Премини към съдържанието

Препоръчан отговор


Душата ми е пленница на болката... 

web

 

Душата ми страда

откакто теб те няма, 

и не знам какво да направя 

в сърцето ми остави рана... 

Тази рана не зараства и

боли, боли, боли... 

Болката за теб не спира, 

тя е непреодолима.... 

За теб съм аз робиня не значима, 

а ти за мен любов необяснима.. 

 

Автор:Михаела Войнова

  • Харесва ми 3

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ще ти напиша една от първите ми стъпки  в поезията ... 

Тихи Пътища 

Ти искаш нещо , което 

събрала бих в един само стих 

а аз искам нещо , в сърцето 

заради което , родила те бих 

Върни се сега там откъдето 

идва вярата в наште сърца 

искам да видя в тебе - детето 

на тази изстрадала майка Земя 

Донеси ми от там топлината 

на Душата девствеността ми дари 

донеси ми лъча в тъмнината 

в моя свят от мечти ме търси 

Изплети ми люлка от обич 

тогава от живите - ела ме грабни 

за да блеснем със тебе във обръч

като символ на единни Души 

 

Мимски

 

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.