Премини към съдържанието

Препоръчан отговор


Преди 3 години ми беше първата любов, съответно и първата раздяла. Това ме промени, обърка ме и не знаех кой път да поема. Наистина имах такива мисли и тогава. След тази раздяла ми дойде идеята за пътуването по кораби. Трябваше да изкарам една бърза магистратура и да се захвана да си оправям живота...поне финансово. Само, че времето минаваше, аз се отдадох на тиндър, леки жени и алкохол. Не съм красив, но всички знаем, че жените харесват грозни мъже. Та общо взето ми връзваха. Нагледах се на един куп боклуци от типа на 2ра среща - свирка. Трета среща - на семейна вечеря?. Първа среща - да знаеш девствена съм и след два часа ми е бръкнала в гащите. Факт, че аз не търсех нищо конкретно, но никога не съм си позволявал да заблуждавам тези момичета и жени, а си им казвах всичко както си е. С една, две си останахме приятели добри даже бих казал. Но истината беше, че не успяваха да ми задържат вниманието. Бяха сиви, скучни и без мечти. Помня даже на една първа среща как седя и си пуша наргилето и се чудя аджеба защо съм се навил да изляза с нея тази вечер, а тя мълчи като зодия риби насреща ми и в един момент се доближава до ухото ми, пуска ми ръка и казва мяу.

Честно казано се започнах да се страхувам от качването ми на кораб. Да ще се кача и ще стана финансово атрактивен за боклуците. Точно от типа боклуци дето ще ти наговори всичко, за да те върже. На всички ни е ясно, че мъж моряк е златна мина.

И разбира се тогава се появи тя. Съвсем случайно запознанство. Беше живяла една година в щатите, 3 в Германия и иска да си е тук в България вече. Факт, малка е. Имаме 9 години разлика. Тя е на 19, аз на 28. Всички ме предупреждаваха да не се занимавам и ми казаха, че съм си загубил акъла щом въобще съм тръгнал. Но истината е, че не беше просто секс или нещо подобно. Реално исках да се видя с нея в началото, за да поговорим и да я опозная. Знаете как едни deep conversations впечатляват. Тя показа, че може да бъде сериозна и с времето не само с думи, но и с жестове и дела. Тогава вече аз се успокоих напълно и хлътнах. Общо взето скочих all in.

Знаейки през какво преминах преди 3 години, буквално откачих. Дали ми вярвате или не, не е от значение. Факт е че в момента съм в the lowest point of my life. Почти не спя, за храна да не говорим. Веднъж на 2 дни хапвам нещо по така. Иначе пакет солети, една вафла и на това изкарвам деня. Не го правя на сила. Просто стомаха ми стои свит на топка и нямам абсолютно никакъв апетит. По принцип бях намалил алкохола до почти минимум и то не на пук. Просто докато бях с нея, нямах нужда от него. Мда, с приятели сме се събирали, вземали сме си бутилка хубаво уиски и пура и сме я изпивали, но без да се напиваме, без да се правим на прасета. Сега ми се иска да съм 24/7 пиян, за да мога да спя поне. Защото дори и след като пих снощи до 4, се събудих в 7 и малко просто ей така.. Стоя, гледам тавана като чели току що съм сънувал някакъв кошмар и осъзнавам, че тя е няма. Няма и да я има повече.

Но какво повече мога да направя аз? Молих и се, умолявах я да не унищожава това, което имаме. Да се изправи срещу страховете си и родителите и, защото рано или късно ще и се наложи да го направи. Самия факт, че се молих и умолявах ме накара да се чувствам жалък. Свалих егото си до нула. Направих всичко по силите си, борих се като удавник хванал се за сламка. Единственото нещо, което не направих, е че не отидох директно да се запозная с родителите и. Но както казах, това щеше да е грешка. Това е нещо, което тя трябваше да реши. 

 

Вчера след като се разделихме, тя ме попита дали сега ще направя нещо. Дали няма да и наговоря груби неща, да кажа на техните или нещо от сорта. От това заболя дори още повече. Че човек, който ме познава може да си помисли, че бих направил такова нещо. Факт, мога да я унищожа сега. Да срина целия и живот, но нима това правим на хората, които обичаме? Не мисля..

 

А самоубийствените мисли минават през главата на всеки човек. Страхувах се от това да мина още веднъж през същата болка и продължавам да се страхувам, може би са били защитна моя реакция.. не знам как да го обясня. Но причината да споделя за това, е че има хора, които могат да извлекат полза от моя опит. А и имах нужда да споделя, а не можех да го направя на някой близък, не и за такова нещо. Не мисля, че бих си го причинил. По скоро не бих го причинил на близките ми. За мен в момента не ми пука.

Като цяло мненията ви до момента ми бяха изключително полезни. Искам да ви благодаря сърдечно за това.

 

Но ме боли и за още едно нещо. Че родителите и ще и провалят живота. Карат я да се чувства виновна ако не отиде в събота на църква, удрят я по мястото където най я боли - чувството и за вина. Не и говорят по цяла седмица. Техните "наказания" не са тези, които всички си спомняме от едно време. Завързан за стълба и шамари по дупето, щото съм отишъл на язовира с другите шайки. Удрят я по психиката и ми е жал за нея, защото рано или късно ще се пречупи и ще стане като тях. Освен ако не пребори страха си и не се изправи срещу тях. Надявах се, мислих че любовта е най - силното чувство. Че ще надделее над страха и. Уви, лъгал съм се.

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ядене и пиене му е цаката! От човек с име "ам-ам" какво да се очаква...

ПП. when im gonе, виждам че си отговорил, което ти прави чест, че се отнасяш към темата сериозно. В крайна сметка дори по някаква причина човек да прескочи трапа на самоубийствените мисли, то това не означава, че си е подредил живота и си е взел поуките. Има най-ниското място, но има и други ниски места, които да са достатъчно ниски.

преди 20 минути, when im gone написа:

Нагледах се на един куп боклуци от типа на 2ра среща - свирка. Трета среща - на семейна вечеря?. Първа среща - да знаеш девствена съм и след два часа ми е бръкнала в гащите.

И какво трайно си спечелил от тия работи? Щото и това отминава, и човек си е сам, с празни ръце и живот... То някои могат перманентно да ги връткат и да им връзва, е да попитам, тогава с какво повече се различаваме от животните, които им дай ядене, пиене и половия нагон, и това им е? И някъде да спят на сухо и топло. Иначе това с отношението към девствеността от тези момичета не го разбирам, какъв е смисълът да я изтъкваш, ако след два часа ще е история? Глупави и късогледи момичета.

преди 20 минути, when im gone написа:

Честно казано се започнах да се страхувам от качването ми на кораб. Да ще се кача и ще стана финансово атрактивен за боклуците. Точно от типа боклуци дето ще ти наговори всичко, за да те върже. На всички ни е ясно, че мъж моряк е златна мина.

Ето затова, на пук на съветите на някои хора, парите и повечето пари не са решението. Даже с повечето финанси проблемите за решаване стават по-големи, и човек трябва да е израснал паралелно. Не случайно разни хора спечелили от лотарията си съсипват живота като видят толкова пари на едно място и на тяхно разположение, а нямат характер, за да ги управляват. Тъй че ако имаш по-дебел портфейл, ще има и повече кандидатки за тебе... и повече трябва да отсяваш. Наскоро гледах ей това интервю с покойния Стефан Шарлопов:


Има какво да се научи от човека.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 часа, аm-аm написа:

Бягай от сектантските им съвети. Пий смело! С тебе сме crazy-monkey-emoticon-191.gif

Е , що си ме цитирал ? 

Вероятно , за да Измеря докъде си стигнал ти с пиенето ?!

преди 1 час, when im gone написа:

Преди 3 години ми беше първата любов, съответно и първата раздяла. Това ме промени, обърка ме и не знаех кой път да поема. Наистина имах такива мисли и тогава. След тази раздяла ми дойде идеята за пътуването по кораби. Трябваше да изкарам една бърза магистратура и да се захвана да си оправям живота...поне финансово. Само, че времето минаваше, аз се отдадох на тиндър, леки жени и алкохол. Не съм красив, но всички знаем, че жените харесват грозни мъже. Та общо взето ми връзваха. Нагледах се на един куп боклуци от типа на 2ра среща - свирка. Трета среща - на семейна вечеря?. Първа среща - да знаеш девствена съм и след два часа ми е бръкнала в гащите. Факт, че аз не търсех нищо конкретно, но никога не съм си позволявал да заблуждавам тези момичета и жени, а си им казвах всичко както си е. С една, две си останахме приятели добри даже бих казал. Но истината беше, че не успяваха да ми задържат вниманието. Бяха сиви, скучни и без мечти. Помня даже на една първа среща как седя и си пуша наргилето и се чудя аджеба защо съм се навил да изляза с нея тази вечер, а тя мълчи като зодия риби насреща ми и в един момент се доближава до ухото ми, пуска ми ръка и казва мяу.

Честно казано се започнах да се страхувам от качването ми на кораб. Да ще се кача и ще стана финансово атрактивен за боклуците. Точно от типа боклуци дето ще ти наговори всичко, за да те върже. На всички ни е ясно, че мъж моряк е златна мина.

И разбира се тогава се появи тя. Съвсем случайно запознанство. Беше живяла една година в щатите, 3 в Германия и иска да си е тук в България вече. Факт, малка е. Имаме 9 години разлика. Тя е на 19, аз на 28. Всички ме предупреждаваха да не се занимавам и ми казаха, че съм си загубил акъла щом въобще съм тръгнал. Но истината е, че не беше просто секс или нещо подобно. Реално исках да се видя с нея в началото, за да поговорим и да я опозная. Знаете как едни deep conversations впечатляват. Тя показа, че може да бъде сериозна и с времето не само с думи, но и с жестове и дела. Тогава вече аз се успокоих напълно и хлътнах. Общо взето скочих all in.

Знаейки през какво преминах преди 3 години, буквално откачих. Дали ми вярвате или не, не е от значение. Факт е че в момента съм в the lowest point of my life. Почти не спя, за храна да не говорим. Веднъж на 2 дни хапвам нещо по така. Иначе пакет солети, една вафла и на това изкарвам деня. Не го правя на сила. Просто стомаха ми стои свит на топка и нямам абсолютно никакъв апетит. По принцип бях намалил алкохола до почти минимум и то не на пук. Просто докато бях с нея, нямах нужда от него. Мда, с приятели сме се събирали, вземали сме си бутилка хубаво уиски и пура и сме я изпивали, но без да се напиваме, без да се правим на прасета. Сега ми се иска да съм 24/7 пиян, за да мога да спя поне. Защото дори и след като пих снощи до 4, се събудих в 7 и малко просто ей така.. Стоя, гледам тавана като чели току що съм сънувал някакъв кошмар и осъзнавам, че тя е няма. Няма и да я има повече.

Но какво повече мога да направя аз? Молих и се, умолявах я да не унищожава това, което имаме. Да се изправи срещу страховете си и родителите и, защото рано или късно ще и се наложи да го направи. Самия факт, че се молих и умолявах ме накара да се чувствам жалък. Свалих егото си до нула. Направих всичко по силите си, борих се като удавник хванал се за сламка. Единственото нещо, което не направих, е че не отидох директно да се запозная с родителите и. Но както казах, това щеше да е грешка. Това е нещо, което тя трябваше да реши. 

 

Вчера след като се разделихме, тя ме попита дали сега ще направя нещо. Дали няма да и наговоря груби неща, да кажа на техните или нещо от сорта. От това заболя дори още повече. Че човек, който ме познава може да си помисли, че бих направил такова нещо. Факт, мога да я унищожа сега. Да срина целия и живот, но нима това правим на хората, които обичаме? Не мисля..

 

А самоубийствените мисли минават през главата на всеки човек. Страхувах се от това да мина още веднъж през същата болка и продължавам да се страхувам, може би са били защитна моя реакция.. не знам как да го обясня. Но причината да споделя за това, е че има хора, които могат да извлекат полза от моя опит. А и имах нужда да споделя, а не можех да го направя на някой близък, не и за такова нещо. Не мисля, че бих си го причинил. По скоро не бих го причинил на близките ми. За мен в момента не ми пука.

Като цяло мненията ви до момента ми бяха изключително полезни. Искам да ви благодаря сърдечно за това.

 

Но ме боли и за още едно нещо. Че родителите и ще и провалят живота. Карат я да се чувства виновна ако не отиде в събота на църква, удрят я по мястото където най я боли - чувството и за вина. Не и говорят по цяла седмица. Техните "наказания" не са тези, които всички си спомняме от едно време. Завързан за стълба и шамари по дупето, щото съм отишъл на язовира с другите шайки. Удрят я по психиката и ми е жал за нея, защото рано или късно ще се пречупи и ще стане като тях. Освен ако не пребори страха си и не се изправи срещу тях. Надявах се, мислих че любовта е най - силното чувство. Че ще надделее над страха и. Уви, лъгал съм се.

Знаеш ли кой е Най-големият Враг и Унищожител на "Любовните Трепети " ?

РАЗОЧАРОВАНИЕТО  във Всичките му Форми ! 

Както много пъти съм Споделяла - Влюбването не е нищо друго , освен една Проекция !

Проекция на Емоционалният ни Дефицит , който дреме незадоволен в нас самите.

Той е онова , което Ние Проектираме към Обект , който се е Доближил опасно близко да нашият Вътрешен "Идеал" за половинката , която така 

неистово ни Липсва.

Проекцията ни притваря очите и ни мотивира да виждаме онзи "образ" - Букет от емоции , чувства , характеристики и възможности , които е нужно да притежава нашият "идеал' за да ни задържи Завинаги в прегръдката си .

Какво се случва , обаче , когато този обект не е Нашият Идеален Образ ? 

Разочарование ! 

Огромно , пагубно , мълниеносно ограбващо Разочарование !

Няма и как да е иначе - Проекцията ни е Строшена , Разпиляна , ПовЕХНАЛА , Пропиляна ! 

Разочарованието е Онази Болка , която ни сковава , която ни кара  да затъваме в Прахта на Фрустрацията и Мъката , че още един опит е бил счупен в основи.

Ако тази Проекция в момичето не се беше счупила , то щеше да има силата да устои на препятствията по общият ви Път.

Причините , които изброяваш не са толкова съществени , че да застанат между вашата емоционалност.

Има нещо под Повърхността , което не се вижда с просто око , но не е невидимо за по-фината Сетивност.

Не провокирам да знам повече - отбелязвам къде да си намериш евентуално и другите причини , застреляли тази прекрасна приказка между двама ви .

Възраст , родители , статус са второстепенни условия , както и Преодолими "фактори" .

Открий по-Дълбокото , което е обърнало "каручката" и се вгледай по-прецизно в него ..  Възможно е да е Нужно да го промениш в себе си ..

Ако в някоя връзка се 'зацикля ' в един и същи "пън' , значи е нужно да се изкорени "пъна" , за да се продължи напред.

Със "заобикаляне " не се получава , защото Кръстопътя пак ще ти го поднася и поднася , докато не решиш проблема.

Връзки ще имаш и занапред и пак ще сънуваш рози и момински бедра , така , че това не бива да те отчайва по никакъв начин ..

Живота всеки Подготвя за Предстоящата му Съдбовна среща  с Неговото 'Аз"  / Половинка ..

Вземай онова , което ти е нужно на теб самият от всяка връзка .... развивай се и се подготвяй да се изградиш в Баланс и Хармония и Сила ..

Така ще откриеш покоя , който ти е нужен ...а после ще дойде и Любовта ...онази , която я рисуват по романи , в песни и филми ...

 

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 4 часа, when im gone написа:

И разбира се тогава се появи тя. Съвсем случайно запознанство. Беше живяла една година в щатите, 3 в Германия и иска да си е тук в България вече. Факт, малка е. Имаме 9 години разлика. Тя е на 19, аз на 28. Всички ме предупреждаваха да не се занимавам и ми казаха, че съм си загубил акъла щом въобще съм тръгнал. Но истината е, че не беше просто секс или нещо подобно. Реално исках да се видя с нея в началото, за да поговорим и да я опозная. Знаете как едни deep conversations впечатляват. Тя показа, че може да бъде сериозна и с времето не само с думи, но и с жестове и дела. Тогава вече аз се успокоих напълно и хлътнах. Общо взето скочих all in.

По принцип тя не си е направила сметката, а покрай нея и ти. Но това е присъщо за нашето поколение. И ако за мъжа е по-лесно да сменя жените, и да не се замисля толкова, жените хич не са толкова привилегировани. Мнозина сигурно ще ми наскачат за това, което ще напиша, но нека бъде ясно, защото то е научно-издържано и не е нещо ново, а по-скоро добре забравено (или прикрито) старо, особено след сексуалната революция от втората половина на миналия век. Защо навремето са държали като се женят девойката да е девствена? Защо е имало скандали, ако се окаже, че вече е изгубила девствеността си? Някой ще каже, че това за девиците е отживелица и няма място в нашия век, обаче въпросът за мен е каква е логиката и какво е основанието хората масово и в различни култури да са считали за неприемливо жената да не е девствена по време на женитба? Защото, пак ще кажа, мъжете по-може да не са наясно, щото директно не ги касае, но и това не е оправдание.

Та така. Говоря за така наречената "телегония":

https://www.credoweb.bg/publication/61910/neshto-interesno-za-telegoniyata

Предишните сексуални партньори на една жена оказват влияние върху потомството, но определящо е това на първия мъж, с когото е спала.

Цитат

Навремето в Съветския съюз, четири-пет години след Олимпиадата в Москва през 1980 г. много русокоси омъжени след Олимпиадата жени, родили цветнокожи бебета, от иначе също така светлокожи мъже. Оказало се, всички те са имали сексуална връзка по време на Олимпиадата със цветнокожи спортисти. Още по-странно е, че една от въпросните девици родила бяло момиченце, което след време от бял мъж, дало живот на мулатче.

Подобни събития се случват в дните на VІ Световен фестивал на младежта и студентите в Москва през 1985 г. Не е много ясно как делегациите от Воронежка област и от една африканска страна са се срещнали и какво е станало.

Ясно е обаче, че млади девици от Воронежко са правили секс с африкански младежи. Минало време и момичетата от Воронежка област се омъжили за местни момчета. И всичко щяло да е както трябва, ако не се родили след време от бели бащи няколко мулатчета.Известно е, че дори няколко години след извънбрачните връзки с пътуващи гастрольори на международни фестивали и спортни олимпиади, руски девойки започнали да раждат от белите си, генетично здрави съпрузи деца, които не приличали нито на майката, нито на бащата, а на предходния си, понякога цветнокож „генетичен баща”.

Тоест, ако ти искаш да имаш наистина твои деца от една жена, сигурният вариант е ти да бъдеш първият мъж в живота ѝ. Иначе е много вероятно тя да ти роди деца, чийто биологичен баща да бъде друг. Мисля си, че ако съвременните млади жени и момичета знаеха това, те щяха да бъдат доста по-внимателни с кого се сношават. Може би знаеш за случаи под турско, когато на български сватби са идвали турски началници или въобще някакви турци с власт, които са изнасилвали и обезчестявали булката още преди "първата брачна нощ"? Въобще крайно гнусна практика, която на турците хич не им е чужда. Докато един мъж може да е бил с много жени и това да не окаже влияние на потомството, при жените въобще не е така.

Та защо го пиша това... ами защото ако ти си първият мъж, с когото е било момичето, то може един ден то да бъде майка на ТВОИ ДЕЦА, ако има такива. И това трудно ще се скрие. Затова някога практиката е била, ако мъж прави доброволно секс с несгодено момиче (което по презумпция е било девствено), после двамата да са длъжни да се оженят. Това го пише и в нейната Библия (нали за християнска църква става дума?): 

Цитат

"Ако някой намери млада несгодена девица и като я хване лежи с нея, и ги намерят, тогава оня, който е лежал с нея, да даде на бащата на момата петдесет сребърни сикли ; и тя да му стане жена понеже я е обезчестил; не бива да я напуска през целия си живот." (Второзаконие, 22 гл.)

Това било, ако момата е несгодена. Ако е била сгодена (и не е викала за помощ) практиката е била... убиване с камъни и на двамата. Ако е изнасилена, смъртното наказание е било само за мъжа, който го е направил.

Ако родителите ѝ считат нейната връзка с тебе за неприемлива (макар и да не знаят за нея), понеже ти не си от "техните", така да се каже, то колко повече, ако тя е и сексуална. Обаче... ти имаш някаква отговорност пред тия хора, защото си бил с дъщеря им, и дори тя никога да не им каже, и да не е забременяла, пак може да има деца от тебе някой ден. И те, щат не щат, може да е по-добре да приемат тебе отколкото да дадат един ден дъщеря си на друг, а всъщност тя да му роди чужди деца.

Предполагам доста хора ще скандализирам, а може би и теб самия, но си поемам риска. То в днешно време почнаха гейове и трансджендъри да приемат за нормални, какво остава за свободни сексуални взаимоотношения преди брака. Пък и твоята история с тези "девственици" го потвърждава. Младежите мислят да им е хубаво сега, не мислят за последиците и за бъдещето.

преди 4 часа, when im gone написа:

Стоя, гледам тавана като чели току що съм сънувал някакъв кошмар и осъзнавам, че тя е няма. Няма и да я има повече.

Но какво повече мога да направя аз? Молих и се, умолявах я да не унищожава това, което имаме. Да се изправи срещу страховете си и родителите и, защото рано или късно ще и се наложи да го направи

В крайна сметка това, което го писах леките жени особено не ги касае, защото те са избрали да бъдат такива. Но ако девойката иска да бъде сериозна и не го е направила просто да "пробва", тия неща не трябва да се пренебрегват. Аз на нейно място бих казал на родители си, пък дори с риск да ме отлъчат или нещо подобно. Щото дори да ги е лъгала и да се е издънила, това може да не е непоправимо.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 52 минути, Lumberman написа:

Тоест, ако ти искаш да имаш наистина твои деца от една жена, сигурният вариант е ти да бъдеш първият мъж в живота ѝ. Иначе е много вероятно тя да ти роди деца, чийто биологичен баща да бъде друг. Мисля си, че ако съвременните млади жени и момичета знаеха това, те щяха да бъдат доста по-внимателни с кого се сношават. Може би знаеш за случаи под турско, когато на български сватби са идвали турски началници или въобще някакви турци с власт, които са изнасилвали и обезчестявали булката още преди "първата брачна нощ"? Въобще крайно гнусна практика, която на турците хич не им е чужда. Докато един мъж може да е бил с много жени и това да не окаже влияние на потомството, при жените въобще не е така.

Та защо го пиша това... ами защото ако ти си първият мъж, с когото е било момичето, то може един ден то да бъде майка на ТВОИ ДЕЦА, ако има такива. И това трудно ще се скрие. Затова някога практиката е била, ако мъж прави доброволно секс с несгодено момиче (което по презумпция е било девствено), после двамата да са длъжни да се оженят. Това го пише и в нейната Библия (нали за християнска църква става дума?): 

Къде ги прочете тези простотии ?
Ти за ДНК тестове да си чувал ?
Резултат с вероятност над 99% а пък детето да прилича на някой с 0% сходство в ДНК как ти се струва ?


  • Харесва ми 3

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 7 минути, BMW Маниак написа:
преди 1 час, Lumberman написа:

 

Къде ги прочете тези простотии ?
Ти за ДНК тестове да си чувал ?
Резултат с вероятност над 99% а пък детето да прилича на някой с 0% сходство в ДНК как ти се струва ? 

Ако ДНК тестът е изчерпателен, би трябвало да потвърди това, което съм написал. Отделно за тези неща дори не е нужен ДНК тест; вижда се с просто око едно дете дали прилича на баща си и на майка си. А за мулатчета родени от бели жени на бели мъже какво въобще да говорим? Или този 1% генетичен материал се оказва определящ?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Боже  Господи ! тук някои май и секс не знаят какво е....  но не това е  най ужасното....  :)

 

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 5 минути, Lumberman написа:

А за мулатчета родени от бели жени на бели мъже какво въобще да говорим?

Тя работата е много проста.
Някой е ударил едно рамо.

  • Харесва ми 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 9 часа, when im gone написа:

Вчера след като се разделихме, тя ме попита дали сега ще направя нещо. Дали няма да и наговоря груби неща, да кажа на техните или нещо от сорта. От това заболя дори още повече. Че човек, който ме познава може да си помисли, че бих направил такова нещо. Факт, мога да я унищожа сега. Да срина целия и живот, но нима това правим на хората, които обичаме? Не мисля..

Добри разсъждения. Които показват, че си държал/държиш на нея. Ако подобна ситуация те провокира да я хулиш, унижаваш, изнудваш - то за каква любов може въобще да говорим? Тогава по-добре наистина да те остави (че те е оставила).

Но и двамата ако сте мислили преди да се обвържете, щяло е да ви спести главоболия и много тъга.

преди 9 часа, when im gone написа:

Но ме боли и за още едно нещо. Че родителите и ще и провалят живота. Карат я да се чувства виновна ако не отиде в събота на църква

А защо в събота? Да не са съботяни?

преди 9 часа, when im gone написа:

удрят я по мястото където най я боли - чувството и за вина. Не и говорят по цяла седмица. Техните "наказания" не са тези, които всички си спомняме от едно време.

По принцип няма как да те ударят по това място, ако наистина не се считаш за виновен. Вече може да се преекспонира или задълбочи и експлоатира вината... За да има сила такова наказание, тя трябва да го приема за справедливо, или просто да се мъчи да им угоди от страх

преди 9 часа, when im gone написа:

Удрят я по психиката и ми е жал за нея, защото рано или късно ще се пречупи и ще стане като тях. Освен ако не пребори страха си и не се изправи срещу тях. Надявах се, мислих че любовта е най - силното чувство. Че ще надделее над страха и. Уви, лъгал съм се.

Любовта има сила да надделее над страха, но човек не трябва да има угризения на съвестта и съмнения. Имай предвид и друго: родителите я третират така, предполагам, защото я обичат и ѝ мислят доброто/искат да я предпазят. А и, извинявай, тя е само на 19 години!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

пийте магнезий

  • Еха 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Днес цял ден стоя и не мога да повярвам колко ми липсва комуникацията с този човек. Това си е точно пристрастяване да се чуете/видите вечер и да си разкажете един на друг как ви е минал деня. И да я накарам да се усмихне или засмее. И в същото време не мога да проумея добре ли съм, не съм ли. Само преди дни мисълта, че тя може да си тръгне ме влудяваше, а сега вече я няма. Не знам как да си го обясня това. Дали просто знаейки, че съм направил всичко, което ми беше по силите не ми действа не знам, успокояващо може би? Възможно ли е да ме треснат чувствата след седмица, две, месец? Или просто напрежението вече го няма, онова напрежение от неизвестното. Дето не знаех ще се разделим ли, няма ли.

Най силната загуба, която чувствам в момента е мотивацията ми. Не знайно защо, но докато бях с нея някак си бях мотивиран да правя повече, да искам повече и да давам повече. Сега ми е.. meh. За жалост на дневен ред все още съм изправен пред вземането на решение за кариерата си. Дали да опъвам каиша тук както всички останали или да опъвам каиша на борда на кораб. Най - добре ми се струва да не вземам такова решение сега, докато съм афектиран и затова цял ден се опитвах да избягвам да мисля по този казус. На моменти успявах, на моменти не. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 8 часа, Lumberman написа:

А за мулатчета родени от бели жени на бели мъже какво въобще да говорим? Или този 1% генетичен материал се оказва определящ?

Добре, че са мулатчета, а не са на райета. :)

Цитат

Син пише писмо на майка си:
"Скъпа мамо! Роди ми се син. Жена ми няма мляко и бебето сучеше от една негърка. Затова за една седмица то почерня."
Отговорът на майката:
"Скъпи сине! Когато се роди ти, аз също нямах мляко и затова ти давах от крава, но рогата ти пораснаха чак на 30 години."

 

 И към автора на темата - пред болницата в Сандански чух мъж да казва: "Баба ми, бог да я прости, ми казваше, че един мъж си стъпва на краката, когато стане на Христовата възраст. С мен така стана.". Не знам до колко е била права бабата, ама след 2-3 години май ще си и ти на Христовата възраст, а със спечеленото по корабите може и да си си стъпил на краката. След това нещата ще си се наредят от само себе си. И още нещо: не си нито първият, нито последният, който си мисли, че е срещнал любовта на живота си и не може да живее без нея. След време ще си четеш писанията и ще се чудиш къде ти е бил акъла, затова бери акъл за да не береш ядове.

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

when im gone,

Влязъл си във взаимоотношението с момичето като във временна авантюра, какво очакваш? Пак ти казвам, ако бяхте мислили за този момент на говоренето с техните още в началото, можеше да прескочите раздялата.

Според мен ако човек иска една връзка да трае, не трябва да прибързва и са слага каруцата пред коня. Образно казано, това е като да почнеш да строиш къща, без на си направил добре основата, и като почнеш да вдигаш стените и покрива, в един момент зданието натежава, основата поддава и всичко рухва.

Считал си девойката за твоя, а тя не е била твоя съвсем. И затова сега си с празни ръце. Аз мисля, че по-добре да не я считаш за твоя и да не бързаш да я присвояваш и после да я получиш, отколкото да я изгубиш.

Иначе не е добре човек да е сам и сам да си живее живота, и ти си го усетил. Бъде внимателен в подхода си за в бъдеще, защото едно е да се сближиш с лека жена, друго е с момиче, с което да създадете семейство.

преди 8 часа, when im gone написа:

Или просто напрежението вече го няма, онова напрежение от неизвестното. Дето не знаех ще се разделим ли, няма ли.

Това е ужасно напрежение. Може да съм старомоден, но затова казвам, че навремето хората са си правили сметката в началото и са сключвали брачен завет "докато смъртта ги раздели". Не е било заиграване и пробване. И там нещата са поставени на съвсем друга основа. No broken hearts, no dreams destroyed. И какво ако си имал примерно десет момичета за кратко, но накрая си с празни ръце? По-богат ли си от някой, който е имал една, но тя няма да го остави никога? Или ще разсъждаваме, че тогава ми е било добре, а сега зле... но заради тогава си е струвало (като онези дето умират "от кеф" с двеста на магистралата, голям кеф, голямо чудо). Това е и като с боклучавите/нездравословни храни. Много вкусно е тогава, но после - като трябва да се плати скритата цена - и става отвратително за тялото. Това, което ти си имал във връзката с девойката, е подобно. Или с алкохола - имам един (виртуален) познат, сърбин, който очевидно бая си попийва, и винаги е голям кеф докато пие с приятели, но след това все се оплаква, че му е зле и повече няма да пие. Но не е сериозен.

Затова, вземи си поуките и гледай напред. Ако мислиш, че има шанс отново да се съберете, вече на светло, това също е някакъв вариант. Но готов ли си за такава отговорност и пред нея, и пред родителите ѝ? Направи си сметката.

преди 8 часа, A.com написа:

"Баба ми, бог да я прости, ми казваше, че един мъж си стъпва на краката, когато стане на Христовата възраст. С мен така стана.". Не знам до колко е била права бабата, ама след 2-3 години май ще си и ти на Христовата възраст, а със спечеленото по корабите може и да си си стъпил на краката. След това нещата ще си се наредят от само себе си.

Има и една друга приказка:

'If you always do what you've always done, you'll always get what you've always got.'

преди 8 часа, when im gone написа:

За жалост на дневен ред все още съм изправен пред вземането на решение за кариерата си. Дали да опъвам каиша тук както всички останали или да опъвам каиша на борда на кораб. Най - добре ми се струва да не вземам такова решение сега, докато съм афектиран и затова цял ден се опитвах да избягвам да мисля по този казус. На моменти успявах, на моменти не. 

И аз мисля, че е по-добре да изчакаш, а не докато си афектиран. И да попитам: защо в главата ти са само тези два варианта? И тука всичко едно и също "опъване на каиша" ли е?

Редактирано от Lumberman (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Реално още от самото начало заговорихме как ще им кажем. Затова и започнахме лека полека да се запознаваме с останалата част от семейството. Бабата, лелята, братовчедката, вуйчото и прочие. После имаше някакъв случай, семейна драма и затова не им казахме. След това дойде момента да се качвам и заедно с баба и бяхме говорили, да им кажем след като се върна. Майтапа настрана даже докато бях на кораба няколко пъти сънувахме с нея в един и същи ден, че им казваме. Само, че може би тя го е сънувала от страх, а аз като мечта. Кой знае.. Като се върнах и предстояха едни изпити, едни сертификати и аз и казах, че ако иска да отложим с месец казването на техните. Това я успокои и се зарадва. Може би тук ми е била грешката. А аз просто не исках да се изнервя излишно в момента. Просто обичах, това е.

Повярвай извадил съм си поука, никога не считам даден човек за мой, а вярвам че трябва да продължаваш всеки ден да го печелиш този човек все едно току що сте излезли за първи път. Може би съм се поуспокоил след няколко нейни дела и жестове, но със сигурност не съм спирал да се старая да я печеля всеки ден. Според мен така и трябва да бъде. В момента, в който решиш че даден човек е твой, това е момента, в който си го изгубил.

Със сигурност не е по богат този, който е имал 10. Повярвай ми знам го от опит. В периода 2015 и докато я срещнах миналата година си запълвах времето с всякакви жени. Нагледах се на всякакви случаи. На първа среща ми казва, че е девствена и 40 минути по късно ми е бръкнала в гащите, на втора среща сака да ме води на семеен обяд/вечеря, на втора среща даже са ме запознавали с цялото семейство(много подъл номер ми скроиха тогава и не знаех), че дори и с кучето на бабата. Щастлив не бях, може би моментно докато задоволя плътския нагон, но до там. После се чувствах празен. Винаги ходих по техните къщи, никога в нас. Приключим ли със секса и просто не ме свърташе на едно място. Абсолютна празнота човече. В седмицата преди да се запознаем бях правил секс с три различни. Какво да ти кажа, жените харесват грозни мъже. И в момента, в който започнахме да си комуникираме беше момент на осъзнаване за мен. Осъзнах, че всъщност съм привлечен не толкова от визията и, а от това което всъщност е. И тогава започнах да се оплитам и да хлътвам лека полека. Секс правихме чак след месец. Първите ни две срещи бяха през седмица, но комуникацията ни не секваше 24/7. Телефонни разговори, чатове и прочие. В днешно време възможности за комуникация бол.

Знаеш ли, че даже от няколко години ми се върти една мисъл в главата и тя е следната : струва ми се, че голяма част от връзките в момента се провалят точно заради тези възможности за поддържане на връзка с даден човек 24/7. Представям си какво е било преди, когато е трябвало да чакаш време, ама наистина време само и само, за да размените някоя реплика или да откраднете няколко мига заедно. Дали това не е запазвало магията? А просто в момента връзките да се изчерпват по рано. Демек розовите месеци свършват още първата година, докато преди е било да речем 3тата година. Чисто хипотетично говоря.

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 5 часа, Lumberman написа:

Считал си девойката за твоя, а тя не е била твоя съвсем. И затова сега си с празни ръце. Аз мисля, че по-добре да не я считаш за твоя и да не бързаш да я присвояваш и после да я получиш, отколкото да я изгубиш.

преди 4 часа, when im gone написа:

Повярвай извадил съм си поука, никога не считам даден човек за мой, а вярвам че трябва да продължаваш всеки ден да го печелиш този човек все едно току що сте излезли за първи път. Може би съм се поуспокоил след няколко нейни дела и жестове, но със сигурност не съм спирал да се старая да я печеля всеки ден. Според мен така и трябва да бъде. В момента, в който решиш че даден човек е твой, това е момента, в който си го изгубил. 

Аз не говоря за това печелене и задържане ежедневно, а за пристрастяването към нея, с което и ти си наясно. Вие сте били все едно тя е твоя, но е имало една неизвестна, която променя и на практика срива всичко. А, честно казано, може да е била и известна на нея.

Но то дори брак да имате и одобрението на родителите ѝ, пак може всичко да се срине и тя да си тръгне в един момент, няма нищо сигурно особено в наше време. Реално обаче вие сте се ползвали един от друг все едно сте двойка, докато още на ниво основа на връзката е имало пробойна и то сериозна, с нейния бекграунд и родители. И колкото повече градиш нагоре, толкова по-голямо падането. В крайна сметка интимните взаимоотношения са най-близкото, което можеш да бъдеш физически с една жена, отделно и другите. Може би ти можеш да направиш разлика между връзката си с нея и спорадичния секс с други момичета. Но ако тя ти беше казала категорично в началото, че родителите ѝ няма да те одобрят и връзката ви е обречена, щял ли си да хлътнеш толкова? В някаква степен тя те е подвела, а може да е подвела и сама себе си на гребена на вълната. Въпросът е, че е едно да имате приятелско взаимоотношение с възможност за развитие, и друго вече да имате сексуална връзка и да комуникирате 24/7. При първия случай една раздяла на пътищата ви няма да е толкова болезнена. А ти си хлътнал съвсем, очаквайки нещата да се наредят от само себе си като по филмите. Само че животът не е филм с happy ending, който ние режисираме.

А и раздялата при това положение е като ампутация, все едно човек е изгубил част от себе си, и това е така. Пример как човек трябва да гледа по-напред от носа си. Но влюбването е опасна територия, колко големи мъже са паднали заради жени в миналото! Древни герои като Ахил, Самсон.

Имаш възможност да разиграеш наново случилото се във времето. Но по начало е възможно връзката да е била обречена още в зародиш. Но това ти няма как да го разбереш, докато тя (и ти) не се изправи пред страховете и родители си. В крайна сметка от тях ли се страхува, или от това, че може да е сгрешила, тръгвайки с тебе?

преди 4 часа, when im gone написа:

Щастлив не бях, може би моментно докато задоволя плътския нагон, но до там. После се чувствах празен. Винаги ходих по техните къщи, никога в нас. Приключим ли със секса и просто не ме свърташе на едно място. Абсолютна празнота човече.

Ще ми се повече хора да я разберат тая работа, да се учат от чуждите грешки. Но ни се втълпява от екрана и къде ли не, че ще бъдем по-щастливи и удовлетворени от живота, ако се отдаваме на страстите си - живеейки за мига, без мисъл за бъдещето и последиците. Това е измама. Дето имаше една приказка: ""Lust is blind" (забележи - "lust", не "love"). А има и една друга приказка, "Блудство, вино и мъст отнемат разума". Тая последната ако искаш ти я търси откъде е ...

преди 4 часа, when im gone написа:

Знаеш ли, че даже от няколко години ми се върти една мисъл в главата и тя е следната : струва ми се, че голяма част от връзките в момента се провалят точно заради тези възможности за поддържане на връзка с даден човек 24/7

Това може и да допринася, но според мен основното е прекаленото романтизиране на връзката, което да я отдалечи от реалността. Превръщането ѝ във фикция, несвързана с реалния живот, с реалните перспективи, често дори в разрез с него. И рано или късно романтиката се разсейва и реалността изисква своето, своите отговорности и дела. И някои хора не са готови за това - те искат да живеят в друга реалност, която те да контролират и избират. Само че не така действа животът. И при вас е имало едно АКО. Ако ги нямаше родителите ѝ, нещата можеше да се развият по друг начин, или ако те бяха те одобрили... Само че няма "ако" - просто нещата са такива каквито са, не каквито би ти се искало да бъдат. Някои неща човек може да промени, пред други е безсилен.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 15 часа, Yvan Sergeev написа:

пийте магнезий

И бром .. с чая :)

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Грешно съм те разбрал. Да така е както казваш. Връзката е пристрастяване, излизането от което е може би по трудно от да се откажеш от наркотиците.

Има и още един факт. Тя не обичаше да говори за проблеми, т.е. ако се появи нещо, което не и хареса във връзката ни, няма да заговори за него, а ще го остави да отмине. И така при следващия и по следващия. Тези неща сами по себе си може да са някакви мизерни и да не си струва даже да се обсъждат, но когато се насъберат повече такива какво става? Какво става ако оставиш една рана да забере? Решението какво е? Ампутация или смърт. Смъртта я разбирай като метафора за приключване на връзката. Ампутацията в случая да пребори страха си и да каже на техните. Основния и страх, не че няма да ме одобрят, а че ще разберат че правим секс. Защото за тях това е грях, който щял да им попречи после да живеят в "рая" цялото семейство. Не искала да ги лъже, когато ще я попитат дали сме правили секс. И че това щяло да доведе до скандали, които да и нарушат спокойствието у дома и следователно спокойствието и през деня. Общо взето като в онзи сериал walking dead, когато единия актьор простреля другия в крака, за да може да се спаси той. Страхуваше се само и единствено от тях. Кой знае какви ужасни неща си е представяла, предвид факта, че щом за едно не-ходене на църква събота не и говорят седмица, а за нещо такова. В края на краищата вече всичко свърши. Да тя ми каза, че евентуално след някоя и друга година може да пробваме отново, но това са неща които се случват само в книгите и филмите. Не в нашия реален живот. 

От колкото по високо паднеш, толкова повече боли. Сега като си мисля за нея, единственото което ми е важно е да разбера как се чувства, дали се държи. Дали е нормално това или не, не знам.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 12 минути, when im gone написа:

Основния и страх, не че няма да ме одобрят, а че ще разберат че правим секс. Защото за тях това е грях, който щял да им попречи после да живеят в "рая" цялото семейство. Не искала да ги лъже, когато ще я попитат дали сме правили секс. И че това щяло да доведе до скандали, които да и нарушат спокойствието у дома и следователно спокойствието и през деня.

По принцип е права, но какво променя това дали ще им каже или не? Грехът си е същият независимо дали знаят. Тя ги заблуждава и себе си също А и рано или късно ще разберат. Ако предпочита да ги лъже, сега може да скрие, но със следващия ще я хванат. Тия неща сметени под килима колкото по-дълго време се практикуват толкова по-голямо ще е разочарованието.

Ами ако е забременее/е забременяла? Тогава какво ще обяснява? От Святия Дух ли и е дошло? А възможните последствия от телегонията, които съм сигурен че за родителите ѝ не са желателни?

Отделно от това, дори да сте правили секс, ако родителите ѝ те одобрят, това може да компенсира нещата. Ако тя те избере. Но срамът и чувството за вина при нея са твърде големи, което е разбираемо. А дали аз бих те одобрил ако съм на тяхно място при тия обстоятелства... едва ли, но пак по-голямата вина е на дъщерята. Но каквото е сторено е сторено.

Спирам засега, че ме чака работа...

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 22 часа, BMW Маниак написа:

Тя работата е много проста.
Някой е ударил едно рамо.

Е, не точно рамо де.

Тва ми заприлича на оня виц за вожда и козичката.  :)

  • Ха-ха 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Стореното сторено. Няма какво да сторя вече.

Секс с презерватив не сме правили, но и не съм свършвал в нея. Шанса за забременяване си стои винаги. Просто очаквах малко по сериозно подхождане от нейна страна, заблудил съм се .

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, miro20 написа:

И бром .. с чая :)

 

 баща ти е требвало да пие бром 9 месеца преди да се родиш.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, when im gone написа:

Кой знае какви ужасни неща си е представяла, предвид факта, че щом за едно не-ходене на църква събота не и говорят седмица, а за нещо такова.

Аз те питах каква е тая събота? Щото доколкото знам ходенето на църква е в неделя. Освен при адвентисти/съботяни и при евреи, но то тяхното е друго. Не знам какво толкова ги впрягат с това "ходене на църква" - може би трябва наистина десятък да се внася и като пропуснеш, лошо! Шегувам се, те си знаят. Но да питам аз, какво значение има? Тя може да ходи не само събота, а и по-често ако трябва, и да изглежда всичко наред - но в същото време сърцето ѝ да е другаде и да ги мами? Защо това лицемерие?

преди 1 час, when im gone написа:

В края на краищата вече всичко свърши. Да тя ми каза, че евентуално след някоя и друга година може да пробваме отново, но това са неща които се случват само в книгите и филмите. Не в нашия реален живот. 

Мда. Тя и други работи ти беше казала (които ти цитира в темата)... По принцип отиде ли в София или някъде надалеч, пиши я бегала. Те младежи, които са били близки и са се обещали да си бъдат верни и да не се забравят си нарушават обещанията, какво остава за момиче в големия град в днешно време?  Пък не знаеш, може и да е за по-добро..

преди 1 час, when im gone написа:

От колкото по високо паднеш, толкова повече боли. Сега като си мисля за нея, единственото което ми е важно е да разбера как се чувства, дали се държи. Дали е нормално това или не, не знам.

Странна ситуация. За броени дни как се променят нещата, развръзката имам предвид. Преди години един приятел беше близък с едно момиче, не знам колко... но доста сродни души, радвах се за него. Но родителите ѝ я натискаха да учи по чужбина, отиде по Германия, по Швеция (или беше Норвегия), по Щатите, къде ли не? Изгуби се, но по-лошото е, че се заби в неща дето са гнусни, просто не е същия човек. Може би се счита зa успяла, или тези около нея я считат, но... и не е единствената. Тогава е било съдбоносно решение, преди десетина години. Даже мисля, че не е омъжена още.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 32 минути, Yvan Sergeev написа:

 баща ти е требвало да пие бром 9 месеца преди да се родиш.

И ?

Трябва ли сега и аз да кажа някоя тъпотия за майка ти, баща ти, какво се е пръкнало от тях и т.н ?

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Би ми било интересно как тя ще коментира онзи библейския текст от Второзаконие, ако някога говорите и я попиташ. Защото предполагам, че техните искат да я сватосват за "набожно" момче от техните среди, но с тия работи какво правят? Помня преди години братовчедка ми беше още ученичка в гимназията и един ден баба ми идва и вика: "Братовчедка ти се омъжва." И аз ѝ викам: "Какво?! Та тя е още ученичка!" А всъщност баба ми е имала предвид друго: тя забременяла от някакъв и в очите на баба и дядо ми, няма как да не се оженят, детето да се роди извънбрачно. И думите ѝ бяха, не че е бременна, а ще се омъжва. Така и не знам дали се омъжи, но онзи скоро я заряза, нея и детето. А в текста не пише за забременяване, а за сексуален акт.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 17 минути, miro20 написа:

И ?

Трябва ли сега и аз да кажа някоя тъпотия за майка ти, баща ти, какво се е пръкнало от тях и т.н ?

 

 епа нали уж сме демокрация 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.