Премини към съдържанието
BG-Team-DRIFT

Защо никой не признава и не уважава успехите на другите в игрите

Препоръчан отговор


Не знам от колко години играя игри...може би за някои от вас съм набор на дядо ви. Винаги обаче съм се питал едно - защо никой не уважава успехите на другите в дадена игра, без значение какво. Никога не съм срещал разбиране, ако поставя някой рекорд в игра. Да, тук таме някой разбира, че се прави нещо, но има две тенденции. Първата - успехите на другия не ме интересуват и втората - къф е па тоя бе! По принцип и в спорта е така - някой печели, 90 %  са му антифенове, щото видиш ли бил  черен, бял, мюсюлманин, неангличанин...говоря за българското настроение, не за настроението в световен мащаб. Един българин според мен трябва да си каже едно нещо - браво, тоя прослави нацията ни и ОК, ще докажа, че съм по-добър. Но това го няма. Нито първото, нито второто. Българина е апатичен към успехите на други и най-важното - завистлив. Не го осъзнава разбира се. Не осъзнава, че той, пасивния, а не другия, активния, е причина за всички неуспехи на нацията ни. 

 

Защо пиша това? Защото от 7-8-9 милиона българи в страната и чужбина, няма и един процент дето да осъзнават, че нашия свят се крепи и на тях!!!

 

Нагледах се през годините на завистливи коментари. Наслушах се на какво ли не. Сякаш всички забравихме 1994-та, когато нашите момчета в САЩ стигнаха до 4-то място на световното първенство по футбол. Сякаш всички забравиха, че последните ни два мача бяха скръб. Забравиха го. Запомниха само едно - златното теме на Лечков и голмайстора Стоичков. Да, запомниха и как Киряков бръкна в гъза на Балъков. Тия неща се помнят. Но това бе единствения спомен за нещо съществено, направено от българи!  Тъжна картинка. 

 

Какво общо има това с игрите? Пасивност, безидейност, безпринципност. Всички гледаме реклами за Мегле и джендъри, дето пият мляко. Приемаме вече това за нормално. Само дето не си събуха гащурите в тия реклами. А какво е играта? Занимавка за децата. Добре, а тия деца като вече уж не са деца какво правят? Пият Мегле? Защо играта се смята за нещо детско, за нещо, дето не трябва да съществува след време? Нима всички момчета и момичета не си играят един с друг? Нима не използват момента да влязат във ФБ или просто да врътнат да игра? А, да, някои вратовръзка ги стяга и ги е срам!  Играта. какво е играта? Не си ли играем до последния  ни час със себе си и с другите?  И защо това не ни носи радост или по-точно, защо това не се признава за добра игра, за която се полагат аплодисменти? 

Наблюдавам, как играта вече е обхванала от пенсионер до пионер. И ако някое младежче си мисли, че не е пионер, само защото живее след времето на Живков, нека пак да си помисли какъв всъщност е. Разбира се, младежът без помощ няма как да знае кого имитира и няма как да знае какви са били поколенията преди него. 

 

Играта. Това е бъдещето за 99% от най-младото поколение. То ще играе - и в имагинерния и в реалния живот. Играта винаги е била в кръвта на всички наши предшественици. Те са си играли с жените, с хората, с войните...Игри...истински игри. 

  • Харесва ми 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Да не мислиш че реализиралите се българи като MinD_ContRoL им пука за разни едноклетъчни индивиди от третия свят. Подобни хора са във съвсем друго измерение.

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 55 минути, BG-Team-DRIFT написа:

Защо играта се смята за нещо детско, за нещо, дето не трябва да съществува след време? Нима всички момчета и момичета не си играят един с друг? Нима не използват момента да влязат във ФБ или просто да врътнат да игра? 

Всеки със своите интереси и приоритети. 

преди 58 минути, BG-Team-DRIFT написа:

Играта. Това е бъдещето за 99% от най-младото поколение. То ще играе - и в имагинерния и в реалния живот. Играта винаги е била в кръвта на всички наши предшественици. Те са си играли с жените, с хората, с войните...Игри...истински игри. 

Във връзка с по-горния цитат, бих казал, че границата между играта и реалния живот е тънка. Всеки иска да бъде победител, дали ще бъде в играта, или в живота, няма значение. Всеки иска надмощие над другия/те. Егоистични копелета. Останалото е бош лаф работа. 

преди 42 минути, Inno написа:

Да не мислиш че реализиралите се българи като MinD_ContRoL им пука за разни едноклетъчни индивиди от третия свят. Подобни хора са във съвсем друго измерение.

И във съвсем друго измерение ще си остане. Всеки си има свое "измерение", в което може да победи другия. 

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Мое мнение

Хората в БГ вече толкова са се вглъбили/егоцентрирали, че даже не могат да завидят, какво да говорим за оценка на чуждия успех. Всеки говори и мисли само за себе си, даже на роднините, децата си не може да обърне внимание.

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Надявам се скоро да се организират все повече и повече такива събития. Честно казано повечето мои познати не се интересуват от такива събития, но пък и нищо лошо не са казали за видео игрите и събития свързани с тях. Честно казано преди време беше бум на LOL турнирите в България, след това беше CS:GO надявам се в момента да се разраснат турнирите не PUBG :) 


  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

 защо всичко е пей ту уин

 плащаш за да печелиш

 тенденцията е в днешните  игри от които се изкарват пари

  като започнеш да те пуска в добри отбори и да печелиш 

 и да те зарибят

след като задобрееш не платиш ли комисионна под някаква форма

абонамент и тнт

 започва да те пуска в слаби отбори

печелиш трудно губиш лесно

 държи те 50%  уин рейт-  50 % печелиш    и 50 % губиш

 такъв е алгоритъма

единственото спасение е  в собствен отбор

 когато си  50 % рейт няма кой да те забележи щото си  като всички останали на средно ниво

 освен ако не вкараш някой лев и да те забележет

пари при пари отиват

проблема в собствения отбор

 поне в българската психика е  че всеки иска да е лидер

 да бос 

да е шеф

 той да коли и беси

и другите да слушат и изпълняват

когато някой се отличи от другите

заповат завистниците да изкачат

 започват лични нападки и заяждания  и подмятания в личния живот

дори и физическа саморазправа 

-aбе ти си толкова добър щото си девствен

 и тнт.

 

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Това е тема която може да се гледа от много страни, и може да има много тълкувания, в които всеки излиза прав от своята гледна точка, интереси и представи! Всяка игра си има определен кръг почитатели. Няма как всички да аплодират нещо което за тях е неприемливо, глупаво и т.н. В историята обикновенно се аплодират велики личности които са направили нещо за хората като цяло. Открили са лекарство, изобретили са нещо което помага за по-добрия живот на хората като цяло! Те наистина ще получат аплодисменти и историята ще ги запомни. Всяка друга игра си има своите фенове и противници! За видео игри изобщо не искам да говоря. Няма как да аплодирам някой, че спечелил подобна игра, особено ако не ме интересува изобщо! Също и в спорта! Не всички са фенове на футбола естествено. Някой със сигурност ще кажат: "Ама какво толкова са направили тези за България? Освен за самите себе си?" И ще бъдат прави! Не можеш да им противоречиш особено ако ти изтъкнат, че имат толкова пари,дето обикновен човек, няма да има и за 10 живота! И трябва да се аплодират? От феновете си да! Със сигурност, но едва ли от други които "играят" съвсем други игри. И игри между мъже и жени...добре, нека да са игри, но много често тия игри завършват лошо...И това за тях не е игра! Въпреки, че отвратително приличат на игра на ужасите, или по-скоро игра на отселяване. Една игра в която си в призрачен град,свят, пълен със зомби, или други гадости, вървиш бавно с ръце върху спусъците на оръжията, търсиш храна, пари, живот, и знаеш, че трябва да стреляш първи иначе...Но в електроните игри, може да продължиш, можеш да пуснеш играта отново, да поправиш грешката! В живота често ситуацията е по-друга  за много хора няма кредити, няма to be continue, нямаш избор, ако не победиш имаш само Game Over! И няма как да ме аплодират!

Лично мнение! Нямам намерение да споря с никой!

  • Харесва ми 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 7 минути, barbuncela написа:

В историята обикновенно се аплодират велики личности които са направили нещо за хората като цяло. Открили са лекарство, изобретили са нещо което помага за по-добрия живот на хората като цяло! Те наистина ще получат аплодисменти и историята ще ги запомни.

демек, на базата на виртуалъ(туй дету им е ф главътъ), да са постигнали нещо в реалния живот
не мисля, че някой ще получи аплодисменти за игра като самоцел, тя е просто за забавление
ако на базата на играта, постигне нещо в реалния живот,
да, това вече е друго и го възприемам като успех

  • Харесва ми 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Билдере, я уточни за кои игри точно говориш, защото в днешно време има прекалено много различни видове игри и темата може да се размие.Ако почнем от електронния спорт, причините са много.Когато в България се събирахме да поцъкаме в компютърните зали, в другите държави вече имаше отбори и хората постепенно почнаха да играят за пари.Същите тия отбори ги има и днес.Е-Спорт организации.И в България има някакви отборчета, дето 5 човека се събрали за 3-4 месеца, поиграли заедно и се разпаднали.

Освен това игрите рано или късно умират.В смисъл, че им минава времето и никой вече не бръсне за сливи турнирите им.И късно не означава след 30 години, а след максимум 5-6.Това при най-хитовите заглавия, дето са Дота, Лига и ЦС.Там Старкрафт, Хартстоун просто не ги броим, защото аудиторията е доста по-малка.Фортнайт още няма утвърдено място на Е-спорт сцената.Нито Батълграунд-а ще има.Това са игри дето човек играе за разнообразие с приятели.Бутаници дето има 100 човека вътре.От спрели маймуни дето не могат да ходят, до някакви no life-ри дето по цял ден цъкат и смазват всеки.И в крайна сметка струва ли си да висиш нон-стоп и да си изпичаш очите пред монитора, след като нито реализацията като професионален "геймър"(демек човек, дето си изкарва хляба с играене на игри) ти е сигурна, нито пък .....(тука забравих кво исках да напиша)(малко креативност да вкараме в постовете, а?).Замисли се.Един човек ще виси и ще си губи времето в играене на игри в опит да постигне професионална реализация, или ще се опита да се хване на работа, да си намери приятелка и да си проправя път в живота?Тоя реалния.Айде ще цъка там 1-2 години, ще се опита да постигне нещо и какво?Играта ще загине, ще излезе ново заглавие и всичките часове дето е изгубил в опитите си да стане добър, са отишли на вятъра?Да не говорим, че тия работи изискват и доза инвестиции в компютър, периферия, електричество, интернет и т.н.В даден момент от живота си, човек осъзнава, че игрите(компютърните) са просто едно средство за отвличане на вниманието и оттърсване от напрежението, натрупано през деня.Това, което рискуваш да загубиш в опитите си да постигнеш нещо с висенето пред монитора, според мен е прекалено много и колкото по-рано се осъзнае, толкова по-леки са последиците.Нека не забравяме също така игрите, от които можем да извадим някакви поуки.Един чудесен пример е "The Last Of Us".Не знам колко от вас са я играли и знаят за какво става въпрос, но това е убийствено заглавие и си струва всяка стотинка.За съжаление вариянта да се изгледа е по-достъпен, защото играта е за PlayStation.Смятам да приключа до тук, защото поста стана дълъг, пък и не съм толкова интересна личност и едва ли някой ще се занимава да чете всичко.Мога още доста да напиша, ама мислите ми почнаха да се прескачат.

Само да спомена.Поста ми  не е директно насочен, нито към Кирил, нито към останалите участници в темата.Изказвам своето лично мнение, базирано на немалкото опит и изиграно време в доста популярни заглавия.По-скоро към малките дечурлига на по 15-16 дето тепърва си мислят, че като са спечелили една соло игра на фортнайт или са платина в лигата, те са бъдещите звезди във виртуалния свят на игрите.

  • Харесва ми 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 7 часа, The Negative One написа:

Билдере, я уточни за кои игри точно говориш, защото в днешно време има прекалено много различни видове игри и темата може да се размие.

По принцип говоря за всички игри. Днес всички играят, дори баби и дядовци, пенсионери отдавна. Щом те играят, представи си какво ще правят следващите 50 години днешните 16 годишни. 

преди 7 часа, The Negative One написа:

Освен това игрите рано или късно умират.

Някои умират, други не. Ако говориш, че на човек му омръзва, да, омръзва му. После му домъчнява и пак и пак. Веднъж зарибен, няма как да избягаш. Дай ми пример, някой да е избягал от телефона си. Аз не съм срещал такъв човек. Напротив. Все повече и повече се зарибява по всичко, което има на телефона си. Или избирателно, което е все едно. 

преди 7 часа, The Negative One написа:

Един човек ще виси и ще си губи времето в играене на игри в опит да постигне професионална реализация, или ще се опита да се хване на работа, да си намери приятелка и да си проправя път в живота?Тоя реалния.

Едното не изключва другото. Ако работата ти е много различна и не е свързана с интернет пространството и свободното ти време, не виждам как една игра ще ти попречи. Напротив, по-скоро ще ти помогне да забравеиш проблемите на работа, ако имаш такива или просто да се поотпуснеш. Ако обаче ми говориш, че примерно някой програмист се зарибява по игри и така не може да си върши работата, щото вместо да се усъвършенства на PC  той си губи времето с игри...ами на това му викат конфликт на интереси ;) 

 

Относно прителката ти и секса...дай ми пример за мъж или жена, дето след 10 години да кажем, все още се зарибяват толкова настървено от секса и брака. Няма такива, освен някои свободни електрони - свободни от околните, вглъбили се в проблемите и страхуващи се от бъдеще и настояще.  Секса е до време, семейството с времето се променя. Първо гадже, после жена, след това малко изчадие, любовница и накйрая що ли не ви... ;)  Дори допускам, че любовта трае по-малко и от любовта към дадена игра. трябва да си супер късметлия,  непукист и какъвто се сетиш кист, за да смяташ, че гаджето ти ще ти бъде като гадже и на 50-60. 

преди 7 часа, The Negative One написа:

Това, което рискуваш да загубиш в опитите си да постигнеш нещо с висенето пред монитора, според мен е прекалено много и колкото по-рано се осъзнае, толкова по-леки са последиците.

Няма как да докажеш това. И едното и другото е живот, хормони.дали ще си в матрицата, дали в кръчмата или с чехлите на жена ти, разлика няма. Животът си е живот и се ръководи от едни дребни нещица, наречени "хормони". Дали хормона ти ще е за секс, дето след 2 минути няма да го има или за игра, дето пак след 2 минути няма да го има, разлика никаква. Хормон има ли, има щастие, дори да си нещастен или нещастник за другите. Запомни това. 

 

Благодаря на всички отзовали се по темата. Не очаквах да сте толкова много, честно. Няма как да отговоря на всички, но пък прочетох всичко, дори най-дългите постове. Понякога е по-добре човек да чете.  

 

Реалността е такава, че телефоните с бършещи екрани завладяха от 3 до 80 годишни, че и 95, ако доживеят тая преклонна възраст. Нима някой си мисли, че телефона изведнъж ще изчезне, изведнъж ще почнем да играем Белот на пейката пред блока и изведнъж ще почнем всяка събота да посещаваме селото си, откъдето сме произлезли ;)  Никога няма да стане това, щото макар настоящето да е добре забравено старо, то това настояще използва историята по съвсем различен начин. Повтарят се фундаментално нещата, но никога бабите няма да седнат отново на пейките вечер, да плетат и да клюкарят. Няма дядовците да извадят броениците си. подозирам, че много от вас не знаят и какво е броеница...но си човъркат телефоните...Е то това същото - съвременна броеница, губене на време. 

 

 

 

Темата обаче бе за друго. Защо някой, постигнал нещо виртуално, не бива признат. Не говоря за професионалния геймър, а за човека, дето седне, направи нещо пред монитора, победи, маркира името на държавата си и вече всички знаят, че в България има и победители. За това говоря. Не че някой непременно стотинки трябва да изкарва от това. Съвсем простичко е. 

преди 10 часа, Yvan Sergeev написа:

защо всичко е пей ту уин

 плащаш за да печелиш

Точно това се опитвам да докажа напоследък в играта, която играя. И понеже в тая игра много българи, срещал съм се със стотици, то всички имат мнение като твоето. Не е точно така, щото когато човек малко помисли и разбира, как може да напредне и спечели. Всяка игра си има чалъми. Поне дето играя. някои плащат и никога не само не побеждават, а и не се доближават до победата, щом няма нищо в главата.  Знаеш ли, аз стигам до трето място и познай какво става - колко плати, това дето правиш не е важно за отбора, трябва друго да правиш...и все такива познати работи :) даже никой не ти казва браво, ти успя, а ние години се мъчим и смятаме топ 200 за голям успех. Всеки се опитва да ти дава акъл какво да правиш, както и в тая тема. Интересното е, че ако прочетеш всички мнения не само тук, ще видиш, че те са напълно противоположни. Ти просто не може да угодиш дори на двама човека, щото техните мнения диаметрално противоположни.  Единия ти вика примерно - концентрация трябва ( говоря за игра), друг ти вика - равномерно развитие трябва, трети ти с е смее, че си тръгнал по даден път...и всъщност никой и не вижда, че той на мое място е бил мноооого по-назад . Щото играта, която играя, има хора дето са от 2-3 години там, има и други от месеци. Естествено е ония с 3 годишен опит по спомени да ти дават акъл, други с по-малко опит да им вярват, но реалността е друга. Играта се ъпдейтва сериозно почти всеки месец и старото може и да важи, но новото го замества и изпреварва. Това е донякъде P2W, но ако просто се замислиш и заложиш на печеливш кон, успяваш. Малко мисъл трябва. Не много. В тия игри само папагали, дето повтарят това, което са чули от хора, уж по-напреднали от тях. И там е проблема. никой не мисли какво прави, а просто следва съвети от познати играчи или от Тубата. Особено от тубата. 

 

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, BG-Team-DRIFT написа:

Тубата. Особено от тубата. 

 аз когато играя 

играя за победа

 използвам нестандартни начини

и получавам охулвания що съм направил така  а не съм по стандартния начин

 както го направил някой друг

 уж по -умен от мен

тоя уж по -умния  го е направил така защото така е можел

аз  , ако го копирам  няма да стане по- добре от както аз го правя

щото за да го правя значи съм го премислил.

в  игрите има много имитатори

нямат свой стил нямат свое мислене

играят еднообразно

 не мислят за  перспективата на дадени отигравания

имат нулеви познания по изкуство на войната (  теория на играта)

 точно тези и дават  парите

 за да ги държи на ниво над средно и да попадат в отбори някои да им

изкарва играта.

и когато парите свършат внезапно се оказват в дъното .

 най -лесния и сигурен начин е  да можеш да играеш да имаш акъл и да даваш пари за дърпаш напред от тези, които  дават пари но нямат пипе 

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Темата в същност е много сериозна . Ако желаете поне малко повече да разбирате себе си и другите :

https://chitanka.info/text/17232-homo-ludens

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 59 минути, BG-Team-DRIFT написа:

Едното не изключва другото. Ако работата ти е много различна и не е свързана с интернет пространството и свободното ти време, не виждам как една игра ще ти попречи. Напротив, по-скоро ще ти помогне да забравеиш проблемите на работа, ако имаш такива или просто да се поотпуснеш. Ако обаче ми говориш, че примерно някой програмист се зарибява по игри и така не може да си върши работата, щото вместо да се усъвършенства на PC  той си губи времето с игри...ами на това му викат конфликт на интереси

В края на поста ми, нарочно упоменах, че главно визирам младите хора, до 20 годишна възраст.През изминалите 5 години, доста често се рекламираха разни евенти, гейминг събития и прочие и прочие мероприятия, основно посещавани от деца и младежи в тийнейджърска възраст.Гейминга обхваща основно подрастващото население, защото то има повече свободно време, не изисква физически усилия и се възприема като нещо безобидно.Всяка една игра от по-известните играе основно ролята на машина за пари.Там дето казваш, че играта помага за да се забравят проблемите(за определено време) съм абсолютно съгласен.

Сега за програмиста.Нямах това в предвид.Не визирам хората дето работят нещо и след работа влизат за по 1-2 часа да разтоварят.Говоря главно, че игрите насаждат заблудата, че чрез тях могът да се изкарат лесни пари.Да вземем за пример онзи Майнд Контрол, дето с TL станаха шампиони на дота и прибра доста пари.И веднага човек си казва - "Виж го тоя, седи пред компютъра и изкарва луди пари.Що па да не зема и аз да цъкам".Да ама тоя човек в стийм има сигурно 10000 часа на тая игра и си е сцепил гъза за да е там, където е в момента.И това масово се насажда в главите на младите, чрез подобни евенти, целящи да го популяризират тоя електронен спорт, рекламират се фирми и тем подобни боклуци.Някакви измислени геройчета, родени в главата на безделници, превърнати в машина за пари.Аз не съм против играенето на игри за релакс, а съм против за нарочното баламосване на хората и пълненето на главите им с глупости.Физическото изпеде*астяване на младите, според мен до голяма степен се дължи на това, че вместо да научат нещо полезно, те висят и играят игри по цял ден, заблудени от факта, че могат да станат профита и да изкарват пари, докато се трепат в лигата.И като му изгори крушката, то вика майстор да му я смени.Може би в главата на някой друг, нещата стоят по различен начин.Все пак, човек сам си избира как да прекара времето на земята.Нито ще съдя някой, нито пък и толкова ме е гайле.От моята камбанария нещата седят по тоя начин.Това си е моето мнение, не го натрапвам на когото и да е било.Темата ме кефи и предпочитам да пиша разни работи дето са ми на главата и да споделям мнението си, отколкото да чета кой изрязъл ноктите на котката си, кой си напазарувал от магазина и кой си бръкнал в дупето, докато се опитвал да измие чиниите и т.н.Честно казано писна ми от глупости по другите теми.

  • Харесва ми 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 38 минути, The Negative One написа:

В края на поста ми, нарочно упоменах, че главно визирам младите хора, до 20 годишна възраст.През изминалите 5 години, доста често се рекламираха разни евенти, гейминг събития и прочие и прочие мероприятия, основно посещавани от деца и младежи в тийнейджърска възраст.Гейминга обхваща основно подрастващото население, защото то има повече свободно време, не изисква физически усилия и се възприема като нещо безобидно.Всяка една игра от по-известните играе основно ролята на машина за пари.Там дето казваш, че играта помага за да се забравят проблемите(за определено време) съм абсолютно съгласен.

Сега за програмиста.Нямах това в предвид.Не визирам хората дето работят нещо и след работа влизат за по 1-2 часа да разтоварят.Говоря главно, че игрите насаждат заблудата, че чрез тях могът да се изкарат лесни пари.Да вземем за пример онзи Майнд Контрол, дето с TL станаха шампиони на дота и прибра доста пари.И веднага човек си казва - "Виж го тоя, седи пред компютъра и изкарва луди пари.Що па да не зема и аз да цъкам".Да ама тоя човек в стийм има сигурно 10000 часа на тая игра и си е сцепил гъза за да е там, където е в момента.И това масово се насажда в главите на младите, чрез подобни евенти, целящи да го популяризират тоя електронен спорт, рекламират се фирми и тем подобни боклуци.Някакви измислени геройчета, родени в главата на безделници, превърнати в машина за пари.Аз не съм против играенето на игри за релакс, а съм против за нарочното баламосване на хората и пълненето на главите им с глупости.Физическото изпеде*астяване на младите, според мен до голяма степен се дължи на това, че вместо да научат нещо полезно, те висят и играят игри по цял ден, заблудени от факта, че могат да станат профита и да изкарват пари, докато се трепат в лигата.И като му изгори крушката, то вика майстор да му я смени.Може би в главата на някой друг, нещата стоят по различен начин.Все пак, човек сам си избира как да прекара времето на земята.Нито ще съдя някой, нито пък и толкова ме е гайле.От моята камбанария нещата седят по тоя начин.Това си е моето мнение, не го натрапвам на когото и да е било.Темата ме кефи и предпочитам да пиша разни работи дето са ми на главата и да споделям мнението си, отколкото да чета кой изрязъл ноктите на котката си, кой си напазарувал от магазина и кой си бръкнал в дупето, докато се опитвал да измие чиниите и т.н.Честно казано писна ми от глупости по другите теми.

Напълно съм съгласен с мнението ти! Но снощи аз пуснах темата по друга причина. Не за това, че някой иска да става профи и да печели. Макар че и това е идея, ако човек усети, че може да го направи. То без хъс дет се вика и мазач няма да станеш. А разликите между мазач и мазач са големи. Говоря за мазаячи, щото тия дни дойде едно момче( момче, момче, мой набор почти), дето за 6(!) часа работа, взе 70 лева с материалите да оформи една дограма, доста голяма - почти цялата стена. Чак се учудих, че толкова малко взема. Само че човека така си изпипа нещата, че...нямам думи.  Много добре си свърши работата. Преди години друг мазач не толкова добре нарпави нещата. Та идеята е, че има професионалисти и професионалисти. Изкуствените професионалисти или тия, дето работят само за пари, не са никакви професионалисти. Когато навремето почвах да работя моята работа, от пари не се интересувах. Исках просто да се докажа. Да се докажа първо пред себе си! Това е най-важно - да се докажеш пред себе си, да харесаш труда си и чак тогава да се натякваш на другите! После 4-5 години работих за слава, но в един момент казах - славата я имам, сега да поработя за пари. Такива ми ти неща. Аз никога няма да тръгна да се излагам публично, ако не съм постигнал нещо пред себе си! Когато одобря всичко пред себе си, тогава рискувам да се изложа публично. Явно за нещо подобно говориш и ти. Много хора тръгват вабанк, без да имат възможностите. Някои викат на тия възможности "талант". Други казват, че таланта е 10%, а труда 90%. Вярно, но без тоя талант нищо не става, колкото и малко да е участието му в общия успех. Само че ако примерно говорим за хилядни от секундата, то там точно таланта оказва най-голямо влияние. Или дори да вземем един CS, Който не играя. Талант си трябва освен техника. Това да движиш мишката точно не е за всеки. И точно това е таланта. Освен мишката разбира се има и много други неща, които да ти дадат предимство. Събираш ги и си номер едно пред другия, дето не може да ги събере. 

преди 1 час, Yvan Sergeev написа:

 аз когато играя 

играя за победа

 използвам нестандартни начини

и получавам охулвания що съм направил така  а не съм по стандартния начин

 както го направил някой друг

 уж по -умен от мен

тоя уж по -умния  го е направил така защото така е можел

аз  , ако го копирам  няма да стане по- добре от както аз го правя

щото за да го правя значи съм го премислил.

в  игрите има много имитатори

нямат свой стил нямат свое мислене

играят еднообразно

 не мислят за  перспективата на дадени отигравания

имат нулеви познания по изкуство на войната (  теория на играта)

 точно тези и дават  парите

 за да ги държи на ниво над средно и да попадат в отбори някои да им

изкарва играта.

и когато парите свършат внезапно се оказват в дъното .

 най -лесния и сигурен начин е  да можеш да играеш да имаш акъл и да даваш пари за дърпаш напред от тези, които  дават пари но нямат пипе 

Ей за нещо подобно говоря и аз. МНого се дразня, когато някой играе по някакви измислени правила, били те от отбор, девелопъри или просто нещо от Тубата.  Макар че без единоначалието в отбора не става. Но...трябва да си в точния отбор. 

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 21 минути, BG-Team-DRIFT написа:

Но снощи аз пуснах темата по друга причина.

Просто не съм вникнал достатъчно дълбоко и съм се спрял на думата "игрите".Просто писах за игрите, като компютърни такива и тяхното влияние върху хората.

На първо място, човек трябва да се чувства добре в кожата си и  да има нужното самочувствие.Говорим в добрия смисъл на думата.След това да търси уважението на другите.Това си е по-скоро до човек и дали ще приема околните като едно огледало.Тоест ако те не те харесват, заради това което си, ти търсиш причината и приемаш различни форми, за да допаднеш на обществото.Или пък обратното.Караш си по пътя, без да те интересува чуждото мнение, независимо дали е грешно, или не.Съответно тоя човек не търси всевъзможни начини да се докаже пред някой, а по-скоро прави нещата за свое собствена изгода.

Относно парите.Още от много време помня една фраза (не дословно) на Еркюл Поаро."Аз имам толкова пари, колкото да угаждам на прищявките си".И като се замисля, то си е много прав.Въпреки, че е измислен герой.Човек трябва да има точно толкова пари, колкото му трябват.Всяко едно отклонение води до съответните промени в личността.Като не включваме всякакви спешни нужди от пари.

Майсторите - Винаги ще има читави и такива дето си оставят ръцете по това дето са правили.Защото някои освен пари, си доставят удоволствие от това което правят."Най-доброто човек създал, когато наистина искал".Точно заради това се повтаря, че човек трябва да работи това, което му доставя кеф.А уважението на доволния клиент струват повече от парите, за читавия човек.Малко почнах да повтарям някои думи, ама съм скапан и пиша колкото да не заспя.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 17.08.2018 г. в 0:27, BG-Team-DRIFT написа:

Не знам от колко години играя игри...може би за някои от вас съм набор на дядо ви. Винаги обаче съм се питал едно - защо никой не уважава успехите на другите в дадена игра, без значение какво......

.....и в имагинерния и в реалния живот

Отговорът на този въпрос е лесен , та лесен :) :

Повсеместно и масово невежество , искащо (даже не търси !) на готово лесни отговори на трудни въпроси .

.............................

За отношенията между хората има едно простичко правило и един основен критерий за Истина :

" Побеждавай за да те уважават ! " (правило)......когато фактите говорят - боговете мълчат . Само тъпаците оспорват...:nono:

" Играчите не играят с "уста" ! Играта се играе на "голове" ! " (критерий) :)........ролята на обиден "експерт" с претенции (" Силно играха момчетата , ама загубиха...! ") е за губещите - защитават си реномето , колкото го имат . Следва да се проявява снизходително разбиране към такива - в следващата игра пак ги побеждаваш... :nono:

В същност никоя игра не е сама за себе си - представлява последователност от игри . В една игра Късметът винаги може да помогне или Каръкът да навреди . В последователност от игри - никога !  А ако все пак се случи в последователност от игри - това не е Късмет/Карък , а е следствие на Знание и Умение ! ......Късметът/ Каръкът (Случайността !) има значение само еднократно и то ако силите са изравнени !.....

Всеки получава това което заслужава !  :nono:

Който горното не го разбира - не става за Играта , "умрял" е за нея ! А "умрелите" не се броят при "живите" - те са "умрели"....! .....Или им прибират парите !.....:lol6:

...........................................

Сега за игрите въобще :

Всяка игра си има правила които я правят такава каквато е тя

Правилата определят какво може и какво не може да се прави в нея . Това трябва ! 

Не може примерно в едно правилно зарче да ти се падне 7 .......или нищо , т.е. да падне и остане на ръб или връх , макар теоретично да го има като абстракция ! И е върховна глупост това да искаш , на това да се надяваш ! А повечето тъкмо това правят !  :nono: .

Във взаимодействие по между си правилата пораждат нейните закони на изменение и развитие . Може примерно в едно правилно зарче с равна вероятност да ти се падне от 1 до 6 . Това е закономерно ! Едното от тях винаги ще ти се случи....

Съвкупността от правила и законите произтичащи от тяхното взаимодействие , определят как трябва да се играе за да се печели/да не се губи . Колкото по-неадекватен е играчът на тези изисквания , толкова повече е предразположен към загуба , без никакво значение какъв е неговия противник (ако има такъв) ! Противникът е от второстепенно значение , когато и колкото играчът е неадекватен...:nono:

При по-сложните игри , в отделни конкретни ситуации , по някога е много трудно да се открие (реши !!!) правилният (според правилата) начин на игра , а по някога е и невъзможно (при игри с непълна информация) .

В случаите когато пряко решение е невъзможно , е необходима Стратегия и Тактика за придобиване на още Информация  . При това Стратегията не е "свободно избираема" , както мнозинството си въобразява . А Тактиката - само до някъде ! Стратегията и Тактиката произлизат от правилата на играта и нейните закони на изменение и развитие.....

Казано на късо - Стратегията и Тактиката не се определят (измислят) от играча , а се решават от него според съществуващите условия (като задача с дадено условие) !......

И на края една съществена забележка :

Общовъзприетия начин на игра се основава на Стандартни Модели (най-напред те се усвояват !) , които по правило обхващат около 70-75% от възможностите в играта и по най-различен начин , всеки от тези модели "едно дава - друго взема" (агресивен , неутрален , пасивен модел) . Стандартният Модел повече не може да даде ! Играейки стриктно (консервативно) на такъв процент успеваемост в която и да е игра , почти няма кой да Ви победи ! Почти ! :)

Защото останалите 25-30% са в плюс за ИГРАЧА с голямо "И" ! Като при това никой не е в състояние да играе на 100% на възможностите (при игри с непълна информация , каквито в същност са хубавите игри) ! .......:nono:

 

 

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Темата много ми харесва и докато четях мненията се сетих за един абзац от "Cracking Philosophy" на Martin Cohen (не претендирам, че цитатът е точен на 100%): философията в миналото е служела за обяснение на непонятни за човека природни явления, а в съвремието е почти изцяло изместена от науката. Причината е, че след като човек вече може да си обясни това, което се случва около него с доказани аргументи, той започва да търси как да свърши дадена задача по възможно най-добрия начин.

Същото е и във виртуалните и реалните игри - всичко опира до оптимизация. Имаш ли достатъчно информация и поемаш ли винаги премерени рискове - няма как да не спечелиш, невъзможно е. Красотата на игрите обаче е, че не всеки знае кой е "оптималният" и "най-добрият" начин и взима импулсивни решения или допуска грешки, които водят до разнообразие на играта и повече уникални преживявания.

В реалния живот е същото, само че той е възможно най-сложната игра - никой не може да притежава пълната информация и на база наличната си изгражда някаква стратегия, с която се надява да прокопса. Това е.

BTW, препоръчвам силно горепосочената книга, не съм сигурен дали е преведена на други езици.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 17.08.2018 г. в 11:29, The Negative One написа:

Когато в България се събирахме да поцъкаме в компютърните зали, в другите държави вече имаше отбори и хората постепенно почнаха да играят за пари."The Last Of Us"

А защо си мислиш, че преди 20 години хората по другите държави масово не са смятали, че геймъри да изкарват пари от игри е несериозно?

Да си наистина много, много добър в дадена игра, да имаш поведение, да знаеш английски и да ти сече пипето, изкарват се пари, дори от България, така че и аз, като стар геймър нещо не съм съгласен със заключенията ти. Че сме с престъпно нисък стандарт съответно и в гейм сферата, като цяло сме срамно изостанали е ясно, че пречи, но все пак е възможно. (да станеш професионален геймър)

п.п. а ""the Last Of Us"e едно от заглавията, което ме съблазнява да си взема и аз най- накрая един PS.

п.п.2 а инак колкото да казуса в темата - моито наблюдения се различават, в доста заглавия с мулти съм се засичал с българи, играл съм и в български отбори, и не съм попадал на кой знае колко препирни м/у играчите, такива винаги има, дори сред корейците.

.....

Прочее влязох в раздела да попитам за нещо, което не мисля, че си струва отделна тема, та не ми се сърдете, но ще ползвам тази. Играе ми се сталкер поредицата, но имам много, ама много лоши спомени от първата игра - беше най- бъгавото нещо, което изобщо някога съм играл и тогава се отказах да пробвам другите две, че коментарите и за тях не бяха по- различни. Но от тогава минаха много години и сега гледам, че ги има всичките в steam и се чудя дали ще са пак толкова бъгави, че ми е мерак да ги купя и да ги превъртя и трите.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Аз винаги съм признавал и признавам на другите успехите в игрите. Не признавам тези, които преминават дадена игра на speed run, използвайки бъгове в самата игра. Това за мен е глупаво и такива "постижения" не са честни. Уважавам много геймъри, който минават някоя игра с истински speed run. Ето, например, как да не му се възхитиш на този:

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.