Премини към съдържанието

Препоръчан отговор


Здравейте, 

истината е че не знам какво да правя. Бях решил, че ще работя на кораб като ел механик. В месеца преди да се кача се запознах с ново момиче. Започнахме да излизаме, нещата бързо станаха сериозни. Забавих качването до 4тия месец. Факт, че на борда не ми хареса. Исках при нея, да прекарам всяка частица и може би заради това слязох по рано. Имам професия свързана с продажбите и значителен опит и реших, че това ще е. След като слязох тя започна да се отдръпва от мен. Имаме 9 години разлика, родителите и са религиозни и все още не знаят за нашата връзка. Тя се притеснява, че съм сериозен в отношенията ни и че може би ми губи времето, защото в момента искаме едно и също, но не знае след 3-4 години дали няма да поискам семейство, деца и прочие. Обяснявах и че няма нищо сигурно на този свят, слушва се в думите ми, но се държи изключително дистанцирано от мен. Комуникацията ни намаля, виждаме се веднъж седмично... почти не си пишем или говорим. Правих опити в началото да я запазя поне до колкото мога нормална, но... сякаш защитната и реакция е прекалено силна. Страх я е от родителите и защото няма да одобрят, а не иска да се кара с тях. И ето тук идва моя казус. Дали да си седна на задника и да си работя в бг, като я се издигна я не, защото тя ми е мотивацията или да се върна към плана с корабите. Там също няма да съм щастлив, но поне ще съм финансова независим и стабилен. Колкото до нея бяхме се разбрали да каже на техните и реално от този момент нататък тя започна така да страни от мен. Почувствала се сякаш и поставям ултиматум или мен или тях. Но си и призна, че на нея и е писнало да ги лъже, но пък я е страх от тях и не иска да се карат.... общо взето. Аз съм изключително нервен сега, от 3 седмици го карам на хапчета, почти не спя и не ям.. Убива ме отношението и в момента и сякаш ми се иска да съм на кораба, да се счупя от физически труд и да заспивам вечер с празна глава, без мисли по нея. 

 

Не знам какво да правя.. появяват се и самоубийствени помисли. Че ще е по добре всичко за мен да свърши просто. За сега успявам да ги изгоня от главата си, заради чувството на вина което ще оставя на близките си. Но пък да изглежда като инцидент започва да ме блазни. Както си карах вчера и ми се прииска да настъпя педала и да се забия в мантинелата.. Костваше ми доста усилия да не го направя. Снощи стоях буден до 4 с мисълта днес да изляза на магистралата, с 200 и в някой стълб. Не вярвам, че ще оцелея...

Знам, че решението е само мое и че аз ще живея с последствията. Но ми се искаше да споделя. Психическата болка започна да ми се проявява като физическа. Не мога да споделя това на никой близък... Говоря за тези самоубийствени мисли. Две мои приятелки май надушиха, че има неща гнило.. и периодично ми звънят и проверяват дали не съм на лобните места за самоубийство.

Страх, ме е че каквото и решение да взема може да е грешно. А искам просто да съм щастлив..


 

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Като се самоубиеш нищо хубаво няма да направиш. Момичето ти се държи дистанцирано заради родителите си, не заради това, че вече не те обича. Следователно нищо не е непоправимо. Ами тя как ще се почувства без теб ? Това е доста тъпо решение в такава ситуация (и в каквато и да е)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 36 минути, when im gone написа:

Страх, ме е че каквото и решение да взема може да е грешно. А искам просто да съм щастлив..

Първо, здравей и добре дошъл във форума. Изисква смелост и немалко отчаяние да напишеш тая изповед тука. В момента нямам много време да ти пиша по-подробно, но бих искал ако позволиш да ти обърна внимание на едно-две неща?

Имаше един цитат: "The only thing to fear is fear itself", или "единственото нещо, от което трябва да се плашиш, е самият страх." Не е задължително всяко решение, което вземеш, да е грешно. Но да се предадеш на отчаяние и да се откажеш от живота, който ти е даден, със сигурност не е правилното нещо. Това, че в някои моменти не виждаш изход от ситуацията, не означава, че няма изходен път, а че ти не го виждаш... или че търсиш не където трябва.

Имай предвид и друго: понякога човек гради живота си около неща, които смята за най-важни и за него те са всичко, и ако не се наредят нещата, както си ги е представял/искал, се отчайва. Първо, ти сигурен ли си, че това, което си си поставил за цел е най-добро за тебе? Също според мен, за да имаш нещо истински, трябва да си готов да го изгубиш. Разсъждението "искам нещата да се наредят по моя начин" води до много проблеми и разочарования. Другото, което е - ти нямаш контрол върху другия човек и той/тя какво прави и какво иска и решава. Имаш това, което зависи от теб. И толкова можеш да направиш. Тъй че мисли за нещата, които зависят от теб, а другото е божа работа.

Хапчетата как ти влияят? Човек в такъв момент трябва да опита да изясни ума си, а това не мисля, че може да се получи с хапчета. Трябва да можеш да оцениш ситуацията трезво и реалистично, а не под влиянието/тежестта на емоции и разочарования. Тази прекалена чувствителност и привързаност, ако причинява загуба на себеконтрол, може да е много опасна. Тези самоубийствени мисли, които споделяш...

Това е от мен за сега.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Оставяш я и отиваш на корабите. Не виждам какъв стимул ти е щом уж е сериозно пък не смее да каже на родителите си, уж след 3-4 години и прочие. Дори и да се случи нещо пак няма да може да градите семейство.

А това за самоубийството все едно не съм го чул. Алергичен съм отдавна към глупостите.

Редактирано от Емил Костов (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Надеждата умира последна. Не знам кое е правилното решение. Дали да пробвам кариерата си тук или да се опъна по корабите. Първоначалното ми решение за корабите го бях взел в следствие на проблемна връзка. И виждах в него спасение. Сега може би се чувствам по същия начин, не знам.. 

След като пробвах как е на борда знам, че не ми харесва там, но не е нещо което човек да не може да изтърпи за 3-4 месеца. С момичето се чуваме все по рядко.. аз вече не я търся. Чувствам се предаден, излъган, обиден... Тя ми говореше за любов, за.... разбирате ме. И в един момент греда. Имам чувството, че жените не им харесва в днешно време някой мъж да е готов света да преобърне само и само да е с тях. Не искам да умирам.. Плаши ме обаче факта, че си го помислих това.

 

Хапчетата първите два дни като чели ми помогнаха поне по време на работа, леко разсеян съм и не мисля за нея 24/7. Тази седмица вече сякаш не ми влияят. Пробвах единия ден взех един вид сутринта, повече от едно хапче - ефект нулев.. на обяд втори вид - същия резултат и вечерта трети. Даже не ми се пие да се напия и да си излея мъката..


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

С момичето се чуваме все по рядко.. аз вече не я търся - ETO ти отговора, само че в момента ти не желаеш да го проумееш. Нормално е в твоето влюбено състояние да ти се вижда, че целия свят е нечестен. След време ще разбереш, че подобни неща са нещо съвсем нормално.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Не я търся, защото боли от отговора, който ще получа.. Не е като да не се събуждам с мисълта да и пожелая добро утро.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ти мъж ли си или кво?Баси.Страх го от отговора.Родителите й можели да не го одобрят.Тя да не е на 16 случайно?Ти защо трябва да разчиташ на факта, дали ще те одобрят, а не им покажеш, че ставаш за нещо?Щото с тия мисли, да ти кажа, не вдъхваш доверие на много съзрял човек.Ако се обичате, аз не виждам проблем.Вече виж ако нейните родители не са проблема, ами в личните ви отношения нещата не вървят - това е друга бира.Тогава най-добре е всеки да си поеме по собствения път.А парите не ги мисли.Парите не правят мъжа - мъж.Такива лабилни образи под път и над път.Да не си мислиш, че като се качиш на кораба и живота ти ще се оправи.Отиваш при нея и си изяснявате отношенията.

  • Харесва ми 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 19 минути, when im gone написа:

Не я търся, защото боли от отговора, който ще получа.. Не е като да не се събуждам с мисълта да и пожелая добро утро.

А трябва да се събудиш и да и пожелаеш добро утро. Тя вече е решила какво да прави от тук нататук. Време е да решиш и ти самия. Да,  ще боли още малко време и ще мине. Нормално! 

А това със самоубийството то си е твое решение. Живота си е твой. Ти имаш право да правиш каквото пожелаеш с него. Извинявам се за прямотата си.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Да се забивам по корабите и туй то. Общо взето в днешно време не трябва да ти пука за нищо и никой май, защото все ще оставаш преебан накрая.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 часа, when im gone написа:

Здравейте, 

истината е че не знам какво да правя. Бях решил, че ще работя на кораб като ел механик. В месеца преди да се кача се запознах с ново момиче. Започнахме да излизаме, нещата бързо станаха сериозни. Забавих качването до 4тия месец. Факт, че на борда не ми хареса. Исках при нея, да прекарам всяка частица и може би заради това слязох по рано. Имам професия свързана с продажбите и значителен опит и реших, че това ще е. След като слязох тя започна да се отдръпва от мен. Имаме 9 години разлика, родителите и са религиозни и все още не знаят за нашата връзка. Тя се притеснява, че съм сериозен в отношенията ни и че може би ми губи времето, защото в момента искаме едно и също, но не знае след 3-4 години дали няма да поискам семейство, деца и прочие. Обяснявах и че няма нищо сигурно на този свят, слушва се в думите ми, но се държи изключително дистанцирано от мен. Комуникацията ни намаля, виждаме се веднъж седмично... почти не си пишем или говорим. Правих опити в началото да я запазя поне до колкото мога нормална, но... сякаш защитната и реакция е прекалено силна. Страх я е от родителите и защото няма да одобрят, а не иска да се кара с тях. И ето тук идва моя казус. Дали да си седна на задника и да си работя в бг, като я се издигна я не, защото тя ми е мотивацията или да се върна към плана с корабите. Там също няма да съм щастлив, но поне ще съм финансова независим и стабилен. Колкото до нея бяхме се разбрали да каже на техните и реално от този момент нататък тя започна така да страни от мен. Почувствала се сякаш и поставям ултиматум или мен или тях. Но си и призна, че на нея и е писнало да ги лъже, но пък я е страх от тях и не иска да се карат.... общо взето. Аз съм изключително нервен сега, от 3 седмици го карам на хапчета, почти не спя и не ям.. Убива ме отношението и в момента и сякаш ми се иска да съм на кораба, да се счупя от физически труд и да заспивам вечер с празна глава, без мисли по нея. 

 

Не знам какво да правя.. появяват се и самоубийствени помисли. Че ще е по добре всичко за мен да свърши просто. За сега успявам да ги изгоня от главата си, заради чувството на вина което ще оставя на близките си. Но пък да изглежда като инцидент започва да ме блазни. Както си карах вчера и ми се прииска да настъпя педала и да се забия в мантинелата.. Костваше ми доста усилия да не го направя. Снощи стоях буден до 4 с мисълта днес да изляза на магистралата, с 200 и в някой стълб. Не вярвам, че ще оцелея...

Знам, че решението е само мое и че аз ще живея с последствията. Но ми се искаше да споделя. Психическата болка започна да ми се проявява като физическа. Не мога да споделя това на никой близък... Говоря за тези самоубийствени мисли. Две мои приятелки май надушиха, че има неща гнило.. и периодично ми звънят и проверяват дали не съм на лобните места за самоубийство.

Страх, ме е че каквото и решение да взема може да е грешно. А искам просто да съм щастлив..


 

 
  •  

Искаш ли ей така на базата на лични впечатления,опит и логични предположения да се опитам да ти опиша вариантите за умиране, нанизвайки се с 200 в мантинелата? Трябва да си невероятен късметлия, та просто да се треснеш и всичко да приключи. Много по- вероятно е да останеш жив, но натрошен и изгорен до неузнаваемост. Няма да стваш за нищо,няма да можеш и да се храниш сам, ще сереш в подлога, няма да имаш зъби... но ще си жив и в съзнание! За да можеш до самия мъчителен край, да си задаваш въпроса дали пиклата, която не може да се опъне поне малко на мама и тате, заслужава това. Помисли ако искаш...

От собствен опит, мога да ти кажа,че момиченцата когато просто не искат да направят някаква решителна крачка, винаги се оправдават с мама и татко. Та варианта тая да не дава и 5 пари за теб, е много по- вероятен отколкото описаната мелодрама. Стил Ромео и Жулиета...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, Емил Костов написа:

А това със самоубийството то си е твое решение. Живота си е твой. Ти имаш право да правиш каквото пожелаеш с него. Извинявам се за прямотата си.

Така ли е наистина? "Живота си е твой." Това означава ли, че може да го профукаш понеже имаш тази възможност, в ръцете ти е? Не, аз не мисля, че живота на "човек си е негов". Ти майка, баща имаш ли? Баби, дядовци? Ти си наследник на тия хора, тяхна плът и кръв, и не само на тях, ами на десетки поколения преди това, и живота, който им е даден на тях, и после те са ти предали на тебе - ти да го сдадеш с лека ръка, по твой собствен избор?

В моята предистория има два такива случая, които са били чудни, съществени, за да ме има и мене. Всъщност сигурно са и повече, но поне тези двата с единия ми дядо по майчина линия и баба ми по бащина. Не искам да влизам в подробности, но специално баба ми като бебе е била с нищожни шансове да я бъде, близначка родена в 7-ми месец, другото бебе мъртвородено, жените са викали да прабаба ми да не хаби и да го отпише това бебе, което дори не е можело да бозае. Но майка ѝ не се е предала и я е гледала, доила си е кърмата и я е хранила, и бебето заякнало и оцеляло напук на прогнозите. И какво сега, аз ако ще си отнемам тоя живот, как да застана пред тая ми баба и да ѝ плюя в лицето за усилията и волята за живот (и то не неин, а на детето й)? Между другото, тя е погребала две дъщери, освен тази, която е мъртвородена. После като е била на годинка пак тая ми баба почти се е била удавила в реката, където са перяли черги. И жените се сащисали, че бебето е налапало вода и се е удавило (тя очевидно с лазене е влязла във водата), крещят и не знаят какво да правят... И тогава се случило, че наблизо имало някакво циганче, може би 10-12 годишно, което правело кирпич край реката, и то първо нещо им викало, но те не разбирали, и тогава дошло, взело недишащото и посиняло бебе и успяло да го върне към живота (изплюло водата). Просто на точното място в точното време точният човек, който да знае какво да направи. Но думата ми е, че тоя живот не е просто твой, както много хора ти казват. Той ти е даден, дошъл е до тебе, и ти не знаеш с какви геройства и лишения и какво ли още не, и той има своите изисквания към тебе. Призвание, ако щеш, да го изживееш по достоен начин, и то не заради себе си и желанията си. Навремето хората са отивали на фронта заради родината и народа си, и са срещали смъртта в очите, и не са мрънкали и хленчили. Мъжеството го изисква.

Тоя живот, който ти е даден, няма кой друг да го живее освен тебе. Това са малко по-общи приказки, но чак след това може да се мине към конкретика. Костов, за мен е изключително безотговорно да кажеш на човек, обмислящ самоубийство, "животът си е твой, прави каквото искаш." И как знае той какво иска и че това му желание не е просто продукт на някакви обстоятелства, замъглен ум и вътрешни терзания?

Още нещо: днес майка ми каза, че на нейна близка приятелка синът ѝ, който е мой връстник, и когото познавам (но не сме се виждали от сигурно 15 години), бил загинал миналата седмица. На 35 години, оставил жена и две невръстни деца. При изпълнение на служебните си задължения. Майка му е съсипана жената, но няма какво да направи, за да върне сина си, не може да върне времето назад. И тук сега синът на някоя друга майка мисли сам да сложи край на живота си, имайки право на избор? Мислете и за тия работи също.

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 15 минути, when im gone написа:

Да се забивам по корабите и туй то. Общо взето в днешно време не трябва да ти пука за нищо и никой май, защото все ще оставаш преебан накрая.

Братовчед ми го яде тоя 14 години, а сега е щастливо женен и има 2 годишно дете.

ПС - вече живее в чужденецията, а жена му също не е от БГ-то.

НЕ МИСЛИ ЗА ГЛУПОСТИ!!!!!

Поздрави и успех в живота! :bye1:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Явно опита ти с жените е малък, и не си осъзнал не многото истини за тях, както и не си се замислил сериозно върху своето поведение и желания.

Ето няколко неща, върху които да се замислиш:

- Нищо не ти се полага по презумпция, или защото много силно го желаеш!

- Никой не е длъжен да се съобразява с твоите искания, желания и планове!

- Не поставяй условия! Това не е начина да задържиш една жена.

- Не можеш да надскочиш себе си, колкото и да ти се иска или някой да го твърди. Излишния оптимизъм с нищо няма да ти помогне, а по-скоро ще ти навреди!

- Насила хубост не става! 

- За повечето жени /а и за също толкова мъже/, обвързването и отговорностите са еднакво плашещи!

- Ако секса е нередовен и посредствен и не носи удоволствие и на двамата, връзката е обречена - продължаваш напред!

 

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 11 минути, Lumberman написа:

Така ли е наистина? "Живота си е твой." Това означава ли, че може да го профукаш понеже имаш тази възможност, в ръцете ти е? Не, аз не мисля, че живота на "човек си е негов". Ти майка, баща имаш ли? Баби, дядовци? Ти си наследник на тия хора, тяхна плът и кръв, и не само на тях, ами на десетки поколения преди това, и живота, който им е даден на тях, и после те са ти предали на тебе - ти да го сдадеш с лека ръка, по твой собствен избор?

В моята предистория има два такива случая, които са били чудни, съществени, за да ме има и мене. Всъщност сигурно са и повече, но поне тези двата с единия ми дядо по майчина линия и баба ми по бащина. Не искам да влизам в подробности, но специално баба ми като бебе е била с нищожни шансове да я бъде, близначка родена в 7-ми месец, другото бебе мъртвородено, жените са викали да прабаба ми да не хаби и да го отпише това бебе, което дори не е можело да бозае. Но майка ѝ не се е предала и я е гледала, доила си е кърмата и я е хранила, и бебето заякнало и оцеляло напук на прогнозите. И какво сега, аз ако ще си отнемам тоя живот, как да застана пред тая ми баба и да ѝ плюя в лицето за усилията и волята за живот (и то не неин, а на детето й)? Между другото, тя е погребала две дъщери, освен тази, която е мъртвородена. После като е била на годинка пак тая ми баба почти се е била удавила в реката, където са перяли черги. И жените се сащисали, че бебето е налапало вода и се е удавило (тя очевидно с лазене е влязла във водата), крещят и не знаят какво да правят... И тогава се случило, че наблизо имало някакво циганче, може би 10-12 годишно, което правело кирпич край реката, и то първо нещо им викало, но те не разбирали, и тогава дошло, взело недишащото и посиняло бебе и успяло да го върне към живота (изплюло водата). Просто на точното място в точното време точният човек, който да знае какво да направи. Но думата ми е, че тоя живот не е просто твой, както много хора ти казват. Той ти е даден, дошъл е до тебе, и ти не знаеш с какви геройства и лишения и какво ли още не, и той има своите изисквания към тебе. Призвание, ако щеш, да го изживееш по достоен начин, и то не заради себе и желанията си. Навремето хората са отивали на фронта заради родината и народа си, и срещали смъртта в очите, и не са мрънкали и хленчили. Мъжеството го изисква.

Тоя живот, който ти е даден, няма кой друг да го живее освен тебе. Това са малко по-общи приказки, но чак след това може да се мине към конкретика. Костов, за мен е изключително безотговорно да кажеш на човек, обмислящ самоубийство, "животът си е твой, прави каквото искаш." И как знае той какво иска и че това му желание не е просто продукт на някакви обстоятелства, замъглен ум и вътрешни терзания?

Още нещо: днес майка ми каза, че на нейна близка приятелка синът ѝ, който е мой връстник, и когото познавам (но не сме се виждали от сигурно 15 години), бил загинал миналата седмица. На 35 години, оставил жена и две невръстни деца. При изпълнение на служебните си задължения. Майка му е съсипана жената, но няма какво да направи, за да върне сина си, не може да върне времето назад. И тук сега синът на някоя друга майка мисли сам да сложи край на живота си, имайки право на избор? Мислете и за тия работи също.

ДА! ЖИВОТА си е твой собствен и може да правиш с него каквото си пожелаеш. ТИ САМ решаваш дали да създадеш нещо, дали да го изживееш или да го прекратиш. САМ.

  • Еха 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Факт, както казах решението си е мое как да го изживея. Друг факт е че не ми се живее така. С тази болка. Обичам живота, но не знам кое е по силно. Самия факт, че ми се появиха суиц. помисли ме плаши. Още повече, че обмислях как да стане. 

Не е тя единствената причина, по скоро нейната липса ми действа като демотиватор. Почти на 30, без да съм постигнал нищо кой знае какво... Това ме кара да мисля за кораба. Живота не е кой знае какъв ама пък поне финансово си осигурен. Кеф ти нова кола, кеф ти апартамент..

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 12 минути, when im gone написа:

Кеф ти нова кола, кеф ти апартамент..

... и жена ти с комшията ти харчат парите...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 28 минути, when im gone написа:

Факт, както казах решението си е мое как да го изживея. Друг факт е че не ми се живее така. С тази болка. Обичам живота, но не знам кое е по силно. Самия факт, че ми се появиха суиц. помисли ме плаши. Още повече, че обмислях как да стане. 

Не е тя единствената причина, по скоро нейната липса ми действа като демотиватор. Почти на 30, без да съм постигнал нищо кой знае какво... Това ме кара да мисля за кораба. Живота не е кой знае какъв ама пък поне финансово си осигурен. Кеф ти нова кола, кеф ти апартамент..

Казах ти, че ще ти мине. Напротив сега ти е времето да постигнеш всичко. С тези кораби е повече от перфектно. Обикаляш света, учиш езици, развиваш се. Имаш достъп навсякъде. Ще има и други жени. Не само тази.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 48 минути, Емил Костов написа:

ДА! ЖИВОТА си е твой собствен и може да правиш с него каквото си пожелаеш. ТИ САМ решаваш дали да създадеш нещо, дали да го изживееш или да го прекратиш. САМ.

Това е все едно някой човек да се качил на висока сграда и току да скочи. И идват психолози, докато все още има шанс да го спасят, и какво му викат на тоя човек? "Животът си е ваш, правете с него каквото искате. Вие сам си решавате. Ние си отиваме." Май така пише в наръчника по психология?!

преди 34 минути, when im gone написа:

Факт, както казах решението си е мое как да го изживея. Друг факт е че не ми се живее така. С тази болка. Обичам живота, но не знам кое е по силно. Самия факт, че ми се появиха суиц. помисли ме плаши. Още повече, че обмислях как да стане. 

Не е тя единствената причина, по скоро нейната липса ми действа като демотиватор. Почти на 30, без да съм постигнал нищо кой знае какво... Това ме кара да мисля за кораба. Живота не е кой знае какъв ама пък поне финансово си осигурен. Кеф ти нова кола, кеф ти апартамент.. 

Мисля, че и някой по-горе също спомена, че качването на кораба си е вид бягство. Не си твърде възрастен, но на тия години човек трябва да прави (особено ако не го правил досега) някакви по-дългосрочни планове, не ден за ден. Иначе е време за размисъл, ако не друго.

преди 3 часа, when im gone написа:

Тя се притеснява, че съм сериозен в отношенията ни и че може би ми губи времето, защото в момента искаме едно и също, но не знае след 3-4 години дали няма да поискам семейство, деца и прочие

Тя не иска семейство, така ли? И не иска родителите ѝ да знаят? А какво иска? Ти какво искаш? Аз на твое място, ако имам сериозни намерения, не бих позволил това да бъде в тайна от родителите. Не прави добро впечатление. Ако тя смята, че родителите ѝ няма да те одобрят, и се срамува от връзката... това е друг проблем. Но при всички положения, според мен, тия тайни и неясни взаимоотношения не са добре. Нека девойката вземе решение какво ще прави, но ти не би трябвало да се страхуваш от това решение. Ако е правилно. Ако бърка и не знае какво прави, не се знае, може пък нещата да се развият по друг начин. Според мен на тия години тя въобще не е наясно със себе си... но това са предположения. Според мен ти си "вкусил" от нея образно казано, и си имал определени розови очаквания, затова раздялата (потенциално) е така болезнена.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ще го кажа пак, че човек сам избира какво да направи с живота си. Също така от него зависи дали ще приеме помощ. Може да сложиш 1000 психолози и те да го убеждават в едно, а той да реши друго. Докато това нещо не се осъзнае, човек никога няма да се радва на живота и да си контролира, така наречената съдба. Все по-често чувам отговори като така ми е писано, аз съм прокълнат, нямам късмет, не ми върви, магнит за неприятности съм и прочие. Това също е право на избор. Никой не карам да се съгласява с мен. С течение на времето всеки сам трябва да го разбере. Ако не го разбере ще съжалява, че е живял на този свят. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Цитирам ви едно нейно писмо от преди 2 месеца. 
"През последните месеци ти ме дари с много. Ти си моят модел за подражание. Ти ми показа какво е любов и щастие. Ти ми показа такова разбиране, каквото не съм очаквала. Ти си причината за всяка моя усмивка, за кънтящия ми смях. Ти показваш себеотрицание, зрелост и сериозност към мен и към нас. Ти ме мотивираш да се трудя и да успявам. Да чуя, че се гордееш с мен е най-прекрасното нещо. Оправдаваш всички мои детински очаквания и мечти за любов. Унищожи всяка нотка скептицизъм, която може да съм имала"

След такива думи как да не се чувствам излъган, предаден..

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Високопарни и шаблонни думи и изрази, като заучени от турски сериал... , така ми звучи този цитат.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 9 минути, when im gone написа:

Цитирам ви едно нейно писмо от преди 2 месеца. 
"През последните месеци ти ме дари с много. Ти си моят модел за подражание. Ти ми показа какво е любов и щастие. Ти ми показа такова разбиране, каквото не съм очаквала. Ти си причината за всяка моя усмивка, за кънтящия ми смях. Ти показваш себеотрицание, зрелост и сериозност към мен и към нас. Ти ме мотивираш да се трудя и да успявам. Да чуя, че се гордееш с мен е най-прекрасното нещо. Оправдаваш всички мои детински очаквания и мечти за любов. Унищожи всяка нотка скептицизъм, която може да съм имала"

След такива думи как да не се чувствам излъган, предаден..

Сега след като казва, че ти си и идеала да ти каже и защо се отдръпва от теб. Не смятам, че причината са само родителите. А и такива думи ще чуваш много. Има една поговорка и тя гласи, че важни са делата, а не думите. 

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 44 минути, when im gone написа:

Цитирам ви едно нейно писмо от преди 2 месеца. 
"През последните месеци ти ме дари с много. Ти си моят модел за подражание. Ти ми показа какво е любов и щастие. Ти ми показа такова разбиране, каквото не съм очаквала. Ти си причината за всяка моя усмивка, за кънтящия ми смях. Ти показваш себеотрицание, зрелост и сериозност към мен и към нас. Ти ме мотивираш да се трудя и да успявам. Да чуя, че се гордееш с мен е най-прекрасното нещо. Оправдаваш всички мои детински очаквания и мечти за любов. Унищожи всяка нотка скептицизъм, която може да съм имала"

След такива думи как да не се чувствам излъган, предаден..

Според теб искрено ли ти е писала? Имаш ли основание да се съмняваш в истинността на това, което ти е писала? В смисъл, не е играла роля. Ако наистина ги е казала тия неща и ги е имала предвид, то би трябвало и да може да държи на тези думи, или поне ти дължи някакъв отговор. Излъгала ли те е? Може себе си да е излъгала... Просто трябва да си изясниш ситуацията, а не да правиш презумпции. Ако сте били толкова близки, какъв е проблемът? Страх?

Иначе ако нещо очакваш от живота, нека не бъде хората да са съвършени. Хората правят глупости, допускат грешки, не си правят добре сметката, подвеждат се, даже лъжат и мамят... жените също. За мен не е реалистично да очакваш "съвършената жена", а по-скоро жена, която е наясно с несъвършенствата си, но не ги и оправдава с лека ръка. Освен това бъди мъж, не очаквай жената да бъде мъж вместо тебе. Обикновено мъжът прави важните стъпки... освен някои, които искат да бъдат мъж под чехъл или домакиня. Такива ги има повече на Запад.

Може пък и тя нещо да се е разочаровала в тебе, със или без добра причина. Два месеца не е толкова много време, какво се е променило? (Тези въпроси ги пиша за тебе, сам да си отговориш. Не е нужно публично да отговаряш.)
 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.