Премини към съдържанието

Препоръчан отговор


Книгата на Никола Даскалов е уникална за нашата мемоаристика, тя е за разказа, който все отлагаме или не искаме да ни буди в сънищата. Този разказ го няма по учебникарските страници, за него се мълчи упорито и много се предъвква, разпилява или се появява ей така, между другото. Това е било действителност за повече от 100 000, а прецизните преброявания сочат, че повече от 300 000 са преминали през ужасите на родните концлагери.

safe_image.php?d=AQCfZ3ZUc-WcJfvg&w=476&
Книгата на Никола Даскалов е уникална за нашата мемоаристика, тя е за разказа, който все отлагаме или не искаме да ни буди в сънищата. Този…
ciela.bg
Много, много мъка!
Който е минал или останал в и през червената пустиня, само той си знае. Но не забравяйте семействата които седят пустинята и червените лешояди и чакат любимия човек да се завърне. Колко мъка ,колко не спокойни години са изкарали семействата. Боже колко мъка.

Книгата на Никола Даскалов е уникална за нашата мемоаристика, тя е за разказа, който все отлагаме или не искаме да ни буди в сънищата. Този разказ го няма по учебникарските страници, за него се мълчи упорито и много се предъвква, разпилява или се появява ей така, между другото. Това е било действителност за повече от 100 000, а прецизните преброявания сочат, че повече от 300 000 са преминали през ужасите на родните концлагери.

Да, имало е такива. В България и съвсем не толкова отдавна. Ваш родственик не е ли бил там? Ако не е разказвал, накарайте го да го направи или да разкаже спомените на близък, който е бил там. Ще чуете интересни неща. Случки, от които ще ви настръхне косата.

Защо? Защо е преживяно това? С какво прегрешихме ние, българите? Откъде дойдоха тази злоба и жестокост? Липса на състрадание, милост и елементарно благородство…

Вече 25 години в училищата ни и дума не се отваря за този ужас, сякаш това не се е случвало тук, до нас. Република България е единствената страна, в която няма музей на насилието, на Държавна сигурност, на репресиите и Злото. Само тук и никъде другаде пораженията на комунизма се приемат спокойно, даже се правят опити да се представят като „достижение“ на строя със спокойствието, почивката на Черно море, с „Москвич“-а и „Запорожец“-а, с евтиното образование и здравеопазване.

Христо Марков

Няма оазиси в червената пустиня

За смазващите човешкото достойнство времена на лагерите

 „Няма оазиси в червената пустиня“ е втората книга на Никола Даскалов, която той представи в Столичната библиотека. Тя привлече вниманието на множество хора – останалите живи, минали през комунистическите лагери, техни близки и онези, които искат да научат повече от живата все още история.

„Книгата е уникална за нашата мемоаристика, тя е за разказът, който все отлагаме или не искаме да ни буди в сънищата, казва ексдепутатът от СДС във Великото народно събрание Христо Марков. Този разказ го няма по учебникарските страници, за него се мълчи упорито и много се предъвква, разпилява или се появява ей така, между другото. Това е било действителност за повече от 100 000, а прецизните преброявания сочат, че повече от 300 000 са преминали през ужасите на родните концлагери.

Да, имало е такива. В България и съвсем не толкова отдавна. Ваш родственик не е ли бил там? Ако не е разказвал, накарайте го да го направи или да разкаже спомените на близък, който е бил там. Ще чуете интересни неща. Случки, от които ще ви настръхне косата. Защо? Защо е преживяно това? С какво прегрешихме ние, българите? Откъде дойдоха тази злоба и жестокост? Липса на състрадание, милост и елементарно благородство…

Вече 25 години в училищата ни и дума не се отваря за този ужас, сякаш това не се е случвало тук, до нас. Република България е единствената страна, в която няма музей на насилието, на Държавна сигурност, на репресиите и Злото. Само тук и никъде другаде пораженията на комунизма се приемат спокойно, даже се правят опити да се представят като „достижение“ на строя със спокойствието, почивката на Черно море, с „Москвич“-а и „Запорожец“-а, с евтиното образование и здравеопазване“.

Авторът Никола Даскалов разказа за гаврата над човешкото достойнство в тези лагери на смъртта, която стига дотам, че всеки от лагерниците е питан: Ти защо си тук? В повечето случаи жертвите дори не знаели и сами питали защо наистина са там, защото ако си съден, ще бъдеш осъден – ще чуеш обвинения, ще получиш присъда. За лагерниците обаче такова нещо няма. Те нито знаят защо са там, нито колко време ще останат, нито дали ще оцелеят. Той самият си изработил универсален отговор, след който преставали да го питат. Отговорът бил: Знаел, не казал. Той самият след множество изпитания и провокации в гимназиалните години, вероятно дал повод на комунистическите власти да го затворят в „заведение за превъзпитание“, след като му изпратили провокатор, който да го вербува за лъжлива конспирация.

Никола Даскалов – един от сините политици от началото на прехода, който не се свърза с никакви скандали и премина през политиката, воден от решителното намерение да помогне за създаването на „новото общество“, издаде преди две години първата си мемоарна книга с факти и спомени от времето, когато ентусиазмът все още движеше много хора.   Активист на БСДП и СДС и висш държавен и общински администратор (секретар на Столична голяма община, зам.-министър на отбраната в правителството на Филип Димитров, общински съветник в София).

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.