘Doing!’ Nothing more. Then there is even less burden - in fact there is no burden at all. There is not even a ‘here’ or ‘now’, both of which belong to the concept of time.

Nevertheless, the concepts of time, self, and all of the linguistic tools used have all played their part in their own way. They have not claimed any merit for their part and have departed naturally after conveying an answer to our question about how we can make sense of what we feel.

Ever since the time of Buddha Shakyamuni, all educational institutes or Viharas have been founded with the sole purpose and with the sole hope of making the knowledge of understanding karma (which is synonymous with change) available to all.

The establishment of these spiritual environments was never about anything else. It was never about escaping karma or change. The nature of enlightenment or liberation was presented simply as a means to inspire us to own change, to own karma.

Achieving Nirvana is never a separate entity from change.

Enlightenment is the complete acceptance of change.

With this attitude, practice as well as you can.

If it helps to think that you are practicing for all, then do just that.

But there is no need to practice with a sense of a burden.

All you need to do is just use these means to accept change.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Медитация о карме и изменении от Тхайе Дордже, Его Святейшества XVII Гьялвы Кармапы:

Признавать свою карму своей со словами «это твои собственные действия» - всего лишь способ говорить о карме.

Весомую роль в описании кармы играют концепции времени, «себя» и языка, используемые во фразе «это твои собственные действия». С теми инструментами, которые мы имеем, у нас, фактически, нет другого способа описать ее, чем так. Будто было некое «я», которое учинило что-то в прошлом, и результат этого проявился в нынешнем опыте, линейным образом. Но это лишь способ объяснения, не более того.

Это помогает на относительном уровне, поскольку я чувствую, что те события и ощущения, через которые я сейчас прохожу, весьма явны для меня, и мне хочется в них разобраться. И такое высказывание – чуть ли не единственный способ выразить это словами.

Как бы то ни было, если мы уберем отсюда ненадолго понятие времени, то останется лишь причинный аспект кармы, в котором прошлое не играет никакой роли. Мы тогда обнаружим, что, когда признаём свою карму, бесконечный груз времени не давит на нас.

Затем мы уберем отсюда понятие «я», или же в данном случае – «твои» и «это», и тогда от нашего высказывания останется только «собственные действия». Поскольку факторы субъекта и объекта убраны, то понятие «собственные» лишается своего места, и остается только «действия».

Спустя некоторое время «действия» станут лишь звуком – «Действия»! Не более того. И тогда груза становится еще меньше – фактически, никакого груза и нет. И нет даже «здесь» или «сейчас», поскольку и то и другое относится к концепции времени.

Тем не менее, концепции времени, «себя» и все использованные языковые инструменты сыграли свою роль, все по-своему. Они не требовали признать их заслуги и легко удалились, предоставив нам ответ на наш вопрос о том, как разобраться в том, что мы чувствуем.

Со времен Будды Шакьямуни все образовательные учреждения, или вихары, основывались с единственной целью и единственной надеждой – сделать знание о понимании кармы (синонима изменения) доступным для всех.

Основание этих духовных сообществ никогда не происходило ради чего-то другого. И никогда не происходило ради того, чтобы спастись от кармы или изменения. Природа Просветления или Освобождения преподносилась просто как средство вдохновить нас на признание изменения своим, на признание кармы своей.

Достижение Нирваны – вовсе не какая-то отдельная от изменения сущность.

Просветление – это полное принятие изменения.

С таким настроем, выполняйте духовную практику по мере своих сил и возможностей.

Если помогает думать, что вы делаете практику ради всех, то так и думайте.

Но нет нужды делать практику с ощущением некоего бремени.

Все, что вам нужно делать, это просто использовать эти средства для принятия изменения.

XVII Гьялва Кармапа, Фейсбук, 2 апреля 2020 года

 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 14 часа, Shiniasu написа:

Ако е подвластен, следователно е част от илюзията. ... 

Да. От какво друго може да е част?

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Защо трябва да е част? Освен това механизмът на базата на който се проявява една илюзия не зависи от илюзията. Той като механизъм би следвало принципно да обяснява илюзиите. Ако го приемем за илюзорен, то следва, че първоначалното условие механизмът да описва действието на илюзиите е неспазено.

Самото знание си мисля, че е именно такова описание и ако отречем възможността за достигане на адекватна представа за действителността, то отричаме познанието (jnana) изобщо.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

на 6.04.2020 г. в 16:32, Shiniasu написа:

отражение на представите - не са самите представи,

И обратното - също е валидно. А и - много важно. Двустранни са влиянията.

С думите - също е двустранно. Думите формират представност, през тях - отражение. И наобратно - представността се изразява с думи. Но думите на един, пораждат представност в друг, докато ги възприема, защото чрез тях той формира вътрешна картина, според своите си отпечатъци.

Нещата стават далеч повече преплетени и комплексни, когато се разглеждат и анализират в контекст на много хора и колективната им динамика.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 2 часа, Shiniasu написа:

Защо трябва да е част? Освен това механизмът на базата на който се проявява една илюзия не зависи от илюзията. Той като механизъм би следвало принципно да обяснява илюзиите. Ако го приемем за илюзорен, то следва, че първоначалното условие механизмът да описва действието на илюзиите е неспазено.

Самото знание си мисля, че е именно такова описание и ако отречем възможността за достигане на адекватна представа за действителността, то отричаме познанието (jnana) изобщо.

Във вселенски мащаб, от гледна точка на някакви миниатюрни същества, които не могат лесно да се отдалечат от сферата която обитават, за всеобхватно познание изобщо не може да се говори, а само за относително, частично. Тоест, механизмът е цялостно непознаваем, понеже не можем да се върнем много назад във времето или да преминем някои граници, които е възможно да са защитени надеждно срещу подобни опити.

Механизмът, кармата или енджина на нашата реалност е възможно да е симулиран продукт, както ние симулиране еднжини за виртуалните игри с които се забавляваме. Годината в момента може да не е 2020, спрямо по висш енджин, а 3020 например. Възможно е да сме опитни зайчета с кой знае каква цел. Ами ако това е марионетъчен свят (давах сутра от пали-канона, в която една будистка монахиня се сравнява сама с марионетка пред Мара), един глобален аквариум, в който е невъзможно да се намерят отговори на глобалните въпроси: какво, как и защо? Ако всичко което се говори на улицата, по телевизора, в интернет, по форуми - всъщност не съществува.

Благодарение на свободното време, с което разполагам в момента, преведох един култов разказ на Филип Дик, касаещ точно симулираните реалности, но машините на Гугъл още не са минали през новия ми блог, ако някой го интересува мога да му го пратя.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Във вселенски мащаб, от гледна точка на някакви миниатюрни същества, които не могат лесно да се отдалечат от сферата която обитават, за всеобхватно познание изобщо не може да се говори, а само за относително, частично. Тоест, механизмът е цялостно непознаваем, понеже не можем да се върнем много назад във времето или да преминем някои граници, които е възможно да са защитени надеждно срещу подобни опити.

Значи всеки е ограничен до собствения си капацитет, т.е. моментни възможности. Последните също подлежат на разширение, но в краткосрочен план са си ограничение. Това, което казвам е, че към определен момент човек може да възприеме и разбере толкова, колкото му позвалява въпросния капацитет. Така че е нормално и разумно разсъжденията ми да са основани на моите собствени възможности и не претендирам за знания от вселенски мащаб и за абсолютна пълнота. Все пак обаче в цялото разнообразие на света около нас, може да се забележат определени общи закономерности, които имам основания да приема, че са валидни извън споменатите от теб граници. Тези основания са свързани с това, че извън въпросните граници също би следвало да има ограничения, които да се проявяват и "вътре" и "извън". Пример: държавните закони и природните закони. Държавните закони не отменят природните, т.е. последните са валидни и в държавата и извън нея. В рамките на държавата обаче свободата е допълнително ограничена с прибавянето на държавните закони към природните.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 17 часа, Shiniasu написа:

Все пак обаче в цялото разнообразие на света около нас, може да се забележат определени общи закономерности, които имам основания да приема, че са валидни извън споменатите от теб граници.

Така е. Може да има големи разлики, но няма как да няма и прилики. В будизма например, термина tathata или таковост, означава че няма абсолютен източник на съзнанията осъзнаващи се като "аз", няма абсолютен свят зад пелената от илюзии, които смело и уверено в "себе си" възприемаме за "обективна действителност", а съществува само тази таковост, която няма постоянна, абсолютна същност - тя (това е също само концепт) взаимодейства сама със себе си.

Тоест, съществуването на индивида се симулира като съвкупност от пет скандхи, които няма как да познаят някакъв абсолют, вечен и постоянен закон или закони, защото такива просто не съществуват и няма как да съществуват за нас - ние не си взаимодействаме с такива реалии. За нас таковост или реалност означава зависимата природа на всичко съществуващо. Като тя е празна не само от всички явления, но и от самата себе си. Според Нагарджуна относителното и абсолютното са само две страни на една и съща монета. Мадхямака установява Средата между съществуване и несъществуване: съществува защото се явява в зависимост, но не съществува понеже няма собствена същност. От тук се извежда илюзорността на феномените и страданието, това че няма нужда се вкопчваме в тях, понеже е по-гот да превиваме в средата или Нирвана.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 5 часа, Śūnyatā написа:

Според Нагарджуна относителното и абсолютното са само две страни на една и съща монета.

 

преди 5 часа, Śūnyatā написа:

няма как да познаят някакъв абсолют, вечен и постоянен закон или закони, защото такива просто не съществуват и няма как да съществуват за нас - ние не си взаимодействаме с такива реалии.

Това за което пише Нагарджуна как го изтълкува като липса на взаимодействие? Това че нещо е непостижимо в неговата пълнота не го прави несъществуващо. По тази логика можеш да кажеш, че пустотата не съществува, след като можем да я опознаваме само чрез проявленията й, които са ограничени и променящи се и никога няма да я изразят напълно.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 3 часа, Shiniasu написа:

Това че нещо е непостижимо в неговата пълнота не го прави несъществуващо.

Не бъркай метафизиката с будизма.

Наистина и тук и там - само име и форма,
И няма нито живо същество, нито човек,
Те са празни и съставни, като марионетки;
Купчина страдания, като куп дърва или слама.

Тера-гата [2, 405]

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 11 часа, Śūnyatā написа:

Тоест, съществуването на индивида се симулира като съвкупност от пет скандхи, които няма как да познаят някакъв абсолют, вечен и постоянен закон или закони, защото такива просто не съществуват и няма как да съществуват за нас - ние не си взаимодействаме с такива реалии. За нас таковост или реалност означава зависимата природа на всичко съществуващо.

Елементарни грешки допускаш.Нямало вечен и постоянен закон. но пък всичко съществуващо имало зависима природа.Значи природата на всичко съществуващо вечно и постоянно  е зависима.Ами нали нямаше вечен и постоянен закон? Този тогава защо е такъв.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 10 минути, badr написа:

Елементарни грешки допускаш

Няма как да знаем дали са грешки. Може би имаш предвид противоречия. 

Необяснимо е. 

Зависимия произход е обясним. Той е в конвенционалния свят. Може да се обясни с думи.

Правилния възглед и Средния път са необясними с думи

"Истината е противоречива"

Лао Дзъ

 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 39 минути, badr написа:

Елементарни грешки допускаш.Нямало вечен и постоянен закон. но пък всичко съществуващо имало зависима природа.Значи природата на всичко съществуващо вечно и постоянно  е зависима.Ами нали нямаше вечен и постоянен закон? Този тогава защо е такъв.

Това е понеже няма наистина автентична връзка с дхарма, а се самообразова.

Това не е критика, но просто по този начин е трудно да разбереш за какво става дума. Какъв е смисъла от това? Не знам.Може и да има някакъв смисъл, който аз не виждам. Някаква сложна и напълно безполезна, според мен, интелектуална игра с цитати от сутри и шастри, т.е. думите на Буда и коментарите. 

Но това не е моя работа, т.е.не е моя работа да давам оценки. Ако това да споделя такива неща и да разсъждава над тях му носи покой и разбиране, то кой съм аз, че да се меся? Човекът си ги разбира нещата в детайли – липсата на аз, пустотата и т.н.

Простете, ако звуча саркастично. 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 3 минути, dagpo19 написа:

Простете, ако звуча саркастично.

По скоро високомерно.

Ма не мога да те съдя, щото аз така си звуча по принцип.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 17 минути, Реджеп Иведик написа:

Правилния възглед и Средния път са необясними с думи

Kак пък веднъж не се усмири, че наистина да изразиш това?

 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 2 минути, dagpo19 написа:

Kак пък веднъж не се усмири, че наистина да изразиш това?

 

Да изразя неизразимото ли ? Не знам дали те разбрах.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 15 минути, Реджеп Иведик написа:

Да изразя неизразимото ли ? Не знам дали те разбрах.

Не. В смисъл, че се опитваш, а това е празна работа.

С цялата ми симпатия към теб, то ще споделя информация за човек, който е реализирал състонието на буда в едно от проявленията му. Моля, обърни внимание на това, преди отново да ми напишеш, че си просветлен. С уважение и приятелско отношенение:

Drubchen Namkha Gyaltsen passed away on the 21st day of the 12th lunar month, that is February 14th 2020 on the Western calendar. During the last years he lived mainly in Nyarong, Eastern Tibet, where he passed away at Pal Shenten Dargye Ling Monastery. After his passing his physical body dramatically shrunk in size. Lama Karma’s body was about 175cm (approx. 5’9”) tall, but two weeks after he passed away, his seated body shrunk to about 30cm (approx. 12”), which means his body, including his skeleton, shrank nearly 80%. According to Dzogchen tantra, this kind of miraculous display shows he has attained the Small Rainbow Body or Jalü Phowa Chung ('ja' lus 'pho ba chung), which is a sign that he has attained the supreme accomplishment of Buddha in this very life.
You may deeply rejoice in his devoted practice and realization of Dzogchen. In doing so, you accumulate immeasurable merit.

–––––––––––––––––––––––––––––––––

Ако не се отнесеш сериозно към това, то няма смисъл да разговаряме, да ме цитираш и да ти отговарям.

Поздрав!

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 1 час, badr написа:

Елементарни грешки допускаш.Нямало вечен и постоянен закон. но пък всичко съществуващо имало зависима природа.Значи природата на всичко съществуващо вечно и постоянно  е зависима.Ами нали нямаше вечен и постоянен закон? Този тогава защо е такъв.

Зависимото е непостоянно (илюзорно) и без собствена (постоянна, независима, неотемна) същност. Ако някой твърди обратното - успех му желая. 

Странно въртиш думичките и се получава...

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 18 минути, dagpo19 написа:

Ако не се отнесеш сериозно към това, то няма смисъл да разговаряме, да ме цитираш и да ти отговарям.

Е, имаш си свои разбирания. Чудесата за тебе са важни.

Знаеш много добре, че повече от твоите разбирания ми допадат разбиранията на учителя Банкей. Чудеса и не чудеса е едно и също.

 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 3 часа, Реджеп Иведик написа:

че повече от твоите разбирания ми допадат разбиранията на учителя Банкей

от кога просветлените имат предпочитания? Особено пък - разбиранията на тоя или оня?

Какво прави толкова важни допаданията на някого... ? И каква да е връзката им с будизъм... някакъв си?

преди 4 часа, dagpo19 написа:

Може и да има някакъв смисъл, който аз не виждам.

Едва ли това е толкова сложно - за "виждане". При положение че е повторяемо, че е еднообразно, че е систематично и напора е повече от различим. Самообразова се... но упоритостта на ролята си на будист, показва че е налице полза, налице е фиксация в тази роля. Това е много важно за него, отделя за целта голям личен житейски ресурс. Цикли около едно и също, и повтарянето му показва добре къде, и в какво, е ползата и каква е целта. Поведението в цялостната картина доста точно охарактеризира целите, особеностите и важността му.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 4 часа, dagpo19 написа:

.... то кой съм аз, че да се меся?

Добър въпрос наистина, но отговора нещо силно ме съмнява да е особено "автентично свързан с дхарма".

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

на ‎6‎.‎4‎.‎2020‎ г. в 15:46, _ramus_ написа:

продължаваш си с раждането на глупости...

:) Кю ... :) 

:offtopic_s: .... п.п. Най-хубавото ... на края ... :) ... на света де ... :) 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 19 часа, Śūnyatā написа:

Не бъркай метафизиката с будизма.

Наистина и тук и там - само име и форма,
И няма нито живо същество, нито човек,
Те са празни и съставни, като марионетки;
Купчина страдания, като куп дърва или слама.

Тера-гата [2, 405]

Т.е. човекът е сбор от атоми, без организация, без структура, без взаимоотношения и пропорционалност на съставните елементи...? 

Това е най-обикновена физика, а забележката ти е крайно неудачен опит за реакция.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 2 часа, Shiniasu написа:

Т.е. човекът е сбор от атоми, без организация, без структура, без взаимоотношения и пропорционалност на съставните елементи...?

Т.е. нищо не си разбрал. Такива неща не съм писал.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 17 часа, Śūnyatā написа:

Т.е. нищо не си разбрал. Такива неща не съм писал.

Може би не открито. И в този текст, който си цитирал - забива се в една крайност, която е вярна само от определена гледна точка; представя се като единствена и крайна. 

В случая с формата може да се каже, че тя е празна, защото законите и силите, които я пораждат не са формата, не й принадлежат, те не са зависими от нея. Т.е. формата наистина е празна, но кое е същественото в случая? Формата или принципите? Питай Платон. В същото време принципите не могат да се изявят, ако съответните условия не са налични. Същото може да се каже и по друг начин, че въпросните принципи се изявяват дотолкова условията позволяват. Това прави проявленията им зависими, но не и самите принципи. Разбира се трябва да се има предвид, че реално извън проявите си принципите не са разделени, не са нещо определено и са непознаваеми. В последното можеш да видиш пълна аналогия с пустотата. 

Аз лично съм по-скоро против това разглеждане на проявения свят като илюзорен. Още повече на обявяването му за неистинен само защото е частично проявление на нещо иначе непознаваемо и недостижимо. Това е крайност, която при будизмът се развива като противодействие на определени нагласи по това време в Индия, които са били доведени до фанатизъм. 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване