Премини към съдържанието
Даскала

Вплел пръсти с времето

Препоръчан отговор


Самотен бе един той пътник,
вперил поглед в небосклона.
Туй бе към един от хората,
 отдавна забравен войн поклона.
Приказка с празен край,
и мрачен вълчи вой.
Поглед жален
в почит на последния герой.
И безброй мисли,
залели душата като потоп, порой.

Някъде там късче и частичка
бе някога в душа стояла,
бастион на  идеали тъй горещи,
в нея пламенна и страстна,
Наместо истина тъжна,
печална и омразна.
Искричка надежда малка,
скрита негде в пепелта...
надълбоко, но угасна....

И тръгна пътникът
по своя път самотен,
и ума му мисъл бе една,
а поглед морен,
кат архаизъм и реликва,
посърнал и сломен
мъртвешки и  призрачен,
гротескнен образ
от едно време бе той не друго,
а жив спомен.

Редактирано от Даскала (преглед на промените)
  • Харесва ми 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.