Премини към съдържанието
proexpert

Православен молитвослов и Лествица. Св. Николай Велимирович и Св. Йоан Лествичник.

Препоръчан отговор


Бялата Демония

Автор : св. Николай Велимирович

Блажен е народът, чиито господар се вдъхновява от Бога, хвали и възпява Бога! Неговият народ ще почита Този Бог, а своя управител ще обича като мъдър и добър. Цар Давид пеел с арфата: Хвали душе моя Господа! Всякое дихание да хвалит Господа! И гледайки Божието творение, казвал за себе си: аз съм червей,  а не човек (Пс. 21:7). Затова Давидовият народ почитал Бога и обичал самия Давид.

 

В древните времена римските кесари принуждавали народа да ги почита като богове. Затова народът не знаел единия истинен Бог, а само своите глупави кесари, обаче не ги почитал като богове и не ги обичал като хора. Така е било винаги: когато надменните и самонадеяни управници изисквали божествени почести, хората преставали да ги уважават и като човеци. А когато тези надути мехури се пукали, то хората им се присмивали. Самозваните и лъжливи богове винаги били и лъжливи хора. Когато на земята в човешки образ се появил истинският Бог, Той ходил смирено и служил на всички. Той не се отпуснал самоволно на трона и не изисквал от хората да падат пред Него и да целуват Неговите пантофи, но Сам се навеждал, за да вдигне разслабените, да изправи прегърбените, да възкреси умрелите, да извлече овците от тръните, да вдигне динария от праха, да омие нозете на Своите раби. Затова и цялата вселена Му се кланяла с благоговение и любов.

 

Какво мислите за Европа? Африка и Азия наричат европейците бели демони, изхождайки от това, те биха могли да нарекат Европа Бяла Демония: бяла, поради цвета на кожата, а Демония – поради чернотата на душата. Защото Европа се е отрекла от единия истински Бог и заела престола и позицията на римските кесари. И подобно на последните, царуващи преди самото крушение на Рим, обявила на всички народи на земята, че всеки може да се покланя на своите богове, както знае и умее, Европа ще прояви тук толерантност, обаче всички са задължени да й се кланят като на върховно божество – дали под името Европа или под името „култура”.

 

Така, братя мои, в наши дни отново въстана като вампир предишният сатанински Рим, този Рим, който преди цар Константин с огън и меч преследвал християните и препятствал Христос да премине в Европа. Ето че Бялата Демония падна в недъг, много по-тежък от този на езическия Рим. Ако последният бил измъчван от един демон, то Бялата Демония изтезават още седем зли духа, по-зли от римския демон. И така, налице е нов езически Рим и ново християнско мъченичество. Бъдете готови да претърпите мъчения за Христа от страна на Бялата Демония.

 

Новата езическа Европа не се хвали с нито едно свое божество. Хвали се единствено със себе си: със своя разум, своето богатство, своята сила. Надулият се мехур трябва да се спука – за смях на Африка и Азия; циреят е забрал, едва не се е спукал, за да изпълни със смрад цялата вселена. Такава е съвременната ви антихристиянска Европа, Бялата Демония.

 

Европа живее в омагьосания кръг на откритията и изобретенията. Който и да заяви за някакво откритие в тази област, той се провъзгласява за гений. А който описва чуждите открития, се награждава със званието доктор на науките. Многочислени са европейските открития и изобретения, почти нямат брой. Но нито едно от тях не прави човека по-добър, по-честен и просветен. За последното хилядолетие Европа не е представила нито едно достижение в духовната и нравствената област – всичко у нея се свежда само към сферата на материалното. Европейските изобретения доведоха човечеството до края на пропастта, хвърлиха го в духовна тъмнина и омрачаващо урочасване, които не са били в историята на християнството от незапомнени времена. Защо Европа обърнала всичките си достижения против Христа, по собственото си кривоумие или по заговор на евреите – не знаем.

 

Когато бил открит телескопа за наблюдението на далечни звезди, европейските учени изтълкували получените данни във вреда на Христовото Евангелие.

 

Изобретили микроскоп – и отново се надсмяли над Христос.

 

Когато построили железните пътища, конструирали парните двигатели, открили телеграфа и телефона – целият въздух истерично бучал от европейското самохвалство, в ущърб на Бога и Неговия Христос.

 

Когато хората изобретили апарати за плаване под водата, за полет във въздуха, за разговори на далечни разстояния – тогава за Европа Христос изглеждал толкова ненужен и несъвременен, както египетските мумии.

 

Впрочем всички свои достижения за последните двеста години Европа употребила за собствено изтребление в световните войни, за извършването на престъпления, на служба на ненавистта, разрушението и измамата, за угнетяване и принуждаване, към оскверняване и профанация на народните светини и благочестиви обичаи, за сеене на лъжи, нечестност, разврат и безбожие по целия свят. И в действителност Европа измамила не някой друг, а самата себе си. Нехристиянските народи очевидно се убедили, какво е Европа, какво носи със себе си и какво иска – поради това и я нарекли Бялата Демония.

 

Послушай, какво казва цар Давид: Едни – с колесници, други – с коне, а ние с името на Господа, нашия Бог, се хвалим ( Пс. 19:8). Тези самохвалковци ще задремят на меките легла на своята лъжлива слава, а ние да станем и да се изправим.  Апостол Павел още по-силно казва: Какво имаш, което да не си получил? а щом си получил, защо се хвалиш, като да не си получил? (1 Кор. 4:7). Знай, че и всички изобретения са имали място в Господнето лозе и пред Божиите очи. И се научи на срам и честност. Амин.

 

Из “Кроз тамнички прозор”

Европа е като прегърбена жена

Автор : св. Николай Велимирович

Прегърбеният човек не гледа към небето, а в земята. Едно време имало една такава жена. Цели осемнайсет години главата й била долепена до колената, така че можела да гледа само земния прах и въдещите се в него червеи, вдишвайки прахоляка и всяка смрад от земята. Съжалил се над нея Христос и и викнал: Жено, освобождаваш се от недъга си! И сложи ръцете Си върху нея; и тя веднага се изправи и славеше Бога (Лк. 13:12-13).

 

Съвременно тълкувание: от всички континенти на този свят Европа най-много прилича на прегърбената жена. Откакто европейските религиозни вождове, без знанието и волята на народа, се отделили от истинската Христова Църква, която е на Изток, оттогава европейското човечество започнало все повече да се прегърбва и да скланя главата си към земята. ХХ век станал най-болезненият в неговия живот. Защото в този век главата на това човечество се спуснала толкова ниско, че се допряла до колената. Затова пред очите на това човечество има само земя и земни червеи, а пред техния нос – земна смрад. Да им говориш за небето означава да им говориш за нещо, което не могат да видят, защото цялото му битие е така прегърбено, че със своите чувства може да усети само онова, което е долу, което е от земята, което е по-ниско от човека. Под този ъгъл на прегърбената жена следва да разглеждаме и оценяме целия живот на Европа за много изминали столетия. Под този ъгъл на светлината, която вижда прегърбената жена, гледаща в земята, се развивала науката, икономиката, политиката и целият човешки живот, частен, социален и общочовешки.  Виждали са само земя и са обяснявали всичко със земята. Виждали са само земя и само за нея са се борили. Чувала се е само земя и цялата човешка наука се управлявала от шумоленето на влажната земя. Усещали са само миризмата на земната гнилост, която напълно надмогнала всички небесни благоухания. Човешкият разум се отдал на изследване на това, което виждало окото, и чувало ухото и помирисвал носа, т. е. предал се на земята и само на нея, защото бил разум на прегърбена жена. Той изобретил стотици апарати, за да изучи земята и което е на нея. Изучил всички растения и корени, големи, малки и най-малки червеи, видими и невидими насекоми. Прегърбената жена въоръжила очите си с микроскопи и други оптически устройства, за да види точно всички земни червеи. Всичко разгледала и всичко узнала и възвестила на небето и земята, че и не съществува нищо друго, освен червеи, големи и малки, видими и невидими, мислещи и немислещи, и че човекът е само един червей между червеите и над червеите, т. е. един свръхчервей. Дотам е можела да види прегърбената жена и не повече. За да би могла да види повече, трябвало да е изправена, с дигната към небето глава и с ум насочен към горния свят. А този горен свят не е червейно свърталище, а е Горният Йерусалим, светоносното и лъчезарно Господне войнство, съставено от прекрасните небесни йерархии от серафими и херувими, начала и власти, господства и сили, архангели и ангели и от безбройни праведници и богоугодници. Целият този горен Йерусалим, цялата духовна светлина над човека, не може да бъде видяна от прегърбената жена. Тя вижда само онова, което е по-ниско от нея, но въобще не може да види, което е по-високо. Поради това, всичко, което е измислила и създала за последните няколко века е измислено и създадено върху пясък, върху земния прах и блато, което е виждала и усещала под себе си. Който погледне в тази светлина развоя на европейското човечество от разделението на църквите, ще разбере всичко. Както и рибарят от блатистата река мирише на блато, така и цялата европейска култура, с нейната философия и наука и изкуство, религия и цялата култура – цялата мирише на блато, на земя, на прах, това, което единствено може да види прегърбената жена. Единственият Лекар за прегърбването е Христос.

 

Причината за прегърбеността на Европа е погазването на Божия закон, особено заповедта за почитането на родителите. Бог не наказва нищо толкова страшно както греха на децата спрямо родителите, защото това е грях спрямо Небесния Родител. Затова Господ от началото е благословил тези, които почитат родителите си, своите баща и майка, като символ на самия Бог, а е проклел тези, които обиждат своя баща, както Хам, който се надсмивал над Ной. Почитай баща си и майка си, това е ядрото, сърцето на всички Божии заповеди. Който почита земния си родител, почита и небесния. На това начално училище са основава и висшата школа. Който не почита баща си и майка си, които вижда, как ще почита Бог Отец, Когото не вижда?

 

Началото на европейската прегърбеност е непочитането на родителите, както на телесните, така и на духовните. От тогава расте гърбицата й като на камила, и от тогава главата й е опряна в коленете й. Затова не вижда нищо небесно и не разбира нищо божествено. Тя вижда и разбира само онова, което е червей и червячник.

 

Пазете се, братя, и се научете да почитате родителите си. В това е целия закон Божи, стожер на всички останали заповеди. Почитай баща си и майка си, за да ти е добре и да живееш дълго на земята (Изх. 20:12). А ние добавяме към това в духа на Евангелието – и да наследиш царството на своя небесен Отец, което няма край. Амин.

 

Из “Кроз тамнички прозор”

Какво се случва с безбожниците

Автор : Св. Николай Велемирович

Ти не пишеш нищо за себе си – кой си и къде живееш; подписал си писмото само с: „Безбожник и истински патриот“. Казваш, че приемаш основната догма на руските безбожници за несъществуването на Бога, а отхвърляш всичко останало, каквото проповядват те и смяташ себе си за истински патриот. Нещастни човече, кой те е подвел на този хлъзгав път, на който не е възможно да не паднеш? Защото кой би те задържал и би те върнал до височината, от която си паднал в пропастта? Ти си загубил вярата си – следователно, скъсал си нишката, която те е свързвала с Бога, протегнал си ръка на сатаната и си мислиш, че можеш да се задържиш там, където би поискал да бъдеш.

 

Руските безбожници са последователни в своето зло, а ти си непоследователен. Отричайки Бога, те отхвърлят и всички останали ценности – брак, отечество, душа, съвест, нравственост. А ти, отпаднал от Бога, се надяваш да опазиш всичко останало. Невъзможно е да приемеш тяхната главна разрушителна догма, която влече след себе си разрушение на всички житейски нива, и да опазиш онова, което искаш.

 

Ти си длъжен да избереш – или да не стъпваш на техния опасен път, или да паднеш заедно с тях в бездната. Ако няма Бог, както твърдят те в безумието си, то излиза, че хората са създадени като някакви гъсеници, които, по тяхното мнение, трябва да се охранят хубавичко, преди да умрат. А това е втората им догма – всички да се нахранят еднакво преди жътвата на смъртта. Та нали, не вярвайки във Всемогъщия Бог, те вярват в могъществото на смъртта. Затова, когато говорят за „земния рай“, те в действителност говорят за трапеза, наредена за смъртта.

 

Знай, че този, който в сърцето си отхвърля Бога, се чувства като човек, внезапно освободил се от всички задължения, лишил се е от всяка надежда, помрачил е сърцето и ума си. Много лесно оправдава убийството и самоубийството; бракът за него е комедия, любовта към децата - глупава сантименталност, любовта към родината – още повече, а дружбата е просто сътрудничество. Та нали за тях светът е като кошара на животно без пастир, а животът – случайна земна плесен. И всичко това произтича от отричането на Бога.

 

А ти до каква мисъл си стигнал? „Безбожник и истински патриот“! Трудно ще е на страната с такива патриоти, а на народа – с такива слепи водачи! „И когато бъдат изтребвани нечестивците, ти ще видиш“, говори пророка (Пс. 36:34). Нима не си виждал това преди? Или не си чувал, какво става с безбожниците? Ще ги строши, внимавай, ще ги строши Всевишния безбожниците, „както се строшава глинен съд“ – казва великия Исайя (Пс. 30: 14). Затова пази живота и разума си. А да ги опазиш е възможно само с помощта на Дароподателя на живота и разума.

 

Из писмата на св. Николай Сръбски

Денят Господен

Автор : Св. Николай Велимирович

Много хора не усещат съществуването на въздуха, докато не подухне ветрец. Не се замислят за съществуването на светлината, докато не настъпи мрак. Така и много християни не чувстват присъствието на Бога до тогава, докато не се извие бурният вятър на войната. Не се замислят за Бога, докато им блести светът и им се е усмихва щастието.

 

Но когато се е повдигнал вихърът на войната, когато се обединят всички сили на злото и покрият всичко с тъмнина, хората започват да не мислят за нищо друго, освен за Бога.

 

Денят Господен! В Свещеното Писание това, което за хората е нощ, страшна нощ, кръв и дим, страх и ужас, кръв и мъки, огън и гибел, вопли и викове, всичко това е наречено ден Господен.

 

Ще попитате, как е възможно това? Защо? Защото именно при такива обстоятелства, преситените и загубилите образа Божий, в пълнота осъзнават, че Бог е всичко, а те – нищо. Самолюбивите се покриват със срам, надменните отпускат очи, богатите ходят с празни джобове, управниците желаят да бъдат удостоени с разговор поне от полицейския окупатор,  нерадивите свещеници ридаят пред разрушените храмове, някога капризните жени в мръсни дрипи варят за обяд бълвочи. И всички те мислят само за едно – за Божието величие и за нищожеството  на човешкия прах.

 

Ето защо тази страшна нощ е наречена ден Господен. Защото в този ден Сам Господ се явява. Докато е продължавал спокойният човешки ден, човекът не си е спомнял за Бога, даже се е превъзнасял над Него и се е надсмивал над вярващите, смял се е на тези, които са го карали да дойде в храма. Когато настане страшният ден Господен, всички хора се обръщат към Господа, признават Божията власт, разпитват за църквата, почитат свещенството, започват да четат духовни книги, със срам въздишат по своето минало, каят се в греховете си, дават милостиня, помагат на болните, постят, причастяват се, защото разбират че смъртта е близко и е близък този свят, където е ден Господен – благ, светъл, радостен, вечен.

 

превод от руски

Православное Заволжье

“Гладен хляб”

Автор : Св. Николай Велимирович

“Гладен хляб”

Спадаш към най-добрите стопани в селото. Всяка година събираш толкова много жито, че с него твоят съсед би могъл да изхрани двойно по-голяма челяд. Той не събира и по два товара на човек, а ти събираш и по пет и по шест. Но на него му стига и остава, а ти със срам всяка година купуваш допълнително. Пишеш, че твоите домашни ядат много и никога не са сити. „Сякаш някаква хала е зинала в тях – ядат, ядат и винаги са гладни. Сякаш е някаква проклетия!“

 

Не знам дали е проклетия, но че не е благословия – това е сигурно. Не знаех какво да отговоря на първото ти писмо, докато във второто ти не ми описа живота в дома на твоя съсед. Сега работата ми е ясна. Съседът ти е вярващ човек и когато се готви за сеитба, първо носи семето в храма, за да го благослови свещеник. Когато овършее първия сноп, отново носи житото в храма за благословение. Ти никога не правиш така. Това – първо. Второ, ти сам признаваш, че твоят баща е присвоил като лихва цялото имущество на един свой длъжник, който вече бил заплатил трикратно главницата на взетия дълг. Бедният, наложило му се да напусне своето огнище и да се пресели в града, където едва припечелвал за хляб на децата си. С течение на времето единият му син отворил бакалница и се замогнал. Сега лишеният от дом длъжник на твоя баща е по-богат от сина на твоя баща. Изпълнила се е Божията правда.

 

Ще ти припомня две известни народни поговорки.  Първата: „неблагословено – гладно“ и втората: „Отнето – проклето“. Те обясняват случващото се в твоя дом. Обясняват това, което ти сполучливо си нарекъл: „гладен хляб“. Господ е казал чрез един пророк на някога избрания народ: Ако пък не слушаш гласа на Господа, Твоя Бог, и не залягаш да изпълняваш всички Негови заповеди и наредби, много семе ще хвърлиш в нивата, а малко ще събереш (Втор. 28:15, 38). И още чрез друг : Вие сеете много, а събирате малко; ядете, но не се насищате; пиете, но не се напивате; обличате се, но не се стопляте; оня, който изработва заплата, изработва за пробита кесия (Аг. 1:6).

 

Не е ли това достатъчно за мъдрия? Когато Бог благослови, тогава не е трудно и с пет хляба да се нахранят пет хиляди. А когато не благослови, тогава става това, което е сега в твоя дом. Както Бог пълни класа със зърна, така Той пълни хляба със ситост. И както оставя класа без зърна, така Той, Всемогъщият, отнема и ситостта от неблагословенния хляб. Ако искаш, вземи си поука и съкрушено потърси от своя Бог онова, което цял свят не може да ти даде.

 

Мир на теб и милост от Бога!

 

Превод: Диляна Иванова

Из книгата на св. Николай Велимирович „До изгонените от рая”, ИК “Омофор” 2012

За белградската грешница

Автор : св. Николай Велимирович

Един белградски свещеник ни разказа за необикновен случай с една развратна, улична жена в същия град.

Веднъж привечер тя се разхождала по улиците, занимавайки се със своя скверен занаят. Минавайки край един парк, видяла човек, който се готвел да се обеси. Той бил привързал въже за клона на едно дърво и вече бил надянал примката на врата си. Жената бързо се прехвърлила през оградата, извадила от джоба си ножче и прерязала въжето. Човекът паднал на земята, но вече бил в безсъзнание. Тя започнала да го разтрива и масажира, докато той не дошъл на себе си. Самоубиецът обаче я упрекнал. „Защо направи това – казал й той. – Не мога повече да живея. Нямам си никъде нищо. Заради нищетата си исках да разчистя сметките си с този скръбен живот.” Жената извадила всички пари, които имала в себе си и му ги дала, като обещала да му помага и занапред, докато той си намери работа. Тя продължила да върши непристойните си дела, а част от заработените пари отнасяла на този бедняк, за да може той някак да свързва двата края. Но след шест седмици, жената, поразена от тежка болест, легнала на легло. Извикали свещеник. В негово присъствие, чувствайки вече приближаването на смъртта, тя започнала да говори: „О, ангели Божии, защо дойдохте при мен? Нима не знаете, че аз съм скверна и грешна?” Малко по-късно тя отново възкликнала: „О, Владико Христе, нима и Ти дойде при мен, грешницата? С какво съм заслужила тази чест? Нима само с това, че спасих от смърт онзи нещастник? Горко на мен, недостойната! О, колко велика е Божията милост!” С тези думи тя издъхнала, а лицето и просияло, сякаш осветено от отблясъците на горяща свещ.

Ето какво означава да спасиш душата на един човек! Ето как едно дело на милост към ближния покрива много грехове!

Преведено от: Святитель Николай Сербский (Велимирович) Творения: С нами Бог – изд. „Паломник”, Москва, 2010

Беседа На Велики Петък

Автор : свети Николай Велимирович

Ето ден, който е целият нощ.

Отсъствието на слънце на небето и липсата на разум и сърце на земята е направило от този ден най-черната и най-страшна нощ в потока на времето.

Със своята зловеща тъма и ужас той и до днес плаши хората. До ден днешен, след 19 столетия той носи вълнение и трепет в милиони човешки души. Сам по себе си този ден е достатъчно свидетелство, че Този, на Когото е посветен не е обикновен човек, а Бог. Защото такъв ужасен ден не прилича на човека, а на Бога.

Нека никой да не сравнява смъртта на нашия знаменит балканец Сократ със смъртта на Господа Иисуса Христа. Такова сравнение е съвсем неприлично и несъразмерно. Наистина, насилствената смърт е направила Сократ известен човек. Но Христовата смърт се различава безкрайно от смъртта на Сократ. Преди всичко против Сократ били въстанали само гърците, и то не всички, а единствено атиняните. Против Христос въстанал целия свят: семитската раса чрез евреите, хамитската раса чрез Ирод, яфетитската чрез Пилат. А преди всички хора, своята змийна злоба към Господа е надигнал и онзи, който е баща на лъжата и излъга Ева в Рая. Следователно целия земен и подземен свят въстанал против Христа.

За Сократ е останало съмнение и до днес, че той с нещо е прегрешил против държавата и обществения морал, и не е осъден съвсем без вина. Христос пък са го оправдали всички онези – наистина всички, – които са го обвинявали и съдели и разпънали на кръст.

Оправдал Го е Пилат, главният съдия, който открито е казал: Аз не намирам никаква вина у Тогова Човека (Лк. 23:4), и който пред евреите измил своите ръце от Христовата кръв.

Оправдал го е и цар Ирод, първо с това, че мирно Го е върнал на Пилат, не намирайки вина в Него; още и с това, че го облякъл в бяла дреха, в облеклото на невинността.

Оправдала е Христос и Пилатовата жена, на която в сън се явила правдата на страдалния Господ. Уплашена от този сън, тя поръчала на своя мъж, когато последният седял в съда: Не прави нищо на Този Праведник, защото днес насъне много пострадах за Него. (Мат. 27:19)

Оправдал е нашия Спасител и онзи разумен разбойник на кръста, като Го е защитавал от несправедливия укор на своя приятел, казвайки: Та и от Бога ли се не боиш ти, когато и сам си осъден на същото? А ние сме осъдени справедливо, защото получаваме заслуженото по делата си; но Тоя нищо лошо не е сторил. (Лк. 23:40-41)

И самите демони са познали Иисуса и са Го признали за Син Божий. Като на Божий Син те са Му се молели да не ги изгонва от хората. А след като е Син Божий как би могъл да извърши някакви неправда и да заслужи смърт?

Най-накрая и евреите, като главно демонско оръжие против Христа, са Го оправдали със своето собствено признание и свидетелство. Без желание, против своята воля, те са сторили това в две свои слова изречени под Неговия кръст. Първото е: „Други спаси, а Себе Си не може да спаси” (Мт.27:42). Следователно, спасявал е другите, това е важно. Второто е: Надяваше се на Бога, нека сега Го избави” (Мт.27:43). Също е важно, че се е надявал на Бога. И така безумните юдеи, които не са знаели нито какво правят, нито какво говорят, са свидетелствали и потвърдили две велики истини за Христос; първото, че Той помагал на другите; и второ, че Той се е надявал на Бога.

Кой днес на Балканите или в света помни деня или датата на Сократовата смърт? Кой въобще го е грижа за този ден? Погледнете деня на Христовата смърт; погледнете колко народи празнуват този ден? В онзи първи велики Петък под Господния кръст е стояла само Неговата Майка с апостол Йоан, а на днешния ден – особено в годините, когато и неправославните го празнуват с православните, стотици милиони човеци по цялата кръгла земя стоят под Неговия кръст и с духовни очи гледат към Него, своя Господ и Спасител как виси разпънат на кръста. Не, братя мои, не може Христовата смърт да се мери, нито сравнява със смъртта на който и да е човек в историята. Ужасното Христово осъждане, страшните Негови страдания, ужасът на този страшен ден преминава всички човешки мерки и този ден прилича само на Бога, никак не на човек.

О, колко е страховит този ден, ако въобще можем да кажем, че е ден, а не нощ без светлина и на небето и на земята! Народите са се мъчили през вековете да дадат име на този ден. Помислете само колко са се мъчили. Нашият народ го нарича Велики петък. На юг той се нарича Страшен Петък. Немците го наричат Тъжен Петък, французите Свети Петък, англичаните Добри Петък. И всички тия имена, поотделно и съвкупно отговарят на съдържанието на този ден.

Дори и името Добри Петък му отива. Защото колкото и този ден да е пълен с грях, мрак, страх, той е спасоносен за човешкия род. Безумието на людете искало да унищожи единия Спасител и да затвори единствената врата за спасението на хората, но всемогъщият Бог обърнал смъртта на живот, унищожението на възкресение, срамът на слава, а на мястото на затворените врати, отворил други. Но за това божествено преобръщане ще говорим утре, в светлия ден на възкресението. Да постоим още в мрака на този ден под кръста на милия ни Спасител и Господ. Да се задържим пред Неговата майка, която тъгува тихо и пред ученика, който плаче съкрушено. Да погледнем какво се случва още тук.

Един от войниците прободе реброто Му с копие и от него веднага излезе кръв и вода. Войникът не пробол никого от разбойниците, а само Иисус. Защото на грешния човешки род не му била нужна разбойническа кръв – такава и без друго е имало много по земята, – а е била нужна кръв здрава и безгрешна, такава, която поправя лошата кръв и злия дух. Защо е казано: кръв и вода? Защото и двете били нужни на човешкия род. Наистина, две неща са му били необходими за живот: чистота и храна. Затова Господ в началото на Своята мисия първо е влязъл в Йорданската вода и се е кръстил, а в края й, във вчерашния ден е сложил трапеза със Своята кръв за храна на хората. Вода и кръв – чистота и храна. Какво друго прави любовта, ако не да чисти и да храни? С какво се занимава майката, около какво се труди, на какво посвещава своето време, всички дни и всички нощи? Само на чистотата и прехраната на децата си.

И Христовите съдии – Ирод и Пилат – са показали неохотно тази двойна мисия на Сина Божий – да очисти и да нахрани. Те са го изразили символично, макар и не по волята си, в утрото на този Петък, когато облекли първо Господа в бяла дреха, след това в червена. Да очисти и да нахрани; да очисти хората от греха, след това да ги нахрани с божествена кръв – това е било Христовата програма, която се разкри и в живото и в мъртвото Му тяло. И в Своята смърт, чрез мъртвото си тяло, Господ е явил на света, защо е дошъл. Именно да очисти и нахрани, чрез тези двете да зарадва, да прогони тъгата и да донесе радост. Затова излезе кръв и вода. Защото хората са били нечисти и гладни! Били са нечисти и гладни още от греха на Адам. Грехът е донесъл на човека нечистота и глад. Откакто човек се отделил от своя Небесен Отец, той се загубил и скитал в далечна страна, попадна в обществото на преизподните свине и стана приятел на последните в нечистотата и глада. Както първият човек, така и неговото потомство. Изключителна нечистота и глад!

Кой е можел да върне людете от тази далечна страна към Отца? Кой е бил в състояние да ги измие и облече в прилична дреха? Кой е можел да ги нахрани и украси? Никой от самите тях. Никой от смъртните хора, както е разсъждавал и великият балкански философ Платон. Никой освен Бога. Никой, освен Този, който разярената човешка тълпа на днешния ден заплюва, наранява и приковава на дървото. Но Той не се разгневи, както и лекарят не се ядосва на лудите в лудницата. Любовта, която Го подбуди да се спусне в рова на обезумелите от мръсотия и глад, не Го напуснала даже и на кръста. Умирайки на него, Той слушал воя и сумтенето на тълпата, но не се ядосал. Разгневило се слънцето и скрило своята светлина, разгневила се земята и се разтресла, разгневили се скалите и се напукали – но Той не се разгневил. Господ умирал за нечистите и изгладнели, и умирайки се молел на небесния Отец: Отче! прости им, понеже не знаят, що правят (Лк.23:34).

Но, дали ние, братя, знаем какво правим? Дали всички онези, които са кръстени и се причестяват с Христовата кръв знаят днес какво правят? Дали между вашите роднини и съседи няма и такива, които са доведени до прага на небето и отново са се върнали назад в далечната страна, в стадото на побеснелите свине? Където се умира без вяра и надежда, живее се във всяка нечистота, където гладните се борят за свински корени, където властва проказа от завист и гордост, от блудство и всяка зараза. Ако имате такива сродници и съседи, смилете се над тях заради Христос, обърнете ги към Спасителя, Който заради тях умря в мъки. Смилете се над тях и ги научете и сами да се смилят над себе си и да се обърнат от лудостта. Научете ги със слово, покажете им пример с делата и живота си, помолете се за тях на небесния Отец с въздишки и сълзи: Отче! прости им, понеже не знаят, що правят. Блажени сте, ако обърнете в пътя на истината и един от тези, за които умря Христос. Наистина ще получите справедливо възнаграждение в Христовото царство. Но, грижейки се за другите, не преставайте да бдите над себе си. Внимавайте и непрестанно търсете здравата и лековита храна, която е от Христа. Тази храна се състои от Неговите слова, Неговата любов и кръв. Защото кратък е нашият век на земята. Като един надник! Но с него ще получите вечна награда от Онзи, Който днес, пред нашите духовни очи виси на кръста. Негово е царството и силата и славата, Негова е властта и съда во веки веков. Амин.

превод от сръбски

Източник: http://www.svetosavlje.org/biblioteka/vlNikolaj/Vladika_Nikolaj.htm

Живот без смисъл и смърт без надежда

Автор : св. Николай Велимирович

Какво Христос е направил за Европа, и как Европа се отблагодари на Христос? Това, братя, е предмет на размисъл и поука.

Какво е направил навремето Христос за Европа? Отговор: повече от всичко. Би било всичко, ако беше само това, което хората са могли да очакват. Но Христос е направил за Европа далеч повече, отколкото хората са можели да очакват.

Христос е прогонил тъмнината на езичеството в Европа и глупостта на идолопоклонството. Казали сме това за всички, които знаят какво означават тези две думи: езичество и идолопоклонство. А за тези, които не знаят, ще кажа още нещо. Европейското езичеството и идолопоклонството е било също толкова мрачно и глупаво като езичеството и идолопоклонството на черните племена в Африка. Даже още по-сурово, по-жестоко, доколкото кръвта на Яфетовите потомци довеждала хората до по-големи крайности, отколкото кръвта на Хам.

Религия без истински Бог, брак без морал, общество без милост, една държава, без по-висш смисъл и задача от разбойническа банда. С една дума: живот без смисъл и смърт без надежда. В допълнение: непрекъснат страх от ужасните богове, които трябва да бъдат почетени с кървави жертви, животински и човешки, от гадатели, врачки и безкрайни денонощни безсмислени церемонии. Мрак и безумие в селската колиба, тъмнина и глупост в двореца на патриция, и в императорския двор, и в поезията – във всичко. Сатаната е държал свързано европейското човечество, докато Христос не е дошъл. И целият организъм на европейското човечество, цялото тяло и цялата душа не просто беше болна, а бе самата болест като прокажен човек, болен от главата до петите. А Христос, когато дойде в тази болница, в европейската лудница чрез своите пратеници, като че ли отново каза, както на жената, боледуваща от осемнайсет години: Европо, прощават ти се греховете (Лк.13:12). Изведнъж Европа се изправила, върнала се в съзнание, просветила се, очистила се и се образовала. Както, когато някой в затвора отвори прозорците, и почисти, сложи в ред, и прикади. Освен това Христос дал на кръстените народи на Европа господство над всички сфери на Земята, за да кръщават като кръстени и освещават като осветени, като научени да учат помрачените и слаби свои братя. Е, това чудо на чудесата, извърши Господ Иисус Христос в Европа.

На втория въпрос: Как Европа е благодарила и се издължила на Христос, отговорът не е светъл, а тъмен, не е радост, а сълзи. Тя му се отблагодари както гадаринците, които Христос освободи от легиони зли духове, и които го молеха да си отиде от тях. И целият народ от Гадаринската околност Го молеше да си отиде от тях (Лука 8, 37). И Той си отиде. Не им възрази ни една дума, но си отиде. Той си тръгна, но проклятието остана в тази земя. И тази страна Гадаринска, някога  плодородна и богата, днес представлява за окото човешко само една пепелява и суха проклета пустиня. Гадаринците се молели Христос да си отиде от тях. Европейците не се молят, а го гонят. Гонят го по всякакъв начин: чрез училищата и чрез пресата и чрез политика и чрез филми и чрез учените си баячи и през цялата си културна арогантност; гонят го и с мисли и с думи, и с дела, и индивидуално и колективно, и всички заедно.

Щом като така се е случило с Гадар, който по глупостта си помоли Христос да си отиде от него, какво ще бъде с Европа, която не се моли, а със злоба го пъди от себе си? Какво ще стане с нея? Европа, която е изоставила Христос и се е обърнала към своето прастаро, мрачно, глупаво и вонящо езичеството?

И на това е отговорено в Евангелието. С Европа ще стане това, което беше в Капернаум, град на културата, богат, уреден, весел и охолен, на брега на езерото Галилейско. Христос е запечатал съдбата му в следните думи: И ти, Капернауме, който до небе си се въздигнал, до ада ще се провалиш; защото, ако в Содом бяха се извършили чудесата, които станаха в тебе, той щеше и до днешен ден да остане (Мат. 11, 23).

Aх, братя мои, ако в Индия и Китай се бяха извършили тези чудеса, които са били в Европа за две хиляди години, чудеса без мярка и брой, отдавна тези два велики човешки мравуняци – половината от цялото човечество – биха се каели в прах и пепел и биха възлюби и се поклонили на Христос.

Аз не се страхувам за съдбата на Индия и Китай. Страхувам се за съдбата на Европа. Ще се срине като Капернаум! И където са горделивите й кули, ще има мравуняци. На мястото на нейните булеварди ще има змиярници и трънки. И там, където се чуват срамни крясъци срещу Христос, ще има бухане на бухали и виене на чакали.

Защото, когато си мислеше, че е културна, Европа подивя. И когато си мислеше, че знаеше всичко, оглупя. И когато си мислеше, че е много силна, тя бе нищожна, като паяжина.

Това е за вас, братя, предмет на размисъл и поука. Прославете Христа Бога, така че и Той да ви прослави в небесното Си царство. Амин.

превод от сръбски   ”КРОЗ ТАМНИЧКИ ПРОЗОР”

източник: http://www.svetosavlje.org/

Ето, Аз ви пращам като овци посред вълци, не бойте се!

Автор : св. Николай Велимирович

Как малобройна войска побеждава по-голяма

Когато великият военачалник на израилския народ, Иисус Навин бил на смъртния си одър, той изрекъл пред народа си тия пророчески думи: един от вас прогони хиляда, понеже сам Господ, Бог ваш, се бие за вас, както бе ви говорил. Затова всякак се старайте да обичате Господа, вашия Бог (Иис. Нав. 23:10, 11). Това пророчество се изпълнило много пъти през многовековната история на народа Израилев, както по времето на Съдиите, така и по време на Царете и по-късно при Макавеите. Нека приведем тука засега само един поразителен пример от времето на съдията Гедеон, с който ясно и изразително се обяснява, как и защо една малка войска може да победи друга многочислена войска.

По време на робството под мадиамците Израил много обедня, защото, между другите притеснения на поробения народ, завоевателите правеха и това: засееха ли израилтяните своите ниви, дохождаха мадиамци и амаликитци на тези ниви, нахълтваха като скакалци, със своите безброй камили, със стадата си и шатрите, та изтребваха земните плодове и опустошаваха земята. В крайното си бедствие грешните израилтяни си спомниха за своя Бог и отчаяно викнаха към Него. Господ се смили, яви се на Гедеон и му рече да иде и да избави израилския народ от мадиамското робство. Гедеон беше прост човек и работеше на нивата си. В простотата си Гедеон отговори на Господа: как ще спася Израиля? А Господ му отвърна: Аз ще бъда с тебе, и ти ще поразиш мадиамци като едного човека (Съд. 6:15, 16). Не повярва предпазливият Гедеон, че наистина Господ възлага такава голяма поръка на него, един селяк от най-бедното племе, Манасиевото, и най-малкия в дома на баща си (Съд. 6:15). Затова Гедеон поиска от Бога някакъв знак. И когато исканата личба му се даде, той се яви пред народа, потруди се и набързо събра тридесет и две хиляди души за бой. Но тогава Господ му рече: с тебе има твърде много народ, не мога да предам мадиамци в ръцете им, за да не се възгордее Израил пред Мене и каже: “Моята ръка ме спаси” (Съд. 7:2). Господ поръча на Гедеон да обясни: който е страхлив и боязлив, нека се върне” (Съд. 7:3). Какво се случи? Когато Гедеон обяви това на народа, не по-малко от двадесет и две хиляди души напуснаха фронта и се върнаха по домовете си! Останаха всичко десет хиляди с Гедеон. Но и този брой беше твърде голям за Господа на войнствата. Затова Господ заповяда на Гедеон да доведе войската си до един поток и да следи кой как ще пие вода. Едни загребват вода с ръка, поднасят към устата и пият, а други клякат на колене, навеждат се и пият от потока. Тогава Господ рече на Гедеон да задържи за бой първите, а вторите да разпусне. Обаче ония, първите, които пиеха вода от ръката си, бяха общо 300 души. Но Господ рече: с тия триста, които лочеха, ще ви спася, и ще предам мадиамци в ръцете ви. А мадиамци бяха голямо множество, като скакалци; камилите им бяха безброй, бяха много – като пясъка на морския бряг. И триста човека имаха за задача от Бога да победят такова множество!

Какво направи Гедеон с онази своя малка чета? Даде на всеки войник по една тръба в ръка и по една стомна, а във всяка стомна запалена свещ и през нощта нападна мадиамци. Като се приближиха, всеки войник затръби със своята тръба и всеки строши стомната си. Когато триста тръби екнаха и триста свещи светнаха от всички страни, мадиамци се изплашиха, а камилите им се разбъркаха; никой никого не разпознаваше в тъмната нощ, а се нападаха един друг с мечове. Така едни  се изпоклаха помежду си, а други побягнаха, за да срещнат смъртта на другата страна. Победата на Гедеон беше пълна. Като последица от нея Израил беше освободен от мадиамски иго…

От тия библейски примери е ясна следната поука:

1. че на неправата страна е страхът, а на правата – храбростта;

2. че не броят, а Бог решава войната;

3. че се е доказала истината на пророческите думи: един от вас ще прогони хиляда, понеже сам Господ, Бог ваш, се бие с вас.

Из “Войната в светлината на Библията” изд. манастир”Св. Вмчк. Георги Зограф”, 2003г.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

До една скърбяща майка: за вироглавите деца

Автор : св. Николай Велимирович

Оплаквате се от своите деца – от своите родни деца! Наред с редовните часове в училище сте плащали на частни учители за уроци по пиано и френски. И сега те не Ви дават мира със своето непрестанно дрънкане на пианото; а когато, смеейки се, говорят помежду си на френски, Вие усещате, че Ви се подиграват.

Наскоро сте искали да отслужите панихида на гроба на най-големия си син, който е загинал във войната. Съобщили сте това на децата си, но те не искали и да знаят за Вашата панихида. Още със ставането си от постелята те седнали зад пианото и започнали да свирят.

-Деца-казали сте им Вие,-днес не трябва да се свири. Днес правим панихида за покойния Мирко.

-Ами ето, ние му свирим траурен марш – отговорили те и се залели от смях.

И Вие сте отишли сама, както казвате, „сякаш от гробище на гробище”, като през целия път сте плакали и ридали.

Ех, ако навреме бяхте взели на своите деца добър възпитател, който да ги учи на Божия закон! Щяхте да имате деца, а не маймуни и папагали. Защото и маймуните могат да бъдат дресирани да свирят, и папагалите – да говорят, но на Божия закон могат да се научат само човешките синове и дъщери.

Разказват, че една руска аристократка отишла при св. Серафим Саровски и се оплакала, че не е доволна от учителите по френски, които била наела за децата си. Попитала го какво да прави.

Старецът й отговорил:

- Ти, майчице, по-добре научи децата си как да се молят на Бога, а френски след това лесно ще научат.

И така, децата трябва да се учат първо на най-важното, защото онова, което се научи от малък, не се забравя лесно. Второстепенните неща могат да се изучат и по-късно, а и да бъдат забравени, не е голяма беда. Но ако най-важните неща неща бъдат пропуснати, слабо научени или забравени, то тогава звукът на пианото заглушава молитвата, а френският се използва за осмиване на родителите! Благият Бог нека Ви е на помощ! Трудно е сега да бъде даден съвет. Когато сърцето се размъти, трудно е да го избистриш – по-трудно, отколкото да избистриш и най-мътния поток. Търпете и се молете за децата си. Може би с търпението си малко по малко ще ги накарате да се засрамят, а с молитвата си ще измолите помощ от Всемогъщия Бог. Но преди всичко – покайте се пред Него, че не сте научили децата си първо на Неговия Закон.

Чуйте, небеса, и слушай, земьо, защото Господ говори: Аз възпитах и въздигнах синове, а те се побуниха против Мене (Ис. 1:2).

Превод: Диляна Иванова

Из книгата на св. Николай Велимирович „До изгонените от рая”, ИК “Омофор” 2012

Какво е написал Христос върху земята

Автор : Св. Николай Велимирович

“А Иисус отиде на Елеонската планина. И на заранта пак дойде в храма, и всичкият народ дохождаше при Него. А Той седна и ги поучаваше.
Тогава книжниците и фарисеите доведоха при Него една жена, уловена в прелюбодейство, и като я поставиха насред, рекоха Му: Учителю, тая жена биде хваната в самото прелюбодейство; а Моисей ни е заповядал в Закона такива с камъни да убиваме; Ти, прочее, какво казваш?
Казваха това, за да Го изкушават, та да имат с какво да Го обвиняват.
А Иисус се наведе надолу и пишеше с пръст по земята, без да обръща на тях внимание.
А като настояваха да Го запитват, Той се поизправи и им рече: който от вас е без грях, нека пръв хвърли камък върху нея.
И пак се наведе надолу и пишеше по земята.
А те, като чуха това, и понеже съвестта ги бореше, взеха да се разотиват един след друг, начевайки от по-старите, та до последните; и остана Иисус сам и жената, която стоеше насред.
Като се поизправи и не видя никого, освен жената, Иисус й рече: жено, де са твоите обвинители? Никой ли те не осъди?
Тя отговори: никой, Господи! Иисус й рече: и Аз те не осъждам. Иди си и недей вече греши” (Иоан 8:1-11).

Веднъж всеблагият Господ седял пред Иерусалимския храм и насищал гладните души със Своето пресладко учение. Множество народ се било събрало около Него (Иоан 8,2). За вечната радост говорил Господ на народа, за вечната радост на праведниците във вечното отечество на небесата. И народът се наслаждавал на Божествените слова. Като сняг под ярките льчи на слънцето изчезнала горестта на много огорчени души и злобата на много озлоблени сърца.

Кой знае колко дълго би продължило това чудно видение на мира и любовта между небето и земята, ако не се било случило нещо неочаквано. Човеколюбивият Месия никога не се уморявал да поучава народа, а благочестивият народ никога не чувствал умора от слушането на целителната и чудна премъдрост.

Но се случило нещо заплашително, диво и жестоко. То произлязло, както и сега по-често от всякога се случва, от книжниците и фарисеите.

Какво сторили те? Навярно били заловили предводителя на дружина разбойници? Нищо подобно. Те насила довели една нещастна, грешна жена, “уловена в прелюбодейство”; довели я с тържествуващо самохвалство и оглушителни груби възклицания.

След като я поставили пред Христа, закрещели: “Учителю! Тази жена беше уловена в прелюбодейство, а в Закона Моисей ни е заповядал такива да ги убиваме с камъни. Ти какво ще кажеш?” (Иоан 8:5-4; Лев. 20; Втор. 22:22). Ти какво казваш?

Така представили делата на грешницата изобличителите на чужди грехове и специалисти в скриването на своите собствени рани. Изплашеният народ се отдръпнал настрани, като сторил път на своите старейшини. От страх някои побягнали, понеже Господ говорел за живота и радостта, а тези пискливци плачели за убийство.

Би било уместно да запитаме: защо тези старейшини и пазители на Закона сами не убили с камъни жената-грешница? За какво я довели пред Иисуса? Мойсеевият закон им давал право на това (Лев. 20:10). Никой не би възразил. Кой сега, в наши дни, би въстанал, когато се извършва смъртно наказание над някой престъпник? Защо еврейските старейшини привели тази жена-грешница пред Господа? Не за да получат от Него облегчение на наказанието или помилване. В никакъв случай не за това. Довели я, изпълнявайки предварително обмислен адски план, за да уловят Господа в някоя дума, противна на Закона, за да обвинят и Него. С един удар искали да убият два живота – и на престъпната жена и на Христа. “Ти какво ще кажеш?” Защо Го питат, когато Моисеевият закон е ясен?

Евангелистът обяснява техните намерения със следните думи: “Казаха това, изпитвайки Го, за да намерят нещо да Го обвинят” (Иоан 8:6). Не един път слагали те ръце върху Него, за да го умъртвят с камъни, за да го убият, но Той успявал да избегне тяхната злоба. Но сега намерили сгоден случай да осъществят желанието си. И това именно тук, пред Соломоновия храм, в който се пазили скрижалите на Закона в ковчега на завета, именно тук, пред огромното събрание народ (Иоан 8:2). Той, Христос, бил длъжен да се изкаже против Моисеевия закон, и тогава тяхната цел щяла да бъде постигната. Те биха убили с камъни и Христа, и жената-грешница. Дори с по-голямо усърдие биха убили с камъни Него отколкото нея, както после пред Пилат по-усърдно просили за освобождаването на Варава, отколкото на Христа.

Всички присъстващи очаквали да произлезе едно от двете: или Господ по Своето милосърдие да освободи грешницата и с това да наруши Закона, или да потвърди Закона, като каже: “правете, както е писано в Закона”, и с това да наруши Своята заповед за прошка и милосърдие. В първия случай би бил осъден на смърт, а във втория би бил подхвърлен на присмех и издевателства.

Когато изкусителите задали въпроса: “Ти какво казваш?”, настъпила мъртва тишина. Тишина сред събралия се народ. Тишина сред съдиите на грешната жена. Тишина с притаен дъх в душата на жената-грешница. Голяма тишина настъпва в големите циркове, в които укротителите на зверове въвеждат укротените лъвове и тигри и им заповядват по свое желание да изпълняват разни движения, номера и пози. Но пред нас се намира не укротител на зверове, а укротител на хора, обязаност значително по-трудна от първата. Защото твърде често да укротиш подивелите от греха е по-трудно, отколкото да укротиш дивите по природа.

“Ти какво казваш?”, продължавали да настъпват срещу него горящите от злоба, изкривени лица. Тогава Законодателят на нравствеността и човешкото поведение се наклонил към земята, пригладил с длан прахта и “записал с пръст по земята” (Иоан 8:6).

Какво писал Господ в прахта? Евангелистът премълчал това и не го записал. Това било прекалено отвратително и гнусно, за да бъде записано в Книгата на Радостта. Но останало то в Преданието, и било страшно. Господ написал нещо неочаквано и поразително за старейшините, обвинителите на жената-грешница. С пръст по земята откривал Той техните тайни беззакония. Защото тези ловци на чужди грехове били изкусни в скриването на собствените. Но напразно е да скриваш каквото и да било от очите на Всевиждащия.

М(ешулам) похитил църковните драгоценности – написал пръста Господен на земята;
А(шер) извършил прелюбодеяние с жената на своя брат;
Ш(алум) се заклел лъжливо;
Е(лед) ударил своя баща;
А(марих) присвоил имуществото на вдовици;
М(еррари) извършил содомски грях;
И(оел) се поклонил на идолите.

И така поред писал върху пръстта страшният пръст на Праведния Съдия. А тези, за които се отнасяло това, наклонени, четели с неизразим ужас. От страх треперели. Не смеели един другиго да се погледнат в очите. Повече и не помислили за жената-грешница. Мислили само за себе си и за своята смърт, която била написана в пръстта.

Нито един език вече не могъл да се обърне, за да произнесе този неприятен и лукав въпрос: “Ти какво казваш?”. Господ, не казал нищо. Това, което било така кално, заслужавало единствено да бъде написано на калната земя.

Другата причина, поради която Господ писал по земята, е още по-силна и чудесна. Това, което се пише на земята, бързо се изтрива и не остава. Христос не желаел греховете им да бъдат разгласени на всеослушание. Ако би искал това, Той би ги обявил пред целия народ и, след като ги обвини, би ги довел до убиване с камъни съгласно Закона. Но Той, незлобивият Агнец Божий, не помислял за мъст и смърт за тези, които му готвели хиляди смърти, и които желаели смърт за Него повече отколкото вечен живот за себе си. Господ единствено искал да ги изправи, за да мислят за себе си и за своите грехове. Искал да им напомни под бремето на собствените беззакония да не бъдат строги съдии на чуждите престъпления.

Само това желаел Господ. И когато това се изпълнило, пръстта отново била заравнена и написаното изчезнало.

След това великият и наш Господ се изправил и благостно им казал: “Който от вас е без грях, нека първи хвърли камък” (Иоан 8:7). Това било, както когато някой отнема оръжието на своите врагове, а след това им казва: “Стреляйте”. Неотдавнашните горди съдии на жената-грешница стояли сега обезоръжени, в положение на престъпници пред Съдия, неми и неподвижни. А всеблагият Спасител, като се наклонил надолу, отново записал нещо по земята (Иоан 8: 8).

Какво писал Той сега? Може би други тайни престъпления, та дълго време да не отворят своите затворени уста, или писал, какви трябва да бъдат народните старейшини и вождове. За нас не е задължително да знаем.

Най-важното се заключава в това, че Той със Своето писане по земята постигнал три неща: на първо място, разбил и унищожил бурята, която повдигнали срещу Него еврейските старейшини; второ, разбудил умъртвената им съвест в техните закоравели души – макар и за кратко време; и трето – спасил грешницата от смърт. Това е видно от евангелските слова:

“Те (старейшините), като чуха това и защото съвестта ги бореше, започнаха да се разотиват, започвайки от по-старите до последните; и остана само Иисус и жената, стояща насредата.” (Иоан 8:9).

Площадът пред Соломоновия храм внезапно опустял. На него не останал никой освен тези двамата, които старейшините обрекли на смърт – грешницата и Безгрешният. Жената стояла права, а Той още стоял склонен ниско над земята. Наоколо мъртва тишина.

Внезапно Господ отново се изправил, погледнал около Себе Си и, като не видял никого освен жената, й казал: “Жено! Къде са твоите обвинители? Никой ли не те осъди?”.

Господ знаел, че никой не я е осъдил, но с този въпрос искал да ободри жената, за да може тя по-добре да чуе и разбере, това което ще й каже. Той постъпил като изкусен лекар, който отначало ободрява болния, а след това му дава лекарство. “Никой ли не те осъди?”. Възвърнала се способността на жената да говори, и тя отвърнала: “Никой, Господи!”.

Тези думи произнесло това нещастно създание, което само преди съвсем малко нямало надежда, че въобще някога ще може да каже каквото и да било, създание, което вероятно за първи път в живота усетило повея на истинската радост. Накрая, всеблагият Господ казал на жената: “И Аз не те осъждам; иди си и занапред не греши” (Иоан 8:10-11). Когато вълците се отдръпват от своята жертва, тогава, не ще и дума, и пастирът не пожелава смъртта на своята овца.

Но необходимо е да знаем, че Христовото неосъждане означава много повече, отколкото човешкото неосъждане. Когато хората не те осъждат за твоя грях, това означава, че те не присъждат наказание за греха, но оставят твоя грях с теб и в теб. Когато Бог не осъжда, това означава, че Той прощава твоя грях, извлича го от тебе като гной и прави твоята душа чиста. Затова и Христовите слова: “И Аз не те осъждам” означават това, което и думите: “Прощават ти се греховете”. Върви, дъще, “занапред недей греши”.

Каква неизказана радост! Каква радост от истината, защото Господ открил истината на заблудилите се. Каква радост от правдата, защото Господ сътворил правда. Каква радост от милостта, защото Господ показал милост. Каква радост от живота, защото Господ съхранил живота.

Това е Евангелието Христово, което означава Благовестие. Радостна вест, наука за радостта, това е една страница от Книгата на Радостта.

Превод: Ловчанска Света Митрополия
Източник: Ловчанска епархия

Песни край езерото

Автор : Свети Николай Велимирович

Благослови враговете ми, Господи. И аз ги благославям, а не ги проклинам.

Враговете ми ме тласнаха в Твоите обятия повече, отколкото приятелите.

Приятелите ме привързаха към земята, а враговете ме откъсваха от земята и разрушаваха всички мои надежди за земното.

Те ме направиха странник в земните царства и непотребен жител на земята. и както преследвания звяр си намира по-сигурно прибежище от непреследвания, тъй и аз, погнат от враговете си, си намерих най-сигурното прибежище, като се скрих под Твоя шатър, дето ни приятели, ни врагове не могат погуби душата ми. Благослови враговете ми, Господи. И аз ги благославям, а не ги проклинам.

Те вместо мен изповядаха греховете ми пред света.

Те ме бичуваха, когато аз удържах ръката си да се бичувам сам.

Те ме измъчваха, когато аз бягах от мъките. Ругаеха ме, когато сам себе си ласкаех.

Заплюваха ме, когато сам със себе си се гордеех.

Благослови враговете ми, Господи. И аз ги благославям, а не ги проклинам.

Когато се показвах мъдър, те ме зовяха луд. Показвах ли се силен, присмиваха ми се като дребосък.

Когато исках да предвождам човеците, те ме изблъскваха най-отзад.

Когато се втурвах да се обогатя, връщаха ме с желязна ръка.

Когато мислех мирно да поспя, пробуждаха ме от сън.

Когато си зидах дом за дълъг и спокоен живот, те го срутваха и ме изгонваха навън.

Наистина враговете ми ме откъснаха от света и протегнаха ръцете ми към твоя скут.

Благослови враговете ми, Господи. И аз ги благославям, а не ги проклинам.

Благослови ги и умножи ги, умножи ги и още повече ги настърви против мен – та  моето бягство към Тебе да стане необратимо. Надеждата ми на човеци изцяло да се разкъса като паяжина. Да зацари напълно в моята душа смирението. Сърцето ми да стане гроб за двама мои зли близнака – гордостта и гнева, та всички мои блага да се съберат на небето.

Ах, веднъж да се отърва от самоизмамата, която и ме заплете в страшната мрежа на измамния живот. Враговете ме научиха да знам – а това малцина знаят, – че на света човек няма други врагове, освен самия себе си.

Враговете си мрази само оня, който не знае, че те са му не врагове, а сурови приятели.

Наистина, трудно ми е да кажа кой ми е сторил повече добро и кой – повече зло на тоя свят – приятелите или враговете.

Затуй благослови, Господи, и приятелите, и враговете ми.

Робът кълне враговете, понеже не знае. А синът ги благославя, понеже знае. Знае синът, че враговете не могат се докосна до живота му. Затуй свободно крачи между тях и се моли Богу за тях.

Беседа На Велики Четвъртък

Автор : свети Николай Велимирович

Рече Господ: който яде Моята плът

и пие Моята кръв, има живот вечен,

и Аз ще го възкреся в последния ден.

(Иоан 6:54)

На днешния ден Спасителят на света е сложил трапеза, която не се вдига. В това е славата на този ден. Ето, изминали са близо 2 000 години, откакто Той е сложил тази трапеза и тя все още стои поставена; не се е вдигала и няма да се вдигне до края на времената. По-чудна от тази трапеза никога не е била предлагана от сътворението на света до днес – нито в Рая, нито на земята. Дори нашите прародители в Рая не са виждали такава чудна трапеза, а още по-малко техните потомци извън Рая. В Рая имало дърво на живота, от което всеки, който би ял, би имал вечен живот. На Адам и Ева не било забранено да ядат от това дърво, но те не яли от него. Вкусили от забраненото дърво, а от разрешеното дърво на живота, от което се живее вечно, не вкусили. А когато съгрешили и яли от забраненото дърво за познаване на доброто и злото, тогава Бог им забранил да ядат от дървото на живота, за да не се увековечи тяхното греховно състояние. Това дърво на живота посред Рая било предобраз на Господ Христос.

На днешния ден, братя, Спасителят на света е сложил трапеза, която не се вдига. На тази Своя трапеза е поставил ястие, което не е ял Адам в Рая и което никой от Адам до апостолите не е вкусил. Домакинът е сложил трапеза и върху нея е поставил истинското Дърво на живота. Христос е сложил трапеза и е поставил на нея самия Себе Си за ястие и питие.

О, братя мои, как безкрайно тайнствено и чудно е всичко, което Бог твори! Когато евреите бяха  гладни в пустинята,  викаха срещу Бога и, хулейки, говореха: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята (Пс. 77:19)? Ала всемогъщият Бог се разгневи на неверния народ и наистина му приготви трапеза в пустинята. И ги одъжди с месо като с прах и с птици пернати като с пясък морски (Пс. 77:27) И пусна храна от небето, и ги нахрани като с хляб. И ги храни така четиридесет години в пустинята. Но те пак небрежаха за своя Бог, не почувстваха Неговата любов, не запомниха Неговото всемогъщество.  А когато Божият Син се яви на земята, когато слезе от небесата като Хляб на Живота и обяви на същия този народ, че ще сложи нова трапеза в човешката пустиня, те Му се подиграха и рекоха: как може Той да ни даде плътта Си да ядем (Иоан 6:52) Как може? На тези техни думи Христос отговори: истина, истина ви казвам: ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот (Иоан 6:53). Но те, късопаметните и безбожните, поклащаха глава и си казваха един на друг: как може? Как може? Може така, както Бог може! Така, както нахрани вашите бащи в някогашната пустиня с месо и хляб, така и сега може да сложи трапеза в тази нова пустиня, в пустинята на смъртта, на духовната суша и моралното блудство. В пустинята, в която няма нищо зелено, освен зелената злоба на вашата завист; и в която няма никакви други възвишения, освен надгробните могили на вашата гордост; и никакъв път, освен преплетените пътеки на вашите блудства – в тази нова пустиня, по-страшна от първата пясъчна пустиня под Хорив, Той – само Той, може да сложи чудесна трапеза от Своите тяло и кръв. Как може? Как може? Може така, както може само небесната любов, за която вие сте вкаменили сърцата си и сте затворили очите си.

О, братя мои, как неизказано тайнствена и чудесна е Божията любов? Майките могат да разберат донякъде тази любов. Защото майката държи готова трапеза за своето чедо на гърдите си. Детето се храни с тялото и кръвта на своята майка. Детето суче млякото на майка си, а в млякото е кръвта, в кръвта е душата, а в душата е любовта. Нека майката не дава своето дете на дойки; нека го кърми сама. Защото дойката ще му дава своята кръв , а в кръвта е душата – в нейната кръв не е душата на майката, а душата на наемницата. И това ще се прояви в душата на детето, в неговата съдба. И така, майките могат донякъде да разберат тази тайнствена и чудесна трапеза, върху която Спасителят Христос е поставил за храна на хората Своето тяло и Своята кръв.

И всички деца, откърмени на гърдите на своите майки,  могат донякъде да разберат тази Христова трапеза на любовта. Те са се хранили с млякото на своите майки, а в млякото е кръвта, в кръвта е душата, а в душата е любовта на майката – на истинската майка, а не на наемницата. Любовта дава особено свойство на душата, душата дава същото това свойство на кръвта, а кръвта придава това свойство на онзи, който я пие  във вид на мляко.

Затова, когато майката храни детето със своята кръв, тя не храни само детското тяло, но и детската душа. И детето расте в любовта на своята майка и й връща любов за любов през целия си живот.

И братята могат донякъде да разберат тази Христова трапеза на любовта. Защото са свързани с кръвта на една и съща майка, съединени са със свойствата на нейната душа и стоплени от нейната любов. Защото в млякото е кръвта, в кръвта – душата, в душата – любовта, а в любовта – живот.

И обикновените лекари от нашето време могат донякъде да разберат тази Христова трапеза на любовта. Именно лекарите от нашето модерно време, които извършват преливане на кръв от един човек на друг,т. нар. трансфузия на кръв. Слабата или болна кръв на един човек се лекува с внасянето в нея на кръв от здрав човек. По този начин слабата кръв се усилва, а болната кръв – оздравява. Но тук трябва да се внимава за нагласата на онова лице, което дава своята кръв на болния. Трябва да се внимава за неговата душа. Който дава, трябва да дава от любов, а не по принуда или срещу заплащане. Затова при кръвопреливане е най-добре да се взема кръв от роднини или приятели, а не от наемници. Защото кръвта никога не е сама; в кръвта е душата, а в душата – или любов или злина. Широко разпространената практика на кръвопреливане в нашето модерно време е символ на огромната потребност на съвременните хора от Христовата кръв, т.е. от кръвта на най-здравия и най-добър приятел; на Онзи, Който от любов е сложил Своята кръв на трапезата за всички, които желаят да я приемат и да бъдат здрави.

Така също и учените от нашето време могат донякъде да разберат тази чудна трапеза с Христовите тяло и кръв във вид на осветени хляб и вино. Именно учените и вещи хора са успели да превърнат много неща от едно състояние в друго. Така се е стигнало до мляко във вид на прах и до  въздух във вид на течност. И тъй, съществува прах, който на вид е прах, в всъщност е мляко; и съществува течност, която на вид е течност, а в действителност е въздух. Така и на Господнята трапеза има хляб и вино, които привидно са хляб и вино, а в действителност са тяло Христово и кръв Христова. За всеки хляб и за всяко вино може да се каже, че са човешко тяло и кръв, защото е нужно само да бъдат поставени под въздействието на стомаха, за да се превърнат наистина в човешко тяло и кръв. Как създателят на стомаха да не може да направи онова, което стомахът прави? Когато Спасителят на света благословил хляба и виното на своята трапеза и казал за хляба: вземете, яжте: това е моето тяло (Мат. 26:26), тозчас хлябът станал Негово тяло; и когато казал за чашата: пийте от нея всички, това е Моята кръв, виното тозчас станало Негова кръв. Същото се случва и днес, когато свещеникът благослови хляба и виното върху светата Господня трапеза. Не питай как свещеникът може да направи това. И Мойсей някога в Египет превърнал водата в кръв. В действителност не Мойсей със своята сила направил това, а Бог чрез Мойсей. Така и чрез Христовия свещеник Бог Дух Свети действа върху предложените на светата трапеза хляб и вино и прави от тях тяло и кръв Христови.

О, братя мои, как чудно е всичко, което нашия Създател твори! Колкото чудна е Неговата мощ, толкова по-чудна ни си вижда Неговата Любов. Заради тази Своя чудна любов Той, като нежна майка е взел на гърдите Си гладните човешки синове, за да ги нахрани със Своята кръв. Заради тази чудна Своя любов Той, като здрав брат е дал Своята здрава кръв на болните Си братя. И ето, вече деветнадесет века Той непрестанно върши това и не Му е омръзнало; и ще го прави до края на времената и няма да Му дотегне. Напротив, колкото по-гладни, по-болни, по-грешни и слабокръвни са хората, с толкова по-голяма грижа Той им предлага Своята трапеза, която откакто е била сложена, никога не се е вдигала или опразвала.

превод от сръбски

Източник: http://www.svetosavlje.org/biblioteka/vlNikolaj/Vladika_Nikolaj.htm

Беседа на Велики Понеделник

Автор : свети Николай Велимирович

В днешните песнопения и поучения православната Църква показва прекрасния Йосиф, като предобраз на нашия Спасител в Неговите страдания. Йосиф е страдал заради завистта на своите братя. Завистливите братя го продали на търговците за 20 сребърника. Но по Божия Промисъл, в робството той станал велик и славен. Като такъв в гладните години Йосиф изхранил своите братя, спасил и тях, и техните жени и деца от гладна смърт. Така той изпълнил буквално Христовите слова: “който ти хвърля камък, ти му отвърни с хляб”, въпреки  че тези думи още не били открити на света. След това Йосиф заселил своите братя и баща си в Гесем и чрез това определил целия по-късен ход на израилската история. Не той, а Бог. Защото Господ чува праведника във всяка беда и го прославя във всички времена.

Потомците на тези същите братя, които искали да унищожат Йосиф, подготвили и унищожението на Сина Божий. Завистта на праотците спрямо по-добрите от тях се пренесла и на прапотомците. Един от тях предал своя Учител за 30 сребърника. И всички заедно го предали за осъждане на езичниците, също както и техните праотци предали младия Йосиф на езичниците. Приликата наистина е велика, въпреки всички различия в мащаба. Заради тези прилики Църквата днес споменава съдбата на Йосиф. Да покаже на всички ни колко е дълготрайна отровата на завистта. Как тази отрова се пренася от бащи на синове през сто поколения, от Йосиф до Господ Христос. Не са помогнали всички милости Божии към този народ от хиляда години. Не са го облагородили всички страшни Божии чудеса през цялата му история. Останали са напразни всички Божии предупреждения. Всички викове на пророците са задушени в кръв. Бащите са убивали пророците, а синовете им вдигали паметници; синовете отново убивали други пророци и оставяли на внуците труда за паметниците, които свидетелствали за техните злодеяния.

Аз много се чудя на хората от нашето време, които пишат книги против евреите, след като съществува Библията. Всички пера в света да се счупят да пишат обвинения против този народ, не биха могли да съставят такова, каквото ни осигурява Библията. Тя цялата представлява жестоко обвинение за Израилевите колена, с изключение на някои праведници. А Библията е книга, писана нито от Арийци, нито от Антисемити, нито от Хамити или Яфетити, а от най-чистите евреи. Така казва великият пророк Исаия, който те след разпита прерязали жив, и на гроба му издигнали паметник: „Беззаконията ви произведоха раздяла между вас и вашия Бог, и греховете ви отвръщат лицето Му от вас, за да не слуша. Защото ръцете ви са осквернени с кръв, и пръстите ви с беззаконие; устата ви говорят лъжа, езикът ви произнася неправда. Никой не издига глас за правдата, и никой не се застъпя за истината: надяват се на суетното и говорят лъжа, зачеват зло и раждат злодейство; мътят змийски яйца и тъкат паяжина: който изяде яйцата им – умира, ако пък ги стъпче – ехидна изпълзява…нозете им тичат към зло и те бързат да проливат невинна кръв; мислите им – мисли нечестиви; в  пътеките им – опустошение и гибел.” (Ис. 59:2-7) Това не е и половин страница от обвинението, простиращо се на 1000 страници, което се нарича Библия. Защо, тогава, ние да пишем против този нещастен народ, като те самите са го написали и са го пазели и съхранявали през вековете, за да го предадат на света? Не е ли казал и Спасителят на евреите: „Не мислете, че Аз ще ви обвинявам пред Отца: има против вас обвинител – Моисей, на когото се вие уповавате”(Ин. 5:45). Моисей и всички пророци и всички апостоли – всички са тяхна кръв и език.  С това ние няма да ги съдим и изобличаваме, а със страх и трепет ще гледаме днес тяхното злодеяние и завист към безгрешния Господ и наш Спасител. Също както ако един лекар разсича мъртвото тяло на пияницата и показва неговото сърце и черен дроб, бъбреци и мозък, всичко подуто и разядено от алкохола, така и Църквата днес отваря душата на Христовите съдии и убийци и ни я показва цялата разядена и почерняла, изтляла от завист. Само един поглед към тази гадна душа ни изпълва с крайно отвращение и укрепва в нас твърдото решение никога да не се подаваме на завистта. Защото тя не е от нашия Спасител, а от нашия неприятел и разрушител. Завистта е атмосферата на пъкала; тя е въздуха, който дишат демоните, храната с която се хранят, питието, което пият, отровата, която изпускат от себе си.

Но да не се задържаме дълго, дори мислено в тази пъклена, отровна атмосфера. Загледахме се в органите, отровени от завистта: достатъчно. Дори с мислите си не трябва да се задържаме върху злото. Опасно е дори да се мисли за злото, защото човешкия ум от това се разслабва. Отклони се от зло и сътвори добро. Да издигнем своите мисли към атмосферата на здравето и светлината. Това е средата, в която е Господ наш Иисус Христос. Тук се вдишва и издишва добра воля. Тук умът се храни от позитивните божествени истини, а сърцето се напоява от радостната божествена любов. Тук човек се радва от доброто на своя ближен, и брат се весели от напредъка на брата. Ако някой се извиси с труд и мъка, стотина ръце му помагат да се издигне още повече; а когато някой падне, стотина ръце му помагат да се вдигне. Тук с песен един служи на многото, и многото на единия. Тук всеки става велик като се труди да направи другите велики. Всеки става славен, трудейки се да прослави другите. И всеки става щастлив, стараейки се да ощастливи другите. Всеки бива сит трудейки се да нахрани другите. Всеки се изпълва с радост мислейки да зарадва другите. Тук владеят здравето и светлината. Тук човек се връща в своето първобитно, нормално състояние. Той се покорява на Бога, като на свой Родител. Всичко става ново и преродено: и човека и цялата твар. Небето се отваря широко и Божия блогослов се излива върху всички хора. Там е искал Господ Христос да издигне целия човешки род от отровната атмосфера на завистта, омразата, себичността и братоубийството. И успял в това. Ако се каже, че не е успял да издигне всички, това не е Негов неуспех, а на онези, които не са искали да му подадат ръката си за своето спасение; които обикнаха тъмнината повече от светлината, и нещастието си от щастието. Ако не е успял с фарисеите, успял е с апостолите; ако не е успял напълно с еврейския народ, успял е с много други народи. Ако не е успял с някои, успял е с мнозина. Неговата войска от спасените в царството небесно за две хиляди години наброява милиарди. Бих желал от цялото си сърце да бъдете записани към Христовия успех и да се причислите във войската на спасените, заедно с вашите отци и праотци, толкова измъчени за Неговото име. На Него, единствения Непобедим и Победоносен, слава във всички времена и над всички времена, во веки веков. Амин

превод от сръбски

Източник: http://www.svetosavlje.org/biblioteka/vlNikolaj/Vladika_Nikolaj.htm

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.