Премини към съдържанието

Предположения:  

7 гласували потребители

  1. 1. Предположения:

    • Не знае, че ми е студено
      1
    • Не го интересува, че ми е студено
      1
    • Наказва ме
      1
    • Зает е с по-важни неща
      1
    • Не му се моля редовно
      0
    • Много искам
      1
    • Иска да се оправям сам, сякаш го няма, за да стана независим и силен, макар и малко настинал
      2


Препоръчан отговор


Някои ще учат цял живот Будизъм без никаква файда. Това и да го знам и да не го знам се тая.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

преди 1 час, witness написа:

А какво точно означават първите два стиха от Дхаммапада ще питаме Дагпо и после ще медитираме. Аз вече не смея да съм категорична и да вярвам нито на очите, нито на ушите, нито на ума си, нито на преводите. Само дето нищо след това не ми остана)

В темата за будизма е писал какво възниква когато се разделиш с илюзиите и егото си. Притеснява те ще изгубиш илюзиите си?

 

преди 1 час, witness написа:

А... защо в лабиринт, по-скоро самият ум е лабиринтът. То има и такова сравнение, заради приликата на физическия мозък с лабиринт. Въпросът обикновено е кой скита из него. 

То се подразбира, външния и вътрешния свят са само относително различни. Единия оформя другия и обратно. Всичко отскача като гума, само да го докоснеш, да го погледнеш или помислиш. Отговорът е никой.

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 46 минути, Śūnyatā написа:

В темата за будизма е писал какво възниква когато се разделиш с илюзиите и егото си. Притеснява те ще изгубиш илюзиите си?

Не. Повече ме притеснява да не ми "възникне" илюзията, че съм ги изгубила. Но ако човек се е сдобил с такава илюзия, е пълен по-скоро със самодоволство, така че нищо не може да се направи. 

преди 54 минути, Śūnyatā написа:

Всичко отскача като гума, само да го докоснеш, да го погледнеш или помислиш. Отговорът е никой.

Не е толкова просто. В английските преводи от китайски на някои сутри например разграничават с определена цел "аll voidness" от "dull emptiness". Второто е голямо страдание.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 5 минути, witness написа:

Не е толкова просто. В английските преводи от китайски на някои сутри например разграничават с определена цел "аll voidness" от "dull emptiness". Второто е голямо страдание.

Тоест пак зависи от това как възприемаш случващото се. Не е просто защо изисква опит и един вид пластичност, гъвкавост на възприятието.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Интересно ако се появи Бог и цял свят почне да му се кланя какво ще стане с Будизма.

Но понеже още тогава са били наясно че такъв няма и е имало свобода на измислиците.


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 10 часа, аm-аm написа:

Твърдението ти, че вторият закон на термодинамиката е в противовес със съществуването на света, е погрешно. Сериозно го твърдя. А по притеснителното е, че научните източници, на които се позоваваш, също те опровергават.

Това че го твърдиш сериозно е вече проблем.И показва две неща.Никога не си учил физика и нямаш дори и най-малката идея що е това наука.Хипотезата за топлинната смърт на вселената е водещата научна прадигма.Спори се не какъв ще изхода, а по кой сценарий ще се достигне.Изхода обаче е един.Вселената ще достигне максималната ентропия.Ето ти един цитат от уикито, но ако искаш ще дам линк към технически университет.
 

Цитат

 

Ако в изолирана макроскопична система протича термодинамичен процес, то ентропията на системата нараства и процесът е необратим. Всички процеси в природата се подчиняват на този закон (втори принцип на термодинамиката).


 

преди 10 часа, аm-аm написа:

Моето разбиране е разбирането на науката. Основава се на изгледана научна документалистика.

Гледал си научна документалистика.Аз не съм просто гледал  научна документалистика, а съм държал  изпити по ТД.И ето ти проблем.Една от множеството мои """"'''''''''''''''''''''''''''погрешни""""""""""""""""" представи за ентропията е, че е мярка за безпорядък на системата.В уикито е посочен нейният статистически израз.Затова ти не можеш да го разбереш.Максималната вероятност е статистическия израз на максималната ентропия.Дълбоката същност на ентропията обаче изразява необратимоста на процесите.Израза  ненулева ентропия означава протичане на поне един необратим процес в термодинамичната система.  

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 5 часа, Śūnyatā написа:

То се подразбира, външния и вътрешния свят са само относително различни. Единия оформя другия и обратно. Всичко отскача като гума, само да го докоснеш, да го погледнеш или помислиш. Отговорът е никой.

Говори за своя ум че е лабиринт и не обобщавай за всички хора. Благодаря! А да, и мислите ти са кауучукови топки знам.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 12 часа, badr написа:

Хипотезата за топлинната смърт на вселената е водещата научна прадигма.Спори се не какъв ще изхода, а по кой сценарий ще се достигне.

Логично е симулацията на едно илюзорно творение, на което му липсва постоянна същност, да претърпи регрес, да се завърне към първоизточника си, да се разтвори в него. 

Затова апофатичната или негативната теология разкрива функционирането на илюзорната действителност, използвайки отрицателна форма, казвайки какво не се явява тя (via negativa). Само тогава можеш да видиш космоса. Като сън в празнотата. Едно такова видение не носи в себе си отрицателна емоция (освен ако привързаността ни към егото, като реално съществуващо и подлежащо на унищожение, не е твърде силна) а е освобождаващо (отвъд дуализма), източник на радост и блаженство в безкрайността на празното пространство.

Използвайки концепцията за Бог, като първопричина, християнският мистик Йоан Скот Ериугена го описва като: "the waste [land] and the void".

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 4/9/2018 в 10:26, badr написа:

Този въпрос разбира се е профанизация на божественото.В отговор на такова питане Иисус отговаря - ........племе иска знамение, но знамение няма да се даде освен знамението на Йона.

Обяснението в твоя пост обаче си е чист деизъм - Бог като първопричина за всички следствия и не намесващ се пряко в света.

Обърках деизъм с дуализъм, трябва пак да се извиня, този път на теб. По-късно си видях грешката и макар че си обяснил какво означава, аз не знаех и не го отразих. Май досега този въпрос не ме е занимавал. Всъщност този така наречен деизъм изглежда точно по въпроса на Ам-ам. И наистина не ми изглежда разрешен съвсем. Аз самата не съм сигурна дали в свещените книги на трите авраамически религии, въпреки твърденията за пряката намеса на Бога, такава пряка намеса е отразена. Винаги има някакъв посредник, било ангел или пророк. Дори Иисус Христос като богочовек и съчетаващ две природи и две воли да се явява нещо като посредник, категорично заявява, че е дошъл да изпълни закона и че нарушаването на закона е невъзможно, тоест че дори той не е свободен в този свят - планинската проповед, ев. от Матей. В гетсиманската градина три пъти моли Отеца да го отмине тази чаша и три пъти казва  - но не както аз искам, а както ти. Той никога не изявява желание или допускане, че божията воля може да бъде нарушена. Скарва се на Петър, когато напада слугата на първосвещеника и допълва, че трябва да изпълни волята на Отца. И т.н, вероятно примерите от евангелията са повече. 

Мисля си обаче, че в Иисус няма никаква механичност, защото двете воли са постоянно работещи и осъзнавани, докато при другите не са -  неговите ученици например, в гетсиманската градина са будни в негово присъствие, а когато той се отдели от тях веднага заспиват. Това изглежда иносказателно, иначе е доста безсмислено като случка. По тая причина сигурно в евангелията много спят и се будят)

В Стария Завет Бог се намесва определено чрез посредничещи ангели и говори на патриарси и пророци чрез тях. Вероятно същото е  в Корана? Исус върши чудеса само по волята на Аллах, но от друга страна, чудесата са извършени от Иса? Къде изобщо в този свят Абсолютът някъде, някога, се е явявал лично на някого? За Мойсей в 33 гл. Изход се казва, че говорел с Бога лице в лице като приятел с приятел, и само няколко реда надолу същото твърдение е отречено като възможност, когато Мойсей иска Бог да му покаже славата си, ли беше... да проверя)

Да, а отговорът е "лицето Ми не можеш видя, защото не може човек да Ме види и да остане жив." Изход 33:20

(NB - към am-am: разбираш ли какво искаш? ))

Единствената възможност за Мойсей е да застане "при Мене" в една пукнатина в скалата (скалата е Христос) и да види Неговата слава в гръб. 

Между другото мимоходом забелязах, че същият отговор е даден на Мойсей от фараона. Фараонът и Господ в случките около поразите египетски някак се припокриват, сърцето на фараона е ожесточавано от самия Господ, а и фараонът е бил "жив бог" за египтяните, но не това е важно в момента. 

"И Господ ожесточи сърцето на фараона, и той не иска да ги пусне. И рече му фараонът: махни се от мене; пази се, не се явявай отпреде ми; в който ден видиш лицето ми, ще умреш. Мойсей отговори: както рече, тъй и ще бъде: няма вече да видя лицето ти." Изход 10, 27-29

 

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 минути, witness написа:

Да, а отговорът е "лицето Ми не можеш видя, защото не може човек да Ме види и да остане жив."

Значи било за Моисей, а не за Мохамед.

И аз съм се омотал. Ама то е се същото.

Идеята е, че живия човек не може да види друго освен човешката истина.

В Дзен, майсторите давали на учениците задание да медитират над въпроса "Какъв е светът преди да се родиш и след като умреш." Щото тогава не си жив и истината може да не е човешката истина.

 

Ама за да се отговори на този въпрос, трябва да се осъзнае, че човешката истина е пряко зависима от егото.

А, когато го няма егото, или по точно, човешкото его, какво имаме ?

Разбира се след осъзнаването, отговорът не е необходим. Затуй му се вика правилен възглед.

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 47 минути, Реджеп Иведик написа:

Значи било за Моисей, а не за Мохамед.

И аз съм се омотал. Ама то е се същото.

Идеята е, че живия човек не може да види друго освен човешката истина.

В Дзен, майсторите давали на учениците задание да медитират над въпроса "Какъв е светът преди да се родиш и след като умреш." Щото тогава не си жив и истината може да не е човешката истина.

 

Ама за да се отговори на този въпрос, трябва да се осъзнае, че човешката истина е пряко зависима от егото.

А, когато го няма егото, или по точно, човешкото его, какво имаме ?

Разбира се след осъзнаването, отговорът не е необходим. Затуй му се вика правилен възглед.

Тоест преди правилния възглед трябва да минем през неправилния. Но как от нещо ирационално може да се роди нещо рационално?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 7 часа, Реджеп Иведик написа:

Ама за да се отговори на този въпрос, трябва да се осъзнае, че човешката истина е пряко зависима от егото.

А, когато го няма егото, или по точно, човешкото его, какво имаме ?

То затова в Будизма са правилни възгледите. Нали се отъждествява с него. Кат го няма има обективна оценка. И правилен възглед според кого или какво?

И заглавието защо не ме загъва се предполага какъв е Бог и е безмислена!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 4/11/2018 в 14:15, Реджеп Иведик написа:

Идеята е, че живия човек не може да види друго освен човешката истина.

В Дзен, майсторите давали на учениците задание да медитират над въпроса "Какъв е светът преди да се родиш и след като умреш." Щото тогава не си жив и истината може да не е човешката истина.

Извинявай пак, по твоята логика излиза, че в дзен им препоръчват да умрат буквално физически. Иначе и да медитират и да не медитират над заданието, както го представяш, все човешки истини ще извлекат. А може и така да е наполовина. У Доген съм го срещала другояче, даже скоро го цитирах от "Габьо". Ама трябва да погледна как беше... то е онова, свързаното с "първоначалното лице". Пак лице. 

За въпросното място в Изход с лицето на Яхве коментарите са много предпазливи, от всички страни. Ако изобщо има. Ивритският текст е хлъзгав, многозначителен, значението в последния стих се простира например от "да ме видиш в гръб", "задна страна" и подобни, през "да ме видиш после", "след", "в бъдеще", "в последни времена", до "ще ме видиш друг", "ще видиш друг след мен" и т.н. От което човек може да си сготви каквото му е на сърце. "Лице" също не трябва да се разбира буквално, защото е абсурдно самият Мойсей да иска подобно нещо от Него) Лицето е "присъствие" и в същата глава 14 ст. "лице" е преведено като "присъствие" - "моето присъствие (лице, Аз Самият) ще върви с теб и ще те успокоява". 

Обаче. :shy11: Историята с молбата за показване на Славата Божия е досущ като един централен древногръцки мит. Митът около раждането, второто раждане по-точно, на Дионис. Историята за Семела и Юпитер (Зевс), разказана от Овидий в "Метаморфози" и други, които не съм гледала кои са...

Та, историята е как смъртната жена Семела(най-вероятно коренът бил индоевропейски и означавал "земя", казват), носеща плод от властителя на мълнията Зевс в утробата си, поискала да й се покаже в цялата си божествена слава и мощ, във вида, в който прегръща Хера. Той знаел, че за нея ще е смъртоносно, но нямало как да откаже, понеже прибързано се бил заклел във водите на Стикс, а това била няй-страшната даже за боговете клетва. И въпреки че слязъл от небесата и влязъл в дома й с някаква мълния с по-малка мощ, наричана от "небесните" "второ оръжие", смъртното тяло на Семела изгоряло. Само недоносеният плод Дионис оцелял, обвит о тнякакъв чудодейно изникнал хладен бръшлян, и баща му Зевс го доизносил в бедрото си. След раждането си Дионис бил отгледан и хранен с мляко от сестрата на Семела Ино, а скоро след смъртта на Ино заради някакви пак истории с ревнивата Хера, която е намесена във всички такива истории около Зевс, бил доотгледан от нимфите на дъжда в пещера

И така нататък. Съмнявам се, че на някого му е интересно. 

Все пак да добавя и че след като Дионис, синът на смъртен човек и върховния Бог, пораснал и извършил каквото извършил, накрая слязъл в Хадес, извел  майка си Семела и я възкачил на Олимп като богиня с ново име, Тиона. 

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 4 часа, witness написа:

Извинявай пак, по твоята логика излиза, че в дзен им препоръчват да умрат буквално физически.

Не, не излиза. Не се препоръчва. Ако мерим със същия аршин, ще излезе, че глупака, ако се самоубие, ще постигне нирвана.

Нищо крайно не се препоръчва.

Разбира се просветления не трупа карма.

Този път си се насочила в правилна посока. Това е логиката, изразена чрез митовете. На времето хората не са били прости. Нищо, че Маркс не е бил още роден.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 11 минути, Реджеп Иведик написа:

Ако мерим със същия аршин, ще излезе, че глупака, ако се самоубие, ще постигне нирвана.

Глупака ако не е поумнял приживе, със самоубийство си губи всички шансове за помъдряване, но докато е жив има някакъв шанс за просветление. Тоест той може да си мисли че ще постигне нирвана, но ще умре като глупак. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 13.04.2018 г. в 16:32, witness написа:

Та, историята е как смъртната жена Семела(най-вероятно коренът бил индоевропейски и означавал "земя", казват), носеща плод от властителя на мълнията Зевс в утробата си, поискала да й се покаже в цялата си божествена слава и мощ, във вида, в който прегръща Хера. Той знаел, че за нея ще е смъртоносно, но нямало как да откаже, понеже прибързано се бил заклел във водите на Стикс, а това била няй-страшната даже за боговете клетва. И въпреки че слязъл от небесата и влязъл в дома й с някаква мълния с по-малка мощ, наричана от "небесните" "второ оръжие", смъртното тяло на Семела изгоряло. Само недоносеният плод Дионис оцелял, обвит о тнякакъв чудодейно изникнал хладен бръшлян, и баща му Зевс го доизносил в бедрото си. След раждането си Дионис бил отгледан и хранен с мляко от сестрата на Семела Ино, а скоро след смъртта на Ино заради някакви пак истории с ревнивата Хера, която е намесена във всички такива истории около Зевс, бил доотгледан от нимфите на дъжда в пещера

И така нататък. Съмнявам се, че на някого му е интересно. 

Все пак да добавя и че след като Дионис, синът на смъртен човек и върховния Бог, пораснал и извършил каквото извършил, накрая слязъл в Хадес, извел  майка си Семела и я възкачил на Олимп като богиня с ново име, Тиона. 

Бравос. Това сме го учили навремето в 7. клас по история (в наши дни може и по-рано да учат древногр. митове). Абе има прогрес - скоро с тия знания ще вземете диплома за основно образование.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 17 минути, Нора Недкова написа:

Бравос. Това сме го учили навремето в 7. клас по история (в наши дни може и по-рано да учат древногр. митове). Абе има прогрес - скоро с тия знания ще вземете диплома за основно образование.

Каква е тази твоя фикс идея за димломите и книгите и изобщо, защо ти са? Ползваш ли си знанията за нещо? Още Сенека разправя за някви такива маниаци от негово време, колекционери на самоцелни знания. И за някои жени, които използвали образоваността си, за да се кичат с нея. 

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 4/13/2018 в 20:50, Реджеп Иведик написа:

Разбира се просветления не трупа карма.

И аз не трупам карма щот не вярвам. Нали съзнанието е на първо място.:D

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 4/9/2018 в 22:35, .Alex&Vanko. написа:

Интересно ако се появи Бог и цял свят почне да му се кланя какво ще стане с Будизма.

Съвършенно нищо - евентуалното съществуване на Бог, съвсем нищо не променя относно процеса, който предстои на всеки въвлякъл се в дхарма. А ако се беше заинтересувал от същата или поне да си следил що годе внимателно съседната тема, то щеше да знаеш, че края на дхарма е предвиден още от самия Буда. Така че няма дерт и не бери грижа за будизма. По- скоро се замисли, защо дори и да се появи Бог, съвсем не целия свят ще почне да му се кланя - като за първи такъв непоклоник можеш да броиш моята особа.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 14.04.2018 г. в 22:46, witness написа:

Каква е тази твоя фикс идея за димломите и книгите и изобщо, защо ти са? Ползваш ли си знанията за нещо? Още Сенека разправя за някви такива маниаци от негово време, колекционери на самоцелни знания. И за някои жени, които използвали образоваността си, за да се кичат с нея. 

А така - защо са ни дипломи? Ама така де - куцо, кьораво и сакато пише из интернет форумите и се вживява в ролята на експерт. Защо са ни били дипломи? Бисер след бисер ръсиш... Като те заболи зъб, при кого отиваш? При дипломиран дентолог, нали? А не при някой самоук шарлатан. Като си счупиш (не дай си боже) крак, кого посещаваш? Комшията чекръкчия? Или болницата, в която бачкат дипломирани специалисти?

Относно самоцелността на знанията - има една много хубава книжка, наречена "Атически нощи". В нея бай ти Авъл Гелий точно този казус разисква и дава няколко примера. О, забравих - ти не четеш. Как го бе казал Тертулиан (или бе Тома Аквински?): "Страхувам се от човек, прочел една книга."

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 12 часа, Александрина Айнщайна написа:

Как го бе казал Тертулиан (или бе Тома Аквински?): "Страхувам се от човек, прочел една книга."

Вярата и разума са несъвместими, а конкретно в средновековната схоластика водят до грандиозни противоречия. Например изказванията на Тертулиан, че вярва в Бог и възкресението защото са абсурдни. Такива теории се разлагат вътрешно от тези противоречия и дори без външна помощ, с времето, стигат до логичната си гибел. 

Изобщо дедуктивният метод на разсъждение води до имплозия на смисъла, да прочетеш една книга или да вярваш в Бог и оттам да си правиш изводи. Бъдещето е в индуктивния метод, който не дава 100% гаранция за истинност, но бавно и методично ни води към нея, отхвърляйки едни вероятности и насочвайки практично разума, въз основа на опита, към правилното познание.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 4/16/2018 в 21:09, Александрина Айнщайна написа:

Комшията чекръкчия? Или болницата, в която бачкат дипломирани специалисти?

Когато не те излекуват дипломираните специалисти, познай при кого ще идеш - то да не те застига де, но ...... ала го тъкмо комшията, след шест месечно обикаляне с патерици по специалисти с дипломи, накрая отиде с тези патерици при един чекръкчия и се върна от там даже без бастун. Проблеми с кръста впрочем.

п.п. а - и добре, че си изучил древногръцката митология в седми клас: изкара се по- голем специалист и от дипломираните, кога си бил още на 12-13 годинки. Та поне да беше добавил за кои още митологии да не се пише и споменава изобщо, че да не ти накърним репутацията на гусин Голяма Претенция.

 

преди 15 часа, Śūnyatā написа:

....

Тертулиан и теории - аштига бйе. Ма верно ли.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

  • Горещи теми в момента

  • Подобни теми

    • от haidukpikaso
      Защото Той ни е създал.
      Защото ние сме Негови деца.
      Продължете...
    • от Aliya
      Древните българи са имали дълбоко и проникновено разбиране за Бога - за разлика от нашите съвременници. Целият живот на предците ни е бил ориентиран спрямо почитането на Бога и търсенето на връзка и единение с неговото всепроникващо присъствие. Древните са имали ясно чувство на осъзнатост за божествения си произход и за Твореца си. Както и изпълнена с почит благодарност към Този, който Е, който дава живот и любов. Ето защо за древните българи Бог е бил Даващият или казано с езика на древните българи - Дав / Дев.

      Дев е едно от древнобългарските имена на Небесния бог. Друго негово име, което срещаме при древните ведически племена на българите, заселили се в Индия преди хилядолетия, е Ази. Богът Ази е този, който е създал човека и затова отделният човек нарича себе си аз. Малкият аз е само вдъхната искра жива (ведическата дума за душа) от Ази на Бога. Тази древна религиозна мъдрост намираме пренесена и днес в съвременните религии, включително и в християнството - Битие 1:27. И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори
      Думата аз е една от най-старите български думи - знаем, че българите са били наричани от своите съседи Азковци, особено в региона на днешно Хасково или още Азково (градът на аз-ковците). Ази или Бог е думата, която е залегнала и в най-стария религиозен знак - свастиката. Свастика идва от санскритското суазти, или на български език съАзчи, т.е. свастиката е била предмет талисман, който се е носел от човека като закрила от Бога. http://aliya.blog.bg...vastika.1257509

      ДевАзи / Даващият Бог е древнобългарското име на Бога. Девази е преминало в гръцките богопочитания и гръцката митология като Зевс, в римската и европейската като Деус, Дио и така нат.
      ДевАзи е този, който дава светлината. Постепенно в гръцкия език Дев е било произнасяно Зевс според спецификата на гръцкото произношение, но значението на думата се запазило - Зевс означава Даващият светлината.
      Дев е този, който дава светлината, и този който дарява деня - ден или дан означава даденият на древнобългарски.
      Дев е наричан още и Денкара (каращият деня) и това негово наименование намираме споменато в древнобългарската Риг/Рча Веда, занесена в Индия от древните ведически български племена. Често го намираме изобразен като конник, подкарващ колесницата на деня.
      Даващият Бог ДевАзи на древните българи намираме пренесен дори и в далечен Китай от древните българи при преселението им в Китай няколко хилядолетия преди Христа. Дао е религиозното учение, наследило древнобългарските традиции на духа. Дао е учението на великия, един от най-великите духовни колоси Лао Дзъ. Дао е името, с което Лао Дзъ обозначава Бога и не случайно - Дао е всъщност българската дума Дал (този, който дава). През хилядолетията, поради особеностите на китайския език, Дал е било произнасяно като Дао и се е запазило така и днес.
      Дао/Дал е древнобългарската вяра в даващия Бог Девази/Зевс, Дио, Деос/. Самият Лао Дзъ е имал български корен и за него се знае, че е влязъл в Китай от Индия, където първоначално е проповядвал като Боян.

      Бог ДевАзи е мъжкото начало в древната българска духовност. Той е този, който дарява Светлината, Слънцето, деня и сезоните. По законите на вечния божествен баланс и хармонията неговата женска енергия и проявление е Тази, която поема светлината в себе си и от нея развива и дарява живота в природата. Свързана с Небесния Бог ДевАзи е Богинята Майка на Плодородието - Девата (Даващата), която срещаме дори в далечна Камбоджа при местните жители да я зоват Девата и да й издигат паметници - една напълно българска богиня.

      Тази снимка е на Девата от Ангкор Ват, Камбоджа, а главата й е отрязана от търговци на старинни артефакти, за да бъде продадена на пазара. Или може би просто за да не се забележат европеидните й черти и връзката й с древните българи, живели някога по тези земи и известни като племето Балхреус.
      - http://aliya.blog.bg/history/2014/05/07/drevni-bylgarski-tradicii-v-dneshen-kitai-narodyt-dong.1262886

      Най-древното име на Майката "Ма" и до днес се среща в България като обръщение към всяка една жена. Ма е преминало и в Индия заедно с древните български ведически племена и там се е запазило като почтително обръщение към жена с духовно призвание. От най-древното наименование на Богинята Майка на плодородието Ма произлиза и името на месец Май - месецът на плодородието, както и българското древно женско име Мая.
      Освен "ма", като обръщение към жената в българския език се използва и "мари", като и двете обръщения и до днес се използват в българския език и се смятат за белег за остарялост (?) А знаете ли, че "жена" на ведически санскрит е "стри", като българската дума стрина!? А -ри е окончанието за ж.р. като нашето народностно обръщение към жените "мари"!?

      Интересен е фактът, че Девата е наричана от древните българи Мари още преди християнската епоха. Сведение за Девата Мари намираме чак при баските от предхристиянската епоха. Девата Мари е преминала и в православното християнство - то единствено почита Девата Мари като Света Дева Мария, като я обожествява в икони и специални празници. В православните църкви иконата на Дева Мария е винаги редом и неотлъчно до иконата на Исус Христос за разлика от католическото и протестантското християнство, например. Нека не забравяме, че Исус и Дева Мария са арамейци, които от своя страна са финикийците - гръцкото название, дадено на древните българи скитите в Близкия Изток.

      Древната българска религиозна традиция сериозно е повлияла на православието със своето почитане на женското начало в природата, с което е облагородила и обогатила православието за разлика от останалото християнство, което в тъмните векове е горяло жените на клади.
      В България това никога не се е случвало!

      У нас най-старите намерени изображения на девата намираме при Дуранкулак и те са датирани на 7000 г. преди Христа.

      Характерното за тези фигурки на Древната жена е тяхната реалистична изработка. За разлика от днешните модели на подражание, наложени от съвременната култура, древните българи не са обожествявали младите и красивите жени единствено, а са отдавали своята почит на жената изобщо, и то най-вече на зрялата жена - майка и господарка на семейното огнище. Обожествяването на жената е било повсевместно и изключително древно - най-старите женски фигурки намерени в Европа датират от 40 000 до 10 000 год. преди Христа.


      Въпреки, че според официалната история тогава Европа трябва да е била в Ледниковия си период, добре охранените женски фигурки са доказателство за точно обратното - живот в изобилие и благоприятна природна среда, където жената е била изключително ценена като носителката и пазителката на живота. Изглежда, че в тази древна епоха нашите предци са били много по-мъдри от нас и не са робували на наложени модели на неженствените жени-момчета или брадатите жени! И не само, че не са робували на умствени модели за подражание, но и са били изключително естествени природни хора, които не са познавали измисления свят на умствените илюзии или по-точно, не са познавали все още света на Лъжата и Заблудата!

      Наскоро посетих Врачанския регионален музей - направи ми впечатление, че върху прочутото Рогозенско сребърно съкровище са изобразени само жени - в колесници, яздещи лъвове, със стрели и лъкове. Жената в древна България е заемала своето равнопоставено място, а мъжете определено са я обичали и дори боготворели.... че и гей паради е нямало ...
      Разбира се, прочутите по цял свят амазонки водят началото си от древните българки. Древните българи са известни със своите бойни умения, граничещи с мистицизма и тайните знания. Жените не са били изключение в това отношение.
      АМАЗОНКИ - АМЪЖАНКИ (мъжките момичета на древна България)
      Самото име амазонки е видоизменена българската дума А-мъж-анки. Амъжанки ще рече на наш си роден език - мъжки момичета, тези смели жени, които са ловували и отбранявали земите си, домовете си и децата си, когато мъжете им са били на военен поход надалеч.

      За култа към древната богиня Майка на Плодородието говорят и някои селищни наименования в България - така например село Мадара край Шумен. До това село на 50 метра от Голямата пещера на трите нимфи, има типична, прекрасна пещера-утроба с чисто южно изложение, в която слънцето влиза само на обед. България изобилства с такива пещери - утроби, които са първият образ символ на Богинята Майка на Плодородието.
      https://www.facebook...&type=1

      У нас е възприето името Мадарски конник заради близостта му до село Мадара (Мадара означава Майката Дарителка). Мадара означава именно Ма-Дара, Майка-Дарителка, тази, която дарява живота. Всички знаем за хилядолетния култ на древните българи към Богинята майка на плодородието. Оттук и името МаДара се е пренесло във всички езици по света като майка - mother, mutter и така нат.
      Що се отнася до Мадарския конник, той не случайно се среща и на други места по света - като например в Иран, Афганистан и Тибет - там, където българите са се разселили преди хилядолетия. Конникът олицетворява Бога СебАзи на древните българи, които са били просветлени хора, мистици и жреци. Те са знаели, че Бог е Вътрешната същност на всеки и всичко, че Той е Единственият и Всепроникващият Вседържител и Сърцевина. Ето защо те са го нарекли СебеАзи, СебАзи. Наричали са го и Бал / Бъл Ази със значение Големият Ази. От името на своя бог Ази българите са наричани БълАзги / БълАзгари, или просто Българи, Бълги, Пелазги, Белги и така нат.

      Фактът, че и в Северен Афганистан наскоро бе намерен конник в скалите с наименованието Мадара просто показва, че този Афганистански конник е реплика на статуята на Мадарския конник в България, която древните българи толкова са почитали, че са предпочели да си я издълбаят наново и в страните, в които са се разселили преди хилядолетия.
      Най-древното име на Майката "Ма" и до днес се среща в България като обръщение към всяка една жена. Ма е преминало и в Индия заедно с древните български ведически племена и там се е запазило като почтително обръщение към жена с духовно призвание. От най-древното наименование на Богинята Майка на плодородието Ма произлиза и името на месец Май - месецът на плодородието, както и българското древно женско име Мая.
      Освен "ма", като обръщение към жената в българския език се използва и "мари", като и двете обръщения и до днес се използват в българския език и се смятат за белег за остарялост (?)

      Интересен е фактът, че Девата е наричана от древните българи Мари още преди християнската епоха. Сведение за Девата Мари намираме чак при баските от предхристиянската епоха.
      Девата Мари е преминала и в православното християнство - то единствено почита Девата Мари като Света Дева Мария, като я обожествява в икони и специални празници. В православните църкви иконата на Дева Мария е винаги редом и неотлъчно до иконата на Исус Христос за разлика от католическото и протестантското християнство, например. Нека не забравяме, че Исус и Дева Мария са арамейци, които от своя страна са финикийците - гръцкото название, дадено на древните българи скитите в Близкия Изток.

      Древната българска религиозна традиция сериозно е повлияла на православието със своето почитане на женското начало в природата, с което е облагородила и обогатила православието за разлика от останалото християнство, което в тъмните векове е горяло жените на клади.
      В България това никога не се е случвало!
    • от Rado_42
      Здравейтее хора, търся хип-хоп песни, рапъри които да пеят за Бог и въобще за света, а не само да говорят в песните си колко пари и какви коли имат! Търся ''old school'' защото днешният рап е тотално манипулиран и незнам вече кой е истински и кой се прави на такъв! Оказа се, че най-много ми харесва хип-хопа, след като изслушах толкова песни от типа на Рок, Пънк Рок, Електро и всякакви други! Та ако знаете някакви песни или изпълнители които да казват истини чрез песните си моля кажете? Благодаря предварително!!! ))
    • от Иваил
      "Евангелието на Светите Дванадесет"
       
       
      Предоставям за свободно сваляне, преведеното от мен апокрифно евангелие:
      https://www.dropbox.com/s/6y7qol5do8ga684/GH12.doc
       
      Написано от Св. Ап. Иоан около 70г. в Рим, докато е бил затворен. След одобрението на текста от другите апостоли, препис е занесен в Тибет в пълна тайна.
      Донесено е от Азия от католически свещеник около 1870г., който го превежда от арамейски, защото Ватикана спира работата по превеждането.
      В него така да се каже е пълното Учение "за първите принципи", и начин на живот дадено от Исус.
      По-подробна информация за текста има на английски там: http://www.thenazareneway.com/ght_table_of_contents.htm
       
      Създал съм и страничка за него:
      http://goo.gl/s7t1em
       


    • от Aliya
      Официалната християнска религия ни учи, че Исус Христос възкръсна на третия ден след своята смърт на кръста. Разбира се, не можем да наричаме учение едно твърдение на религиозните догматици, което противоречи на естествените природни закони на живота и смъртта, на физическите закони на материята – жива и нежива. По-скоро става дума за насаждане на вярване... в приказки. Независимо, че човечеството отдавна вече не е в детската си възраст, в която имаше нужда да бъде залъгвано с приказки, пълни с измислени герои и поучително размахване на пръст, че и на тоягата, ако се наложи.
      От хората религиозната институция иска да вярват – без да търсят разумно обяснение на още по-разумните си въпроси – като например, какво се е случило с тялото на Исус Христос след неговото възкресение. Материята не изчезва просто така в небитието!
      Да бъдат залъгвани с дежурния отговор – „Църквата е тялото христово!” е неуважително спрямо хората и тяхната вродено присъща интелигентност. Сигурно нещо се е случило с тялото на Исус Христос, което си има своето обяснение. Или по-скоро поставя под въпрос цялото насаждано църковно твърдение, че Исус Христос е възкръснал след смъртта си на кръста.
      Защото съществуват много по-правдиви и по-екзистенциални твърдения, според които Исус изобщо не е умирал на кръста. Бил е свален от кръста преждевременно на неговата смърт, поради съботния ден, следващ деня на разпятието и почитан от юдеите. След свалянето на Исус от кръста, негови верни и тайнствени последователи измежду стражата полагат тялото му в гробницата на местен юдейски богаташ, а на сутринта вече са се погрижили да отнесат полумъртвото тяло далеч от гробницата и да скрият Исус от погледите на религиозните фанатизирани юдеи. Да го скрият и да го лекуват, което прави възможно след това Исус сам да се покаже на своите ученици и да разговаря с тях, преди да напусне Юдея завинаги и да замине за Индия. Съществуват писмени свидетелства за това, че Исус е живял в Индийския Кашмир, където е и погребан и гробът му е запазен и до днес.
      Аз също съм убедена, че Бог не е немилостив и със сигурност е спасил от кръстната смърт такъв чист, невинен и напълно смирен в Божиите ръце човек като Исус, като му е изпратил милостиви човешки сърца, които да се погрижат за изтерзаното му тяло и да го върнат към живота. Съществуванието винаги откликва с Любов за чистите, смирените, кротките и миролюбивите човешки същества като Исус, предали себе си напълно в ръцете на Всемилостивия. Защото тяхно е Божието царство на Благодат и Любов. Когато един Божи човек като Исус не губи своята любов към Бог, независимо от страданията, на които е подложен от неосъзнатите хора, то и Бог му отвръща с цялата сила и могъщество на Божията любов.
      Да познаеш тази Божия любов и да я превърнеш в своя истина е всъщност истинското възкресение на човешкото същество. За това именно възкресение говори и Исус в своите разговори с хората, като го нарича „раждане изново” или „раждане свише”.
      (Йоан 3:3) „1 Между фарисеите имаше един човек на име Никодим, юдейски началник.
      2 Той дойде при Исуса нощем и Му рече: Учителю, знам, че от Бога си дошъл учител; защото никой не може да върши тия знамения, които Ти вършиш, ако Бог не е с него.
      3 Исус в отговор му рече: Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой изново, не може да види Божието царство.
      4 Никодим Му казва: Как може стар човек да се роди? може ли втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди?
      5 Исус отговори: Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство.
      6 Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух. „
      Исус никъде не говори за възкресение на тялото, нито за възкресение след физическата смърт на тялото!!! Исус говори за новото раждане = възкресението в Бог, което е в Дух!!! Това ново раждане / възкресение не се случва след смъртта, а докато човекът е жив тук, на Земята. Това е истинското възкресение, на което сам Исус ни учи!
      Той ни учи, че човек ще се роди изново в Дух само ако познае Божия дух в себе си, защото човек е Божие чедо,
      (Йоан3) „13 И никой не е възлязъл на небето, освен Тоя, Който е слязъл от небето, сиреч, Човешкият Син, Който е на небето.
      14 И както Моисей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкият Син”
      Човешкото същество или както Исус го нарича „човешкият син” може да бъде „издигнато в Дух” по думите на Исус, когато осъзнае Божественият дух вътре в себе си, когато види Божествената искра, запалена вътре в душата му човешката. И когато осъзнае своята принадлежност на Бог Всемогъщи, своята същност на Божие чедо.
      (Рим.8;14) „Понеже които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове.
      15 Защото не сте приели дух на робство, та да бъдете пак на страх, но приели сте дух на осиновение, чрез който и викаме: Авва Отче!
      16 Така самият Дух свидетелствува заедно с нашия дух, че сме Божии чада.”
      Да познаеш Божия дух в себе си е истинското възкресение или новото раждане, за което говори сам Исус Христос. Новото раждане е станало и с Исус, когато Светият дух се спуска върху него като гълъб при кръщението му от Йоан Кръстител на река Йордан. Разбира се,описанието на кръщаването на Исус Христос е едно много красиво метафорично описание на новото раждане - в другите традиции това ново раждане е наречено просветление и е описано с по-други думи.
      Но Истината е една - Новото раждане/Възкресението е пълна метаморфоза и трансформация на човешкото същество, смърт за старата личност на човека и нейните модели на мислене и поведение, нейните заучени вярвания и заблуди. И ново раждане на нов човек, прогледнал за Истината на Бог! Нов човек, който е смирил егото си и е умрял за старата си личност, пълна с его, предразсъдъци, заблуди, вярвания. И се е възродил в нова автентична и свободна индивидуалност, която разпръсква аромата на Божествената истина и любов. На мястото на старата личност се ражда нов човек, познал истинската си същност на Божие чедо, свързал се със сърцето и душата си, прогледнал за запалената Божествена искра вътре в себе си. Ражда се Христос, който свети с автентична светлина и любов и огрява всичко по пътя си.
  • Дарение

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.