Премини към съдържанието

Препоръчан отговор


И ето ме, пак съм аз.
Онова, дет' не ща аз да бъда.
Вечерта лятна, на сън.
Онова, дето пролетта ми се сбъда,
но есента умира, навън.

Това, дето ме сочи да стигам,
семена, цветя, цял пън.
Съществото, дето не ще да събудя,
ни на сън, ни сега, ни навън.

Човек, какво е аз да бъда.
Онова, дето искат да съм.
Но това се простира отвъд,
любовта дет сега си отива,
а аз съм тук, и не спя, и не съм.

Пролет е, а аз се чудя,
Ти това ли си дето не си?
И ако си, то как да не бъда,
Онуй дето искаш да си?

И се чудя аз, човека с човек,
дето не спи, дето все иска а не прави,
как да бъде, какво ще струва да си покаже,
Своите нрави?
Своите нужди,
Човешки,
Клетушки,
Искащи,
Несъвпадащи,
С теб.
И мен.
И всички дето са като нас.

Лятото си отиде,
пролетта иде.
Зиме нейде там някъде, непознаваема,
аз се чудя, какво мога да бъда,
преди зимата, лятото, неоткриваемо,
там нейде всички навън.

И аз съм пак тук, и не знам що,
какво, кога, къде да цъфна?
Но ти ето, цъфтиш, намираш се там, дето кървиш.
И аз пак се чудя, дали да кървя и аз,
или да бъда онова, дето ща да бъда,
онзи светилник, чуждестранния храм.

И ето че есента иде, и ние сме пак навън.
Хората пак ни искат,
а ние все сме насън.
Снощи се чудих, дали сме,
онова дето ти ми каза?
Но се сетих че есента иде,
И ти пак ме наказа.

Пак съм клетка,
със стените, ядрото, насън.
Пътувам из дълбините на мрака,
а ти пак си навън.

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.