Премини към съдържанието

Препоръчан отговор


 1)   Седеше на брега - затлъстял                полустарец. Беше дошъл уж да подиша само здравословно  и изобщо не се надяваше нещо да му клъвне. Вече беше почти унесен в нещо средно между дрямка и  замечтаване. Нещо в него сякаш потрепна и го прободе откъм гъбра,и в  сърдечната област. 
Тъкмо да пусне въдицата и тя  ....       заподскача в ръцете му.  Едва успя да се съвземе и върне рефлексите си ...и я извади.

Беше прекрасна, изящна , голяма ...мечтата за всеки рибар. 
- Не, не мога да я задържа! Нямам право! Не мога да й го причиня...
Да вземе да се снима с нея и да се хвали?...Не ! Няма смисъл, какво от това. Ще я целуне и обатно във водата. Стоеше на брега  и чувстваше празнота. Още не можеше да избърше устните си от целувката. Беше много по-различно от всякога.  Запечатано и някакси... нежно и прозрачно.

  • Харесва ми 1
  • Еха 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

В "Поезия и Лично творчество" - а, така по-бива.

  • Харесва ми 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Кога ще е сънят последен
и край на всичките заблуди?
Това, че бил си непотребен
и сам в тълпата с много други.

  • Харесва ми 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

ехаааа появи се кака Дора
оф олекна ми

  • Ха-ха 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Изгубих се преди да се намеря.

Навън е разпиляно със листа.

И аз така, откъсната треперя.

Не ще дочакам догодина есента. 

           
Душата ми безцелно пак се лута.

Нали ще броди даже след смъртта.

Ще се изплъзва думичка нечута,

догаряща невинно с пепелта...


  • Харесва ми 3
  • Тъжен 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Такова, каквото ...

Строполих се ...

Изправих се или ми помогнаха ..... не помня ....

С усмивка, шега прикрих глупостта си ....

На другия ден дойде болката .....

На третия ден започна да преминава.

Замислих се защо съм такъв, защо правя глупости т.н. ....

Такъв е живота .... не може само от чуждите глупости да се поучиш ....

Отново се усмихвам и не мисля кога ще е следващата ми глупост ....

Така е ..... никой не ще ми отнеме детското, непорочното да пробвам без да ме е страх, че за някой ще е глупост от това което съм направил. :) 

Каквото, такова ....

  • Харесва ми 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Безплътно времето лети,
а аз дори не съжалявам.
Мълча, а тъй ми се крещи...      
Покой но мислите си давам. 

  • Харесва ми 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, upper@D написа:

Покой но мислите си давам. 

за тези които ще продължат

Без паметно не ще се дам,

и пак мълчаливо ще крещя

защото съм непокорен на смъртта.

  • Харесва ми 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 37 минути, ДиоиД написа:

смъртта

Тя броди властна по света.

Съдбите наши управлява.

Неща прекрасни и добри,

за миг във нищо претопява.

 

  • Харесва ми 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 15 минути, upper@D написа:

претопява

но живота пак се изправя

отръсква се и продължава

Той ехидно се усмихва

и не за власт, а вечност е готов отново

  • Харесва ми 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, ДиоиД написа:

живота

Животът - глупав маскарад.
Лъжата е удобна дреха.
Живее всеки в свой си свят
и другите упреква за утеха.

  • Харесва ми 3

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 25 минути, upper@D написа:

и другите упреква за утеха.

Упреква ги със своите кусури,

хем без да знай, ей тъй да става лаф.

Зевзеците навиват му масурите

и той се хвърля през глава без страх.

 

  • Харесва ми 4

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Времето.
То може да лекува и да убива.
Вледенява и разтапя. Въпрос на възприятие. Обаче в крайна сметка разбираме, че всичко е относително.
Или въпросително ? 

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове


Понакога... имам чувството, че сънувам с отворени очи.
Не онова сънуване, дето са кръстили дежавю.Не. Друго,   
мое си сънуване.Мислите долитат неканени и танцуват 
с мечти, и спомени. Тогава ако имам удобства сядам и пиша.
Ако ли не, пускам ги да отлетят, оставили само малка искрица, 
която ме кара да помня и когато самотна се кротна  - улавям 
я, и донаписвам пропуснатото. Дори се получава нещо ново,   
неизмислено преди.

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.